Сандра Браун
Сладък гняв (8)

Осма глава

Сърцето на Мегън заби толкова бързо, че й се струваше, че ще изскочи от гърдите й. Двамата стояха неподвижни, безмълвни, притиснати един към друг. Мегън не вярваше на това, което току-що беше чула, но това не попречи в душата й да забушува вихрушка от чувства.

Накрая той вдигна глава и я погледна мрачно.

— Напих се до забрава и продължих така три дни, като карах само на дози уиски, приемани на равни интервали.

— Ти дойде на сватбата — рече Мегън с чужд глас.

— Да. Стоях там и те слушах как се вричаш да бъдеш жена на друг; да бъдеш негова с всичко, което включва тази дума.

Като балансираше върху тясната дървена седалка, той вдигна едната си ръка нагоре и с изключително изящно движение очерта лицето й.

— Още не знам как останах неподвижен и позволих това да стане. Бог ми е свидетел, че ми се искаше да изтичам пред онази църква, да те отвлека от него и да те взема за себе си.

Тя допря страна в дланта му и затвори очи.

— Когато се запознахме, ти знаеше, че ще се омъжвам за него. Знаеше го и когато ме последва навън в беседката.

— Да. И в този момент може би все още се подчинявах на някакъв инстинкт. В момента, в който те видях, се почувствах така, сякаш съм улучен точно между очите, но не можех да повярвам. Ти… На колко години беше тогава? На двадесет и пет? — Мегън кимна и той продължи: — Бях с цели десет години по-възрастен от теб. Бях се борил, за да се измъкна от нищетата. Бях груб, подъл, похабен. На зверове като мен просто никога не се случва да се влюбят от пръв поглед. — Джош я докосна леко с устни. — Но веднага щом те целунах, разбрах, че е вярно.

— Не биваше да ти позволявам. Аз принадлежах на Джеймс.

— Знаех, но не желаех да го приема. И то в продължение на месеци. — Той улови един кичур от косата й и го нави на пръста си. — След това започнах да се проклинам, че съм такъв глупак, и започнах да излизам и да спя с всяка жена, с която можех.

Джош започна да си играе с тениската й, очевидно очарован, че всеки път, когато я дръпнеше, след това тя отново прилепваше до гърдите й.

— Ти беше като болест, която не подлежеше на никакво лечение. Каквото и да правех, с когото и да го правех, копнеех до болка за теб, Мегън. — Гъстите му ресници се вдигнаха и очите му се впиха в нейните. — Веднъж вече положих невероятни усилия, за да те оставя да си отидеш. Втори път няма да си причиня подобна болка.

Мегън не бе в състояние да се съпротивлява, когато той разпери ръка върху гърба й и я притегли към себе си. Устните му се впиха в нейните като нажежено желязо и я изгориха до дъното на душата. Той се отдръпна само за да направи пареща пътека надолу по шията й с устните си. Мегън пусна врата му и се хвана за въжетата. След това отметна жадно глава и се наведе назад в открита покана.

Ръцете му се насочиха умело към гърдите й и той започна да ги гали с бавни, уверени движения, които запалиха хиляди пламъци в тялото й. Езикът му пробяга по ключицата й, а после се спусна по-надолу и проследи извивката на гърдата й.

— Джош! — извика тя, когато той стисна леко изпъкналото зърно между пръстите си и го покри с устата си. Мегън инстинктивно изви гръб напред и веднага усети, че той е възбуден колкото нея.

— Аххх! — изстена Джош, сложи глава на рамото й и започна да диша тежко. Лицето му се изкриви в истинска болка, докато се мъчеше да овладее тялото си. Накрая въздъхна и вдигна глава.

— Трябва да се махнем оттук, освен ако не искаш изведнъж да се озовеш на шумата — рече нежно Джош.

В този момент Мегън нямаше нищо против да превърне в легло меката трева и балдахина на дъба. Добре че поне Джош не беше толкова импулсивен. Той стана и я остави да се плъзне бавно по тялото му, докато босите й крака докоснаха земята.

— Освен това — каза той, докато се навеждаше, за да вземе обувките им — имам среща с Тери на полето за голф.

 

 

Един час по-късно Джош стоеше до мястото на плажа, което Мегън беше запазила за себе си. Тя лежеше по очи върху голяма хавлия, по която бяха разпръснати последната най-нашумяла книга, слънчеви очила, шишенце лосион против изгаряне с най-висока степен на предпазване, малка кърпа, хладилна чанта с три кутии безалкохолно и транзистор — накратко всичко, от което имаше нужда, за да прекара целия ден на плажа.

