Сандра Браун
Сладък гняв (7)

Седма глава

Джош направо я извлече от дансинга. Двамата казаха набързо лека нощ, поблагодариха на обърканото семейство Бишъп и незабавно напуснаха ресторанта.

— Хайде да повървим по плажа.

Джош я хвана за ръката и тръгнаха покрай басейна с олимпийски размери, където неколцина от гостите все още празнуваха. На тези, които разпознаха, подвикнаха кратки поздрави. Други се бяха потопили до шиите във външния басейн с гореща вода. Никое от тези неща не съблазняваше Мегън в момента. Искаше й се единствено да бъде сама с Джош.

Почти всички пътеки водеха към брега. Джош избра най-кратката, която прекосяваше широка поляна от поддържана морава, после поеха по високата трева, оставена да расте по меко издигащите се дюни, и стигнаха до плажа.

— О, колко красиво! — каза почтително Мегън.

Бяха оставили светлините далеч зад себе си и намериха пустия плаж в естественото му състояние. Сцената изглеждаше примитивна, първична и непроменяща се с издигащия се прилив, лунната светлина, целуваща всеки гребен на вълна, и вятъра, който носеше рева на океана.

— Красива си.

Джош обхвана главата й с едната си ръка отзад, а с другата — шията й. Устата му се сля с нейната и езикът му намери пътя си през покорните й устни, за да потъне в топлата й влага.

Вятърът измъкваше кичури коса от спретнатия й кок и караше роклята й да плющи диво, но Мегън едва забелязваше всичко това. Топлината на устата и силата на тялото му бяха цялата защита, от която се нуждаеше.

И когато накрая той я пусна и отстъпи назад, Мегън погледна надолу към високите си токчета, затънали в пясъка.

— Няма да стигнеш далече с тях — засмя се Джош. — Сложи си крака тук. — И се потупа по бедрото.

Заразена от безгрижното му настроение, тя измъкна токчето си от пясъка, вдигна крак и го постави малко над сгънатото му коляно. Силните му тънки пръсти се увиха около глезена й и той откопча каишката. Вятърът издуваше полата й и му разкриваше очарователната гледка на гладкото й, стегнато бедро. Беше интересно как природните сили работят, за да й помогнат да постигне падението на Джош. Вятърът рошеше косата му и неправилният ъгъл на едната му вежда усилваше дяволския му чар.

Когато обувките й бяха свалени, двамата направиха няколко крачки по брега.

— Не, не мога да устоя на това — каза той и седна на пясъка, без да обръща внимание на скъпия си костюм. После свали обувките и чорапите си и нави крачолите си два пъти. Накрая се изправи, съблече сакото си и развърза вратовръзката си.

— Не смяташ да продължаваш, нали? — попита закачливо тя.

— Само ако и ти го направиш — подметна неприлично Джош.

— Няма начин. Ще замръзна.

Очите му се плъзнаха надолу по тялото й и ако и до този момент да не й беше студено, погледът му я накара да потрепери. Крепдешинът беше прилепнал към тялото й и хладният вятър бе накарал зърната на гърдите й да изпъкнат.

— Няма да ме чуеш да се оплаквам — рече дръзко той.

Мегън го погледна възмутено. Той се засмя и сложи ръка около рамото й. Обувките й висяха от пръстите му.

— Иска ми се да повървя по прибоя.

— Но аз не мога — рече Мегън и отново спря.

— Защо? Студено ли ти е?

— Не, с чорапогащи съм.

— Е, и?

— Е, и ли? Ами усещането ще бъде много неприятно, а и ще се намокрят.

— Не и ако ги свалиш.

— Джош! — Тя се огледа бързо наоколо. На плажа все още нямаше никой, освен тях двамата. — Не мога да направя това.

— Защо?

— Пак ли започваш? Просто не мога, ето защо. Може някой да ме види.

— Няма кой да те види — отвърна той и разтвори широко ръце в подкрепа на думите си. — Освен аз. И аз със сигурност не бих заплашил репутацията си на джентълмен, като надничам.

Мегън го погледна подозрително.

— Ти не си джентълмен.

— О? Ами тогава ще ми се наложи да стана. Хайде — настоя, — свали ги. — После, когато Мегън се поколеба, се наведе към нея и попита: — Какво има? Нямаш ли ми доверие?

— Ни най-малко.

