Джо Бевърли
Тъмна страст (15)

Петнадесета глава

Когато Елф се събуди, чувстваше се така, сякаш бе носена от водите на могъщата Темза и бе блъскана в колоните на Лондонския мост. Заради неясните спомени от сънищата си, не бе сигурна къде точно се намира.

След това умът й се проясни напълно и си спомни, че Форт е ранен. В крака.

Наложи си да отвори възпалените си очи и седна. Несигурните й пръсти намериха въженцето на звънеца и го задърпаха отново и отново, като се молеше Шантал да дойде по-бързо.

Слезе с мъка от леглото и без никакво усилие си представяше как надменният лорд Уолгрейв прогонва лекарите си. И никой не можеше да му противоречи. Освен нея. Лъч ярка светлина се промъкна през една цепнатина в завесите. Още не беше нощ. Сигурно още имаше време да го вразуми.

Шантал се втурна в стаята, следвана по петите от Частити.

— Милейди! Вие се събудихте!

— Елф, как се чувстваш?

Тя се вкопчи в колоната на леглото със замаяна глава.

— Ужасно — едва говореше с пресъхналата си уста. — Вода. Това би ми помогнало.

— Имате нужда от нещо повече, милейди — рече Шантал и излезе, като шумолеше с тъмните си поли.

Частити наля вода от гарафата и я донесе.

— Подозирам, че ужасно би ти харесало да се изкъпеш.

— Господи, да — Елф изпи цялата чаша, след това докосна косата си. — Все още ли съм напудрена? Сигурно изглеждам ужасно. Но нямам време. Трябва да отида при Форт…

Частити я бутна нежно да седне на леглото.

— Няма нужда. Той не е в опасност.

Елф погледна втренчено снаха си.

— Добре ли го лекуват? Почистиха ли раната му?

— Да, да. Уверявам те, стоях до главата му й го малтретирах точно така, както ти би искала.

— Ще се възстанови ли?

— Както винаги, всичко е в Божиите ръце. Чувства болки. С треска е. Но, изглежда, се оправя.

Образът на Форт в треска и с болки, накара Елф още веднъж да се надигне от леглото.

— Със сигурност е твърде рано да се каже дали ще се оздравее. Защо си тук, а не там? Та ти си му сестра!

Частити я накара отново да легне.

— Елф, ти спа ден и половина. Сега е неделя следобед — тя отиде да дръпне завесите. Стаята се обля в светлина и Елф закри очи.

— Ден и половина — промърмори тя. — И светът се е оправял без мен. А кралят?

— В безопасност е — Частити отново напълни чашата и я подаде. — Син пристигнал навреме.

— Слава богу! А камъкът?

— Върнат е тихомълком в Уестминстърското абатство. Измислили някаква история, че е преместен, за да се поправи тронът. Трябва да призная, изобщо не съм знаела, че е там. Вярваш ли, че наистина излъчва кралска власт?

— Не знам. На Стюъртите май не им донесе много добро. Бяха коронясани на него.

— Вярно е. Чу ли за Син?

— Какво? — в главата на Елф изникнаха дузина ужасни възможности. — Какво се е случило?

— О, нищо лошо…

Шантал влезе забързано с каничка кафе, красиво обелен и разделен на парченца портокал и разнообразни кейкове. След това, по нареждане на Частити, излезе, за да се погрижи за банята.

Елф изгледа елегантната табличка.

— Помолих за вода, а получих храна. Моля те, вземи си и ми разкажи какво се е случило със Син.

Частити си взе парче портокал.

— Двамата с Ротгар взривили онази механична играчка, но, разбира се, на безопасно разстояние от Уиндзорската крепост. Но първо се наложило Син да хвърчи като бесен, за да предупреди краля. Можеш ли да повярваш, че го намерил точно пред онова нещо, нетърпелив да го навие и пусне, и само чакал кралицата да пристигне?

— Боже опази!

— В този случай Син ни е опазил. Той изтикал краля вън от опасността с доста военна рязкост. Тогава кралят се съмнявал в историята, която му разказал Син, но когато видял как онова нещо експлодира и се разлетява на хиляди смъртоносни парченца, извикал Син, притиснал го до гърдите си и го провъзгласил за лорд Реймор!