След бягането се бяха върнали в стаите си, за да си вземат душ, след това бяха закусвали с пълнозърнест препечен хляб, яйца на очи и пресни плодове с кисело мляко, които Джош беше поръчал да им се донесат на терасата.

Сега я попита:

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против да те оставя, за да играя голф с Тери?

Мегън имаше много против, задето я оставяше за следващите няколко часа, но вдигна поглед към него и се усмихна.

— Върви да поразкараш малката топка из игрището. И без това смятах да се пека цял ден на плажа.

Джош изглеждаше страхотно — в бели панталони, тъмносиня плетена риза и обувки за голф. Особено я вълнуваше мисълта, че той изглежда още по-добре без тях, само в тънки гащета за бягане. При тази мисъл кръвта във вените й закипя; и то не защото слънцето биеше в гърба й.

Банският й костюм не можеше да я запази кой знае колко от изгарящите лъчи. Беше го избрала, надявайки се, че ще придобие добър цялостен тен. Беше направен от плетена на една кука памучна прежда. Канеленият цвят беше в почти същия оттенък като косата й, но без медните отблясъци. Само стратегическите части на костюма бяха подплатени с плат с цвета на кожата й. Тесни лентички на хълбоците й свързваха предния и задния триъгълник на долната част. Плетена връвчица свързваше изящните чашки на сутиена между гърдите й. Друга минаваше зад врата й.

Мегън си помисли дяволито, че на Джош ще му се отрази добре, ако тя се обърне и му позволи да види предната част. Може би тогава нямаше да има чак такова желание да я оставя, за да играе голф. Но вместо това засенчи очи от силното слънце и попита:

— Ще ми направиш ли една услуга, преди да тръгнеш?

— Само я назови.

— Можеш ли да ми намажеш малко лосион по гърба, без да си напълниш обувките с пясък? Ако не се предпазя от изгаряне, през останалата част на уикенда няма да мога да се помръдна.

Той седна до нея, наведе се към ухото й и прошепна:

— Това не е услуга. Това е привилегия. И то такава, за която смятам, че много мъже биха убивали.

Ръцете му размазаха лосиона по гърба й със силни, масажиращи движения. После минаха през тънката връвчица и стигнаха до кръста й. Магическите му пръсти й донесоха тежка леност, която я прикова към хавлията. Но летаргията й изчезна в момента, в който пръстите му се плъзнаха под долната част на банския й.

— Джош!

— Хмм?

— Ти… слагаш лосион на това място, което няма да види слънце.

— О — каза той, докато пръстите му мачкаха нежно стегнатата й плът. — Ами човек винаги трябва да бъде много внимателен.

„Ето нещо, което добре трябва да запомня“, рече си тя.

— Краката? — попита тихо Джош.

— Ъъ… да, мисля, че ще е добре.

Джош стисна тубичката и нарисува по краката й дълги бели следи от лосион. Ръцете му започнаха да го размазват по прасците й. В сърцето й се появи усещане за топлина и сигурност. Но когато Джош коленичи между глезените й и се наведе напред, за да втрие крема в бедрата й, бесният барабанен ритъм на сърцето й отново започна. Думкането се отразяваше в твърдия пясък под нея и я караше да признава и поглъща собственото си вълнение.

Пръстите му се придвижиха нагоре и палците му се притиснаха в нежната кожа между бедрата й. Подобно на устройства за търсене на топлина, те се приближиха съвсем близо до центъра, който пулсираше болезнено. Кожата й излъчваше топлина. Зърната й изпъкнаха от желание. Когато Джош бавно махна ръката си, Мегън остана с изгарящия копнеж, който умоляваше да бъде задоволен.

— Готово. — Нестабилността на гласа му подхождаше на неравното й дишане.

— Благодаря — прошепна тя.

— Сигурна ли си, че ще се чувстваш добре? Доста сме отдалечени от главната сграда. Защо не отидеш на басейна? Там около теб ще има хора.

— Аз съм голямо момиче — каза тя и се подпря на лакти. Веднага след това осъзна, че тази поза подчертава гърдите й в малкия сутиен на банския.

