Сан Антонио
Аржентсвински истории (20)

20
Просто продължение — bis

Е компенсируемо отказуемото.

Е несъотносимо спрямо убиеца, отричащ деянието си въпреки очевидностите^[1].

След като изживява хоризонтално, вертикално, диагонално, в дълбочина и напречен разрез най-съществения оргазъм в инак безупречния си живот на домакиня и инкубатор, г’жа дел Панар (I вариант) решава, че най-достойният изход от така създалата се деликатна ситуация е да се гътне отново в несвяст. И тя се, забелвайки артистично очи под полуоткрехнатите кепенци на тежките си гущеровидни клепачи. Междувременно, възползвайки се от този й тъй енергичен отказ да възприеме случилото се за свършен (и съвършен) факт, Александър-Беноа прилежно забърсва макроцефала си с нощницата й, при което стига до две гъбясали от мъдрост заключения: първо, че, бидейки от коприна, същата е крайно неподходяща за интимен тоалет, и, второ, че е доста странно все пак една тъй богобоязлива особа да се кипри в копринена нощница. В същото той съзира пикантен признак за наличието на потайни въжделения, несъвместими с доброто възпитание, но латентни, и то с висока степен на реализуемост (както току-що сам се е уверил).

Фактът, че е набучил класово явление като ма’ам дел Панар, го изпълва с неподправен възторг. Загнездилото се дълбоко в анатомията му републиканско его, дължащо се на достойните възпитателни методи в общинското и най-вече мирянско първоначално училище, подсъзнателно поражда у него желанието да унижава прогнилата буржоазия под пъп и над пъп по всички възможни начини. О, не от злоба, разбира се, а от чист антиконформизъм, вмествайки нещата от живота (между които и леглото) по-скоро в рамките на закачливото „Майтап да става!“, отколкото в тези на високохуманния принцип „Прекарай ближния!“.

Решавайки, че Панарица започва да прекалява с комедията, Многообемния отскача до банята, наквасва обилно една изтривалка и я изцежда върху лицето й. Дявол го взел!… Толкова грозен нос и такива отвратителни брадавици (особено онази, косматата!) наистина рядко се срещат. Баба ти Яга метлата да си яде! Нищо чудно, че превтасалият говеждовъд е отдал предпочитанията си на русокосата и лъчезарна Хилдегарде. Макар че, за да бъдем обективни, дъртата също бе светнала като слънчице, уреждайки мухлясалото си мазе с официалното посещение на Берюриевия The Big.

Водната терапия не дава очаквания резултат, сиреч да вкара гражданката Розита в свяст, и Александър-Беноа се нервира. Гласувайки в полза на крутите мерки, той прикляка в характерна поза точно над манерката й и изстрелва право в носа й серия волни, художествено оформени пръдни — емпиричен метод, използуван относително рядко в английския кралски двор, но за сметка на това създавал векове наред неповторимата атмосфера (разбирай: ухание) на първите брачни нощи в родното му село. По времето на дядо Берюрие строго се е съблюдавало правилото след „прогонването“ на младоженката същата да бъде „успокоена“ от изживяното сътресение по този тъй грациозен начин. В случая той също действува безотказно. Сеньората експлодира в свирепи кихавици и се развихря в диви подскоци, в резултат на което Берю се капичва от седлото, тоест от физиономията й, и се прикреватява на задник току до нея.

— Какакакакаво ме сопопопополетя? — прописусуква с изтерзано гласче горгоната. — Съзнание ли изгугугугугугубих-х-х-х?…

За пореден път Полиглъта чудесно разбира за какво става дума на испански и реагира напълно логично на френски:

— Малък световрът, графиньо, но кат’ си заплакнете медузата и смените тоя парцал, всичко ш’ви се стори рози и разкош! Хайде сега, на-ни-на, кифло смачкана, и най-добре ще е да го откараме без прекъсвания до сутринта. Надявам се, че приятелчето ще престане да хвърля баласт!

В заключение Мастодонта напуска намиращата се все още в прясно постреволюционно състояние дама и се потапя в миазмите на стаята, която споделя с Пино. Архивният хърка. И го прави добре. Като за конгрес на гатери. Въпреки което, Берю съумява да установи отсъствието на тревожно, предвещаващо нови фекални бури къркорене. Успокоен, той отваря прозореца, за да позволи на вонята да се евакуира, сетне се просва на леглото и отмърква в мига, в който заема хоризонтално положение.

