Лора Лий Гърк
Без дъх (15)

15.

Хю Мастърсън не бе единственият мъж, включен в процеса срещу Еймъс Буун, който пристигна в Шиварий в понеделник. Същия ден в града се завърна съдията Билингс и на събранието на женското дружество за трезвеност в библиотеката Мери Алис сподели с Лили как се чувства при завръщането на съпруга си.

— Ако той има намерение да се държи толкова грубо, бих искала никога повече да не се връща у дома — каза тя намусено. — Честно казано, Лили, по начина, по който той се държи с мен, човек би си помислил, че съм се вързала с вериги за мъжките тоалетни и нося панталони и скандализирам обществото.

Двете жени сгъваха брошури и Лили постави още една върху купчината, която лежеше между двете на масата.

— Разстроил се е от включването ти в дейността на дружеството за трезвеност? — попита тя.

— Разстроил не е точната дума. Направо побесня. Вилня и говори с гръмки думи в продължение на два часа. Действително ми забрани да идвам тук тази вечер. Аз, разбира се, не се оставих да ме спре — тя постави още една брошура върху купчината с почти детински изблик на невъздържаност. — Няма да му позволя да ми казва какво трябва да правя!

Лили я погледна от другата страна на масата, като не можеше да намери подходящ отговор. Не искаше да бъде въвлечена в съпружеските разногласия на другата жена.

— Мери Алис, толкова съжалявам, но…

— Знам, знам — Мери Алис отпъди думите си с елегантно махване на ръката. — Ти се опита да ме предупредиш онзи първи ден, когато дойдох да те посетя, но не съжалявам нито за миг за действията си. Казах му, че трябва да помогна това място да се затвори, тъй като той е отказал да стори това.

— И каква бе неговата реакция?

— Не го прие много добре. Но Линдън знаеше, че съм отдадена на дейността по трезвеността още преди да се ожени за мен — Мери Алис въздъхна и една бръчка проряза челото й. — Дори се ядоса още повече, когато му го подчертах.

— Мога да си представя — отговори Лили сухо.

Дави се засуети около масата, като прекъсна разговора им.

— Как я карате, дами? — попита. — Ще бъде ли всичко това готово, за да го изпратим утре по пощата?

— Да — отговори Лили, като спря да работи по задачата си, за да погледне жената, която стоеше до масата. — Но изпращането на всички тези материали до женските дружества и клубове из цяла Джорджия ще струва доста пари. Нямаме достатъчно в касата, за да покрием разноските.

— Мери Алис щедро изяви желание да дари пари за изпращането.

Дави се отдалечи към следващата маса, където Дензи, Роузи и Илайза адресираха брошурите и ги подготвяха за пощата.

Лили погледна към жената, която бе седнала от другата страна на масата.

— Ще платиш пощенските разходи на тези брошури за трезвеността с парите на съпруга си? — попита тя недоумяващо. — След неговата реакция?

— Да, разбира се — отговори спокойно Мери Алис. — Просто ще трябва малко да надвиша сумата за домакински нужди този месец — сините й очи искрено се ококориха, но на Лили не убягна, че в дълбините им проблесна хитро пламъче. — Е, аз просто не мога да се съобразявам с някакъв си бюджет — Мери Алис продължи, като пърхаше с мигли нежно като с крила на пеперуда. — Когато видя някоя красива нова шапка в магазина, неща като семеен бюджет просто изхвръкват от главата ми.

— Ами ако той разкрие истината?

— Предполагам, че ще трябва да бъда мила и добричка, както може да бъде една съпруга, докато се успокои и ми прости. И той ще го стори. Един джентълмен ще прости всичко на една жена ако тя подходи правилно.

— Разбирам.