— Виждам — промърмори Джош, а очите му пируваха с провокативната гледка. После се покашля и рязко извърна поглед. — Ще се върна колкото мога по-скоро. Запази ми място върху хавлията. А ако искаш да съм напълно спокоен, ако смяташ да ходиш на басейна, първо си смени банския.

— Поздрави Тери от мен и приятно прекарване.

Мегън му се усмихна широко, но беше изпълнена с разочарование, когато го видя да прекосява пясъка и моравата към бунгалото, за да си вземе сака за голф.

Учудена от моментното си чувство на загуба, тя се загледа в морето, без да го вижда. После силните слънчеви лъчи, шумът на вълните и нежно галещият я вятър я приспаха.

 

 

— Преча ли?

Мегън отвори с мъка клепачи и позволи през тях да проникне ивица ярка светлина.

— Какво? — попита тя, като се претърколи и седна, уморена и неориентирана.

— Спеше ли? Съжалявам — каза гласът.

Когато очите й привикнаха с блясъка на слънцето, замъгленият образ на Лора Рей дойде във фокус.

— О, здрасти, Лора! — каза стеснително Мегън и придърпа връзките на банския си така, че да се покрие максимално. — Вероятно съм задрямала, но се радвам, че ме събуди. — Погледна раменете си и видя недвусмисленото розово, което можеше да означава слънчево изгаряне. — Ако стоя прекалено дълго на слънце, ще изгоря.

— Затова съм се увила като мумия — отговори Лора и се усмихна иззад модерните големи слънчеви очила и качулката на тюркоазния, дълъг до глезените и с дълги ръкави плажен халат. — Имаш ли нещо против да седна?

— Разбира се, че не! — възкликна Мегън, засрамена от лошите си обноски.

След това събра нещата, разпръснати по хавлията, и Лора седна грациозно.

— Искаш ли нещо за пиене? — предложи Мегън и придърпа хладилната чанта до себе си. Тери беше проявил достатъчно предвидливост, за да снабди всяка стая с такава чанта. — Кола?

— Да, вървях доста дотук.

След като подаде на Лора една от кутиите с безалкохолно, Мегън отвори една и за себе си и огледа плажа. Наоколо не се виждаше никой.

— Мен ли търсеше?

Лора отпи от колата и поклати глава.

— Не, просто се разхождах по плажа. Когато те видях сама, си помислих, че това е удобен момент да се опознаем. Възхищавам ти се заради длъжността, която заемаш. Още откакто пристигнахме, чувам хората да си говорят за забележителната работа, която вършиш за УОНЕ.

— Благодаря ти, но не ми е удобно тъкмо ти да ми казваш такова нещо. Изпитвам огромно възхищение от статиите ти. Сигурно е чудесно да пътуваш по целия свят и да ти плащат за това.

Лора сви рамене и отново отпи.

— Да, така е — каза замислено тя. — Особено когато нямаш с какво друго да се занимаваш — съпруг, деца и такива неща. Ти си тук с Джош. — И погледна към скритото между боровете бунгало.

Сами по себе си двете мисли изглеждаха несвързани, но след като знаеше за историята между Лора и Джош, Мегън разбираше, че не е така. Защо ли внезапно се бе почувствала като паднала жена, изправена пред светица? Изпита желание да се покрие, сякаш почти пълната й голота беше неприлична.

— Н-не точно с него. Отговарям за рекламите на Сийскейп. Джош е техният рекламен агент. — Мегън намираше погледа на Лора за объркващ и прибави, за да изглежда разказът й по-вероятен: — Познавам Джош от години.

— Да, знам — отвърна Лора с тон, който показваше, че не вярва нито за момент, че съвместните им интереси за Сийскейп и дългото им познанство са единствените причини да бъдат заедно. — Покойният ти съпруг е работил за него. Джош често говореше за теб, докато бяхме…

Тя млъкна по средата на изречението и Мегън го довърши вместо нея:

— Когато бяхте сгодени?

Лора се притесни видимо.

— Откъде разбра? Джош ли ти каза?

Мегън разбираше тревогата й. Подобно на всяка жена, и Лора не искаше миналите й неуспехи да бъдат излагани в това, което в момента бе считано за състезание.

— Не, не — каза бързо Мегън. — Гейла Бишъп ми го спомена. До снощи не знаех.

Лора изглеждаше облекчена, но се засмя тъжно.

