Метаданни
Данни
- Серия
- Камъните на Силата (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ghost King, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милена Илиева, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Гемел. Камъните на силата. Том I
Призрачният крал
Последният Меч на Силата
Английска, първо издание
Превод: Милена Илиева
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов, 2001 г.
ИК „Бард“ ООД, 2001 г.
ISBN: 954-585-209-7
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Призрачният крал от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Призрачният крал | |
| The Ghost King | |
| Автор | Дейвид Гемел |
|---|---|
| Оригинален език | английски |
| Жанр | фентъзи |
| Вид | роман |
| Поредица | „Камъните на силата“ |
| Предходна | „Вълк в сянка“ |
| Следваща | „Последният меч на силата“ |
Призрачният крал (на английски: The Ghost King) е роман от поредицата на фентъзи-писателя Дейвид Гемел „Камъните на силата“. Книгата предшества романа „Последният меч на силата“, а действието се развива преди това в останалите романи от цикъла. Жанрът на произведението е историческо фентъзи. При изграждането на историята, описана в книгата са използвани както реални исторически събития така и легенди от митологията.
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в книгата започва с описание на момчето Туро, на което му предстои да стане велик владетел на Британия. Неговия баща – краля бива убит и враговете на краля се опитват да убият и Туро, който е единствен наследник на трона. В неговите приключения му помага един от най-великите войни, безсмъртният магьосник Кулаин лах Фера, дължащ способностите си на чудодейните свойства на Сипстраси – Камъните на Силата. Туро е принуден да се изправи срещу злата Кралица – Вещица (бивша съпруга на Кулаин, търсеща отмъщение), и да я победи.
Епилог
Утер се завърна триумфално в Камулодунум и бе коронясан за върховен крал. На следващата пролет начело на Девети легион той разби бригантската армия в две битки, при Виндоланда и Тримонциум.
Елдаред бе заловен и екзекутиран, а Сел и двеста от приближените му успяха да се качат на един кораб и отплаваха на юг, за да се присъединят към Хенгист. След като получи вестта за смъртта на сина си, Хенгист нареди бригантите да бъдат разпънати по дърветата на Андерида, с разпрани кореми за угощение на гарваните.
Морет се закле във вярност на Утер и той го остави да управлява бригантите като свой васал.
Прасамак намери Хелга, която се бе върнала да живее при слугите на Викторин. Срещата им беше радостна. С десетте фунта злато, които му бе дал Утер, Прасамак си купи голямо парче земя и се зае да отглежда коне за новата Cohors Equitana на краля.
Утер издигна Викторин в пълководец на легионите, с изключение на Девети, който запази за себе си.
През четирите кървави години, които последваха, Утер се би със саксонците, ютите и новопристигналите датчани, спечелвайки си славата на крал-воин, който нивга не ще познае поражение. Лаита се превърна в горда, макар и покорна съпруга и рядко споменаваше за дните си с Кулаин лах Фера.
Всичко това се промени през една лятна утрин пет години след битката при Еборакум…
Самотен ездач се приближи до замъка Камулодунум. Беше висок и тъмнокос, очите му — с цвета на буреносни облаци. Държеше сребърно копие. Мина по дългия коридор и спря пред вратите от дъб и бронз.
Един слуга тракиец се приближи към него и го попита:
— По каква работа си дошъл?
— Дошъл съм при краля.
— Той е със съветниците си.
— Иди при него и му кажи, че Господарят на копието е тук. Той ще ме приеме.
Кулаин зачака, а мъжът притеснено отвори вратата и влезе.
Утер и Лаита седяха край овална маса заедно с Викторин, Галчмай, Северин, Прасамак и чародея Медлин.
Слугата се поклони ниско.
— Дойде един човек, който моли да го приемете, господарю. Каза, че се казвал Ланселот[1].