И вече сънува в мегаколор и долби стерео, когато след дълго и мъчително разтърсване посеркото отново го събужда. Жалко, защото сънят е изключително интересен. Същият се развива в онзи влак, който препуска нагоре — надолу по „курдилиерите на Гландите“ (според твърденията на Берюрие), претъпкан с разкошното кафе „Нова Бразилия“ (интересно дали има стара?). Мамута е гол, както го е мамутеса родила в един от вагоните в компанията на рота прелестни създания в Евина униформа, които весело чуруликат и се плицикат в уханната маса, докато Свръхнадарения жизнерадостно ги опъва една подир друга. Палавите зърна се промъкват навсякъде: в устата му, в… знаеш къде, в ушите, в ноздрите, в пъпа, в… абе навсякъде, като ти казвам! Навървят се дори около второто му и най-често първо „аз“, и то в разгара на маневрите, което придава допълнителна пикантност на усещанията.

— К’во, таковата?… — успява той най-сетне да изплува.

— Трябва да уринирам — уведомява го Пино.

— И к’во се иска от мен в случая? Да ти светя, що ли?

— Работата е там, че ползуваме една и съща баня с домакинята и точно в момента тя е заседнала вътре.

На Берю, както винаги, му хрумва гениална идея:

— Излей се през прозореца!

— Смяташ ли, че?…

— Пикай и не питай!

И моментално заспива отново с тайната надежда да догони описания по-горе кафе — влак.

Антиката се изсипва от леглото и с подгъващи се карачки се насочва към прозореца, закрит с тежки двойни пердета. Известно време опипом се опитва да открие задействуващите ги шнурове, но под могъщия натиск на мехура си бързо се отказва, хваща краищата и рязко ги дръпва. И тогава усеща съпротива, при това не „инертна“, а подчертано „одухотворена“. Руината мигновено съобразява, че зад пердето има някой, включва на първата попаднала му подръка защитна реакция и атакува с дясното рамо напред. Нахаква се в нещо твърдо, което поддава, и по реда на номерата изахква, изохква, изпъшква, изругава и накрая се прехласва в писък, който бързо заглъхва в дълбочина.

— Берю, ела! Бързо! — хлъцва Пинюш.

Най-сетне успява да намери пролука в пердетата и надзърта от прозореца, но му се завива свят и припряно дава заден ход. Отзовалият се с учудваща експедитивност на призива му Александър-Беноа безцеремонно го изтиква встрани, за да си осигури нужната видимост, и съзира далече долу човешка фигура, проснала се насред улицата в позата на кръст за храброст.

— Амин! — въздъхва Хипопотаместия.

— Мъртъв ли е? — смотолевя потресен Пино.

— След плонж от трийсет и шестия етаж? Ти ме учудваш!

— Виждаш ли, аз не нарочно, аз…

— Излишно е да ми се истеризираш, само щот’ вестибюларната апаратура на някакъв тип, дошъл да кръцне гръцмулчето на Салвадорчото, е дала на заето!

В същия миг той забелязва на паркета странен предмет. Навежда се и констатира, че същият е ефирна мокасина с каучукова подметка, гарнирана нагъсто със ситни вендузи. Грабва я, засилва я през прозореца и светкавично го затваря.

— Не пали лампата!

Спотайва се зад пердето и се опитва да види какво става долу. По тези малки часове улиците са почти безлюдни, но въпреки това неколцина любопитни ноктамбули (предимно къркани до козирката моряци) хукват към мястото на събитието, докато, за разлика от тях, една спряла в близост кола го напуска с пълна газ. Интуицията му се изказва в полза на бял сааб с гюрук, но тъй като последният е вдигнат, не успява да установи нито броя, нито външността на пасажерите.

Мамутът присяда на леглото и с леко потреперващ глас отбелязва:

— Ако не ти се беше обадила простактата, щяха да ни организират такава Вратоломеева нощ, че да ни репатритнат в Парижко в дървени шлифери!

Сетне, в качеството на психическо разтоварване, хваща с две ръце чудовищния си грездей, намества го внимателно върху дясното си бедро и яростно се заема да драпа с нокти помощния си инвентар, предизвиквайки дива паника сред бивакуващата там фауна.

— Но на мен продължава да ми се пикае! — изхлипва Цезар.

— Направо мож’ да ти скъса нервите тоя дъртак! — изсумтява раздразнено Необятния. — Пикай тогава в саксията, дет’ е върху шкафа!

Предложението идва по душа на изтерзаната отделителна система на Цезар, но миг по-късно той колебливо възразява:

— Само че цветята се изкуствени, Сандре!

— Толкоз по-добре, така поне няма опасност да увехнат!