— Малко хора знаеха. Скъсахме, преди да обявим годежа. Джош… — Тя направи пауза, за да оближе устните си и Мегън изпита паника при мисълта, че събеседницата й може да се разплаче. — Чувствата на Джош се промениха.

— Колко отвратително от негова страна — рече Мегън с повече враждебност, отколкото бе имала намерение.

Но реакцията на Лора я изненада.

— О, не, не. Не беше така. Оценявам откровеността му. Ако не беше постъпил честно, щяхме да се оженим, лека-полека да ставаме все по-нещастни и след това да се разведем с далеч повече дандания, отколкото би причинил един развален годеж.

— Как можеш да го защитаваш? Това, което е направил с теб, само доказва какъв нагъл егоист е.

Лора Рей я изгледа продължително и както Мегън усети, твърде неодобрително.

— Нагъл ли? — рече замислено Лора. — Да, предполагам, че е такъв. Но също е и много мил. Струвало му е доста усилие да дойде при мен и да ми каже, че иска да прекъсне тази връзка. И пое цялата вина върху себе си. — Усмихна се тъжно. — Между другото в края на тази сцена аз го утешавах. Егоистичен ли? Да, такъв е, но не само за себе си. Егоистичен е за всички, които обича. Имал е трудно детство. Това, което има сега, е постигнал с упорит труд. Никога не е забравил какво е да нямаш. И все пак е щедър до глупост — и материално, и със себе си.

Мегън не можеше да повярва, че говорят за един и същи човек. Джош винаги получаваше това, което искаше, и мачкаше всеки, който се изпречеше на пътя му. Не можеше да си спомни някога да му е отказвано каквото и да било. Всичко, което беше пожелавал…

Не. Имаше едно нещо, което желаеше и не бе получил — нея. Но очевидно преценката на Лора беше повлияна от чувствата й към него.

— Все още го обичаш, нали?

Мегън не бе възнамерявала да задава този въпрос. Той просто се беше изплъзнал от устните й. Но за нейно облекчение, Лора като че ли не се обиди.

— Да — каза тихо тя и се втренчи в хоризонта.

Мегън започна да рисува с пръст някаква шарка по изпотената кутия с кола.

— Може би има надежда вие отново да се съберете.

Тази мисъл предизвика в гърдите й пронизваща болка, която сега не искаше да анализира. Виденията как Джош прегръща, докосва и целува Лора Рей — или която и да било друга жена — със същата страст, както нея, я изпълваха с омраза. Защо?

Лора поклати глава и отново се обърна към Мегън. Усмивката й беше нежна и примирена.

— Не. Няма. Аз съм доволна, че съм му добра приятелка. — Тя стана и изтупа пясъка от мястото на хавлията, където беше седяла. — През цялото време знаех, че Джош е влюбен в друга. В омъжена жена. Накрая ми го призна. Мисля, че винаги ще я обича.

Сърцето на Мегън подскочи и устата й пресъхна. Лора попита:

— Ще бъдеш ли на вечерята на открито довечера?

Мегън успя само да кимне.

— Ще се видим тогава — рече Лора и тръгна обратно към централната част на курорта: висока, грациозна, самотна фигура.

Мегън седеше неподвижно, втренчена във вълните. Те донасяха на брега толкова много обещания, втурваха се напред с такова нетърпение и великата сила на океана беше зад тях. Но докосваха земята само за кратко, блестейки с подобната си на дантела пяна, после се отдръпваха и оставяха след себе си единствено мокри следи. Нима това беше същността на всички неща в живота — безкрайна, безплодна борба за значение?

Какво правеше тя тук? Защо си беше наумила да доведе докрай детинския си план за отмъщение? И щом ставаше дума за това, какво се мъчеше да направи? Кой щеше да е по-наранен? Имаше неприятното предчувствие, че ще е тя.

Мегън подскочи стреснато, когато нисък гръден глас попита съвсем до ухото й:

— Може ли човек да се присъедини към тази забава?

Сложи ръка на гърдите си, за да спре лудото биене на сърцето си, обърна се рязко и едва не сблъска носа си с този на Джош.

— Ау! — рече той и я целуна шумно. Вместо костюма за голф носеше тъмночервен бански. — Какво правиш?

— Наслаждавам се на тишината и спокойствието.

Той седна до нея, прегърна я с една ръка през врата и наклони главата й назад с юмрука на другата.

