Книга на мъртвите на древните египтяни (80)

78 глава
Златният сокол

Здравей, о, бог могъщи!

Ето че ти отиваш към Джеду

и освещаваш пътищата ми.

Докато аз на моето пътуване местата преминавам

и посещавам своите престоли,

бъди до мен,

ти обновявай и вдъхновявай съществото ми!

Направи страхът и ужасът да следват мойто име,

Да могат боговете в царството на мъртвите

от мен да се страхуват!

Те помежду си зарад мене да се бият

(и) нека този, който иска зло да ми направи,

до мене да не може да се приближи в царството на тъмнините,

където слабите души защита търсят и се крият.

Ето че боговете от свитата на Озирис,

се вслушват в словата ми…

О, богове, когато помежду си разговаряте,

пазете в тайна онова, което сте научили!

На никой недейте моите думи да откривате,

защото би могла Маат да ги дочуе…

Озирис сам чрез моята уста говори.

Ето, завърших моите пътувания.

На словото си според силата аз влизам и излизам.

Едно след друго превръщанията си наблюдавам,

от силата на моята душа създавани.

И затова, че имам власт върху нозете си,

налагам им сила и бързина в движенията,

защото равен на Озирис съм, владетеля на световете.

От мене се страхуват боговете в царството на мъртвите.

 

В домовете си те водят битка помежду си

заради мене.

Да обикалям аз със съществата там, които обикалят,

във властта си на владетел на живота

заемам там аз мястото си обичайно,

Изида пази ме със своята закрила.

На съществото си променям същината цяла,

а злите духове невидими противят се.

Ту в покой съм, ту в движение,

минавам най-високите предели на небето.

И разговарям с бога Кеб.

Владетелят на световете създава ми нектар божествен.

Наистина от мене се страхуват боговете в царството на мъртвите.

В домовете си те водят битка помежду си

заради мене.

Храна от птици и от риба заради мене подновяват.

Наистина аз дух съм измежду духовете посветени,

измежду славните тела.

По моя воля цикъла от превращения аз преминавам.

А междувременно в Джеду дойде и влезе този бог,

остави белег на душата ми и я направи божествена, безсмъртна,

и той разказва ти за моите пътувания в отвъдното, за моите намерения…

Наистина присъствието ми в царството на мъртвите объркване и ужас всява.

Боят се боговете и в домовете си се бият

заради мене,

защото дух съм посветен, едно от тези същества божествени,

от Тум в началото на световете сътворени;

едно от тези същества в окото му божествено,

които в растения цъфтящи се превръщат.

Тум кара ги с цикъла от превъплъщения да преминават

и съвършени и всесилни той ги прави

чрез техния живот в него.

Вижте! Сам той е в океана на небето,

докато хоризонта преминава,

разнасят се край него химни,

благоговение и страх

обхващат боговете и духовете просветени

около него.

 

Една от змиите съм наистина

От окото божествено на владетеля единствен във времената древни сътворени.

Изида, тя живот даде на Хор!

Тя там не беше още, когато вече съществувах,

а от тогава аз нараснах, остарях

сред светещите същества небесни,

които в лоното на Тум напредваха с мене.

Ето, аз увенчан съм за сокол божествен.

Аз ставам славно тяло — Саху,

какъвто Хор е в душата си,

та аз да мога в царството на мъртвите да ида,

да встъпя във владение на областта на Озирис.

И ето, богът с глава на лъв двуглав,

в храма на короната Неммес надзорник,

но в тайно място, който е, ми казва:

„Да тръгнеш, можеш! Мини ти най-далечните предели на небето.

Тъй както, станал Хор,

ти придобил си тялото славно «Саху»,

така и била ти е присъдена короната Неммес^[1]!

Наистина до крайните предели на небето могъщата ти дума стига.“

Аз встъпвам във владение на атрибутите божествени на Хор, те са на Озирис в царството на мъртвите…

Ето, за мен повтаря Хор свещените слова,

в деня на погребението за баща му казани…

„Направи така, че богът с глава на лъв двуглав

да ти даде короната Неммес, която пази,

та ти да можеш пътищата на небето да преминеш

и видиш онова, което съществува

до най-далечните страни на хоризонта.

От тебе боговете на Дуат да се страхуват

да влизат в бой в домовете си заради тебе“!

И всички божества,

които в светилището на единствения бог са пратени,

след като тези думи чуха,

дълбоко се поклониха…

Здравей, о, ти, който, към мен когато идваш,

високо рееш се над гроба ми.

Заради мене зная,

че богът-лъв корона е на теб обрекъл.

Знай, аз също рея се

над гроба си високо,

че бог Иахд за мене е подготвил всички пътища

и богът-лъв постави корона на главата ми.

Ти дреха от пера ми дай!

Ето, от нея силно става сърцето ми

чрез моя стълб гръбначен и силата ми всемогъща

наистина, пред Шу достигнал, прогонен няма аз да бъда,

с моя брат, доброто същество, мир ще скрепя.

На двете Ураеи носителят благословен да бъде.

Ето, познавам пътищата на небето!

Диханията му в ритъма на моите гърди живеят.

С бяс изпълнен, злият дух с главата на бик не ще ме спре.

Напред вървя аз към местата,

където в пространствата всевечни

навсякъде откриват се следите

от рухването на световете.

