Марк Твен
Принцът и просякът (17)

Шестнадесета глава
Официалният обед

Часът за обеда наближаваше, но колкото и да изглежда странно, тази мисъл вече не безпокоеше и не плашеше Том. Случките през тази сутрин му придадоха чудна самоувереност: след четиридневен престой бедното улично коте бе свикнало със странното си леговище много повече, отколкото възрастен човек би свикнал и след месечно пребиваване. Никога детската способност за приспособяване към обстоятелствата не бе се проявявала така удивително.

Докато приготвят Том за тържествената церемония, нека ние, удостоените с тази възможност, надникнем в банкетната зала. Тя е просторно помещение с позлатени колони и пиластри, с рисувани стени и тавани. Пред вратата са застанали неподвижни като статуи високи стражи в разкошни живописни облекла и с копия в ръце. В галерията, която върви покрай цялата зала, са настанени музикантите и богато облечени граждани и гражданки. Насред залата, на висока естрада, е трапезата за Том. Да дадем сега думата на старинния летописец:

„В залата влезе един джентълмен с жезъл в ръка. След него втори, с покривка за маса; след като коленичиха почтително по три пъти, вторият постла покривката, двамата коленичиха повторно и излязоха; после влязоха други двама, единият пак с жезъл, другият със солничка, чиния и хляб; след като коленичиха като първите и оставиха донесеното, те си отидоха със същата церемония; най-после влязоха двама разкошно облечени благородници, от които единият носеше нож за трапеза, и те коленичиха изискано три пъти и огледаха масата с хляб и сол така почтително, като че бяха пред самия крал.“^[1]

Така завършва тържествената предварителна подготовка. Из кънтящите ходници се чува тръбен зов и приглушени викове:

— Път за краля! Път за Негово величество!

Тези възгласи се повтарят… наближават… тръбният зов и възгласите проехтяват най-после почти в ушите ни:

— Път за краля!

Блестящото шествие се появява и влиза с отмерена стъпка в залата. Да дадем думата на летописеца:

„Най-напред вървят джентълмени, барони, графове, рицари на Ордена на жартиерата, всички гологлави, в разкошни облекла, след тях върви канцлерът, придружен от двама души, един от които носи кралския скиптър, другият — вдигнатия нагоре държавен меч в червена ножница, украсена със златни лилии, след него е самият крал, приветстван от дванадесет тръби и много барабани, както и от възгласите на станалите на крака граждани в галерията: «Боже, пази краля!» Подир него влизат благородниците от свитата, а от двете му страни — петдесетте почетни телохранители с позлатени бойни секири.“

Прекрасно и приятно зрелище. Сърцето на Том тупаше развълнувано, очите му светеха от радост. Той се държеше много изискано, преди всичко, защото не мислеше как се държи, тъй като умът му бе пленен и зает с веселите гледки и гласове, а освен това и защото всеки е изискан в хубави дрехи, щом посвикне и особено щом не мисли за тях. Той си спомни наставленията и отговори на приветствията с лек поклон, като наведе глава с шапчицата с пера и каза любезно: „Благодаря, добри ми народе!“

После седна на трапезата без стеснение, с шапчицата на глава, защото в ония времена само кралете и хората от категорията на Канти се хранеха с шапки на глава. Гологлавите благородници от шествието се наредиха в живописни групи из залата.

Сега, придружени от весела музика, влязоха кралските гвардейци, „най-високите и силни мъже в Англия, нарочно подбирани за целта“; но да дадем пак думата на летописеца:

„Влязоха кралските гвардейци, гологлави, в алени униформи със златни рози на гърба — те внасяха блюда с ястия. Блюдата се поемаха от един джентълмен и се оставяха на трапезата, след това кралският «опитвач на храната» даваше на всеки гвардеец по една хапка от храната, която е донесъл, за да разбере дали в нея няма отрова.“

Том се наобядва чудесно въпреки чувството, че стотици очи следят всяка негова хапка с такова внимание, като че храната му е смъртоносно взривно вещество, от което той ще се разлети на късчета. Внимаваше да не бърза и да не върши нещо сам, а да изчаква съответният придворен да коленичи и да му прислужи. Изпитанието мина без грешка безупречно и рядко тържествено.

Когато обедът най-после завърши и той си тръгна, заобиколен от блестящата свита, сред радостните звуци на гръмки тръби, барабани и оглушителни възгласи, Том почувства, че и най-тежкият официален обед е изпитание, което би изтърпявал по няколко пъти на ден, ако би могъл по този начин да се спаси от други, по-страшни кралски задължения.