Таряй Весос
Птиците (6)

6

Спящата Хеге, която бе бърза като светкавица с плетките и осемлистните рози и която умееше да се справя с всичко — Матис вече не бе сигурен кой от тях двамата е по-важен. В този миг беше склонен да постави себе си на първо място.

Шумно влезе в стаята й.

Беше глупаво. Хеге отдавна си бе легнала, сигурно вече спеше, а той я разбуди по никое време. Гласът й прозвуча рязко.

— Сега пък какво е станало? — изстреля тя, преди Матис да успее да произнесе и една от думите, изпълващи сърцето му. Добре познаваше този тон. Сигурно тъкмо бе заспала, преди той да нахлуе с трясък. Матис знаеше и какво ще последва — Хеге щеше виновно да се покашля, за да смекчи остротата на сърдития си въпрос.

— Какво има, Матис? — попита тя тихо и уморено, някак разкаяно.

Новината, която Матис носеше, бе огромна. Дори не знаеше откъде да започне. Щеше да е най-добре да го каже направо.

— Един горски бекас кръжи над къщата тази вечер! — сковано изрече той.

Чувстваше се почти чужд, изправен до леглото на Хеге.

Тя веднага долови тона му. Езикът му се заплиташе от възторг и благоговение. Но Хеге прекалено добре познаваше чудесата, за които той тичаше да й разказва запъхтян. Чудеса, които бързо помръкваха и вече не бяха интересни.

Тя кача спокойно:

— Кръжащ бекас? Хубаво. Отивай да спиш, Матис.

Той бе поразен.

— Върви да си легнеш, Матис! — повтори тя нежно, като видя обърканото му изражение.

Матис бе дълбоко разочарован.

— Не чу ли какво ти казах? Един горски бекас си е променил мястото на кръжене, сега се носи точно над нашия покрив! Точно в този момент. Докато ти си лежиш в леглото.

Хеге не помръдна и изражението на лицето й остана непроменено.

— Разбира се, че чух. Е, и? Бекасът може да лети където си ще.

Матис не я разбираше. Сякаш му говореше на някакъв непознат език.

— Значи не смяташ, че това е нещо необичайно! Да си чувала някога горски бекас да сменя мястото си на кръжене и да прелита ей така над главите на хората?

Тя само вдигна рамене.

— Откъде да знам.

— Не, явно нищо не знаеш по въпроса. Облечи се и ела навън.

— Навън? Посред нощ?

— Естествено! Трябва и ти да го видиш.

— А, не — отвърна тя.

— Трябва! В момента кръжи над къщата. Ако за теб това не означава нищо…

Хеге се отпусна в леглото, не й се занимаваше повече с този въпрос. Прозя се уморено.

— Сигурно ти е било забавно да го наблюдаваш — каза тя. — А аз мога да го погледам някой друг път. Щом вече кръжи тук, значи тук ще си остане, нали?

Матис я гледаше със зяпнала уста.

— Щом вече кръжи тук, значи тук ще си остане — уплашено повтори той. — И това го казваш ти, дето уж си много умна?! — възкликна напълно озадачен и поразен.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя.

Очите му бяха все така вперени в нея.

— Значи нищо не разбираш — твърдо произнесе той.

Стоеше до леглото й разочарован и объркан.

Тя го хвана за ръката. Матис усети, че това бе приятелски жест от нейна страна. Но не забеляза колко уморена и измъчена беше Хеге в този момент. Лежеше, без да го погледне, облечена в избелялата си от пране нощница, после се обърна настрани и впери поглед в стената.

— Можем да поговорим за това утре, Матис. Сега върни да си лягаш, чу ли?

Но Матис смяташе, че е лудост да изпуснат такъв момент.

— Казвам ти, че се случва сега. И ти не искаш да дойдеш да го видиш? Изобщо не разбирам как си устроена и кое е важно за теб и кое не!

Това вече бе прекалено и Хеге не издържа. Удари с юмрук по леглото и извика:

— Как ще го разбереш! А говориш така, сякаш си…

Тя се спря.

— Сякаш съм… — изплашено попита Матис.

Хеге викаше, без да се обръща:

— Остави ме на мира! Не мога повече така, ако ти не… Просто отивай и си лягай! Вече е много късно, трябва да си починем!

После напълно му обърна гръб и се долепи до стената. Матис видя как раменете й се тресат. Тази гледка го жегна дълбоко и той се почувства виновен, макар да не знаеше защо.

Матис бе напълно объркан. Той ли беше наскърбил Хеге? А искаше само да я зарадва, като й каже за кръженето на бекаса. Мислеше, че и за нея това ще е толкова важно, колкото за него самия. Точно в този момент птицата летеше и висеше над къщата им, а на Хеге й бе все едно — първо го нахока, а сега лежи тук и плаче, безпомощна и некрасива.

— Но, Хеге… аз не исках да те обидя, исках само…

Сега вече Хеге се вбеси.

— Не чу ли какво ти казах! — изкрещя тя толкова силно, че Матис подскочи и с две крачки се озова извън стаята й. Внимателно притвори вратата, сякаш Хеге спеше и не трябваше да я буди.

Хората са различни, мислеше си той объркан. Във всеки случай ние с Хеге сме различни.

Тя изобщо не ми вярва.

Но аз го чух и го видях с очите си. Мога да се закълна, че го видях. Просто кръженето бе приключило: край за тази вечер.

А сега да изпеем една песен, обади се нещото в него. Не че Матис запя. Просто това много подхождаше на думите: край за тази вечер. Бил съм на най-различни срещи и вечеринки, знам как е.

Край за тази вечер. Бекасът бе открил своята любима.

Матис вдигна поглед нагоре и видя светли ивици във въздуха, където се бе реела птицата. Точно над къщата му.

Не беше напълно сигурен дали това наистина се бе случило. Но нещо там, горе, вече не бе същото. А на сутринта пак ще има кръжене, също толкова красиво, колкото тази вечер. И тогава Хеге ще го види, дори ако му се наложи да я завърже на верандата.

Отсега нататък всичко ще е различно, помисли си той, преди да заспи, сгушен като малко дете на дивана си.

И с мен ли?

При тази мисъл му стана горещо.