Елф погледна учудено Частити:

— Но защо Реймор?

Частити положи огромни усилия да остане със сериозно лице:

— Очевидно това е името на… любимия кон на Негово величество!

Двете избухнаха в смях.

— А Ротгар — рече задъхано Частити — само казал на Син, че не бива да се гледат зъбите на харизан кон! Особено след като кралят придружил титлата с имение, което да подхожда на виконтството му.

— Виконтство! Та това го поставя над Брайт и Бранд! Какво мисли Син, за всичко това?

Частити се усмихна широко:

— Разбира се, ти го познаваш добре. Най-вече е притеснен, че е бил награден, само защото е изпълнявал дълга си. Също така леко подозира, че Ротгар по някакъв начин е уредил всичко това. Знаеш, че никога не е обичал да приема помощ от семейството.

— Да, но прекалява с това.

— Съгласна съм, но нали ги знаеш мъжете!

Елф се сети за Форт и Сафо.

— Започвам да ги опознавам — след това се обърна с лице към снаха си: — Знаеш, че с Форт бяхме любовници.

Бузите на Частити порозовяха.

— Да. Но едва ли аз съм тази, която може да хвърля камъни по теб.

— Но ти обичаше Син.

— Вярно е. А ти не обичаш ли Форт?

Елф се извърна и погледна през прозореца към тихия Марлборо Скуеър.

— Да, но е глупаво, че отдадох сърцето си на един толкова невъзможен мъж.

— Може би всички мъже са такива. Когато се любех със Син, смятах, че бракът между нас е невъзможен. И аз носех маска, макар после да се оказа, че той е знаел коя съм. Доколкото разбрах, Форт така и не е разбрал коя си.

— Че защо ще подозира нещо толкова невероятно? А и говорехме на френски през цялото време — тя се обърна към Частити: — Страхувам се, че може да съм бременна.

— Трябваше да помислиш за това.

— Помислих — Елф се засмя нервно и покри устата си с ръце. — На теория изглеждаше доста просто. Но сега…

Частити стана много сериозна:

— Елф, мисля; че дори и да си бременна, той няма да се ожени за теб.

Това й причини болка, но Елф я прикри:

— Би било нечестно да очаквам такова нещо от него. Договорът ни беше ясен.

— Договор ли?

Елф отклони въпроса с махване на ръка и закрачи неспокойно из стаята.

— За момент снощи ми се искаше Ротгар да го принуди да се ожени за мен. Това бе лудост и Форт по-скоро щеше да умре, отколкото да го направи. Но все пак не можем просто да направим дете и да го лишим от наследството му?

Частити я хвана за ръката и я накара да застане на едно място.

— Посрещай битките, когато дойдат, а не преди това. Това е съвет от Син. Добър съвет. Все пак жалко, че не си взела предпазни мерки.

Това напомни на Елф за последния разговор с братята й.

— О, да, триковете на проститутките! Предполагам, че ги използваш, след като сте женени повече от шест месеца.

Частити поруменя.

— Ами след като очаквахме да пътуваме за Нова Скотия, не искахме да раждам на борда на кораб или пък да пътувам с допълнителния товар на дете в мен.

— Но как се прави това?

— Предполага се, че гъба, напоена с оцет, не позволява на семето да пусне корен.

— Гъба, напоена с оцет — каза озадачено Елф. След това добави: — Искаш да кажеш вътре?

Частити кимна, вече доста изчервена.

— Господи, но как… Слагаш я там?

— Или Син го прави — Частити се извърна, за да си вземе парче хляб от табличката. — Не зная какво точно се е случило между вас с Форт — рече с неудобство тя, — но не е необичайно мъжът да докосва жената… там — Частити се обърна рязко към Елф: — Ако са любовници, искам да кажа!

— Да, разбирам. Господи! — рече отново Елф.

— Повечето хора не биха се уповавали на Бога в това си деяние, по-скоро биха мислили, че се опитват да избягват Божиите планове.

— Не мога да повярвам, че е в Божиите планове една жена в напреднала бременност да прекосява океана на военен кораб, особено пък да роди там. Благодаря ти, че ми каза за гъбата. Мисля, че трябва да разпространим това сред всички жени.

