Аманда Браун, Джанис Уебър
Училище за един милиард долара (19)

19

От онази нощ, когато го цапардоса в бара на Риц-Карлтън във Финикс, Чипа се бе запечатала във въображението на Кол. На другата сутрин той й бе изпратил една въздушна целувка във фоайето — ако не постигна друго, то поне тази целувка я накара да ускори излизането си от хотела към лимузината, която я чакаше отвън. Надявайки се, че ще се свърже отново с нея, той бе отишъл на обяд с едно пийнало психо на име Марла, от която не успя да научи много: само че Чипа обичала чесън и туршия и имала любовник поляк, който дори не можел да играе покер, за да й спаси задника. След това Марла се бе опитала да го опипа под масата. Същия следобед той напусна Финикс; беше отишъл там само за да вземе една кучешка къщичка за Тициан. Изобщо не се надяваше да срещне това момиче отново.

Кол сметна маскирането й като Козмо за смешно и странно едновременно. Нормалните жени не обикаляха страната под псевдоними. Какво правеше тя тук? Това беше сериозен въпрос, защото — освен че бе камериер на Мос и поддържаше целия моторен парк в Каза Боус — той отговаряше и за сигурността на цялата къща. След като у няколко съседи избухнаха бомби в писма, Мос му нареди да проверява всеки пакет, пристигнал от неизвестен източник. Случи се така, че тъкмо паркираше своето порше, когато един бус на Федекс спря на алеята в осем на другата сутрин.

— Има ли тук Козмо ди Пише? — попита шофьорът.

— Да.

Кол се разписа за получаването на малък лек пакет, изпратен от адвокатска фирма в Далас, и го отвори. Вътре имаше четири мустака в кадифена кутийка, шест туби антиалергично лепило, чифт сребърни ножички за мустаци, малък гребен, вакса за мустаци, брошура за вили на остров Лезбос и двадесет хиляди долара.

Намръщен, той затвори кутията. Беше съвсем сигурен, че миналата нощ тя бе карала неговото порше, докато той бе разкарвал Мос, Лиа и хората от Лурекс из Лас Вегас. Колата не бе паркирана както я бе оставил в гаража. Нима го шпионираше? Ако беше така, значи бе страшно глупава и неумела. Може би това бе част от някаква по-мащабна измама.

— Козмо, пристигна колет за теб — извика той, чукайки на вратата й. — Искаш ли да го отворя?

— Категорично не! — отвърна тя и вратата се отвори един сантиметър. — Моля те, бутни го в стаята.

— Какво има вътре, пискюли за шапката ти?

— Не е твоя работа — ключалката щракна.

Беше сърдита. Той сметна това за лошо начало на деня.

— Добре ли си?

Разбира се, че не! Струваше й се, че го изкрещя на глас. Последните осем часа бяха истински ад за нея. Във Финикс, когато го попита как върви любовният му живот, той моментално отвърна „отлично“. Разумът й настояваше, че този мъж, разбира се, си има гадже, с което прави фантастичен секс седем нощи в седмицата. Разбира се, любовницата му сигурно беше влюбена в него до полуда и обратното. Разбира се, ревността й беше детинска и смешна, дори откровено глупава, тъй като той дори не подозираше, че тя е жена. Ирационалната й страна обаче просто искаше да открие тази гадина и да я убие. Най-много бе ядосана на себе си, защото си мечтаеше за невъзможни неща.

Кери допринесе за безсънието й със стенанията си по време на няколкото сесии от сексуалния конгрес, който проведе с Руди, Мос или със самата себе си. А може би и с тримата.

Хубавото бе, че новото лепило за мустаци действаше безотказно. Малко преди девет, след като видя, че Кол и Мос заминаха, тя се завлече в кухнята. Руди приготвяше царевична питка, печена в пепел. Облечена в пеньоар с много пера, Лиа седеше до прозореца, прегърнала една чаша с кафе, и въртеше по телефона на всяко училище за кучета в Лас Вегас. Все още не бе открила Тициан.

— Добро утро, сеньора. Добре ли прекарахте с хората на Лурекс?

— Не си спомням. Благодаря за поправката на прозореца — кървясалите й очи се спряха на горната устна на Пипа. — Боядисал си мустаците си по-светли. Харесват ми.

— Благодаря. Снощи посветих няколко часа на личните си нужди.

— Горкичкият, ти работиш много. Изглеждаш изтощен.

На вратата се позвъни. Пипа отиде във фоайето. На алеята бе паркирано бентлито на Дъси. Хорейшио, облечен със смокинг, бели ръкавици и вълнена шапка, й подаде един плик. Беше целият мокър от пот.

— Добро утро, сър. Нося ви новини от Кастилио Деймония относно бала на Бентли.

