Анри Ардел
Пробуждането на любовта (5)

Глава V

Същият ден вечерта, когато станаха от масата, госпожа Таени както обикновено излезе на терасата и се настани в едно плетено кресло, за да се наслади спокойно на тихата лятна нощ.

Воврей пушеше и се разхождаше по алеята. Тя изглеждаше бяла под лунните лъчи и само сенките на дърветата образуваха тук-там тъмни петна.

Младият мъж се спря при звука на гласа на госпожа Таени, която го закачи весело:

— Колко сте мълчалив тази вечер, Ришар! Да не би причината да е посещението ни в Тревенек? Признайте, че то си заслужаваше труда!

Той призна съвсем искрено:

— Много интересно беше.

— Старият Тревенек има чудесна сбирка.

— Забележителна. Но и самият той, близките му, обстановката ми се видяха много необикновени. За нас, парижаните от двадесетия век, в този дом има редки, съвсем самобитни лица.

Ако нощният мрак не скриваше лицето на госпожа Таени, Воврей би се учудил на изражението, едновременно закачливо и тържествуващо, на нейните искрени очи. Тя се загърна по-добре в топлата си жилетка и отвърна спокойно:

— Имате право. Поклонници на миналото, такива като Гийом Тревенек, не се срещат често.

— Да, не се срещат често…

Воврей хвърли цигарата си, качи се на терасата, привлече един стол и седна до госпожа Таени.

— Напротив, дори много рядко, но мисля, че днес още по-малко се срещат момичета като Жилиан Тревенек. Наистина, тя не прилича никак на своите парижки връстници.

Той говореше така, сякаш се касаеше за героинята на някой роман, героиня, чийто образ му се виждаше съвсем непознат.

— Аз съм ви много признателен, госпожо, че ми дадохте възможност да видя една личност, тъй нова за мен… Душата на това младо момиче трябва да е съвършено отражение на тялото му.

— Не мога да схвана смисъла на думите ви, Ришар… Говорете малко по-ясно… Езикът ви е съвсем символистичен!

Усмивка разкри зъбите му на цивилизовано хищно животно.

— Госпожо, представете си за миг вашата млада приятелка и ще престанете да намирате думите ми за неясни. Тя е висока и изящна. Линиите на силуета й са чисти. Походката е ритмична. Малко дългата шия, прикрепена съвършено за тялото, носи чудесно благородната глава. Лицето й е изваяно така, че всеки израз на него добива странна сила. След няколко години, когато стане жена, тя ще бъде едно великолепно създание.

— Охо, драги ми Ришар… вие сте изучили прекалено добре Жилиан Тревенек!

— Вие забравяте, че моят занаят е да наблюдавам човешкото тяло. А този път ми се отдаде случай да правя и психологически изследвания, защото аз свързвам различните физически качества, които току-що ви изброих, с душевните качества на тази млада бретонка, която живее самотна в стария дом, подобна на царкините от приказките, и чака своя избраник-рицар. Интересно би било да се види каква ще бъде духовната промяна, която ще настъпи у нея след няколко години. Животът няма да я отмине.

Гласът на Воврей звучеше малко хапливо. Скептицизмът на младия мъж беше неизлечим. Във всеки случай нямаше съмнение, че Жилиан го бе заинтересувала. При други обстоятелства може би той щеше да остане съвършено безразличен към нея, но сега Ришар се намираше вън от средата си, в едно болезнено състояние, при което инстинктът го караше да забрави себе си, да намери някакво развлечение и това развлечение бе Жилиан Тревенек. Тази вечер той мислеше за нея като за някаква прекрасна одухотворена статуетка, която му бе доставила истинска наслада. Приятно му беше като на художник да си представя лицето й, топлата й усмивка, ясните й, пълни с живот зеници.

Младият човек си припомняше движенията й, начина, по който поклащаше глава, когато не споделяше някое негово мнение.

Той я виждаше да върви в парка между дърветата, чуваше смеха й, когато тя се бе спряла да говори с него сред едно странно място на парка, един приказен кът, сякаш обитаван от феи, с ниски, притиснати едно до друго дървета, извити като дъги от морския вятър. Там той я бе чул да отговаря на госпожа Таени:

— Вярно е, аз обожавам живота! Обожавам го като хубав плод, чийто сок жадувам да изпия до капка! Аз съм лакома!

И колко хубава беше усмивката, която придружаваше това признание, направено с гордата откровеност на жена, която винаги мисли това, което казва.

Ришар до такава степен се бе увлякъл в спомените си от посещението у Тревенек, че трепна изненадан, когато госпожа Таени заговори отново:

— Не се учудвам никак, че Жилиан Тревенек ви е направила такова силно впечатление. Лично аз я намирам за прекрасна и съжалявам, че синът ми скита постоянно из екзотичните страни и не може да предложи спокойно съществование на такава жена. А пък малката би била чудесна съпруга!

Тя замлъкна. Воврей не отговори нищо. Настъпи отново мълчание. Някакво насекомо бръмчеше в тревата. Един по-силен лъх на вятъра приведе розовите храсти и пръсна благоуханието им. Луната се скри зад пухкав бял облак, който тутакси бе заобиколен от една блестяща ивица.

Госпожа Таени подзе наново:

— Слушайте, Воврей, внимавайте да не изтълкувате зле думите ми и да не им придадете повече значение, отколкото аз съм вложила, но трябва да ви поверя една мисъл, която току-що ми мина през главата.

