Белва Плейн
Звездно небе (5)

Четвърта глава

Райли броеше на пръсти.

— За какво му е на човек календар? Откакто Адам пое бизнеса преди две години, мога да ти кажа кой месец сме според украсата. Тикви през октомври, после пуйки, имел за Коледа, сетне украса за рождения ден на Линкълн, след това изваждаме портрета на Вашингтон с бяла перука, сърца на Свети Валентин, зайчета за Великден, знаменца за Деня на националния флаг, а после и за Четвърти юли.

— Забрави Празника на Вси светии — обади се Арчър.

— Не съм. Нали споменах тиквите?

Беше привечер, в края на дългия ден и след като бяха заключили, тримата стояха на тротоара пред витрината. Зад тях бяха манекените с пищни копринени волани и големи широкополи шапки, украсени с рози и макове, които привличаха толкова много клиенти в магазина. Адам смяташе, че е време да се поръчва стока за следващата пролет. Трябваше да се мисли два, че дори и три сезона напред.

— Чух да разправят — обади се Арчър, — че привличаме много от клиентите на „Кейс Клотиърс“. Губят доста от бизнеса си заради нас.

— Ами как не? Хората могат да си купят същата стока и тук, без да ходят чак до тях.

— Госпожа Р. определено печели купища пари — намръщи се Райли.

— Магазинът си е неин, както и инвестициите — каза Адам. — Не трябва да й завиждаме.

— Чуйте го само! Странен младеж, нали? — подхвърли Райли на Арчър. — Дори и госпожа Р. се страхува от нашия Адам. Нарича ни „господин Райли“ и „господин Арчър“, защото той й каза да го прави.

— Трябва да се спазва добрият тон — обясни Адам. — Човек трябва да се съобразява с всички тези заможни клиенти от предградията. Те го очакват.

Никой не му отговори. Двамата бяха свестни мъже, които имаха съвсем реално основание да го ненавиждат. Беше толкова по-млад от тях, бе се появил изневиделица, а сега вече, дори и без официална титла, беше поел контрола над бизнеса. Именно той поръчваше стоката и веднъж месечно се отчиташе пред счетоводителя Тео Браун, който на свой ред се отчиташе пред госпожа Р. И всичко бе започнало още в онзи първи ден, когато бе влязъл да си купи риза.

„Имаш нюх за бизнес“, бе му казал някога господин Шипър.

„Да“, мислеше си Адам, докато тримата вървяха по улицата. Той никога не се бе интересувал от дамска мода и със същия успех би могъл да изучи всичко, което е нужно да знае за търговията с мулета и магарета на едро.

Понякога си казваше, че трябва да внимава и да не демонстрира такава голяма самоувереност, особено пред Арчър и Райли. Дали не бе донякъде надменен?

Но те не притежаваха неговата решителност, нито гледаха по-далеч от седмичната си надница и разходите, които трябва да покрият, за да им остане нещичко настрани. Може би бяха по-земни от него? Надяваше се, че не е така.

— Госпожа Р. се отби вчера с Ема — обади се Райли. — Старае се да идва, когато знае, че ще си при господин Браун, Адам — добави той с многозначителна усмивка.

— Джим, не ставай глупав. Та Ема е хлапе.

— Хлапето е на осемнадесет.

Райли и Арчър обичаха да го задяват и наистина можеха да станат адски досадни. Ако Адам искаше да провали кариерата си, трябваше само да се сприятели с момичето.

— Чух, че старата дама ще я води в Англия другото лято или след година. С нейната красота и приличната и зестра, сигурно ще се върнат с някой банкер или херцог, кой знае.

— Ема трябва да се омъжи за теб — намеси се Арчър. — Ти си страшно добра партия, Адам.

Всички, включително и Адам, чийто баща никога не се бе шегувал за каквото и да било, бяха свикнали с приказките на тези двамата. Въпреки това, подобни закачки за Ема Ротхирш го притесняваха. Той почти не я виждаше, освен когато идваше в магазина, придружена от леля си. Сигурно дори не би я разпознал на улицата, ако се случеше да я срещне! Седнала и огряна от слънцето с книга в скута и червеникавокафява коса, спускаща се по гърба й. Само това си представяше, когато чуеше името й.

Почти бяха стигнали до отбивката на Адам, но закачките им не спираха.

— Трябва да си намериш сериозна приятелка, Адам — каза Райли. — Престани да се задяваш с всички наоколо. Половината момичета в града въздишат по теб.

— Откъде си сигурен, че нямам сериозна приятелка?

— Ако имаше, щеше поне да споменеш нещо за нея.

Адам влезе в тона им и им отговори също така шеговито:

— Проблемът ми е, че изчаквам, докато мога да си позволя хубав кабриолет и отличен кон, за да я разхождам, както си му е редът, в неделя следобед.

— Имам по-добро предложение. Спестявай и изчакай пет години — обади се Райли. — Тогава ще можеш да обикаляш улиците с автомобил, някой от онези „Модел Т“, които Форд пуска на пазара.

— Защо си толкова сигурен, че изобщо ще съм тук след пет години?

И двамата махнаха небрежно с ръка.

— Ще бъдеш. Вероятно ще си собственик на магазина.