Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Temptation’s Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 104 гласа)

Информация

Сканиране
?
Разпознаване, корекция и форматиране
Xesiona (2010)
Сканиране
Sianaa (2009)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)

Издание:

Сандра Браун. Сладък гняв

Американска, първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1997

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954–459–377–2

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от sonnn

Девета глава

Мегън се обърна към него и зяпна от изненада. Отвори широко очи и се втренчи в усмихнатото му лице.

— Искаш да кажеш, че… аз…

Ръцете му я поотпуснаха малко, а очите му, проблясващи като скъпоценни камъни, я поздравяваха за блестящото откритие.

— Исках да кажа това, което казах по-рано днес. Не ми беше приятно, че се омъжваш за Джеймс. Току-що бях намерил жената, която съм търсил през целия си живот. Това, че ти ставаше съпруга на друг, не ми попречи да те обичам, а само да те имам.

Джош я поведе през тълпата, която вече се разпръсваше, тъй като певецът пееше финалната си песен за вечерта.

— Да си вървим у дома — рече кротко той.

Докато вървяха обратно към колата, Джош продължи да й обяснява:

— Около осем месеца след сватбата ти някой ми уреди среща с Лора. Не бях много навит да ходя. По това време не бях навит за нищо. — Прегърна я още по-здраво. — Но харесах приятния характер на Лора и това, че не искаше нищо от мен.

Отключи вратата на наетата кола и Мегън се качи бавно на мястото си. През няколкото секунди, които му бяха нужни, за да заобиколи колата, тя си пое няколко пъти дълбоко дъх. Не можеше да бъде! Просто бе невъзможно! Дали Джошуа Бенет наистина й казваше, че я обича?

Той запали двигателя, изкара колата извън Харбър Таун и едва тогава заговори:

— Започнах да се виждам все по-често с Лора. Исках да имам деца. Нямаше да стана по-млад. Тя изрази подобно желание — да се установи и да има дом и семейство. Твоят брак изглеждаше стабилен. Смятах, че съм те загубил завинаги и помолих Лора да се омъжи за мен.

Нощта беше абсолютно тъмна и не се виждаше никаква луна. Звездите блестяха ярко на небето, но едва проникваха през гъстите клони на дърветата от двете страни на пътя.

Мегън беше благодарна на тъмнината. Тя скриваше лицето й от очите на мъжа, който я убиваше с всяка дума. Тази смърт беше безболезнена, прекрасна, но все пак тя умираше.

— Някакъв необясним инстинкт ме накара да помоля Лора известно време да запазим годежа си в тайна. След няколко седмици, преди дори да го бяхме обявили, Джеймс почина.

— А аз бях свободна — прошепна Мегън.

Той паркира колата възможно най-близко до бунгалото. След спирането на двигателя ги обгърна непроницаема тишина.

— И ти беше свободна. В деня след погребението казах на Лора, че не мога да се оженя за нея. Мислех, че има право на някакво обяснение. Не й казах името ти, но смятам, че се е досетила.

Обърна се към нея и дрехите му прошумоляха. Пръстите му докоснаха разрешената от вятъра коса, паднала на бузата й.

— Знаех, че ще отнеме много време, за да ме възприемеш като нещо друго, а не като натрапник, женкар и авантюрист, Мегън. — Поклати глава с крива усмивка. — Онази наша целувка в беседката бе един от най-върховните моменти в живота ми и все пак аз всеки ден се проклинах за нея. Ти завинаги реши, че съм човек, който би си играл с годеницата на приятеля си; вече не можеше да ме видиш в никаква друга светлина. Даваше ми добре да разбера какво е мнението ти всеки път, когато желаех да установя връзка с теб след погребението. Накрая разбрах, че колкото повече се опитвам да те видя, толкова по-упорита ще ставаш. — Целуна я нежно по челото. — Това не е обвинение, а само установявам факт. Така че, колкото и трудно да ми беше, се отдръпнах и зачаках. Дадох ти три години. Имах желание да изчакам.

У Мегън се бореха противоречиви чувства. Не знаеше дали да се нахвърли върху него, да му каже, че не е сбъркал за непромененото й мнение за него; или да се поддаде на убедителното докосване на пръстите му, които проследяваха дантеленото деколте на роклята, спускащо се съблазнително между гърдите й. Устните му, допрени до ъгълчетата на нейните, бяха непоклатимо убедителни.

Мегън така и не успя да вземе съзнателно решение. Джош я обърна към себе си и тя започна да се разтапя срещу горещото му тяло. Притисна се до него, доколкото позволяваше тясната кола, усети страстта му до бедрото си и разбра, че и нейната е също толкова силна.

— Не ме карай да чакам още дълго, Мегън — насърчи я той с дрезгав шепот.