Джош само се засмя и вятърът отнесе смеха му, но не преди да изпрати надолу по гръбнака на Мегън тръпки на очакване. Имаше ли нещо в него, което да не беше привлекателно?

— Моля те — каза той като малко момченце, което се моли за втора бисквита, — много ми се ще да повървим по прибоя на тази хубава лунна светлина. Моля те.

— Обърни се — рече примирено Мегън.

Когато Джош се подчини, тя бръкна бързо под полата си, пъхна палци от двете страни на чорапогащите и ги свали.

— Готово — рече тя, когато свърши.

Преди да осъзнае какво става, Джош вече беше грабнал чорапогащите от нищо неподозиращата й ръка.

— Благодаря за сувенира — каза безгрижно той.

— Дай ми ги — каза Мегън и сложи ръце на хълбоците си.

— Тц — отвърна той и пъхна чорапогащите под ризата си.

— Но това… Това е перверзно! — възкликна тя.

Но, въпреки че се правеше на ядосана, мисълта, че една толкова интимна нейна дреха лежи до обраслите му гърди, я накара да се почувства замаяна.

Той уви свободната си ръка около талията й и отново я притегли към себе си.

— Признавам си. Що се отнася до теб, съм напълно луд. А сега — рече Джош вече с по-малко търпение, — можем ли да повървим по прибоя?

Водата беше хладна, но не твърде студена, и обливаше краката им, преди отново да се върне към морето. Капризно мятащите си около голите й крака поли още повече усилваха усещанията, които преминаваха през тялото й. Кръвта й като че ли пулсираше с буйното темпо на вълните.

Джош вървеше по-бавно, за да не я кара да бърза, и вървяха така в приятно мълчание, докато светлините от централната част на курорта се отдалечиха съвсем и заприличаха на бижута, разпилени върху черно кадифе.

— Не знаех, че някога си бил сгоден за Лора Рей — каза накрая Мегън, като даде глас на мисълта, която я преследваше през цялата вечер.

Джош забави крачки само за момент, после каза:

— Малко хора знаеха. Не беше за много дълго.

— Видях ви да танцувате тази вечер. Изглеждахте много… близки.

Думите струваха на Мегън стъпкване на гордост, но някакъв незнаен импулс я накара да попита за степента на чувствата на Джош към редакторката от вестника.

— Лора е красива, интелигентна жена. Харесвам я. Сега ми е добра приятелка.

В сърцето на Мегън забушува болка от ревност и тя отчаяно се опита да я задуши. Тя не го искаше. Тази разходка по плажа, под луната и звездите, бе само част от плана й. Събитията се подреждаха прекрасно. Хората ги виждаха заедно. Един фотограф от Атланта ги беше снимал заедно със семейство Бишъп на вечеря. Снимката щеше да се появи в сутрешния вестник. След няколко дни Джош щеше да бъде точно в това положение, в което тя го искаше — да си мисли, че го обича, когато всъщност не беше така. Мегън реши, че безумният прилив на ревност е страничен ефект от това, че се вживяваше в ролята си.

— Изглеждахте омаяни един от друг — забеляза тя с престорено безразличие. — Сигурен ли си, че пламъците вече не горят?

Джош спря и се обърна с лице към нея.

— Нито дори една искрица — каза тихо той. — Мегън? — Когато тя вдигна предпазливо глава, Джош продължи: — Има само една жена, която ме омайва.

Устните му се приближиха към нейните спокойно и уверено, излъчвайки електричество, което я правеше слаба и трепереща.

— На теб ти е студено — рече той, като разбра погрешно треперенето й. — По-добре да се връщаме назад.

Смениха посоката. Нямаха кой знае колко да вървят, тъй като бунгалото им се намираше между тях и главната група от сгради.

— Този следобед се обадих в офиса. Хората от Диксиленд не биха могли да бъдат по-доволни — каза й Джош.

— Добре. Чувствам се виновна. Днес нито веднъж не съм помислила за хората си. Предполагам, че трябва да им се обадя утре сутринта.

— Ти си във ваканция.

— Ти също, но си проверил. Твоят бизнес означава всичко за теб, нали?

Познаваше по-добре от всеки друг неразумните изисквания, които той поставяше на служителите си, макар и това да не бе причината за въпроса й. Просто искаше да знае какво го мотивира.