— Ако това е забулен намек да те оставя сама, нямаш късмет. Накарах всички на игрището да бързат, за да мога да се върна при теб възможно най-скоро.

Сля устните си с нейните и ги засмука нежно, сякаш се мъчеше да изтегли цялата й сладост.

— Не си ли играл добре? — попита тя с малкото въздух, който й беше останал.

— По дяволите, спечелих! Винаги играя, за да печеля, в противен случай не си струва да играя.

Думите му я разтревожиха и уплашиха, но нямаше възможност да ги прецени, тъй като Джош я притегли за още една умопомрачителна целувка. Той я наведе постепенно към хавлията, докато накрая легнаха на нея с преплетени ръце и крака.

— Как е гърбът ти? — попита Джош срещу гърдите й.

— Малко е порозовял, но не ме щипе.

Той очевидно нямаше проблем със слънчевите изгаряния. Цялото му тяло беше тъмнобронзово. Растителността на гърдите му образуваше интересна шарка, която я заинтригува. Мегън я проследи колебливо с пръсти. Къдравата покривка се простираше широко в горната част на гърдите му и се свиваше надолу по тялото му в по-тъмна и по-гладка линия, която се губеше в гащетата. Пъпът му се криеше в тази линия, но когато любопитните й пръсти стигнаха до него, тя не можа да събере смелост да го докосне.

— Не хапе — промърмори Джош, хвана ръката й и я насочи към дълбоката вдлъбнатина на корема си. — Имаш постоянната покана да ме докосваш по всяко време, по всякакъв начин и на всяко място, което искаш. Давам ти картбланш за тялото си.

При тези думи главата й се замая от еротични мисли и тя зарови лице във вдлъбнатината на рамото му. Любознателните й пръсти пропълзяха през тъмната копринена растителност и започнаха да изучават малката вдлъбнатина, докато дъхът му секна.

— Легни! — заповяда й той.

Мегън се подчини. Неистовото желание я правеше слаба. Очите й се затвориха и тя позволи на тялото си да се отпусне. Предпочиташе да не мисли за това като за подчинение. Джош взе шишенцето с лосиона и каза:

— Така и не можах да си простя, задето не те намазах и отпред.

Дълбокият звук на гласа му я мамеше към по-дълбока отпадналост.

Ръцете му бяха като на талантлив скулптор, докато се плъзгаха по стомаха и корема й, намазвайки голямо количество лосион. Силните и ловки пръсти разтриха тялото й до линията на долната част на банския й. Мегън се почувства разочарована, задето той не продължи пътя си по-нататък; но това трая само докато връзката на горната част се освободи от бързото му подръпване.

Тя отвори рязко очи. Джош махна малкото парче плат и я оголи за лъчите на слънцето. Беше се навел съвсем близко и я гледаше право в очите.

— Шшт! — рече успокоително той, целуна я нежно по устните и се изправи.

Мегън отново затвори очи, и то навреме, за да чуе богохулния му шепот, който звучеше някак почтително:

— Господи, Мегън, колко си красива! Представял съм си те хиляди пъти, но ти… ти просто си изящно направена.

Усети как върху върховете на гърдите й се излива лосион. Джош се зае първо с едната, а после с другата, докато втри емулсията в гърдите й с бавни движения. От време на време прошепваше по някой комплимент, но ръцете му говореха повече от думите. Изразяваше обожанието си с докосване. Пръстите му предаваха съобщението, че я смята за шедьовър, достоен за неговото възхищение.

Когато я намаза цялата, освен мястото, където Мегън най-много копнееше да я докосне, той отдръпна ръце. Мегън отвори очи и го погледна умолително. Но нямаше защо да се притеснява. Той тъкмо изливаше лосион в шепите си и ги разтриваше една в друга. Когато ги намаза изцяло, ги постави върху гърдите й. Мегън нададе дълъг нисък стон и неволно повдигна колене.

Ръцете му извършваха бавни кръгови движения. Зърната й, които се триеха в дланите му, напъпиха от желание. Той започна да ги търка с хлъзгавите си палци.

— Джош! — изхълца тя.

— Колко са нежни! Колко са хубави!

Джош хвана нежно великолепните й гърди в дланите си и ги оформи нагоре като конуси. Мегън сви юмруци до тялото си и като в сън замята глава наляво-надясно. В гърлото й вибрираха ниски звуци и тя се чу да повтаря името му като в любовна молитва.