Помогна й да излезе от колата и двамата тръгнаха забързано по моравата. Ръката му беше увита около талията й и докосваше леко гърдата й, гола под тъмносиния плат на бели точки. Те се запрепъваха през двора, като се смееха на нетърпението си.

Внезапно се спряха. На градинските столове пред бунгалото седяха две сенки. Едната стана и се чу гласът на Тери Бишъп:

— Ето ви и вас. С Гейла тъкмо смятахме да се откажем. Помислихме си, че ще е забавно да изиграем един бридж.

 

 

Семейство Бишъп смятаха, че ще е забавно до три и половина сутринта. Тогава Гейла събра злорадо центовете, спечелени от нея и партньорката й Мегън. След това Мегън и Джош се погледнаха тъжно и си пожелаха набързо лека нощ.

След дългата нощ на другата сутрин станаха късно. Тъй като това беше последният им пълен ден на Хилтън Хед, искаше им се да правят колкото се може повече неща, но без да се изморяват за тържествения официален банкет вечерта.

Джош се обади на румсървиса и поръча закуската да им бъде донесена на моравата пред терасата на Мегън. Искаше им се едновременно да се насладят на всички удобства на Сийскейп и да останат максимално дълго сами.

— Какво ще правим първо? — попита той и заби зъби в хрупкавото, охладено парче сладък като мед пъпеш.

— Не съм пробвала онзи огромен басейн — каза тя.

Ризата му беше отворена и утринният бриз разбъркваше косъмчетата по гърдите му. Мегън си представяше как топлият й дъх ги облъхва, за да види омайващото им раздвижване. Струваше й се, че това е мечта.

— Добре, ще го опитаме, но се надявам, че банският, който носеше вчера, не е единственият, който си донесла.

— Не, защо?

Без да я изпуска от погледа си, той стана от стола си, заобиколи малката стъклена масичка и застана до нейния. После, без ни най-малко да се притеснява, сложи ръцете си на гърдите й, неограничавани под свободния халат на райета във всички цветове на дъгата. Наведе се и устните му застанаха зад ухото й.

— Нямам нищо против да предизвикваш най-ниските ми инстинкти, но не искам да го правиш с никой друг. Нямам намерение да ги деля с никого.

Часове по-късно, докато си спомняше думите му и се червеше, Мегън се питаше защо не се е обидила от собственическото му държане, както щеше да направи някога. Преди гръбнакът й щеше да се извие на дъга и да настръхне цялата, като след това го направи на нищо с език, бърз и смъртоносен като на усойница. Но вместо това се беше наслаждавала на топлината на неговото отношение.

След като полежаха до басейна и се попекоха на слънцето няколко часа, двамата обходиха тенис кортовете. Но вместо да изиграят някой сет, си наеха двойно колело и поеха по една от безбройните пътеки за велосипедисти, които кръстосваха Хилтън Хед.

След няколко жизнерадостни минути, докато се опитваха да изравнят ритъма си на педалите, те се сетиха за нещо друго. Пътеката под дърветата беше сенчеста и прохладна.

— Предполагах, че ще си зле с равновесието, но не чак толкова — каза й Джош през рамо. Беше заел предното място с хвалбите, че знае по-добре как да управлява колелото.

— Внимавай за онази дупка! — изкрещя Мегън.

Джош обърна рязко глава, точно навреме, за да избегне катастрофата, но тяхната безразсъдност даде повод за още една игрива размяна на обиди. Когато стигнаха до една по-усамотена част от пътеката, Джош спря колелото, помоли я да слезе и го опря на едно дърво.

— Хайде да се поразходим.

— Не казва ли същото гангстерът на друг гангстер, когато паркира колата до гората? — подразни го тя.

Но въпреки подозренията си тръгна след него през гъстата гора.

— Аха. Приготви се за целувката на смъртта.

Той я притисна до едно дърво и я обездвижи с тялото си. Едната му ръка се уви около талията й, а другата я хвана за брадичката. Устните му се сляха с нейните силно, буйно и горещо.

Езикът му проникна в устата й със сладки тласъци — ту насилствени, ту нежни. Когато нейният се включи в играта и дръзко проучи вътрешната страна на устните му, доволното му стенание прозвуча като сладка симфония в ушите й. Пръстите й се плъзнаха надолу и нагоре по мускулите на гърба му и след няколко такива движения се спряха на кръста му.

Беше поставил краката си така, че едното му коляно се намираше между бедрата й, а нейното — между неговите. И двамата бяха по къси гащета и по нервите на Мегън пропукваше статично електричество, разтърсваше я и я зареждаше. Джош задвижи малко коляното си и нежните косъмчета, които го покриваха, погъделичкаха изострената чувствителност на кожата й. Когато Мегън плъзна коляното си нагоре, той изстена името й и зарови лице във вдлъбнатината между шията и рамото й.

