Джоан Джонстън
Боса пред олтара (7)

7

Дъщерята на Моли седеше с кръстосани крака, върху кухненската маса и държеше мечето в скута си, докато Пач го хранеше с пържени яйца. Моли изведнъж се уплаши, че дивото животно може да ухапе Неси. Но докато ги гледаше със свито сърце, тя осъзна, че мечето не бе единствената заплаха. Близо до Пач седеше някакво огромно същество, подобно на вълк. То обърна глава и я погледна. Макар и да не издаде никакъв звук, оголените му свирепи зъби я накараха да замръзне на място.

— Бандит никога не хапе, освен ако не се изплаши — каза Пач, докато подаваше малко яйце в устата на мечето. — Но Маверик, кучето ми, наистина беше зъл някога.

Тя разсеяно потупа подобното на вълк същество по главата:

— Такъв беше, защото принадлежеше на онзи човек в града, който се държеше наистина жестоко с него. Аз говорих с Маверик и го попитах, дали иска да дойде вкъщи с мен. Той каза, че иска и оттогава живее тук.

— Кучетата не могат да говорят — каза Неси.

— Трябва само да знаеш как да ги слушаш — обясни й Пач. — Ето, виж Бандит. Сега казва, че не иска повече, и е готов да подремне.

Моли забеляза, че мечето се е свило на топка в скута на Неси.

Пач стана и взе пухкавото животно в ръце:

— Време е да сложим Бандит да спи.

Когато се надигна, тя видя Моли, която бе застинала на прага:

— Не мърдай — предупреди я Пач, — ще те нападне.

Моли бе приковала очи в кучето Маверик и забеляза как козината около врата му настръхна. То дрезгаво изръмжа.

Пач бързо пусна мечето в скута на доволната Неси и се обърна към Моли:

— Точно зад теб на прозореца е и опашката й мърда. Това означава, че всеки момент ще те нападне. Ще се опитам да стигна до нея, преди да скочи, затова той съвсем неподвижно.

Моли се опита да схване какво й казва Пач. На прозореца? Зад нея? Зловещият писък, който Моли чу, звучеше почти като човешки и тя цялата настръхна.

Пач бутна Моли настрани и пресрещна жълтия облак, който се хвърли към нея от прозореца. Моли изпищя, когато Пач падна заедно с животното, което я нападна. Пач и златистокафявият звяр със страшни зъби и нокти взеха да се търкалят по пода. Ужасена. Моли изпищя с всички сили:

— Сет!

Всичко свърши така бързо, както бе започнало. Пач седеше на пода заедно с нещо, което приличаше на лъв, изтегнал се по гръб и с лапи, размахани във въздуха. Тя се ухили на Моли, докато галеше корема на голямата котка.

— Казва се Ребъл. Някой беше застрелял майка й. Аз сама я отгледах. Обича да се промъква зад хората, за да ги изненада.

Моли все още дишаше тежко с широко отворена уста, а погледът й беше изпълнен със страх, когато Сет се появи тичешком на вратата. След него вървеше Уит, а на края бе Итън. Моли се втурна към Сет и притисна лице към гърдите му.

— Какво стана? — обърна се строго Сет към Пач и прегърна изплашената си, трепереща жена.

— Мисля, че Ребъл я изплаши — невинно каза Пач.

Моли се откъсна от прегръдката на Сет, страхът й бързо се превърна в ярост:

— Можеше да ме предупредиш — изсъска тя към Пач. — Можеше просто да ми кажеш, че… че това кръвожадно чудовище е безобидно като най-обикновена домашна котка. Вместо това, ти ме изплаши до смърт!

— Хайде, Моли — каза Сет. — Не мисля, че Пач е искала…

— О, искаше, и още как! — отвърна Моли.

— Истина ли е, Пач? — попита Сет. Крокодилски сълзи се появиха в очите на Пач и се търкулнаха по бузите й. Долната й устна се издаде напред.

— Кълна се, че не го направих нарочно, татко. Не ми ли вярваш?

— Разбира се, че ти вярвам — каза той.

Изпод сведените си клепки Пач отправи към Моли триумфален поглед. Моли осъзна, че момичето й е страшен враг.

— И въпреки това — каза Моли през стиснати зъби — тази котка…

— Кугуар — поправи я Сет.

— Тази котка — повтори Моли — няма работа в кухнята ми.

