Джо Бевърли
Тъмна страст (8)

Осма глава

Объркана, тя осъзна, че ще трябва да почака, докато някой от братята й се появи, за да й каже какво точно се е случило.

Къде, за бога, бяха те? Бяха изминали три дни, откакто им бе изпратила съобщения. Досега поне единият от тях трябваше да бъде тук. Всичко ставаше твърде сложно и заплетено, твърде рисковано, за да може сам човек да се оправи с него, дори и да беше Малърън.

Какво правеха онези слуги? Не бе чувала нищо. Неочаквано се запита дали Грейнджър не е пренебрегнал нарежданията й и не получава съобщенията им сам. Ако беше така, щеше да му откъсне главата! Тя позвъни на Шантал, измъкна се от леглото и изпрати на Грейнджър бележка, с която изискваше доклад.

Когато се облече, Елф слезе долу и откри, че Аманда е отишла да посети старата си дойка и й е оставила купчина покани за преглеждане. Тя ги прехвърли без всякакъв интерес. Светската вихрушка й се струваше все по-безсмислена, пък и бе достатъчно притеснена, за да желае развлечения.

Неспокойна, за да крачи из стаята с часове, докато чака вест от Грейнджър, Елф си наложи дисциплина и седна на слънце с изящно ръкоделие, както подобаваше на една дама.

Заета с това невинно занимание, тя се впусна в задълбочен анализ на измяната и избора си на действия. Умът й обаче постоянно се връщаше към Форт, сякаш търсеше нещо определено. Неочаквано захвърли ръкоделието и се върна бързо при купчината покани.

Аха! Издърпа онази, която дразнеше ума й. Лейди Ярдли канеше на маскарад. Тя беше съвсем благопристойна дама и балът й нямаше да бъде като този във Воксхол. Защо тогава поканата бе привлякла вниманието на Елф?

Внезапно осъзна накъде се е насочило похотливото й съзнание.

Лейди Ярдли беше леля на Форт. Това можеше да означава, че той ще се появи поне за малко. Или, още по-точно, че на този маскарад тя можеше отново да бъде Лизет. Ако дойдеше, той щеше да забележи алено златните й дрехи и да я потърси. Може би в такава обстановка Елф отново щеше да срещне усмихнатия, любезен Форт.

Вълнението й се бореше с нервността. Елф стоя, втренчена в картичката, докато едно почукване на вратата я измъкна от мислите й. Влезе лакеят на Аманда.

— Един човек на име Робъртс иска да говори с вас, милейди.

Робъртс? Кой беше този Робъртс? След това си спомни, че става дума за един от слугите на семейството им, назначен да следи Форт. Тя въздъхна облекчено.

С малко повече късмет Робъртс можеше да е узнал къде живеят шотландците. Това щеше да позволи известен контрол над положението.

Лакеят я отведе до салона на иконома, където я чакаше Робъртс, облечен в бричове и палто на уважаван търговец. Сигурно се смесваше с тълпите по пълните улици без никакви проблеми. Елф се почувства по-добре, когато видя, че е толкова опитен.

Но думите му не й донесоха утешение.

— Страхувам се, че няма много за докладване, милейди.

— Нищо? — Елф се отпусна разочаровано на един стол.

Робъртс сви рамене.

— Лордът прави това, което прави всеки лорд, милейди. И хората ни в къщата му казват същото. Нищо особено наистина, само дето преди няколко нощи бил довел у дома си някаква проститутка, която му се изплъзнала. Или поне — добави той, като си потъркваше носа — не е била там на сутринта и лордът изглеждал докачен.

Елф се молеше да не се е изчервила.

— Не виждам нищо интересно в случката.

Мъжът прие това като укор:

— Съжалявам, милейди.

— Ами тези, които го следят?

— Нищо, милейди, макар че улицата е оживена и е трудно да се каже, ако са хитри. Дори може да си имат местенце в някоя от близките къщи. Две от момичетата казват, че усещали нещо. Ама нали ги знаете жените… — той млъкна и се загледа дипломатично в стената.

— Знам — отвърна сухо Елф. — Значи мислят, че може да има съгледвачи, но никой от вас не е открил такива. Никой ли не наблюдава къщата нощем? Мисля, че би ви било по-лесно да ги забележите.

— Извинявайте, милейди, ама защо ще наблюдават къщата нощем, когато той си е в леглото? Ако някой се интересува от делата му, ще го следят денем, когато ходи насам-натам, а не е чак толкоз лесно да се види кой го следи сред толкова много хора.

— Значи няма нищо.

Елф почувства разочарование и тревога. Може би бе дошло времето да отиде при някой от представителите на властите и да каже всичко, което знае.

