Метаданни
Данни
- Серия
- Бригадата (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Бои без правил, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ива Николова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александър Белов. Бой без правила
Руска, първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“, 2004 г.
ISBN: Липсва информация
Издание:
Автор: Александър Белов
Заглавие: Бой без правила
Преводач: Ива Николова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: ИК „Ера“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: руска
Печатница: Експреспринт ООД
Редактор: Лилия Анастасова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7669
История
- — Добавяне
32.
Член-кореспондентът на Академията на науките на СССР Юрий Ростиславович Холмогоров живееше в стар блок от сталинските времена на „Ленински проспект“. В сравнение с нейното тясно панелно жилище с големината на къщичка за птички това солидно, монументално здание изглеждаше на Татяна Николаевна като дворец. Просторни междустълбищни площадки, широки стъпала, високи тавани и коридори, по които спокойно можеше да се кара колело — всичко това я потискаше и неволно я караше да се чувства беззащитна, слаба и съвършено чужда тук.
Разтреперана от притеснение, тя се приближи към високата облицована с черна кожа врата, на която мъждиво проблясваше месингова табелка с лаконичния надпис — „Ю. Р. Холмогоров“. Татяна Николаевна спря пред вратата, кой знае защо старателно изтри краката си, въздъхна, събра сили и най-сетне предпазливо натисна бутона на звънеца.
— Кой е? — чу се зад вратата женски глас.
— Аз съм майката на Саня Белов — отвърна тя с потрепващ от вълнение глас. — Търся Юрий Ростиславович.
След кратка пауза бравата изщрака, вратата се отвори и Татяна Николаевна видя стройна млада жена на около трийсет години с красиви и някак капризни черти на лицето. Тя очевидно беше недоволна и не се опитваше кой знае колко да прикрие това.
— Нали ви казах да се обадите по-късно. Телефоните са за това!
— Здравейте… Извинете… — избърбори притеснено Татяна Николаевна. — А Юрий Ростиславович вкъщи ли е?
— Не, още не се е върнал.
— Мога ли да го почакам?
— Как да ви кажа, той ще си дойде късно… — поклати глава домакинята. — Ако имате нещо спешно, аз мога да му предам…
Татяна Николаевна кимна и започна бързо и несвързано да разказва на младата съпруга на член-кореспондента за нещастието, което бе сполетяло сина й, за предявените му обвинения и за сумата, която трябваше да се даде на адвоката…
Младата мащеха на Космос я слушаше разсеяно, повтаряйки не на място „да, да“ и нетърпеливо почуквайки с дългите си, добре поддържани нокти по рамката на вратата.
— Добре, добре, разбрах всичко — прекъсна тя най-сетне досадната посетителка. — Разбира се, аз ще поговоря с мъжа си, но имайте предвид, че в момента не разполагаме с толкова пари.
— Много ви моля… — каза с ръка на гърдите си Татяна Николаевна. — И му предайте, че Саша няма никаква вина! За нищо…
— Да, да… Непременно ще му предам… — закима жената и рязко дръпна към себе си вратата. — Довиждане!
— Благодаря — каза майката на Саша на вече затворената врата.
В кабинета си Юрий Ростиславович Холмогоров вдигна глава от затрупаното с книжа бюро и продължително се протегна.
— Надя, кой беше?! — подвикна той на жена си.
— Никой… съседката се отби — отвърна тя, докато минаваше покрай вратата му.