— Влез, влез — рече Пипа. — Вземи си палачинки, Руди тъкмо ги майстори.

Хорейшио се поколеба. Неговата нормална закуска у Дъси беше комат вчерашен хляб, твърд като камък.

— Ще бъда благодарен и за чаша вода — отвърна внимателно той.

Пипа го замъкна в кухнята.

— Вие, момчета, се отпуснете, докато сеньора Боус и аз прочетем военните заповеди.

Двете с Лиа се усамотиха в официалната трапезария. Пипа отвори плика, на който със злато бяха изписани думите: „Кастилио Деймония“.

Те бяха толкова големи, че нямаше място за марка, в което се състоеше цялата работа: Хорейшио бе нейният пощальон.

Пипа се прокашля и започна да чете:

„Скъпа Лиа, мисля, че този маскарад в чест на моето приемане в Дружеството на притежателите на Бентли е великолепна идея, имайки предвид всичко, което съм направила за теб. Един карнавал е празнично и модно събитие, така че бих искала мъжете да бъдат облечени като шофьори от 1930 година и да карат само автомобили «Бентли» (могат да се намерят навсякъде и да бъдат взети под наем за тази цел), а жените да носят рокли, имитиращи коли. Руди ще трябва да приготви вечеря, подобна на онази, която е била сервирана на Крал Едуард VІІ, също член на Обществото «Бентли». Менюто трябва да включва задушено говеждо, бекасини, омари, яребици, стриди, бели яребици, трюфели, пъдпъдъци, желирана змиорка и агнешки език — осем разновидности на персийски пъпеш, нектарини във френско вино «Сотерн», селекция от бисквити с плодови конфитюри и крем, четири различни зеленчука, приготвени на пара, ядки. За десерт трябва да предложиш пита със северноамерикански сливи, пудинг с дюли и плодов кейк (без орехи, моля, алергична съм), полят със сироп от чист ром, разбира се, трябва да има щедро количество алкохолни напитки. Декорът — обичам гондоли и Арлекини! Ако можеш да намериш тигри (на ремъци, разбира се), които да бродят из градината, ще бъде екзотично и зашеметяващо. Оставям избора на музика на теб, но моля те, наеми поне седемчленен оркестър, така че да може да го чуваме. Ще трябват тонове гардении, моето най-любимо цвете. Можеш да минеш без състезания в плувния басейн, но нека алеята за боулинг да бъде на разположение на камериерите и личните прислужници. Този път не им сервирай пица с пеперони. Барбекю, доставено от доктор Холи Уоли^[1] в Лос Анжелис, ще бъде много по-подходящо, заедно с наливна бира «Пилзнер».

Моля те да поставиш снайперисти от Делта Форс по дърветата за защитата ни, тъй като ще има голямо стълпотворение на бижута и скъпоценности. Следва списък на гости. Стоях до полунощ, за да ги пресея до четиристотин. Няма да имаш проблем да разпратиш поканите, тъй като всеки от тях живее на не повече от триста километра от Лас Вегас. Съветвам те да издигнеш платформи и естради с меко осветление, така че да можем да направим подходяща церемония точно в полунощ. Както знаеш, аз ще отида утре в Нормандия, тъй като Кейлъб е купил ризницата на Етелред Бавния. Ще се върна във Вегас малко преди заминаването ни на дълга закъсняла почивка в Алжир. Така че единствената ми свободна дата за карнавала Дъсиана е след седем дни, считано от днес, в осем вечерта. Очаквам с нетърпение да видя как ще се справиш с това мащабно събитие, Лиа, и се надявам с помощта на Козмо ти самата да станеш не само събитието в града, но и най-новият член на кънтри клуба в Лас Вегас.

С топли чувства,

Дъси.

P.S. Много важно: трябва да бъде парти изненада!“

Пипа остави листите да се разлетят и да паднат на пода.

— Няма проблеми.

Лиа беше станала по-бяла от перата по пеньоара си.

— Това ще струва един милион! Мос ти отпусна само деветдесет хиляди — тя тръгна към гарафата с уиски. — Свършено е с нас!

Също и с дипломата ми — помисли си Пипа.

— Глупости! — тя взе гарафата от треперещите ръце на Лиа. — Трябва да сте трезва, сеньора. Очакват ви няколко стотици обаждания по телефона.

— Наистина ли мислиш, че можем да се справим?

— Дребна работа. Облечете се и ме чакайте във вашия кабинет.

Пипа отиде в кухнята, където Хорейшио унищожаваше палачинка след палачинка в секундата, в която Руди му ги поднасяше.

— Моля, предайте на мадам Деймън, че предложението й е прието.