И все пак какво да каже? Че един мъж на име Мърей е говорил за нещо, което й е прозвучало като якобитски заговор за убийството на краля. И че Уолгрейв е замесен. И че е научила всичко това на Алеята на друидите във Воксхол, докато се е преструвала — без някаква основателна причина — на французойка на име Лизет Белхарди.

Щяха веднага да я хвърлят в лудницата!

— Освен една стая в мазето, която лордът държи под охрана.

Елф се сепна.

— Какво?

— Май че лордът е сложил нещо в една стая в подземието преди няколко дни и е турил отпред двама мъже да го пазят. Обаче не знаят какво има там. Никой не знае.

— Може ли да е човек?

Робърт поклати глава:

— Не вкарват вътре ни храна, ни вода. Не било по-голямо от бебе и било увито в дебел плат. Желаете ли да се опитаме да погледнем какво е?

Елф се помъчи да си представи какво ли е, но не успя.

— Можете ли, без да предизвикате бъркотия?

Той отново потърка носа си.

— Трудничко ще бъде, милейди. За оная врата има само един ключ и лордът го държи у себе си. И мъжете, дето пазят нещото, са честни. Но мога да помоля един от нашите хора там да опита.

— Тогава направете го, но не бива да поемат никакви рискове. Не искам лордът дори да подозира, че е наблюдаван. А сега за шотландците. Разпитахте ли във всички ханове.

— Аха, милейди. Сега се навъртат много шотландци — не са малко тия дни де — ама никой от тях не отговаря на описанието ви за тоя Мърей.

Елф въздъхна. Ако наистина съществуваше заговор, сигурно се придвижваше напред с бясна скорост, а тя не бе помръднала и със сантиметър. Започваше да си мисли, че всичко това е само фантазия, но мистериозният пакет в къщата на Уолгрейв възроди страховете й. Опита се да си представи, какво би могъл да държи един могъщ лорд в стая, за която само той има ключ. Сигурно бе нещо важно и много опасно. Нещо, свързано с измяна.

Трябваше да узнае какво държи Форт в онази заключена стая.

Осъзна, че се е изправила и крачи из малката, препълнена с разни неща стая и, че Робъртс я гледа любопитно. Дявол да го вземе, умът й бе поел по интригуваща и опасна пътека.

Само един човек можеше да открие какво има в онази стая — една алена дама на име Лизет. Но само ако Лизет станеше любовница на Форт.

Тя се спря, загледана невиждащо в празната камина. Устата й пресъхна и сърцето й запрепуска, но по кожата й затанцуваха приятни тръпки. В главата й се зараждаше план, който смесваше по-раншните й копнежи и дълга й към краля.

Обещаваше всички видове облаги. Също така я заплашваше с опасности. Изискваше от нея да направи нещо наистина порочно, но такова, каквото бе желала повече, отколкото можеше да предположи…

— Мисля, че трябва да се опитаме да ги изкараме навън — каза тя и се изненада сама на себе си.

— Моля, милейди? Какво казахте?

Елф обмисли отново плана си и си пое дълбоко дъх.

— Утре лейди Ярдли дава бал с маски в дома си на Клариън Стрийт. Почти сигурно е, че лордът ще се появи, тъй като лейди Ярдли му е леля. Ще дойде една дама, облечена в рокля на алени райета върху алена фуста и корсаж в черно, червено и златно. По някое време преди свалянето на маските в полунощ, тя ще напусне бала с лорд Уолгрейв. Ако някой от онези шотландци ги следи, вероятно ще се опита да предприеме някакво действие, дори и само да проследи двойката по-отблизо. Това ще ви даде възможност да ги различите.

Робъртс се почеса по носа с очевидно съмнение.

— Коя е тази дама, милейди? И защо шотландците ще се покажат веднага след нейното появяване?

Елф сложи на лицето си смразяващия малърънски поглед.

— Тя служи на семейство Малърън, това е всичко, което трябва да знаете. Просто се погрижи шотландците да се покажат и да не ги изпускате от очи. Ако нападнат жената, ще я защитите. Но се опитайте по-скоро да вземате пленници, отколкото да убивате.

Струваше й се ужасно странно да говори така спокойно за насилие, но Робъртс не изглеждаше ни най-малко разтревожен, а просто кимна:

— Много добре, милейди. Други нареждания?

— Просто се погрижете да забележите дали някой не проявява особен интерес към онази дама и лорда, и открийте къде се крият. Дръжте под око най-вече онзи Мърей.

— Точно така. Среден ръст, пепеляворуса коса.

— Да!

— А жената, онази в алените дрехи?

— Тя ще бъде просто примамка. Когато се уверите, че вече не е в опасност, можете да пренебрегнете следващите й действия.

Робъртс се поклони и понечи да си върви. Елф си спомни една подробност.

— И, Робъртс…

— Да, милейди?

— Можете да забравите за предмета, заключен в онази стая, до утре сутринта.

