Джоселин Ленъкс
Анджела (5)

5

Понеделникът започна за Анжела като всички останали понеделници. Сутринта клиентите едва-едва се нижеха в „Дрийм Вали“. Искаше й се бутикът да прелива от тълпи — може би тогава щеше да успее да забрави Ед. Дори картините на Фил не привличаха повече посетители от обикновено. Тя вдигна очи към самотния мъж на стената. С най-голямо удоволствие би смъкнала картината и би я скрила в мазето, където нямаше да я вижда повече. С това платно бе започнала цялата история. И точно толкова самотна, като онзи мъж, се бе чувствала предната и по-предната вечер, когато искаше да удави грижите си в уиски…

Освен Анжела имаше и още едно момиче — Кери, което от половин година работеше в „Дрийм Вали“. Както изглежда, Миринда все още се занимаваше с кавалера си от уикенда или се намираше на тенис корта. Вероятно щеше да се появи едва на следващия ден, за да разпредели задачите за седмицата. Анжела се радваше на отсъствието й — така поне шефката нямаше да й лази по нервите. И без това Миринда никога не е била от особена полза за продажбата.

Когато настъпваше часът, в който съседните бюра затваряха и кафенетата наоколо се напълваха, бутикът също привличаше повече клиенти.

— Бих искал да видя мис Антъни!

Гласът! Беше дълбок, приятен тембър, който Анжела така харесваше и който й беше до болка познат! Ръцете й едва не счупиха една тънка пластмасова закачалка, неистово вкопчили се в нея. Хиляди мравки лазеха нагоре-надолу по гърба й. Анжела се чувстваше толкова напрегната, че й бе невъзможно да се обърне.

— Анжи? — повтори гласът непосредствено до ухото й.

Тя успя все пак да се обърне. Първото, което й направи впечатление, бе промяната в очите му. Огънят, който пламтеше в тях, беше изгаснал. Косите му не изглеждаха така разпилени, както ги помнеше. Трябва току-що да се бе обръснал, защото долови аромата на одеколона му. Под коженото си яке Ед беше облякъл бяла риза със светлокафява вратовръзка.

Първата мисъл на Анжела бе, че в момента сигурно съвсем не изглежда като модна дизайнерка, за каквато се бе представяла. Тя носеше риза в индиански стил и обикновени дънки. Косите си бе защипала с шнола. Но после си каза, че не е необходимо да прави впечатление на този плейбой. В крайна сметка и той не беше по-различен от другите мъже, които идваха тук и й сваляха звезди, за да вечерят с нея, докато съпругите им пробваха в съблекалнята най-новите модели от Париж.

— Какво желае джентълменът?

Тя направи максимално усилие, за да звучи гласът й спокойно, и явно успя.

— Теб — Едуард я гледаше в очите.

Анжела издържа погледа му.

— Сър, днес вие сте третият клиент, който ми прави недвусмислени предложения. В събота бяха дори пет. Петъкът беше хубав ден — тогава имаше само един, той обаче ми бе достатъчен — натърти края на фразата тя.

Едуард дори и не помисли, че ставаше дума за него.

— Анжи — помоли тихо още веднъж. — Не може ли да поговорим на спокойствие? Все пак трябва да ми дадеш този шанс. Кажи ми кога си свободна, ще те чакам отвън, без повече да те смущавам.

— Надявам се, че няма да се мотаете в краката на моите обожатели. Трябва да ви кажа, че съм виждала и по-добър образец на разгонен котарак — гласът й прозвуча безучастно и тя се зае с работата си. — Ще желае ли джентълменът нещо за многобройните си приятелки? Имаме хубави еротични модели. Ако трябва, ще ви покажа цялата колекция. Или дамските хавлии ви интересуват повече? Ще ги намерите оттатък, току-що пристигнаха от Париж.

Междувременно колежката й беше схванала, че младият, снажен мъж не бе клиент и следеше двамата внимателно изпод очилата си. Заради мис Антъни мъжете понякога се държаха доста особено, но този случай наистина надминаваше всичко. Толкова напечено все пак не бе ставало.

Изглежда, Едуард не забелязваше присъствието й, защото извика:

— Престани най-сетне с този театър! — и добави още по-високо: — Обичам те!