Ришар запита разсеяно:

— Мисъл? Каква мисъл?

— Полека, не се вълнувайте! Реших, че вие би трябвало да се ожените за Жилиан Тревенек!

— Аз да се оженя! Аз? Мила госпожо, вие се подигравате! Това е шега, нали?

Той беше смаян… Споменът за Катерина Арвенеско веднага оживя. Младият човек имаше чувството, че се е пробудил след треска.

— Не, не е шега! Говоря за женитба и то за вас, Ришар! Да, за вас. Един ден, по-късно или по-рано, все ще дойде и вашият ред, бъдете уверен и при това едва ли ще ви се удаде случай да срещнете втори път момиче като Жилиан. Тя е една благородна девойка, която — вие сам го казахте — ще бъде чудесна жена. Тя не е бедна. Впрочем това няма значение, защото вие имате достатъчно и за двамата ви. Прочее…

— Прочее, всичко е наред, само че аз не чувствам у себе си никакво влечение към брака. Уверявам ви, никакво!

— Хайде, де! Откъде знаете? Сигурен ли сте, че скоро прелестите на ергенството няма да ви омръзнат?

— Сигурен съм, че никога няма да се наситя на прелестите на свободата!

Да, той държеше твърде много на тази независимост, която бе получил и познал твърде рано.

Но госпожа Таени беше от тези жени, които втълпят ли си една мисъл в главата, нищо не е в състояние да ги отклони от нея. Възражението на младия мъж не й направи впечатление.

Тя отвърна спокойно:

— Зная, свободата да вършат глупости изкушава най-много младите господа, нали Воврей… Но не мислите ли, че вие не сте далече от възрастта, когато тези глупости не са достойни за един мъж, когато бурите на чувствата не отминават безболезнено, а нанасят тежки поражения?

Бурите на чувствата! Тази мила белокоса жена говореше за тях като дете, което не познава света. Но той… той ги познаваше и този опит му струваше скъпо. Тези бури можеха да превърнат и най-гордите в жалки създания, смазани от съжаления и мъка… но можеха и да породят в душата неугасима жажда за отплата, дори и когато желанията все още изгаряха тялото и духа.

За миг той си представи как Катерина Арвенеско щеше да се научи за неговата женитба с хубавата бретонска наследница, как тя положително щеше да си помисли, че той е твърде много влюбен в тази девойка, за да се реши да пожертва свободата си. С една подобна постъпка Ришар щеше да докаже, че за него тяхната връзка никога не е била повече от задоволяване на една прищявка. Честолюбието му щеше да бъде удовлетворено. И само възможността да отвърне на удара с удар му достави такава радост, че цената, с която би я заплатил, престана да съществува за него. В този миг, за да накара Катерина да повярва, че се е излекувал, той беше в състояние да пожертва сърцето на Жилиан Тревенек с едно решително движение, както се откъсва цвете.

Гласът на госпожа Таени го изтръгна от жалкото изкушение, което бе изопнало нервите му.

— Е, Воврей, защо се умълчахте? Моето предложение ли ви накара да се замислите така?

Той отвърна, като следеше с очи облаците:

— Не, госпожо, вашето предложение не ме накара да се замисля. То… извинете ме… ме смая. Никога… никога досега не ми бе минавало през ума, че някой може да ме намери зрял за женитба… пък и аз сам не бих помислил за подобно нещо!… Художниците са много лоши съпрузи!

— Предразсъдъци, предразсъдъци, Ришар! Напротив, някои са били съвършени съпрузи… всички го знаят! В края на краищата приключението, в което искам да ви увлека, се е случвало на много други преди вас и в повечето случаи те не са се оплаквали!

— Без съмнение те са имали известни качества, които са им помагали да постигнат този щастлив резултат… но аз…

— Вие, вие и не подозирате още какви качества криете, това е всичко!

— Госпожо, вашето снизхождение спрямо мен е неизчерпаемо, но аз съм смирен и честен човек и не мога да не ви призная, че не съм привърженик на едноженството!

— То е, защото досега не сте опитвали нищо достатъчно хубаво, приятелю мой. Вие не сте толкова лаком, за колкото се мислите, Ришар.

С много повече искреност, отколкото старата жена допускаше, той каза:

— Драга госпожо, аз се познавам много добре. Не съм за семеен живот…

— Не се изкарвайте по-лош, отколкото сте! Не мога да разбера защо на някои мъже им прави удоволствие да се очернят. Слушайте, достатъчно е избраницата да се появи на пътя ви и ще стане истинско чудо… Вие самият ще се смаете от новия човек, който ще се събуди у вас. Размислете върху моите майчински думи, Ришар. Аз ви говоря, както бих говорила на сина си. А сега, трябва да се прибера, защото става твърде хладно за моя ревматизъм. Лека нощ. Повтарям ви помислете.

Тя стана. Ришар я последва и целуна признателно ръката й.

— Аз съм малко объркан, но все пак, чувствам се трогнат от интереса, който проявявате към мен. Уви, струва ми се, че вие не мислите много за госпожица Тревенек, щом сте й избрали мъж като мен!

— О, не, моето момче, напротив, аз съм убедена, че вие се клеветите. Впрочем надявам се, че скоро ще говорим пак по този въпрос, особено, ако се решите да послушате съвета ми.