Лили наблюдаваше красивото лице на другата жена от отсрещната страна на масата, забеляза детинската решимост в издадената й напред брадичка, която контрастираше с чудесната й усмивка и убедително й напомняше за собствените й две сестри. Ханна и Бет бяха вещи в придумването, ласкателствата и флиртуването, за да постигнат своето или да им бъдат простени прегрешенията. Този номер минаваше пред баща им, минаваше и пред съпрузите им. Въпреки че Лили винаги бе знаела, че никога не би могла да приложи тези техники — собственото й поведение приличаше повече на действията на слон в стъкларски магазин — винаги бе завиждала на лекотата, с която жени като Мери Алис, Ханна и Бет постигаха това, което искат, като в същото време те караха да си мислиш, че все едно те ти правят услуга.

След като брошурите бяха сгънати, адресирани и им бяха залепени марки, дамите можаха да се насладят на сметановата торта на Лили и на кафето на Роузи и разговорът потръгна за най-голямата новина в града — процеса срещу Еймъс Буун.

Мненията за вината на момчето или неговата невинност бяха разделени почти поравно. Онези, които считаха, че той е невинен, разказваха подробни истории за неговата доброта, докато онези, които си мислеха, че е виновен, подчертаваха странното му поведение.

В изпълнение на обещанието си към Даниел Лили не продума нищо, но до времето, когато жените напуснаха библиотеката на път за вкъщи, тя бе на ръба на търпението си. Когато Даниел пристигна да поработи с нея по подготовката за процеса, тя го информира недвусмислено колко голяма жертва прави заради Еймъс, като си държи устата затворена.

Даниел, разбира се, въобще не я съжали.

— Това е добре за теб — окуражи я той.

— Добре за мен? — тя го погледна изумена. — Как така?

— Кара те да внимаваш повече какво приказваш. Често се случва колкото по-малко неща кажеш да си толкова по-добре — той постави папката си на една маса, после изхлузи сакото си и го хвърли върху облегалката на един стол. — Как върви борбата за трезвеност?

— Много добре, да те осведомя. Когато свършим, няма да имаш възможност да получиш питие в целия щат Джорджия.

— Само в мечтите ти, сладуранке — отбеляза добродушно той, като разхлаби вратовръзката си с едно дръпване. — Казах ти и преди, никога няма да отучите хората да пият. Но карай, ако това те прави да се чувстваш по-добре.

— Точно такава забележка очаквах от теб — противопостави му се разпалено тя. — Защо не ме погалиш по главата, докато се занимаваш с нравоучението си?

Той се засмя, докато разкопчаваше горното копче на ризата си.

— Колкото и да обичам да споря с теб, мисля, че трябва да свършим малко работа. Джоузая изпрати ли ти някаква информация за убийствата на проститутки?

— Да — Лили взе от бюрото си информацията, която Джоузая й бе изпратил, и се настани на масата срещу Даниел. — Каза ми, че през последните две години са били убити седем проститутки. Това ми се струва доста голям брой.

— Проституцията е рискова професия.

Даниел взе информацията на Джоузая и я прегледа набързо. Лили, която вече я бе прочела, го наблюдаваше и зачака като знаеше колко е важна. Четири от жените бяха застреляни от клиенти и всичките четирима мъже бяха обвинени в непредумишлено убийство и изпратени в затвора. Друга проститутка бе пребита до смърт от съпруга си, който след това се бе застрелял.

Останалите две проститутки бяха наръгани с нож и двата случая все още не бяха разкрити — единият бе в Джорджия, а другият в Мисури. Джоузая бе работил задълбочено. Включил бе подробности и за двете убийства, включително и статии от вестниците и бележки по разследванията. И двете жени бяха намерени с библии и беше ясно, че тези две смърти са свързани.

— Лили, това е страхотно! Знаеш ли какво означава?

— Мисля, че означава, че сме открили убиеца на Корин — отговори тя. — Но как ще го докажем?

Даниел хвърли записките на Джоузая върху масата и стана на крака. Лили привикваше към този факт — че когато мислеше усилено, Даниел обичаше да се разхожда, а втренченият й поглед го следваше докато той крачеше из залата. Беше започнала да го уважава и бе осъзнала, че действително се наслаждава на разгорещените им спорове. Дори бе започнала да уважава професията му — нещо, което никога не бе считала, че е възможно.