Моли сложи юмруци върху бедрата си и зае войнствена поза. Сет реши, че е по-добре да отстъпи, отколкото да се противи, и каза:

— Пач, май е най-добре да изведеш Ребъл навън.

Той се сети, че и кучето е в стаята:

— Също и Маверик.

— И ги дръж навън — каза Моли.

— Хайде, Моли — опита се де я успокои Сет. — Животните на Пач…

— Трябва да живеят навън — твърдо каза Моли. — А не в къщата.

— Но…

— Искаш ли да стане дама, или не? — попита го Моли.

Изражението на Сет бе комично. Наистина сам попадна в собствения си капан. На Моли й се искаше да се засмее, но се въздържа, защото се страхуваше смехът й да не я издаде, че се намира на ръба на истерията. Реши да не поглежда към Пач, за да не се хване и тя като Сет на хитростите й.

Пач стана от пода с грациозност и достойнство, за които не една дама би й завидяла. Сложи едната си ръка върху жълтата козина на Ребъл, а другата върху сребристосивите кичури около врата на Маверик. Итън държеше вратата на кухнята широко отворена, докато Пач излезе с осанката на кралица.

Възхитена и неспособна да повярва, Моли поклати глава.

— Трябваше да те предупредя за домашните питомници на Пач — каза Сет.

— Има ли още изненади, за които трябва да знам?

— Ако под изненади разбираш животни, има още — в момента се сещам за Престъпник, Скитник и Отшелник.

— Не ме дръж в напрежение. За кого става дума?

Сет я погледна засрамено:

— За още едно малко мече, за гарван и змия.

— Трябвало е да станеш ветеринарен лекар.

Сет се усмихна с облекчение, доволен, че Моли притежава чувство за хумор.

— Понякога лекувам и четириноги пациенти. Всъщност повечето от животните на Пач са преминали през някаква трагедия, преди тя да ги вземе. Щяха да умрат, ако не ги бе осиновила. Освен миещата мечка — Бандит. Той ядеше яйцата в курника.

Моли се обърна към мястото, където Неси все още седеше с доволното мече в скута си.

— Не ми се иска аз да ти го казвам, но той продължава да го прави.

Сет се ухили:

— Да, но преди това поне ги чупя.

Моли се засмя и го подгони към вратата:

— Връщай се на работа, Сет. Сега, като знам какво да очаквам, ще се оправя.

Той се поколеба:

— Пач…

— Не се тревожи за Пач. Ще се оправим.

Когато раздърпаното момиче се появи неохотно на прага на кухнята, Моли каза:

— Днес искам да разопаковам някои неща и да почистя. Можеш да ми помогнеш.

— Имам ли някакъв избор? — попита Пач и погледна към баща си.

— Не — каза той.

Тя сви рамене:

— Добре. Кажи ми какво да правя.

Сет погледна бързо към Моли, после към Пач.

— Мисля, че е най-добре да се връщам на работа.

Той изчезна заедно с Итън и Уит.

През целия следобед Пач примерно й помагаше. Но Моли не подценяваше дъщерята на Сет. Знаеше, че малката фокусница не е извадила последния заек — или може би вълк, мечка или лъв — от шапката си. Моли бе решена да възпита Пач като дама, ако ще това да е последното дело в живота й. С цялата тази армия диви животни, с която Пач разполагаше, Моли си мислеше, че всичко може да й се случи.

Двете с Пач работиха рамо до рамо през целия следобед. Моли чистеше и оправяше стаите, а Пач й бе полезна, за да й казва, коя вещ принадлежи на Сет, коя на нея самата, и коя се е озовала в къщата, домъкната от четириногите обитатели.

Моли махна лекарствата от шкафа и внимателно ги подреди в една кутия в ъгъла до бюрото на Сет, където Неси не би могла да ги стигне. После подреди порцелановия сервиз на розички от майка си на горните полици на шкафа. Картината, изобразяваща кораба на Джеймс в Арктическо море, окачи над камината. Само с тези малки промени, стаята придоби по-уютен вид.

Но най-много впечатлиха Пач два интересни предмета, които Моли бе донесла в Монтана.

— Какво е това? — попита Пач и посочи една фигурка с цвят на слонова кост.