— Бизнесът ми означава много за мен, да. Започнах от нищо и направих нещо голямо. Това е всичко, което имам да покажа за целия си досегашен живот.

Думите му звучаха почти със съжаление, но Мегън прогони тази мисъл като нелепа. Всички знаеха, че Джош Бенет е човек на безумната амбиция дотолкова, че изключва всички останали.

— Къде си израснал?

— В Западна Вирджиния. Баща ми работеше в мина за въглища и умря, когато бях на десет. Силикоза, създадена от хората болест. Тогава се заклех, че дори и да ми се наложи да гладувам, никога няма да сляза в проклетата мина.

Мегън усети желязната решителност в гласа му и си го представи като момче — див, изпълнен с горчивина, неуправляем и враждебно настроен. Да, това описание прилягаше на мъжа, какъвто бе израсъл. Леко я изненада фактът, че не знае нищо за детството му, но все пак инстинктивно усещаше, че не е било привилегировано.

— И си бил само дете?

— Да, и слава богу. Мама и без това доста се затрудняваше да ме храни. Тя готвеше и сервираше в един ресторант. В повечето вечери ми носеше остатъци, за да се нахраня.

Бяха стигнали моравата пред бунгалото. По мълчаливо съгласие Джош пусна сакото и обувките на тревата. После се облегна на стъблото на едно дърво и притегли Мегън в прегръдките си. Брадичката му се опря на темето й и той продължи:

— Един ден, между училището и работата ми в една газостанция, отидох в ресторанта. Един от синовете на шефа ми тормозеше мама, че не е побързала достатъчно със сандвича му със сирене. Той беше истинска шушумига; грубиян, който се отнасяше високомерно с всички. Беше по-голям на години и по-едър от мен, но аз му вдигнах задника от онзи стол и го напердаших здравата. — Джош се изсмя тихо и гърдите на Мегън завибрираха до неговите. — Нищо не би могло да ми достави такова удоволствие. — После сложи пръст под брадичката й и я повдигна. — Нищо, освен да се любя с теб — прошепна и я целуна силно.

— Къде е майка ти сега? — попита Мегън, останала без дъх, след като устата й се освободи.

Учудена от чувствения талант на устните му, тя ги проследи с върха на пръста си. Те се свиха в тънка горчива линия.

— Умря две седмици преди да завърша гимназия. — Джош се засмя тъжно. — А амбицията на живота й беше да ме види завършил.

— Какво направи ти тогава?

Неочаквано Мегън жадуваше да научи повече за него. Не знаеше нищо за живота му отпреди нощта, когато се бяха запознали. Дори и последните години представляваха истинска пустиня в това отношение. Всеки път, когато Джеймс се опиташе да каже нещо за работодателя си, тя бързо променяше темата. А сега, съвсем необяснимо, й се искаше да знае всичко.

— Обикалях и се хващах на кратковременни работи, докато спестих достатъчно пари, за да се запиша за един семестър в колежа. Убедих един проповедник да ми позволи да живея в мазето на църквата му в замяна на това да върша църковна и градинска работа. И ако в мен има и капка приличие, то се дължи на него и на жена му, които ме хранеха по веднъж на ден и ме обичаха въпреки лошотията ми. Но както и да е — въздъхна той, — успях някак да завърша училище, да получа заем и да основа компанията си.

— Май пропускаш трудностите. Едва ли е било толкова лесно — рече нежно Мегън и отмахна един тъмен кичур от челото му.

— Не беше. Работех като дявол. — Широката му усмивка преряза сенките по лицето му като бяла светкавица.

— Какво предизвика интереса ти към рекламата? Изобретателен ум? Артистична природа?

— Едва ли — засмя се той. — Съвсем случайно научих, че съм роден за това. Давах успешни идеи за популяризирането на мероприятия в колежа, дори и в църквата, където живеех. Когато ми хрумнеше нещо, го описвах на някой художник, който правеше табелите и афишите. Обикновено давах идеята, но натоварвах някой друг с тичането. — Целуна я по челото. — И все още го правя.

— И то ти се отплаща. Сега си много богат.

— Богат ли? Да, предполагам, че съм. Но парите никога не са означавали много за мен. Не липсата им ме вбесяваше, а униженията, които човек трябва да търпи, защото е беден. Когато погледнах кашата, която бях направил от лицето на онова копеле — момчето, което тормозеше майка ми в ресторанта — се заклех пред него и пред себе си, че никога повече няма да позволя на някой да оскърбява мен и хората ми.

