Джоан Джонстън
Боса пред олтара (6)

6

Моли се бореше като дива котка, извиваше се, забиваше нокти и удряше ръцете, които я държаха. Накрая започна да се уморява и съскащите звуци, които чуваше досега в страха си, придобиха формата на думи:

— Нищо лошо няма да ти направя. Успокой се, преди да си събудила цялата къща.

Моли потръпна. Беше Сет. Господи? Биеше се със собствения си съпруг. Колената й омекнаха. Краката й не я държаха повече, Сет й помогна да седне, после се присъедини към нея на стълбите.

Тя покри лицето си с ръце и поведе вътрешна борба, за да не заплаче от облекчение.

— Мислех, че е някой… И аз не знам какво мислех.

— Не исках да изпищиш и да събудиш всички — каза той. — Съжалявам, че те изплаших. Какво правиш тук?

— Не можех да заспя.

Тя срещна загрижения му поглед и с насмешка повдигна вежди:

— Помислих си, че ще се почувствам по-добре, ако поседя на верандата за малко или се поразходя.

— Не е безопасно да стоиш тук сама.

— Да, разбрах, че е така.

Усмивката му проблесна на лунната светлина:

— Ела, ще се поразходя заедно с теб.

— Не е необходимо. Аз…

Той взе ръката й, дръпна я и без да погледне назад, тръгна към езерцето. Спря внезапно, когато чу, че тя извика от болка.

— Какво стана?

Моли стоеше на един крак и повдигна другия, за да му покаже големия трън, който се беше забил в него.

— Никога ли не носиш обувки? — попита той учуден и раздразнен.

— Повярвай ми, отсега нататък ще нося — остро отговори тя.

— Ела, сега ще ти помогна.

Преди тя да успее да се възпротиви, Сет я вдигна на ръце и се запъти обратно към верандата. Сложи я да седне на най-горното стъпало и седна до нея, на най-долното от трите стъпала. Повдигна внимателно крака й в скута си и го обърна така, че да може да види трънчето на лунната светлина. Само след миг, той го извади.

— Не беше чак толкова страшно, нали?

— Не чак толкова, колкото трънчето, което ми се заби, докато тичах по една поляна от детелина, когато бях на седем години — съгласи се тя.

Той отново се усмихна:

— Значи ти е стар навик да ходиш боса.

Тя се засмя:

— Когато бях малка, семейството ми имаше ферма в Ирландия. Все още си спомням прохладната трева между пръстите ми и меката прясно изорана земя. Интересно, не бях се замисляла за това от много отдавна.

Ръката му обви крака й. Натисна с пръсти извивката на крака й, което я накара да потръпне от сладострастно усещане.

Моли се опита да издърпа крака си, но той не само, че го задържа, но посегна и към другия, после постави и двата върху бедрото си.

— Краката ти са студени като лед. Нека да ги стопля.

— Не, наистина аз…

Тя ахна, когато той повдигна дългата си риза и притисна краката й до голата си кожа. Тя инстинктивно сви пръстите си към острите черни косми, които покриваха гърдите му.

Той се засмя и хвана пръстите й, за да ги усмири:

— Гъделичкаш ме до смърт, когато не внимаваш.

Тя замръзна на място засрамена. През всичките години, през които бяха женени с Джеймс, никога не бяха правили подобно нещо.

— И как дъщерята на ирландски фермер стана дама от Масачузетс? — попита той и отново започна да гали краката й, уж за да ги стопли.

Моли леко се задъхваше, когато отговори:

— Като много други и баща ми доведе семейството си в Америка, за да търси богатството, за което мечтаеше.

Тя потръпна от докосването на ръцете му и го прикри, като сви рамене:

— И го намери — като продаваше уиски в Бостън.

С краката си, разположени върху гърдите му, Моли почувства, че Сет се вцепени. Не знаеше какво от това, което каза, го е обидило, но предположи:

— Против алкохола изобщо ли си? Или против тези, които го продават?

Той спря да я гали и огледа лицето й за момент.

— За женени хора май не знаем много един за друг — призна той мрачно. — Като лекар съм виждал много хора, пострадали от долнокачествено уиски, а всъщност и от доброкачествено. Във Форт Бентън има един човек, който се казва Дрейк Басет и продава от долнокачественото. Наел е Пайк Хардъсти да го защитава. Предполагам, че косите ми настръхнаха съвсем естествено, само като чух да се споменава за това.