Тя седна на бюрото на Лиа с бележник. Какво, по дяволите, беше бекасина? Ако успееше да нахрани четиристотин усти за по сто долара на човек, щяха да й останат петдесет хилядарки. Пиенето щеше да струва поне десет, оркестърът — двадесет. Цветята можеше да намери за пет хиляди. Оставаха й чисти четиринадесет хиляди за диви животни, Арлекини и гондоли. Пипа направи няколко варианта, като разменяше цифрите по един или друг начин. Но всеки път, когато теглеше чертата, осъзнаваше, че е забравила или изтървала нещо, например барбекюто на алеята за боулинг.

Лиа се появи, облечена с един от новите си костюми „Армани“ с панталон. Пипа й подаде петнадесет страници — списъка на гостите. Прехвърляй колкото може повече работа на полезни идиоти.

— Започвайте да планирате маршрута си. Ще посещавате по сто души всеки ден.

Лиа се втренчи в разпечатката.

— Рейдж и Зелда Търнбул от Лас Вегас? Нима това е адрес?

— Дъси очевидно смята, че живее в Лондон от времето на крал Едуард. Ще трябва да потърсите улицата и номера на всеки в интернет.

— Но това е огромна работа!

— Според мен това е целта й. Да ни попречи да се справим — Пипа свали очилата си. Днес й се струваше, че тежат десет тона.

Докато Лиа търсеше адресите, подсмърчайки за липсващото си куче, Пипа поръча канцеларски материали от „Нойман Маркус“. След това проектира една покана и дори намери в интернет миниатюрна иконка на „Бентли“. Опита се да не се разкикоти, докато печаташе със старинен английски шрифт: „Маскарад Дъсиана: парти изненада“.

Точно в десет събуди Кери и я вдигна от леглото.

— След пет минути да си в офиса на сеньората.

Там на Кери бе връчена една карта на Лас Вегас и инструкцията да отбелязва върху нея всеки адрес от списъка с точка.

— Защо?

— Защото ще трябва да отидеш до всеки един от тези адреси в следващите няколко дни.

— Никъде няма да ходя. Аз съм човека за покривките и среброто. Точка.

— Две хиляди долара ще променят ли мнението ти?

— О, да, сигурно.

Пипа веднага й плати от собствения си фонд за подкупи. Долу Руди изпращаше Хорейшио с една кошница за пикник.

— Руди, другата седмица ще има прием — съобщи му Пипа, като го придружи обратно до кухнята. — Това ще те направи известен — тя му представи менюто, което Дъси бе предложила.

Веждите на австриеца стигнаха почти до тавана.

— Кой измислил тези манджи? Прекалено много манджи.

Никога не приемай не!

— Това е историческо меню, поднасяно на английските крале, когато са се връщали от лов. Можеш ли да го приготвиш за по сто долара на човек?

Той хвърли още един поглед.

— За дванайсет души?

— За четиристотин.

— Nen! Абцурт!

Пипа моментално се хвърли на пода.

— Моля те, Руди — проплака тя, като се вкопчи с ръце в краката му. — Ако не го направиш, ще изгубя работата си. Ще трябва да се върна в Ню Орлийнс — това нямаше особено голям ефект. — Къщата ми е отнесена от водата — пак нищо. — Алигаторите изядоха половината от майка ми — погледна нагоре, за да види ефекта. — Горната половина.

— Добре — изрече накрая Руди. — По сто и петдесет на човек. Иначе качество schlect^[2], не мога позволя туй. И да ми докараш пет готвач на сосове от „Фламинго“.

Пипа целуна обувките му.

— Благодаря, благодаря, Руди! Ти си най-великият.

— И пет хиляди бонус.

— Веднага! Имаш ги! Ето! — на Руди бе заплатено моментално и на място.

Пипа се качи горе, за да помогне на Кери и Лиа, които се бяха съсредоточили върху петдесет странни имена от списъка на Дъси с адреси извън града. Когато от „Нойман“ пристигнаха празните картички, Пипа разпечата четиристотин покани. С цветист шрифт тя изписа имената върху пликовете, после ги набута в по-големи. В един миг потръпна: беше точно като преди сватбата й. До два часа маршрутът за разпращане на поканите бе уточнен.

— Не отделяй повече от три минути на всяко място. Иначе няма да успееш да се върнеш и след седмица — посъветва я Пипа. — И не забравяй да кажеш на всеки, че партито е изненада.

— Но то не е!

— Просто го направи — нареди строго Пипа. — Нали знаеш как се шофира дюзенберг, Кери?

— Кола като кола — след като експедицията към Ерехон^[3] потегли, Пипа се захвана с менюто. Цената на бекасините, яребиците, пъдпъдъците, змиорките и агнешкия език бе пагубна за бюджета. Руди настояваше да се вземе под наем хладилен камион за осем хиляди долара и започна да се рови из древните гастрономични енциклопедии в търсене на рецепти. Тъкмо й показваше рецепта за говеждо с хрян, когато телефонът иззвъня: Дъси се обаждаше от самолета си над Северния полюс.