— Едва ли има някаква опасност от това. Ти си твърде силен. — Мегън го знаеше от личен опит. — Ти си въплъщение на американската мечта. Имаш всичко, което искаш.

Джош хвана лицето й между дланите си и го повдигна към своето.

— Не, Мегън. Налагаше ми се да мина без това, което исках най-много, и то само защото нямах друг избор.

Устните му се сляха с нейните жадно, грубо, болезнено. В един момент Мегън осъзна, че приема целувката му прекалено охотно. Пръстите й се заровиха в косата му и притеглиха главата му още повече. Телата им се притискаха едно в друго с необуздано желание.

Докато устните им се мъчеха да задоволят ненаситната си жажда, ръката на Джош се плъзна по ръката й, докато стигна до външната част на гърдите й.

Тя изстена името му с умоляващ звук. След като получи това разрешение, той не чака повече, за да пъхне ръката си под леката материя. После обхвана гърдата й и я замачка нежно, претегли я внимателно в дланта си и опита чувствителността й, като постепенно стигна до върха й, който сякаш се протягаше да достигне галещия му пръст.

— Позволи ми да те любя, Мегън. Искам да видя това, което докосвам. Искам да го поема в устата си.

— О, Джош! — изстена тя.

Ръцете й намериха пипнешком копчетата на ризата му и ги извадиха от илиците. Тя вдиша дълбоко упойващото му ухание и позволи на жадуващите си пръсти да го докоснат. Косъмчетата там бяха меки, кожата — топла, а мускулите — силни.

Копнееше за него. Докато ръцете му ставаха все по-дръзки в търсенето си, чувствата й крещяха за задоволяване на бясното желание, което Джош беше запалил четири години преди това. Устните му, които жигосваха шията й с целувки; ръцете му, които възбуждаха зърната на гърдите й до болезнена нужда; любовните думи, които изливаше в ухото й — всичко това заплашваше да провали замисъла й.

Знаейки, че трябва да се оттегли сега, за да не бъде безвъзвратно загубена, тя го направи постепенно. Ръцете й все още бяха на гърдите му, но ги бутаха.

— Джош, стига толкова, моля те!

Главата му се удари в стъблото на дървото и неравното му дишане прозвуча с устрема на вятъра. В този момент Джош, като че ли слизаше бавно на земята. Ръцете му се отпуснаха безжизнено. Гъстите мигли засенчиха очите му.

Неочаквано Мегън усети непреодолима нужда да го утеши. Помъчи се да я задуши. Той беше врагът. Беше решила да го разгроми по единствения начин, който знаеше; като използва оръжието, което притежава. Тъжните истории от младостта му не можеха да разколебаят решителността й или да променят мнението й. Той носеше отговорност за постъпките си. Тъй като вече не беше жертва на нещастни обстоятелства, можеше да прави избор. Заслужаваше възмездие и тя бе твърдо решена то да го застигне.

И все пак й бе трудно да си спомни всичко това, когато той отвори очи и й се усмихна криво.

— След всичко, което се случи вчера следобед, си обещах никога да не се опитвам да те убеждавам. Така и не мога да си обясня защо съм дал такова глупаво обещание.

Мегън му се усмихна сковано в отговор, но той като че ли не го забеляза и продължи:

— Трябва да си лягаш. Имам големи планове за утре.

 

 

Големите му планове започнаха в седем сутринта, когато почука силно на стъклената врата на терасата й.

— Събуди се, поспаланке! Денят ни се изплъзва.

— Сигурно се шегуваш — промърмори тя, отвори очи и потвърди това, което си мислеше: беше твърде рано за ставане. Все пак беше във ваканция!

— Мегън! — изрева Джош иззад прозрачните завеси; единствените, които беше дръпнала на широкия прозорец.

Тя се измъкна изпод леките завивки, протегна ръцете и краката си и отиде до прозореца. След това дръпна завесите и го погледна сърдито.

— Ама че си смел — промърмори срещу стъклото.

— Ти също, щом ми идваш облечена така — рече Джош с лениво нахалство, което подхождаше на стойката му зад стъклото.