— Толкова е хубаво, Мегън! Направи го пак. По-високо.

Мегън се подчини. Устата му се отвори срещу шията й и езикът му я погали влюбено.

— Кожата ти е толкова нежна — прошепна дрезгаво той. — Нямам търпение да те усетя гола под себе си.

Джош се отдръпна, за да я погледне, и очите му се насочиха право към гърдите й. Мегън просто беше нахлузила късите си гащета над банския и фината материя не можеше да скрие формата на гърдите или нахалните им връхчета. Джош наведе глава и целуна едното й, прилично на копче зърно. После устните му се обърнаха навътре и той го засмука нежно.

— О, Джош, моля те!

Мегън не знаеше дали го моли да спре веднага, или да не спира никога. Може би действията й говореха повече. Ръцете й се плъзнаха надолу и стиснаха здраво мускулите на задните му части, които се свиваха и разпускаха конвулсивно, докато ханшът му се въртеше ритмично срещу тялото й. Мегън намери голо място отзад на бедрото му и го стисна силно.

— Мили боже! — извика той и се отдръпна от нея. Дълго я гледа, като се мъчеше да си поеме въздух и мигаше, сякаш да се отърве от закриващо очите му було.

Когато се окопити, й се усмихна тъжно.

— Ще остарея и посивея много бързо, ако имаме твърде много от тези „разговори“. — Въздъхна. — Но не искам да се любим за пръв път върху легло от борови иглички. По-добре да се връщаме при колелото. — После я хвана за ръката и промърмори: — До Сийскейп има много път. Надявам се някой да не го е откраднал.

Наистина, когато минаха през последната преграда от дървета, мъж и жена оглеждаха велосипеда. Едва ли възнамеряваха да го откраднат, тъй като имаха свой. Те гледаха загрижено към края на гората. Когато младежът видя Джош и Мегън да излизат, им каза дружелюбно:

— Намерихме колелото ви изоставено. Всичко наред ли е? Нали никой не е наранен или нещо подобно?

— Не-е — рече енергично Джош. — Просто й се ходеше по малка нужда и се страхуваше да отиде сама в гората.

Мегън изписка възмутено и го ритна силно в пищяла. Другата двойка се отдалечиха на велосипеда си, като се смееха шумно на Джош, който подскачаше на един крак. Мегън се освободи от всичките доводи, поради които го смяташе за зъл.

 

 

Когато вечерта влезе в тържествената бална зала на Сийскейп, видя, че полилеите излъчват слаба светлина и проблясват едва-едва върху дузините маси, покрити с прашносини ленени покривки. Всяка от тях беше украсена по средата с ваза цветя в различни тонове.

Вече ухаещи не на плажен лосион, а на скъпи парфюми, гостите на тържественото откриване на Сийскейп бяха изоставили облеклата си за игри и банските костюми и бяха облекли най-елегантните си дрехи.

Лора Рей, в яркочервен шифон, приличаше на ангел, съвсем малко кривнал от правия път. По настояване на Тери Джо Хампсън беше долетяла за тази вечер. Носеше копие на блуза на Валентино, ушита цялата в бели набори, и червена пола от тафта, която приличаше на камбанка. Мегън не смяташе, че би избрала точно такава премяна за сочната фигура на приятелката си, но Джо не можеше да изглежда зле, дори и да се постараеше. Двете се поздравиха сърдечно и Джо набързо осведоми Мегън за това какво е станало в офиса по време на отсъствието й. След Гейла Бишъп се влачеха ярдове шлейф от златен сатен с мъниста, който правеше излишен наниза от диаманти на врата й.

Когато срещна погледа на Джош, Мегън се почувства най-красивата жена в залата.

— Да вървят по дяволите тези вълци! — изръмжа той. — Да им изтекат очите дано. Нямаш ли шал или нещо подобно?

Но безпокойството му не я тревожеше. Подобно на всички дрехи, купени преди това пътуване, беше избрала роклята заради сексапила й. Тесните дълги ръкави и корсажът бяха от черен тюл. Останалата част от обгръщащата тялото й рокля беше от черен креп. Там, където се съединяваше с тюла, бе изрязана с формата на венчелистчета, които като че ли се изкачваха в невидима нишка и се приближаваха до гърдите й. Под прозрачния тюл кожата й, сега загоряла, блестеше, топла и приканваща.

Носеше лачени черни обувки с високи токчета. Единственото й бижу бяха диамантените обици. Косата й привидно небрежно беше прибрана в кок на темето. Към врата й се спускаха срамежливи къдрици.

