Сан Антонио
Аржентсвински истории (7)

7
Продължение на продължението

Каквото има за разбиране, разбирай, докато му е време! Или поне опитай… Защото в противен случай губиш по точки!

Двамата са в луксозната лимузина на графинята, шофирана с maestria от пакетирания в снежнобяла ливрея Педро Еректалес — Лос — Дървенидос — и -Мучогранде, и се чувствуват сякаш в гондола или в нещо като шейната на оня склеротик, дядо ти Коледа, теглена от елен — албинос.

Берю е заел кръгова отбрана, мъчейки се да идентифицира упорито налитащия го след срещата с Алфред емоционален дериват на НЛО. Кармен, бидейки все още не на себе си, се опитва отчаяно да се намери, в присъствието на притаилия се в разположилите се на съседната седалка панталони, титаничен уницепс, довел я неотдавна до тъй вълнуващ припадък. Тя искрено проклина моментното си обезсъзнаване, лишило я от такъв грандиозен спектакъл. Рано или късно двамата ще се сбогуват и този громен, тлъст, червендалест, нечистоплътен французи ще отнесе мистериозната си аномалия на другия край на света.

Кармен ухае омайващо благодарение на изискания си парфюм от колекцията „Патриция Николай“, който една приятелка редовно й изпраща от Париж за Нова година. Деликатното благовоние предизвиква брожение в душата Мамутова, инак идеално непромокаема за подобен роди приятности. И ето ти, че той, реагиращ по правило и призвание единствено на миризмата на кисело зеле и наденици, изведнъж изпада в сладостно опиянение под влиянието на едва доловимия, но постоянствуващ аромат. Берю полага ръка върху единия крайник на полицейската директриса и го усеща как припърхва при допира му като експулсирано от родното гнездо пиленце.

— Знаете ли к’во, съкровище? — прошепва той. — Съжалявам, че трябва да ти ви го кажа, но приятелят ми е невинен. „Гус’ин директорката“ се опитва да влезе в крачка. Господи, колко е далеч в момента от всичко това!

— О, не! — възкликва тя.

— О, да! — възразява франкокантропът. — Познавам тоя тип кат’ собствения си задник. Не е той!

— Налице са прекалено много улики срещу него, за да ви повярвам.

— Мож’ да не ми вярвате, ако ш’си въртим номера, но си залагам пакета срещу една маринована краставичка с бомбе, че цялата тая далавера си е двайс’ и четири каратова машинария^[1] срещу момчето. Решили са, че е достатъчно балама, за да го употребят кат’ изкупвателна жертва.

Кармен притваря очи, опитвайки се да реставрира в съзнанието си фреската на уникалния Берюриев орган, на това тапицирано със сивкава носорогоподобна кожа тъждество на неотъждествяемото с неговия тевтонски шлем в нишестенорозово, придържан от подбрадника на възхитителната о, Ду-у-нав синя… трам-трам-трам-трам… вена! Феерия! Щраус щрауси да яде!

Нов мъчителен опит за професионална концентрация:

— Той е бил сам с жертвата в стая, заключена отвътре. Върху дръжката на ножа фигурират отпечатъци от пръстите му, а под ноктите му бяха открити следи от кръв.

Мощната лимузина с кротко мъркане пори оживените марделски улици и не след дълго, въпреки предполагащото безконечност величие на момента, спира пред дирекцията на полицията.

— Вече! — въздъхва Берю.

Виждайки обаче, че спътницата му не подава никакви признаци за go out, той инициативно нарежда на шофьора:

— Я врътни едно кръгче за последно, приятел, че си имаме още приказка с гус’ин директорката.

И тъй като the driver не може да спрегне и запетайка на френски, Кармен консекутивно му светва същото на испански, което ти доказва, че ако някой има нещо против, то това в никакъв случай не е тя.

The big car послушно отлепя. Шофьорът пита накъде да кара, Кармен подхвърля някакво име. Слънцето грее възможно най-латиноамерикански и белите сгради искрят като снежни човеци насред Сахара. Състоянието на акцентирана нега, в която се плакне двойката, се задълбочава все повече и повече, приемайки нюансите на средностатистическа магия.

Сеньорита К’ва-й-е-Гранде доближава устни до марулоподобната ушна мида на Мамута и с изнемождял от прекомерна дързост глас промълвя:

— Бихте ли имали нещо против пак да ми го покажете?