Той отново започна да гали краката й, палците му леко натискаха нежната кожа на стъпалата й, а с останалите си пръсти хвана нейните пръсти. Това бе най-прелестното, най-чувственото усещане, което Моли някога бе изпитвала. Но от този огън бяха обхванати не само меките й пети и стъпала. Всяко възбуждащо погалване на пръстите му предизвикваше пламтящ отзвук дълбоко в нея. Знаеше, че е лошо да му позволява да прави това с нея. Току-що се бяха запознали, за бога! Но той правеше така, че всичко да изглежда просто като любезност. В края на краищата това бяха само стъпалата й.

— Що се отнася до този човек, който продава долнокачествено уиски — каза Моли, — защо законът не го спре?

— В момента във Форт Бентън изобщо не може да се говори за закон. Пайк Хардъсти застреля шерифа преди осем месеца — при това в честна битка — и никой не желае да заеме мястото му. Пайк така е наплашил всички, че никой не смее да мръдне.

Той млъкна за миг, после добави:

— Освен маскирания конник.

— Кой?

Сет се ухили:

— Маскираният конник. Никой не знае със сигурност кой е той и откъде идва. Но е на страната на закона, което го прави враг на Басет. Винаги, когато някой е загазил, конникът му се притича на помощ с гърмящи пищови.

— Изглежда, е много смел човек. Досещаш ли се защо пази самоличността си в тайна?

— Има си причини, сигурен съм в това.

— Обзалагам се, че добре го познават в града — предположи Моли. — И ако хората го видят, ще го разпознаят.

— Може би — каза Сет. — А може би е някой непознат и иска да си остане такъв.

Моли наклони глава така, че да може да вижда лицето на Сет. Чертите му, заедно с гласа му, бяха станали по-сурови. Тя притаи дъх и каза:

— Ти знаеш кой е той.

Изведнъж Сет спря да разтрива стъпалата й:

— Никой не знае кой е той.

И за да й даде да разбере, че разговорът е приключил, попита:

— Готова ли си да си лягаш?

Моли седеше на най-горното стъпало, а Сет на най-долното така, че бяха почти един срещу друг. Тя несъзнателно протегна ръка, за да приглади косата на челото му така, както би направила с някое от децата си. Той сграбчи китката й, за да я спре, после промени решението си. Ръката му се отпусна отстрани.

Вече смутена, Моли срещна пронизващия му поглед, когато завърши това, което бе започнала. Черната му коса бе гъста и изненадващо мека. Тя почувства, че той потрепери, когато палецът й докосна слепоочието му. После ръката й се отпусна и те седяха, загледани един в друг, като всеки ясно усещаше присъствието на другия.

— Не те обичам — тихо каза Сет. — Не съм сигурен, дали някога бих могъл да обикна друга жена. Но аз те искам, желая те всяка секунда.

— Сет, аз…

Той започна да й говори думи, които би изрекъл, за да успокои подплашено жребче, защото усети, че тя трепери от страх. Никога не бе подозирал, че само галенето на стъпалата на една жена би могло да я възбуди. Всичко бе започнало толкова невинно. Но когато клепките й се спуснаха над очите, когато устните й се разтвориха и тя започна бързо и задъхано да си поема въздух, когато пръстите й чувствено се заизвиваха около плътта му, той разбра, че тя го желае. Ръцете му обвиха глезените й и бавно, много бавно, той започна да придърпва краката й около кръста си.

Когато тя се плъзна в скута му, ръцете му си проправиха път нагоре по кадифената кожа на краката й, като повдигаха фланелената нощница нагоре така, че голите й крака да обвият тялото му.

След секунди, тя седеше в скута му с лице към него и чувстваше между краката си парещата му топлина. Ръцете й колебливо лежаха върху раменете му. С широко отворени очи, тя го гледаше, докато ръцете му бавно следваха извивките на голите й бедра, повдигаха я и я наместваха по-плътно върху него.

Моли не можеше да си поеме дъх, усещането беше прекрасно. Чувстваше го. Беше твърд. Усещаше и пулсираща топлина. Моли постави глава на рамото му, но не се осмели да направи нищо повече, което да засили желанието й за него.

Сет обви лицето й с ръце. Наведе главата й назад и погледна дълбоко в очите й, за да види какво чувства тя. А после устните му се надвесиха над нейните. Целувката му изразяваше притежание.