Дали й се стори, че я поглежда някак странно? Когато обаче проговори, в гласа му нямаше нищо особено:

— Много добре, милейди.

С тези думи излезе и Елф въздъхна. Какво, за бога, беше направила? На пръв поглед това бе разумен план, да накарат шотландците да се покажат. Мърей и хората му със сигурност щяха да държат под око Форт. Нямаше начин. Когато Форт се появеше с алената дама под ръка, те щяха да разпознаят жената от Воксхол. И да видят в това възможност да я накарат да замлъкне или да ги наблюдават отблизо.

Надяваше се да не предприемат открита атака, защото това щеше да разруши другата част от плана й — тази да влезе в Уолгрейв Хаус, за да открадне ключа и да огледа мазето.

Тази, която щеше да я направи любовница на Форт.

Разбира се, трябваше да настоява докрай да не сваля маската си, но Форт щеше да е толкова разпален, че да е готов на всякакви условия.

Поне така се надяваше.

Ама наистина — каква порочна жена беше!

Овладя изражението на лицето си и закрачи енергично към дневната, въпреки че потреперваше от чувство за вина. Със сигурност камериерката, която отстъпи назад, за да й направи път, и лакеят до вратата на фоайето виждаха каква развратница е. Чувстваше се така, сякаш порочният план е изписан на лицето й, та дори и на гърба й.

Когато влезе в дневната, взе ръкоделието, но отново го захвърли и остана загледана с празен поглед в пространството.

„Как можа?“ — питаше консервативната част от нея.

„Как би могла да не го направиш?“ — попита бунтовничката от детството.

И тъй като единственият мъж, когото желаеше, никога нямаше да я пожелае, имаше голяма вероятност да си умре като стара мома. Проклета да бъдеше, ако позволеше това да се случи! Все пак не можеше да си представи да слее тялото си с това, на който и да е мъж, само за да опита. Щеше ли някога да й се удаде такъв шанс да загуби девствеността си с мъж, когото толкова ценеше, и в същото време да запази в тайна самоличността си?

След това си помисли с въздишка, че не е само заради секса. Страшно й се искаше отново да бъде с Форт в по-любезния му вид — онзи, който бе показал на Лизет, онзи, който бе зърнала у Сафо. Искаше да го види в състояние на радост.

Искаше отново да го види гол. Спомни си как я бе поканил да направи с голото му тяло всички порочни неща, които си представя…

Елф помаха с ръка пред пламналото си лице.

О, господи! Сега разбираше, защо хората от сътворението на света насам са се правили на кръгли глупаци заради представители на отсрещния пол.

А тя сега правеше ли се на кръгла глупачка?

Вероятно. И пет пари не даваше за това.

Забърза към стаята си, намери маската, завърза я и огледа лицето си. Да, наистина беше достатъчно. Само устните и брадичката й бяха открити и никой нямаше да я познае. И ако говореше все на френски, той нямаше да се усъмни в гласа й.

На следващата вечер, докато пътуваше към дома на лейди Ярдли, Елф кипеше от горещо очакване и хладни съмнения. Беше облечена както във Воксхол, ако не се смяташе доминото. Тази вечер носеше леко кремаво наметало. Всъщност с белите си коси и полумаската със сигурност изглеждаше абсолютно благопристойна.

Какво ясно доказателство, че човек никога не биваше да съди по външния вид! Девственото бяло просто прикриваше „ужасното“ облекло, което Форт със сигурност щеше да разпознае, и порочната жена, която на сутринта щеше да бъде всичко друго, но не и девственица.

— Изненадана съм, че Шантал не е напуснала още — подразни я Аманда, докато каретата завиваше по Клариън Стрийт. — Едва не избухна в сълзи, когато ти настоя да носиш тези дрехи на светско събитие. Наистина имаш ужасен вкус, скъпа.

Елф направи гримаса.

— Просто ти обичаш да се носиш прекалено скучно. Омръзнало ми е от благопристойни бледи цветове.

— Те ти подхождат.

— Не смятам така.

Когато каретата спря, Елф отвори ветрилото, което си бе направила точно за тази вечер. От едната си страна то беше седефено и подхождаше на външността й. От другата се виждаше червен, черен и златист лак — цветовете на другата й личност.

— Тази вечер отново съм Лизет Белхарди, тайнствената френска съблазнителка, и мога да се обличам както си искам.

Аманда поклати глава.

— Все още не мога да разбера какво мислиш, че ще постигнеш с тази лудория.

Елф вече бе измислила историята за Аманда и сега й я повтори:

— Просто искам отново да се срещна с Форт и да си говорим приятелски.

— Мисля, че има нещо повече.

— Повече от това да се забавлявам, флиртувайки с врага?

— Не забравяй, скъпа, познавам те добре. Намислила си нещо.

— Може би — призна Елф, докато каретата спираше. След това затвори ветрилото и слезе с помощта на очакващия ги лакей.