Когато Джош наведе глава и пое тъмното зърно в устата си, гърбът й се изви на дъга и пръстите й се заровиха в косата му.

— Да, да — насърчи го тя.

Но той отказваше да бърза. Устните му се движеха напред-назад по изпъкналото й зърно, докато й се стори, че вените й ще експлодират. Езикът му се показваше, за да навлажни нежното, подуто връхче с нектара на устата си, докато го накара да заблести.

Ханшът й се гърчеше в природния ритъм на езически ритуал. Темпото й се засилваше с всяко засмукване на устата на Джош, с всяко бързо движение на езика му. Когато вече й се струваше, че повече не може да издържи, той покри с длан пулсиращия център на нейното желание между бедрата й, започна да натиска силно и ритмично и засмука зърното й в горещата, влажна кухина на устата си.

Светът на Мегън избухна в светлина.

 

 

— Защо го направи?

Лежеше до него, свита на кълбо, и влажните им тела блестяха. Пръстите му се ровеха лениво в косата й, а главата й лежеше на гърдите му.

— Защото никога не си осъзнавала или поне не си била сигурна, че си сексуално същество. Сексуалността на човек не е нещо, от което трябва да се срамува, Мегън. Погрешното й използване — да. Но ние сме създадени, за да търсим и намираме сексуално удовлетворение един от друг.

Мегън сгуши срамежливо лице до тялото му и Джош се засмя.

— Един урок засега ти стига — рече той и отново завърза горната част на банския й. — Хайде. По-добре да те заведа вътре, преди да си изгоряла болезнено.

Помогна й да си събере нещата и двамата тръгнаха към бунгалото ръка за ръка. Когато стигнаха до вратата на терасата, той я обърна към себе си:

— Давам ти един час. Ако дотогава не си свършила, ще дойда да ти изтъркам гърба, докато си под душа.

Мегън поклати глава. След това, което току-що бе преживяла, имаше нужда да помисли, да подреди нещата в ума си. Това, което Лора Рей й бе казала, че Джош е влюбен в омъжена жена, не бе започнало да придобива смисъл, докато той не бе дошъл, за да утрои объркването й по отношение чувствата му. Всичко беше в абсолютна бъркотия.

Нещата се изплъзваха от властта й и тя не знаеше как да си я възстанови. Знаеше само, че в момента не може да стои гола под душа с Джош, без да започне да го моли да я докосне и целуне така, както го бе направил на плажа. На този етап времето, пространството и разстоянието бяха твърде важни за нея.

— Ще се видим след час. Предполагам, че облеклото не трябва да е официално.

Той кимна, но едва ли можеше да се каже, че умът му е в предстоящото парти или в това, което трябваше да облече. Обхвана лицето й между дланите си.

— Току-що те вкусих, Мегън, и това само усили апетита ми. Искам те цялата.

И преди Мегън да успее да издаде и звук, Джош беше изчезнал в апартамента си.

 

 

Вечерята на открито, провеждана на една от широките морави, наистина не изискваше официално облекло, но както всичко в Сийскейп, притежаваше стил. Големите ями с въглища съдържаха безмерни количества печени ребра и говеждо. Планини от държани в лед и сварени до розово скариди чакаха да бъдат обелени и потопени в пикантен сос. На дълги маси с покривки на червени и бели карета стояха плата с пържени пилета, царевица с кочаните, издигащи пара бамя и ориз с подправки, печени сладки картофи, сочни дини, лакомства за всеки вкус, бисквити и царевичен хляб. И сякаш това не беше достатъчно — имаше и горещ коблер от праскови и орехов пай за тези, които обичаха сладко.

След вечерята Джош й предложи да се поразходят из Харбър Таун. Мегън се съгласи с готовност и двамата потеглиха с кола, която Джош беше наел от курорта.

Харбър Таун имаше собствен фар и беше развит в търговско отношение комплекс, разположен на пристанището на Калибог Саунд. Създаденото от човешки ръце пристанище представляваше неправилен кръг, за да се предпази едно от масивните дъбови дървета на острова. Дървото се смяташе за нещо като талисман на острова и беше обкичено с малки бели лампички. На импровизираната сцена под клоните му всяка нощ свиреха и пееха различни изпълнители.