Мегън посегна притеснено и прибра един непокорен кичур в кока с жест, който целеше да прикрие нервността й. Преди това й се беше искало всички да я забележат с Джош, но сега, когато това време беше дошло, изведнъж не се чувстваше много приятно да са толкова известна двойка.

Очевидно и Джош мислеше така. Веднага щом обиколиха залата и се поздравиха с всички, той избра маса далеч от другите, близо до задната част на залата, където осветлението беше по-слабо.

— Ще потанцуваме ли? — попита нежно той и я притегли бавно в прегръдките си. Когато бяха погълнати от другите танцуващи двойки, каза на ухото й: — Всъщност не ми се танцуваше, защото така не мога да те гледам. Но това беше единственият начин, който можах да измисля, за да те прегърна безнаказано.

Мегън бе завладяна от магията на красивата зала; на музиката, свирена от струнния оркестър; на нежната тропическа нощ. Но най-вече бе омаяна от Джош.

Той беше истински образец на мъжествеността с черния си вечерен костюм и бялата набрана риза с ониксови копчета на яката. Първия път, когато го беше видяла, той бе облечен по същия начин и гледката сега я поразяваше също толкова, колкото и тогава. Но сега вече Мегън знаеше, че страстната натура, само загатвана под строгото облекло, беше реална.

Сега познаваше и косата му, посребрена на слепоочията, но безгрижно, по момчешки подстригана. Знаеше и че кройката на костюма му не мами и че силните мускули, които очертава, наистина ги има. Добре й беше известно и какъв е допирът с твърдите му гърди.

— Мръдни се… а-а, точно така. Да, точно тук.

Дъхът на Мегън секна. Само с едно движение ръката му на гърба й я беше наместила така, че да усеща желязното доказателство за желанието му.

— А сега затвори очи и си представи, че изобщо не сме тук, а лежим голи на леглото ти. Аз те любя в такт с музиката. Още малко и ще ме поемеш в себе си. И започваме да се движим — първо бавно, след това по-бързо. И правим любов, отново и отново.

При тези дръзки думи бузите на Мегън пламнаха и сърцето й заби лудо. До края на танца вече се чувстваше като пияна, омагьосана от мъжествената му същност, замаяна от картината, която той й рисуваше. Джош я поведе обратно между лабиринта от маси и намръщената му физиономия отблъскваше всеки мъж, който можеше да си помисли за възможен танц с Мегън.

Подобно на неуморен паяк, той продължи да плете мрежата си около нея през цялата вечер. Тъй като на тяхната маса имаше още шест човека, Джош и Мегън бяха принудени да водят разговор, но никой от останалите не забеляза безмълвното общуване с прикрити погледи и потайни докосвания.

Мегън беше планирала тази вечер да бъде кулминацията на плана й. Очевидно Джош — също. Той рядко сваляше поглед от нея и златистите му очи изпращаха до сърцето й напълно недвусмислени сигнали.

Накрая светлините в залата намаляха още повече и вниманието на всички се насочи към главната маса, където започна да говори Тери Бишъп. Джош се възползва от това разсейване, за да се наведе към Мегън и да я целуне. Устните й се разтвориха под неговите като венчелистчета, подобно на тези на роклята й, които се разтваряха, за да поддържат гърдите й. Без ни най-малко да размазва червилото й, езикът му се плъзна между устните й и се потърка във върха на нейния. Когато се отдръпна, гласът му беше дрезгав от чувства:

— Обичам те, Мегън. Омъжи се за мен.

За момент и двамата бяха твърде замаяни, за да разберат, че още веднъж са станали център на внимание. Тери Бишъп беше извикал по микрофона Джош на подиума.

— Не се срамувай сега, Джош — каза той. — Ела тук и позволи на мен и акционерите да те почетат в знак на нашата благодарност за прекрасната реклама на Сийскейп.

Всички започнаха да аплодират. Мегън за пръв път в живота си видя Джош объркан. Той я погледна мрачно, сви безпомощно рамене, поправи стеснително папийонката си и се изправи. Тя го гледаше, все още слисана от неочакваното предложение, как се отправя към главната маса.

Тери и всички акционери се ръкуваха сърдечно с него. Гейла го целуна звучно. Фотографите щракаха неуморно. Беше му подарен чифт копчета за ръкавели от злато и диаманти. Той се държеше скромно и уверено, после застана зад микрофона и започна да говори с дълбок, вълнуващ глас.

Внезапно Мегън почувства, че трябва да се махне. Без да се спре за секунда, за да помисли, тя се измъкна през задната врата на балната зала и прекоси централния район толкова бързо, колкото й позволяваха високите токчета. Истината й беше просветнала — не, беше я ударила като светкавица — и тя трябваше да остане сама.

