Кей Камерън
С този пръстен (2)

Първа глава

Приемът за четиристотин от най-богатите и известни личности на Хюстън, дошли да отпразнуват сватбата на един от своите, се проваляше пред очите й, но Хоуп Макалистър и пет пари не даваше.

Зърна с ъгълчето на окото си как главният готвач й прави отчаяни знаци, но извърна поглед. В другия край на бляскавата бална зала огромна ваза с орхидеи се беше наклонила леко към вратата, но Хоуп се преструваше, че не я вижда. Близо до кухненската врата петима сервитьори стояха и си разменяха шеги, вместо да обикалят с чаши шампанско на сребърни подноси. Тя отговаряше за всичко това, но не я бе грижа.

Търсеше него.

Още когато го забеляза в църквата, в гърдите й заседна ледена буца страх. Не можеше да е сбъркала, познаваше лицето му толкова добре, колкото и това, което виждаше всеки ден в огледалото.

Пейс Бракстън.

Превъплъщението на дявола.

Нейният бивш съпруг.

Хоуп приглади коси и огледа тълпата обсипани с бижута и напарфюмирани гости. След като шока в църквата й попремина и тя успя да се овладее, се сети, че Пейс може да е получил една от допълнителните покани, които беше дала на булката. Със сигурност не бе видяла името му в списъка с гости. Ако го беше видяла… Молеше се той да не дойде на приема, но дълбоко в сърцето си знаеше, че това няма да стане. Подигравателната усмивка, която й беше отправил през пейките, говореше, че няма да го пропусне. Къде ли беше сега? Колоната пристигащи гости се беше поразредила, вечерята бе сервирана, а оркестърът свиреше от часове. Трябваше вече да е пристигнал.

„Каква ирония“, помисли си тя. Колко пъти през седемте години на брака им се беше питала съвсем същото? Къде ли е? Защо закъснява? Обеща ми, а къде е сега? Безброй пъти бе слушала тази песен, а когато плочата най-сетне се счупи, същата участ сполетя и брака им. Пейс все нямаше време за нея — бе твърде зает да строи своята империя, за да обръща внимание на дреболии като срещи, рождени дни или чувства.

Докато оглеждаше тълпата богаташи наоколо, Хоуп усети, че задържа дъха си, и си наложи да се отпусне и освободи въздуха от дробовете си. От развода им насам се бяха променили много неща и най-важното — Пейс вече нямаше власт да й причинява болка. Тя се улови за тази мисъл като удавник за сламка и започна лека-полека да овладява паниката.

След това успокои главния готвач, накара сервитьорите да се размърдат и оправи вазата с цветята; тази сватба бе едно от най-големите светски събития, които й бяха възлагани от откриването на фирмата й насам — и не щеш ли, той бе избрал да се появи тъкмо сега. Към края на приема булката се приближи до нея през претъпканата зала и я прегърна.

— Страхотно се справи! — тя се отдръпна от прегръдките на Хоуп и й се усмихна. Лицето й сияеше от вълнение и любов. — Никога не ще мога да ти се отблагодаря за всичко!

Хоуп й се усмихна в отговор.

— Радвам се, че си доволна, Сюзън. Ти беше прекрасна булка.

— Бих казал великолепна, каквато беше и моята.

Дълбокият, прелъстителен глас прозвуча в ушите на Хоуп като първичен повик. Тя се обърна рязко. Иззад булката дръзко я гледаха тъмни очи — същите, които тревожеха сънищата й от години насам.

Сърцето й подскочи. Смяташе, че е подготвена, но грешеше. Отблизо влиянието му бе още по-силно. Молеше се само никой да не е забелязал реакцията й. Никой не я бе забелязал — освен самия Пейс, разбира се. Неговият поглед не пропускаше нищо.

След секунда при тях дойде младоженецът и започнаха да се сипят поздравления.

— Радвам се, че успя да дойдеш, Пейс — рече накрая младоженецът. — Татко каза, че сега живееш в чужбина.

Най-сетне парченцата от мозайката си дойдоха на мястото и Хоуп разбра. Очевидно Пейс беше получил поканата от страна на младоженеца, и то наистина в последната минута. Ето защо не знаеше за пристигането му.

Очите на Пейс се откъснаха с мъка от лицето на Хоуп и той се усмихна на ентусиазирания младеж.

— Не можех да пропусна това събитие, особено като се има предвид колко много години работихме заедно с баща ти в Египет — той целуна галантно ръката на булката, но погледът му отново се впи Хоуп. — Добра работа, Том. Изглежда си завъртял главата на една от последните хубави жени в Хюстън.

Идеално насочени, думите му се забиха като стрели в сърцето на Хоуп, но тя не можеше да направи нищо, освен да примигне.

