Джоан Джонстън
Боса пред олтара (11)

11

През първите няколко дни, прекарани във вкъщи, след злополучното пътуване до Форт Бентън, Моли и Сет бяха много заети. Сет, Итън и Уит довършваха третата спалня. Моли усърдно готвеше, чистеше и шиеше роклята на Пач.

В деня, когато роклята беше готова, Моли успя да убеди Пач да я премери и да изненада мъжете, когато си дойдат за вечеря. Неси наблюдаваше голямата промяна от леглото в стаята на Пач.

Моли започна с правата руса коса на Пач — разреса я, после взе ножиците и я подряза до раменете. След това отряза бретона над веждите. Накрая среса косите й отстрани назад, събра ги нагоре, върза ги със зелена копринена панделка, а останалата й коса остави да пада свободно.

Щом прическата на Пач бе готова, Моли започна обличането от първия кат — бельото. Първо — бяла долна риза с розово, после — памучни гащички, обточени с дантела. За съжаление успя да стигне само дотам, преди Пач да се възпротиви.

Като посочи корсета в ръцете на Моли, тя каза:

— Няма да сложа това проклето нещо.

— Но всички дами го носят — каза Моли.

— Аз не съм дама.

— А искаш ли да бъдеш?

Пач сведе мигли — сякаш мъхести полумесеци кацнаха на бузите й.

— Няма значение дали искам. И без това не знам как.

— Тук съм, за да те науча — каза Моли.

Пач си играеше с панделките на долната риза, наслаждавайки се на мекотата им и на нежния розов цвят. Непрекъснато си спомняше как Итън бе казал, че в рокля ще изглежда много красива. Искаше да му достави удоволствие, а също и на баща си. Но този инструмент за мъчение наистина ли беше нужен?

— Трябва ли непременно да нося това дяволско нещо?

— То ще направи стойката ти по-хубава и роклята ще стои по-добре.

— Добре — каза Пач примирено. — Започвай.

Моли промуши главата на Пач през белия корсет и го нагласи на мястото му, преди да затегне връзките.

— Поеми си дълбоко въздух — нареди Моли.

Пач изохка, когато Моли дръпна силно връзките:

— Ще ми изкараш въздуха!

— Чакай само да го завържа — каза Моли, задъхана от усилието. — Ето, готово е. Сега си вдигни ръцете, за да ти облека тази фуста. Готово, сега още една.

Моли наблюдаваше лицето на Пач в овалното огледало и видя как долната й устна се издаде, което означаваше, че Пач скоро ще прояви ината си. Трябваше да побърза, преди Пач да е избухнала.

— Вдигни отново ръцете си, за да ти облека роклята.

Сложи ръка върху издаденото бедро на Пач и каза:

— Изправи се.

Пач изправи коляното си и като дръпна раменете си назад, застана в смешно вдървена поза:

— Достатъчно изправена ли ти се струвам сега?

— Да — отговори Моли. Не обърна внимание на сарказма в думите на Пач и го отдаде на тревогата й.

Моли бе скъсила копринената си рокля на райета така, че сега тя стигаше до средата на прасеца на Пач и откриваше черни обувки от шевро, обточени с панделки. Останалият плат на зелени райета бе послужил за широк колан. Беше ушила и горна пола от зелена коприна — купена от „И. Г. Бейкър и Сие“ — прихваната отстрани с розички в същия цвят.

Щом закопча корсажа на роклята, Моли оправи моряшката якичка върху скованите рамене на момичето и нагласи дългите бухнали ръкави. Застана зад Пач и кафявите й очи срещнаха синия поглед на Пач в посребреното огледало.

— Изглеждаш прекрасно, Пач, Истинска дама — от глава до пети!

— Външният вид понякога заблуждава.

Моли се засмя:

— Ще се справиш.

Пач се опита да седне на леглото по същия начин както обикновено, но корсетът не й позволяваше да се наведе.

— Точно както си мислех. Не мога изобщо да се движа в тези дрехи.