Наистина около нея се сипеха светкавици, докато тичаше надолу по пътеките към бунгалото. Вятърът развали прическата й, но не я беше грижа. Докато бягаше, по бузите й се стичаха сълзи. Чувстваше пареща болка от едната страна на стомаха и в душата си от това, което сега знаеше, че е чистата истина.

Стигна до бунгалото за рекордно време и започна да бърника в мънистеното си портмоне за ключа. Когато влезе, едва не разкъса черната си рокля, за да я съблече, сякаш беше някакъв задушаващ покров.

След това свали и чорапогащите си. Накрая, съвсем гола, отиде до тоалетката, за да махне всички останали в косата й фиби и прокара през нея четката, сякаш искаше да я накаже.

Нуждата да избяга я притискаше и носеше със себе си безразсъдство и паника. Трябваше да избяга от себе си и човека, който щеше да дойде да я търси, когато откриеше, че я няма. Тази вечер не биваше да я открива тук. Не биваше. Мегън се чувстваше твърде слаба, твърде податлива. Ако я намереше…

Къде можеше да се скрие? Сякаш за да й даде отговор, една светкавица процепи небето и като че ли се заби право в сърцето на бурния океан. Джош нямаше да я потърси на плажа, не и в тази буря. Само глупак можеше да приближи водата, когато падаха светкавици. Но в такъв случай и тя беше глупачка.

Мегън нахлузи долната част на банския си костюм, но си помисли, че ще й бъде твърде студено от вятъра, който виеше над океана, и вместо горната му част, облече широка тениска. Само след секунди беше излязла през терасата и бягаше по склона към плажа. Продължи да тича, докато престана да вижда каквато и да било светлинка. Единственото осветление бяха честите светкавици.

Когато се отдалечи достатъчно от бунгалото, седна на влажния пясък, сви колене и опря чело на тях. Горчиви сълзи опариха очите и намокриха бузите й.

Обичам го.

Въпреки усилията й да я прогони, тази мисъл изпълни съзнанието й. Обичаше го отдавна, и то силно. Беше се влюбила в него още от първия момент, в който го бе видяла, преди повече от четири години. Обичаше го твърде много, за да може да се омъжи за друг; твърде много, за да се счита за истински вярна съпруга; твърде много, за да изпълни глупавия си замисъл за отмъщение. И за кого щеше да отмъщава? За Джеймс? За себе си? Всичко, което някога й бе толкова ясно, сега представляваше бъркотия от смесени чувства, джунгла от истини, полуистини и погрешно разбрани думи.

Смазана от разкаяние, тя се катурна на една страна, както беше свита на кълбо, и зарида горчиво. Не Джош беше поставен на колене, а тя самата. Ролята, която беше играла през последните няколко дни, бе ролята, която винаги бе мечтала да изпълнява с този мъж, но никога не си бе позволила да признае. Ужасяващата истина бе, че бе направила всичко това, защото го искаше, а не защото желаеше да провали Джош. През цялото време се беше убеждавала, че лъже него с прелъстителните си примамки и влюбен брътвеж, но вместо това лъжеше себе си.

— Ти си глупачка, Мегън Ламбърт! — извика тя на глас. — Никога ли не ти е хрумвало, че можеш да попаднеш в собствения си капан?

Лежа дълго на плажа и плака. Вятърът виеше зловещо около нея. Проблясваха и гърмяха светкавици, като осветяваха ужасяващо целия хоризонт или процепваха завесата от облаци и за момент заваряваха небето и морето. Мегън нито знаеше, нито я беше грижа дали е започнало да вали, или солена вода пръска по студената й кожа. Беше глуха за природните стихии. Осъзнаваше само гризящата я дълбоко болка и празнотата, която се показваше в покрайнините на душата й и заплашваше да я погълне цялата в своята непрогледна тъмнина.

— Мегън!

Името й сякаш се бе изтръгнало от изтерзано гърло. Мегън го чу само секунди преди да чуе бягащите му стъпки по мокрия, сбит пясък. След това силни ръце я прегърнаха нежно.

— Мегън?

Отвори очи. Очите на Джош, които шареха по лицето й, се затвориха силно от облекчение. Бесният вятър развяваше косата му. Сакото на вечерния костюм и вратовръзката му ги нямаше, подобно на обувките и копчетата на яката му. Вятърът дърпаше фината бяла материя, сякаш се мъчеше да я откъсне от тялото, чиято сила съперничеше с яростта на бурята. Той коленичи на пясъка, притисна я в прегръдките си така, че дъхът й секна.

— Никога повече не ми причинявай това. Помислих си… помислих си… О, господи!

