Сан Антонио
Аржентсвински истории (3)

3
Най-после начало!

Антракт. Александър-Беноа пресушава чашата си, моментално я напълва отново с голова разлика 3:1 в полза на виното срещу портото; гаврътва я на екс; оригва се с присъщата си изискана непринуденост и избълбуква:

— Алфред да хербаризира с нож някаква си пръдла, и то при положение, че се трупира в безсъзнателност само кат’ си помисли за кръв!?… Не ме разсмивай!

Пино свива рамене.

— Берта е категорична. Всъщност тя лично ще ти го потвърди — все още е на телефона.

— Надявам се, че комунтикацията е за сметка на Алфред — заявява Мамута, катапултирайки се от креслото, грабва слушалката и измучава:

— Берти?

Грешният глас на прелюбодейната съпруга тозчас нежно погъделичква евстахиевата му тръба, прехласвайки се в патетични стенания:

— О, мой Сандре!… О, Сандре мой!… Сандре, о, мой!… Мой, о, Сандре!… Мой Сандре, о!… Сандре мой, о!… О!… О!… О!…

— Да му ядеш курнишона на твоя Сандре, шмутко посрана! Ш’ми се омъглявате, значи, в Аржентсвинско, без в’обще изобщо през ум да ви мине мисълта да ми предложите да ви акткомпанирам! Ти к’во, трътко нещавена, да н’си в’образяваш, че шях да ви преча, а? Ама и туй, твойто, не ново двайсет, а двеста и двайсе: да ми се изсулиш кат’ пръдня по терлици под престекста, че оная смръдла сестра ти си била фактурирала крака! Бъркаш, Берти! Много бъркаш! Нямам нищо напротив да м’изнерверяваш, но съм категорично срещу да ме лъжеш! Не е редно женени съпрузи да си въртят подобни номера. Е, видя ли сега на к’ъв се нахлузи с твоя окошарен Алфредо, щот’ колегите оттатък вече със сигурност са го тикнали в дранголника, ако мож’ би най-вероятно не се лъжа?

— Да… — изхлипва Слоницата на отсрещния материк.

— Тъй му с’пада на тоя напудрен дирник с неговите вечни финтове да ми с’прави на Гетсби пред първата срещната шунда, и то с физилологията си на настъпана амеба! Сега има да кисне в панделата, дордет’ му се фараонизира^[1] хейпидермиса. И на излизане, ако някога в’обще му се уреди that is the question, както е казал Шекспирт, между пръстите на карачките му ш’са покарали пичурки, помни ми думата! Междубременно няма к’во повече да си играеш на блудствения син, ами веднага хващай пътя за насам! Яхай се на първия самолет или на първия влак и моментателно се изсипвай тук, щот’ инак другояче веднага ти константирам по съдебен път предхуймишлено зарязване на дом, съпруг и семействени задължения и подавам молба за развод!

— Ама аз в’обще не мога да шавна оттук! — разридава се покъртително Тлъстугата. — Ченгета ме изискват да съм им постоянно на предразположение.

— На таквоз паче говно те е насадил твоят попикан Фигаро, че направо в рамка да си го туриш! Даваш ли си сметка, Берти, че години наред си се съвкуплетявала с убиец! Осънзнаваш ли го или хич, м-м-м?

— Просто не мога да повярвам! — засвидетелствува тя тотална липса на въображение. — К’во ли мож’ да го е прихванало т’ва инак толкоз кротко и отзивчиво момче?

— Прихванало го е туй, че е садистик^[2], Берти!

