Аманда Браун, Джанис Уебър
Училище за един милиард долара (2)

2

Шест месеца преди този ден, минути след като научи, че дъщеря й има намерение да се омъжи за Ланс Хендерсън, Теън телефонира в „Меншън он Търтъл Крийк“^[1], за да резервира президентския апартамент, както и последните четири етажа на хотела. Действайки със скоростта на светлината, тя успя да получи отстъпка за група и което бе най-важното да изпревари Розамънд, майката на Ланс, да не резервира най-хубавите стаи за семейството на младоженеца и техните гости. По този начин Теън показа на всички как се развива дългогодишната й вражда с Розамънд, нейната голяма съперница в обществото.

След като свърши това, Теън се съсредоточи върху непосилната задача да избере десетте перфектни шаферки. В средите на Южния университет в Далас Пипа бе много популярен член на Капа Капа Гама. След като новината за годежа й се разпространи в клуба на университета, тя бе буквално обсадена от молби за включване в списъка на шаферките. Пипа с радост би поканила всичките си приятелки, но това беше невъзможно. Теън разреши кризата, като организира състезание за десетте скъпоценни места. Всяка кандидатка трябваше да представи акредитивни писма и препоръки от семейството си, четири снимки (анфас и профил в бански костюм и с балната рокля на дебютантка) и да напише есе на тема: „Защо искам да бъда шаферка на Пипа“.

Процесът на пресяване и подбор бе пълен с опасности и риск, защото най-известните и желани наследници в светското общество, в това число и най-добрите приятелки на Пипа, не бяха непременно притежателки на най-приятните лица и телесни форми. Теън трябваше да се пребори и с майките на момичетата, много от които бяха властни матрони със сериозни уклони към матриархат, всички до една велики майсторки, владеещи до съвършенство изкуството на ласкателството, рушвета и изнудването. След големи колебания и душевни борби тя избра десет шаферки и три заместнички и подписа с тях договор от цели два листа, в който подробно бяха описани техните задължения. На шаферките, които бяха позакръглени, беше ясно и категорично заявено точно колко килограма се очаква да отслабнат, ако желаят да присъстват на сватбеното тържество. Всеки понеделник всички тринадесет млади дами бяха длъжни да докладват по телефона телесните си параметри на личния треньор на Теън.

Когато една седмица преди сватбата антуражът на булката пристигна в Далас, лимузината на Уокър ги достави директно в нейния гимнастически салон. Една от шаферките, която бе фалшифицирала доклада си и бе скрила шестте килограма, които бе наддала, беше изпратена директно вкъщи, обляна в сълзи. Пипа се опита да се застъпи за нея пред майка си, но Теън остана твърда и на нейно място постави заместничка, която бе извън себе си от радост. Окончателният вариант на отбора от шаферки бе награден с една седмица езда, гледане на филми, пазаруване, фитнес и спа процедури.

В осем сутринта в деня преди венчавката (точно Уит се разграничи от лудницата на Теън) Пипа и нейните шаферки тренираха яростно и до пълно изтощение, в гимнастическия салон на хотела. Теън бе наела за една седмица прочутия фитнес инструктор Ричард Саймънс да поддържа момичетата във върховна форма. Този час за потене бе отвратително ранен за девойките, но поддържането на формата бе част от договора, който всяка от шаферките бе подписала. След фитнеса те се прегрупираха в президентския апартамент за среща с единадесет корейски маникюристки.

— Къде е Кимбърли? — учуди се на висок глас Пипа, поглеждайки своя часовник „Патек Филип“^[2], подарен от Ланс, без какъвто и да е повод, специален случай или причина — просто беше решил, че ще изглежда добре на китката й. — Тя знае, че в десет сме на маникюр.

— Вероятно още е в сауната — отвърна Шарлът, тъничка като върба брюнетка. — Дори сто грама отгоре личат, когато си висок само метър и трийсет.

— И пристрастен към шоколада — допълни Хейзъл.

— Къде е Джини? — продължи Пипа. — Тя никога не закъснява.

— Вероятно върти допълнителни седем километра на тренажора — изсумтя Шардони. — Просто така, за забавление — без да си губи времето, тя хвана една от неангажираните корейки да се заеме с педикюра й.