— Ще се научиш. Сега ни позволи и ние двете с Неси да се пременим. Днес господата ще вечерят в присъствието на три дами.

Моли не би могла да каже коя от двете — тя или Пач — бе по-притеснена, когато чуха, че мъжете се мият на задната веранда. На Моли й се искаше да фотографира лицето на Сет, когато види дъщеря си за пръв път така облечена, за да запази този момент завинаги и по-късно да му го припомни. Сивите очи на Сет блестяха развълнувано, когато отиде до Пач и взе ръцете й в своите. Погледът му срещна очите на Моли и тя разбра, че в този момент той изпитва и радост, и болка.

— Много приличаш на майка си — каза той на Пач.

Пусна едната й ръка, а с другата я накара да се завърти около себе си.

— Ех, да можеше да бъде тук, за да те види, Пач.

Сет чувстваше благодарност към Моли за голямата промяна, която бе извършила с Пач. Но Анароуз бе тази, която трябваше да облече Пач така. Анароуз бе тази, която трябваше да се радва на великолепния вид на дъщеря си — същинска млада дама.

Пач бе доволна от одобрението на баща си. Но това, което търсеше, бе изразът на две искрящо зелени очи. Итън не я разочарова. Гледаше я топло, с възхищение и одобрение. Тя все още стоеше на показ, когато той взе ръката й от баща й.

Зениците му леко се разшириха при вида на малките й гърди, очертани от тесния корсаж на роклята.

— Наистина изглеждаш като млада дама — каза той и се ухили.

Пач се изчерви:

— Мислиш ли?

— Ще станеш красива жена някой ден, Пач. Помни ми думите.

Пач почувства трептене в стомаха си, сякаш вътре имаше пеперуда. Преди тя да успее да разбере откъде идва това чувство, той пусна ръката й и повдигна Неси.

— Погледнете и тази малка дама — каза Итън. — Не е ли красива?

Докато гледаше Итън и Неси, Пач направи едно изненадващо и неприятно откритие. Когато хвалеше четиригодишното момиченце, Итън използваше съвсем същия тон и почти същите думи, които бе казал и на нея. Тя искаше да изглежда голяма пред Итън. Беше ужасно да осъзнае, че за него тя е само още едно малко момиченце.

Прииска й се да се махне, да излезе от стаята и да свали тези глупави дрехи. Но щом започна да отстъпва към вратата, баща й дръпна един стол и каза:

— Мога ли да имам удоволствието да ви настаня, мис Кендрик?

Очите му блестяха. Усмивката му бе толкова широка, че гърлото й се сви. Как можеше да го разочарова, като избяга? Тя преглътна горчивата си мъка и му позволи да я настани до масата.

Токчетата на обувките й я правеха само с няколко инча по-висока и така тя се изравняваше по ръст с Уит. Но цялостната картина — прическата, корсета и копринената рокля — породи в Уит чувството, че само за един следобед Пач е станала много по-голяма от него, чувстваше се съкрушен.

— Харесвах те повече в панталоните — каза той равнодушно, когато седна до нея.

Скоро всички седнаха около масата, а Неси бе настанена на едно по-високо столче, което Сет бе направил специално за нея.

Моли бе сложила на масата порцелановия сервиз на розички и така, както бяха облечени дамите, вечерята придоби празничност, която контрастираше с всекидневните им грижи.

— Спалнята на Уит по всяка вероятност ще е готова утре — обяви Сет. — Смятам, че можем да пренесем нещата му следобед. Пач може отново да се върне в спалнята си.

Пач отвори уста да се възпротиви, но пронизващият поглед на Итън я накара да се откаже.

Моли погледна Сет и видя, че очите му са вперени в нея. Утре щяха наистина да станат съпрузи. Но беше твърде скоро. Трябваше й повече време. А „търпеливият човек“ бе загубил някъде търпението си.

— Между другото — каза Сет на Моли, — тъй като утре ще завършим стаята, мислех си, че ще искаш следобед да вземеш първия си урок по езда.

— Може — отговори тя. — Какво да облека?

