Джоан Джонстън
Боса пред олтара (5)

5

Моли гледаше с ужас обикновената златна си халка на пръста си. Единайсет години бе носила семейния пръстен на Джеймс с рубини и диаманти. Сега него го нямаше — бе заместен от една халкичка, примитивна като всичко в тази пустош. Погледна лицето на мъжа, който току-що бе станал нейн съпруг. Сивите му очи бяха мрачни.

— Можеш да целунеш булката, докторе — каза ухилен преподобният Адамс.

Ръцете на Сет обхванаха лицето й и тя почувства дъха му на бузата си, миг преди устните му да докоснат нейните. О, колко меки, гладки и влажни бяха устните му! Тя гледаше вкаменена, когато Сет я пусна и отстъпи назад.

— Поздравления, докторе! — каза свещеникът. — Много хубава жена си си избрал.

— Прелестна си, скъпа — съгласи се мисис Адамс.

Моли се изчерви, когато Сет промърмори, че и той е съгласен. Само след миг тя се озова в здравата прегръдка на човека, който Сет й представи като свой съдружник и най-добър приятел — Итън Хоук. Тя позна в него човека, който махна шапката й след падането в реката.

— Сет заслужава малко щастие — прошепна Итън в ухото й.

Той се подсмихна и добави:

— Сигурен съм, че си точно това, което докторът искаше.

Моли видя, че младият човек е отзивчив, затова го отведе настрани и попита:

— Мислиш ли, че е възможно да ми купиш чифт обувки?

Итън веднага погледна надолу към краката й. От смаяния му израз Моли разбра, че е видял босите й пръсти, които се подаваха изпод полата й.

— Какво се е случило с твоите…

— Шшт! Не искам Сет да разбере.

Итън замислено повдигна вежди, после се ухили и каза само една дума:

— Пач!

Моли не можа да не се засмее:

— Как разбра?

— Познавам добре Пач. Как успя да го направи?

— Много изкусно — каза Моли. — Обещавам да ти разкажа всичко по-късно. Би ли… можеш ли да ми купиш чифт обувки, за да не вървя боса, когато тръгнем оттук? Ето ти пари…

— Задръж си парите. Това ще бъде сватбеният ми подарък за вас, мисис Кендрик. Само да погледна още веднъж, за да определя номера.

Моли се смути, когато Итън я хвана за ръце, отстъпи назад и я огледа от глава до пети.

— Не се притеснявай — каза той. — Бива ме в тези работи. Ще се върна след малко.

Намигна й закачливо, преди да се обърне и излезе от хотелския салон.

 

 

Сет се намръщи, когато видя Итън наведен над жена му. Очите му се свиха, когато Итън взе ръцете на Моли в своите. Той добре знаеше как въздейства Итън върху жените. Можеше така да очарова даже някоя патица, че тя да го остави да й изтръгне перата. Е, Итън ще трябва да намери някоя друга, която да омагьосва. Моли принадлежеше на него!

Сет изсумтя, недоволен от идиотските си мисли. Чувството на притежание, което се надигаше в гърдите му, бе непознато за него и го караше да се чувства кръгъл глупак.

Беше се оженил за Моли Галахър, за да осигури майка за дъщеря си, не за да има жена, която да стопля леглото му. И въпреки това винаги, когато погледнеше към нея — към извивката на гърдите й, към изваяните й бедра, към кадифените й очи, към меките й, сочни, розови устни — той се чувстваше болезнено възбуден. Представяше си как я обвива с тялото си, как я държи в прегръдките си и чувства нежните й гърди притиснати към него, как хълбоците му проникват между бедрата й.

Той дълбоко съжаляваше, че от писмата му до нея се подразбираше, че желае само брак по сметка.

Защо пък да не се договорим отново за условията на сделката? — помисли си той.

Мисълта за това го бе споходила още в първия момент, когато очите му срещнаха Моли Галахър. И защо не? Те бяха женени. Нямаше нищо лошо в това да я желае. Нито пък в това тя да го желае.