— А-а, мисля, че е отишла да занесе обувките си да ги разширят — намеси се и Франческа. — Нали знаете, тя има невероятно широко стъпало.

— Да не мислиш, че някое момче на света ще забележи краката й? — ядоса се Стефани.

Джини бе надарена с едри, сякаш изкуствени гърди, хубав задник и лебедова шия — накратко, тя бе най-хубавата от всички шаферки. Изглеждаше абсолютно зашеметяващо в дългата копринена рокля с цвят на морска вода, която я обгръщаше като змийска кожа, и която Вера Уонг бе ушила специално за нея. Неподправената й женска хубост и естествено държание дразнеше останалите момичета, шест от които бяха хвърлили хиляди долари за импланти на гърдите. Други две бяха поправили носовете си. Никоя обаче не можеше да направи нищо за шията си.

— Стига гадни приказки! Стига заяждане! — прекъсна ги Пипа. Джини бе нейната най-стара и най-скъпа приятелка. — Днес искам всяка да говори хубави неща. И утре също. После можете да се върнете към нормалните си привички и живот.

Всички се засмяха: по-лесно биха отишли до Марс, отколкото да прекарат четиридесет и осем часа, без да злословят една за друга и да хвърлят кал по съперниците си. Но когато шаферките седнаха пред маникюристките, разговорът се обърна на тема шафери. Шансовете сватбата на Пипа да доведе до поне още половин дузина нови сватби бяха космически високи.

— Разкажи ни всичко, което знаеш за приятелите на Ланс — помоли настойчиво Кора.

Всъщност Пипа не знаеше особено много. Ланс и неговите приятели прекараха по-голяма част от последните шест месеца във футболен лагер.

— Не мога да ви препоръчам никого по никакъв начин. Ще ги видите тази вечер на генералната репетиция. Просто разчитайте на южняшкия си чар.

— Не може ли поне да ни кажеш кой от тях е най-богатият?

— Не съм обърнала внимание. Парите не са всичко на този свят.

— Лесно ти е да го кажеш, Пипа. Ти просто се къпеш в пари и ще продължиш да се къпеш.

Вратата внезапно се отвори. В рамката й като картинка се появи Кимбърли, облечена в плътно прилепнала към тялото черна рокля с цепки от двете страни, очила на Аспрей^[3], обувки на Кристиан Льобутин^[4] с десетсантиметрови токчета и огромна черна шапка с розова панделка.

— Ким! Изглеждаш фантастично! И тази шапка! Господи! — Пипа не успя да прегърне дребничката шаферка, понеже в момента правеха маникюра й. — Намери си място и сядай да ти направят ноктите.

Вместо това Кимбърли се пльосна на огромното легло.

— Скъсах с Ръсти! — извика тя. — Той ми каза, че не било опасно да направя термична обработка и изсветляване на косата си и ето на! Вижте! — тя свали шапката и показа кичури изгоряла изрусена коса. — Краищата ми са нацепени! Косата ми е унищожена! Направо ме разби! Моят ведически астролог смята, че може никога да не се оправя от този удар — Кимбърли избухна в сълзи. — Мразя го!

За щастие Теън бе наела за уикенда Брент — известния хетеросексуален фризьор, който обслужваше само клиентки със собствени самолети. Всъщност той и тримата му асистенти трихологисти^[5] щяха да очакват шаферките, когато се върнат от обяда си.

— Дори и по-сериозни повреди може да бъдат поправени — успокои я Лиа.

— Абсолютно! — потвърди и Пипа. — Брент може да прави чудеса.

Кимбърли се усмихна през сълзи.

— Знаех, че мога да разчитам на теб, Пипа.

— Не благодари на мен, а на майка ми. Това е нейната сватба.

Кимбърли се разсмя, въпреки че Пипа повтаряше своята добронамерена шега вероятно за стотен път. Всяка нормална дъщеря щеше да бъде напляскана за тези думи, помисли си Кимбърли, или да избяга. Тя не можеше да си представи да има майка като Теън, но Пипа изглежда я боготвореше. Твърдеше, че Теън е не само идеална, но и много мила! Уви, Пипа мисли за всеки човек само хубави неща, отбеляза с неодобрение Кимбърли. Подобно отношение и поведение не водеше до оцеляване в реалния свят.