— Забравих миди и морски охлюви. Моля, включете ги към менюто.

— Благодаря, мадам Деймън. Приятно пътуване. Bon voyage — Пипа тръшна телефона. — Добави миди и охлюви към списъка за пазаруване, Руди.

— Мити? Vatt is dat?^[4]

— Просто ги купи — извика Пипа.

Телефонът отново иззвъня: този път беше Лиа на петдесет километра от Каза Боус. Понеже не пресметнала как да вземе завоя, Кери се блъснала в една пейка в парка. Предната броня на дюзенберга била смачкана.

— Господи! Мос ще ме убие! — проплака Лиа. — Тази кола не може да се поправи за по-малко от двадесет хилядарки. Това е част от мистерията й.

— Къде е Кери?

— Опитва се да съживи възрастната дама, която седеше на пейката. Трябва да дойдеш веднага, Козмо. Не може да ме видят в кола със смачкан калник. Това ще бъде голяма черна точка за мен.

— Запазете спокойствие. Ще изпратя подкрепления — Пипа се обади на Кол. — Зает ли си?

Гласът й бе доста саркастичен, но въпреки това го изстреля право на луната.

— Чакам Мос да излезе от среща. Съжалявам за снощи. Изникна нещо непредвидено.

Обзалагам се, че е изникнало, дърто рогато говедо!

— Кери току-що е блъснала дюзенберга — Пипа му съобщи накратко подробностите. — Можеш ли да ги прибереш?

— С удоволствие, но отговарям първо за Мос.

— Разбирам — бясна, Пипа затвори. — Ще се върна след малко, Руди. Не вдигай телефона.

 

 

Също като Пипа, и той спа съвсем малко предишната нощ. Първо трябваше да развежда Мос, Лиа и четирима търговци от Лурекс на няколко шоута. В полунощ, след като изпрати Лиа в спалнята, Мос му бе наредил да го закара в кънтри клуба на Лас Вегас, където имал среща с някакъв човек на име Харлън, за да обсъдят уроците по крокет. Останаха там, докато барът затвори. След като върна и остави господаря си в Каза Боус, Кол отиде в един денонощен интернет клуб, защото Мос бе поискал моментална справка за миналото и произхода на Козмо. Лиа го бе наела набързо, а нещо в този момък не му харесваше.

Разследването на Кол започна с обаждане до един стар приятел от училище, сега шеф на полицията в Тексас. От него научи, че синьото мазерати на Козмо с номера „ЛОТОПО“ е било регистрирано от Шелдън Еделщайн — същият адвокат от Далас, който бе изпратил комплекта мустаци. Звучеше малко нелогично, затова той помоли приятеля си да проследи серийните номера през базата данни. И така откри, че тази кола е заменила друго мазерати, принадлежало на Ланс Хендерсън. Куотърбекът на Каубоите? Той ли беше „предишният работодател“, от когото Чипа бе получила главозамайващата диамантена огърлица за някаква съмнителна услуга? Кипейки от яд, Кол потърси в търсачката „Гугъл“ Ланс Хендерсън.

Появиха се осемдесет милиона линка. Някои от тях бяха свързани с футбола, други не. Беше шокиран да види снимка на Ланс и… тази жена… булката… той увеличи снимката… Чипа? Беше пленителна! Беше очарователна! Великолепна! Руса. Без очила. Около деликатната й шия — същата огърлица. Каква рокля само! Името й бе Пипа Уокър. Голямата петролна династия. Сватбата на века. Зашеметен, Кол чете до четири сутринта. Научи, че Пипа изчезнала, след като зарязала Ланс пред олтара. Дядо й получил удар… майка й обезумяла… баща й липсва, без официално да е напуснал семейството… свекървата побесняла от ярост… последвал медиен цирк… Кой можеше да я обвини, че се е изпарила? Очевидно била зарязала куотърбека заради някой друг: това беше странно, като се има предвид колко настойчиво го сваляше във Финикс. Наистина разговорът им в Риц-Карлтън беше кратък и много странен. Въпреки това той бе готов да се закълне, че блондинката беше неангажирана. От друга страна, тя му предложи десет стотачки да се обади на Марла. Дали не бяха някакъв вид смахнати психопати? С наследствена склонност към насилие? Тази мисъл бе много неприятна.

На закуска той докладва на Мос. Първо и преди всичко — Козмо бе напълно наред. Всичко било точно — агенцията за работа, препоръките, всичко било проверено. Момчето наистина изглежда странно, но нали върши работа? Мос можеше да престане да се тревожи за него.