Сърцето на Анжела подскочи — сякаш го удариха с ледена топка. Точно това бяха думите, които искаше да чуе! Само че не при тези обстоятелства и след всичко, което Ед й бе причинил. В крайна сметка тя с право можеше да се чувства отмъстена. Но думите прозвучаха така истински, сякаш не ги бе изрекъл Ед. Нима един плейбой би се унизил да вика тук в магазина? Ами ако пък е искрен?!…

Не, повече не биваше да се поддава на чара му!

Анжела кимна скрито към Кери, която гледаше уж безучастно през прозореца.

— Мистър, тук не сме сами. Няма да е зле, ако го имате предвид — от напрежение тя изпусна една от роклите. Ед се наведе и я вдигна. — Желаете ли да купите нещо, или само искате да ме склоните за застраховка живот? Вие… Вие… Мъжът, на когото повярвах…

Ед виновно сведе глава. Дори мотивите на Анжела да се базираха само на недоразумения, това пак не го оправдаваше. Той разбра, че с любовни увещания доникъде няма да стигне. Щеше да си получи само едно безплатно представление за пухкавото момиче с пеперудените очила, което си даваше вид, че наблюдава през прозореца нещо много интересно.

Реши, че трябва да опита да завърже разговор с Анжела.

— Всъщност дойдох тук да питам Миринда Флауърс за адреса ти — каза той колкото се може по-спокойно. — А ето, че намерих теб самата. Това се казва късмет.

— Не съм сигурна, че сте имали късмет — отвърна Анжела гърбом.

— Е, така поне няма да занимавам Миринда с проблемите си — продължи Едуард. — Всъщност ти какво правиш тук? Мислех, че една модна дизайнерка работи в ателие. Такова като на Фил.

— А защо да не помагам на Миринда от време на време? — Анжела реагира бързо и светкавично и изстреля думите, обръщайки се гневно към него. — Ако има нужда от мъж или се чувства неразположена?

— Кой се чувства неразположен? — долетя глас от входната врата.

Миринда Флауърс тъкмо бе прекрачила прага на магазина си и изглеждаше свежа като пухкаво, розово бебче.

— Тъкмо обясних на този джентълмен, който попита за вас, по какви причини бихте отсъствала, Миринда.

— Мисис Флауърс — поправи я шефката й. После галантно обви раменете на Ед, при което се повдигна на пръсти. — Колко мило, че сте се отбили при мен, Еди.

Анжела гледаше гневно на този интимен жест. Значи трябваше да се среща с този прелъстител и по време на работа! Тя поглеждаше към входа и копнееше за някоя клиентка, за да има причина да остави двамата насаме. Нямаше интерес Едуард да разгласява любовните си приключения в магазина или пък да изпусне нещо за „дизайнерската й работа“.

И наистина, вратата се отвори и влезе една жена в палто от бяла естествена кожа — твърде неподходящо за сезона. Кери беше по-наблизо, но с един смразяващ поглед, нетърпящ съпротива, Анжела й даде да разбере, че тя ще се заеме с нея.

Едуард, който бе изцяло обсебен от Миринда, я проследи с болка в очите. Беше му станало ясно, че днешните му намерения се провалиха, а опасенията му дори бяха изпреварени. Интересът му към Анжела не убягна от Миринда Флауърс.

— Оставете наивното създание да върви! — заповяда му тя. — Щом иска да обърне повече внимание на клиентите, нека го стори — Миринда дръпна Едуард към задното помещение. — Елате, там няма да ни смущават! Ако не греша, трябва да ми е останало малко шампанско в хладилника.

Ед предпочиташе да й откаже — толкова лошо беше настроението му. Тази мисис Флауърс не се отнасяше особено добре към приятелката си, която от „любов към ближния“ помагаше в магазина! В момента се чувстваше като парализиран и механично се подчини на волята й.

В удобното задно помещение Миринда го завлече в един фотьойл, измъкна от хладилника бутилка калифорнийско шампанско, наля в две чаши и се настани на облегалката на фотьойла, в който беше Ед.

— Наздраве — каза тя и чукна чашата му. — За успеха ви сред жените!

— Успех ли? — промърмори Едуард така тихо, че Миринда едва успя да го чуе.

Тя не го разбра правилно, защото под „жени“ имаше предвид себе си.

— Анжела ми каза, че сте търсил мен — усмихнато продължи шефката, изпълнена с надежда. — С какво мога да ви услужа?

Едуард мълчаливо обърна съдържанието на чашата на един дъх.