— Сватбата не е на Теън, Пипа. Ти си щастливата кучка, която се омъжва за Ланс Хендерсън!

Кимбърли подаде ръцете си на маникюристката. Теън бе наредила всички сто девически пръста да бъдат лакирани с Flamme Rose Naturel Pink — един нюанс на Шанел, който идеално се връзваше с обувките с каишки Маноло Бланик, които трябваше да носят. Докато полираха ноктите й, тя затвори очи и се концентрира върху друг свой смъртен враг — Уит Макой — организатора на сватбата. Първо той бе убедил Теън, че никое от момичетата не заслужава да бъде кума. След това бе наредил шаферките да преминат по алеята към олтара, подредени по височина — първо най-високата, при това положение Кимбърли очевидно щеше да бъде последна и да остане само няколко секунди в центъра на вниманието, за да може приятелите на Ланс да й се възхитят, преди да се появи Пипа и да обере цялата слава. Но, не! Кимбърли нямаше намерение да намали шансовете си за бъдещ брак, само защото бе с размерите на Мунчкин^[6] Каквото и да й струваше, трябваше да направи така, че високите й токчета първи да преминат по мраморния под.

— Ким! — извика Лиа. — Заспа ли, скъпа?

Кимбърли се стресна и излезе от транса.

— Какво каза?

— Откъде намери това фантастично шапо?

— От Лондон. Татко ме закара със самолета си миналата седмица.

— Е, ти определено печелиш наградата за най-хубава шапка — усмихна се Пипа, надявайки се да разведри приятелката си. Цяла седмица Кимбърли бе в мрачно настроение. — И толкова находчиво си я свързала с темата „Лудия шапкар“^[7] за официалния обяд на шаферките.

— Не беше чак толкова умно, Пипа. Тази сватба все повече заприличва на Алиса в Страната на чудесата, нали?

Кимбърли не беше си представяла, че Пипа може да се омъжи преди нея. Вместо да завърши училище, Пипа бе отлетяла в Прага с един актьор, който приличаше на Джъд Лоу. Междувременно Кимбърли завърши с почести и се записа в обучаващата програма на „Кристис“ в Ню Йорк. Това беше работа, но не за да си вади хляба, защото (за щастие) тя пет пари не даваше за изкуството. Истинската й цел да се премести в Манхатън бе по-бързо да се снабди с фамилно име от рода на фон Фюрстенберг или поне Кравиц. Една година по-късно все още не бе успяла да хване сериозно някое „богаташко синче“. Най-добрият ерген, когото свали, беше Ръсти, който притежаваше верига от шикозни цветарски магазини и поради тази причина бе канен на много благотворителни балове. Когато чу, че Пипа се е сгодила, преди да е минал дори и месец от унизителното и завръщане от Прага, Кимбърли едва не се хвърли под мотрисата на метрото. Самата тя възнамеряваше да се омъжи за Ланс Хендерсън.

— Алиса в Страната на чудесата? Това е прекалено меко казано — разсмя се Пипа. — Направо ще надмине серия от нещастни събития^[8].

След половин час маникюрите, шапките, карираните рокли и роклите на точки с всички шаферки се натикаха в асансьора. Липсваше само Джини. Струпването на толкова много смахнати шапки (истински шапкарски магазин!) предизвика вълнение във фоайето на хотела. Папараците, които се бяха установили на пиацата, се втурнаха в атака, докато младите дами вървяха към специално ангажираната за случая зала за обяд. Тъй като Теън бе подшушнала на двама от нейните любими светски репортери, че темата е Лудия шапкар, двете медии, които те представляваха, знаеха защо костюмите са такива. Всички останали си мислеха, че основната тема на обяда е или Ейбрахам Линкълн (който бе носил шапка, подобна на тази на Кимбърли), или Джимини Крикет^[9].

Салонният управител Лоренцо въведе групата в една зала, където имаше кръгла маса, подредена за шестнадесет души.

— Моля, седнете — обяви той. — Госпожа Уокър ще закъснее пет минути.