На сутринта пристига полицията и иска разрешение да изследва онези стаи в апартамента, които гледат към пристанището. Господа ченгетата установяват, че един от товарните асансьори на небостъргача е спрян на трийсет и шестия етаж и че вратата му е застопорена с парче дърво. Прозорецът на стълбищната площадка също се оказва блокиран и върху корниза, опасващ сградата на всеки дванайсет етажа, с цел да хармонизира общата перспектива, откриват миниатюрни парченца каучук. Заключават, че алпинистът се е опитал да проникне в някой от апартаментите на трийсет и шестия етаж, но е изгубил равновесие и е приключил завинаги със спорта. Същият е идентифициран като опасен, избягал наскоро от затвора в Кордоба рецидивист на име Невада, но известен повече под прякора Маймуната заради изключителната си ловкост.

Когато екс — Панарица и пъпчивият й изтърсак разбират, че безпарашутният скок на бандюгата се дължи на инициативността на техните френски гости, те със сълзи на очи се хвърлят на шията им, кълнейки им се във вечна признателност.

Трогнат до дъното на жлъчката си, Берю също ревва, изхождайки от принципа, че не си заслужава да пестиш емоциите си, когато това наистина си заслужава.

Ма’ам дел Панар е просто неузнаваема. Сложила си е дори грим, който, разбира се, нито скъсява дългия й клюновиден нос, нито заличава кошмарните й брадавици, но все пак разведрява инак статично суровото изражение на лицето й. Неочакваният и мощен сондаж, с който Обемистия е облагодетелствувал интимностите й, е вдъхнал на клетата женица нова вяра в анатомията й, нови сили с оглед на бъдещи разработки, а оттам и напълно обяснима жажда за живот, която буквално прелива от изпълнените й с надежда кривогледи очи.

След закуската, включваща студено месо и черен фасул, които Берю полива с няколко литра разкошно червено вино, той и Пино се оттеглят в хола, за да съставят план за действие.

Двамата са напълно наясно, че е настъпил моментът да вземат инициативата в свои ръце. Бандата е предприела първата си атака, увенчала се с пълно фиаско, и сега те на свой ред трябва да минат в настъпление.

В обичайния си телеграфен стил Пино прави рекапитулация на положението:

— Очевидно негодниците, на които е платил покойният Мартин, имат намерение да изпълнят договора въпреки смъртта му. Затова и наемат един избягал от затвора убиец, на когото възлагат задачата да види сметката на хлапето. И ако за негова зла чест случайно не го бях пратил да захапе паветата, Салвадор отдавна вече да е изстинал. Ударът им се провали, но те отново ще опитат. Какво мислиш по въпроса?

Три дълги утвърдителни пръдни изразяват пълното съгласие на Берюрие със заключенията му.

— Чудесно! — оценява по достойнство красноречието му Пинюш. — С какви елементи разполагаме?

Този път Дебелия отговаря с двоен трясък, но на друга честота, който заглъхва нейде в онази мистериозна камера, където газът престава да бъде газ, за да премине в друго, значително по-осезаемо агрегатно състояние.

— Престани, че и на мен ми се приисква! — приплаква умолително Пинюш.

The Mammouth реагира с многозначителната и горда усмивка на млекопитаещо, което умее не само да контролира ануса си, но и виртуозно да си служи с него. И за последно, закачливо пласира една тънка и дълга, която отзвучава с нежния приплясък на плоско камъче по меланхоличната повърхност на савойско езеро.

Разбирайки, че коекипьорът му винаги ще има последната дума в областта (ако смеем да се изразим така), Пино с въздишка продължава разбора на ситуацията:

— За момента разполагаме с три елемента. Първо, известна ни е самоличността на наемния убиец, който е мъртъв; второ, знаем, че съучастниците му използват бял открит сааб; трето, разполагаме с доказателство, че бандата е наясно с точното разположение на стаята на младежа. Което означава, че някой ги е осведомил за това. И тъй като е изключено това да е обитател на апартамента, налага се заключението, че същият е бил предварително посетен от външно лице. А оттук следва, че се налага да интервюираме старата прислужница и господарите й.

Първоначално Многообемния има вероломното намерение да приветствува експозето по свой начин, но инстинктивно предусеща, че този път рискът е прекалено голям, и се въздържа.

— Златни ти уста, Пино! Иди да поразпиташ Панарестите и лилипутчестата, а аз през туй време ще ударя една жица на Карменсита, за да ни изпроводи малко от своите абортригени.

— За какво са ни?

Берю загадъчно се подсмихва.

— Ш’ти светна нещо, дърто. Колкот’ до логиката, шапка ти свалям, но си зле с въображението. Разликата между нас е, че ти се озърташ назад, а аз гледам в перспектива!

Първоначално решава, че така и няма да го свържат с нея, because of езиковата бариера, но в крайна сметка телефонистката го прехвърля на една колежка, която говори канадски френски, и нещата се уреждат.

