Сан Антонио
Аржентсвински истории (24)

24
Продължение с развръзка

Берю е премерил, претеглил, пресял, преценил и дефинирал всичко: банда перверзни, напълно лишени от морални стойности мамотатини изчадия, които заради тръпката влизат в комбина с автентични, двайсет и четири каратови престъпници. С четири думи и една запетайка: гадни копелета, до един! Натурално деградирали и душевно ампутирани по рождение, при това не без ценното съдействие на милите си родители. Мастодонтът чудесно осъзнава, че стигнала веднъж дотук и разкрила действителните функции, изпълнявани от него и Пино, аристократичната шайка няма да има друг избор, освен да им тегли куршума. Което, на всичко отгоре, ще направи с превелико удоволствие! За тях убийството е явно благороден спорт, който се вмества някъде между голфа и полото! И в този смисъл несъмнено ще му се наложи да включи в действие цялата гама от контрасредства, дори и запазените за най-тържествени случаи! Налице е обаче един основен проблем: глупакът Цезар почти е изгубил човешки образ. Адептът на Коликата е девет — десети извън строя! Безнадеждно неупотребяем, самоходният лайномет! Единственото, на което все още е способен, е да сере, да сере и пак да сере, тъй че за какви съвместни действия може да става дума? За момента изпитва дори искрена ненавист към него!

Постъпката на Берю предизвиква мимолетен конфуз сред компанията, след което негрото посочва едва забелязващите се в клоакалното тресавище пистолети, и му заповядва:

— Вдигни ги и ги почисти!

Сетна взема автомата на блондинката, който в неговите ръце придобива още по-застрашителен вид, и го насочва към Наднормения.

— Веднага! Дори няма да броя до три!

— Ж’О’кей! Ж’О’кей! — съгласява се с привидна кротост Неукротимия.

И се навежда, готов за изпълнението на първия етап от плана, който е съставил с бързината на гузен счетоводител пред ревизия.

— Дърт мръсник! — изругава той Пинюш и подчертава възмущението си, нанасяйки му мощен удар в гърба.

Антиката, който по обективни причини едва-едва се крепи на краката си, описва възхитително салтомортале и се сгромолясва в другия край на хола, освобождавайки от скромното си присъствие богато олайнената мушама. Именно това е и целта на Мамута, който е забелязал, че негативният му антагонист е стъпил върху нея. Александър-Беноа посяга уж към пистолетите, но в последния момент сграбчва края на мушамата и с всички сили я дръпва. The black се просва по гръб. Берю замята мушамата отгоре му и светкавично издърпва автомата за надничащата изпод нея цев. Останалата част от оръжието е кошмарно оплескана, но Несмутимия ни най-малко не се смущава от тази подробност.

— Дотук беше к’вот’ беше, пиленца! Достатъчно ми се разхождахте по простактата! — изревава той с глас на новопроизведен фелдфебел. — Хайде, паркирайте се с лице към стената и си повтаряйте, че и при най-никаквото движение ш’ви натъпча тоя пълнител в дробовете. Казват, че оловото било полезно за бронхите!

Те разбират и изпълняват.

Берю поглежда колегата си.

— Хей, Пинокио! Докъде я дотътри? Ще умираш ли, или ще изкараме нощното дежурство?

— Май взе да ми просветва — измяуква жално Руината, — но се чувствам ужасно отпаднал.

— Добре, върви в банята и гледай да се реставрираш колкот’ се може по-бързо! А ти, момко, продължавай да въртиш в полицията!

Салвадор отново налапва телефона, но след няколко напразни опита вдига бяло знаме и обявява:

— Няма сигнал.

— А преди малко имаше ли?

— Да, доколкото си спомням.

— Нищо чудно междубременно в подкрепление да са доприпкали още няколко шегобийци и да са клъцнали жицата — задълбава в стереоразмисъл Необятния. — Я ела да ме заместиш за малко. Не знаеш да си служиш с т’ва чудо, предполагам? Гледай тогава: автомат се държи ей така! Хайде сега, сложи пръст на спутсъка. И внимавай с волните съчетания, щот’ съм вдигнал предпазителя! Колкот’ до тия приятелчета, не поемай никакви излишни рискове. Опита ли се някой да ти се прави на интересен, включваш миксера и го препарираш! Помни, че т’ва са гадовете, коит’ са разфасовали сестра ти, тъй че никаква милост!