Сет повдигна вежди. Смяташе да научи Моли да язди по мъжки, понеже нямаше дамско седло.

— Сигурно нямаш пола — панталон?

Моли поклати глава.

— Тогава ще трябва да облечеш някой мой панталон — рече той с усмивка.

Моли се засмя:

— Ще изглеждам смешно.

— Ще изглеждаш прекрасно — възпротиви се Сет закачливо.

— Някой мой панталон ще й бъде по мярка — каза Итън. — Ще ти услужа с удоволствие.

Пач поклати глава — не можеше да повярва на ушите си. Защо, по дяволите, баща й си бе направил толкова труд да я облече в рокля, когато смяташе, че Моли ще изглежда прекрасно в панталон? И на сто години да стане, пак няма да може да разбере възрастните!

— Ще съблека тези глупави дрехи и ще отида да ловя жаби до езерцето — каза тя с отвращение. — Някой иска ли да дойде с мен?

— Аз! — каза Неси.

— Аз също — присъедини се Уит.

— Смятам да помогнеш на Моли да измие чиниите — каза Сет.

Итън изненадано повдигна вежди, но щом Сет му намигна, той бързо стана и каза:

— Ще дойда да ви правя компания, деца.

— Трябва да помогна на Пач и Неси да се преоблекат — каза Моли на Сет. — Можеш да почистиш масата, докато ме чакаш.

Сет облиза устни и се огледа. Итън се ухили и се измъкна през вратата след Уит.

— Приятно прекарване! — извика той през рамо. Когато Моли се върна, Сет бе потопил ръце до лакти в мивката и миеше чиниите.

— Ще довърша вместо теб — каза Моли.

— Вече почти свърших. Защо не седнеш да си починеш? Беше тежък ден за теб.

— За теб също.

Тя остави на земята чиния с кокали за Маверик и потупа разсеяно кучето по главата. Взе една кърпа, почна да бърше чиниите и да ги подрежда по местата им.

— Искам да ти кажа, че пак ще трябва да отида в града тази седмица.

— Така ли?

— Пак заради мисис Гъливер.

Моли погледна към Сет с крайчеца на окото си. Съществува ли изобщо тази мисис Гъливер? Тя си помисли, че сигурно не. Но ако не съществуваше, Сет сигурно не би я споменал пак.

— Какво й има на мисис Гъливер?

— Червата — каза той.

Беше достатъчно неприятна тема и Моли се чувстваше неудобно да я обсъжда. Тя вдигна мечето Бандит от плота, където то тъкмо дояждаше една чиния с остатъци, и го остави на пода. После се наведе през отворения прозорец и остави купичка мляко на задната веранда.

— Мац, мац — извика тя.

— Колко време ще бъдеш при мисис Гъливер? — попита Моли, когато отново се зае да бърше чиниите.

— Не мисля, че ще остана цяла нощ. Но това зависи от състоянието на горката жена.

— Ще оставя една лампа запалена за теб — каза тя.

— Това ми харесва — Сет се наведе и бързо я целуна по устата. — Благодаря ти.

— За какво?

— За това, че направи от Пач дама.

Моли се усмихна:

— Колко работа има още…

— Може би. Но да я облечеш в рокля — това е направо чудо, поне на мен така ми се струва.

Моли се съсредоточи върху порцелановата чаша за кафе, която бършеше в момента:

— Не ми се искаше да ти го казвам, Сет, защото знам колко си привързан към Пач. Но ако наистина искаш дъщеря ти да стане дама, трябва да я пратиш в училище.

— Тя посещава училището в града всяка есен.

Моли сгъна влажната кърпа и я остави върху облегалката на един стол да изсъхне. Тя се обърна с лице към Сет и отвърна:

— Искам да кажа, че тя трябва да отиде в училище — в девическо училище, където подготвят младите дами за светски живот.

— Не!

Моли сложи ръка върху рамото на Сет.

— Няма да е завинаги. А това ще отвори пред нея вратите към един нов свят, което не е възможно, ако остане тук. Просто си помисли за това. Съгласен ли си?