Докато изкачваше стъпалата на ярко осветената къща, Елф избра точния момент, за да подготви Аманда. Щом се озоваха сред другите гости и прислужниците, тя прошепна на приятелката си:

— Да, намислила съм нещо, скъпа. Ако се измъкна с Уолгрейв, не се опитвай да ме спреш.

— Да се измъкнеш! — възкликна Аманда и снижи гласа си до шепот: — Елф, моля те, мисли!

Сега, когато наметалото й вече го нямаше, Елф отвори ветрилото с цветната страна навън.

— Помислила съм, повярвай ми.

— Е, той е напълно подходяща партия, скъпа моя. Ако желаеш да проведеш ухажването по необичаен начин, смея да кажа, че няма да стане нищо лошо.

Гласът й звучеше почти самодоволно, което накара Елф да възрази:

— Аманда, нямам никакво намерение да се омъжвам за този човек.

Приятелката й просто поклати глава с вбесяваща усмивка и я поведе напред към бала.

Балната зала на лейди Ярдли не беше много голяма, но добре осветена и с много позлата. В проблясващата стая гъмжеше от костюми и маски. Вълна от бърборене и музика удари Елф, докато влизаше вътре.

Тук, в частен дом, повечето хора бяха предпочели да носят костюми, а не домина, или просто бяха прибавили по една маска върху обичайните си вечерни дрехи. Поради това, облеченият в черно граф Уолгрейв щеше да се забележи по-лесно, но Елф напразно се озърташе наоколо.

Ами ако не беше тук и не възнамеряваше да дойде?

Тази възможност я измъчваше още от момента, когато бе замислила плана. Дори се питаше дали да не изпрати загадъчна бележка от Лизет, за да го примами тук. Рисковете обаче бяха прекалено големи, а и той със сигурност поне щеше да се появи на единственото голямо светско събитие на леля си за годината.

И все пак не се виждаше нито той, нито някой, който да прилича на него.

Елф сви рамене и си наложи да се успокои. Ако беше тук, със сигурност щеше да я зърне. Едва ли беше забравил това облекло.

И тъй като всички трябваше да бъдат анонимни, и дума не можеше да става да поздравят домакинята, затова Елф и Аманда се смесиха с тълпата, за да се позабавляват. Неочаквано един слаб господин от времето на Тюдорите с чорапи и бухнали панталони се поклони и помоли Елф да танцува с него следващия танц. Макар със сигурност да не беше Форт, Елф се съгласи с радост. Прекара времето си с него, като го обсипваше с въпроси и се опитваше да разбере кой е той, а и мъжът правеше същото.

Понеже на такива събития обичаят беше да се играят роли, и двамата говореха на френски, макар мъжът да го правеше доста тромаво. Разделиха се, без да се разпознаят един друг. Елф подозираше, че е от някое от посолствата, може би от испанското.

След това прие поканата на един пират отпреди век. Разпозна в него сър Кронън Дарби, жизнерадостен, както винаги, френският му беше ужасен, но крещящо жълтата му риза и украсените с дантели панталони й харесваха. Затова когато я примами в един ъгъл и си открадна една целувка, тя не се възпротиви.

Но докато я притискаше здраво до себе си, Елф си помисли, че целувката не е толкова хубава, колкото с Форт. След това въздъхна, осъзнавайки, че Форт се е превърнал в неин стандарт — и то недостижим.

Сър Кронън я покани да намерят някой по-усамотен ъгъл. Елф отказа игриво и се върна в балната зала, за да я виждат всички. Макар и да не се съмняваше, че Форт ще я зърне, продължаваше да обикаля из залата и да гледа за високи мъже с неговото телосложение. Докато танцуваше с един господин в домино, който беше твърде нисък, за да бъде човека, когото търсеше, не преставаше да оглежда мъжете наоколо. Неколцина имаха същото телосложение, но се чувстваше странно убедена, че никой от тях не е Форт.

Когато танцът свърши, тя погледна часовника и се разтревожи, че времето лети твърде бързо. Все още беше десет и половина, но в полунощ всички маски щяха да бъдат свалени. Трябваше да намери Форт и да излезе оттук с него преди това.

Може би той изобщо не бе дошъл.

Обзе я отвратително чувство на разочарование и то нямаше нищо общо с шотландците.

След това забеляза висок мъж в кафяво домино. Предполагаше, че Форт може и да не носи черно, особено ако се опитваше да се маскира. Тя се извини набързо на партньора си и последва мъжа в малкото преддверие, където бяха сложени питиетата.

Когато той пое чаша вино от един слуга, Елф се блъсна в него и няколко капки от чашата му се разляха.

— О, мосю! — възкликна тя. — Моля ви за извинение.

Той избърса ръката си с кърпа, подадена му бързо от лакея, и отвърна на отличен френски:

— Няма нищо, скъпа моя. Мога ли да ви поръчам вино от вашите места?