Теън никога и за нищо не закъсняваше.

— Може би мелницата я е погълнала и изяла — предположи Франческа.

Пипа и шаферките седнаха в дълбоките брокатени кресла. След няколко минути винените чаши бяха изпразнени. Двамата въртящи се наоколо келнери обаче предлагаха само вода за доливане — така бе наредила госпожа Уокър.

Телефонът на Пипа иззвъня.

— Започвайте обяда — издаде команда Теън.

— Какво има? Нещо не е наред ли? — попита Пипа.

Майка й бе необикновено потисната.

— Проклетият трафик! — Теън затвори.

Пипа нареди на сервитьорите да носят храната. Първото ястие се състоеше от мънички купчинки говежди кюфтенца тартар върху почти прозрачни филийки хляб — толкова тънко бяха нарязани. Всяка шаферка получи по две. Второто блюдо бе чифт твърди такос^[10] с месо от омари.

— Майката на Ланс няма ли да дойде? — попита Кора, надявайки се все още да събере важна информация за шаферите.

— Ще дойде, разбира се — отговори Пипа. — Вероятно в момента мама я взима от тях.

— Кой друг отсъства? — настоя Кора, като погледна шестте празни места. — Освен Джини.

— Двама репортери. И Уит Макой.

Кимбърли злорадо сви рамене от другата страна на масата. Уит — нейният главен враг. Би трябвало да донесе малко арсеник за виното му.

— Може би хамърът му е паднал в някоя помийна яма.

Тъй като не се налагаше да пазят поведение и да се държат като невинни девици, както правеха пред госпожа Хендерсън и госпожа Уокър, деветте шаферки като по чудо откриха в чантичките си плоски шишенца водка. Около масата вече се носеше доста високо жужене, когато вратите се отвориха и влезе Джини. Въпреки черния цилиндър на бели райета, папийонката на червени точки и искрящо жълтото карирано сако тя изглеждаше елегантна като Грета Гарбо.

— Извинявайте, че закъснях — рече тя и седна до Пипа. — Нервна ли си?

Пипа се разсмя.

— Толкова съм заета, че дори не мога да мисля.

— Там е цялата работа — Джини огледа костюмите на останалите девет шаферки. Всички приличаха на шайка побъркани франкмасони. — Чия беше идеята за Лудия шапкар? — тя се обърна към Кимбърли. — Обзалагам се, че е твоя.

Кимбърли се насили да не добави още две дози отрова в гласа си.

— Благодаря.

Джини се вторачи в двете говежди бисквитки в чинията си.

— Това ли е обядът?

— Това е само началото — Стефани не можеше да откъсне очи от нея. Нещо не бе както трябва, нещо беше неправилно, дори в полумрачната светлина на трапезарията. — Може ли да попитам какво си направила с косата си?

— Подстригах я — Джини махна с ръка на сервитьора. — Каквото и да сервирате като второ, може ли да ми донесете две порции? Умирам от глад.

— Ние също искаме — извикаха в хор девет гласа.

— При това положение донесете още девет чинии. За моя сметка. И побързайте, докато не се е появила Теън.

— Джини! Свали тази шапка! — извика Стефани.

Джини се подчини, разкривайки прическа, която напълно оголваше врата й.

— Не ви ли харесва? — попита тя, развеселена от ужасените погледи, отправени към нея.

— Мили боже! Теън ще те убие! В договора пише дължина минимум петнайсет сантиметра! Ти си го подписала!

Дори Пипа изглеждаше разтревожена. Джини бе свободомислеща и винаги непокорна, но това вече излизаше извън границите на независимостта. Можеше единствено да се надява, че Брент ще поправи някак нещата преди Теън да забележи.

— Ще ни кажеш ли все пак защо си го направила, скъпа? — настоя Хейзъл.

— О, да. Веднага след сватбата заминавам на експедиция.

Джини обичаше да пътува из джунгли, пустини и други ужасни места по света, където няма електричество, но в замяна на това има огромни буболечки. Въпреки че три поколения от рода й бяха членове на Капа Капа Гама, тя дори не се опита да влезе в клуба — едно отклонение, което я поставяше малко по-високо от стъпалото на прокажените в очите на шаферките. След първия й дебютантски бал никой повече не я видя в рокля — до този момент. И никой не проумяваше какво намира в нея Пипа.