— Не.

Моли не настоя.

— Ще отида да настигна децата — каза Сет. — Искаш ли да дойдеш?

— Трябва да се преоблека. Освен това беше тежък ден. Защо не отидеш без мен — каза Моли.

Тя не се изненада, когато Сет се обърна и тръгна, без да каже нищо повече. Много му се беше насъбрало за една вечер — видя дъщеря си, облечена като млада жена, и после чу да му казват, че трябва да я изпрати надалеч от себе си.

Но Моли знаеше, че повече от това не би могла да постигне с Пач. Дъщерята на Сет е била принудена да стане самостоятелна от много ранна възраст. Не й бе лесно сега да приема съвети и наставления от когото и да било. Моли би могла да изглади острите ръбове, но по всяка вероятност Пач не би позволила нищо повече.

Сет не бе стигнал по-далеч от задната веранда, когато забеляза една фигурка, свита до купа дърва.

— Кой е там?

— Аз съм Уит.

Сет отиде и седна до момчето върху купа дърва, струпани там, за да бъдат по-късно нацепени за огън.

— Какво правиш тук?

Уит държеше в едната си ръка пръчка, а в другата нож:

— Дялкам.

Сет огледа ножа, който Уит му показа:

— Много хубав нож. Остър е.

— Татко ми го даде. Научи ме как да дялкам. Каза, че това помагало на моряка да убие времето, когато е по море.

Сет извади една кама от ножницата, която висеше на колана му.

— Моят баща също ме научи да дялкам — каза той.

Огледа се и намери една пръчка с нужната големина, после започна да бели кората й.

— Върши добра работа, когато седиш край огъня и нямаш какво друго да правиш.

— Когато дялкаш, не мислиш за нищо друго — каза Уит.

— Наистина — съгласи се Сет.

— И каквото и да чувстваш, можеш да си го изкараш на дървото.

— Да — съгласи се Сет.

Тресчиците се трупаха на купчина пред него.

— Майка ми казва, че е глупаво да дялкаш. Защото нямало какво да покажеш след това.

— Хм, какво знае тя за това — промърмори Сет под носа си.

— Какво?

— Нищо.

— Обичам да дялкам, защото мога да го правя сам — каза Уит.

— Аз също — съгласи се Сет. — Но се радвам, че ми позволи да поседя до теб тази вечер.

— Ами… май започвам да свиквам с присъствието ти.

 

 

Моли стоеше до прозореца на кухнята и безсрамно слушаше разговора до купчината дърва. Сет Кендрик беше добър и грижовен. Коя жена не би се влюбила в него?

Една скърбяща вдовица, помисли си Моли.

Гръмогласни викове обявиха завръщането на Пач, Неси и Итън. Моли се загърна по-плътно в халата си и излезе на задната веранда да ги посрещне.

Неси се затича към нея и протегна ръце:

— Мамо, виж моята жаба.

Моли се наведе точно в момента, когато Неси разтвори ръцете си. Жабата, която държеше в тях, скочи във въздуха и по пътя си закачи бузата на Моли. Тя извика от изненада, докато всички на верандата, включително Неси, избухнаха в смях.

Моли, останала без дъх, се отпусна на стъпалото на верандата, придърпа Неси в скута си и каза:

— Направо щях да припадна!

Кучето Маверик и кугуарът Ребъл скоро се появиха и започнаха да дебнат донесената от Неси жаба, която откри, че верандата е далеч по-опасно място от езерото.

Моли тихо седеше с Неси в скута си и слушаше как Пач разправя на баща си за големия жабок, който за малко не хванала.

— Но той избяга — каза тя накрая. — И то благодарение на Итън.

— Не смятах, че баща ти би одобрил да плуваш в тъмното — каза Итън.

— Не ме е страх.

— Не съм казал, че те е страх — отговори Итън. — Но би било ужасно да намокриш красивата си прическа.

Пач вдигна ръка и докосна панделката в косата си, сякаш да се увери, че е все още там.