Джош я люлееше напред-назад в прегръдките си и вливаше топлина в тялото й. Устните му покриваха лицето й с диви целувки, а ръцете му шареха тревожно по тялото й.

— Какво те накара да го направиш, Мегън? Защо? Защо избяга от мен? От мен!

Измъченото изражение разкриваше терзанията му и отваряше задръжките на любовта й към него.

— Аз…

Не, не можеше да му разкаже глупавия си план за отмъщение. Той си мислеше, че признаците й за нарастваща любов са били естествени, а не планирани. И след като наистина бяха, то нямаше никаква причина Джош някога да разбира за замисъла й.

— Прегърни ме, Джош, просто ме прегърни. Обичам те — проплака тя и уви ръце около врата му.

Джош я вдигна на ръце и я понесе по лекия склон към бунгалото. Вятърът и дъждът ги шибаха яростно, но това само го подтикваше да върви още по-бързо. Той влезе през отворената стъклена врата и се втурна към леглото, за да постави Мегън на него.

— Добре ли си? — попита я, като отмахна разчорлената от вятъра и сплъстена от дъжда коса от лицето й.

— Да, да — изхълца тя, сграбчи ръката му и поднесе дланта към устните си.

Джош я остави само толкова, колкото да стигне с два скока до вратата на терасата и да я затвори. Докато се връщаше към леглото, сваляше и захвърляше колана, панталоните и бельото си. През това време Мегън беше отметнала завивките и бе легнала на чаршафите с цвят на пъпеш.

Очите му се впиха в нейните. Той захвърли ризата си и застана до леглото. Мъжествеността му показваше дръзко нужда и желание. Диво разчорлената му коса, яростните очи и дрезгавото дишане му придаваха първичен вид, който накара кръвта да се насочи към най-ерогенните зони на тялото й. Мегън почувства най-примитивния от всички инстинкти — да задоволи похотта на партньора си.

Ръцете й се насочиха към долния ръб на тениската. Очите й се приковаха в неговите, докато бавно и примамващо я придърпваше нагоре и откриваше гърдите си. Поспря се, за да види реакцията му, изхлузи я през главата си и се протегна. Тялото й образува лъскава, стегната, сексапилна линия. Тя хвърли тениската на пода. След това повдигна ханша си на няколко сантиметра от дюшека и изхлузи бикините на банския.

Един мускул на бузата му потръпна спазматично и очите му потъмняха. С ръка, която трепереше видимо, той посегна и провери мекотата на кестенявата сянка. Мегън замърка от удоволствие.

Само след секунда Джош вече беше легнал върху нея и двамата се нахвърлиха един на друг, сякаш умираха от жажда. Пръстите му се заровиха в косите й, обхванаха главата й и я задържаха властно, докато устните му завладяваха нейните. Езикът му се гмурна в устата й, воден от глад и отчаяно желание най-сетне да я обяви за своя.

Ръцете й се разтвориха на гърба му, като триеха силно мускулите му, които се надигаха и отпускаха всеки път, когато се размърдаше върху нея, за да намести телата им в още по-страстно положение.

— Не възнамерявах да бъде така — рече задъхано Джош. — Смятах да действам бавно… да вкусвам… о, господи… докосни ме пак там!

— Моля те, Джош, сега! — замоли се тя и ханшът й се надигна, за да посрещне тласъка му.

Джош се зарови във влажната, мамеща коприна на тялото й и екзалтираните им викове се помъчиха да съперничат на рева на вятъра навън.

— Кажи, че винаги си го искала. — Накъсаните му думи бяха в такт с ритъма на движенията на тялото му.

— Така е.

— Кажи, че си се влюбила в мен още от първата нощ.

— Още в момента, в който те видях.

— Ахх, обичам те, Мегън.

— Обичам те, Джош.

Бурята навън не беше нищо в сравнение с бурята, която беснееше между тях. Тя бе дива, свободна, яростна и бърза.

Обхванати от сладка леност, двамата най-сетне успокоиха дишането си. Мегън се усмихна срещу устните му и той отвори очи и я погледна лениво.

— Нещо смешно ли има?

Тя поклати бавно глава.

— Не си спомням някога да съм се чувствала толкова приповдигната или толкова изтощена.

Той се повдигна на лакти и я погледна.

— Бях груб. Заболя ли те?

Погледът му я докосна с любов и загриженост.

— Не — отвърна тя, като изучаваше белега на веждата му с върха на пръста си. Устните й се отвориха от изненада, когато почувства мъжествеността му дълбоко в себе си и усети, че желанието му не е напълно изгаснало.

— Съжалявам — каза разкаяно Джош и понечи да се отдръпне.

— Не! — каза тя с такава жар, че Джош се засмя тихо и я целуна.

