Метаданни
Данни
- Серия
- Бригадата (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Бои без правил, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ива Николова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александър Белов. Бой без правила
Руска, първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“, 2004 г.
ISBN: Липсва информация
Издание:
Автор: Александър Белов
Заглавие: Бой без правила
Преводач: Ива Николова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: ИК „Ера“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: руска
Печатница: Експреспринт ООД
Редактор: Лилия Анастасова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7669
История
- — Добавяне
Част III
Беглец
26.
В тесния като кутия за моливи кабинет под портрета на Горбачов разговаряха двама души: следователят от прокуратурата Сиротин и старши лейтенантът от милицията Каверин.
— Скъсаха ми нервите тези келеши, хвърлят ми прах в очите… Наговорили са се и повтарят едно и също — оплакваше се собственикът на кабинета, докато вадеше от шкафа бутилка коняк. — Впрочем, Филатов си призна, че е участвал в боя, но въпреки това той няма как да бъде забъркан в тая работа. На него дори и хулиганство не можем да му лепнем… Затвори ли вратата?
— Затворих я, затворих я… Льоша, ти недей да се суетиш и да нервничиш. Обиск имаше ли? Имаше. Намериха ли пушкалото? Намериха го. Всичко е наред — опитваше се да го успокои Каверин, бършейки с носна кърпа изцапаните чашки. — Ето какво ще те посъветвам: обяви Белов за издирване. Вдигни всички районни отделения на крак и нека те да следят пътищата, гарите и всичко. Той е само един хлапак, все отнякъде ще си покаже носа. Все ще иде я при майка си, я при приятелката си…
Те седнаха край масата и Сиротин наля коняка. Мъжете взеха чашите и следователят погледна въпросително оперативния работник:
— Е, Володя, за какво ще пием?
— Как за какво? — подсмихна се милиционерът. — За успеха на нашето безнадеждно начинание! Ще видиш, да не се казвам Каверин, ако не приберем завинаги на топло този Белов!
Каверин вдигна чашата, хвърли бегъл поглед към портрета и изведнъж му се стори, че Михаил Сергеевич се намръщи някак много неодобрително.