Кехлибарените му очи зашариха по тялото й, като се спираха на някои места, които откликваха сякаш по заповед. Батистената, дълга до бедрата нощница не бе в състояние да прикрие изпъкването на зърната й, които Мегън осъзна, че в момента се виждат като две тъмни сенки под прасковената материя. Беше още по-ужасена, когато видя, че бикините й, вместо да скриват най-интимните й части, само привличат погледа му към тях.

— Мога ли да вляза? — попита дрезгаво той.

Мегън можеше да му откаже толкова, колкото можеше да разпери криле и да полети. Очите й останаха приковани в неговите, докато отваряше плъзгащата се врата. Той влезе вътре и докато морският бриз ги галеше и превръщаше завесите в корабни платна, двамата продължиха да се гледат жадно един друг.

Джош беше облечен за бягане, с потник и къси гащета. „Кой мъж, освен Джош Бенет може да си позволи да се облече в яркочервено?“, запита се тя. И все пак цветът подчертаваше ореховокафявия оттенък на кожата му, а изрязаният потник разкриваше гъстата растителност на гърдите му в крещящ показ на груба мъжественост.

Мегън копнееше да докосне извивките на твърдите му бицепси, напълно голи, ако не се смятаха презрамките на потника му. Дългите му бедра, изпъкналите прасци и прекрасно изваяните крака също бяха голи, обути само в бели спортни обувки. Той не беше човек, който бяга веднъж месечно. Мегън виждаше, че приема това на сериозно.

— Добро утро, малко момиченце. Искаш ли да излезем да си поиграем? — попита той. Очите му се плъзнаха по разрошената й коса и на устните му се появи любяща усмивка.

— Мама ми каза да не си играя с по-големи момчета — отвърна Мегън в същия тон. После се завъртя предизвикателно, отметна глава назад и вирна нос.

— Трябваше да послушаш майка си — каза той, сграбчи я за гърба на нощницата и я спря.

После я хвана над лакътя и я дръпна към себе си. Получи се удар, от който и двамата останаха без дъх. Или може би от близостта на телата им, които бяха облечени твърде оскъдно, за да не могат да забележат очевидните разлики, каращи очите им да се замъгляват така?

— Игричките с момчета на моята възраст могат да се окажат направо безразсъдни — прошепна Джош.

Устата му срещна нейната с грубост, укротявана от нежност. Устните им се докосваха, притискаха се и се сливаха. Езикът му преодоля преградата на зъбите й и докосна дразнещо върха на нейния, а след това се завъртя, докато се увери, че е пълен победител и му се полагат привилегиите, които вървят с титлата. Накрая лениво, умело и щателно проучи завладяната територия.

Джош вдигна неохотно глава, като полагаше малки влажни целувчици, които имаха действието на успокояващ балсам за подутите й устни. Ръцете му се плъзнаха надолу по нейните и той потърка длани от двете страни на гърдите й.

— Тази сутрин имах намерение да правя упражнения — промърмори Джош.

— И трябва да го направиш.

Устните й се намираха пред силната му шия и тя се наслаждаваше на уханието на лосиона и на вкуса на кожата му.

Той сключи ръце зад кръста й и се наведе назад, за да я погледне.

— Но ако не изляза оттук и ако ти не изтриеш това нацупено изражение от лицето си и не си сложиш малко повече дрехи, когато свърша с теб, вече няма да имам енергия и да пълзя, камо ли да пробягам няколко мили. — Целуна я по върха на носа и отпусна ръце. — Идваш с мен, нали?

— За няколко мили?

Джош се засмя.

— Една миля?

— Половин — примири се Мегън.

— С такива тренировки никога няма да участваш в маратон.

— И слава богу. Почакай тук да се преоблека.

Мегън отиде бързо в гардеробната и затвори вратата след себе си.

— Как спа? — извика тя, докато сваляше нощницата и бикините си.

Мисълта, че е гола само на няколко крачки от него, я караше да се чувства леко замаяна. Какво ли щеше да направи той, ако… Какъв глупав въпрос! Мегън знаеше с точност какво можеше да й се случи.

— Прекарах ужасна нощ. Само с чифт чорапогащи за компания.

Мегън чу как пружините на леглото изскърцват и се досети, че може би той е седнал на него.

— О? Мислех си, че стаята ти е много удобна.

Тя се спря, докато обуваше късите си гащета, и се заслуша за отговора му. От другата стая долетяха серия от цветисти ругатни, след това неохотният отговор:

— Болката ми нямаше нищо общо със стаята.