Този път жаждата им беше задоволена и преобладаваше нежността. Устните му се движеха успокояващо върху нейните. Езикът му проследи долната й устна, пробяга бързо по ъгълчетата им и се мушна между тях с нарастващо желание.

Ръце и устни се движеха безспирно, ненаситно; копнееха за по-плътен допир; омайваха се от всяко блажено откритие. Мегън загуби равновесие, когато той претърколи и двамата, за да застане тя върху него.

— Не се чувствам удобно така — каза извинително Мегън. — Отдавна не съм го правила. — И спокойно можеше да добави: „А и никога не е било така“.

— Ти си съвършена. Изправи се.

Тя се почувства неловко.

— Но…

Джош се усмихна лукаво и я изправи.

— Ще се получи — обеща той с думи и блеснали очи. — Хайде, ела тук.

Ръцете му я обхванаха отзад и я насочиха. Тя се придвижи малко по-нагоре по тялото му, като се наслаждаваше на допира с осеяната му с косъмчета кожа. Когато седна върху него, той показа обожанието си на гърдите й, като ги повдигна, за да може да ги огледа по-добре. После напълни шепите си с топлината им и ги стисна нежно, отпусна ги и й се усмихна немирно. Мегън се засмя с него, защото се чувстваше радостна, че може да му доставя такова удоволствие.

Той прокара палци по тъмните им връхчета, отново подути от събудилото се желание. Докато й причиняваше тази сладка мъка, я гледаше внимателно в лицето.

— Когато правя това, очите ти придобиват възможно най-тайнствения оттенък на зеленото и клепачите ти се спускат. Не затваряш напълно очи, а само ги криеш. Това ми се струва невероятно секси.

Когато ръцете му се раздвижиха леко, Мегън го помоли задъхано:

— Моля те, не спирай.

— Дори и за да ги целуна?

Тя наведе глава и прошепна срещу устните му:

— Целуни ги, щом трябва.

Устните му се сключиха около набъбналото й зърно и го засмукаха нежно. Докато челюстта му се свиваше и отпускаше, езикът му галеше и обикаляше, додето главата й се замая. Джош направи същото и с другата й гърда, а в същото време триеше стомаха си в извивката на хълбоците й.

Накрая я закрепи стабилно върху себе си и двамата се претърколиха на една страна. Той хвана ръката й и я насочи надолу по тялото си. Наблюдаваше внимателно реакциите й, но Мегън не почувства колебание или страх, когато търсещите й пръсти намериха члена му.

— От толкова време си част от мен, че не мога да си спомня някога да не си била. — Златистите очи се затвориха и дишането му стана неравно, когато пръстите й добиха повече увереност. — Мегън, всеки мой дъх… всеки удар на сърцето ми през последните четири години… принадлежеше на теб.

Тя прошепна срамежливо и влюбено:

— Толкова ми е приятно, когато те докосвам тук. — Гърлото му завибрира от животински стон. — И тук. — Последните думи излязоха едва чуто от устните й, докато пръстите й нежно му изразяваха обожанието си.

— Ако ти смяташ, че е приятно за теб…

Той разтвори с галеща ръка бедрата й и покри с длан центъра на удоволствието й, после я задвижи в кръг, като постепенно увеличаваше натиска. Пръстите му, които нежно се потапяха в нея, откриха, че е влажна и приканваща. В тялото й вече нямаше тайни за него.

Всеки от тях довеждаше другия до върха на удовлетворението отново и отново, но и двамата се сдържаха и удължаваха терзанието, за да увеличат удоволствието си. Докато пръстите му извършваха магията си, той плъзгаше езика си по гърдите й. Когато Мегън направи същото с него, цялото му тяло се скова.

— Мегън?

Тя постави бедрото си върху неговото и докато се гледаха един друг в очите, Джош проникна в самата й утроба. Бедрата й се придвижиха малко по-нагоре по него, докато той се обръщаше по гръб. Макар и да й беше за пръв път, Мегън изглеждаше обучена в това изкуство, докато се движеше върху него. Той я насърчаваше и помагаше с ръцете си, които обхващаха талията й с палците си, които се плъзгаха нагоре и галеха влюбено гърдите й.

Когато върховният момент дойде, те се усмихваха един на друг и се любеха както с телата, така и с душите си.

 

 

— Джош?

— Ммм?

— Спиш ли?

— Шегуваш ли се? Когато ми правиш това? Няма начин.

Кикотът му прозвуча като ромон в ухото й, което лежеше на гърдите му. Пръстът й лениво описваше кръгове около изпъкналото му, заобиколено с косъмчета зърно. Краката им бяха преплетени, а телата им се докосваха на всички места, където беше възможно. Косата й образуваше медна качулка върху шията му. Мегън спря провокативното си галене и сложи длан върху гърдите му.