Малко по-късно младоженците отидоха при други гости и оставиха Хоуп сама с Пейс. Прииска й се да се обърне и да избяга, но това не беше в стила й.

— Доста бях изненадана — каза накрая тя.

— И виждам колко си развълнувана.

Твърдите му устни се присвиха насмешливо. Той посегна, хвана едната й ръка между дланите си и притисна пръстите й. Към гърдите на Хоуп плъзна топлина. Ледът, сковал сърцето й, неволно започна да се стопява.

— Много време мина — каза той с онзи глас, който бе в състояние да унищожи за миг решителността на Хоуп. — Как си?

През ума й преминаха милион отговори, но тъй като никой от тях не беше такъв, какъвто Пейс искаше да чуе, Хоуп просто кимна.

— Добре. А ти?

Очите му се впиха в нея и тя разбра, че е схванал скритото послание на отговора й. Да разговаряме простичко, без лични теми.

Пейс се усмихна утвърдително и пусна пръстите й, но кожата й на това място продължи да пари. „Ако наблизо имаше кофичка за шампанско — помисли си тя ни в клин, ни в ръкав, — щях да си пъхна ръката в нея.“

Сякаш прочел мислите й, Пейс се усмихна, но когато й отговори, думите му прозвучаха съвсем невинно:

— Страхотно. Снощи пристигнах от Кайро.

Думите замряха и в настъпилото напрегнато мълчание между тях застана общото им минало. Хоуп направи всичко възможно да не му обръща внимание, но спомените бяха прекалено силни. Почувства се така, сякаш тримата се намират на самотен остров — Пейс, Хоуп и миналото.

Тя се обърна и погледна бляскавата тълпа, за да се отърве от влиянието на втренчените му очи. Не успя.

Ядосана повече на себе си, отколкото на него, Хоуп пристъпи от крак на крак и срещна нетрепващия му поглед.

— Виждам, че не си се отървал от старите си навици.

Той й се усмихна лениво.

— Кои мои лоши навици имаш предвид?

— Не казах „лоши“. Казах „стари“.

— Не мислех, че правиш разлика между двете.

— Все още зяпаш.

— И това все още те безпокои.

Интонацията му не се повиши в края на изречението, не го каза като въпрос и именно това я вбеси още повече.

— Да — отговори тя. — Намирам, че е дразнещо.

Един кичур от косата й се беше измъкнал от фибите. Пейс посегна и го нави на пръста си. Притеглянето на допира и погледът му й се сториха почти непреодолими, но Хоуп си наложи да не помръдва. Втренчи се право в очите му и си каза, че вече е неуязвима, само че това някак не успя да стигне до сърцето й. То биеше толкова силно, че Пейс навярно чуваше глухите му удари.

— А мен? — попита лениво той, но горещите му черни очи очевидно търсеха по лицето й и най-малките следи от откровение. — Все още ли ме намираш за дразнещ?

Хоуп не искаше да му доставя това удоволствие, но като че ли не можеше да се владее в негово присъствие. Тя вдигна ръка и освободи кичура си от пръстите му.

— Да. Изобщо не си се променил.

Пейс се засмя, с което я вбеси още повече, но когато отново я погледна в очите, веселостта му се стопи и на нейно място се появи нещо друго.

— Е, ти също. По-хубава си дори от деня, в който ние се оженихме.

Хоуп се почувства объркана. Не знаеше какво да каже, но той й спести усилието, като отново заговори:

— Справила си се чудесно, Хоуп. Церемонията, приемът — Пейс махна с ръка към залата. — Всичко е чудесно.

Хоуп още веднъж бе поразена. Втори комплимент? И то свързан с работата й! По време на брака им Пейс никога не бе проявявал интерес към нещо друго, освен към собствения си бизнес. Светът се въртеше около него и „Бракстън Ентърпрайзис“, а Хоуп бе просто една незначителна планета, която се въртеше около неговото слънце.

— Чудесно — повтори тихо той, по-скоро на себе си.

Хоуп вдигна нервно ръка към сапфира на лявото си ухо. Искаше й се да се върнат на по-безопасни, по-познати теми.

— Само за сватбата ли дойде в Хюстън?

Той отново я измери от глава до пети и на негово място се появи старият Пейс.

— Всъщност мисля да се върна тук за постоянно.

При тези думи стомахът й се сви на топка, но тя се опита да не го показва.

— Защо, за Бога, искаш да се върнеш в Хюстън?

Пейс посегна и я погали по опакото на ръката.

— Време е.

Хоуп го погледна объркано.

— Моля?

Тъмните му очи потърсиха нейните и Хоуп усети нещо добре познато. В началото на връзката им Пейс бе романтичен, внимателен мъж, който знаеше цената на флиртуването, на напрежението предизвиквано от един поглед, на нарастващото очакване причинено от една-единствена дума. Дали се завръщаше именно онзи мъж?