— Да, но щеше да изсъхне.

— Мисля, че е време да си лягате, деца — каза Сет.

— Ще те чакам, Пач — каза Итън и се отправи към колибата си.

По традиция, стара колкото света, децата на Сет и Моли мрънкаха и недоволстваха срещу това, че е време за сън, докато родителите им ги приготвяха за лягане. Моли настоя да махне панделката и да разреши петдесет пъти косата на Пач, преди да позволи на момичето да побегне към колибата на Итън. Уит и Неси бяха напълно изтощени, но се бореха със съня, който се опитваше да завладее съзнанието им.

Най-накрая Сет и Моли угасиха лампите в спалните, завиха децата, целунаха ги и им казаха, че ги обичат. Двамата останаха сами, будни и всеки ясно усещаше присъствието на другия.

— Искаш ли да се поразходим? — попита Сет. — Или просто да поседим и да си поговорим.

Моли се отдръпна от него:

— Аз наистина трябва да си лягам. Аз…

— Моля те, не си тръгвай.

Сет протегна ръка и сграбчи нейната.

Моли почувства как от ръката й потича топлина и се разлива по цялото й тяло. Тя погледна Сет в очите и видя, че в тях гори желание. Ноздрите му се опитваха да уловят мириса й, цялото му тяло бе напрегнато от желание.

— Ела с мен — каза той.

— Къде?

— В конюшнята. Да видиш кобилата, която ще яздиш утре.

И да правиш любов с мен.

Сет не изрече тези думи, но независимо от това, Моли ги чу. Изведнъж осъзна, че върви след него. Когато стигнаха конюшнята, той запали лампата и я закачи пред една оградка. Красива черна кобила с бяла звезда на челото подаде нос над ниската вратичка и подуши ризата на Сет.

— Обикновено й нося по нещо — сушена ябълка или морков.

Моли погали мекия като коприна нос на кобилата:

— Красива е. И е много нежна.

Аз също мога да бъда нежен.

— Няма защо да се притесняваш, че може да те хвърли — каза Сет.

Моли погледна в очите на Сет и прочете мислите му: Всичко е наред. Моли. Няма да ти направя нищо лошо.

— Искаш ли да видиш плевнята? — попита той. Там ще сме по-усамотени. Няма да се притесняваме, че някой може да ни прекъсне.

— Добре — каза тя.

Сет взе лампата и се заизкачва по стълбата пред нея. Моли разбра, че гой предварително е обмислил всичко, защото в ъгъла на плевнята тя видя юргана, който преди стоеше върху гардероба в стаята на Сет. Той остави лампата върху една празна щайга и постла юргана върху шумолящата слама. После се обърна и я погледна. Все още можеш да кажеш не. Можем веднага да спрем.

Моли пристъпи към него. Друг отговор не му трябваше.

Той я привлече в ръцете си и я притисна в силната си прегръдка. Устните му намериха нейните, езикът му търсеше откъде да проникне в устата й.

Тя изстена от отчаяние — или желание — и разтвори устните си.

Езикът му — нежен, но лаком — достигаше до чувствителната плът зад горната й устна. Сет претърси набраздения покрив на устата й, преди езикът му да влезе в дуел с нейния език и да го помоли — да го накара — да му върне услугата.

Той развърза халата й и нетърпеливо го свали от раменете й, после спря и я погледна на мъждукащата светлина на лампата. Зърната на гърдите й бяха щръкнали под меката фланелена нощница и ясно личаха. Той бавно разкопча нощницата, като я целуваше по пътя си надолу и караше плътта й да гори от топлината на устните му.

— Моли, Моли. Толкова много те искам! — гласът му бе дрезгав от желание, настоятелен и развълнуван.

Моли се зарази от трескавото му желание. Тя протегна ръка, разкопча ризата му и я свали от раменете му. Той бързо се измъкна от долната си риза и остана гол до кръста. Моли направи нещо, което отдавна й се искаше. Обви го с ръце, положи буза върху острите косми на гърдите му и докосна с пръст белезите на гърба му.