— Искаш да кажеш, че няма да присъстваш на приема? — попита обнадеждена Кора.

— Точно така. Самолетът ми излита в осем директно за Коста Рика. Трябва да бъда в лагера до полунощ, за да видя как кинкажу^[11] се хранят по дърветата.

Шаферките седяха като вкаменени, докато мозъците им обработваха информацията, получена от Джини. Лошата новина беше, че с тази подстрижка тя изглеждаше по-секси от всички останали. По-секси от всякога. Добрата новина бе, че щеше да изчезне веднага след церемонията.

— Може би трябва да тръгнеш по-рано — предложи лицемерно Кимбърли. — От съображения за сигурност на летището и тем подобни.

Джини потупа ръката на Пипа.

— Не се тревожи. Ще остана толкова, колкото мога.

Вторите порции пристигнаха. Джини лесно убеди сервитьора да добави към обяда маслени бисквити и две бутилки водка „Белведере“. Когато всичко това изчезна, той донесе десерта, който представляваше артистично подредено произведение на изкуството, състоящо се от пет ягоди, десет малини и още нещо подобно на вафличка.

Пипа погледна часовника си. Теън закъсняваше вече цял час.

— Сигурно се е случило нещо ужасно — прошепна тя на Джини.

— Отпусни се. Дори Дарт Вейдър да се изпречи на пътя й, няма да я спре да дойде тук.

Кимбърли нестабилно се изправи на крака и успя да изобрази топла усмивка на лицето си.

— Бих искала да предложа тост за Пипа. Поздравления за това, че улови най-желания ерген в Тексас. Без да се напънеш дори.

— Лицемерна кучко такава, добави под носа си тя, но достатъчно високо, че да бъде чуто от седящите от нейната страна на масата.

— Благодаря на всички, че станахте мои шаферки — отвърна Пипа и вдигна чашата си. — Оценявам огромните усилия, които направихте, за да бъдете с мен.

Очевидно имаше предвид състезанието, наподобяващо мини конкурс за мис Америка, което майка й бе организирала за избора на шаферки.

— О, няма нищо — отговори Тара. — Снимките ни така или иначе се търкаляха някъде из чекмеджетата.

Теън влезе като фурия, прекрасна в розовия си костюм с панталон, подходящ розов цилиндър, зелени кожени ръкавици и наниз от перли колкото Млечния път. Приличаше не толкова на Лудия шапкар, колкото на травеститна версия на господин Фъстък^[12]. Двамата й любими светски репортери вървяха по петите й.

— Извинете за закъснението, дами — рече тя, минавайки покрай салонния управител. Остави две огромни торби „Коуч“ и лаптопа си на празния стол. — Как беше обядът?

— Великолепен, госпожо Уокър! Много вкусен, госпожо Уокър! Благодарим, госпожо Уокър! — изпяха в хор десет неочаквано скромни и трезви млади дами.

— Достатъчно ли ядохте?

— Повече от достатъчно! Благодарим за всичко!

Доволна, Теън огледа масата. Веднага забеляза косата на Джини, по-точно липсата на коса.

— Какво си направила с косата си, Вирджиния?

— Напъхах я в шапката си, госпожо. Тази сутрин се изпотих сериозно в гимнастическия салон.

— Добре че Брент е горе.

Теън остави по една малка кутийка с пурпурна панделка пред всяка от шаферките. Докато го правеше, парфюмът й изпълни стаята. Неговото цветно ухание бе по-силно от държавно погребение. Само Лиа кихна несъобразително.

Кимбърли хитро се втурна в неизвестното.

— С какво сте парфюмирана, госпожо Уокър? Много е хубаво.

— Радвам се, че ви харесва — засия Теън. — Отворете подаръците си.

Момичетата имаха малко проблеми със здраво завързаната панделка, но накрая всяка успя да разопакова кутийката си, в която имаше шишенце парфюм с гравирано име Теън.

