Кей Камерън
С този пръстен (7)

Шеста глава

Хоуп не бе усетила, че този момент е повратен. Когато ръцете на Пейс докоснаха лицето й, тя просто му откликна. Секунди по-късно се озова притисната до широките му гърди. Пръстите му се заровиха в косата й и устните им се сляха.

Тялото си спомняше това, което умът се опитваше да забрави: извивка по извивка, линия по линия. Ръцете й се насочиха към раменете и се плъзнаха надолу по гърба му. Мускулите под дланите й бяха корави и силни, както преди години. Прииска й се да извика от внезапно връхлетелите я усещания, но не можеше — не бе в състояние да прави нищо друго, освен да му отговаря.

Под нежния натиск устните й предателски се разтвориха и Пейс отново завладя устата й. През дългите години след развода тя бе сънувала тези устни и усещанията, които можеха да предизвикват, като често се въртеше в леглото нощем, по-самотна отвсякога. Сега обаче не беше сън, а реалност, и тялото й се наслаждаваше на това.

Ръцете му притиснаха гърба й и Хоуп успя да усети вкуса, миризмата и допира на желанието, което се излъчваше от него. То се надигаше и обгръщаше и двамата като най-сладкия парфюм, който можеше да си представи.

В дълбините на съзнанието си знаеше, че не бива да му позволява това, че трябва да престане веднага, но просто не можеше да устои на забраненото удоволствие от галещите му устни. Хоуп остави здравия си разум настрана и се отпусна по течението.

Устните му имаха вкус на шампанско и това предизвикваше спомени за други времена, за други целувки. Пейс може и да бе отдаден на кариерата си, но когато станеше време да правят любов, зарязваше всичко останало. Посвещаваше на интимния им живот толкова часове, колкото би могла да поиска, и сега отново го правеше. Устните и ръцете му изискваха същото в отговор.

За момент Хоуп усети, че се поддава на неизказаното му, но очевидно желание. Устните й се разтвориха, а сърцето й подскочи. Дланите му пареха гърба й през плата на роклята. Секунда по-късно обаче осъзна какво става и започна да се съпротивлява на примамливите му ласки.

Той я задържа още малко, сякаш не можеше да понесе мисълта да я пусне, но най-сетне свали неохотно ръце.

— Какво правим? — каза задъхано Хоуп.

Пейс поклати глава и яркото слънце проблесна в черната му коса.

— Аз те целувах, а ти ми отвръщаше.

Тя вдигна ръка, сякаш за да покрие устата си, но после размисли и отпусна пръсти.

— Е, не биваше да го правя — нито пък ти.

След това му обърна гръб, потресена от реакцията, която Пейс все още бе в състояние да предизвика у нея. Пръстите й се уловиха за ръба на бетонната маса.

— Защо не?

— Казах ти вече — рече остро тя. — Не искам и нямам нужда от никого в живота си. Пораснах, имам собствен бизнес и съм независима.

— Добре — той впи пръсти в ръката й, дръпна я да застане с лице към него и заговори така, сякаш четеше мислите й. — А когато един ден след години се събудиш — самотна и трепереща от студ, но все пак независима — тогава ще си спомниш тази целувка… ще се чудиш защо си ме отблъснала.

 

 

За няколко минути Хоуп се озова в колата си и потегли към Уестхаймър, като заобикаляше дупките и другите автомобили като опитен автомобилен състезател.

Защо беше отишла във „Варго“?

Защо си беше позволила да го целуне?

Защо бе поела тази поръчка?

Да, имаше нужда, отчаяно се нуждаеше от нея. Договорът за наем на офиса изтичаше, а Елън заслужаваше повишение. Но все пак не биваше да се съгласява. Все щеше да дойде друга поръчка, друго събитие, друга сватба. Приемането на тази бе една огромна грешка. Пръстите й стиснаха здраво волана и тя заби нокти в дланите си.

Само неприятности щеше да й донесе.

Защото именно това беше Пейс — неприятности.