Отведоха ме след това в царството на мрака,

там, гдето мъките на Аменти царуват.

Здравей, Озирис!

Аз прекосявам всеки ден дома на бога-лъв,

оттам достигам дома на Изида.

Достоен съм и съм подготвен

да присъствувам — учител в тайнството на мистериите.

Да можеха на тайния обред да ме допуснат!

Да можех мистерията на божественото раждане да съзерцавам!

Ето, със славното си тяло

облича Хор моите крайници

и моята душа е свързана с душата му.

Аз виждам онова, което вътре в него става,

свещените слова когато аз изричам

пред портите на слънцето пламтящи.

Трепери той, звънти и ехо се долавя,

защото аз приемник на Озирис съм посочен,

наследник негов в царството на мъртвите.

Наистина аз Хор съм сред боговете посветени,

на неговата диадема господар, на неговата светлина владетел.

Ето, достигнах аз самите граници небесни.

Ето че Хор в двореца си на своя трон е седнал.

Наистина лицето ми лице е на сокол божествен

и моят гръб гърбът е на сокол божествен.

Аз имам всички качества магически на бога — мой учител.

Ето, напред отивам към Джеду. Озирис съзерцавам

и се покланям аз пред него наляво и надясно.

Покланям се пред Нут. Тя в мен е поглед приковала

и всички богове са приковали поглед в мен.

И третото око на Хор,

нетрепващо в средата на челото му се взира в мене.

Към мене в мълчание ръцете си протягат боговете…

С пълни сили напред се устремявам

и гоня злите духове, които против мен са,

тогава боговете достъпа до пътя пресвят ми откриват.

Те съзерцават мълчаливо разнообразните ми форми

и благосклонно слушат словата на устата ми:

„О, вие, божества на царството на мъртвите,

вие лицата си, челата си към мене свеждате;

вие, водачите на неподвижните звезди на хоризонта,

създайте път свещен за повелителя на ужаса.

Ето, пристигна заповед от Хор.

Лицата си вдигнете! Погледнете ме,

да мога аз в лицето ви да гледам,

защото увенчан бях аз сокол божествен.

Славното мое тяло не е ли тялото на Хор?“

Пристигам тук да вляза във владение

и наследя оставеното от баща ми Озирис в царството на мъртвите.

Косматите зли духове, препречили ми пътя,

разпръсвам аз, през техните редици преминавам.

Накрая пристигам в страна,

където духовете са на стража.

Без да помръднат, те зорко бдят пред домовете си

от две страни на пътя,

но аз минавам, без да спирам.

Моят път ме води

към тези духове, в пещерите си стаени,

пазители на домовете на Озирис.

С порив обръщам се към тях.

Заставям ги да осъзнаят страшната ми сила,

на мен, врага на Сет и собственик на двата рога.

На тях откривам аз, че от нектара грабнал съм на боговете,

а на Тум магическите сили станали са мои…

Да ме допуснат те до пътя на Дуат,

те, боговете, неизброимите пазители на домовете на Озирис!

Да мога аз до тях да стигна!

Да мога аз властта злокобна на духовете зли Ксемиу да овладея,

със словото си аз да освещавам пътищата на отвъдното

и тези там, които пазят от опасности!

Веднага щом дойдох, аз укрепих владенията на Озирис.

За него освещавам пътищата на отвъдното.

Така изпълних моя дълг и в Джеду идвам.

Озирис съзерцавам аз и му говоря,

за неговия първороден син говоря,

когото той обича,

на Сет сърцето който е пронизал.

Аз съзерцавам този неподвижен бог.

Аз съобщавам му за подвизите, сторени от Хор

в твое отсъствие, Озирис, божествен мой баща…

Здравей, о, господарю на душите, ти, ужас който сееш!

Ето, пред тебе идвам!

Ти погледни ме с поглед благосклонен!

Да би могъл да ме прославиш!

Вратите на Дуат, небесните и земните, ти отвори ми!

О, нека да не съм прогонен!

О, Озирис! Велик и възвишен е тронът ти!

Вестите, които нося, приятни са за твоите уши, о, Озирис!

Безкрайна е властта ти, о, Озирис!

Главата ти държи се здраво, о, Озирис!

Челото ти е невредимо, о, Озирис!

Сърцето ти е предоволно, о, Озирис!

И гърлото ти силно и здраво е, о, Озирис!

Отвсякъде ти обграден си с богове, о, Озирис!

Ти за бик на Аменти провъзгласен си, о, Озирис!

На твоя трон седи синът ти Хор, о, Озирис!

В ръцете му намира се животът на световете, о, Озирис!

Милионите години за него работят неспирно,

милионите души пред него тръпнат.

Йерархиите божествени от него се боят, на неговите заповеди са послушни.

Така в най-древни времена решил е Тот, бог всемогъщ, единствен.

Остава вечно неговата дума!

Нектар на боговете Хор е и жертвата божествена.

Събира, свързва в едно той крайниците на баща си,

защото Хор е негов изкупител, негов изкупител…

Той преминава океана на небето,

докато на баща му тялото се разпада…

Наистина Хор е владетелят и господарят на Египет.

Той определя за милиони от години протичането на нещата. За него боговете ден и нощ работят.

Окото му божествено е извор на живот за същества неизброими.