Не беше Форт. Елф се усмихна насила.

— О, да, господине, ако обичате.

Сега пропиляваше ценни минути в разговори с мъжа в кафяво. Когато отново влезе в балната зала, Елф се сблъска с лорд Ферън, дегизиран с тога и лавров венец. Той беше един от най-отдавнашните й ухажори, но очевидно не я позна. Елф прие поканата му за танц, като си мислеше, че това ще е добър изпит за маскировката й.

Но танцът с него се оказа грешка. Не я позна, но очевидно му беше ужасно трудно да се справя едновременно с тогата и с партньорката си. По едно време платът се смъкна надолу и оголи гърдите му. Елф се изненада, когато видя колко са тесни.

Винаги бе смятала Ферън за добре сложен младеж, но той очевидно дължеше повечето от чара си на своя шивач. Сега Елф забеляза, че косата му е тънка и оредяваща. Нищо чудно, че винаги носеше перука.

„Наистина — помисли си тя, докато се движеха надолу по редицата — никак не е честно, че мъжете се загръщат така срамежливо! Жената трябва да оголи поне гръдта и част от ръцете си, което неизбежно казва доста за фигурата й. А мъжът винаги може да покрие всичко, освен ръцете и лицето си.“

Реши, че краката му сигурно се виждат.

Тя погледна отстрани и видя, както бе очаквала, че голите прасци на Ферън определено приличат на вретена. Вероятно обикновено носеше подплатени чорапи. Разбира се, един крачун с оредяваща коса можеше да бъде и чудесен човек, но дамите трябваше да знаят какво се крие под дрехите.

Докато се завърташе, доста затруднена от драпериите на тогата, блуждаещият й поглед бе привлечен от един монах с нахлупена качулка. Дългата черна роба прикриваше изцяло фигурата му и все пак начинът, по който вървеше из залата и подсказваше нещо за едно голо тяло, което си спомняше твърде добре.

Ако беше Форт, дали я бе зърнал? Със сигурност пламтящото алено не можеше да бъде пропуснато.

Ако я беше съгледал, очевидно не вървеше към нея. Беше се отправил към вратата със същия надменен маниер, с който бе карал тълпите във Воксхол да се отдръпват пред него.

Отиваше си!

Елф се извини на Ферън, като промърмори нещо за тесни обувки, и се втурна след монаха, като ругаеше наум хаоса на веселата тълпа. Когато най-сетне, задъхана, се озова на площадката, го видя, че вече слиза по стълбите към фоайето и вратата.

Тя се затича надолу, подмина го и препречи пътя му в подножието на витите стълби. Той се спря.

Елф го погледна и видя, че усетът не я е излъгал. Тясната черна маска не й попречи да разпознае Форт.

— Госпожо?

Застанал две стъпала по-високо, мъжът изглеждаше болезнено висок. Елф изкачи едно стъпало, макар това да я приближи до него.

— Мосю?

— Желаете ли нещо? — попита на френски той, но сякаш говореше с абсолютно непозната.

Е, със сигурност не бе прекарал безсънни нощи в копнеж по загубената си Лизет! Елф тръсна полите си на алени райета.

— Обещахте ми уроци по вкус, милорд.

— Мисля, че грешите — отвърна той и понечи да я заобиколи.

Тя хвана въжето около талията му.

— Не мисля. На една дама й е позволено да променя решението си.

Мъжът се обърна рязко с лице към нея, сграбчи я за ръката и я бутна в една малка странична стая до фоайето.

— Да не си откачила? — тросна се той, след като затвори вратата.

Отново бесен! Съвсем същият — очарователен, както обикновено, Форт пусна ръката й и Елф пусна въжето около кръста му.

— Защо казвате това, милорд?

Той бутна качулката си назад и се показа ненапудрена коса, която висеше свободно около раменете му. Напомняше й на човека, който бе стоял пред нея гол в една спалня, само дето сега беше сърдит.

През нея премина страх, боеше се, че го е разсърдила повече, отколкото възнамеряваше, но постави несигурна ръка на гърдите му.

— Съжалявам, че избягах така онази нощ, милорд, но всичко, това бе такъв шок за мен. След като имах време да поразмисля…

Той покри ръката й с длан.

— Осъзна преимуществата? — огледа я толкова внимателно, че тя се уплаши, да не би да разпознае Елф Малърън въпреки маската, пудрата и чуждия език. — Дори не мога да бъда сигурен, че си същата жена. Може да е някоя от роднините ти в същите дрехи.

Тя се почувства изненадващо разстроена, задето не е запазил за нея никакъв спомен, освен роклята й. Която смяташе за ужасна, проклетникът.

— Разбира се — добави той, — бих могъл да разпозная вкуса ти.