Тъй като се чувстваше в безопасност зад вратата, Мегън се усмихна дяволито:

— Не е било нищо сериозно, надявам се.

— Знам идеалното лекарство. Излез и ще ти покажа какво е то.

До този момент Мегън вече си бе сложила сутиена за упражнения — два пъти седмично ходеше в един фитнес център в търговската част на града — и тениска без ръкави в тон с гащетата. Около челото си бе намотала памучно шалче, за да държи косата й прибрана и да попива потта. Тя смело прие предизвикателството на Джош и влезе в спалнята.

Беше опрял гръб на тапицираната табла на леглото и се бе проснал точно на разбърканото място, където беше спала. Отпуснатата поза бе в пълно противоречие с адския огън в очите му, което не оставяше никакво съмнение за какво лекарство говори.

Мегън направи високомерна физиономия и сложи ръце на хълбоците си, като пусна обувките и чорапите, които носеше.

— Е?

Джош скочи от леглото, грабна я през кръста, повали я върху завивките и я притисна с тежкото си бедро. Писъкът й прониза въздуха.

— „Е?“ Това ли каза? „Е?“ — попита той и гризна кожата в основата на врата й.

— О, Джош, моля те! — рече тя, полусмеейки се, полупищейки. — Гъделичкаш ме! — После се загърчи и замята ръце и крака, доколкото можеше.

— А-а, внимавай с тези колене. Не искаме да повредим нещо, което после може да ни потрябва, нали?

Той се намести върху нея и притисна ръцете й. Мегън лежеше неподвижно и само гърдите й се движеха учестено. Изражението му стана сериозно.

— Ти си наистина великолепна — рече той с небивала нежност. — Великолепна, интелигентна, сладка и дяволски секси.

Постепенно се наведе над нея, като й позволяваше да свикне с тежестта му. Целувката му беше нежна. Устните му си играха с нейните, докато Мегън изстена от удоволствие. Зъбите му я погризваха лекичко. След това езикът му се гмурна във влажната й уста. Когато накрая вдигна глава, я попита:

— Готова ли си?

— За какво? — попита тихо и дрезгаво тя.

Белязаната му вежда се повдигна присмехулно.

— За бягане.

По лицето й плъзна руменина:

— А, да бягаме. Разбира се, да, да бягаме. Да, готова съм.

Той се засмя.

— Освен… освен с обувките.

Все още не се беше окопитила, след като цялото му тяло я беше притискало върху дюшека, а голите им бедра се бяха галили едно друго.

— Позволи ми.

Той се протегна и взе чорапите й, без да я освобождава от преметнатия си върху нея крак. Мегън се опря на лакти, за да гледа.

— Този лак за нокти ми харесва — отбеляза Джош, наведе се и целуна леко пръстите на краката си. После се изправи, нахлузи й чорапа и прибави: — Почти толкова, колкото ми харесват очертанията на зърната ти под тази тясна тениска.

Мегън нямаше време дори да ахне от изненада. Джош се наведе назад и започна да прави със зърната й същото като с пръстите на краката й, докато я остави без дъх.

Тя остана като вцепенена, докато й бяха обути чорапите и обувките и връзките бяха вързани с умели пръсти.

— Ето — каза той, изправи се и я издърпа да стане. После я шляпна отзад, като не й остави никакъв избор, освен да излезе рязко от транса си. — Ще ти дам преднина.

След като потичаха известно време, стана ясно, че Мегън е по-добра бегачка, отколкото той е очаквал. Джош й се усмихваше широко, докато бягаха по обляния от зората плаж. Беше рано и наоколо нямаше никой. След около миля и половина Мегън се измори и започна да изостава.

— Ти продължавай. Ще те почакам тук.

Джош й махна и продължи да бяга по сякаш безкрайния плаж, докато накрая се превърна в тъмна точица на фона на белия пясък. Мегън забави крачка и позволи на пулса си да се нормализира постепенно. После прави на пясъка коремни преси и упражнения за разтягане, като периодично проверяваше дали има някакви признаци, че Джош се завръща.

След като приключи, тя седна на влажния пясък, събу обувките си и протегна крака пред себе си. Загледа се в безкрайните шарки на вълните по водата. Не знаеше колко дълго е бягал Джош, но чак след половин час го видя да се връща.