Когато проговори, гласът му бе дрезгав от желание:

— Ела в леглото с мен, Моли.

Моли се изчерви:

— Ами Уит…

— Можем да отидем в плевнята или…

— Не мога! Никога не съм имала намерение…

— Искам те, Моли Галахър Кендрик.

— Не мога! Джеймс…

— Ти си моя съпруга! — свирепо каза той. Устата му бе груба, а прегръдката му почти я остави без дъх. Желанието му, първично и откровено, я подтикваше да му отвърне със същото. Тя прокара пръсти през косата му и разтвори устните си под неговите. Езикът му я завладя, ръцете му я плениха. Той сграбчи бедрата й и силно я притисна към себе си. Грубият плат на дънките му се търкаше по нежната й кожа и разпращаше по тялото й тръпки на удоволствие. Моли трудно си поемаше дъх, изгуби контрол и не можеше да се справи с бурните усещания, които се разливаха по цялото й тяло.

— Мамо?

Сет и Моли се отдръпнаха един от друг като момче и момиче, хванати от свещеника да се целуват. Настъпи суматоха, докато Моли се опитваше да стане от скута на Сет. Той я хвана за кръста и се изправи. Босите й крака стъпиха на земята и фланелената нощница отново обви краката й. За миг той я задържа плътно до себе си. После с огромно усилие на волята и с въздишка на примирение я пусна.

След миг Неси отвори предната врата:

— Не можах да те намеря, мамо — каза момиченцето. — Изплаших се.

Моли взе детето на ръце и отчаяно се опитваше да си възвърне равновесието. Все още дишаше на пресекулки, а сърцето и лудо биеше:

— Не можех да спя, Неси. Просто излязох да поседя малко със Сет на верандата. Ела да си лягаме.

Когато влезе в къщата, Моли бързо хвърли поглед назад през рамото си. Сет стоеше в мрака — висок и заплашителен. Размина й се на косъм. В този момент можеше вече да лежи под него на легло от слама, ако Неси не ги бе прекъснала. А как ли би се чувствала утре сутринта?

Чудесно! Би било чудесно! — крещеше един глас в нея.

Но скърбящата вдовица бе ужасена от това, което почти бе направила. Съмваше се, когато Моли най-накрая затвори очи.

Сет също не успя да заспи. Не остана дълго на верандата, след като Моли си тръгна — само толкова, колкото бе необходимо, за да се нормализира пулсът му и тялото му да се успокои. Когато се върна в спалнята си, откри, че синът на Моли седи в леглото и го чака.

Очите на момчето издаваха колко е изплашено:

— Кой е там? — попита Уит с тънък глас.

— Аз съм, Сет.

Видя, че момчето явно се успокои:

— Събудих се — каза Уит — и тук нямаше никого.

Уит не призна, че се е уплашил. Това, което Сет бе видял от гордостта на детето, му бе достатъчно, за да осъзнае, че момчето сигурно ще се ужаси, ако разбере, че Сет дори подозира такова нещо.

— Излязох да подишам малко свеж въздух — каза Сет. — По-добре заспивай. Утре ни чака тежък ден.

Уит легна отново, но не смееше да мръдне. Сет свали обувките и чорапите си, после се измъкна от дънките и остана по бельо. Обикновено сваляше и него, но заради момчето сега го остави. Мушна се под завивките и легна неподвижно като момчето на другия край на леглото.

Затвори очи и това изостри другите му сетива. Чу как Уит диша често, чу и сподавения звук от плач. Почувства лекото потрепване на тялото му. Сет не знаеше какво би могъл или какво трябва да направи. Ако се издадеше, че е забелязал плача му, щеше да нарани достойнството на момчето.

Изведнъж Уит се претърколи и притисна силно възглавницата към устата си. Краката му се свиха към стомаха. Сет чувстваше мъката на Уит и не можеше да остане безразличен към нея:

— Изгубих баща си, когато бях малко по-голям от теб — започна той. — Бях на петнайсет години. Майка ми умряла, когато съм се родил. Татко често ми казваше, ако искам да я видя, да погледна в огледалото, защото имам нейните очи.