— Това е зъб от морж, така издялан от ескимосите, че да прилича на кит — каза Моли. Струя вода излизаше от носната дупка на кита, а зад нея се виеха огромните перки на опашката му. Моли не се изненада от това, че Пач, без да я попита, грабна резбата и я погали.

— Толкова е гладка! И студена, като че ли вътре има лед или нещо подобно.

— Знаеш ли, винаги съм си мислила същото. Само че ми се струваше малко глупаво, за да го кажа.

Пач погледна Моли подозрително. Беше й ясно, че не иска да е на същото мнение като мащехата си, по който и да било въпрос.

Моли постави кита върху шкафа в спалнята, където щеше да го вижда всяка сутрин, когато се събуди. Щеше да го премести в стаята на Сет, когато се пренесе там. Не й се мислеше кога ще стане това.

Но това, което накара Пач да изпадне във възторг, бе корабът в бутилка. Моли го постави върху чамовата полица на камината.

— По дяволите! — възкликна Пач. — Погледни го само! Дяволите да го вземат! Как е влязъл този кораб вътре?

— Трябва да попиташ Уит — отвърна с усмивка Моли. — Той го направи заедно с баща си.

Тази възможност явно не се хареса на Пач:

— Ти не знаеш ли?

Моли поклати глава:

— Джеймс не ми позволяваше да гледам. Каза, че това е моряшка тайна. Научи Уит, защото очакваше да стане моряк.

— По дяволите! Иска ми се да видя как се прави това.

— Ще трябва да питаш Уит — повтори Моли.

Моли имаше ясни планове за това, какво би могла да направи с къщата, за да стане по-уютна, но съвсем не бе сигурна, какво да предприеме за възпитанието на Пач като дама. Сещаше се за две очевидни неща. Първо, момичето трябваше да се изкъпе. Второ, да се облече в по-женствени дрехи.

Но когато Моли предложи на Пач да се изкъпе, веднага получи краткия отговор:

— Няма нужда.

А когато я попита къде са роклите й, за да й изглади една, Пач отвърна:

— Нямам рокли.

Моли си представи как я вкарва насила във ведрото и как я кара да стои мирно, докато и взима мерки за рокля. Сигурно ще се оправя по-лесно с кугуара, отколкото с Пач — помисли си тя.

През целия следобед Моли кроеше планове как да осъществи първите две цели. Чувстваше се като генерал, който планира голямо нападение. В късния следобед тя вече бе измислила начин. Планът й влезе в действие още тази вечер, след като се нахраниха.

Докато всички ядяха десерта, тя сложи няколко съда, пълни с вода, върху печката.

— Какво готвиш сега? — попита Сет, като си представяше нещо също толкова вкусно, колкото ябълковия пай, който тъкмо дояждаше.

— Нищо. Топля вода за Пач, за да се изкъпе.

— Няма нужда да се къпя — каза Пач и погледна бдително към Моли.

— Кога за последен път си се къпала?

Пач се намръщи:

— Не помня.

— Значи е време да се изкъпеш — твърдо заяви Моли.

Беше намерила зад къщата едно голямо дървено ведро, което й се стори подходящо за къпане, и го бе почистила предварително. Сега то се намираше в ъгъла до печката. Тя започна да го пълни с топла вода.

— Няма да се изкъпя. Не можеш да ме накараш — каза Пач на Моли.

— Нямам намерение дори да опитвам — отговори Моли. — Оставям тази чест на баща ти.

Пач и Сет извикаха едновременно:

— Какво?

— Баща ти ще направи каквото трябва. Мен ме интересува само да станеш чиста. По-късно трябва да ти взема мерки, за да ти ушия рокля. Уит, Неси, елате. Хайде да се поразходим.

Итън се ухили на Сет и каза:

— С удоволствие бих останал да погледам бурята, но мисля, че и аз ще отида с тях.

След миг всички, с изключение на Пач и Сет, излязоха от къщата.

— Ще й позволиш ли да направи това, татко? — попита Пач.

Сет подръпна едното й ухо напред и видя каква мръсотия се е събрала в него. После хвана брадичката й с ръка и обърна лицето й първо наляво, после надясно. С пръст се опита да изтрие едно черно петно от бузата й. Взе ръцете й в своите и ги огледа. Моли бе настояла Пач да си измие ръцете преди вечеря, но под начупените й нокти имаше мръсотия, която не излизаше.

— Тя има право, Пач — каза той накрая. — Наистина трябва да се изкъпеш.