— Модна къща Нина Ричи създаде специално ухание за сватбата — разкри тайната тя. — Надявам се, че ще бъдете така добри да го използвате утре.

— Разбира се, госпожо Уокър! Харесва ни! Обожаваме го!

Докато обикаляше масата, раздавайки други малки кутийки на всички шаферки, Теън разказа на двамата репортери за хилядите аромати, които тя и мадам Ричи бяха пробвали, преди да създадат „Теън“ един наистина уникален аромат във вселената. Тя даде и на тях по едно безценно шишенце като подарък, преди да обиколи масата и да стигне до мястото си.

— Пипа и аз с особено вълнение желаем да подарим тези малки знаци на благодарност на вас — нашите шаферки.

Всяка млада дама нададе писък на задоволство, когато разопакова чифт обици с диаманти и висулка с таитянска перла от Микимото^[13].

— Ще изглеждат чудесно с роклите ви.

Теън подробно разказа как е търсила най-перфектните десетмилиметрови перли, докато репортерите драскаха неистово в бележниците си и правеха снимки. След като щедро даде и на всеки от тях по една кутийка с подарък и покана за обяд в хотела, Теън ги освободи. Тя и момичетата трябваше да обсъдят отново плановете за утрешния ден, които бяха с най-висока секретност.

След като вратата зад репортерите се затвори, Теън нареди на сервитьорите да разчистят от масата всичко, с изключение на покривката. Управителят донесе екран и включи лаптопа й към проектора.

— А сега, момичета, внимавайте — предупреди тя и вкара диск в компютъра си.

Насърчена от стоте грама водка, които течаха във вените й, Кора зададе въпроса, който я измъчваше.

— Госпожа Хендерсън не дойде ли с вас, госпожо Уокър?

— Страхувам се, че страда от разстроен стомах. Много се вълнува и е нервна заради генералната репетиция тази вечер, горката!

— А господин Макой ще дойде ли? — попита на свой ред Кимбърли. Имаше намерение за последен път да се опита да го накара да промени реда, по който шаферките щяха да минат по алеята.

— Той е неразположен. Загаси светлината, Лоренцо.

Теън натисна един клавиш и екранът се изпълни със снимка на главата на един модел с перфектно френско кокче.

— Както знаете, Брент пристигна от Ню Йорк, за да направи косите ви. На репетицията всяка ще бъде с тази прическа — заета да се любува на образа на екрана, Теън не забеляза гримасите, които си размениха Джини и останалите шаферки. — Утре ще бъдем с по-романтичен вид. Аз просто съм влюбена в тази прическа, открито лице, полуотметната коса, захваната от великолепна шнола и падаща на гърба. Вие имате такива прекрасни дълги коси и този стил що позволи да ги покажете в целия им блясък — тя направи пауза. — Ако госпожа Хендерсън беше тук, щяхте да получите и шнолите си. Те са нейният подарък за вас. Надявам се, че няма да забрави да ги донесе ни репетицията довечера.

— Тази прическа ли е единственият ни избор?

— Да — Теън дори не трябваше да вдига главата си, за да види кой зададе въпроса. Джини, разбира са. Пипа бе заплашила, че ще пристане на Ланс и двамата ще избягат, ако съквартирантката й от университета не бъде включена в отбора на шаферките. Теън се бе примирила и съгласила, но смяташе, че Джини беше втората й сериозна грешка след Уит Макой. — Да преминем към бельото.

На екрана се появи друг модел, облечен с боди до коленете, което стягаше бедрата и бе прикрепено към доста неприлично изрязани чашки на сутиена.

— Неслучайно наричат това нещо „Lipo in a box“^[14]. Всички ли си купихте комплекта?

— Да, госпожо Уокър — отвърнаха в хор ангелчетата.

Екранът се изпълни с чифт розови обувки с каишки.

— Всяка ли има девствени необувани „Маноло“?

— Да, госпожо Уокър — отвърна още по-високо хорът.

На Теън й се стори, че чува кикотене в тъмнината. Реши да не обръща внимание. На екрана се появи чантичка на Гучи.

— А чантите ви?

— Да, госпожо Уокър — почти изпищя хорът. Този път Теън съвсем ясно чу, че три от момичетата се смееха. Продължавайки презентацията си, тя огледа властно лицата под цилиндрите на „Лудия шапкар“.