Облиза капчиците пот от горната си устна, съзнавайки голямото вълнение, което изпитваше при мисълта да прави любов с жена си. Остави очите си да я намерят пак. Беше красива във виолетовата си рокля, но той с още по-голямо удоволствие би я видял в някой по-ярък цвят. Бе изминала почти година от смъртта на мъжа й. Сигурно вече е готова да остави настрана спомените за другия мъж.

Само че сега той се сети, че в последното й писмо до него всяко изречение отразяваше връзката й с покойния й съпруг: „Джеймс мислеше“, „Джеймс вярваше“, „Джеймс казваше“. Трябваше да признае, че това не звучеше, като думите на жена, погребала завинаги първия си съпруг.

Но и това щеше да стане. Той не я молеше да го обича и не очакваше самият той да я обича. Сърцето му принадлежеше на покойната му жена така, както и в деня, когато тя умря. Никой вече не би могъл да го развълнува така. В това бе сигурен. Каменната стена около сърцето му се издигаше непоклатимо на мястото си.

Но това не означаваше, че не може да желае друга жена. Страстно желаеше жената, която бе направил своя съпруга. Тя може и да пази спомените си за Джеймс Галахър, но тази нощ мъжът в леглото й щеше да е той.

Подръпването по панталоните му го изненада. Погледна надолу и срещна две кафяви очи, две мънички копия на очите на Моли.

— Здравей, Неси — каза той. — Мога ли да направя нещо за теб?

— Ти ли ще си новият ми татко? — попита момиченцето.

Сет прочисти гърлото си, за да спечели време за размисъл.

— Предполагам — каза той накрая.

— Ще ме вдигнеш ли?

Тя протегна ръце, а той я сграбчи за кръста и я вдигна във въздуха. От устните й се откъсна бълбукащ смях от изненада. Сет се зачуди колко е леко и крехко едно четиригодишно дете.

И почувства как ледът около сърцето му леко се пропука, когато я настани в ръцете си и очите им се срещнаха.

— Уит не те харесва — веднага обяви Неси.

— Така ли?

— Да. Той не иска да се жениш за мама.

— О!?

— Затова помогна на Пач да намери обувките на мама.

— Защо го направи?

— За да може Пач да ги хвърли в реката, разбира се.

— Разбира се — каза Сет.

Потърси с очи дъщеря си и я видя да се цупи в ъгъла на салона.

— Защо й е на Пач да върши такова нещо? — попита той, като се опасяваше, че вече знае отговора.

— Пач каза, че никоя дама не би отишла боса на собствената си сватба.

Сет помисли върху това за миг и попита:

— Искаш да кажеш, че майка ти е боса?

— Ама разбира се, че е — отговори Неси, сякаш той е муден ученик, на когото всичко трябва да се обяснява по два пъти. — Пач хвърли обувките й в реката.

— Разбира се — повтори Сет леко зашеметен. Потърси с очи Моли и огледа подгъва на роклята й. Не беше забелязал досега, че роклята й се влачи по пода. В този момент Моли пристъпи напред и той ясно видя пръстите й под виолетовия плат.

Докато я гледаше, Итън влезе в салона с пакет, увит в кафява хартия, и го подаде с усмивка на Моли.

Обувки — изведнъж разбра Сет.

Най-различни чувства нахлуха в него и го оставиха потресен. Първо, чувстваше неудобство, че дъщеря му е направила такова ужасно нещо, в разрез с всички норми на поведение. Второ, бе разочарован, че Моли е потърсила помощ от Итън, а не е отишла при самия него. Трето, беше сигурен, че е избрал подходяща жена за съпруга. Да направиш дама от Пач бе голямо предизвикателство. Изглежда, че Моли Галахър бе способна да се справи с тази задача.

 

 

Когато Пач видя баща си да повдига Неси Галахър, тя усети, че стомахът й се свива. Неси се бе залепила за него като пиявица, а баща й изглежда с охота държеше малката натрапница. Пач не можеше да си спомни кога за последен път баща й я бе държал така в прегръдките си. Не че й се искаше, о, не! Нито пък би му позволила, ако се опита. Но той беше неин баща. И тя нямаше намерение да го дели с никого!