Плачът изведнъж престана и малкото тяло на другия край на леглото замря. Сет продължи:

— Татко и аз имахме парче земя на югозапад от Сан Антонио и няколко глави добитък. Тексас бе присъединен от Щатите и Мексико реши да направи въпрос от това. Исках да се присъединя към войската и да се бия с мексиканците. Татко категорично ми забрани.

Сет млъкна, като си спомни горещия спор и острите думи, които бяха изрекли.

Тъничък глас от другия край на леглото каза:

— Аз исках да стана моряк, да бъда китоловец като баща ми. Оставих бележка, когато избягах, но майка ми дойде и ме накара да сляза от кораба. Доведе ме тук, за да съм далеч от морето.

Сет се усмихна в тъмното. Това обясняваше, защо Моли Галахър толкова бързо бе приела предложението му за женитба:

— Твоята история доста прилича на моята — каза той. — Една нощ си взех ловната пушка и торба с храна и тръгнах да се присъединя към войската. Не стигнах далеч, попаднах в ръцете на банда кръвожадни мексикански престъпници. Взеха ми пушката и коня и аз вече си казах последната молитва, когато баща ми се появи, за да ме отведе вкъщи. Никога не съм се радвал така в живота си, както когато го видях. Баща ми беше тексаски рейнджър и знаеше как да се справи с престъпниците. Когато престрелката свърши, мексиканците, които бяха останали живи, си плюха на петите и побягнаха. Но баща ми бе смъртно ранен. Умря, докато пътувахме обратно към къщи.

Сет не каза, че винаги е обвинявал себе си за смъртта на баща си. Нито пък, че разкаянието за този случай е определило много неща в живота му.

— Баща ми беше смел човек — промърмори той.

— Веднъж видях как баща ми се бие на бреговата линия — каза Уит с глас, изпълнен с копнеж. — Той също беше смел човек. Искам, като порасна, да стана като него.

— Имаш хубава цел, Уит. Човек не може да желае нищо повече от това синът му да порасне, следвайки примера му.

Само че бащата на Уит бе мъртъв. И единственият пример, който момчето можеше да следва, бе този на Сет. Изведнъж Сет осъзна значението на това, което бе направил, огромната отговорност, която бе поел. Щеше ли момчето да разбере кой е той всъщност? Или щеше да вижда само човека, който Сет трябваше да се преструва, че е?

— Татко ми липсва — призна Уит задъхано.

— Винаги ще ти липсва — каза Сет. Не беше много успокоително, но бе всичко, което Сет можеше да му каже: — С времето ще ти олекне. Но винаги ще си спомняш за него, за хубавите мигове, които сте прекарали заедно. Спомените ще останат с теб през целия ти живот.

— Татко ме завиваше през нощта.

Сет затаи дъх. Молеше ли го Уит да направи това? Щеше ли да му позволи? Не и ако го попита. Момчето бе много гордо. Сет не каза какво смята да направи, не попита за разрешение, което не би му дало, не би могло да му даде. Той стана, наведе се и подпъхна завивките около момчето — първо от едната, после и от другата му страна.

— Забрави краката ми.

Без да каже нито дума Сет се наведе и подпъхна одеялото под дългите слаби крака на Уит.

После си легна отново и се обърна с гръб към момчето:

— Най-добре заспивай. Рано се съмва.

Уит затвори очи, без да осъзнава как е намерил утеха, само знаеше, че се е успокоил. Почти като татко, помисли си той, докато се унасяше.

 

 

Когато на другата сутрин Сет влезе в кухнята, Моли го поздрави с усмивка, която спря дъха му. Спомни си изминалата нощ, вкуса и докосването на устните й. Искаше му се да я целуне за добро утро, да започне деня с чувството за женската й мекота в ръцете си. Но тя се бе обърнала с лице към печката веднага, щом го видя и ясно му даваше да разбере без думи, че не желае подобно нещо.

Тази сутрин тя носеше най-обикновени дрехи — бяла блуза шемизета и тъмнокафява памучна пола, а отгоре — избеляла червена престилка, която той позна като онази от шкафа — това я правеше да изглежда по-достъпна. Но макар, че очевидно не бе сърдита за това, което се случи снощи, тя се държеше на разстояние от него.

Когато той се канеше да седне на кухненската маса, тя го попита:

— Няма ли да се обръснеш?

Сет почувства наболата си брада. Е, не беше кой знае каква жертва.

— Добре отивам навън.

Но когато отвори вратата, тя му подаде купичка с топла вода:

— За бръсненето — каза тя.