На три светофара не успя да спре на жълто и чак на четвъртия, когато видя червената светлина, заби спирачки. Докато седеше в колата, се опита да се успокои, но й бе невъзможно. Краката й трепереха, сякаш бе бягала на състезание, а сърцето й биеше лудо.

Изобщо не й помагаше факта, че тя самата си бе задавала изречения от него въпрос. Не искаше да остане сама до края на живота си, но още една връзка с Пейс? И дума не можеше да става.

Вдигна пръсти към устните си и не можа да не си спомни целувката. Беше й казал, че се е променил, но грешеше. Все още можеше с едно докосване да обърне целия й свят с главата надолу.

 

 

Когато Бетани влезе в офиса й, първата мисъл на Хоуп бе, че красивата млада жена изобщо не се е променила. Само че, докато се прегръщаха, целуваха се по бузите и се опитваха със смях да наваксат годините, откакто се бяха видели за последен път, мнението й се промени. Бетани бе станала още по-мила, отколкото като дете и очевидно бе развълнувана от предстоящата сватба.

— Толкова се радвам да те видя, Хоуп! Едва сега осъзнах колко много си ми липсвала.

Хоуп вече имаше готов чай от любимата на Бетани марка и наля две чаши.

— И на мен ми липсваше — тя вдигна очи и се усмихна. — Преди да започнем деловите разговори, искам да чуя някои подробности за Дерек. Разкажи ми за него.

Пазейки равновесие с порцелановата чашка, тя се обърна, отиде до стола на Бетани и й я подаде.

— Пейс каза, че е страшно мил.

— Добре — в ъгълчетата на очите на Бетани се появиха гънчици. — Радвам се, че чичо Пейс мисли така. Ако беше на друго мнение, щях да съм в беда. Доколкото го познавам, веднага щеше да започне да ми търси някой друг — тя отпи малко чай. — Мислех си, че харесва Дерек, но не бях напълно сигурна. Не съм много добра в четенето на мислите му.

Хоуп се настани на стола до Бетани.

— Разбирам какво имаш предвид — рече сухо тя. — И аз направих няколко грешки в тази област.

— Не! — каза невярващо Бетани. — Аз пък смятах, че двамата можете да си четете мислите.

— Някога може би… но вече не — Хоуп сведе поглед към кехлибарената течност в чашката си и отново вдигна очи. — Не си дошла да ми говориш за чичо си, разкажи ми за Дерек.

Усмивката на Бетани изгря като пролетно слънце.

— Той наистина е чудесен човек. Макар да има купища пари, с нищо не го показва. Мил е и внимателен, хубав и…

— И е всичко, което търсиш у един мъж?

— Точно така. Той работи заедно с баща си в семейната петролна компания. До неотдавна са имали големи разногласия, но са се оправили и сега всичко изглежда наред. Само ми се иска да можех да кажа същото и за майка му.

Хоуп се намръщи.

— След като ми спомена за Долорес по телефона, се обадих на една приятелка. Тя ми каза, че Долорес може да бъде наистина… — тя направи деликатна пауза — неприятна.

Бетани отпи малко чай и направи гримаса при последната й дума.

— Ако кажеш „гаднярка“, няма да сбъркаш. Ако не го познавах, щях да си помисля, че са намерили Дерек в зелевата леха, защото не виждам как може да са създали такъв чудесен човек.

— Но ти си щастлива и само това е от значение.

— И двамата сме щастливи — и то ужасно.

Хоуп остави чая си и посегна към папката на бюрото.

— Тогава трябва да обсъдим някои неща. Да поговорим за поканите и цветята, фотографът е лесен, използвам един и същ за почти всичките си сватби и той е доста добър — тя отвори папката и извади прикрепената вътре писалка. — И очевидно ще трябва да обсъдим мястото не само на приема ти — това ще определи как ще съставим менюто — а и на истинската церемония — тя се усмихна. — Въпреки помощта на чичо ти ни предстои много работа.