Пач погледна към мястото, където Моли Галахър стоеше боса, пиеше пунш и се смееше с Итън. За първи път Пач със злоба призна, че страшната противничка, която сега й бе мащеха, заслужава уважение. Моли Галахър Кендрик наистина бе съобразителна. Но това не означаваше, че Пач трябва да я харесва, нито пък да й се подчинява.

— Ти май каза, че майка ми няма да дойде на сватбата боса — промърмори Уит в ухото на Пач.

Пач обърна към него, поглед пълен с гняв.

— Една истинска дама не би дошла.

— Какво искаш да кажеш?

— Разбери си го сам!

— Я си вземи думите назад! — изсъска Уит.

— Накарай ме де!

Пач търсеше повод да се сбие, а Уит изглежда имаше същото желание. Тя бе с две години по-голяма и с повече опит, а той — с цели три инча по-висок. Що се отнася до нея, това ги правеше горе-долу равностойни противници. Само че, когато тя размаха юмруци, Уит само се засмя.

— Не се бия с момичета — възпротиви се той.

Тя го удари с юмрук в носа и главата му отхвръкна назад.

Той извика от изненада, когато по лицето му потече кръв:

— Ей! Спри!

Пач го блъсна в стомаха и той се преви надве.

Уит забрави всякакво кавалерство и се нахвърли върху Пач като в улична схватка. Само че, когато той замахна, тя се отдръпна и юмрукът му потъна във въздуха. Той се преви, когато тя отново го удари в стомаха. Сграбчи я и използва това, че е по-тежък, за да я притисне надолу. Чу я да вика от болка, когато главата й се удари в дървения под.

Внезапно двамата бойци бяха разтървани — Итън хвана Уит за раменете, а Сет вдигна Пач на крака. Преподобният Адамс и жена му гледаха с неодобрение. Моли стоеше с Неси на ръце — беше я поела от Сет, когато той се втурна да прекрати боя.

— О, Уит! Как можа? — извика Моли.

— Какво става тук? — попита строго Сет.

— Виждаш ли, татко! — каза Пач. — Предупредих те, че той е голяма беля.

— Тя започна! — изкрещя Уит.

— Не съм. Аз си гледах работата…

— Лъжкиня! — каза Уит.

— Не съм! Аз… — Пач изведнъж припадна. Ако Сет не я държеше, щеше да падне на земята.

Той повдигна безжизненото й тяло на ръце, като мислеше, че тя се преструва. Но тя не би могла да симулира пълната липса на реакции, която той чувстваше в тялото й.

— В безсъзнание е — каза Сет смаян. — Какво й направи? — попита той Уит.

— Нищо не съм й направил — каза Уит с треперещ глас. — Тя си удари главата, когато падна.

— Мозъчно сътресение? — предположи Итън.

Моли видя, че Сет е уплашен. Не помръдваше и не сваляше очи от неподвижното бледо лице на Пач. Държеше се повече като родител, отколкото като лекар. Моли си помисли, че това е най-явният белег, че той ще бъде добър баща за децата й.

— Сет — каза тя с успокоителен глас, — пренеси Пач до канапето и я сложи да легне.

Тези думи помогнаха на Сет да се съвземе. Моли се обърна към свещеника и попита:

— Преподобни Адам, дали вие и жена ви бихте могли да кажете на управителя на хотела да донесе купа със студена вода и кърпа?

Когато свещеникът и жена му излязоха от стаята, тя се обърна към Уит и каза:

— Седни на този стол до канапето. Наведи си главата назад и стискай носа си, докато спре да кърви. Итън — Моли затъкна един избягал кичур коса зад ухото си, докато мислеше какво още трябва да се направи, — можеш ли да намериш медицинската чанта на Сет?

— Тя е в двуколката. Ще отида да я донеса — предложи той.

— А аз? — попита Неси. — Аз какво да правя?

— Да ме прегърнеш — каза Моли.

Неси охотно се подчини. Моли почувства, че мъничките ръце на Неси около врата й я успокояват. Можеше да си представи какъв ужас изпитва Сет, докато гледа дъщеря си в безсъзнание.

— Неси, много ще ми помогнеш, ако застанеш до Уит и гледаш дали наистина си държи главата наведена назад. Можеш ли да направиш това за мен?

