Таряй Весос
Птиците (24)

24

На мястото на момичетата пристигна лошото време, което милостиво ги бе заобикаляло половин лято. Рано или късно трябваше да дойде. Започна на четвъртия ден от приключението в езерото. На четвъртата сутрин.

Матис го забеляза още щом излезе от къщата: натежалият като от олово въздух не беше шега работа. Небето бе мрачно и неподвижно. Разбира се, можеше да се размине и само с дъжд, но… Веднага усети оловната тежест в собственото си тяло и беше сигурен какво го очаква. Целият му разум сякаш го напусна. Той внимателно следеше изражението на Хеге.

Тя се правеше, че нищо особено не се случва.

— Нима не виждаш! — не издържа той накрая.

— Не забелязвам нищо необичайно — отговори тя, разтребвайки из къщата. — Ти виждаш ли нещо?

— Буря.

— Глупости.

Матис постоянно тичаше навън-навътре.

За всичките тези години, през които се криеше от бурите, той бе събрал в главата си най-различни техни признаци и сега се опитваше да си ги припомни. Най-сигурният знак беше оловната тежест във въздуха и в него самия.

— Не се страхувай, няма да има никаква буря — помъчи се да го успокои Хеге. — Скоро облаците ще изтънеят, а с тях ще се изпари и твоята буря.

— Днес не можеш да ме излъжеш по този начин — отговори той. — Толкова страшно начало на буря още не съм виждал.

Едва изрече тези думи, и в далечината се чу приглушен тътен. Слаб гръм, който сякаш още спеше, но въпреки това беше достатъчно заплашителен.

Матис избухна:

— Чу ли?

— Е, и? Не е сигурно дали ще има още. Успокой се! — каза Хеге. — Остани тук поне този път и ще видиш, че всичко ще бъде наред.

— Толкова е сигурно, че ще има буря, колкото това, че в момента миеш чашите. Чуй само!

За втори път проехтя гръм, този път още по-силен — както винаги преди.

— Все пак изчакай! — каза Хеге.

— По-добре ела с мен — помоли Матис, който ставаше все по-нервен.

— Никъде няма да ходя. И ти недей!

Но в такива случаи Матис беше глух за всякакви уговорки и разумни съвети. С посивяло лице той вече тичаше към убежището си. Тоалетната беше най-сигурното място. Матис беше слушал много разкази за това, къде е падал гръм, но никога не бе чувал гръм да е удрял тоалетна. Странно е, но е истина.

Преди да успее да стигне до скривалището си, на двора проехтя нов гръм, вече съвсем наблизо. Наоколо бе неестествено тихо. Птиците замлъкнаха. Единственото, което чу, беше жуженето на голяма синя муха, която премина през наелектризирания въздух.

Матис се затвори в тоалетната.

Не се наложи да чака дълго. Скоро бурята се разрази истински. Зад стената тихо и заплашително изсъска светкавица. Матис се сгуши и започна да брои със затворени очи — едно, две, три, — и трясъкът дойде. Запуши уши, като се мъчеше да напъха пръстите си по-навътре, въртеше ги, за да заглуши поне малко ужасния грохот. Но когато бурята е силна, това не помага.

Ето го! Слушай…

Последва неистов тътен.

А Хеге е там насред тези гърмежи.

Какво ли прави в момента? Дали и сега продължава да си плете жилетката? Докато светкавицата съска? Не, не е възможно.

Бурята се усилваше. Дъждът още не беше започнал. Това бяха първите, най-страшните минути на бурята. Ами ако днес старите правила не сработят и тоалетната не се окаже толкова сигурна?

Все някога щеше да дойде и този ден. Рано или късно, но ще дойде.

И тук не е безопасно.

Матис яростно въртеше пръстите в ушите си. Съскането и грохотът вече се чуваха едновременно. Ето сега! — каза си той премалял. Едно, две, три. Матис вече броеше не колко е промеждутъкът между светкавицата и гръмотевицата, а колко секунди му остават да живее. В един момент дори му се стори, че земята потрепери. После лисна дъждът. При всяка следваща буря се страхувам все повече, защото те стават все по-опасни.

А Хеге си седи в кухнята и изобщо не се бои. Не се страхува от нищо.

Кошмарът продължи дълго. Дъждът барабанеше по покрива на тоалетната. От тавана капеше — покривът, както всичко останало в къщата, плачеше за ремонт.

Значи и този път нямаше изключения от правилата.

Постройката се оказа сигурна. Тялото стана леко, главата също. Все още се чуваха слаби, безопасни гръмотевици и дъждът се лееше като из ведро. Беше чудесно да си от другата страна на бурята. Скоро ще може да притича през остатъците от бурята и да се прибере при Хеге.

Ето, сега!

Матис разтвори вратата и затича приведен под дъжда. Ухаеше силно на мокри листа и трева. Така мирише само след буря.

През святкащ огън, помисли си той, като стигна верандата и започна да изтръсква водата от себе си. И за миг не се съмняваше, че Хеге спокойно си седи в кухнята, тя никога не се криеше от бурята.

Сестра му и сега си беше на мястото. Плетенето вървеше с пълна сила. Във всеки случай в момента.

— Нима стоя тук през цялото време!

— А, ти се върна? — каза тя, без да отговаря на онова, което го интересуваше.

— През святкащ огън — каза той и мокрото му от дъжда лице грейна. Изведнъж стана смел.