— Позволете да ви напомня, че перфектният ви външен вид на сватбата е сериозна работа.

Без майтап. Това наистина си беше сериозна работа. Всяка шаферка бе изхарчила осем хиляди долара за рокля, чанта, обувки, кожа и колан и това бе само единият тоалет през седмицата от специални събития. Като се добави костюмът на тема „Лудия шапкар“, подаръците, почистването на кожата, боядисването на косата, багажа, роклите за коктейл, бижутата, храната и какво ли не, и като се теглеше чертата, цифрата приближаваше петнадесет хиляди долара на шаферка. За щастие родителите на всяко момиче осъзнаваха, че тази сватба е важна инвестиция в семейното родословие. Никой не се оплакваше, защото Теън харчеше четири пъти повече за всяка шаферка.

— Тихо, момичета — изсъска Кимбърли. — Не разбирам какво им става, госпожо Уокър.

— Благодаря, Кимбърли. Ти наистина си пораснала. Ако Уит бе позволил да има кума, ти щеше да бъдеш.

Теън се върна към последния диапозитив, който показваше модел с наметка от бяла лисица около раменете.

— Всички ли си купихте?

— Да, госпожо Уокър.

Това хълцане ли беше?

— А ето как ще изглеждате утре вечер.

Един руски модел премина по екрана с роклята, обувките, чантичката, наметката, обиците, прическата и вероятно бельото, което десетте шаферки на Теън щяха да носят утре на сватбата.

— Ще ви оставя да си мечтаете за това през цялата нощ — рече Теън и прибра лаптопа си.

— Къде отиваш, мамо? — прошепна в тъмнината Пипа.

— Имам да свърша още някои неща — тя целуна дъщеря си по бузата. — Парфюмът беше истински удар, нали?

— Определено.

Теън спря до вратата.

— Лимузините ще бъдат пред хотела точно в пет, за да ви закарат на репетицията. Облечете най-хубавите си дрехи, моля! — и с тези думи излезе забързано към следващата си среща.

— Нещо не е наред — прошепна Пипа на Джини. — Дори не спря да се накара на сервитьорите за лошото обслужване.

Шишенцата с водка моментално се материализираха на масата. Кимбърли кимна на Лоренцо, който изчезна зад екрана и се появи с количка, пълна с подаръци.

— Пипа, искаме да ти дадем нашите малки подаръци за първата ти брачна нощ. Разбира се, всички ужасно ти завиждаме. Бихме желали да сме на твое място и да изчукаме Ланс.

Пипа се изчерви. И през ум не й мина, че Кимбърли говори истината, а сметна, че просто се шегува.

— Какво, минаваме към моминското парти ли?

— Нещо такова — Кимбърли прочете първата картичка. — От Шарлът — беше шоколадово мече. От Франческа — копринени гащички без дъно. От Тара: илюстрирана книга със стоте най-секси пози. От Хейзъл — крем за възбуждане при контакт с половите органи. От Стефани — черен дантелен колан и мрежести чорапи. От Кора — прозрачен бял пеньоар. От Кимбърли — килограм шоколад. От Лиа сребърни белезници. От Шардоне — голям вибратор, когато Ланс се измори. От Джини — карта за ски в Аспен.

Кимбърли се намръщи.

— За какво й е на Пипа карта за ски през сватбената нощ?

— За нищо. След Коста Рика ще отида там, в случай че младоженците решат да ме посетят.

Почукване: Хари, икономът на Розамънд, стоеше на прага на вратата. Носеше голям сребърен поднос с купчина малки кутии.

— Госпожа Хендерсън ви изпраща извиненията си, че е пропуснала обяда — той се престори, че не забеляза натрупаните пред Пипа пера жартиери и други неприлични неща, за които не се говори. — Тя се надява, че ще приемете тези дребни подаръци за участието ви в сватбата на нейния син.

Хари раздаде кутиите. Вътре имаше платинени шноли, украсени с диаманти и две таитянски перли, малко по-големи от онези върху обиците, които Теън току-що бе подарила на всяко момиче. Икономът се оттегли, докато шаферките ахкаха и охкаха от възторг и изненада.