— Ни най-малко и даже в’обще, пиленце! Та той е създаден за т’ва, дивакът! Само че да го нямаме припаданката тоз’ път, м-м-м?

— Няма, обещавам ви.

— В такъв случай карайте на сам’обслужване. При мен се процедурира директно от производителя към консхуйматора!

С треперещи пръсти Кармен тозчас се възползува от разрешението. Известно време дебатира с копчетата на шлица, сетне храбро се впуска в спелеологична експедиция. Бастионът на слиповете бива бързо преодолян и ето, напипвайки в неведомите подгащия Берюриеви приказния змей, тя несръчно го сграбчва за шията. Добичето се опъва, хвърля къчове, отказва да се поддаде на манипулации. Обзета от панически страх да не го изтърве, директорката затяга хватката.

— Не стискай толкова, ма, ш’го удушиш! — протестира Берю.

И за повече сигурност се заема да помогне на полицейската Ариадна да измъкне Минджотавъра (познай кой dixit!) от лабиринта. И — пуф! — ей ти го, че изведнъж се кротва, Легендарният. Край с капризите, сега звярът се прави на свети чучур ненапит. Досущ макроцефалесто конферансие, готвещо се да дебитира обичайните си тъпотии на многоуважаемата публика.

Сеньоритата го пуска и се свива в ъгъла на колата, осигурявайки си разстоянието, необходимо за панорамното и същевременно преблажено умозрение на шедьовъра. Буквално го дегустира с очи, La Carmencita, ако бих могъл (и още как!) да кажа така. Иска й се да изрази нещо, ала има ли думи за неизразимото? О, не, поради което и се задоволява всеотдайно да съзерцава рядкото природно явление така, както ти би съзерцавал Монблан, норвежките фиорди, въшлясалите с черноглави овце степи на Конемара, оазиса на Нефтар, изригването на вулкана Нгоро-Нгоро, хемороидите на Микадото, муха в супата си или в краен случай две красиви девойки, пасящи взаимно златното си руно.

И странно — Берю Виелицата, Берю Френетичния, Берю Нереза, който налита на всичко, което шава, запълва всичко, що е дупка, мие всичко, освен себе си, яде всичко, освен бог знае какво, пие всичко и най-малко вода, пърди навсякъде и винаги, където не трябва, плещи всичко и почти винаги каквото не трябва, та Берю Нетърпими, Берю Неудържими, Берю Непростими (и Непрощаващи), Берю Целокупни долавя деликатното удовлетворение на компаньонката си. И дори и през ум не му минава да се възползува от ситуацията (както се бе опитал да стори преди малко замдиректорствуващият дебил), за да я колекционира по правилата. Ограничава се чисто и просто да наблюдава метрономиращия си Шварценегер^[2], палуващ по системата „Председател на източноевропейски парламент в ден за парламентарна етика“: ляво — център — дясно — звънец — кулоари — бюфет — секретарка — кафе — райбер — кюлоти — ах — охамане — амада — тоалетни — кулоари — звънец — дясно — център — ляво. А междувременно все така ясно долавя безмълвното ликуване на Кармен, неописуемия й възторг, неописаното й възхищение, недописаното й преклонение, ненаписаното й уважение, неподписаното й благоговение. Дирекtorissimata е в ускорен процес на регенерация след дълго травматизиралия я кошмар. Този тъй величав, тъй пищен, тъй щедро разцъфнал под тъй благодатното тъй слънце, тъй бузест, тъй… тъй… тъй… тъй… подсубект я омайва във всеки смисъл на думата. И Мамута прелива от щастие при мисълта, че спасява душата (и не само!) на това прелестно създание. А дваж повече при прозрението, че е снесъл спасението й via собствените си гащи, подобно на илюзионист, измъкнал бял заек от своя цилиндър.