Сет погледна купичката, после Моли.

— Благодаря — каза той и я пое от нея. Никога не би си стоплил сам вода, но докато държеше напоената с топла вода кърпа към лицето си, за да омекне брадата му, той осъзна, че е забравил какво значи да има жена вкъщи.

Когато се върна, Моли му се усмихна и го покани на масата:

— Сядай. Кафето е почти готово. Трябваше да изтъркам кафеничето, преди да сложа кафето. В него имаше утайка най-малко от три дни.

Сет понечи да каже, че за да се направи една чаша хубаво кафе, в кафеничето трябва да има утайка най-малко от три дни, но се отказа. Още една промяна, която трябваше да приеме.

Но имаше и хубави неща, помисли си той, докато гледаше как жена му се суети около печката. Разсеяното й тананикане приятно допълваше къкренето на кафето и цвърченето на бекона. Обичаше да я гледа и да се наслаждава на женствената грациозност на всяко нейно движение.

— На какво ми мирише? — попита Сет, като подуши въздуха. — Печеш ли нещо?

— Сигурно имаш предвид бисквитите — отговори Моли. — Намерих малко брашно и реших… Нямаш нищо против, нали?

Тя отвори вратата на фурната. Сет зърна най-хубавите пухкави златистокафяви бисквити, които някога бе виждал в живота си.

В този момент Пач се появи на вратата на кухнята и обяви:

— Винаги аз приготвям закуската на татко. Освен това той не обича бисквити.

Сет не можеше да отрече, че ненавижда бисквитите на Пач. Бяха твърди като подметка и без вкус. Устата му се изпълни със слюнка, когато Моли поднесе на масата пред него дузина благоуханни бисквити в сламена кошничка. Така му се искаше да хапне една от тези бисквити и вече си представяше вкуса й — намазана с масло и сладко от къпини. Но да изяде една от тези бисквити би било дипломатически провал, след като се бе отнасял с такова презрение към усилията на Пач.

— Аз… ъ-ъ… мисля, че трябва да опитам поне една от любезност — каза той на Пач и грабна една бисквита.

— Не е нужно — отвърна Моли, изтръгна я от ръката му и я сложи обратно в кошничката. — Ще ти изпека малко хляб.

Сет изруга наум:

— Не, недей — каза той и взе друга бисквита. — Не искам да ти създавам допълнителни грижи. Бисквитите ще свършат работа.

Този път Пач я взе от ръката му:

— Знаеш, че не ги понасяш, татко.

Пач седна от дясната страна на баща си и започна да маже бисквитата с масло.

— Какво да ти дам да пиеш? — попита я Моли.

— Кафе.

Като видя изненадата на Моли, Сет обясни:

— Нямаме крава — и изведнъж осъзна, че добавя: — Но не виждам защо да не си вземем.

— Добре. Тогава ще мога да направя малко мътеница — каза Моли.

Сет потръпна при тази мисъл. Не можеше да измисли нещо с по-лош вкус от това, но не каза нищо, вместо това взе да пресмята благините — нейните бисквити.

— Вижте какво намерих отзад — Итън стоеше на прага на кухнята и държеше Неси. Момиченцето все още беше по пижама и се бе свило като мече в ръцете му.

— Това бебе не може ли поне да ходи само — тросна се Пач.

Повдигна брадичка в отговор на неодобрителната гримаса на Итън.

— Проклети да са тия Галахър — промърмори тя. — Само неприятности ни създават. Всички до един.

— Пач — предупреди я Сет. — Внимавай какво говориш.

Итън не обърна внимание на враждебната атмосфера в стаята и попита:

— Готова ли е закуската? На нещо хубаво ми мирише.

Той се огледа около масата и видя, че там има само пет стола, заедно с въртящия се стол, придърпан откъм бюрото. Явно Моли бе осигурила места за децата си, но него не го беше очаквала.

Сет се напрегна, несигурен дали присъствието на Итън на масата няма да предизвика още един спор с Моли като този вчера по въпроса кой къде да спи.

— Итън винаги закусва и вечеря с нас — предпазливо каза Сет. — По обяд обикновено работим навън и си взимаме нещо за ядене с нас.

— Добре — също така внимателно отговори Моли. — Отсега нататък ще слагам още една чиния.

