Таряй Весос
Птиците (26)

26

Дълбоко в себе си Матис не се съмняваше, че предупреждението се отнасяше за Хеге и че светкавицата бе белязала нейната трепетлика. Хеге беше по-голямата и изобщо… Матис не искаше да признае пред себе си, че си мисли за това, но всъщност не си го мислеше той, а някакъв негодник.

— Сега двамата с теб живеем в неизвестност — рече той на Хеге. — И ти, и аз.

— Как така? — попита Хеге, свикнала през целия си живот да задава подобни кратки въпроси на Матис.

— Не мога да го обясня, но е ужасно — отговори той. — Когато ти говоря за неизвестността, имам предвид нещо много лошо.

— О, не се бой, ще се справим както винаги досега — каза Хеге. — Поръчките ми са повече, отколкото мога да изпълня.

Матис се досети, че тя си мислеше дали ще има какво да ядат.

— Ти мислиш за храната?

— Принудена съм да мисля.

Матис бе потиснат. Струваше му се, че вижда тъмен кръг около Хеге. Трябваше да я предупреди.

— Помниш ли убитата птица?

— О, да.

— Изобщо не става дума за нея.

Хеге мълчеше и чакаше.

— Отнася се само за единия от нас, това имам предвид! — многозначително каза той.

— Всичко ще премине, каквото и да е то — отговори Хеге напосоки. — И изобщо напоследък ти започна прекалено много да мислиш, направо не мога да те позная.

Това нейно наблюдение накара Матис да засияе. Хеге знаеше как да го зарадва, когато искаше. Реши да се поразходи, за да се наслади насаме на щастието си.

И там, насаме, изведнъж се уплаши: за това не бях се сетил! Ако Хеге беше онази птица — каза си той и продължи мисълта си, — какво ще стане тогава с мен?

Не се бе сетил за това.

Много зле, както и да го погледнеш.

Трябваше да прогони тази мисъл по най-бързия начин. Върна се при Хеге и каза:

— Нека повече не говорим за това.

— Добре — съгласи се тя.