Мос вдигна очи от рохко свареното си яйце.

— Въпреки това продължавам да мисля, че в това момче има нещо сбъркано.

— Ще продължа да го следя, сър.

Когато Пипа се обади, че има проблеми с колата, Кол бе паркирал пред „Файн Фидърс“ ООД. За негово огромно съжаление не можеше да й помогне: щеше да бъде уволнен на минутата, а и шеф му беше Мос. Тя затвори, а той се почувства като набит на кол. Ледът в гласа й не бе само заради колата. Въздишайки, върна вниманието си към разговора, който се предаваше в слушалките му. Приемът в главната квартира на „Файн Фидърс“ ООД беше ясен и чист.

— Сметка 80 20 347–2 — чу гласа на Мос в малкия микрофон, скрит в ревера му. — Банка „Банкок Дженерал“. Ще ги имаш тази нощ.

Кол въведе цифрите в своя „Блекбери“.

— Прието.

Когато Кол и Мос най-накрая се върнаха в Каза Боус, дюзенбергът бе паркиран така, че смачканата му броня да гледа към стената на гаража. Мазератито бе изчезнало заедно с Козмо, Лиа и Кери. Руди беше в кухнята, заровен сред купчина стари готварски книги. Приличаше на цирей от едра шарка, който всеки момент ще експлодира.

— Руди каза, че дамите са излезли на разходка — съобщи Кол на Мос.

— Да се надяваме, че ще бъде дълга.

Докато той отмаряше в джакузито, Кол разгледа повредите по бронята на колата. Закара я до сервиза, сетне се обади на Козмо.

— Къде си?

— Разнасям покани за маскен бал.

Кол чуваше новините за пръв път.

— Къде ще бъде, у нас ли?

— Аха, след една седмица. Четиристотин гости.

Нищо чудно, че беше изтощена.

— Как мога да помогна?

— Закарай колата на сервиз.

— Вече го направих. Обаждам се от сервиза. Разкажи ми за бала.

— Не сега. Имаме да разнесем още шест покани. Да не си посмял да молиш Руди да приготви вечеря, в никакъв случай — тя затвори.

На връщане към Каза Боус Кол купи китайска храна. Когато сервираше на Мос навън на патиото, дамите най-накрая се върнаха.

— Вие двете да сте чували за пощенски марки? — ехидно попита Мос.

Лиа порови в картонената кутия с храна.

— А ти очевидно никога не си чувал за стил.

— Нито пък ти. В противен случай щеше да вземеш дюзенберга, а не този емигрант от Италия.

— Моето мазерати е по-добро на дълги разстояния — протестира Пипа. — Както знаете, имаме ограничен бюджет — самото споменаване на думата бюджет сви стомаха й на възел: допълнителни готвачи на сосове, хладилен камион, премиите за Кери и Руди, да не споменаваме мидите и морските охлюви — всичко това вече надвишаваше с тридесет и четири хиляди отпуснатите от Мос пари. А беше минал само първият ден. — Приятна вечер — пожела тя и се оттегли. — Внимавайте с новия прозорец, сеньора.

Кол се присъедини към Пипа, докато тя чукаше на вратата на Кери, но без успех.

— Къде е отишла? Трябваше да полира среброто, след като я върнах следобед.

— Може би е избягала. Поправката не е малка.

Той стоеше само на няколко сантиметра от нея. За да се противопостави на непреодолимото желание да запълни тази празнина, Пипа отстъпи крачка назад.

— Кога ще е готова колата?

— Ще я взема утре сутринта. Мос не разбра нищо. Не се притеснявай за сметката. Имам малък дискретен фонд.

Тя влезе в стаята си и тръшна вратата. Кол едва не удари носа си в дървото.

— Козмо! Нещо лошо ли казах?

— Просто съм изморен — долетя изтощеният й слаб глас. — Моля те, остави ме сам.

Кол отиде в кухнята. Почти извън себе си от нерви, Руди продължаваше да къса страници от готварските книги. Дори не забеляза, че Кол подрежда една табла за вечеря. Навън Лиа и Мос бяха започнали нова шумна разправия и се замеряха с кал. Тя не бе открила Тициан в нито едно училище, а Мос не искаше да й каже къде е кучето, докато не излекуват ребрата му.

— Ти си наел бияч, гадняр такъв! — викаше тя. — Никога не си го обичал!

— Защо трябва да плащам на някого да бие кучето с камшик, когато просто можех да го удавя? — това не беше най-добрият отговор.

Кол се усмихна: Каза Боус беше рай. Той почука на вратата на Пипа.

— Нося ти вечеря, Козмо — изчака. — Хайде, бъди мъж — трябваше да спре юмруците си, за да не разбие вратата. — Сигурен ли си, че не си ми сърдит?