— Мож’ и да го пипнете, ако ви ти е присърце, пашкултчето ми! Малко гъди — гъди зад ушите доставя винаги хуйдоволствие на животинчето, пък и то туй ни хляб, ни вода иска. Хайде, погалете го, колкот’ да му освидетелствате симпатията си. Хем тъй ш’ви светне под чирепчето, че няма к’во толкоз да му се страхувате. И я докат’ цепим все още покрай морето, кажете на тоя макак да с’приземи в някое дисекретно кътче и да в’ри да си подсили боята на плажа, та да се уредим с малко спокойствие. Тъй де, трябва да се аклизматизирате към приятеля Хуйлио. Двамцата кат’ нищо можете да завъртите чудна дружба, бога ми! Тя се подчинява на директивите на Дебелия и на свой ред нарежда на Педро…..….. -и-Мучогранде да спре на близкия паркинг, проснат в сянката на няколко дегенерирали фикуса с грохнали, ситно репризирани от въшки листа. А след това да бъде така добър да се хване за ръка и да се отведе някъде да поотпусне жилата. Мучачото се оказва завидно схватлив, бидейки наясно с много от Нещата Човешки и най-паче с онези под ватерлинията. Той паркира на перспективно за така стичащите се обстоятелства място и се отдалечава по посока на едно боядисано в яркочервено плажно капанче, където предлагат широк спектър напитки. Кармен и Берю остават сами, ненадейно смутени от въпиющата интимност на обстановката.

— Не ми с’притеснявайте, пиленце — нарушава мълчанието Годзилоподобния. — C’est la vie, както казват по нашия, край! Налице ли е куравнението „мъж + жена“, резултатът е константен кат’ числото Пич, независимо дали аритмичният член е от модела „Голиакт“ или „Давид“! Горкичката, мога да предположа к’ъв глад ти я гони, след кат’ от години не са ти шомполирали пиротехниката даже за профанлактика! Само че по-кротко с порциона, съкровище! Ваш’то положение е точно кат’ туй на току-що спасените коравокуршенци, дет’ седмици наред са даянили на зъби и надежди — не внимават ли с първото папо, смятай им го за последно! Затова я за предястие телеграфирайте на бебока един целофан, ей тъй, колкот’ да му се поизпоти темето. Бравос! Отлично! Ще изгрее слънце и във ваш’те кюлотки, душа! Не, не се пробвайте да му играете „Виж ми сливиците и умри!“ Устата ви е прекалено малка, константирах го от пръв поглед. При мен т’ва е автоматично: срещна ли някоя по-засукана трътка, най-напред й тегля окомер на рупора, за да я разбера мож’ ли да ми поеме макрофона, или напротив. Във вашия случай, напримерно, плицикатото за духов оркекстър в’обще отпада от програмата! Колкот’ до „Токата и фига“, сигурен съм, че ще я изсвирим кат’ за Миланската канара, но виж, хуйвертюрата в стил „Надуй ми, моме, кавала“ направо я пишете бегала! Ама не го вземайте много навътре, пиленце, има куп други хуйдоволствия, дет’ ш’ви ги ратифицицирам още на първо четене! А сега, бижуто ми, гушнете пънчето с две ръчички! Ха тъй! Бива си го кат’ скурлптура от мръвка, м-м-м? От воле мож’ да дублираме упражнението с още една състезателка и пак ще остане място, най-малко за деснячката на трета. Бъдете така любезна да го поомесите малко. За ваше добро ви го казвам. От друга страна, туй доставя най-искрена радост на гландиатора и го поддържа във формат. Дойде време да ви върна вежливостта, скъпа ми гус’ин директорке. Мож’ да бъдете спокойна, имам музикални пръсти и що с’отснася до флейтата за два пръста, кат’ нищо бих бил могъл да се кандидактирам за солист на Берлинската филателия^[3].