— Бетани се е влюбила — каза той вместо отговор. — Върнах се, за да се запозная с мъжа на живота й.

Хоуп бе искрено изненадана.

— Бетани? Чудесно!

Не й беше трудно да си спомни племенницата на Пейс — единствената от неговото семейство, с която Хоуп бе имала контакти, ако не се смяташе една възрастна леля.

— Не мога да повярвам, че най-сетне си е намерила майстора! Смятах, че е твърде заета за любов, кариерата винаги е била на първо място в живота й.

Пейс не усети или пренебрегна лекия намек.

— Очевидно е срещнала човек, който е променил мисленето й — той направи пауза и погали с поглед лицето й. — Хората понякога се променят.

Хоуп усети скритото значение на думите му, но въпреки няколкото дребни признака в негова подкрепа отказа да го приеме за вярно. Някои хора можеха да се променят, но не и Пейс Бракстън. Той беше от онези, които прекланяха другите пред желанията си, а не обратното.

— Във всеки случай — продължи Пейс, — от известно време мислех да се върна в Хюстън и сега ми се струва, че моментът е подходящ. Ще си взема апартамент в града. Само трябва да намеря нещо, което да ми харесва — очите му потъмняха едва доловимо, после се присвиха. — Мога ли дотогава да остана при теб?

Хоуп използва яда си като предпазен плащ и изсумтя в отговор:

— Как ли пък не!

 

 

Явно щеше да бъде доста по-трудно отколкото си бе представял.

Пейс отпи от разреденото с вода уиски и се загледа в хоризонта на Хюстън. Раменете му се бяха схванали от напрежение и разочарование.

Хоуп очевидно не беше заинтригувана.

Не че беше очаквал да се хвърли в обятията му. Бе подготвен за известна съпротива, но тя наистина го изненадваше. Опита се да си внуши, че трябва да е търпелив и толерантен, но му беше трудно. Искаше Хоуп сега. Веднага. Нищо друго не го задоволяваше.

Пейс винаги се движеше бързо и решително — както в работата, така и в любовта. Два месеца преди това той реши да продаде „Бракстън Ентърпрайзис“ — моментът му се струваше подходящ и ако изчакаше още малко, вече нямаше да получи толкова пари. Седмица по-късно го направи — продаде компанията, заради която бе пожертвал брака си. Но все пак не бе осъзнал всички последици.

Той стисна здраво кристалната чаша и тихата му ругатня се стопи в тишината на хотелския апартамент. Беше оставил на Хоуп съобщение, с което я молеше да се отбие при него, но ледът вече се топеше около бутилката от любимото й вино, а добре препечените филийки за хайвера бяха изстинали. Пейс започна да присвива очи, докато проблясващите светлинки в краката му се превърнаха в непрекъсната линия светлина.

Щеше да бъде доста по-трудно, отколкото си го бе представял.

Той пристъпи мълчаливо до бара на луксозния апартамент и си наля още уиски. Разводът им бе болезнен, но Пейс премина през него като през мъгла — главната му грижа бе да запази империята си непокътната. Едва когато загуби съпругата си, осъзна колко много е означавала за него.

Тогава обаче бе твърде късно и той се зае с единственото, което умееше, за да притъпи болката. Работа. А когато и тя вече не успяваше да изпълнява тази задача, Пейс се обърна към други жени. Желаещи не липсваха.

Ръката му потрепери, докато вдигаше чашата, но той я стисна по-здраво, върна се и застана в мрачно мълчание до огромното стъкло. Навън се надигаше пролетна буря, но стъклото го предпазваше от плющящия дъжд и яростния вятър. Дълго време върволицата от жени в живота му бе изпълнявала същата задача — да го изолира от болката. После обаче болката пропълзя покрай тях, протегна се и го стисна за гърлото, докато не започна да му се струва непоносима.

Точно тогава хвана самолета за Кайро.

Известно време непознатата обстановка го караше да се чувства вцепенен. Живееше съвсем изолирано, не завързваше приятелства и общуваше само при необходимост. Живееше ден за ден. Усилието да яде, спи и работи отнемаше всичката му енергия и той бе благодарен за всеки проблем, с който се сблъскваше.

Но след като продаде компанията, между него и мисълта за любовта му към Хоуп вече не стоеше нищо. Нямаше друг избор, освен да се върне в Хюстън и да направи втори опит. Само че щеше да бъде много по-трудно, отколкото си го бе представял. Дяволски по-трудно.

 

 

Хоуп гледаше невиждащо компютърния екран. Трябваше да подреди масите за сватбата на семейство Гинес, но просто не можеше да се съсредоточи. Спомените за Пейс, които обикновено държеше заключени у себе си — дълбоко у себе си — се бяха освободили миналата седмица, на сватбата на Сюзън. Сега пърхаха из съзнанието й и отказваха да се държат прилично.