— Няма да го направя, татко.

Очите на Сет се свиха:

— Аз пък ти казвам, че ще го направиш. Сега си сваляй дрехите и влизай в това ведро без повече приказки.

Лицето на Пач пребледня, когато разбра, че баща й няма намерение да излезе от стаята:

— Няма — отсече тя. — И ти не можеш да ме накараш.

Ако бяха само двамата, Сет може би щеше да отстъпи. Но тръпки го побиваха при мисълта как ще реагира Моли, ако той не може да накара дъщеря си да се изкъпе. Затова не се предаде:

— Влизай във ведрото, Пач.

Тя го погледна гневно и предизвикателно. Той стана от стола и тръгна към нея. Тя скочи и отстъпи назад, докато краката й се опряха до ведрото. Като го гледаше втренчено през цялото време, тя свали обувките и чорапите си и влезе с всичките си дрехи във ведрото. Преди той да стигне до нея, тя седна.

— Ето. Вече съм във ведрото.

Сет се вбеси — не само от това, че тя му противоречеше, а и от начина, по който го правеше. Престана да мисли и започна да действа. След миг беше до ведрото и накара Пач да стане. Едно дръпване отпред, и копчетата й се разхвърчаха по дървения под. Още едно дръпване за яката отзад, и ризата й бе свалена. Тя веднага закри гърдите си с ръце.

Единственото, което се чуваше, бе пъхтенето на Сет, когато я хвана с ръка през кръста и я вдигна във въздуха, и смаяните викове на Пач, когато той смъкна едновременно и панталоните и гащите й, въпреки че тя го риташе с крака. Панталоните й паднаха на пода в момента, когато той я бутна обратно във ведрото и тя падна с плясък.

Пач се разплака и се сви на кълбо. Наведе глава, сви колене към гърдите си и ги обви с ръце.

— Сега се измий! — изкомандва той.

— Махай се — смънка тя, долепила уста до коленете си.

Сет не чу молбата в гласа й, само предизвикателните думи.

— За бога, ако не се изкъпеш сама, аз ще го направя.

Пач повдигна глава и очите й, изпълнени с тревога, потърсиха неговите:

— Не! Татко, моля те!

Той вече бе коленичил и грабнал кърпата, която Моли бе оставила върху стената на ведрото. Като хвана Пач за китката, той повдигна ръката й нагоре, за да я измие. И изведнъж се вцепени от гледката, която се откри пред очите му. Косми!

Тъй като държеше ръката й нагоре, той можа да види и какво друго Пач криеше, докато се бе свила на кълбо. Напъпили гърди!

Лицето на Пач поаленя от страдание и тя заплака.

Сет пусна ръката й и тя веднага се възползва от това, за да притисне колената към гърдите си. Той седна на петите си и въздъхна дълбоко.

— Нямах представа, Пач — каза Сет. — Знаех, че постепенно се превръщаш в жена. Но… но не осъзнавах, че имаш… Не трябва да се срамуваш от това.

— Моля те, не говори за това — каза тя огорчена.

— Виж какво, Пач, аз съм лекар. И постоянно виждам хората голи. Аз…

— Татко! — проплака тя. — Махай се!

Сет не знаеше какво да прави. Искаше да остане и да поговори с нея, но разбираше, че баща й е последният човек, когото тя иска да види в този момент.

— И не забравяй да си измиеш косата — каза той, после стана и излезе от стаята.

Сет не осъзнаваше, че търси Моли, докато не я видя да идва с децата и Итън към него. Когато стигна до тях, той каза на Итън:

— Защо не вземеш Уит и Неси и не им покажеш онова място до езерцето, където се събират и пеят жабите?

Итън замислено повдигна вежди. Един поглед към бръчките около очите и устата на Сет му бе достатъчен, за да разбере, че има някакъв проблем.

— Добре, Сет.

Той поведе децата на Моли към езерцето и им каза:

— Очаква ви истинско удоволствие, деца.

Сет тръгна заедно с Моли към къщата. Като почувства, че е разстроен, тя попита:

— Какво има?

Сет спря под една топола и се загледа към планината. Търсеше думи, с които да обясни какво се бе случило, и които да не го представят чак толкова лош, колкото се чувстваше.

— Пач — каза той накрая. — Не искаше да си свали дрехите и да влезе във ведрото. Всъщност, влезе във ведрото, но с дрехите. Избухнах, съблякох я и…

— И какво?