— Не. Искам да кажа, да, сигурен съм — накрая тя все пак отвори вратата. — Влез.

— Съжалявам, че не можах да ти помогна следобед — извини се той, сядайки на края на леглото й. — Мос ме юрка. До пет сутринта бях зает с проверката, която ми възложи.

Пипа премига: значи не е бил с жена. Десет тона тежест и кал се смъкнаха от раменете й.

— Съжалявам, че бях така рязък с теб.

— Имаш прекалено много неща за мислене и вършене. Ела. Яж — той й подаде чиния с печени чушки.

— Само помириши този чесън. Ммммм, вкусно! — когато тя намръщи нос, той й предложи купичка с туршия. — Любимата ми храна.

— Забелязах — вместо предложените вкуснотии, тя предпочете салата „Уолдорф“. — Може ли един личен въпрос?

— Давай.

— Какво правиш тук?

— В твоята стая ли? Не е ли очевидно?

— Не, в Каза Боус. Изглеждаш много квалифициран за обикновен шофьор.

Той не отговори веднага.

— Заплащането е добро и работата е лека. Плюс това обичам Лас Вегас.

— Приличаш повече на мъж, който предпочита по-предизвикателни дейности.

— Повярвай ми, тази е предизвикателна — особено сега, когато ти пристигна. — А ти защо си тук? Очевидно не приличаш на иконом.

Пипа се изчерви. Пръстите й провериха дали мустаците са на мястото си.

— Знам, че униформата ми е странна.

— Униформата ти е много готина. Имах предвид теб. Лично.

След кратък вътрешен дебат тя реши да не утежнява положението си с още лъжи.

— Можеш ли да пазиш тайна? На стаж съм. След една седмица, ако всичко върви добре, ще взема диплома от Училището за управление на домакинството „Монтбатън-Савой“.

— Поздравления. И след това какво?

Ще започна да поправям щетите, които причиних.

— Ще си повиша доходите — това изглежда го развесели. — Мислиш, че се шегувам ли?

— Извинявай, Козмо, не знаех, че си толкова закъсал.

— За какво говориш? Имаш ли намерение да останеш тук?

— Може би.

Тишината стана дълга и опасна. Трябва да вземеш тази проклета диплома, Козмо. Пипа се изправи.

— Извинявай, нали нямаш нищо против да си взема един душ? Денят беше дълъг.

— Върви.

Докато лежеше на леглото, заслушан във водата, течаща от другата страна на стената, той си я представи без дрехи и особено без мустаци, докато съчиняваше наум едно благодарствено писмо, което някой ден щеше да изпрати на Ланс Хендерсън.

 

 

Докато Лиа се тюхкаше за изчезналото си кученце, Пипа нае четиридесет сервитьори с костюми на Арлекин. Сключи сделка за цветята със същите хора, които Теън бе използвала за нейната несъстояла се сватба. Обаче всички гондоли и павилиони в Невада бяха резервирани или наети. Докато се носеше на вълните на еротичните си мечти, които включваха Кол и меча кожа пред камина, Пипа бе връхлетяна от вдъхновение. Първото нещо, което направи сутринта, бе да се обади на един телефон, на който се бе заклела никога повече да не звъни.

— Резиденция Хендерсън — отговори познат глас. — Хари е на телефона.

Пипа преправи гласа си и заговори с френски акцент.

— Ало? Обажда се Козмо ди Пише, иконом на Каза Боус в Лас Вегас. Скоро ще даваме прием за четиристотин души. Сетих се, че преди известно време вие закупихте четири павилиона, представляващи четирите сезона, плюс естрада за оркестър, две гондоли, облаци, фонтани и клетки с птици. Бих искал да ги наема от вас.

Хари бе така зашеметен, че не можа да отговори. След провала на сватбата той бе струпал всичкия този боклук в едно отдалечено ранчо, където щеше да стои, докато не се заженеше малката сестричка на Ланс.

— Пет хиляди долара — Пипа изчака един миг. — Не виждам необходимост да съобщавате на някого за този въпрос от лично естество между двама икономи. Ще бъда щастлив да ви пратя парите в брой в рамките на един час.

— Направете ги седем хиляди, мосю Ди Пише! Ще ми се да се пенсионирам по-скоро — Пипа бе изкушена да даде на многострадалния човек десет хиляди. След като уточниха подробностите, тя чу Кол да си пее под душа. Беше много мило да й донесе вечеря снощи в стаята. И още по-мило да докара поправения дюзенберг тази сутрин. Опитваше се много упорито да бъде любезен с нея, с него. Както и да е. Тя затвори очи, когато водата спря да тече. Представи си го как отива до мивката. Взема златната си самобръсначка. Тези дълги крака… това мускулесто дупе… Ох!