Утежнил така най-малко с кило и половина все още малограмажния жизнен опит на малолетния дел Панар, Берю излиза на нощен обход. Противно на очакванията му, околностите се оказват безлюдни и тихи като селско гробище. Колкото и да отваря очи и да остри уши. Огромният не маркира нищо анормално в тъй китния район на Тигъра.

Но ето че в момента, в който се кани да даде заден ход, в къщата избухва страхотна дандания под формата и звука на автоматен откос. Дълъг, наситен, в който заминава целият пълнител! Пукотевицата се придружава с писъци, стонове и звън на изпотрошена стъклария. Мастодонтът надава бойния си рев и се втурва към мястото на събитието.

Влиза в хола и в първия момент отказва да повярва на очите си. Той, свикналият с какви ли не ужасяващи гледки и дори с тази на собственото си отражение в огледалото! И има защо: русокосият, негрото, блондинката и останалите юнаци са се натръшкали дружно на пода в силно надупчено състояние, било вече мъртви или агонизиращи, но във всички случаи много кървави. Салвадор дел Панар стърчи насред стаята с все още димящ автомат в ръцете, освирепял, с безумен поглед и живописно виеща се между пъпките му сатанинска усмивка.

— К’во стана? — избъбря Гаргантюа-Беноа.

Пино, който клечи встрани, освежавайки с последни напъни шарките на един персийски килим, пояснява:

— Той направи онова, което се канехме да направим ние, Сандре.

— К’во искаш да кажеш?

— Двамата с теб искахме да изтръгнем истината от тях със сила. Момчето постигна това чрез заплаха. Беше страшен, наистина. Попита как е била убита сестра му. Русокосият не издържа и клекна. Призна, че са наели таутирания, за да я елиминира. Именно той отмъкнал ножа на Алфред след обяда. Докато Вероника сваляла фризьора на плажа, татуираният заклал госпожица дел Панар в банята на стаята й, след което завлякъл трупа в прохода между стената и леглото. Когато жената — вамп пристигнала, всичко било приключило. Тя изчукала Алфредо и след това, както вече установихме, избягала през вентилационната шахта. Идеалното престъпление! Колкото до Салвадор, при отвличането му скрили в апартамента дрога, за да създадат впечатлението, че става дума за разчистването на сметки между пласьори на наркотици. Целта им била да поискат много по-голяма сума от втората съпруга на стария дел Панар, като я заплашат, че ще освободят хлапето, ако не плати.

Дебелият все още не може да откъсне поглед от камарата трупове. Вартоломеевата нощ в резюме, бога ми! Да му се не надяваш на пъпчивия!

— Добре де, ама що стреля? — пита той. — Да не са му скочили отгоре?

— Не.

— А к’во тогава?

— Просто нервите не му издържаха. Най-неочаквано натисна спусъка и се разкрещя като бесен: „Убийци! Убийци! Сестра ми! Сестра ми!“

Берю изтръгва празния автомат от ръцете на Салвадор.

— Сбърках, кат’ те сметнах за мъж, мърльо попикан! И не ме гледай кат’ пържен шаран, екземо нещастна!

И в яда си му отвърта мощен шамар в два екземпляра по системата „насам-натам“, при което пръстите му ясно се отпечатват върху изораната от акнето физиономия на недоклатения, пръсвайки пътьом някои от по-изявените пъпки.

— Полицията рано или късно ш’довтаса, тъй че сега си отваряй ушите, хуйнанист нещастен, и запомни добре версията на сеньора Пиношет! Бихте ли били така добър да ни низложите фактите, на коит’ сте присъствали, гус’ин Пино, силвупле?

— С най-голямо удоволствие! — уверява го достопочтената Развалина. — Когато излязохте от стаята, младата жена се приближи до тук присъствуващия господин дел Панар — Младши и без особени затруднения успя да му отнеме оръжието. После се развика по адрес на съучастниците си: „По ваша вина сме загубени! Вижте докъде ни докарахте!“ и в пристъп на истинска лудост откри огън по тях. Виждайки това, господин дел Панар — Младши с изумително безстрашие се хвърли върху нея, за да я обезоръжи. С риск на живота си той на свой ред успя да й отнеме автомата, но в схватката неволно натисна спусъка и…

— Мъ’да — оценява по достойнство показанията офицерът от полицията Берюрие, — сега всичко ми се изясни. Чухте ли добре к’во се е случило, гус’ин Салвадор? Нали ще запомните версията на гус’ина Пино? Я ми я изрецицитирайте, за да видя к’во ви е останало в шишарката!