— Тя има гърди! — промълви той.

Моли сложи ръка пред устата си и се изкашля, за да скрие усмивката си от Сет.

— Това обяснява защо толкова се противеше да се изкъпе. Изглежда от известно време е криела от теб факта, че пораства. Къпането би я издало.

— Държах се като кръгъл глупак и идиот.

— Никой не е идеален — каза Моли със закачлива усмивка.

Сет изохка:

— Какво да правя сега?

— Просто продължавай да правиш най-доброто, на което си способен.

Тя се замисли за момент и попита:

— Мислиш ли, че ще се изкъпе?

— По-добре да го направи, иначе…

— Тогава да я оставим сама, за да се изкъпе на спокойствие. После се дръж така, сякаш нищо не се е случило.

Сет я погледна с облекчение:

— Мислиш ли, че ще мога?

Моли се ухили:

— Не виждам защо да не можеш. Следващия път ще направим така, че да й осигурим спокойствието, от което се нуждае една млада дама. Ще имам достатъчно време, докато й вземам мерките, да разбера дали има и други неща, които Пач трябва да знае.

Сет се почувства по-добре, но не би могъл да каже защо. Нищо не се бе променило. Беше поставил дъщеря си в неудобно положение. Тя все още си имаше тези напъпили гърди. Само че по някакъв странен начин Моли бе изгладила всичко.

Но през следващите няколко дни стана ясно, че ще има битка. Моли бе решена да въведе Пач в света на жените, Пач бе също така решена да не й позволи, а Сет се намираше между чука и наковалнята.

За голямо разочарование на Моли Сет също имаше проблеми с Уит. Сет отстояваше позициите си, а тя бе между чука и наковалнята в този случай.

Моли не знаеше какво да направи, за да станат семейство, но бе решена да не се предава и да не отстъпва.

 

 

Измина една седмица от тяхното пристигане и Моли реши, че нещата в къщата са вече достатъчно стабилни и би могла да изненада Сет, Итън и Уит с обяд на открито. Изпържи едно пиле, направи картофено пюре и сложи всичко в една кошница. Малко преди обяд тя, Неси и Пач тръгнаха към боровата горичка, където работеха мъжете.

Когато пристигнаха, Итън махаше клоните на едно отсечено дърво, а Сет и Уит не се виждаха никъде.

— Къде е Сет?

— Той е по-навътре в планината и сече друго дърво.

— Уит с него ли е?

— Предполагам.

Това звучеше твърде неопределено, за да остане Моли спокойна. Тя остави Неси и Пач при Итън и тръгна да търси Сет и сина си. Когато видя Сет, тя спря и се загледа. Той беше свалил ризата си и слънчевите лъчи, които проникваха през клоните на дърветата, танцуваха по силните му мускулести рамене, струйка пот се стичаше по гърба му и мокреше панталоните на кръста му. Сякаш изваяната му красота се помрачаваше само от два големи белега — единият на дясното му рамо, а другият ниско на гърба, точно над колана на панталоните му. Тя гледаше с благоговение как той грациозно повдига тежката брадва над главата си. Отекващият звук от ударите на брадвата по дървото я върна към действителността. Тя осъзна, че Уит не е с него.

Вероятно имаше причини, поради които синът й го нямаше тук в момента. Нямаше защо да изпада в паника.

— Здравей — извика тя.

Когато Сет се обърна, тя затаи дъх. Наистина бе великолепен мъж. По загорялото му лице проблесна усмивка. Тя също му се усмихна и попита:

— Къде е Уит?

Сет се облегна на брадвата и избърса потта от челото си с червената кърпа, която висеше от задния му джоб.

— Не знам — призна той. — Реши, че е уморен и си тръгна. Беше тук преди малко.

— Къде отиде?

— Не каза.

Сърцето на Моли заби силно:

— И ти го пусна да тръгне сам?

Тя погледна към тъмната стена от борове, ели, хвойни и брези.

— Защо не го потърси?

— Той знае къде съм — отвърна Сет.

— Но може да се изгуби. Тук има индианци, диви животни…

Сет прегърна Моли и я задържа така.

— Моли — каза той, като се опита да я прекъсне.

— Бизони, кугурни…

— Моли.