Тя обичаше да го наблюдава. Харесваше начина, по който ленената му риза стоеше изопната на широкия му гръб. Харесваше басовия му глас, докато разговаряше с нея и със себе си. Харесваше начина, по който се движеше, с мъжка елегантност и сила, които някак си бе очарователно да наблюдава. Приличаше й на ястреб, който кръжи в небето привидно без цел и все пак целта бе винаги в ума му.

Беше толкова различен от Джейсън… Бившият й съпруг също бе очарователен, но Даниел притежаваше сила на волята и целеустременост, каквито Джейсън никога не бе имал. Помисли си за ужасите, които Даниел е трябвало да изживее, когато е бил малко момче и разбра, че този вид сила, която той притежаваше, бе произлязла от страданието му. Даниел се бе научил да се бори с трудностите, за да получи онова, което иска, докато Джейсън винаги бе имал всичко в живота, връчено му от момента на неговото раждане. И въпреки че бяха приятели от детинство, това основно различие вероятно ги бе съпътствало през целия им живот.

— Езекиел — промълви той, докато крачеше из залата. — Забеляза ли това? Очевидно убиецът всеки път ни оставя мнението си за проститутките.

Лили бързо върна мислите си към обсъждания въпрос.

— Прочете ли онзи пасаж изцяло? Слушай.

Тя се приближи до бюрото и взе една библия. Даниел спря да крачи из помещението и зачака, а тя мина от неговата страна, отвори библията, намери въпросната страница за Езекиел и започна да чете на висок глас.

„Защото твоята нечистотия бе излята навън и твоята голота разкрита чрез блудството с любовниците ти и с всички образи на твоите мерзости и чрез кръвта на твоите деца, която ти вля в тях; погледни, по тази причина аз ще събера любовниците ти, с които си преживяла удоволствия, и всички, които си обичала, и всички, които си мразила; ще събера всички около теб и те ще открият твоята голота в тях, и всички ще могат да видят твоята беззащитност.“

Тя спря и погледна към Даниел над книгата в ръцете й.

— Заключението е очевидно.

Даниел кимна.

— Някой лунатик там се е заел с убиването на проститутки и си мисли, че изпълнява Божията воля. Ако мога да вмъкна това по време на процеса заедно с библията, намерена в стаята на Корин, това може да бъде достатъчно доказателство, за да бъде оправдан Еймъс.

Думите на Даниел докоснаха нещо в съзнанието й — нещо, което тя бе видяла в стаята на Корин, нещо, което не можеше да си спомни, нещо, за което просто знаеше, че е важно. Лили се намръщи, като мислеше усилно, но колкото повече се опитваше да разбере какво бе то, толкова повече то й се изплъзваше.

Даниел забеляза внезапната й замисленост.

— Какво има? — попита той.

Тя поклати глава. Неясната мъгла от едно хрумване изчезна с тези думи.

— Имаше нещо в стаята на Корин, което забелязах навремето, но за което тогава не можах да се сетя какво беше. И все още не мога.

— Нещо? Какво имаш предвид?

— Не знам. Струва ми се, че бе нещо, свързано с нощното шкафче. Или… — тя направи пауза, после поклати глава. — Не, изчезна. Но знам, някак си, знам то е важно. Бих искала да мога да си спомня.

— Ще си спомниш. Ще изникне в главата ти в най-неочаквания момент.

— Надявам се — Лили остави библията на близката маса. — Между другото, ако можеш да призовеш Ани Хорсли да даде показания в съда, тя ще свидетелства, че Еймъс не може да чете. Той знае всичко на всичко азбуката. За него ще е невъзможно да намери този пасаж. Не би могъл да остави библията в стаята на Корин отворена точно на тази страница.

— Това ще помогне много. Всичко, което искам от теб е да кажеш на Джоузая да изрови повече информация за тези два случая. Всичко, каквото може да намери.

— Вече го направих. Ще я събере до няколко дни.

— Умно момиче — кимна той одобрително.

Тя му се намръщи, но когато заговори, тонът й бе закачлив.