Ах, мръсникът! Но Елф се чувстваше донякъде утешена. Все пак не беше съвсем безразличен. Престори се на срамежлива.

— Чувствам се малко притеснена да целувам Божи човек, милорд.

Той повдигна брадичката й.

— Давам ти опрощение, преди да прегрешим.

Целувката му беше дълбока като последния път, но някак едва доловимо механична. Когато той вдигна глава, на Елф й се прииска да изтрие устните си.

— Не почувствах да съм прегрешила, милорд.

— Ако искаш да съгрешиш, Лизет, мога да ти покажа пътя към ада, преди да е изтекла нощта — в гласа му нямаше и следа от прелъстителна топлота. — А сега ми кажи целта на всичко това.

Значи дори да я приемаше за Лизет, той си оставаше мъжа, когото Елф познаваше — бдителен, напрегнат и циничен. Може би предната нощ все пак бе някакво отклонение. Какво означаваше това за нейните планове?

Трябваше поне да излезе с него на улицата, за да привлече шотландците. Но нощта на прелъстителна страст изглеждаше малко вероятна.

Тя се опита да сдържи предателското потреперване на устните си, като ги скри зад ветрилото.

— Просто исках да ви видя отново, милорд.

— Защо? След като има хитрината да избягаш, мислех те за по-умна.

Тя се извърна срамежливо настрана:

— Съжалявам, милорд. Просто бях нервна. Помислих си, че ще ме изнасилите, въпреки това, което казахте.

— Шансът да ви изнасиля нараства с всеки изминал момент. Това някак не се връзва, Лизет. Кой се крие зад всичко?

— Никой!

Силно изкушавайки се да го цапардоса по главата с нещо, Елф се обърна към него и видя, че се е облегнал на едно канапе със скръстени ръце. По някаква причина при вида на тази поза по гърба и пропълзяха тръпки, но не на страх.

— Как влезе? — попита той. — Съмнявам се лейди Ярдли да ти е изпратила покана.

— Ама че обноски! Братовчедка ми получи покана. Тя е с титла.

— Така ли? — той помълча, за да помисли. — И твоята домакиня е тук?

— Да, милорд.

— Коя е тя?

— Защо трябва да ви казвам това?

— Все още се опитваш да запазиш анонимността си? — усмихна се цинично той. — Значи тази дама отново упражнява такъв слаб контрол над теб и няма да вдигне врява, ако те отвлека. Добре, ще оставим това така за момент, докато ми разкажеш какви са плановете ти. И побързай.

Елф развя ветрилото си. Защо проклетникът не играеше ролята си на прелъстител, за да може тя просто да окаже слаба съпротива? Вместо това очевидно се налагаше тя да го прелъстява.

— Аз… Просто исках да ви се извиня, милорд. Страхувам се, че ви обидих.

Той се изсмя.

— Не се притеснявай. Не съм се замислял много, освен че се тревожех да не свършиш в някоя канавка с прерязано гърло. Все пак бих искал да получа обратно пистолета си.

Елф осъзна, че е вперила сърдит поглед в този безчувствен пън, и си наложи да отпусне лицето си.

— Ще ви го върна, милорд.

— И по-добре да го направиш, иначе ще накарам да те проследят и да те арестуват за кражба.

Май говореше съвсем сериозно!

Той я погледа известно време, след това поклати глава.

— Все пак не зная какво си смятала, че ще спечелиш, като го вземеш, размахването на празен пистолет едва ли би свършило работа.

— Аз го заредих, разбира се.

— Заредила си го, за бога?

Вече я гледаше нащрек. Дали в очите му не проблесна нещо?

Тя сведе бързо лице и започна да си вее с ветрилото.

— Брат ми ме научи, милорд. Все пак, слава богу, не ми се наложи да стрелям. Не съм много точна.

— И по-добре — той се приближи толкова бързо до нея и сложи ръка на гърлото й, че Елф нямаше време да реагира. Форт повдигна с палец брадичката й. — Коя все пак си ти, Лизет?

С разтуптяно сърце Елф се втренчи в хладните му сини очи, като се чудеше как може да не я е разпознал досега. Но всъщност, откъде щеше да му хрумне, че лейди Елфлид Малърън — Добре Пазената, ще се маскира като Лизет Белхарди, младо леконравно момиче, тръгнало да си търси богат покровител?

— Не желая да ви давам пълното си име, милорд.

Той я пусна, но не се отдръпна.

— Много хитро, макар че не представлявам опасност за теб. Все пак помислила ли си за мъжа с ножа? Той не беше особено доволен, когато откри, че съм те изпуснал.

Елф се опита да си придаде вид на абсолютно невежа:

— Но какво го е грижа? Какво иска от мен?

— Страхува се, че си дочула за тайната му работа. Не си, нали?