Пино се завръща от банята с подчертано колеблива стъпка, но за сметка на това празен и чист. Дори нещо повече, колкото и да ти е чудно: ухае приятно, бидейки се обилно одеколонизирал с откритата там козметика.

— Какво стана с особата, с която се беше усамотил за сексуални дебати, Сандре? — интересува се той.

Берю тутакси наостря уши, чеп, клепачи и още два-три подвижни елемента от анатомията си и се втурва в стаята, била свидетел на недоизразените му и недоизживени полови и други и чувства.

Леглото е празно. Той пребледнява. Върху белите чаршафи има следи от кръв, произтичащи от раната на Вероника. Но тъй скъпата на сърдечния му (и не само!) мускул сякаш се е изпарила и в тъй благородната душа на това тъй деликатно създание зейва дълбока болезнена рана.

— Чупила се е! — смотолевя отчаяно той. — Чупила се е по джанти, душичката, при т’ва, без преди туй да сме довършили онуй, дет’ го започнахме толкова перспективно! Е ли е възможно? И то точно когат’ за първи път в живота си се влюбвам от пръв тек! ’ма тя ш’ми умре, ако не се погрижа за нея, скъпата любима! Или пък тукашните фуражки ще й теглят куршума ей тъй, колкот’ приказка да става! Трябва да я спася, миличката! Кат’ за начало ще я вкарам в правия път, а после и във Франция. Ш’се оженя за нея и ш’си нароим деца. Много, колкот’ й издържи инкубаторът! Ш’си отидем на село, ще поема фермата на дъртите и ш’си отглеждаме свине. През лятото смърдят, та се не траят, вярно, но пък през зимата носят печалба. Ш’ги завъдя от породата Бейбилас — тлъсти, пембени, с черна опашка. И ш’ти кажа, че първата награда на експутзициите ш’ни е в кърпа вързана! Ш’кръстя фирмата „Берю — експорт — импорт“. И ш’си уважавам Верониката по цял ден: на кухненската маса, в плевника, на пода, в курника, връз житото в хамбара, коет’ мож’ би сигурно ще й се завира в силоза, но к’во от т’ва, питам? Важното е подир туй да си прочисти тъй канализацията, че да не останат зърна, щот’ кат’ нищо могат да покарат при оназ’ жега! Кат’ помня как ми загря хуйвейбина във фурната й, сигурен съм, че го докарва на температура кат’ за доменна пещ!

Най-невероятното е, че целият този монолог му отнема едва няколко секунди. Тревожен, но преизпълнен с решимост, Александър-Ромео Берюрие се връща в напомнящия екарисаж хол.

— Пинюш — анонсира той с подобаващ за величието на мига патос, — ш’се наложи да се разделим за малко, приятелю. Трябва на всяка цена да намеря девойчето, нали ме разбираш, понеже? Поради коет’ оставям на твоя милост грижата да посрещнеш ченгетата и да ги осветлиш по конюнкуртурата на ситуацията. И гледай тоя таратутляк да удържи на напъна! Дължим го на майка му, най-малкото аз! В крайна сметка к’во е виновен, че са го прихванали щурите след всичко, коет’ преживя. Ш’се видим у тях, къдет’ сигурно ни чака амигото Алонзо. Вкарай колкот’ се може по-бързо Кармен в хода на течението на нощните периферии, за да ни покрие в случай, че колегите й се размъркат при вида на тая касапница!

Сетне полага бутовидните си ръчища върху крехките плещи на бледния юноша Салвадор и добавя:

— А ти, момчето ми, стягай редиците! К’ви има още да ги сърбаш през тоя живот, направо ти е бедна попарата! Мисли си за Марадона и се питай как би постъпил той, ако беше на твое място.

Край на предаването!

Финална заставка на емисията „Тъй рече Берюрустра“!

Александрович — Бенито обръща гръб на всичко описано дотук и задълбава в нощта по дирите на голямата си любов.