— И разбойници, и…

Сет я накара да млъкне с целувка. Тя се бе държала на разстояние от него през цялото време от онази нощ на верандата преди една седмица. Той я гледаше и желаеше всеки ден, всеки миг. Но нямаше такъв момент, в който децата да не са наблизо. Сега, когато я държеше в прегръдките си, той реши да се наслади напълно на този откраднат миг на интимност.

Придърпа я плътно към себе си и се притисна между бедрата й. През тънкия памучен плат на роклята й чувстваше как гърдите й се допират до неговите. Изсумтя недоволно, когато откри, че тя носи корсет. Като държеше с ръка главата й, за да не избяга от целувките му той обсеби устните й изцяло.

Моли бе смаяна и завладяна от горещата му страст. Ръцете, които тя вдигна, за да го отблъсне, обвиха раменете му, по които се стичаше пот, и почувстваха мускулите му под гладката кожа. Когато езикът му се плъзна по устните й, тя отвори уста, за да се възпротиви, но той го вкара вътре. Искаше от нея да отговори на страстта му със страст, и тялото й даде това, което сърцето й не би допуснало.

Устните му изоставиха нейните, за да потърсят шията й. Тя се задъха от надигащото се в нея желание, когато той засмука нежната й кожа. Скри лицето си в мускулестото му рамо и вкуси солената му кожа. Колкото повече нарастваше неговото желание, толкова повече нарастваше и нейното, и когато той я ощипа по рамото, тя в отговор го ухапа. И откри, че е предизвикала не болка, а удоволствие.

С някакво шесто чувство необходимо за живота на Запад, Сет осъзна, че някой ги гледа. Той рязко блъсна Моли зад себе си, за да я защити.

Моли ахна, когато видя изражението върху лицето на сина си.

Уит се обърна и побягна. Тя се втурна след него, но Сет я спря:

— Остави го.

— Трябва да говоря с него!

— Какво можеш да му кажеш, което той вече да не знае? — попита Сет.

Моли стоеше настрани от Сет и му отказваше да я придърпа обратно в прегръдките си.

— Не знам — каза тя. — Но да ни види за него е…

Усмивката на Сет изчезна:

— Това, което видя, бе съпруг да целува съпругата си. Нищо лошо няма в това.

Но и двамата знаеха, че става въпрос за нещо повече. Това не бе просто целувка. Между тях бе избухнала огнена страст. А Джеймс Галахър бе мъртъв от по-малко от една година.

— Донесох обяд — каза Моли. — Ще го оставя за теб, Итън и… Уит. Изведнъж се почувствах уморена. Няма да остана да обядвам с вас.

Тя се обърна и побягна. Остана без дъх, докато стигне до мястото, където работеше Итън. Грабна Неси и като се извини набързо, че е време да сложи детето да спи, се отправи към къщата.

Моли легна с Неси на леглото на Пач и почна да й чете приказка с хубав край. Когато момиченцето заспа, Моли се опита да подреди обърканите си чувства.

Не можеше да отрече привличането си към Сет. Би било глупаво да се опитва. Моли просто не разбираше как е възможно да изпитва такава страст в ръцете на друг мъж, когато все още тъгуваше за Джеймс. Само че, когато бе в прегръдките на Сет, тя не мислеше за Джеймс. Нещо вълшебно се бе случило. Единственото лице, което виждаше пред себе си, единственият мъж, когото желаеше, бе Сет. Трябваше й време, за да разбере чувствата си. Но много се страхуваше, че Сет няма да й го даде.

Когато Моли се събуди, Неси я нямаше. Нещо друго бе заело мястото й.

Моли погледна с широко отворени очи змията върху възглавницата до нея и се помъчи да не изпищи. Нямаше да достави това удоволствие на Пач. Всички други животни на Пач се бяха оказали безобидни, когато ги бе опознала. Със сигурност тази змия — как й беше името? — не беше отровна. Моли погледна главата й, за да види дали образува триъгълник, което означаваше, че змията е отровна, както й бе казал Сет. Не й изглеждаше опасна. Но по-добре да се пази, отколкото после да съжалява. Просто ще си лежи спокойно. Пач скоро ще се умори да чака изплашените й викове и ще дойде да си прибере змията.

Само че пръв се появи Сет.

— Не мърдай — каза той.