Пипа почука по водната си чаша със сребърната вилица.

— Съжалявам, че се налага да разваля купона, но след десет минути трябва да бъдем в президентския апартамент за последна проба на роклите. Благодаря за невероятните подаръци. Всяка от вас може да очаква лична благодарност от Ланс.

Това не предизвика толкова силен смях, колкото бе очаквала.

Пипа прибра подаръците в торбичките „Коуч“, докато шаферките, с изключение на Джини, излязоха от стаята.

— Какво беше това — попита учудено тя.

Джини сви рамене.

— Не могат да решат дали те обичат или те мразят.

— Да ме мразят ли? Мислех, че им правя огромна услуга.

— Да, ама забърса най-личния ерген — Джини вдигна по-тежката торба. — Къде е той впрочем?

— Пие чай с майка си. Играе ръгби — личеше й, че никак не е весела. — Откъде да знам! Не съм го виждала с дни. Надявам се, че не е болен. И че не се е отказал.

— Искаш ли да го намерим? Да се уверим, че разбира какво ще му се случи утре.

Пипа се поколеба.

— А пробата ни?

— Направихме пет проби тази седмица. Хайде! Нуждаеш се от свеж въздух.

Те хвърлиха чантите и шапките си в малкия лексус на Джини и тръгнаха да обикалят Далас. Приятелката й беше права: беше страхотно да избяга от Събитието и да си въобразява, че днешният ден е просто поредният мързелив петък през юни.

— Обзалагам се, че са тук — рече Джини, като спря в кампуса на университета.

Докато пресичаха моравата, хората, които се излежаваха по тревата на слънце, ги гледаха с любопитство. Един дори извика:

— Хей, вие от кой цирк сте?

— Може би трябваше да сменим костюмите си — предположи Пипа, докато очите й шареха и търсеха Ланс.

— Ами! Те са отлично прикритие.

Джини не се интересуваше от шаферите на Ланс. Между експедициите тя се виждаше с едно момче, което играеше в баскетболния отбор Маями Хийт. За щастие, тъй като Розамънд и Теън се мръщеха, когато видеха двойка от различни раси, финалите на Националната баскетболна лига му попречиха да ги подразни този уикенд.

— Ей ги там! — Пипа посочи играчите на софтбол близо до спортния център. — Хей, момчета, здравейте. Къде е Ланс?

— Отиде с Уди да купят пояси.

Пипа моментално набра номера му.

„Здрасти. Остави съобщение и ще ти се обадя.“

— Знаете ли къде?

Нямаха никаква идея.

— Има ли някой номера на Уди? — попита Джини. Момчетата я гледаха като че ли е крастава овца, така че тя помъкна Пипа обратно към колата.

— Добре ли си?

— Всички шафери си купиха поясите преди месеци. Обзалагам се, че Уди е замъкнал Ланс в някой публичен дом, за да се наслади на последните си часове свобода.

— Стига де! Нали ще го правят тази нощ на ергенското парти — това мина покрай ушите на Пипа все едно-две жаби прескочиха сутиен. — Сигурно са в Северен парк^[15].

Докато Джини караше към универсалния магазин, телефонът на Пипа иззвъня. Беше Теън.

— Как мина пробата, скъпа?

— Отлично. Сега отиваме да потърсим Брент.

На Пипа й се стори, че чува глас, който обявява полет за Ванкувър.

— Къде си ти, мамо?

— При цветаря.

Щрак.

Пипа загледа разсеяно през предното стъкло.

— Защо днес всички ме лъжат? На глупачка ли приличам?

— Извинявай, но ти току-що излъга майка си.

— Беше за нейно добро. Вижда ми се изтощена — тя се обърна към приятелката си. — Ти не можа ли да изчакаш поне още един ден и тогава да се подстрижеш?

— Не. Я погледни програмата! Така или иначе след двадесет и четири часа ти ще бъдеш госпожа Хендерсън, а аз ще съм в самолета за Коста Рика.

Стомахът на Пипа се надигна от ужас.

— Спри веднага — едва прошепна тя. — Мисля, че ще повърна.