Бетани избягна погледа на Хоуп, вдигна сребърната лъжичка, която беше сложила в чинийката, и разбърка бавно чая си. Секундите минаваха и Хоуп започна да се чувства някак неловко. Повечето бъдещи булки нямаха търпение да обсъждат подробностите по сватбата си.

— Нещо… не е наред ли? — попита накрая тя.

Бетани отпи набързо от чая. Косата скриваше наполовина профила й. Секунди по-късно тя вдигна ръка и прибра немирните къдрици.

— Зная, че вероятно правиш най-хубавите сватби на света, Хоуп, и не бих искал никой друг да се заеме с моята, но — честно казано — не ме е грижа за всичко това. Просто искам да се омъжа и да живея с Дерек. Единствено това ми се струва важно.

Хоуп въздъхна облекчено, наведе се напред и докосна Бетани по ръката.

— Благодаря ти за комплимента и разбирам за какво говориш. Разбирам. Трябва едновременно да задоволим Долорес Хернандес и все пак събитието да не се превърне в цирк.

Бетани се засмя, но само след секунда нова сянка премина през лицето й. Хоуп не можеше да й обърне по-малко внимание, отколкото на предишната.

— Има и още нещо, което те тревожи, нали? — попита тихо тя.

Младата жена кимна неохотно и остави чашата си на махагоновата масичка между тях.

— Честно казано, страхувам се, че създадох едно чудовище или поне го пуснах на свобода — тя поклати глава. — Много сглупих, но той бе така убедителен.

Хоуп се наведе напред на стола си.

— Пейс ли?

Бетани кимна.

— Пейс — след това повдигна едното ъгълче на устните си. — Грешката е моя, знам, но се страхувам, че цялата работа може да стане прекалено претенциозна и скъпа.

— Наистина, ние ходихме във „Варго“ — рече Хоуп — и си насрочихме среща, за да разгледаме някои от най-хубавите хотели, но иначе чаках да поговоря с теб, преди да направя каквото и да било. Какво те кара да мислиш, че той се увлича?

— Ами миналата вечер дойде при мен със списъка с гостите за сватбата. В него имаше повече от четиристотин души, Хоуп, а още не е приключил!

Хоуп не успя да прикрие изненадата си.

— Четиристотин? Доста са.

Бетани направи кисела физиономия.

— Зная. Изненадващо, нали? Но има и още нещо… Миналата вечер Дерек му спомена, че обича класическа музика, и чичо Пейс му каза, че ще поговори с теб да наемеш за сватбата Хюстънския симфоничен оркестър. Тази сутрин пък ми съобщи, че поканите ще бъдат разнасяни от униформен иконом с лимузина и шофьор — тя поклати глава. — Не това имах предвид.

Хоуп се опита да прикрие усмивката си. Пейс винаги мислеше с размах, това поне бе сигурно.

— Обсъдихте ли това с Пейс?

— Не — Бетани поклати глава с нещастно изражение. — Страхувах се да не го обидя.

— Трябва да му кажеш — настоя нежно Хоуп. — Това е твоята сватба и ако не ти харесва как вървят нещата, трябва да го кажеш.

— Не може ли ти да…

Хоуп вдигна ръка и поклати глава.

— Не се меся между роднини.

— Но не можеш ли просто да му кажеш, че искам всичко да е съвсем простичко?

— Ти трябва да го направиш — настоя Хоуп. — И без това сигурно теб ще те послуша повече.

Сега беше ред на Бетани да поклати глава.

— Не мисля. Той не престава да говори за теб. Постоянно чувам „Хоуп това“, „Хоуп онова“. Кълна се, държи се така, сякаш ти си измислила сватбите.

Топла вълна на изненада заля Хоуп. Пейс никога преди не бе показвал, че е впечатлен от нещо, направено от нея.

— Радвам се, че мисли така — каза тя с пресипнал глас. — Винаги правя възможното сватбите ми да станат нещо изключително — тя погледна Бетани право в очите. — Но ако не започнем работа по тази, тя никога няма да се състои. Трябва да…

Но още докато Хоуп говореше, Бетани си погледна часовника и я прекъсна с виновна усмивка:

— Съжалявам, но трябва да бягам. Тази вечер летя за Чикаго.