— Все пак не сте дошъл дотук само защото сте бил жаден? — Миринда му се усмихваше подканващо. — Можете да ми кажете всичко, което лежи на сърцето ви. Тук никой няма да ни смущава — и в очакване на нещо по-интимно тя се наведе към него.

В този момент се появи Кери.

— Какво търсите тук? — смъмри я шефката.

— Исках само да си взема сандвича от хладилника, мисис Флауърс — отвърна продавачката смутено.

— Тук не се яде, а се обслужват клиенти. Или може би трябва да чакат отвън, докато съвсем загубят желанието си да купят нещо? Марш, веднага се връщайте на работа!

В това време звънчето на входа иззвъня.

— Да, мисис Флауърс!

Момичето напусна стаята с изкривена физиономия.

— Какво беше това? — попита Анжела, чиято клиентка току-що беше напуснала магазина.

— Все на мен ли ще се случи?! — извика колежката й, като въртеше възбудено очи. — Попаднах в кулминационната точка на една пикантна сцена. Да беше видяла само: Миринда в ролята на прелъстителка!

— Добре, добре! — прекъсна я сърдито Анжела и се обърна. — Не ме интересува!

Да можеше най-сетне този Ед да изчезне от живота й! Сега пък сваля дори жена като Миринда!

През това време нейната шефка отново беше обвила с ръце шията на Едуард.

— „Искала да вземе своя сандвич!“ — изсъска презрително Миринда. — А вие, Еди, какво бихте поискал?

След всичката тази неразбория Едуард отново бе дошъл на себе си. Той посегна към чашата с шампанско, погълна съдържанието й също толкова бързо както първия път и внимателно се освободи от обятията на Миринда.

— Боя се, че мис Антъни погрешно ме е разбрала — каза той, като се изправи. — Беше много мило от ваша страна, Миринда, че ме поканихте на чаша шампанско! Но сега трябва непременно да изляза!

— Отивате ли си?

— Да, за съжаление! Имам важна среща. Бай, Миринда!

— Гуд бай, Еди! И ако отново почувствате жажда… — Миринда едва беше успяла да се надигне от дивана, когато Ед затвори вратата след себе си.

Кери с мъка потисна напиращия отвътре й смях при вида на младия господин, който панически се стрелна през задната врата навън като тапа от шампанско. Очевидно шефката й се бе държала твърде агресивно към него, за да приеме бягството като единствен изход.

Разбира се, нищо не убягна от погледа на Анжела. Но преди още да асимилира какво точно се беше случило, Едуард застана пред нея.

О, колко невинни изглеждаха очите му, а устните му шепнеха, че никога няма да я изостави. След това й махна с ръка и напусна магазина.

Отново Анжела имаше чувството, че думите му бяха напълно искрени. Не, тя нямаше основание да смята, че той би я изоставил. Но потресаващото в този факт беше, че самата тя не знаеше дали желае това или не.

Някаква врата се отвори и гласът на Миринда нахлу толкова силно, че двете продавачки застинаха по местата си.

— Не ви плащам, за да се мотаете, уважаеми! Когато в магазина няма клиенти, има достатъчно други неща за вършене!

Анжела реши да не обръща внимание на лошото настроение на шефката си.

— Знам, Миринда — отвърна любезно тя. Мислите й за Едуард и сцената, която се бе разиграла преди няколко минути, бяха прекъснати от голям наплив от клиенти. Тя погледна часовника си и въздъхна. Трябваше да издържи още два часа и половина.

Едуард пробяга двете мили до малкия си апартамент. Когато затвори вратата на жилището зад себе си, не можеше да каже как всъщност бе стигнал дотук. Преди да се опомни, звънна телефонът. Беше Фил.

— Здравей, Еди — поздрави ведро той. — Чувам страшни работи от Бети. Нещо не съм съвсем наясно с нещата и бих искал да чуя историята от твоята уста.

Ед се стовари в един фотьойл, след като остави на пода палитрата си.

— Няма кой знае какво за разказване.

— Май не ти е много весело.

— Има нещо такова.

— Трябва ли да ти вадя всяка дума с ченгел? — укори го нетърпеливо Фил.

Ед му разказа всичко от началото до фаталния наплив на недоразуменията, без обаче да се спре на щастливо прекараната нощ. Когато свърши, приятелят му помълча малко.

— Мисля, че ти остава една-единствена възможност — каза той след кратка пауза. — Трябва да й разкриеш самата истина.