След като позяпаха витрините на редицата скъпи бутици, Джош и Мегън се поспряха да погледат шоуто. Професионален певец дрънкаше с китара в старанието си да свири в ритъм с двете млади момчета, които беше повикал от публиката. Те се кикотеха и бъркаха всяка трета дума от смешната песен, но на публиката това ужасно й харесваше. Възрастни и деца се заливаха от смях на импровизираното представление, предизвикано от младия певец.

— Този отляво е истински лудетина — рече Джош. — Личи му по дяволития блясък в очите.

В непринудени моменти като този той беше коренно различен от заетия директор, за когото се говореше, че пипа с железни ръце в работата си. Зъбите му блестяха на слабата светлина. Косата му, разрошена от вятъра на пристанището, лежеше на тъмни разбъркани кичури по главата му и изкушаваше Мегън да ги докосне. Но мисълта, която й хрумна, я разтърси из основи и тя я отпъди бързо.

— Краставите кози през девет планини се подушват — рече Мегън и го ръгна в ребрата. — Обзалагам се, че когато си бил на седем, си бил истински лудетина.

— Когато имах време — отвърна замислено той и я погледна с кехлибарените си очи, в които личеше, че изисква истината за следващия си въпрос: — Защо с Джеймс нямахте дете?

Стресната, Мегън заекна:

— Амии… почти… почти нямаше време. Той… той умря малко след първата ни годишнина.

— А планирали ли сте да имате деца?

Мегън така и не знаеше защо не му каза да си гледа работата. Чу се да изрича:

— Да, в по-далечно бъдеще.

Цялото тяло на Джош като че ли се отпусна облекчено. Макар и да я беше прегърнал през рамото, тя осъзна колко е бил напрегнат едва когато мускулите на ръката му се отпуснаха.

— Аз исках да имам деца.

Сега не гледаше към нея, а към двете хлапета, които тананикаха на сцената.

Въпреки буцата в гърлото си, Мегън попита:

— Защо тогава не си се оженил, за да ги имаш?

— Веднъж бях на крачка от това, но… — той сви лаконично рамене — … не се получи.

— С Лора? — попита Мегън. Мъжът до нея кимна кратко. — Тя е прекрасна жена, Джош. Харесва ми.

— Не знаех, че я познаваш.

Той загърби сцената и се обърна с лице към Мегън. Сега вече беше привлякла цялото му внимание.

— Не толкова добре. Днес ме посети, докато ти играеше голф. Говори ми за теб.

— Какво ти каза? — попита тихо той, но Мегън успя да го чуе, въпреки гръмовитите аплодисменти, когато момчетата се връщаха при сияещите си родители.

— Че си много мил. Че си съжалявал, задето си я наранил. Че не си егоист.

— А каза ли ти защо е трябвало да я обидя и разочаровам така? — Мегън кимна, но не можа да отговори. — Защо, Мегън? Какво ти каза Лора?

— Каза, че си бил влюбен в омъжена жена. — Думите проскърцваха през гърлото й и се забиваха в него като бодли.

— Точно така.

О, господи, защо й причиняваше това? Нямаше значение, нямаше значение. Думите завибрираха в главата й, но нямаха никакъв смисъл. Имаше повече значение, отколкото бе предполагала. Това откритие й донесе по-голяма болка, отколкото някога бе изпитвала.

— Все още съм влюбен в нея.

— Разбирам.

— Не, не разбираш, но започваш да се приближаваш до истината.

Тези загадъчни думи я накараха да го погледне. Веждата му с белега се беше повдигнала с недвусмислено немирство. Ъгълчето на устните му беше подвито и личеше, че едва сдържа смеха си.

— Тя вече не е омъжена.

Внезапно в гърдите й се надигна гняв и унищожи всички остатъци от нежност, които се бяха натрупвали през последните два дни. Гръбнакът й се скова.

— Защо тогава си даваш толкова зор с мен? Защо не доведе нея този уикенд и не ме остави на мира? Знаеш ли, направо си противен! Искам да кажа, умопобъркан…

Той я хвана здраво за ръцете и я разтърси леко, за да спре тирадата й.

— Престани, Мегън!

Тя извърна очи и ги стисна силно. Джош стегна още малко ръцете си.

— Каза ли ти Лора кога съм развалил годежа ни?

Мегън отвърна хапливо, без да го поглежда:

— Не. Не пожелах да зная. Не ме интересуваше. Не ме интересува.

— На следващия ден, след като ти погреба Джеймс.