— От какво са? — попита Моли.

— Рани от куршуми, Моли. Част от миналото ми.

Той не я остави да му зададе друг въпрос — постави устни върху нейните и си взе каквото искаше.

Колената на Моли се огъваха и когато почувства, че пада, Сет я хвана и я сложи върху юргана. Ръцете му сграбчиха края на нощницата й и се промъкнаха под нея, като я избутваха от пътя си, докато той галеше прасците и вътрешната страна на бедрата й, приближавайки се все повече към горещата точка, но без да я докосва. Чакаше.

Моли потрепери.

Сет взе ръката й и я сложи отпред на дънките си:

— Почувствай го, Моли. Виж какво правиш с мен.

Моли потрепери.

— Студено ти е, скъпа моя. Нека да те стопля.

Той покри тялото й със своето, пъхна хълбоците си между бедрата й, за да й даде да разбере колко много я желае.

Моли прокара пръсти през косата на Сет и придърпа главата му надолу, за да го целуне. Прошепна името му:

— Сет.

Той дразнеше устните й, играеше на „докосни и опитай“, но никога не оставаше на едно място, така, че скоро можа да проникне с език в устата й и да имитира танц на влюбени.

Сет рязко сграбчи деколтето на нощницата й и го свали надолу, като откри гърдите й, но така, че ръцете й не можеха да мръднат. Бавно, сякаш пред себе си имаше цялото време на света, той се наведе и целуна първо едната й гърда, после другата. Галеше ги с уста, смучеше ги и хапеше, после ги успокояваше с още целувки.

— Сет, искам да те докосна — помоли го Моли.

Той спря, за да освободи ръцете й от нощницата и да я свали. Спря отново, за да я погледа.

Моли се чувстваше неловко. Никой мъж не я беше виждал така. Дори и Джеймс. Беше благодарна на мъждивата светлина, която, както се надяваше тя, щеше да скрие белезите от ражданията.

Но очите на Сет виждаха само красотата й.

— Прекрасна си, Моли.

Благоговейно постави ръка върху корема й и я остави да се плъзне надолу към гнездото от черни косми между краката й.

Моли притвори очи, но Сет й каза:

— Погледни ме. Искам да виждам какво изпитваш.

Толкова много неща. Изпитваше толкова много неща. Моли простена, когато Сет пъхна пръста си в нея.

Той легна до нея, устата му намери нейната и той усети вкуса на мед, докато се радваше на допира на нейните устни до неговите. Моли се изви към него, разтвори се и почувства, че той вкарва още един пръст в нея.

Тя сложи ръце на лицето му и прекрати целувката:

— Сет, спри, моля те.

Той се задъха от усилие, но го направи:

— Какво има?

Моли посегна към копчетата на дънките му:

— Свали си дрехите. За да мога да те докосна.

Цялото тяло на Сет се изпъна при мисълта за ръцете й върху него.

Моли се усмихна на бързината, с която панталоните и долните гащи на Сет се озоваха при нощницата й. Тя сложи ръка на плоския му корем и плъзна пръстите си надолу към свивката между бедрата му и мястото, където желанието му се изправяше в цялото си могъщество. Обви го с ръка, почувства топлината, гладката му кожа и твърдостта му.

Придърпа го и го въведе в себе си.

Сет въздъхна от удоволствие, когато навлезе толкова дълбоко в Моли, че вече нямаше част от него, която да не е част от нея. Почувства как петите й обхващат хълбоците му и го придърпват силно към нея. Започна да се движи бавно и да повтаря с езика си в устата й движенията, които правеше в тялото й.

Ноктите на Моли очертаха дъги по кожата на Сет, тя го притисна здраво към себе си и го задържа така в момента, когато душата й се извиси, а тялото й се разтърси и освободи.

Лицето на Сет изглеждаше по-скоро в агония, отколкото в екстаз, но последният му вик бе вик на триумф, той изля семето си в нея и я направи своя жена.