— Говоря сериозно.

Ръката му спря да я гали нежно отзад и се плъзна нагоре, за да покрие гърба й, сякаш за да я защити.

— Кажи — рече тихо той.

Мегън си пое дълбоко дъх и каза с несигурен глас:

— Съжалявам, задето бях толкова нечестна с теб през всичките тези години. Грешах по отношение на теб. Обвинявах те за нощта, когато ме целуна.

— Аз бях виновният. За кого се мислех, че да целувам булката на друг мъж? Поне така, както целунах теб. Това не беше най-благородното нещо, което съм извършил през живота си.

— Но аз ти позволих да ме целунеш. Исках го.

Джош поглади косата й.

— Това беше единствената причина, поради която си позволих да го направя. Помислих си, че и ти едва ли можеш да се сдържиш повече, отколкото аз.

— До ден-днешен не бях в състояние да си го призная. Стараех се да те нараня с думи, таях гняв, представях те за злодей, защото не исках да призная вината си.

— Ти беше вярна съпруга на Джеймс — каза тихо той. — Ако смятах, че има и най-малката възможност да не си, щях да бъда по-настоятелен и да пратя по дяволите морала, съвестта и приятелството.

Мегън потрепери и се сгуши още по-близо до него.

— В сърцето си не бях вярна. Ако ми беше предложил официално… не съм сигурна какво щях да направя.

— Щеше да ме разкараш, както направи в нощта преди сватбата си. Точно затова те обичам, Мегън. Ако ме беше целунала, без да се почувстваш виновна, вероятно щях да те забравя за няколко седмици. Нямаше да бъдеш по-различна от толкова много жени, които познавам. Но ти наистина беше различна. Тъй чудно различна с благочестивото си възмущение, и то след най-сексуалната целувка, която някога съм преживявал. Този контраст ме обърка и омая. Знаех, че ти си жената, която желая, която винаги ще обичам, независимо дали мога да я притежавам или не.

Мегън се повдигна малко, за да го целуне нежно по устните. Той хвана кичур от косата й, нави го на пръста си и продължи да си играе с него дори и когато тя отново постави глава на гърдите му.

— Смятах, че ти си виновен за смъртта на Джеймс — призна Мегън с изтънял глас.

— Знам. Беше ми най-трудно да понеса това, тъй като нямах вина. Всичко, което правех за теб, ти приемаше като нагъл егоизъм. Изчаках толкова дълго, колкото можах.

— Ако някой е виновен за смъртта на Джеймс, това съм аз.

— Той сам си е виновен.

— Трябваше да го накарам да полага повече грижи за себе си.

— Джеймс не беше дете. Той трябваше да се погрижи сам.

— Но ако го обичах така, както трябваше, щях да го принудя да забави темпото, да спре завинаги цигарите и да не пие толкова много. Бях длъжна да настоявам.

— Ако той те обичаше така, както трябва, нямаше да ти се наложи да го правиш. — Тя повдигна глава и го погледна. — Това никога ли не ти е минавало през ума, Мегън? — Джош обхвана лицето й между дланите си. — Бил е отговорен за теб. Знаел е, че води твърде напрегнат и твърде забързан живот, защото и ти, и аз, и всички останали му го казваха. Но той беше твърде самоуверен, за да го повярва. Знаеше, че кръвното му налягане е опасно високо, но това не го накара да се откаже от обедите с мартини. Никак не ми харесваше да остава до късно вечер с клиенти, защото това означаваше, че ти ще бъдеш сама.

Една самотна сълза се затъркаля надолу по бузата й. Джош я улови с палеца си и разстла влагата по устните й.

— Ти си толкова виновна за смъртта на Джеймс, колкото и аз. Собственото му натрапчиво желание да успее с цената на всички и всичко, дори и собственото му здраве, доведе до инфаркта.

Мегън подсмръкна, за да прогони останалите сълзи и се усмихна.

— Благодаря ти.

Джош се усмихна нежно.

— Дори не го споменавай. — Пръстът му мина по долните й зъби.

— Прехвърлих цялата си вина на теб — призна тя. — Виждах само това, което исках да виждам, и чувах само това, което исках да чувам. Виждах само пороците ти и бях сляпа за добродетелите ти. — Мегън легна по гръб и го накара да застане на една страна. — Не съм сигурна дали имаш пороци.

— О, имам много. — Очите му се плъзнаха похотливо надолу по тялото й. — И един от тях е…

— Да? — измърмори тя, когато ръцете му се присъединиха към развратните действия, които очите му бяха започнали.

— Един от тях е гола дама с коси с цвят на канела, съвършени гърди, копринена кожа, розови зърна и…

Мегън разбра, че нощта далеч не е свършила.