Предпазливостта му учуди Моли. Дали се страхуваше от змиите въобще? Или само от тази змия? Той бавно отиде до прозореца и го отвори. Тя лежеше съвсем неподвижно, докато Сет взе метлата, която стоеше в ъгъла. Той промуши дървената дръжка под тъмнокафявата змия. С едно движение Сет повдигна змията от възглавницата и я изхвърли през прозореца. Тя се плъзна навън и изчезна.

Сет силно прегърна Моли:

— Добре ли си? Нали не те ухапа?

— Не. Аз… аз мислех, че е на Пач.

Сет се засмя разтреперан и я притисна още по-силно:

— О, не, скъпо мое малко зайче. Беше отровна.

— Отровна?

— Много.

— Как се е озовала тук?

Сет посочи с глава отворения прозорец:

— Най-вероятно през прозореца. Тези змии обикновено се намират край водата, но къщата е близо и понякога стигат до тук, защото търсят жаби. Трябва да внимаваш.

Моли се разтрепери — закъсняла реакция на опасността, в която се намираше преди малко.

Сет почувства това и погали гърба й, за да я успокои.

— Добре си. Няма от какво да се страхуваш повече.

Моли потръпна. За миг тя наистина се бе замислила, дали да не вземе змията и да се изправи срещу Пач с нея. Представи си как щеше да реагира детето, ако го бе направила. Моли се засмя. За пръв път се смееше истински от много дълго време. Но всичко това наистина й бе омръзнало.

Като не разбра защо Моли се смее така истерично, Сет започна да й шепне успокоителни думи:

— Всичко е наред, любима. Ти си добре. Няма да позволя на никого и за нищо да те нарани. Отпусни се, Моли. Успокой се, мъничката ми, аз…

— Как ме нарече? — тя докосна устните му с пръсти и спря потока от думи.

— Любима? Скъпа?

— Мъничката ми — каза Моли. — Нарече ме мъничката ми. Джеймс ми казваше така.

Сет се вцепени и я пусна.

— Моля те, не ме оставяй — каза Моли. — Аз… аз все още съм малко уплашена, ако искаш да знаеш истината.

Сет отново я прегърна. Сложи ръката си под косата й, за да погали врата й. Главата й се отпусна напред, за да му направи повече място, а бузата й се опря до карираната риза, която Сет беше облякъл.

— Какво ще правим с децата? — промълви тя.

— Не знам — каза Сет. — Правя всичко, каквото мога, за да улесня Уит, но той не иска да ми помага.

Моли се вцепени, като чу критичните му думи за сина й.

— Той е само на десет години. Не можеш да очакваш да се справя с толкова тежка работа.

— Тук, на Запад, едно момче отрано трябва да се научи да върши работа, ако иска да оцелее.

Моли повдигна глава.

— Но той не е мъж, още е момче — възпротиви се тя.

— Ти също изискваш много от Пач, а тя е само едно малко момиче — каза Сет.

— Тя е на дванайсет години!

— Дете е.

— Не, тя е… — Моли млъкна.

Сет направи гримаса и стана. В този момент и двамата не изпитваха особена нежност един към друг.

— Дойдох само да ти кажа, че утре трябва да отида до града, за да купя стъкло за прозорците, и да те поканя да дойдеш с мен. Помислих си, че би искала да купиш плат за пердета или нещо друго.

Моли отвори уста, за да продължи разговора — или по-точно спора, който водеха за града, но се отказа. До Форт Бентън имаше доста път. Щеше да има много време и възможност да говори със Сет насаме за дъщеря му и сина си.

— Да, много искам да дойда — каза тя.

— Добре. Може би ще помолиш Итън да наглежда Неси.

Тази вечер Сет обяви, че на другия ден двамата с Моли ще ходят до Форт Бентън.

— Може ли и аз да дойда, татко? — попита Пач. Моли се натъжи. Ако и Пач дойдеше, нямаше да могат да разговарят на четири очи. За нейна изненада Сет каза:

— Ще взема фургона, за да мога да събера провизиите. Няма да има място за теб.

— Мога да седя отпред до теб — каза Пач.

— Моли ще седи отпред.

— О!

Моли чакаше Пач да продължи да се оплаква. Когато тя не го направи, Моли я погледна подозрително. Пач никога не се отказваше, когато искаше нещо, просто го постигаше по друг начин. Моли реши, че няма да е зле да поглежда назад, когато тръгнат, за да види дали някой не ги следва.