Кат’ си помисля само, че цели петнайсет години тъй безпрекурсловно си се отдавала на един низверг с най-нанадолни инстинктивности! И че през цялото туй време аз, легитимационният ти съпруг пред кюре, кмет и Марсилеза, съм те ратифицицирал все на второ четене, колкот’ да не ти увехне сливата!… Thank you, ама Nein! Ако си в’образяваш, че ш’се хуйнижавам и занапред да ти разчиствам путлигона от вторичните суровини на тоя убиец, знай, че бездънно се заблуждаваш! Ш’та пратя да специализираш при неграта от Осемнайсти район и тъй поне ш’си спестиш остаряването, шот’ можеш да бъдеш по-сигурна от убедена, че още при първия сексанс ш’те обзаведат с възможно най-породист спин!

Побеснял, той затръшва слушалката с такъв замах, че телефонът мигновено приема контурите на смазана от булдозер фъшкия. Буквално вибрира от гняв, Неудържимият! Втурва се да кръстосва стаята, огласяйки разкошния Пинюшов интериор с нервни, граничещи с истерия пръдни. Прехласва се в псувни и предсказания, ухаещи недвусмислено на прясно рендосан ковчег. Кълне се, че веднага, щом благоизневерната му (както я величае) дебаркирала at home, ще я закрепости на ненормиран работен ден на тротоара на улица „Сен Мартен“, напъхана в чифт от ония ботуши, които стигат до темето, без кюлоти и усукана с няколко метра синджир в качеството на работно облекло.

— Да в’ри да помпа клошарите, кюретата и боклукчиите, та поне да изкарва някой и друг грош!

В полезрението му попада подвижният бар и той спонтанно се самообслужва за n-ти път. Този път портото се реализира в препълнената с вино чаша само с няколко капки, колкото за аромат.

Пино тъжно го наблюдава.

— Тая мърша направо ш’ми съсипе живота! — песимизира Берюрие. — Ах, що ли си нямах и аз такваз примерна съпруга кат’ твойта! Подрядъчна жена, че и с добро образование, която най-почтено си осигурява домашна путдръжка на съкровеностите от висококвалификсиран специалист…

Цезар поклаща благообразната си манерка на сенилен добряк.

— Признавам, че имам късмет — отбелязва той. — Какво смята да прави Берта?

— Нищо! Тамошните фуражки са я застопорили в хотела й, кат’ че ли тя е заклала заколената. Даваш ли си равносметка к’ва излагация е т’ва за омъжената съпруга на един офицер от френската полиция!?…

— Трябва да я измъкнем от това положение! — заявява милосърдният Пинюш. — Ще се обадим на Сан Антонио.

— Сантантонио, дръжки! В момента двамата с Мари Мари въртят любовни гъстроли на фаткирите в Индия. Нещо пак ги е треснал хормонът. Абе все си бягат по мантинелата, гъбълчетата, но мож’ да бъди сигурен, че много скоро ш’дойде ден, когат’ ш’катастрофират челно пред кварталното кюре!

— В такъв случай да вървим при Стария и да го помолим да ни съдействува пред аржентинските власти за незабавното репатриране на Берта!

Берю едва не обезчестява с ток персийския килим.

— Никога! Тоя пък в’обще не мога да го трая с неговите хейзуитски усуквания! Още отсега го чувам как ш’ми ги заизвива кат’ за неделна литъргия: „Драги ми Берюрие, след като човек се е оженил за развратница, напълно логично е да очаква подобен род неприятности!“ По-скоро бил бих предпрочел личноръчно да курдисам Берти на електростатическия стол, отколкот’ да ида да му се сополивя във вратовръзката! Мразя го и в дебелото черво, ш’ти кажа, ако не знаеш! Направо ш’се изпразни от хуйдоволствие, плешивият му чекистджия, кат’ разбере в к’ва саламура съм се накиснал! Не, Пино, не бива да доставяш прекалено много щастие на хората, щот’ да се надяваш подир туй на признателност, е все едно да чакаш писмо от мъртвец!

Тази основополагаща по своята правдивост мисъл окончателно убеждава Пино. И като тънък психолог, който е повече от наясно с мизериите на живота не само в общ план, но и в подробности, той едновременно тъжно и утвърдително кимва с глава.