— Работа ли, милорд? Чух гласове, но не и думите, а и английският ми не е много добър. Криех се от един друг господин. Когато излязох на пътеката, онзи мъж се опита да ме хване. Побягнах и той хукна след мен. Бях ужасно изплашена.

— Предполагам, че си била — кокалчетата на пръстите му се плъзнаха по брадичката, гърлото и закръглените й гърди. Преди да успее да го спре, той измъкна камата от корсажа й и опита с пръст острието. — Не всяка дама носи такива неща.

Елф реши, че за момента е най-разумно да не казва нищо.

— Ако беше разбрала нещо от нашата работа, съмнявам се, че щеше сега да си тук. Дори и ти не би могла да бъдеш толкова глупава. Е — прибави той, докато пъхаше камата обратно в калъфа й, — защо тогава си дошла? Наистина ли си размислила?

Дори и при този безличен контакт с гърдите й, в главата й се появиха интересни спомени. Лекото затопляне в обноските му обещаваше, че все пак нощта може да свърши така, както бе мечтала. Все пак обещанието бе твърде далечно.

— Може би… — промърмори тя, като се молеше Форт да започне с прелъстяването.

— Имам нужда от по-убедителен отговор от този, Лизет. Бих искал да изиграем отново същата сцена. Желаеш ли?

Елф изскърца със зъби зад ветрилото си. Какво щеше да му стане, ако поне за малко се престореше на нежен и мил?

— Ще ми позволите ли да запазя маската си, милорд?

Той повдигна вежди:

— През цялото време ли? Та кожата ти ще изгние.

— За през нощта — прошепна Елф, разтреперана, задето сега обличаше фантазиите си в думи. — Само за една нощ, милорд.

В очите му се появи напрежение, интерес:

— Защо?

— Защото се съмнявам, че мъжът, с когото в крайна сметка ще прекарам живота си, ще бъде толкова интересен като вас.

Той бутна ветрилото й настрана и я погледна внимателно.

— Ти самата си интересна, Лизет. Сигурна ли си? Спомни си условията. Никаква женитба, дори и да има дете. И никакви фалшиви демонстрации на любов.

— Спомням си, милорд, и съм сигурна — говореше честно, но знаеше, че той не бива да усеща напрежението й. — Все още ли важи онова нещо за петстотинте гвинеи?

Както бе очаквала, сметкаджийският въпрос изтри всичките му останали подозрения и той се засмя.

— За една нощ? Страхувам се, че не, миличка. Имам чувството, че ти трябва да ми платиш. Но ще ти дам сто — само за да успокоя бъдещия ти съпруг.

Елф разтвори ветрилото си и се нацупи. Престори си, че обмисля. Все още се надяваше, че той ще се опита да я убеждава, но когато това не стана, каза:

— Добре, милорд. Можем ли да тръгваме вече? Нощта напредва.

Веждите му се повдигнаха учудено.

— Сигурна ли си, че си девствена, Лизет? В някои отношения бих предпочел да не си, но не обичам да ме лъжат.

— Да, девствена съм, милорд. Съжалявам, ако това не ви харесва.

Той се усмихна неочаквано.

— Имаш нокти, нали? Само че си обучена да ги пазиш скрити. Може би тази нощ ще ти позволя да ги използваш.

Тази възможност й харесваше. Искаше й се да види някаква реакция от този мъж, дори и само кръвта му.

Той вдигна ръката й и я целуна. Лъч от топлина смекчи чертите му.

— Да вървим тогава. Обещавам ти, че ще запомниш тази нощ.

Елф не се съмняваше ни най-малко в това.

С дискретно, безизразно лице една прислужница донесе бялото наметало на Елф и двамата излязоха в нежната лятна тъмнина. Елф нарочно остави наметалото си отворено, така че хората й и шотландците да забележат алената дама.

Не беше забравила напълно другата си цел.

Когато се огледа, забеляза няколко човека да се мотаят наоколо, но не познаваше нито един от тях, шотландец или англичанин. Все пак бе трудно да се каже. Освен дома на лейди Ярдли, още четири къщи бяха осветени като за гости. Пристигаха закъснели, а няколко двойки като тях — напускаха.

По улицата и в двете посоки преминаваха карети, конете от време на време цапаха паважа и уличните гаменчета се втурваха след тях да приберат ценната стока. На следващия ден щяха да я изтъргуват с продавачите на зеленчуци на пазара. Чакащи слуги, облегнати по оградите, си бъбреха, докато наблюдаваха как господата и дамите идват и си отиват.

В момента повечето от тях гледаха към алената дама и монаха с многозначителни усмивки. Елф благодари на небесата за маската си, защото тези слуги със сигурност се стараеха да разпознават благородниците.

В края на уличката Форт се поспря.

— Домът ми е на следващата улица и не си направих труда да дойда с карета. Но се питам дали за теб е безопасно.

— Не се страхувам, милорд, когато вие ме придружавате.