— Жените и мъжете го разпространяват. Но това не се одобрява, нито пък е безопасно. Поривът на природата да зачева не се предотвратява лесно. Всъщност — каза тъжно Частити — започвам да подозирам, че в моя случай природата е надвила. Но не казвай на Син. Може да се опита да отложи пътуването, а аз нямам търпение да видя Новия свят.

Дали заради предстоящото отпътуване на близнака й, или от страх да не е заченала, или пък от копнеж да има дете, в очите на Елф се появиха сълзи.

— О, завиждам ти!

— Детето на Новия свят?

— Най-голямото приключение!

Частити я прегърна.

— Ако тук животът стане твърде безинтересен, просто хвани първия кораб и ела да ни посетиш сред горите и индианците. Ще ти осигурим всичките приключения, които можеш да поискаш!

— Да, но дали ще бъдат достатъчно порочни за мен?

Размениха си сълзливи усмивки, като и двете знаеха, че единственото приключение, което Елф иска, е Форт. Частити стана.

— Банята ти е готова, скъпа моя, така че ще те оставя.

Елф се потопи във водата и остана дълго във ваната, мислейки. След това позвъни на Шантал да дойде да измие косата й, а докато чакаше, пи кафе и яде нещо по-съществено. Въпреки дългите й пости, стомахът й като че ли изпитваше неохота да приеме изобилието, което му се предлагаше.

После дойде Шантал, за да извърши обичайната си магия и скоро лейди Елфлид Малърън беше готова да се изправи пред света с блестяща коса, спретнато подредена под дантелена шапчица, облечена в корсет и обръчи под кремавозелена рокля, изпъстрена с незабравки и дискретно украсена с перлички.

От един лакей научи, че Син и Частити са в градината, а Брайт и Ротгар са в кабинета.

Тя помисли малко и се отправи към второто място. Влезе през страничната врата, като по този начин заобиколи заетите чиновници.

Ротгар и Брайт работеха на едно и също бюро, като се ровеха из книжа, които като че ли нямаха нищо общо с приключенията й. Колко скоро бяха утихнали вълните от експлозията!

И двамата вдигнаха поглед и се изправиха без никакъв признак на гняв или укор. Елф знаеше, че бузите й са червени, но се молеше поне да не пламтят.

— Надявам се да не ви прекъсвам.

— Не е нищо важно — рече Ротгар, като я хвана за ръката и я поведе към един стол. — Изглеждаш доста по-добре.

— Благодаря. Разбрах, че съм спала цяло денонощие.

— Мисля, че имаше нужда от това. Макар че трябваше да се борим със Син, за да не докара всички доктори от града.

— Като се имат предвид тревогите, които изпитах за него през всичките тези години, мисля, че е справедливо и той да се потревожи веднъж за мен.

— И аз споделям мнението ти. Значи си се възстановила напълно?

Елф знаеше, че е почервеняла още повече. Нейната девственост не можеше да се възстанови.

— Така смятам. Останаха само малко синини и драскотини. Частити ми разказа за някои от събитията. Всички заговорници ли бяха хванати?

— Доколкото знаем — да. — Ротгар отново седна на мястото си зад покритото с орнаменти бюро. Брайт се настани по-неспокойно на ръба му. — Мърей умря на лихтера — продължи Ротгар. — Ти впрочем свърши добра работа там. И един от хората му беше застрелян на пристана. Мислим, че друг от тях е мъртвеца, който беше останал у Уолгрейв. Четвъртият труп беше намерен в хана „Пауна“, стиснал в ръка декларация за лоялност към каузата на Стюъртите. Предполагаме, че се е самоубил, когато е разбрал, че играта е свършила. Изглежда, те четиримата са в сърцевината на заговора и са наели други, от които са имали нужда. Хората, които са занесли играчката в Уиндзор, са били измамени. Вярвали са, че наистина са наети от мен да доставят подаръка. И тъй като кралят иска цялата тази история да се запази в тайна, те дори не съзнават истинското естество на деянието си.

— А участието на Форт? Кралят разбра ли това?

В очите на Ротгар се появи разбиране.

— Така мисля. Когато си отидох, Джордж беше раздразнен от Гренвил, задето го е държал на тъмно, и започваше да изпитва леки подозрения към Бют. Не към верността, а към мъдростта и преценката му. Но това е едно и също.