— Да й кажа, че не съм продуцент на грамофонни плочи, а само един беден, незначителен никаквец и че жилището в Саусалито не е мое, а твое?

— Точно това имам предвид.

— Не мога! — отсече Ед. — В никакъв случай! Как виждаш една жена като нея, която може да върти на пръста си всеки милионер, с някакъв си нищожен график? Това вече ми е добре познато! Ще отбележи колко интересна е професията ми, след което завинаги ще изчезне от моя живот.

— По-лошо не може да бъде — напомни му Фил. — Би могъл да й обясниш подробно как се е стигнало до недоразумението и че не си нито някой Дон Жуан, нито продуцент на грамофонни плочи. Явно не си безразличен на тази мис Антъни, иначе нямаше да реагира така ревниво.

— Не мога — повтори Ед тихо. — Ужасно ще ме е срам. Ако беше на мое място, щеше да ме разбереш по-добре.

— Разбира се, че си имаш своите причини за задръжките си. Но обмисли още веднъж отказа си на спокойствие.

— Ще помисля — обеща Едуард.

— С Бети тъкмо щяхме да отиваме в „Дрийм Вали“ — рече Фил. — Тя още не е разгледала изложбата. Магазинът няма да стои вечно отворен, затова трябва да побързам.

— Ще ходите с Бети в „Дрийм Вали“.

— Да, нали това ти обяснявам.

„Вероятно Анжела е още там“ — помисли си Ед. — „Може би именно сега е шансът ми“. В отчаянието си беше готов да се вкопчи дори в сламка.

— Фил… — започна той предпазливо.

В отговор чу приятеля си да се смее.

— Знам, знам, момчето ми. Е, добре, ще видя какво може да се направи. Ще разменя някоя и друга дума с тази лейди. Разбира се, ако е там.

— Няма да забравя услугата ти през целия си живот, Фил! Само че като те знам какъв си! Да не вземеш да си уговориш среща с нея или да изтърсиш нещо за лъжите ми.

— Напредваш, приятелю. Току-що сам каза „лъжи“. Естествено, ще взема под внимание молбата ти и няма да кажа нищо, което би могло да те злепостави. Но няма и да лъжа заради теб, да го знаеш!

— Виж, ако може Бети да й спомене, че никога тя и аз…

— Тогава вместо посещение на изложба това ще се превърне в истинска комедия — подхвърли шеговито Фил. — Как изобщо си представяш? Стоим си ние в един магазин, в който сноват тълпи клиентки, и изясняваме твоя интимен живот, този на Бети, а може би и моя? Но по-добре да видим как ще се развият нещата. Е, време е да тръгвам.

— Фил?

— Да.

— Ти си истински приятел!

— „Истинският приятел“ обаче ще си помисли дали да ти даде още веднъж ключа от апартамента си!

 

 

Миринда Флауърс изкара лошото си настроение на подчинените си и после изчезна. Анжела и Кери си поеха дъх с облекчение, когато вратата се затвори зад шефката им.

Никога досега Анжела не бе копняла така силно за края на работния си ден, както този понеделник. Искаше й се най-сетне да остане насаме с мислите си. Главата й бучеше след всичко, което се бе случило. Нуждаеше се незабавно от спокойствие, за да си изясни нещата. Но, изглежда, нямаше да може да се прибере скоро, защото в този момент влезе една двойка. В мъжката й половина Анжела разпозна автора на картините и приятел на Ед. А жената с портокаловата лъскава коса, която даде знак на двамата юначаги да я чакат пред магазина, бе самата Бети Карлисъл! Така както се държаха за ръка и се шегуваха доста интимно, нямаше съмнение, че бяха любовници.

Тази Бети отмъкваше всичко, което имаше два крака и се бръснеше сутрин!

Фил хвърли широкополата си шапка на масата, сякаш се намираше у дома си, и без да обърне внимание на Кери, се приближи с широка усмивка към Анжела.

— Здравейте, мис! Реших да се отбия и да покажа на приятелката си изложбата. Няма да се бавим. Далеч съм от намерението да ви задържам!

— Вашата приятелка?! — повтори Анжела и погледна Бети.

— Здравей — каза Бети. После добави, обръщайки се към своя придружител: — Вече се познаваме. Изглеждаш фантастично, момиче! Какво ли не бих дала да имам твоите руси къдрици!