Най-важното е да не се панирате! Оставете секстивата си да хванат мекия, поотпуснете им каишката, дайте им възможност да си поразтъпчат психологиката. Туй си е напълно в реда на нещата, повярвайте ми. Кажете си, че Брадатия там, горе, е създал небето и земята за шест дни, а на седмия е изфабрикурвал The Big. Забележете все пак, че кат’ види моичкия, човек с право може да се запита дали пък не е станало по-скоро обратното! Хайде, съкровище, ударете му един шпагат! Куп мадами смятат, че кат’ стиснат карачки, едва ли не се реставрират откъм ципа, но — блажни са верующите, както е казал един, дет’ не му помня името. Разбият ли им веднъж предницата, смятай, че спокойно могат да увесят на Сезама си табела „Вход свободен“. Я дайте сега да се поопознаем по-отблизо… Пресвета Бог’родице, то не са джуки, то не е чудо! Имам чувството, че търся каучукова топка в устата на хипутпотам!… Слушайте, пиленце, ама тъй, кат’ пипам, моят Фалостаф комай здравата е стреснал интригационната ви система! При таквоз пълноводие no problem за самолетоносача „Берю-Берю“ да ти ви акурстира в шундраванчето! Така де, в наше село има една поговорка, дет’ казва: на малка уста — голям кравай. Природата си знае екфинтлибристиката и винаги компенисира. При тез’ форсманджорни обстоятелства, гус’ин директорке, не ми остава нищо друго, освен да ви ти предложа малък сексанс в стил „Танцът на куция змей“. Ето, гледайте: опвам се възможно най-водонравно, докат’ вий, пъдпътъчето ми, първо си парашутирате кюлотките ей тъй, колкот’ майтап да става, а сетне му се мятате отгоре. Стопляте ли комбината? Така ще мож’ да ми манипутлирате скоростния лост по собствено хуйсмотрение. С други думи: емарципанцията в действие! Минавате на сам’обслужване по почина „шведска маса“, сиреч, набивате си го според апетита: десет, двайсе’, трийсе’, всичките четир’се сантима — колкот’ ви душа устиска и сливата, моме, юнашка, както се пее в песента. Моя милост в’обще не участва. Вий командвате парада — аз не шавам от трибуната! Включвам на по-висока предавка само срещу нарочна петициция от вашия путинг — клуб. Инак се правя на боа — конструктор, и толкоз. В общи линии, все едно, че сте яхнали едно от ония дървени кончета, панаирджийските, дет’ се климбучкат нагоре-надолу на един меден колец, докат’ някакъв малоумник бичи на латерна. Заемете позиция, съкровище! К’во виждам!?… Чорапи и жартиери! Ам’ че тя била франко Плас Пигал, гус’ин директорката! Голям глад ш’да е било откъм доставки по хуйманитарна линия, кат’ гледам. Един ден щ’ме благославяте, задет’ съм ви ти рецициклирал ебодрума и съм ти ви клъцнал кинолентата с кошмарите, Карменситата ми! Край на ембаргото! Мож’ да бъдете по-убедена от уверена, че отсега нататък и за в бъдеще ви се пише The Great корида на аспержите, мушмулината ми. Неостърган морков няма да остане в параметъра ви, помнете ми думата! Де-що ви се завърти чеп покрай дъскорезницата и — пат, на шатката главата! — през гатера! Гле’й я ти к’во се развилия, клиентката! Такова vivace подкара, че на Хербарий фон Кураян съчката да му се подпали! Да й се не надяваш, на бюстителката на реда и прочия! Засмуква ми две трети от контрабаса, и то само на половин такт! По-кротко, девойко! По-кротко, че инак ш’ви ти изгърмят бушоните! Бързата работа — срам за майстора, както е казал поетът. Такъв контракт, особено след кат’ магазията ви толкоз време е била в ревизия, се реаклиторизира pianissimo, кат’ за бавен валс. Я чакайте, да ви ти подкарам един, та да му хванете ритъма… „По си-и-ините-ните вълни-ни-ни…“ или пък: „Туй, дет’ го напипвам, скъпа, май хъм-хъм-хъм-хъм не ти е пъпа…“; не, по-добре: „Девойко млада, нек’ да идем сами там, където, нали…“ Да, ама не! И зауспокойна литургия да ти подхвана, ти явно пак на рок ще я докараш! Тъй де, к’ва полза тогава да го включвам на метроном! Ей я, на, съвсем пощуря! Целия го нагълта, булимпичката! Ам’ че тя, твойта, била досущ кат’ хангара на „Конкорд“, съкровище! Надявам се, че си й прокарала електрика, та да мога подир туй да си събера инструментариума! К’во пък, давай, щом кат’ не отбираш от дума! Същинска хейпопея, бога ми! Кавалерия курстикана! Танцът със саби! Родео за слива и банан в такт деве’десе’стотни! Не те знам как си кат’ директорка на