— Ще ме погалиш ли по главата отново?

— Не бих си и помислил.

Внезапно нещо се появи в очите му, докато я гледаше — нещо, което я накара да затаи дъх. Имаше нещо в начина, по който той сведе леко поглед до устата й, което я парализира и хипнотизира. Той вдигна ръка, сякаш да я докосне и тя зачака напълно неподвижна, сигурна, че има намерение да я целуне отново, като знаеше, че няма да го направи, и се надяваше, че ще го стори.

Той не помръдна.

„Бъди внимателна!“ Думите на Роузи се върнаха при нея. Но точно сега да внимава въобще не бе онова, което желаеше. Очакване сви на топка стомаха й и тя се наведе мъничко напред, докато бузата й докосна вдигнатите му пръсти.

Неговата реакция въобще не беше тази, на която се бе надявала. Той отдръпна ръка, сякаш се бе опарил. Заобиколи я и се отдалечи.

— Късно е — каза тихо, като издърпа сакото си от облегалката на стола. Наметна го. — По-добре да поспим. Призоваването в съда на Еймъс е утре.

Лили прехапа устна, като се опита да прикрие безчислените емоции, които изгаряха в нея. Притеснение, объркване, облекчение. Даниел можеше да я обърне наопаки, докато тя осъзнае какво чувства. Но докато я изпращаше вкъщи, тя разбра, че онова, което чувстваше в този момент бе разочарование. Когато стигнаха до предната й врата, тя я отключи, после се обърна към него. На лунната светлина забеляза, че устните му са леко присвити.

— Лека нощ, Лили — изрече той и понечи да се отдалечи.

— Защо не ме целунеш преди това? — прошепна тя.

Той се спря и я погледна. Известно време остана безмълвен, после каза:

— Мисля, че това не е много добра идея. Хората могат да ни видят. Ти работи толкова много, за да възвърнеш доброто си име. Не искам да го загубиш отново.

— Откога стана такъв кавалер?

— По дяволите, не знам — промълви той. — Но ако не спреш да ме гледаш така, проклето да бъде кавалерството! Ще те целувам точно тук пред собствената ти предна веранда, докато пламнеш. Това наистина ще даде на този град нещо, за което да се говори.

— Самохвалство ли е това, Уокър? — прошепна тя.

— Не — той се обърна и се отдалечи. — Просто съм искрен.

 

 

Даниел затвори очи и заслуша. Тя бе в гостната си и свиреше Бетовен. „Лунната соната“, доколкото си спомняше мелодията правилно. Облегна се на рамката на прозореца в спалнята си и остави музиката да се понесе над него в тъмното. Изпуши вечерната си пура и се опита да се отпусне, опита се да не мисли за онова, което едва не се случи тази вечер.

Беше наясно, когато се съгласи да му помага в делото, че ще представлява опасен обект за разсейване и се оказа прав. Разсейваше го, а той не можеше да си позволи това. Сега значение имаше само Еймъс. Имаше нужда да насочи цялото си внимание и сили в защитата на клиента си. Оправи приоритетите си, каза си той. Съсредоточи се върху това, което е важно.

Той се облегна назад на стола. Имаше основателни съмнения. Сега беше сигурен в това. Имаше много завладяваща алтернатива на обвинението по делото. Онова, което трябваше да направи сега, бе да подреди фактите и да открие най-добрия начин да ги представи пред съдебните заседатели.

Музиката спря. Даниел отвори очи. Завесите й бяха дръпнати, но когато светлината освети прозореца й, видя силуета й да се движи през завесите, когато тя отиде за нощния си ритуал — един ритуал, който той вече знаеше. Първо тя се преоблече в нощницата си и въпреки че бе извън полезрението му, и не можеше да я види как го прави, бе сигурен, че адски добре си спомня времето, когато я бе наблюдавал. Страст се разля по цялото му тяло.

Господи, той я желаеше.

Пое си дълбоко дъх и затвори очи. Съсредоточи се.