Хоуп гледаше слисана как Бетани става от стола.

— Ами…

Бетани поклати глава.

— Наистина съжалявам, но вече закъснявам. Аз… ще ти се обадя, когато се върна, и тогава можем да поговорим за тези неща.

Хоуп се изправи, стиснала папката в ръце.

— Нямаме много време, Бетани. Можеш ли поне да дойдеш с нас на обиколката из хотелите другата седмица? Трябва да избереш къде ще се състои сват…

Бетани обаче вече беше тръгнала към вратата.

— Ще се опитам, Хоуп. Наистина ще се опитам. Но ако не успея, вие двамата решавайте.

 

 

През следващата седмица Хоуп вече беше успяла да позабрави целувката на Пейс — или поне така си мислеше — но когато го видя да крачи през хотелското фоайе към нея, сърцето й подскочи и затупа лудо в гърдите й. Беше толкова хубав, толкова изискан, толкова различен отпреди. И беше сам.

Когато стигна до нея, тя попита:

— Къде е Бетани? Мислех, че ще дойде с теб.

— Още е в Чикаго — той я хвана за ръцете и докосна с устни бузата й за поздрав. — Какво има? — подразни я. — Страхуваш се да останеш сама с мен?

Хоуп усети как вътрешностите й се свиват от уханието на одеколона, който той винаги използваше. Колко сутрини бе лежала в леглото след бурната сутрешна любов и го бе гледала как плиска бузите си с него? Все й се искаше той да се върне обратно в леглото, но винаги го чакаше някой, провеждаше се среща или му се обаждаха от чужбина.

Тя се върна рязко в реалността.

— Не, не се страхувам, но обикновено планирам сватбите с известно участие от страна на булката. Говорих с нея само няколко пъти. Започвам да се изнервям.

— Недей — каза непринудено той. — Ще се справим чудесно.

След това я хвана за лакътя и я поведе през фоайето на изискания хотел като говореше пътьом:

— Съжалявам, че закъснях, но бях забравил колко е натоварено хюстънското движение.

— Няма нищо — рече тя, като се мъчеше да поддържа професионализма, който вероятно вече бе загубила. Беше разчитала Бетани да неутрализира напрежението между тях, но сега трябваше да се оправя сама. — Ще прегледаме този хотел, след това ще те закарам до следващия. Вероятно съм по-запозната от теб с преките пътища.

— Не искам да поемам по преките пътища — отвърна веднага той. — Сега искам да поемем по дългия маршрут.

Думите му я накараха да спре. Тя го погледна и в гласа й прозвуча изненада:

— Сериозно ли говориш?

Пейс се усмихна, вдигна ръка и направи с пръсти знака на победата.

— Честна скаутска. Сега съм различен човек. Никога не бързам, никога не съм припрян, винаги отделям достатъчно време — той огледа лицето й, като се позабави на устните, след това отново я погледна в очите. — За всичко.

Хоуп усети топлина по лицето си още преди кожата й да се зачерви.

— Пейс, това трябва да престане!

Пейс разшири невинно очи.

— Кое?

— Знаеш кое — рече измъчено тя. — Тези намеци, шампанското… целувката… подаръците.

Почувства топлината на допира му през плата на наситенорозовия си костюм.

— Не ти ли харесаха моите подаръци?

— Страшно ми харесаха — призна тя, — но това беше делово предложение, забрави ли? Приех поръчката ти и наистина няма нужда да ме обсипваш с подаръци… или внимание.

Тъмните му очи зашариха по лицето й.

— Преди се оплакваше, че никога не ти отделям достатъчно внимание. Да не би сега да ми казваш, че ти отделям прекалено много внимание?

— Тогава имах нужда от внимание. Сега нямам.

Ръката му се премести на лакътя й.

— Защото си имаш свой бизнес?