— Слава богу! — изхриптява задъхано Кармен на другия край на линията. — Най-сетне! Най-сетне се обади, любов моя френска! Ти, нерезо мой ненагледен! Ти, патко моя колосална! Ти, какалашко моя демонична! Мисля единствено за теб и хормонът така ме друса, че се налага на всеки половин час да си кисна барокамерата в леденостудена вода! През нощта не сънувам нищо друго, освен огромния ти чеп, и трябва да натиквам възглавницата си между краката, за да заглуша отчаяните призиви на стръвницата! Какво? Какво прави в момента грандиозната ти печурка, свиньо похотлива? Къде? В чии дупки я засаждаш, негоднико шишкав? Ох-х-х-х-х-х!… Изгарям! Чезна! Умирам от незадоволена страст! Пред погледа ми се мержелее единствено твоят едноок боздуган. Рицарю мой на Печалния слип! Забранявам ти да ми изневеряваш! Чуваш ли, гад сластолюбива! Той е само моичък, твоичкият! Само мой! Личен! Персонален! Индивидуален! Неприкосновен! Пипне ли го друга, тозчас ти го обезглавявам, да знаеш! Чуваш ли, отвращение любимо? Чуваш ли?…

— Би било трябвало да съм глух, за да не чуя такъв вой, съкровище! ’ма ти к’во си се разкрещяла, кат’ че ли жива те дерат, сливо сплескана? Само не ми с’прави на ревнива, ш’те замоля, ако обичаш, силвупле! Та ние живеем в цивилизован свят, по дяволите! Ако ш’ми трябва пълномощно всеки път, когато ми се прииска да натопя мачарока, по-добре да си гилотинирам братята Карамазови и да приключим с въпроса! Ако искаш да знаеш, душа, аз съм нормален човек! И кат’ такъв ми е обходимо да удрям най-малко три — четири — пет и прочия тека дневно, щот’ инак има опасност да ми избият вентилите! Но ти не се тревожи, гургупичката ми! Щом се видим, ш’си получиш заслуженото. Ш’ти заделя най-доброто the great, the first, the в’обще! А пък ако слушкаш, ш’ти спретна такъв фойерверк в задния двор, че метрото и празно да е, пак права ш’си стоиш! Само че ш’трябва да си донесеш едно гърненце масло, кат’ Червената шапчица! И мож’ да бъдеш сигурна, че тогава вече ще има за к’во да си дереш гърлото! Междубременно ето к’во става, поради коет’ си затвори плювалника и включи на подслушване! Ясен ли съм, трътко непоръбена, или да се повторя?

И в същия изискан стил й резюмира развоя на събитията през изтеклата la notte, след което ултиматира:

— Absolutely е наложително да ми изстреляш в подкрепление най-малко две фуражки, съкровище. Проблемът е там, че с Пинюшет не мож’ дори да се изсекнем на испански. Имаме накрайна нужда от преводач, за да се разщъка и да разпита де — що му паднат на мушка Педровци, Пауловци, Санчопансовци и прочия твар. Бил бих доволен, ако засилиш насам оня симпатяга, сержантчето Алонзо Кенефио, койт’ ми се струва доста оправно момче. Между нас казано, няма да е зле да си го включиш в листата на чакащите за Седмото небе, пиленце. При туй в тази за първа класа. И мож’ да бъдеш по-сигурна от уверена, че напълно го заслужава. Юнакът си е роден тъпкач, по очичките му личи! Мен ако питаш, двамцата в комплект с оная разкошотия, твойта секретарица, могат да ти спретнат такова театро, в сравнение с коет’ фортициите на ма’ам Хата Мари ш’ти се сторят кат’ Тайнствената вечеря. И решиш ли да организмираш един турнир, мож’ да разчиташ на мен, за да те открехна по някои основни моменти! И то не глезотии в стил „Европейски съюз“, а чиста проба made in France!

Вторият каскет ш’ми е нужен, за да наблюдава апартамента, докат’ водим следствието. Трябва ми не някой капут с вакуум под черепухата, а тарикат от класа, а capito? Good! Даже very! A сега те оставям. И междубременно не си нервирай много гевречето, щот’ инак ш’се наложи да ти смажем депото, за да си паркирам локомотива. Ciao, съкровище! Експедирай ми твоите пеони с хейликоптер, щот’ има пожар. И не забравяй да удариш един среден пръст под кюлотките на секретарката, когат’ ти донесе документи за подпис. Целувки!

И Монументалния затваря телефона — спокоен, ведър, доволен от себе си и от куп други неща. Не ще и дума, Аржентсвинско е напълно по вкуса му!