И времето навън не й помагаше. Беше един от онези съвършени пролетни дни, които просто те подканват да им се насладиш. Най-сетне Хоуп се отказа да работи, обърна въртящия се стол и се загледа към примамливия прозорец. Нищо не можеше да се сравни с един мартенски ден в Тексас. Въздухът бе толкова свеж, че сякаш се врязваше в унинието на зимата, а небето — тъй синьо, че заслепяваше с красотата си.

Винаги бе обичала този месец и именно затова го бе избрала за сватбата си.

Тя стана и отиде до прозореца, привлечена от топлото слънце. Магнетичната сила на Пейс не бе намаляла ни най-малко. Елегантната фигура под съвършената кройка на костюма му изглеждаше непроменена. Все същите силни рамене, тесен ханш и широки гърди. Колко нощи, след като бяха правили любов, бе сгушвала глава под тази волева брадичка, за да усети гъделичкането на нежните косъмчета по бузата си и да чуе разтуптяното му сърце…

По тялото й плъзна предателска топлина. Някога с Пейс имаха много различия, но в леглото нямаха никакви проблеми, това поне бе сигурно.

В началото, когато се ожениха и средствата не достигаха, имаха пари само за легло или маса.

Купиха легло.

Но това бе в ранните години. Веднага щом Пейс се захвана с „Бракстън Ентърпрайзис“, започна да печели достатъчно пари, за да купят всички маси на света, но всичко, което Хоуп искаше, бе онова старо легло.

Вратата на кабинета се отвори и прекъсна мислите й. В стаята влезе нейната помощничка Елън Уонг. Хоуп се усмихна, за да прикрие душевното си състояние, обърна се и погледна красивата китайка. При първите й думи обаче разбра, че не е успяла.

— Какво има? — тихият въпрос на Елън увисна във въздуха между тях.

— Какво те кара да мислиш, че има нещо?

Елън прекоси плавно стаята, спря пред бюрото на Хоуп и се втренчи непреклонно в нея с черните си като оникс очи.

— Лицето ти е изопнато — отвърна тя, — а по начина, по който си държиш раменете, ти личи, че си разстроена. Заради Пейс ли?

Макар да работеше с нея от самото откриване на фирмата преди две години, Елън винаги успяваше да изненада Хоуп със своето съчетание на настойчивост и свръхестествена интуитивност. Хоуп въздъхна — все някога трябваше да се изправи пред въпросите на Елън, и без това тя нямаше да се откаже, докато не научеше отговорите им.

Отиде до бюрото си и седна.

— Откъде разбра?

Тъмночервените устни на Елън се присвиха.

— „Когато дървото падне, маймуните се разбягват.“

Въпреки грижите си се усмихна на китайската поговорка. Елън постоянно цитираше самобитната мъдрост на баба си, но в половината случаи Хоуп нямаше представа каква връзка имат пословиците с конкретната ситуация. Сега не беше изключение.

— Не знаех, че баба ти е познавала Пейс — отвърна шеговито тя.

Елън повдигна елегантните си рамене.

— Нямах предвид Пейс, а теб — тя направи пауза и погледна втренчено Хоуп. — Видях ви на сватбата на Сюзън Билингтън. Той все още тревожи мислите ти, нали?

Хоуп стисна здраво листовете, които събираше от бюрото си.

— Нямаш ли си друга работа?

Елън тръгна към вратата и гласът й прозвуча развеселено:

— Хората, с които имахте уговорена среща за десет, са вече тук. Ще ги доведа, мадам.

 

 

Два часа по-късно Хоуп изпрати Слоутърови от офиса си. Докато гледаше как колата на младата двойка потегля, тя стоеше на вратата, хванала се с една ръка за рамката, и си припомняше собствената си сватба, състояла се преди толкова много години.

Обикновено не го правеше — не си позволяваше, защото не можеше да мисли за такива неща, без да се сеща за Пейс, а това винаги й причиняваше болка. Само че в тази млада двойка имаше нещо — многозначителните погледи, честите им докосвания — което й напомняше за ранните дни на собствения й брак.

Гласът на Елън, застанала зад бюрото си, прекъсна мислите й:

— Семейство Слоутър направиха ли поръчка?

Хоуп остави миналото зад гърба си и се обърна.

— Още не са взели решение, така че стискай палци. Със сигурност ще бъде добра сделка. Имат много пари и никакви угризения относно харченето им. Твърдо решени са да получат най-доброто.

— Страхотно. Определено можем да им го осигурим, ако имат достатъчно средства.

Хоуп понечи да отговори, но остана с отворена уста. Вратата се беше отворила и на прага стоеше Пейс Бракстън.