полицията, душа, но кат’ тореадорка всяка курида ти е в кърпа вързана! Юхуууу! Йей-йей-йейййй! Туй е то, южната кръв — кипне ли, отпиши си термометъра! Хей, я по-полека! Както си я подкарала, току-виж, си ми оплевила хубостиите! Не му извивай така врата на момъка, че е по договор! Тъй де, има и други кандипатки за прошнуроване, а е грях да им предложа явлението катастрофирало кат’ ония, дет’ ги изографисват в медицинския Ларус. Слушай, я по-добре дай обратна тяга, че на един моторизиран джандар май му станахме интересни. Нищо чудно, покрай тая твоя хайлробика мож’ да си осигурим публика кат’ за гала на Джеймс фонда. Мъ’да! Ей го, паркира самоходната си пръдня и заприпка насам. Sorry, муци, ама се налага да разкомплектоваме компутзицията, и то колкот’ се може по-presto! Знам, че не ти дреме на маникюра от някакво си нещастно ченге, особено кат’ се има напредвид служебното ти положение, но то много бързо мож’ да се превърне в ситуация, ако тоя посерко види шефката си с подобен мамул в хамбара! Стоп машини! Престани, ш’те замоля, ако обичаш, понеже! Ох, ако мога да с’изразя така! Гле’й я ти кучката, хич и не възнамерява да отбримчи! Вече в’обще не принадлежи на нея си, както казваше баба ми, кат’ й се усмихнеше рядкото щастие. Ереакцията е явно необратима. Всеки път ми го спретват тоя номер, кляфките! Тръгнат ли да се трансформатират в сос бешамел, ако щеш, им съобщи, че майка им се е гътнала, пак няма да им се пресече майонезата. Чувства, к’во да се прави! Добър ден, гус’ин джандар! Ду ю спик французиш? Не, не, зарежете тефтера, че то подир ш’трябва да му късате страницата. Ш’ви замоля да потърпите десетина секунди, г’жата оргазмира. И е искрена, ще знаете! При това на чист испански, от първата до последната запетайка! Туй, че се радва на персоналния си език, е много показателно. Охо! Чуйте я само к’ъв концерт завихри гражданката! Кавалтина в миндж миньор! И к’во, таковата, разправя, душичката? Не мож’ ли да ми попреведете нещичко ей тъй, колкот’ да бъда в час? Не? Жалко! Съгласете се все пак, че звучи mucho бютифул! Бас държа, че от тротинетката не ви се случва често да оплаквате око с подобни разкошотии. За задника й ми е айлюзията. Блазни ли ви да му ударите едно гъди-гъди под гушката, м-м-м? Не хапе, мож’ да бъдете спокоен! Не? От срамежливост ще да е, кат’ го гледам к’ъв е таратутляк. Само дет’ взе нещо много да ми се разхожда по либидото, абортригенът! Тъй де, на драго сърце бих се синхронизирал с девойката, но покрай тоз’ дръвник, с неговите зъби а ла Фернандел и мустаци а ла Хитлер, направо ми секна ментаболизмът. Както и да е, мадам вече и без туй финишира. Ей я, взе да се климбучка кат’ служебно правителство в оставка. Не му е времето точно сега да заспиваш на масата, Карменсита: имаме посещение! Един лош чичко, дет’ пърха от нетърпение да ни светне що е морал и има ли той почва в нашия случай. Кажи му да си успокои топките! Я се понадигни и хвърли един перископ на явлението. Хименно, съкровище, чиста проба мото — джаднар! Автентичен! Щатен! Необорим! Социално застрахован! Познаваш ли го? Не? Ама той yes. Глей’ го само как се панира, тарикатът! Идентификсира те и не мож’ да повярва на очите си! Колкот’ и да ти е мъчно, приятелче, трябва да се примириш с охчевидното: това е тя, само тя и никоя друга! От плъст и кръв! От темето до петите! От пломбите до homoроидите! От сутиена до кюлотите! Накратко: твоята любима senorita директор! Надявам се, че ще се държиш кат’ джентълмен, момко! Женската чест е свято нещо! Мъ’да, явно стопли, рицарят на двете гуми. Ей го, затири се обратно към походната си кантора. Да де, ама що не отлепя, животното!? Измъкна нещо от дисагите… Дявол го взел! Пак стартира насам… Интересно, к’во ли му е измътила черепухата? Ох, задникът посран: фотоапарат мъкне!… Щрак, мерси „Кодак“! Снимка кат’ за Секспо: ти с дирник в зенит, и то точно над Аполото ми в надир, че на всичко отгоре гледаш и право в субектива му! Ах, макакът му с шимпанзе! Хвана те в натясно, ш’ти кажа! Да ги нямаме тия, брат’чед! Шавни малко, за да се измъкна! Хей, специалистът! One моменто, плиз! Ох, глей’ го ти как щипна, Санчопанчестия! Ей го, яхна оръдието си на труда… Газ! Да му пръснеш аутспуха на такъв! Сбогом и прощавай, ако има нещо!