Пренебрегвайки напълно портото, Берю си сервира нова порция вино и я пресушава с все същия глътков патос, напомнящ тържествуващия вик на задръстена клозетна чиния, току-що отпушена с каучукова вендуза.

— Искам да ти предложа нещо, Александър-Беноа промълвя Неолитния с подозрително мечтателен глас.

— Дарения се приемат в натура! — хлъцва Свинеобразния, изпълвайки помещението с концентрирана винна омара.

Цезар замислено поднася към отново щръкналия под носа му традиционен фас вулканичния пламък на запалката си, датираща от Първата световна война.

— Ще заминем за Аржентина, за да видим как стоят нещата на място — обявява той.

Несъизмеримият се вцепенява в позата на Буда (само с две ръце, естествено, но затова пък с какъв трети крак!) и след кратка пауза отбелязва:

— Звучи чудесно, само дет’ някой ш’трябва да се изръси за пътуването!

— Всички разходи поемам аз.

— Не мога да приема, Пинюш! Туй, че съм се бракувал с една еростоманка, в никакъв случай не означава, че трябва да се чувстваш ангажиментиран с щуротиите й!

— Берта не е лоша жена — уверява го Изкопаемия. Вярно, има пожароопасно огнен темперамент, но ако изключим това, просто няма в какво да я упрекваш. Пък и поразмислиш ли по съвест, приятелю, ще се съгласиш, че и на теб ти е доста слаб ангелът в плътско отношение. Тъй че ако двамата решите да си организирате конкурс в стил „Нерон & Месалина ООД“, сигурен съм, че именно ти ще гушнеш контролния пакет акции!

Негово Величество се разплува в горда усмивка.

— Трябва да призная, че опрат ли нещата до скекс, никога не си оставям магарешкия в калта! Падне ли ми целес’образно оформена в температурно отсношение дупка, просто не мога да се въздържа, особено ако е по-нагъсто брадясала по периферията!

Сетне се приближава до приятеля си, навежда се и благоговейно го разцелува по очите, без ни най-малко да се формализира от факта, че същите са неразбиваемо бетонирани с почти плейстоценови гурели.

— Слушай к’во ш’ти кажа. Цезар — прочувствено промърморва той. — Стар си, скапан си колкот’ си щеш, че и да не щеш, устата ти смърди кат’ войнишки кенеф по време на дизайнтерия, чурката ти е непростимо микурскопична и дори в най-добрата си форма го докарва за не повече от пиян плужек, но ако бях бил мадама, знай, че бих щяла веднага да се отдам на мъж кат’ твоя милост! Вярно, достатъчно е човек да т’мерне само с парфюмерийното си зрение, за да си посади черния дроб в мушкатото, но затуй пък в сравнение с теб мамка ти Тереза в’обще не мож’ да се сравнява! Предсказвам ти го най-отговорно: един ден ще бъдеш кантонизиран за светец; ш’те статхуйфицират в де що цръкви има и ш’търчат да ти палят свещи в подножието за щяло и нещяло. Приемам охфертата ти! И за да ти демонстратирам признателността си, ш’ти подаря часовника на моя старец, при туй с верижката! Осемнайс’каратово злато!

— О, не, и дума да не става! — протестира Пино. — Та това е семейна реликва!

— Така си е — съгласява се Берю. — Тогава ш’ти подаря голямата ракурвина, дет’ също ни е семейна и на коят’ е изрисуван изглед от пейзажа на „Разходката на англичаните“ с надпис „Сувенир от Ница“. Истински ордьовър на изкуството, за койт’ всеки антиквеникар ш’ти снесе цяло състояние. — Попива сълзите си с ръкав и епилогира: Голяма работа е да си мебелиран с такива приятели! Знай, че ако не бях бил вече вярващ, моментателно бих щял да се развярвам в Брадатия само заради туй, дет’ го направи зарад’ мен!