Щеше да призове първо свидетеля, който да опише характера на Еймъс и да установи колко глупаво е било да арестуват момчето. След това Еймъс щеше да даде показания и вероятно това бе въпросът за процеса, който го тревожеше най-много, защото знаеше, че Еймъс не му е казал цялата истина. Трябваше да се види с това момче отново, да се опита да разкрие какво таи в себе си и да се убеди, че е готов да свидетелства.

Хвърли поглед към прозореца на Лили и видя силуета й срещу завесите, с лакти, които сочеха към тавана, докато махаше фибите от косата си. Тя разтърси глава и цялата тази дълга, гъста, огнена коса се разпусна надолу и страстта удари Даниел със силата на торнадо.

Той затвори очи. Съсредоточи се.

Само със силата на волята си успя отново да отпъди мислите за Лили от ума си. След като Еймъс дадеше свидетелски показания, той щеше да приведе доказателствата за другите две подобни престъпления и да представи своята хипотеза за онова, което наистина се е случило в игралния клуб през онази нощ. Но първото нещо, което трябваше да направи, бе да уеднакви духа на защитата му с началното си изложение. Той се съсредоточи върху това, като го състави в ума си, преработи го и оформи груба схема на онова, което щеше да каже.

Когато отново отвори очи, стаята на Лили бе тъмна. Той се зачуди дали тя бе в състояние да заспи. Той не би могъл в никакъв случай.

Защо не ме целунеш преди това?

Искаше да се засмее на този въпрос. Всеки път, когато я целуваше, изглежда, единственото нещо, за което можеше да си мисли, бе да я целуне отново. Сякаш усещането за нея, вкусът й бяха единствените неща в ума му в продължение на седмици, когато те бяха всъщност последните неща на света, за които би трябвало да мисли, особено сега, когато трябваше да се съсредоточи върху делото на Еймъс. Това, че тя чувстваше същото като него, не бе успокоение. По дяволите, трябваше да му зашлеви една плесница и да му припомни колко много го мрази и колко много си го заслужава. Вместо това тя го бе погледнала с цялото онова желание, изписано по лицето й, лесно да бъде прочетено като книга, лесно да бъде взето като парче торта.

Защо не ме целунеш преди това?

Първоначално не я беше грижа какво си мисли той за нея. После това се промени. Отначало го мразеше. После вече не. За Бога, не можеше ли една жена поне да бъде малко последователна? Колкото повече я опознаваше, толкова по-малко я разбираше. Тя бе променлива и непредсказуема като времето и това го влудяваше.

Съсредоточи се.

Но не можа и най-накрая се отказа. Легна си, като си мислеше, че сънят трябва да бъде достатъчно добро разсейване. Но грешеше. Сънува я в горещи и сладострастни сънища. Когато се събуди на следващата сутрин, знаеше, че би могъл да провали цялото дело и да сложи край на всякаква възможност Еймъс да бъде оправдан, ако не съумее да изхвърли еротичните мисли за Лили от ума си. Един от начините да направи това, разбира се, бе да прекрати това мъчение и да се люби с нея.

Това не бе решение, с което се гордееше, и единствената друга възможност за него бе да приложи абсолютната сила на волята си.

Даниел стана от леглото и отиде до умивалника. Наплиска лицето си с вода. Това не помогна и той хвърли настрани пешкира с неясна клетва. Беше ранно утро, но той облече някакви дрехи и излезе от къщата на разходка. Нямаше представа къде отива, но му беше все едно, стига да можеше да се освободи от мислите за нея.

Нямаше да поеме риска да загуби делото и да гледа как ще обесят Еймъс. Въпреки че споменът за това как Лили го бе погледнала с такава страст в очите бе още жив в ума му, въпреки че тялото му го болеше от желание, Даниел вървеше и вървеше, докато накрая успя да заличи всички еротични мисли за нея. Силата на волята му обаче не изигра никаква роля в това. Той успя, като си обеща, че ще заведе Лили Морган в леглото, след като свърши процеса. Имаше чувството, че процесът ще бъде много, много дълъг.