Елф се намръщи на брат си.

— Нямаш политически амбиции, нали?

— Защо е този ужас? Не е ли това пътят, постлан със злато? Но не — отвърна той с усмивка. — Имам достатъчно работа с размирното си семейство. Все пак няма да стоя и безучастно да гледам как страната е в ръцете на глупаци. Джордж е достатъчно разумен, но не и под ръководството на Бют. Предполагам, че Гренвил ще заеме мястото му. Разбира се, ако Син беше следвал пътеката, която му бях предначертал, един ден можеше да води страната.

— Боже опази! — извика Елф, която знаеше, че макар брат й да се шегува, може би някога наистина бе имал такива планове. Тя погледна Брайт, другия управляващ финансовите въпроси на семейството. — Сега може би ще бъде Брайт. На него може да му хареса да бъде първи ковчежник.

— О, не!? — вдигна ръка Брайт. — Държавните финанси ми се струват твърде хаотични. За един месец могат да ме вкарат в лудницата. Като говорим за това, питах се дали не би искала да отнемеш малко от моя товар…

— Като говорим за лудницата или за бизнеса? — попита Ротгар.

Брайт го погледна.

— За бизнеса — след това отново се обърна към Елф. — Признавам, че ми е доста трудно да следя всичко сега, след като искам да прекарвам повече време в Кандълфорд. Търговията с коприна например би могла да спечели от твоя опит.

След секунда очите на Елф се замъглиха и щипането по лицето й я предупреди, че заплашват сълзи. Братята й не само не я укоряваха за развратното й държане, но и бяха намерили част от причината за безпокойството й и се опитваха да й помогнат.

Брайт се покашля неловко:

— Разбира се, ако е твърде много за теб…

Ротгар просто я наблюдаваше.

— Вие сте най-добрите братя на света! — тя извади кърпичка от джоба си и издуха носа си. — Много ми се иска да опитам, но…

— Но? — попита Ротгар.

— Ами ако поискам да се омъжа?

Мълчанието продължи само няколко удара на сърцето, но след това Ротгар отговори:

— Брайт се ожени. Макар количеството време и внимание, което има желание да отделя за нашето разширение да намаля рязко, все още не сме фалирали.

Елф попита колебливо:

— Ами ако се омъжа за Форт?

— За когото и да се омъжиш, ще се погрижим брачният договор да опази собствеността и икономическата ти свобода.

Съвсем типично, братята й не даваха никакъв признак за истинските си чувства по този въпрос. Все пак това бе малко вероятно и бе слабост от нейна страна, задето го бе споменала. Все пак то й напомни за другите й проблеми, заради които бе дошла да търси тази среща.

— Той заплаши да направи скандал, Ротгар. Да разкаже на света за нас. Способен е на това. Статии във вестниците. Картини по книжарниците…

Ротгар обаче не изглеждаше разтревожен.

— Според мен това са думи, изречени в екстремна ситуация, но имаме хора в неговия дом, които биха ни предупредили за действията му.

— Това като че ли не е много редно.

— Но много практично. Е, в момента е твърде болен, за да извърши тази част от отмъщението си.

Това припомни на Елф главната й грижа и тя скочи на крака:

— О, господи! Бих искала…

— Не! — отговориха едновременно братята й.

— Мила — рече Брайт, — наистина няма да му помогнеш да се възстанови, ако се опитваш да се грижиш за него. Довери ни се.

Елф ги изгледа сърдито.

— Мъжете са направо невъзможни!

— Просто ти предлагаме да му дадеш няколко дни да възстанови силите си, преди да го нападнеш отново — рече Ротгар. — Става дума просто за честна игра, скъпа моя.

— Никога не съм го нападала — само че освен физическите, имаше и духовни атаки, така че може би думите й не бяха верни.

Тя седна, като раздипли светлите си поли, обсипани с цветчета.

— Много добре, ще приема съвета ви. Но веднага щом борбата стане честна, възнамерявам да обсъдя всичко това с него. Няма да му позволя да се държи глупаво.

Брайт изглеждаше скептичен, но само бутна две счетоводни книги от бюрото си към нея.