— Да, разбира се, че е моята приятелка — потвърди Фил. — Защо пък не? Само защото в петък ме видяхте с друга?

Анжела се смая от спокойствието, с което Фил си призна пред Бети. Можеше да има само едно обяснение и тя не го скри.

— Тя не е вашата приятелка!

Фил зяпна от учудване — нещо съвсем естествено за човек, чийто интимен живот е коментиран от една почти непозната. Преди да успее да отговори нещо, Бети му даде знак да си трае и премина направо към проблема.

— Чуй, сладурче — обърна се тя към Анжела. — Но по-спокойно и без да бягаш, както направи в съботната утрин!

Колежката на Анжела, Кери, наблюдаваше с изумление появата на фрапантно облечената двойка. Тя полагаше максимални усилия да остане наблизо, за да не изпусне нищо от разговора, затова Анжела побърза да я отпрати.

— Можеш да си тръгваш, Кери. Знам, че в понеделник винаги бързаш да отидеш при твоя Боби Стилинг. Клиентите за днес свършиха, а за тези особи ще се погрижа сама. Така че, чао! Приятна вечер!

Рок звездата получи още един любопитен поглед, после продавачката изчезна. Анжела отново се обърна към събеседниците си.

Бети седна шумно на масата.

— Кълна ти се, че не съм спала с този Ед. Предложих му, но ти така си го обсебила, че за пръв път в живота си ударих на камък. Виждала съм го от време на време в „Юнлимитед рекърдс“ и това е всичко.

Анжела поглеждаше с недоумение ту Бети, ту Фил.

— Че какво друго бихте казала, когато приятелят ви стои до вас?

Бети се разсмя звънко.

— Зле ме познаваш, сладурче. Фил — при тези думи тя го ощипа нежно по ръката — знае всички мои любовни истории и аз съм запозната с неговите афери. Ние нямаме тайни един от друг.

— Значи сте дошли да ме убеждавате, че мистър Едуард Боуи няма никакви плейбойски амбиции, а е само един безобиден, плах, скромен и честен млад мъж?

— Описахте доста точно Еди — Фил кимна утвърдително, — дори да не ви се вярва и всичко да сочи обратното. Но, разбира се, не сме дошли да ви промиваме мозъка, а защото наистина искам да покажа на Бети изложбата си.

Бети сложи ръка на рамото на Анжела.

— Има още нещо, Анжи. Отидох в Саусалито не заради Ед, а заради Фил. Преди това не знаех дори името на Едуард. Но ти не ми даде никаква възможност да ти обясня.

Объркването на Анжела продължаваше да расте. Тя нервно опипа шнолата в косата си.

— Едно нещо обаче не ми е ясно. Как влязохте в жилището?

— Имам ключ от Фил — отвърна Бети откровено. — Виждаш ли колко е просто.

Но Анжела съвсем не мислеше така.

— Що за ситуация ми дойде до главата! — извика тя. — Да стоя на работното си място в края на деня и да обсъждам морала на един мъж, който ми е бил съвсем непознат до миналата седмица! При това с най-известния съвременен художник в Калифорния и с Бети Карлисъл, от която имам всички плочи! Наистина не знам вече какво всъщност става.

— Ти си моя почитателка!

— Че кой не е! — отвърна Фил вместо Анжела.

Бети бръкна в малката златиста чантичка, която носеше под мишница.

— След една седмица имам концерт в „Луис М. Дейвис Хол“ — каза тя, подавайки на Анжела два билета. — Хвани твоя Ед за ръка и елате! Ще изпълня най-доброто.

— Ти го правиш винаги — отбеляза Фил, намигайки.

— Благодаря! — отвърна Анжела и веднага грабна билетите.

— Това вече е нещо друго — певицата й подаде ръка. — Нека бъдем приятели, Анжи, окей?

— Добре — отговори тя след кратко колебание.

— Е, хайде, престанете да си стискате ръцете, момичета! — засмя се Фил. — Също като при раздаване на наградите „Оскар“. Все пак не сме дошли за това.

Бети го хвана под ръка.

— А ти престани да се цупиш! Идва ред и на картините ти. Сега моля да ме извиниш, Анжи.

Анжела Антъни стоеше като гръмната насред „Дрийм Вали“, стискайки билетите в ръка. Потърка се по челото, но и това не помогна особено.

„Вкъщи — каза си тя, вкъщи трябва да се опитам да изясня тази история.“