— Добре — каза Неси, докато Моли я оставяше на пода.

След миг салона на хотела се изпълни с хора. Управителят донесе нещата, за които Моли го бе помолила, а Итън — медицинската чанта на Сет. Щом Сет видя чантата, сякаш излезе от вцепенението, в което бе изпаднал. Прегледа очите на Пач и разбра, че макар и вероятно да имаше леко сътресение, то не беше сериозно. Итън коленичи край канапето и нежно и загрижено отметна с ръка разбърканата коса от челото на Пач.

В това време Моли започна работа с влажната кърпа и почисти кръвта от лицето и ръцете на Уит.

Сет поднесе амоняк към носа на дъщеря си и миризмата я накара да дойде в съзнание, като кашляше и плюеше. Първите думи на Пач, щом се свести, бяха:

— Искам да си отида в къщи, татко.

— Добра идея — каза Итън на Сет. — Ако не тръгнете скоро, ще се стъмни, преди да пристигнете. Аз ще избързам с коня напред, ще запаля огън в огнището и ще направя горещо кафе — предложи той.

Моли срещна погледа на Сет, отправен към нея през стаята, и кимна в знак на съгласие.

— Благодаря ти за предложението, Итън — каза Сет. — Ще тръгнем веднага, щом натоваря сандъците на семейство Галахър в двуколката.

— Ще ти помогна — каза Итън.

Щом двамата мъже излязоха, в стаята се възцари тишина. Моли нямаше намерение да подновява едва утихналата буря. Възползва се от тишината и спокойствието, за да изплакне окаляните си крака с водата, която бе останала в купичката.

Мисис Адамс я погледна учудено за миг, после попита:

— Скъпа моя, има ли някаква причина, поради която си дошла боса на собствената си сватба?

Моли не смяташе да й каже истината, затова си измисли извинение:

— О, това е стар ирландски обичай, мисис Адамс.

— Така ли?

— Винаги започваме съвместния си живот така, както смятаме да го продължим.

— Не разбирам — каза жената на свещеника. Моли се наведе, направи знак на мисис Адамс да се приближи и прошепна в ухото й:

— Боси и бременни.

Мисис Адамс остана с отворена уста и се отдръпна, сякаш Моли бе заразена.

— Разбира се, аз не очаквам дете — обясни Моли, като едва се сдържаше да не се засмее. — Но с такъв мъжествен съпруг като Сет, сигурна съм, че и това ще стане скоро.

Неописуемо объркана, мисис Адамс се извини и напусна стаята.

Моли погледна към небето и помоли за прошка. После се възползва от тишината и спокойствието, за да отвори пакета, който Итън й бе дал. Усмихна се от удоволствие, когато откри, че освен елегантни обувки от шевро, той й е купил и чифт бели чорапи. Не беше излъгал — и обувките, и чорапите й бяха съвсем по мярка.

Итън Хоук явно бе човек, който знаеше доста за жените. Беше я накарал да се чувства напълно свободно с него още от първия миг, в който го срещна. Изобщо не се чувстваше така спокойно с човека, за кого го току-що се бе омъжила. Винаги, когато се доближеше до Сет, изпитваше странно напрежение, несигурност и вълнение, които не можеше да си обясни. Надяваше се, че когато се опознаят един друг, тези необясними тревожни чувства ще изчезнат.

Моли изведе трите деца навън, където Сет и Итън тъкмо привършваха товаренето на багажа.

— Има достатъчно място за всички в двуколката — каза Сет. — Може само да ви се наложи да седите близо един до друг.

Пач погледна намръщено Уит и той се навъси в отговор.

Това не убягна от погледа на Сет и той каза:

— Да не съм ви видял повече да се биете. Ако имате някакви противоречия, опитайте се да ги уредите мирно и тихо, иначе аз ще се погрижа за това. Разбрахте ли ме и двамата?

— Да, татко — промърмори Пач.

— Ти не си ми баща — каза Уит — и аз не съм длъжен да правя каквото ми кажеш!

Вместо да отговори, Сет отиде да провери дали двуколката е добре запретната. Знаеше, че не би могъл да спечели един такъв спор. Затова се отказа да спори. Взе да оправя сбруята, докато отново бе готов да се обърне към новото си семейство.