Итън остави Неси на един от трите свободни стола до масата. Но детето бе прекалено малко за стола. Брадичката му едва достигаше края на масата.

Сет реагира пръв. Просто се наведе и взе Неси в скута си. Сякаш това бе най-естественото нещо на света, момиченцето се облегна удобно на гърдите му и прие бисквитата, която той му подаде.

— Ела и седни, Итън — каза Сет. — Сега има място и за теб на масата.

Пач гледаше втренчено Неси и не вярваше на очите си.

Също и Моли.

След малко Моли се обърна към печката, а Пач почервеня. Скочи и каза:

— Татко, казах ти, че това бебе ще ти пречи.

— Не ми пречи изобщо — отговори Сет и срещна разтревожените сини очи на Пач. — Тя е лека като перце.

Пач се опитваше да намери думи, но не се сещаше за нищо. Устните й се свиха, докато гледаше как баща й люлее момиченцето на коляното си.

— Трябва да нахраня животните — каза тя накрая.

Сет погледна към недокоснатата чиния пред дъщеря му:

— Не си закусила още.

— Не съм гладна — Пач се обърна, мина покрай Уит и се запъти към спалнята си.

Сет се зачуди, колко ли дълго е стоял Уит на прага.

— Влез и седни, Уит.

— Не желая — отвърна Уит.

Явно на ярката дневна светлина снощният им разговор бе забравен.

— Има доста време от закуска до вечеря — каза Сет. — Чака ни тежка работа. Ще са ти нужни сили.

— Не съм гладен — настоя той и погледна към бисквитите на майка си като изгладнял вълк.

— Както желаеш — каза Сет и сви рамене с явно безразличие.

Но един мускул трепна на лицето му, докато стискаше зъби да не каже нещо предизвикателно, за което после да съжалява.

Напрежението малко понамаля, когато Моли предложи:

— Ще ти сложа няколко бисквити, Уит. Можеш да ги изядеш, когато огладнееш.

— Добра идея — каза Итън и намаза сладко от къпини върху втората си бисквита. — Нямам нищо против и аз да си хапна още няколко за предобедна закуска.

Сет въздъхна тежко. Не само че трябваше да се откаже от бисквитите на Моли на закуска, ами и трябваше да гледа как Уит и Итън си ги похапват по-късно. Той захвърли вилицата и каза:

— Имам да върша работа. Колкото по-скоро започна да сека дървета за новата спалня, толкова по-скоро ще я завърша.

Сет подаде Неси на Моли, когато мина покрай нея. На вратата на кухнята се спря и каза:

— Ще се видим в плевнята, когато си готов, Итън. Доведи Уит със себе си. И кажи на Пач, че днес искам да работи в къщата заедно с Моли.

Моли погледна възмутеното лице на сина си, подаде Неси на Итън, зави няколко бисквити в салфетка и забърза след Сет. Остана без дъх, докато го настигна в плевнята. Беше се разкрачил, облегнат до една оградка и с ръце силно притиснати към очите.

— Сет?

Ръцете му веднага се отпуснаха върху бедрата и се свиха в юмруци, сивите му очи я гледаха мрачно. Моли отиде до него и застана между разтворените му крака.

— Сигурна съм, че с времето нещата ще потръгнат.

Сет изсумтя:

— От това по-зле не могат да станат.

— Така е — съгласи се Моли и леко се усмихна. Постави ръка върху юмрука му, пръстите му се разтвориха и се преплетоха с нейните. Тя повдигна ръката му нагоре и я прокара по лицето си:

— Благодаря ти, че си така търпелив с Уит.

— Не ми е лесно — промърмори той.

— Знам.

Тя свали ръката му от лицето си, разтвори пръстите му и постави салфетката в дланта му.

Какво е това?

Тя се ухили:

— Бисквити. За човек, който не ги обича, ти изглеждаше твърде настървен да ги опиташ.

— Да, така е — усмихна се той кисело. — Благодаря.

Наведе се и бързо я целуна по устата. Изненадана, Моли повдигна ръка да погали влажните му устни. Погледна в очите му и видя в тях копнеж, и то не по бисквитите.

Бавно, внимателно Сет обви шията й с ръка и приближи лицето й към своето. Бавно и нежно доближи устни до нейните и усети тяхната мекота.

Моли почувства как тялото й се стяга и желанието бавно си проправя път през него. Тя разтвори леко устни и усети, че и той направи същото. Разтвори ги още повече и…

— Татко! Къде си?