— Точно така — тя тръгна към балната зала и продължи пътьом: — Това ме удовлетворява достатъчно и отнема цялото ми време. Животът ми е пълноценен и без тези неща.

Пейс я дръпна за ръката и я накара да спре.

— Това е лудост!

— Не, не е! — Хоуп тръгна напред и го принуди да я пусне. — Постоянно ми повтаряш, че си се променил. Е, аз също. Защо не можеш да приемеш това?

Успя да стигне чак до вратата на балната зала, преди Пейс да й препречи пътя.

— Но всички обичат подаръци!

Хоуп го заобиколи и влезе в огромната зала. Проблясващите златни полилеи и покритите с огледала стени вътре увеличаваха безпокойството й. Не ставаше дума за подаръците, но Пейс очевидно не желаеше да разбере. Както винаги, той действаше по свой правилник. Хоуп реши да остави темата и да премине към работата.

— Както виждаш, тази зала може да побере… — тя прелисти тетрадката си — … приблизително четиристотин души. Мислиш ли, че е подходяща?

Без да обърне внимание на въпроса й, Пейс се приближи и застана на сантиметри до нея.

— Не извъртай, Хоуп. Това е важно за мен. Искам да знам в кои отношения си се променила. Кажи ми.

Хоуп затвори бавно тетрадката си и срещна погледа му. Някога той сменяше темата, когато отговорът й не му харесваше, но нещо в гласа му й подсказа, че наистина иска да разбере. Тя си пое дълбоко дъх и заговори:

— Вече съм делова жена, Пейс. Животът ми е пълноценен, много зает и до голяма степен под контрол. Накратко казано, вече не си седя у дома да чакам някого.

— Това какво общо има с моите малки подаръчета?

— Нищо пряко, но за мен те са символ. Символ на всичко, което исках, докато бяхме женени, но не е задължително да искам или да се нуждая сега.

Той вдигна ръка и я докосна нежно по бузата.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че вече не искаш мен? Това ли е? Че връзките са нещо безполезно в живота ти?

Той свали ръка и зачака отговора й.

Сърцето на Хоуп заби силно. Тя го изчака да се поуспокои и едва тогава попита:

— Искаш ли да бъда откровена?

— Да.

Тя направи крачка встрани, за да постави известно разстояние между себе си и магнетичното му привличане.

— Харесва ми да владея живота си, да се грижа за собствения си бизнес, да ръководя своята собствена си игра — тя облиза устни. — Наистина нямам нужда от някого в този смисъл — Хоуп вдигна папката. Искаше да премине на по-безопасна тема. — А сега можем ли да се върнем на…

— … Но може отново да поискаш някой да влезе в живота ти. Така ли е?

Хоуп стисна здраво папката до гърдите си и отговори с известна доза яд — повече на себе си като се сещаше за мислите си през изминалата седмица:

— Е, никой не иска да остане сам цял живот, нали?

Чувстваше се като стъпила в плаващи пясъци и сякаш само Пейс знаеше къде е твърдата почва.

— Не — каза бавно той, без да я изпуска от очи. — Никой не иска да остане сам. Особено когато знае, че наблизо има човек, който му пасва идеално.

Хоуп поиска да извърне поглед, но не можа. Пейс като че ли я хипнотизираше — с гласа си, с погледа си, с общото им минало. И го знаеше. Навън, в коридора, някой включи прахосмукачка и наруши магията на момента. Хоуп отстъпи облекчено назад и отвори тетрадката.

— Е, както казах, тази зала побира около четиристотин души. Мислиш ли, че е достатъчно голяма?

Пейс я погледа още малко, след това скръсти ръце и на лицето му се изписа замислено изражение. За момент Хоуп си помисли, че ще продължи по неговата си тема, но когато заговори, очевидно бе решил засега да я изостави. Тя въздъхна облекчено.

— Вероятно ще имаме горе-долу толкова гости — каза Пейс. — Но всъщност залата е малко недодялана, не мислиш ли?