Но просто не можа да повярва в какво положение се бе озовал сега.

Когато си представяше за първи път пътуването от Форт Бентън до дома си с жената, с която се бе запознал чрез обява, Сет си бе помислил, че то ще е доста неприятно. Нали той щеше да седи на предната седалка, заедно с новата си съпруга, а дъщеря му щеше да се окаже в ролята на дванайсетгодишна придружителка на задната седалка на двуколката. Пътуването се оказа наистина неприятно, но поради съвсем друга причина.

За да осигури тишина и спокойствие по време на пътуването, той сложи Пач да седне на предната седалка до него. Уит, Неси и новата му съпруга седнаха отзад. Отначало Сет се опита да води разговор с Моли, но бе принуден непрекъснато да се обръща, за да чуе какво казва, или пък да я остави да говори на гърба му. Нито едното, нито другото му бе удобно, затова скоро той млъкна.

Всеки път, когато Сет се обръщаше да види какво правят, Моли отправяше към него нещо, за което се надяваше, че е ослепителна усмивка, но знаеше, че сигурно изглежда като гримаса. Толкова много чувства се бореха в нея за надмощие, че тя изпитваше просто тревога и искаше да пристигнат по-скоро. Но тревистата прерия сякаш нямаше край, а планината бе много далеч.

На Моли й се стори, че чу как Сет въздъхна с облекчение, когато пред погледа им се разкри къща от неодялани дървета с островръх покрив. Тънка струйка бял дим се издигаше от комин в единия му край.

— Почти пристигнахме — обяви Сет. — Вече не е далеч.

Времето минаваше по-бързо, когато можеха да виждат целта си и скоро Сет вече помагаше на Моли да слезе от двуколката пред новия й дом. Както й бе обещал в писмото си, наблизо имаше поточе и горичка от тополи край него. Не много далеч от къщата имаше и езерце.

— Знам, че не е кой знае какво — усети се, че казва Сет.

— Хубаво е — отговори Моли, докато изкачваше трите стъпала до сенчестата веранда, която се простираше отпред по цялата дължина на къщата.

Сет отвори вратата, но преди тя да влезе, той я вдигна на ръце:

— Булката трябва да бъде пренесена през прага — прошепна й той.

Моли сведе очи, трогната от жеста му. После той я пусна и добре че тя бе настроена доброжелателно към него, защото това, което видя, би накарало всяка жена да си плюе на петите и да избяга.

Къщата бе разделена на две. Дървената стена отляво имаше две врати, които бяха затворени. Дясната половина на къщата, в която се влизаше от входната врата, представляваше само една стая. Тя явно служеше едновременно за гостна, всекидневна, кабинет и кухня.

В средата на стаята имаше маса от явор, с белези по нея, и четири различни стола. Бюфетът отдясно бе пълен с какви ли не полупразни медицински шишенца. Бюрото с извит сгъваем капак бе полуотворено и в него се виждаха разхвърляни хартии и медицински книги. То беше поставено до предната стена и през прозореца до него се откриваше гледка към планината.

До задната стена имаше мивка с кран — истински лукс, увери я Сет. Имаше и нова готварска печка, която Сет бе докарал с параход от Сейнт Луис, когато бе разбрал, че тя пристига. Вдясно от печката имаше прозорец с изглед към тополовата горичка край поточето. Вляво от мивката имаше задна врата, която, както тя можа да види от прозореца, водеше към още една засенчена веранда.

В стаята нямаше никаква украса, нищо по стените, нищо, което да смекчи неприветливата обстановка в къщата и да направи от нея дом. Пукащият огън, който Итън бе запалил в каменното огнище, бе единственото нещо, което внасяше уют в стаята.

— Татко и аз подредихме къщата за теб — каза Пач.

— Виждам.

Мръсните чинии бяха изрядно подредени в мивката. Купчина добре сгънати мръсни дрехи лежеше върху един стол до кухненската маса. В един ъгъл на дървения под имаше купчинка боклук, изкусно прикрита зад метлата.

— Добре сте подредили всичко — каза тя с напълно сериозно изражение.