— Хайде сега да те поразсеем с коприна. Един от главните центрове за тъкане на коприна тук е Спитълфийлдс…

Елф излезе от кабинета час по-късно с глава, пълна с информация и нови идеи. От модния живот и опита си в поддържането на къщите на Ротгар вече знаеше за типовете коприна, трайността на различните тъкани и възможните тенденции във вкусовете.

Макар да се изкушаваше да си отиде в стаята и да прочете двете книги, които й бе дал Брайт, знаеше, че това само ще отложи срещата с нетърпеливия й близнак. Лакеят в коридора й каза, че сега Син и Частити са в утринната стая, така че тя му даде книгите и се отправи натам.

Намери ги да играят карти, но с влизането й Син скочи на крака.

— Търсехте!

„Сигурна съм, че е било така“, помисли си Елф и се опита да отвлече вниманието му:

— Бях с Ротгар и Брайт. Дадоха ми работа.

— Работа?

— Част от бизнеса.

По намръщената му физиономия се разля усмивка.

— И ти си грейнала като слънце. Милата ми Елф, беше ли непоносимо скучно?

В загрижените му очи се четеше вина.

— Не непоносимо, не — отвърна нежно тя. — Просто мисля, че ленивият живот в крайна сметка омръзва.

— И води до беди.

— Надявам се да не се стигне до това — Елф се обърна към Частити: — Мога ли да те помоля да посещаваш Форт често и да ми казваш как върви оздравяването му?

Частити разбра намека и се изправи.

— Разбира се. Всъщност смятам сега да отида при него и да му изтупам възглавниците — след това добави с немирна усмивка: — Толкова се радвам, че отпътуването ни се отложи. Щеше да ми е ужасно неприятно да науча за всичко това, месеци след като се е случило.

Тя излезе, а Син и Елф се спогледаха.

— Чувствам се виновен в много отношения — каза той.

— Зная. Недей, моля те.

— Но ако не бях заминал, за да угодя на себе си, щях да бъда тук с теб.

— Съмнявам се. Щеше да бъдеш вързан за плана на Ротгар да учиш право и да влезеш в политиката.

— Щях да бъда наблизо — рече нетърпеливо той.

— И нещастен.

— Вместо това те оставих тук нещастна.

Елф махна нехайно с ръка.

— Много ли унила изглеждах? Само напоследък започнах да се чувствам неспокойна.

Син не беше убеден и започна да крачи из стаята.

— Много добре, а какво ще кажеш за ето това — ако не бях отхвърлил плановете на Ротгар за мен, той можеше да помисли да даде някаква роля и на теб.

Елф седна на канапето. Не искаше да се държи нервно като него.

— Това са глупости. Аз съм жена и той никога не е помислял такова нещо. Мислел е, че ще бъда като Хилда и ще се омъжа рано. Подозирам, че все още се бори със себе си, но никога не бих обвинила, когото и да било от братята си в леност на ума.

Син се спря срещу нея.

— Много добре. Ами Уолгрейв? Държането към сестрите му бе предизвикано от леност. Би ли искала да му се довериш?

Тя сключи ръце, като знаеше, че чувствата му към Форт произлизат по-скоро от страданията на Частити, отколкото от каквато и да било причина, свързана с него.

— Не го мрази, Син. Моля те. И не се опитвай да го убиваш. Нашият случай наистина не е по-лош от вашия.

— Забравяш. Видях как се отнасяше с теб у Сафо.

— Беше все още потресен. И всичко това произлиза от момента, когато е убил баща си. Това не е лесна работа, с която да се примириш, особено след като е искал да го направи. Баща му е бил чудовище. Далеч по-голямо, отколкото си мислехме… Но това, разбира се, трябва да си остане само между нас двамата.

— Разбира се — Син седна срещу нея с мрачно изражение. — Зная нещичко за лорда. Частити ми е разказвала. Трудно ми е да си представя какво е да имаш такъв баща. Той е бил истински тиранин за дъщерите си. Предполагам, че е бил същият и със синовете си.

— И то още по-лош. Бил го е с камшик пред слугите, за да пречупи гордостта му… — тя прехапа устни, за да преустанови треперенето им. — Сигурно е трудно да се отърсиш от детските си страхове, дори и когато си пораснал.