Хоуп огледа разкошната бална зала и се сети за бедната Бетани. Наистина трябваше да дойде с тях.

— В Хюстън няма много бални зали, които да са по-елегантни от тази — отвърна накрая тя.

Пейс отиде в средата на залата. Светлините се отразяваха в тежкия му златен часовник и неочаквано, когато заговори, равният му, спокоен глас я накара да се почувства като под вода — мъчеше се да чуе, мъчеше се да диша, мъчеше се да мисли. Забрави изцяло за Бетани.

— … Но не съм сигурен. Просто не ми се струва подходяща. Не си ли съгласна?

Докато Хоуп се бореше с мислите си, той вече бе обиколил залата и застана пред нея, като я гледаше изпитателно и очакваше отговор.

— Не, не мисля — отвърна накрая тя, — но ти си шефът — след това погледна отново бележките си и се опита да се съсредоточи върху предстоящата задача, а не върху това, как изглежда Пейс или какви намеци прави. — Както вече казах, има много традиционни места, които можем да разгледаме, но ако не харесваш балните зали винаги съществуват много други варианти. Правила съм сватби в задни дворове, в Херман Парк, дори една на плажа Кристъл. Наистина беше много романтично — по залез-слънце, с огън на открито.

Той я погледна с тъмните си очи, след това се обърна и я заобиколи, като насочи очи към огледалата по стените. Хиляди негови двойници се втренчиха в нея, хиляди нейни образи потрепериха. Той се спря и я погледна.

— Ти си наистина много добра в работата си, нали?

Тя вдигна ръка към гърлото си и се усмихна.

— Звучиш ми изненадан.

— Не, просто съм впечатлен.

Хоуп прехапа долната си устна.

— Трябваше да съм добра, иначе нямаше да успея в бизнеса, конкуренцията в тази област е голяма.

Той се приближи до нея толкова, че Хоуп видя сенките на миглите върху бузите му.

— Никога не съм предполагал, че можеш да се състезаваш, но ти го правиш, нали? И печелиш.

Хоуп си каза, че не бива да чувства, не бива да мисли, но не можеше да се сдържи. Той й правеше комплимент, а това бе страшно приятно.

— Работата ми харесва, а това я прави по-лесна.

Пейс вдигна ръка и плъзна опакото на показалеца си по брадичката, след това надолу по шията й, където се виждаше как точно под кожата тупти пулсът й.

— Лъжеш. Нищо, което си струва да имаш, не идва лесно.

Хоуп каза, без да мисли:

— Дори и любовта ли?

Пръстите му се разпериха на шията й. Ниско в корема на Хоуп се надигна топлина, която я обля като слънчева светлина. Когато Пейс отговори, тихият му глас засили това усещане:

— Особено любовта.

 

 

Трябваше да направят почивка за обяд и Пейс настоя да хапнат на отсрещната страна на улицата, срещу обляния в слънце църковен двор. Хоуп едва сега осъзна, че се намират точно до „Сейнт Джонс“ — църквата, в която се бяха венчали. Запита се дали Пейс не е избрал ресторантчето именно поради тази причина.

Десет минути по-късно вече седяха един до друг на бетонната пейка, а шарената светлина ги обливаше в приятна топлина. Прохладният ветрец рошеше огромните дъбове, които се надвесваха покровителствено над тях, и донасяше шумните гласове на студентите от другата страна на улицата. Когато стана кръгъл час, камбаните на църквата удариха и нежните им звуци върнаха Хоуп назад във времето.

Сякаш за втори път прочел мислите й, Пейс погледна камбанарията и й се усмихна.

— Спомняш ли си колко пъти удариха камбаните, когато се венчавахме?

Тя кимна.

— Татко каза, че ще събудим цялата околност, но не ме беше грижа. Винаги съм искала романтична сватба с камбанен звън — след това сведе поглед към полуизядената бисквита. Споменът беше сладък като вкуса на захарта по езика й. — И той накрая се предаде. Каза, че щом искам това, ще го имам.