— Вижда се, че нямаме нужда от теб — каза войнствено Пач.

— Но още две ръце ще направят работата по-лека, не си ли съгласна? — попита Моли.

Когато погледна двете затворени врати на отсрещната стена, на Моли й хрумна, че в къщата явно има само две спални. Къде щяха всички те да спят? Докато Сет отваряше вратата на спалнята, която нарече своя, същата мисъл изглежда му мина през ума.

Като отиде до другата врата, той каза:

— Това е стаята на Пач.

Погледна към трите деца пред себе си, после отново към стаята. Денят бързо си отиваше. Трябваше да се вземе решение. Затова той каза:

— Неси може да спи при Пач.

— Друг път ще спи при мен! — отвърна Пач.

Втурна се и застана пред вратата на стаята си:

— Не искам това хлапе да ми бърника из нещата, татко.

— Виж, Пач… — опита се да я придума Сет.

— А Уит? — попита Моли, като се опитваше гласът й да не издаде нарастващите в нея опасения. — Той къде ще спи?

Сет замълча за миг:

— Мисля, че може да спи в плевнята, докато…

— В плевнята!? — извикаха едновременно Уит и Моли.

— Само докато построя още една стая.

— Категорично не! — каза Моли. — Синът ми ще спи в къщата.

— Къде? — попита остро Сет, като поглеждаше ту към едната спалня, ту към другата.

Моли скръсти ръце на гърдите си:

— Ти и Уит можете да спите в едната стая. Пач, Неси и аз ще спим в другата.

— Как пък не! — отвърна Сет.

— Точно така, татко! — намеси се Пач.

Сет застана пред Моли:

— Ти си моя съпруга и ще спиш с мен.

— А Уит къде ще спи? — попита Моли.

— Може да отиде при Итън — предложи Сет, като се опитваше да обуздае гнева си.

— И къде по-точно е това?

Пач се обади:

— Колибата на Итън е точно зад дърветата. На пет минути оттук.

Моли срещна погледа на Сет и каза решително:

— Не. Много е далеч. Синът ми ще остане в същата къща, където съм аз.

Сет поклати глава с възмущение:

— По дяволите!

Моли сложи ръце върху ушите на Неси:

— Не забравяй, че тук има малки деца! — предупреди го тя.

— Проклятие! — изрева той, изгубил търпение.

— Така й се пада, татко! — изкикоти се радостно Пач.

Моли отвори уста, за да скастри Сет, но вместо това нададе писък. Нещо, покрито с козина, бе минало покрай краката й! Тя подскочи нагоре във въздуха и обви с ръце врата на Сет:

— Тук има нещо! — извика тя. — Пусни ме! Трябва да спася Неси. Бягай, Уит!

Неси се разплака, а Уит отстъпи към вратата, като търсеше с широко отворени очи демона, който беше изплашил майка му.

— Проклятие! — повтори Сет. — Пач, изкарай мечето оттук.

Моли ахна:

— Мече?

— Ела, Бандит. Време е да те сложа да си легнеш.

Пач прегърна съвсем кроткото животно. Пухкавата му опашка на черни ивици веднага се обви около врата й.

Моли гледаше смаяна как Пач изчезна в стаята си с малкото черно създание. Вкаменена обърна кафявите си очи към Сет:

— Тя гледа мече в стаята си?

— То ядеше яйца в курника — обясни Сет.

— И тя си го взе в къщи? — попита с недоверие Моли.

— Може ли да видя мечето? — попита Уит. — Дали Пач ще ми го покаже?

— Искам да го видя — каза Неси.

Моли учудено поклати глава.

Сет взе нещата в свои ръце и заведе двете деца в стаята на Пач.

— Уит и Неси искат да се запознаят с Бандит. Защо не им го представиш, докато аз говоря с майка им?

Сет всъщност не даде възможност на дъщеря си да откаже, излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Отиде до Моли, хвана я за лакътя, заведе я и я настани на стола до бюрото си. После обиколи стаята и запали лампите, за да прогони тъмнината.

— По-добре да поговорим — каза той.

Зае решителна поза с разкрачени крака пред огнището.

Моли седеше сковано на въртящия се стол, стиснала здраво ръце в скута си.