— Вярно е. И никой от нас не помисли как му се е отразил факта, че е убил баща си. Дори и Частити не го осъзнаваше. Разбира се, вниманието й бе отвлечено от обстоятелството, че вече сме свободни да се оженим. Вчера говорихме за това. Ние направо танцувахме върху трупа му, без изобщо да помислим как се чувства Форт. Беше жестоко и дяволски нетактично. Но бедата вече е сторена. Той мрази всички от семейство Малърън и винаги ще ни мрази.

Елф се боеше, че Син може да е прав, но каза:

— Времето може да го излекува. Но никога няма да разберем, ако го убиеш.

— Предполагам, че все още имам нужда от разрешението ти — той направи гримаса. — Съчувствам му, но не мога да стоя спокойно и да гледам как те наранява.

— Тогава благодаря на небесата, че ще бъдеш по море, когато той ще е в състояние да се бие. Но не мисля, че ще се опита да ме нарани, когато му се поохладят страстите. Аз го нараних. Беше изградил около себе си черупка, за да се пази, а аз я дупчих, докато се пропука.

— И сега той отново ще я изгради, и то по-дебела от всякога. Хората не се променят особено, Елф. Защо, по дяволите, трябваше да си загубиш ума точно по него?

Син отново закрачи нервно из стаята.

— Изненадва ли те, че вкусовете ни са еднакви?

Той се обърна рязко към нея:

— Между него и Частити няма никаква прилика!

— Хайде, хайде. Все трябва да има нещичко. Син, тялото ми реагира на Форт още преди да открия, че у него има човек, когото бих могла да харесам. Не беше ли същото и с теб?

Той се опита да възрази, но след това сви рамене:

— Може би. Частити със сигурност изглеждаше доста заплашително, когато се срещнахме за пръв път, но въпреки това ме очарова. Дори ме завърза за едно легло, което май наподобява твоето приключение.

На Елф никак не й хареса, че братята й са сглобявали нейната история, и все пак предполагаше, че това е естествено.

— Има много прилики. Частити е била маскирана, както и аз. Не е искала да знаеш, че е печално известната Частити Уеър, да не би да се отдръпнеш с отвращение. Аз не желаех Форт да разбира коя съм по същата причина.

— Разликата е, че Частити беше чиста и почтена, и това можеше да се докаже. А ти все още си Малърън и винаги ще бъдеш. Каквото и да се е случило между вас, Елф, той винаги ще те отблъсква по тази причина.

— Предполагам, че това е мъжкият кодекс!

— Не, това е животинската природа. В този случай природата на животното е толкова тъпа, колкото и на проклетия му баща.

— Не, не! Тук грешиш. Той се опитва да бъде като баща си и е изградил черупка около себе си — трябваше да го накара да я разбере, затова нарочно използваше неговото оръжие. — Под черупката има човек, който може да бъде мил; човек като Частити, който може да се смее и да разсмива другите, ако е свободен да го прави.

Син разбра. Когато за пръв път бе срещнал жена си, тя бе корава и чуплива заради жестокостта на баща си.

— Може би си права — рече нежно той, — но ще може ли някога да бъде такъв с Елф Малърън?

Без да иска й бе нанесъл удар.

— Не зная.

— Ще ми обещаеш ли нещо?

— Ако мога.

— Ако той не може да бъде тази личност с теб, ако не може да бъде радостен с Елф Малърън, не се омъжвай за него от жалост.

Тя се засмя горчиво:

— Едва ли ще ме помоли.

— Може да му дойде умът и да ти се моли на колене.

Тази възможност едновременно й харесваше и я плашеше.

— Това няма ли да показва, че…

— Не. Това само би показало, че знае, че е ранен. А не, че се е излекувал.

— Може би ще успея да го излекувам…

Той поклати глава.

— Обещай ми, Елф. Обещай ми или няма да напусна тези брегове.

Елф не желаеше това. Искаше да бъде свободна да се омъжи за Форт при най-отвратителните, най-унизителните условия, ако само това й оставаше. Но се стегна, защото знаеше, че Син е прав.

— Обещавам ти. Ще ме боли ужасно, но няма да се омъжа за Форт, освен ако това стане с истинска любов и радост. Но най-вече заради него. Той заслужава да си намери жена, с която да бъде радостен.