Берюрие се връща при колата. Карменситата привежда външността си в ред с умислено — самоотреченото изражение на парализирана хлебарка, озовала се насред скоростна магистрала. Жена с характер, ако разбираш какво имам предвид!

— Да ти имам късмета, пиленце! — лаконизира с въздишка Ултранадарения.

Тя примирено свива рамене.

— Смяташ ли, че тоя ш’ти скрои шапка? — съпричаствува мило Неповторимия.

— За начало ще ме заплаши, че ще го направи, което би ми дало възможност да протакам, издигайки го в чин капитан, но той няма да се задоволи дълго време с това. Ще поиска майорски пагони, сетне други и така нататък, докато накрая, въпреки всичко, ще продаде снимката на всекидневника на опозицията.

— Ще рече, край с тебе?

— Да, рано или късно — усмихва се тя. — Но за нищо не съжалявам, защото изживях най-върховното усещане в живота си. Уникат като твоят струва много повече и от най-високия пост, за който може да мечтае човек.

И Кармен от Бизе-Оле-ле… пуска една признателна ръка на споменатия. Това трогва приносителя на същия. Жените, общо взето, са луди по въпросния, ала по правило се въздържат от онези вторични ласки, които свидетелствуват за наличието на неподправени, дълбоки чувства. Но сеньорита К’ва-й-е-Гранде е заорала явно неспасяемо в сферата на двустранната съкровеност.

Ухилен иносказателно (може и „многозначително“, но точно тук няма да стане!), шофьорът се завръща от капанчето. Наблюдавал е всички маневри на моторизирания тарикат и на лицето му е изписано онова блажено изражение, което неволно (и волно) приема първият срещнат ближен, когато види, че затъваш безвъзвратно в клоаката на живота^[4].

— Къде да откарам госпожата и господина?

— В полицията — отсича директорствуващата същата и добавя по адрес на Неообятния: — Ще изпреваря събитията и незабавно ще подам оставката.

Благодушният Берю състрадателно се оригва:

— Но как ще свързваш двата края, гълъбче?

— Успокой се, родителите ми са богати. Благодарение на теб отсега нататък ще мога да живея пълноценно живота си на нормална жена, да наваксам пропуснатото!

— Абе усещам аз, че ти подпалих Бермудския триъгълник — въздъхва Негово Величество със заслужена, но и наквасена с лека носталгия гордост. — Слушай, ама дали не би могла, преди да се чупиш от полицията, да ми помогнеш да измъкна Алфред от панделата?

— По какъв начин?

— Кат’го освободиш например.

— Ти си луд! Той е вече в ръцете на правосъдието.

— Ами тогава, кат’ ми помогнеш да го оневиня, а? Знам, че не е той! Трябва да ми повярваш. Зарежи охчевидностите, душа, те са измамливи. Мистерията на заключената стая — скив’ ми окото, Жозефин! Същото важи за отпечатъкците на напомадения върху дръжката на ножа и за кръвта под майникюра му. Спретнали са му номер кат’ по учебник на тъпия жабар, кълна ти се! Приятелчето Пино го дедукцицира даже преди мен! Има такъв нюх, дъртото, че мож’ да се каже, че в сравнение с него Херлок Шолмс е страдал от хроникална хрема.

— Какво може да се направи?

— Две неща: да обърнем местопрестъплението с хастара наопаки и да се поразровим в житието — питието на родата на жертвата. Каза ми, че ги бие парата, поради коет’ пък аз ще ти кажа, че положението се сговнява до ситуация хименно в тези кръгове, тъй кат’ са най хуязвими откъм шантаж и всякакви веселби от този род.

— Ела с мен — казва тя, когато пристигат на местоназначението. — Ще ти дам фотокопие на досието и един пропуск, за да можеш да огледаш спокойно стаята.

— Thank you very мучо, съкровище! — ухилва се лукаво Наднормения, опипвайки любовно в джоба си дръжката на своето предано праисторическо ножче с универсално приложение.