Трябва да вземеш проклетата диплома, Козмо!

Беше изненадана да види Кери да влиза в кабинета още в девет.

— Ти къде беше вчера следобед?

— Навън. Пише го в договора ми.

— Платих ти две хиляди долара, за да си тук непрекъснато.

— Добре де, тук съм.

Освежена от урока си по танци, в кабинета влезе Лиа. Без блестящи сенки на очите. С нов костюм на „Армани“.

— Много сте красива, госпожо Боус.

— Уча се, Козмо.

На вратата се позвъни. Пристигна една каса „Пол Роджър“^[5] с бележка до Лиа.

„Мисля за теб.

С обич,

Века“

— Охо, мълвата е тръгнала из града! — отбеляза доволно Пипа. — Днес всяка анорексичка във Вегас ще гризе нервно ноктите си, надявайки се да минеш покрай нея — звънецът отново иззвъня. — Може би ще е най-добре да оставим вратата отворена.

Мобилният телефон на Лиа зазвъня.

— Здравей, скъпа! — отвърна тя и слуша дълго. — Никакъв проблем, Дъси. Веднага — и подаде телефона на Пипа.

— Какво има пак, мадам Деймън? — попита Пипа, едва прикривайки раздразнението си.

— Просто исках да ти кажа здравей от Лондон — изчурулика Дъси.

— Здравейте. И довиждане — Пипа затвори.

— Какво искаше?

— Забравила изкуствените си мигли. Обещах й да ги взема от Кастилио Деймония и да ги занеса на летището. Реактивният й самолет ще ги занесе в Лондон навреме за фотосесията с новите рицарски доспехи.

— Стига бе! Не може ли Хорейшио да ги занесе на летището? — попита Кери.

— Той е с нея.

— В Англия не се ли продават изкуствени мигли?

— Кери, когато свикнеш с нещо, се привързваш към него.

— Вие сте прекалено добра, сеньора Боус. Тази дребна услуга ще обърка програмата ви — Дъси, разбира се, знаеше и точно това преследваше. — Моля, този път бъди внимателна с колата, Кери.

— Искаш ли ти да шофираш, Козмо?

Пипа се подписа за доставката на четири дузини рози.

„Лиа — просто те поздравявам.

С обич,

Николин“

— Ще бъда тук, ако ви потрябвам.

През оставащите часове от деня тя се посвети на лавината от подробности. Звънецът на вратата не спираше да звъни. Руди продължи да малтретира готварските книги. Дъси се обади още два пъти, първо поиска в менюто да бъде включен и задушен заек, а сетне продиктува словото си за откриването на церемонията. Кол се обади веднъж да я попита дали има нужда от нещо. Лиа и Кери се върнаха от разнасянето на покани след полунощ и се хвърлиха директно в леглата си. Въпреки изтощението си Пипа дремеше, но не можеше да заспи: тази вечер Кол не й донесе среднощна закуска на табла в стаята. Около два часа тя отиде в кухнята да си вземе мляко и сладкиши. Може би чакаше тя да му занесе храна в неговата стая.

Руди я погледна зад планината от рецепти за миди.

— Къде носи тази храна?

— Кол и аз сме гладни.

— Той не тук. Отишъл при жена.

— Кол има приятелка? — едва не се задави Пипа. — Сигурен ли си?

— Ja, аз питал. Той казал „При мой господарка“. Голям секрет.

— Благодаря, много си дискретен — промърмори Пипа. Въпреки това отиде до стаята му и почука.

— Кол?

Пълна тишина.

 

 

След като поканите бяха разнесени лично, Лиа започна да ходи на сеанси при доктор Цепелин — терапевт, специалист по загубени домашни любимци. Тя съобщи на Мос, че ще ходи на сеансите, всеки от които струваше двеста долара на час, докато Тициан не се върне в къщи. Този път по изключение той не каза нищо.

Ден подир ден плановете за провеждането на Маскарада Дъсиана се задействаха. За нещастие с всеки изминал ден Пипа надвишаваше бюджета с нови десет хиляди. Едва сега разбираше защо Теън опяваше срещу легендарните партита, които въпреки всичко даваше година след година. Ако съкратиш единия край, другият ще те ухапе направо по задника: колко права си била, мамо! Пипа работеше като финикийски роб от сутрин до среднощ. Ако не друго, беше благодарна на Дъси, че по този начин отвличаше мислите й от Кол, който всяка вечер се връщаше със своето порше, когато всички отдавна спяха, и се промъкваше на пръсти обикновено около четири сутринта. Независимо колко дълбоко бе заспала, Пипа винаги го чуваше. Когато не можеше повече да издържа, тя измисли начин да налети на него в коридора, докато се промъкваше тихо и на пръсти към своята стая.