— Чух, че е починал преди няколко години. Съжалявам, Хоуп. Липсва ли ти?

Тя се усмихна нежно под слънчевата светлина.

— Да, много — след това отново погледна камбанарията. — Беше страхотен баща.

— Справяше се ужасно добре. Иска ми се да имах някого като него — по дяволите, какъвто и да е баща изобщо. А и майка, щом говорим за това — ръцете му се свиха в юмруци да ръба на пейката. — Нямаш представа какъв късмет си имала.

Хоуп се обърна поразена към него. Докато бяха женени, Пейс никога не говореше за миналото си. Единствената причина, поради която знаеше някои неща, бе, че веднъж някаква негова леля беше наминала да му иска пари.

Тогава, преди Пейс да й напише чека и да я отпрати, тя разказа на Хоуп как той и сестра му са били изоставени като деца. Беше бесен, че Хоуп е научила дори и това. Детството му бе забранена тема. Хоуп не знаеше какво да каже, но и нямаше нужда. Пейс отново заговори:

— Завиждах ти, Хоуп. Усещаше ли го?

Тя поклати безмълвно глава и той продължи:

— В моите очи ти беше прекарала съвършено детство, макар майка ти да е починала, докато си била малка. Ти имаше спомени за нея. Аз и сестра ми нямахме такива неща — в домовете, в които ни прехвърляха, обикновено нямаше място дори за едно дете, камо ли за две.

Сърцето й се сви от болката в гласа му.

— Но моето детство не беше идеално. Съвсем не.

— Може би — призна Пейс, — но на мен ми се струваше направо страхотно — той посегна и я хвана нежно за ръката. — Ето защо направо не можах да повярвам, когато се съгласи да се омъжиш за мен. Бях поразен. Защо, за Бога, жена като теб — толкова добра, толкова съвършена, ще поиска да се омъжи за такъв като мен?

Сърцето на Хоуп спря от удивление.

— Пейс! Аз никога… не съм си и помисляла…

— Знам, знам. Не знаеше, че се чувствам така, защото никога не съм ти казвал — пръстите му покриха нейните и тя се сепна, когато ги усети как потреперват леко. — Но все пак знаеше, че те обичам, нали?

— Ами да, знаех го, но…

— Изпитвах благоговение към теб, Хоуп. То надхвърляше любовта, надхвърляше привързаността — след това поклати глава. — Трябваше да ти го кажа още тогава, но си мислех, че ако знаеш колко много се нуждая от теб, ще ме помислиш за слаб.

— Пейс, та това е лудост! — без да помисли, тя се обърна към него и го стисна за ръката. — Нуждата от някого не е проява на слабост. Тя е просто част от любовта.

— Права си, но тогава не го знаех. Мислех си, че трябва да направя нещо, за да съм достоен за теб. Единственият начин, който ми беше известен, бе да работя, да преуспея, да стана толкова богат, колкото беше и баща ти.

— О, Пейс! — думите й се изплъзнаха бавно, а сърцето й се късаше, като си мислеше какво е можело да бъде. — Хубаво е човек да има пари, но не това е основата на любовта.

— Не ставаше дума точно за долари. Исках да ти докажа нещо. Исках да ти покажа, че съм толкова добър, колкото са и останалите — дори още по-добър. Че мога да се грижа за теб, да те пазя, да ти купувам всичко, което сърцето ти пожелае.

Тя го погледна. Слънцето огряваше бръчиците около очите му, среброто в тъмната му коса, тревогата и грижите, които досега не беше забелязвала.

— А сърцето ми желаеше само теб.

Той се наведе към нея, хвана лицето й между дланите си и изпрати вълна от топлина по цялото й тяло. След това проследи с палец долната й устна.

— А сега, Хоуп? Сега какво желаеш?

Хоуп се почувства замаяна от излъчването му, но започна да се съпротивлява упорито.

— За нас вече няма „сега“ — каза тя с ума, а не със сърцето си. — Сега моят бизнес е моя живот.