Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Prince and The Pauper, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 64 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2012)

Издание:

Марк Твен

Принцът и просякът

 

ИК „Пан 96“, София, 2002

Редактор: Костадин Костадинов

Коректор: Ирина Грудева

ISBN 954-657-099-0

История

  1. — Добавяне

Осма глава
Въпросът за печата

Към пет часа Хенри VIII се събуди от едно неободрително подремване и започна да мърмори:

— Неспокойни сънища! Неспокойни сънища! Краят ми наближава вече, това предричат тези предупреждения, а отслабващият ми пулс ги потвърждава.

След малко в погледа му блесна злобен пламък и той промълви:

— И все пак не ще умра преди него!

Като забелязаха, че се е събудил, прислужващите му го запитаха дали би благоволил да приеме лорд-канцлера[1], който чакал отвън.

— Пуснете го, пуснете го — извика нетърпеливо кралят.

Лорд-канцлерът влезе и коленичи до постелята на краля с думите:

— Дадох заповед и съобразно с кралската воля перовете на кралството заседават в тоги в камарата, където, след като потвърдиха присъдата на Норфолкския херцог, очакват смирено по-нататъшното желание на Негово величество по въпроса.

Лицето на краля се озари от жестока радост. И той каза:

— Повдигнете ме! Аз ще отида лично в моя парламент и ще скрепя със собственоръчен подпис присъдата, която ме освобождава от…

Гласът му измени, смъртна бледност прогони руменината от бузите му, прислужващите го настаниха отново на възглавниците и побързаха да му дадат лекарства. След малко той каза тъжно:

— Уви! С какъв копнеж очаквах този щастлив миг! Но той дойде за жалост твърде късно и мечтаният случай ми се изплъзва. Но побързайте, побързайте! Нека друг изпълни щастливото задължение, което ми бе отречено. Нека големият ми печат бъде използван от комисия, избери лордовете, с които да свършите работата. Побързай, човече! Искам да видя главата му тук преди края на утрешния ден!

— Така и ще бъде, съобразно с кралската повеля. Ще благоволи ли Ваше величество да заповяда да ми се предаде отново държавният печат, за да мога да действам по-нататък?

— Държавният печат ли? Та нали ти го пазиш?

— Позволете, Ваше величество, вие го взехте от мене преди два дни, като казахте, че аз не ще изпълнявам длъжността си, докато височайшата ви ръка не го използва за присъдата на Норфолкския херцог.

— Да, така беше наистина, спомням си… Но какво направих с него?… Много съм отпаднал… затова паметта ми изменя тия дни… Чудно, чудно…

Кралят започна да мърмори неразбираемо, поклащайки леко от време на време посивялата си глава, като се мъчеше да си припомни някак какво е сторил с печата. Най-после милорд Хертфорд се осмели да коленичи, за да даде обяснение:

— Ако смея да кажа, сър, мнозина тук си припомнят заедно с мене, че вие предадохте държавния печат на Негово височество Уелския принц да го пази до деня, когато…

— Вярно, съвсем вярно! — прекъсна го кралят. — Донесете го! Вървете, времето лети!

Лорд Хертфорд изтича при Том, но се върна много скоро смутен, с празни ръце. И започна да се оправдава:

— Дълбоко съжалявам, Ваше величество, че нося толкова неприятна и нежелана вест, но по воля божия принцът продължава да е болен и не може да си припомни, че е получавал държавния печат. Затова побързах да се върна и да докладвам, смятайки, че би било загуба на ценно време, при това със съвсем малък изглед за успех да се опитаме да претърсим многобройните стаи и зали, които принадлежат на Негово кралско висо…

Едно стенание на краля прекъсна в този миг думите на лорда. След малко Негово величество каза дълбоко огорчен:

— Не тревожете повече бедното дете. Божията ръка тежи върху него, сърцето ми го съжалява нежно и страда, че не мога да поема на моите претоварени с грижи старчески плещи и неговото бреме, за да му дам успокоение.

Той затвори очи, започна да мърмори нещо и най-сетне замълча. След малко отвори пак очи и загледа унесено наоколо си, докато погледът му падна върху коленичилия лорд-канцлер. Лицето му се изчерви внезапно от гняв:

— Какво, още ли си тук? Кълна се в Бога, ако не видиш работата на този изменник, митрата ти утре ще празнува поради липсата на глава, която да я краси.

Разтрепераният канцлер отговори:

— Бъдете милостив, велики господарю! Аз само чакам за държавния печат.

— Да не си загубил ума си, човече? Малкият държавен печат, който носех едно време със себе си в чужбина, е в моята съкровищница. А щом големият печат е в неизвестност, нима малкият не стига? Да не си загубил ума си? Да те няма! И слушай… не се връщай без главата.

Нещастният канцлер побърза да се отърве от опасната близост. Комисията на лордовете не загуби време да потвърди с кралското съгласие присъдата на робския парламент и да определи за следния ден обезглавяването на злочестия Норфолкски херцог, пръв пер на Англия.

Бележки

[1] Лорд-канцлер — председател на Камарата на лордовете и пазител на държавния печат. Б.пр.