— Не очаквах да имаш деца — призна Сет. — Ако знаех за тях щях да подготвя нещо.

Той укорително повдигна вежди.

— Но понеже не знаех, изглежда ще трябва да се справим с положението както можем, докато двамата с Итън построим още една спалня.

Моли пое дълбоко въздух и въздъхна:

— Няма да мога да заспя, ако знам, че децата ми не са под един покрив с мен.

— И какво предлагаш?

— Ти и Уит да спите в твоята стая. Пач, Неси и аз ще се справим в стаята на Пач.

Сет поклати отрицателно глава:

— Не мисля, че Пач ще се съгласи.

— Пач е дете. Ще прави каквото й кажеш — каза Моли вбесена.

— Ти си мислиш така — промърмори Сет.

Моли скръсти ръце на гърдите си:

— Това е последното ми предложение.

Това беше единственото й предложение, помисли си Сет унило. Беше толкова разочарован, колкото не си спомняше да е бил отдавна. Искаше Моли сама в своята спалня. Не че бе толкова отдавна без жена. Беше се виждал с Дора Девъро преди не повече от седмица. Но искаше Моли. А преценяваше, че би могъл да построи още една спалня към къщата за две или три седмици в най-добрия случай. Нямаше намерение да чака толкова дълго, за да спи с жената, за която току-що се бе оженил.

Но така да бъде. Имаше други места, които можеха да използват за брачно легло. Копа сено в плевнята или полянка под тополите щяха да свършат същата работа. Той щеше да намери кога и къде. И да я направи своя.

— Ще отидем ли да кажем решението си на децата? — рече той.

— Добре.

Докато Сет отваряше вратата на Пач, той не беше сигурен какво да очаква. За негова изненада, Неси седеше с кръстосани крака на пода до леглото с балдахин на Пач. Уит и Пач бяха клекнали в ъгъла до кутията на мечето.

— Пач, Уит.

Двамата се изправиха и погледнаха Сет.

— Моли и аз говорихме и стигнахме до решение. Двамата с Уит ще спим в моята спалня, а Моли и вие, момичета — тук.

— Това е моята спалня — запротестира Пач.

— Недей да спориш — каза Сет с тон, нетърпящ възражения.

— Няма да остана тук с тях — каза Пач.

Преди Сет да разбере, какво смята да прави, тя скочи през отворения прозорец на спалнята и изчезна.

— Няма ли да я последваш? — попита Моли.

Сет сви рамене:

— Ще отиде при Итън. Като й мине, ще се върне.

Моли сложи ръка на рамото му и почувства, че мускулите му се стягат под пръстите й:

— Съжалявам за всички неприятности.

Сет въздъхна:

— Ще отида да донеса сандъците.

След няколко минути той се върна. Моли се учуди на огромната му сила, когато той леко постави два големи сандъка на пода в стаята на Пач. Сет отиде до вратата, обърна се и каза:

— Ела, когато пожелаеш, Уит. Но щом си легна, гася лампите и ще трябва да си проправяш път в тъмното.

След миг Уит го последва.

Моли бе смаяна, колко ловко Сет бе подвел сина й, без да предизвика спор. Но, както бързо разбра, той го умееше.

— Изморена съм, мамо — каза Неси и широко се прозя.

— Не се учудвам, скъпа. Време е всички да си лягаме. Ако не греша, утрото настъпва много рано в Монтана.

Моли намери нощница за Неси и я зави, като се чудеше през цялото време как ли се оправя Уит. Знаеше, че ще го съсипе, ако отиде да го завие, но независимо от това, традиционният ритуал на лягане й липсваше. Колко бързо се бе променил животът им!

Щом настани Неси, Моли се съблече и си сложи топла фланелена нощница. Тя наистина се опита да заспи, но непознатите нощни звуци, които чуваше през отворения прозорец, не й позволяваха. След като се въртя цял час в леглото, тя реши, че й стига. В къщата бе тихо и тя се промъкна безшумно като крадец от спалнята през предната врата към верандата. Тъкмо бе седнала на стъпалата, когато една ръка я хвана за рамото. Втора ръка затисна устата й и заглуши вика й.