— Ти си по-добре въоръжена от мен, миличка. Имаш камата си, а аз дори не нося шпага. Всъщност — добави той, като я притегли към себе си — под тази домашнотъкана роба съм абсолютно гол. Идеята ужасно ме забавляваше.

Елф пламна, когато усети тялото му, разделено от ръката й само от тънкия плат. Тя несъзнателно помръдна длан и той се засмя.

— И теб те заинтригува, нали? — след това повдигна брадичката й. — Мисля, че си избрала точната си професия.

— Аз несъмнено ще се омъжа, милорд.

— Чудя се защо — той допря закачливо кадифените си устни до нейните. — Може би наистина ще ти предложа да ми станеш любовница. Това ли е твоят план?

— Не, милорд. Всъщност аз съм доста консервативна личност — Елф използва с удоволствие тази възможност да каже истината.

— Сериозно? — попита той с очевидно недоверие и я поведе надолу по улицата. — Помисли си, Лизет. Можеш да бъдеш моя любовница за известно време и след това да се омъжиш за своя консервативен съпруг с добра зестра.

— Не съм глупачка, милорд. Ако прекарам известно време с вас, може би повече няма да мога да погледна друг мъж. Изобщо не става дума за непорочността ми.

— Надявам се да оправдая очакванията ти, сладка моя. Но защо ще се омъжваш, след като изобщо не ти е по вкуса?

— Казах ви вече, милорд. Аз съм консервативна, а семейството ми — още повече. Обстоятелствата се наредиха така, че тази нощ мога да правя каквото си искам. Това може да бъде последната ми такава възможност и аз предпочетох да я прекарам с, вас.

Той се спря, погледа я малко и прокара пръст по устните й.

— Мисля, че най-сетне те разбирам, Лизет. Ти си забележителна жена! Нека да бъде една нощ. Една нощ само за нас двамата. Нощ на свободата.

Свиха зад ъгъла на Морпит Стрийт и навлязоха в сънлива тишина. Тук като че ли тази вечер нямаше забавления. Една каруца са движеше бавно надолу по улицата, теглена от уморен кон, а в далечината двама мъже вървяха енергично по пътя си. Иначе всичко беше тихо и спокойно.

Елф отново се огледа, като се питаше дали убийците не се спотайват в тъмнината и дали защитниците им са достатъчно наблизо.

Нищо не се случи.

Може би наистина единствената опасност, която я грозеше тази нощ, бяха мъчителните й желания.

Можеше да се омъжи за Форт. Не тъй, както ако й бе позволено, а като угодеше на желанията си. Той не беше лесен мъж, а силен. И почтен до дъното на душата си.

Ако срещнеха дракони, той имаше наклонностите да стане убиец на дракони.

Нямаше да си го помисли преди няколко седмици, но сега знаеше, че чувството на Форт за добро и лошо е непоклатимо. Той бе нещастен, може би измъчван от нещо и Елф не подценяваше силата на това чувство. То дори можеше да го накара да извърши неща, които бяха абсолютно срещу неговата природа, но…

Зашеметена, с почти подкосени колене, Елф вдигна поглед към стъпалата, които водеха към вратата на Уолгрейв Хаус — сцената на предстоящото й и очевидно цялостно прелъстяване.

Потрепери. Част от нея беше почти изплашена. Но нищо, дори и заплахата за краля, не можеше сега да я върне обратно.

— Последна възможност, Лизет — извади я от омаята решителният му глас. — Ако влезеш вътре и отново се уплашиш, ще бъда крайно недоволен.

Звучеше така, сякаш отговорът й имаше за него толкова малко значение, колкото дали ще яде свинско или пилешко за вечеря. И все пак нещо в очите му, или по-точно в начина, по който скри погледа си, я караше да мисли, че това не е вярно.

Не искаше това да бъде вярно.

Но все пак изглеждаше така, сякаш още може да си отиде. Можеше да сложи тази порочност зад гърба си и да се върне, все още неопетнена, у лейди Ярдли. И никога нямаше да се притеснява, че братята й ще разберат. Нямаше да има опасност да зачене. Аманда щеше да изпита огромно облекчение.

И все пак…

Не можеше. По-дълбоко от физическата нужда, която пулсираше между бедрата й, тя желаеше тази нощ, може би единствената й възможна нощ с Форт. Желаеше интимността на секса, която щеше да й разкрие истината за него.

Но за да има тази нощ, трябваше да бъде Лизет. Не Елф Малърън, която може би щеше да обича този мъж, да го излекува и утеши. Тази нощ щеше да бъде Лизет Белхарди, немирното същество, което само искаше да използва тялото му за чувственото си образование.

Затова Елф вирна брадичка и се усмихна предизвикателно.

— Да се уплаша ли, милорд? Точно обратното. Направо горя за вас.

Той се засмя и я въведе в къщата.