— Козмо! — той застина, когато я видя. — Какво правиш в този късен час?

— Планирам парти — тя гледаше наболата му брада. — Надявам се, че сеньор Боус ти плаща за извънредно време.

Той приближи до нея.

— Не е каквото си мислиш.

— Господине, вашият личен живот не ме интересува — от всички лъжи, които бе изрекла от деня на сватбата си до днес, тази беше най-голямата и най-опашатата. — Банята е изцяло твоя.

 

 

На сутринта Пипа стоеше пред портите от боливийско палисандрово дърво и се подписваше за доставката на кашон персийски пъпеши, когато един микробус с тексаски номер спря до къщата. Стомахът й се преобърна: пристигаха павилионите на Розамънд. Тя запази самообладание, докато работниците пренесоха километри брезент, две естради, проскубани облаци, топки за игра на открито, фонтани и клетки за птици в задния двор на Каза Боус. Видът на двете гондоли я разби. Неочаквано и за самата себе си Пипа се пренесе на тексаския стадион със сълзливия тунел на любовта на Розамънд. Оркестърът свиреше валсове. Тя танцуваше с дядо си. Ланс стана да говори и от този миг всичко се завъртя в една смъртоносна спирала.

Трябва да вземеш проклетата диплома, Козмо!

— Лодките направо в басейна — нареди Пипа.

Когато цялото имущество на Розамънд бе разтоварено, тя даде на всеки от работниците бакшиш и отиде да си сипе силно питие.

Лиа се втурна в кухнята, зачервена от сутрешния си урок по балет.

— Козмо! Какво става?

— Имам стомашно разстройство, сеньора. Благодаря, че попитахте.

— Сигурно е от стреса. Но всичко върви добре, нали?

— Да, ако двеста хиляди над бюджета не означават нищо.

— Не се тревожи. Мос само вдига пара. Той очаква приемът да струва половин милион.

— Не искам да ме уволни, сеньора. Това ще бъде катастрофално за мен.

— Само през мъртвото ми тяло! — беше ясно, че Лиа не предвижда подобна възможност. Тя погледна часовника си. — Къде ли е Дъси? Обикновено се обажда до десет.

На вратата се позвъни. Допивайки бърбъна си, Пипа се разсмя.

— Говорим за вълка.

Пред вратата стоеше Хорейшио. Изглеждаше смутен.

— Добро утро, сър. Мадам Деймън беше в този квартал и сметна, че може да се зарадвате на една кратка визита.

— Не! — отвърна доста рязко Пипа. — Тя трябваше да е в Англия.

— Не можех да стоя далеч, скъпи! — Дъси им махна с ръка от задната седалка. — Можем ли да влезем?

— Нямаме време, сеньора — Пипа продължа да протестира, докато Хорейшио помагаше на Дъси и пет нейни приятели да излязат от новото й бентли.

— Не мога да й откажа! — Лиа неочаквано се паникьоса. — О, боже! Не съм си сложила никакви бижута!

Пипа разкопча яката си и свали диамантената огърлица. Напоследък я носеше под униформата просто, за да усеща някаква морална подкрепа.

— Сложете си това — като видя, че очите на Лиа щяха да изхвръкнат от изумление, добави: — Подарък от последната ми любовница.

— Козмо, скъпи!

Влетявайки като фурия във фоайето, Дъси сграбчи Пипа в прегръдка. Беше облечена с плътно прилепнала по тялото й яркочервена рокля като втора кожа, която някои от пешеходците по улицата можеха да определят като доста нескромна, плюс обичайния тон злато.

— Искам да те представя на моите приятели. Те са чували тоооолкова много за теб, че почти те смятат за член на моя персонал. Помниш Харлън, нали?

Жиголото, учител по крокет.

— Сър! — кимна Пипа.

Вниманието на Харлън бе привлечено много повече от Лиа.

— Изглеждате много сладка с това трико!

— Благодаря. Току-що приключих урока си по балет.

— Виждаме, виждаме — изсумтя Дъси. — Това е Пеги Стоутмайер, най-новият член на кънтри клуба. Всички много се гордеем с нея.

— Госпожо! — Пипа кимна на дундеста вулгарна жена с джемпър.

— Хубав панталон имаш, Козмо — разсмя се Пеги. — Ихууу!

Лиа стисна ръката й.

— Поздравявам ви, госпожо Стоутмайер.

— Казвай ми Пеги, скъпа.

— А това е моята скъпа приятелка Теън Уокър от Далас. Сблъсках се с нея в „Хародс“ и просто я отвлякох. Сигурна съм, че ще можете да вместите още един човек в списъка на гостите, нали, сладурче?