Сет подскочи, сякаш го улучи куршум. Погледна надолу към себе си, после нагоре към Моли. Ясно се виждаше как тялото му бе реагирало на целувката й. А дъщеря му щеше да е тук всеки момент.

Моли скри треперещите си ръце под престилката. Тя се обърна с гръб към Сет и закри проблема му с широката си пола, повдигната от няколко фусти. След миг Пач профуча край ъгъла и се появи в плевнята.

— Не искам да оставам в къщата — каза тя на баща си. — Искам да работя с теб.

Сет постави ръка на рамото на Моли:

— Искам да помагаш на Моли в къщата.

— Но ти имаш нужда от мен — възпротиви се Пач.

— Двамата с Итън ще се оправим. А и Уит ще ни помага.

— Уит Галахър си няма понятие от каквото и да било.

— Но до довечера ще се научи — отряза я Сет. Обърна се с гръб към нея, за да вземе две брадви и няколко триона, които висяха на стената на плевнята.

Пач все повече се горещеше:

— Това момче не може да различи пор от котка! Той е зелен и глупав. Изобщо няма да ти е от полза, татко. Той е един тъп и слабоумен идиот, който…

Сет видя изумлението върху лицето на Моли и осъзна, че е бил прекалено търпелив към словоизлиянията на Пач в миналото.

— Връщай се в къщата, Пач — твърдо каза той.

— Но, татко…

Той не обърна внимание на отчаянието на сините й очи и каза:

— Искам да прекараш деня с Моли и да гледаш какво прави. Време е да престанеш да се държиш като мъжкарана и да станеш дама. Ще се видим на вечеря и ще ми разкажеш какво си научила.

Моли бе сигурна, че Пач ще продължи да спори. Но вместо това момиче го наведе глава и каза:

— Добре, татко. Ще се видим на вечеря.

Изчезна от плевнята така внезапно, както се бе появила.

Моли се обърна към Сет и каза:

— Много е привързана към теб. Може би да промениш всичко изведнъж не е най-доброто разрешение.

— Искам от нея да стане дама. А една дама не прекарва дните си като сече дърва.

Поколеба се, после бързо и грубо целуна Моли по устата. След миг излезе навън, като носеше разни подрънкващи инструменти.

Моли стоеше в плевнята, която миришеше на сено и коне, и гледаше отдалечаващата се фигура на мъжа си. Не можеше да разбере силното привличане, което чувстваше към него. И не можеше да не се чувства виновна за това. Джеймс беше всичко за нея. Никога нямаше да обича никой мъж така, както бе обичала него. Но какво точно бе това, което изпитваше към Сет Кендрик? Моли се страхуваше, че това е нещо не толкова почтено, нещо много по-плътско. Що за жена бе тя в такъв случай? Една жизнена жена, която трябваше да се научи как да оцелее в тези нови и различни обстоятелства.

Най-трудното от тях бе това, че трябваше да бъде мащеха на Пач Кендрик. Поне би могла да сключи примирие с дъщерята на Сет — това бе единственото, на което се надяваше Моли, като преценяваше реалистично нещата. Сет изглежда мислеше, че Пач ще приеме заточението си в къщата. Моли не беше така сигурна. Пач бе свела глава, когато прие волята на баща си, но бе стиснала силно устни и раменете й изглеждаха непреклонни. Беше ли чудно тогава, че Моли имаше чувството, че Пач изобщо няма да се държи така любезно, както мислеше баща й?

Докато отиваше към къщата, тя срещна Итън и Уит, които се бяха запътили към Сет. Итън бе сложил ръка на рамото на Уит и му говореше така тихо, че Моли не можа да го чуе. Уит слушаше толкова внимателно, че изобщо не я забеляза, когато мина покрай него. Моли изведнъж се почувства ограбена. Джеймс толкова често плаваше, че обикновено Уит принадлежеше само на нея. Изглежда тези дни бяха отминали. Моли знаеше, че не може да задържи миналото. Трябваше да позволи на Уит да се промени и порасне, самата тя трябваше също да се промени и порасне.

Но в този кратък болезнен миг, в който почувства, че сякаш губи Уит, тя разбра какво изпитва Пач. Това я накара да прояви много по-голямо търпение, отколкото иначе би проявила към това, което завари, когато влезе в кухнята.