Когато се приближи тичешком към нея, разхвърляйки пясъка около себе си, дишането му беше учестено. Той смъкна потната си тениска и я захвърли към нея, но Мегън успя да я избегне.

— Хайде — рече задъхано Джош, като все още бягаше на място. Наведе се, сграбчи я за китката и я изправи на крака.

— Какво правиш? — засмя се тя и залитна. Джош се отправяше към прибоя.

— Не! — извика Мегън, като се опитваше да изскубне ръката си от железния му юмрук.

— Защо не? Това е прекрасен начин да се поохладим.

— Аз съм се охладила, охладила съм се!

Мегън се смееше толкова силно, че едва вървеше. Така и не разбра как Джош е успял, без да я пуска, да подскочи първо на единия, а после и на другия си крак и да си събуе обувките.

— Пусни ме! — изкрещя тя за последен път и се озова във водата.

Играха си в прибоя, докато накрая легнаха изтощени в плитчините и оставиха вълните да смият натрупаната им умора и потта.

— Ако в Атланта имахме океан, щях всяка сутрин да бягам по брега — рече Джош, докато лежеше по гръб и присвиваше очи срещу току-що изгрялото слънце.

Мегън копнееше да докосне изваяните му скули и тъмните клепки над тях. Мокрите гащета прилепваха по тялото му и очертаваха всичко за любопитните й очи. Широките му гърди, плоският му корем, големината на неговата мъжественост бяха несъзнателно изложени, за да може да ги огледа.

Тя се изтърколи по корем и опря брадичка на сгънатите си ръце.

— Значи си голям запалянко по упражненията?

— Аха.

— Откога?

— Отдавна. Едно от първите неща, които направих, когато компанията стана достатъчно голяма, за да е оправдано, и правехме достатъчно пари, за да си го позволим, бе да подсигуря членство за всичките ми служители в един от гимнастическите салони в търговската част на града. Насърчавах ги да ходят там по няколко пъти седмично за по един час, дори и когато се налагаше да излизат по-рано от работа.

При тези думи Мегън вдигна рязко глава и погледна невярващо Джош. Очите му все още бяха затворени.

— Джеймс… — Тя облиза устни. — Джеймс никога не ми е споменавал за гимнастически салон.

Джош присви очи срещу яркото слънце.

— Знам. Карах го да ходи, Мегън. Той повече от всеки друг имаше нужда от упражнения. Но всеки път, когато му го споменавах, той ме отпращаше с шега и с обещания, че някога ще намери време. Доколкото знам, никога не успя.

Мегън се втренчи невиждащо в широкия плаж.

— Аз също не знам за такова нещо — каза тихо тя.

Лежеше, опряла глава на ръцете си, и позволяваше на солената вода да се излива с масажиращи движения по тялото й.

— Хей, заспа ли или се удави? — попита Джош минути по-късно.

Мегън разпръсна мислите си с усилие на волята. После се изтърколи на една страна и му се усмихна.

— Нито едното, нито другото.

— Хайде тогава. Снощи, докато вървях, за да разсея… хм… объркването си, намерих нещо, което мисля, че ще ти хареса.

Взеха обувките, чорапите си и потника му и се насочиха към гората, която се намираше на около сто ярда от брега.

— Къде, за бога, ме водиш? — попита Мегън, докато вървяха по меката трева. Въпреки огромните дървета, които се възвисяваха над нея, горската растителност не можеше да поеме много светлина, но все пак беше блестящо зелена.

— Ето там — отвърна гордо той и направи широк жест.

После се поклони учтиво, превивайки кръст. Зад него стоеше гигантски дъб, от разперените клони, на който висеше къдрав мъх. На един от клоните беше вързана люлка. Въжето, на което висеше, беше дебело колкото китката на Мегън. Дървената седалка бе около два фута дълга и един фут широка. Въжето беше промушено през дупки в двата края на седалката и завързано на възли отдолу.

— Люлка! — извика радостно тя и се втурна към нея. Когато стигна дотам, грабна въжетата и отметна глава назад, за да погледне през листатите клони на дървото. Слънцето се процеждаше през тъмнозелената шума и образуваше интересни шарки на синьото небе. — Обожавам я!

Джош се усмихна доволно, пусна обувките си на меката трева и тръгна към нея. Когато се приближи, я избута настрана и седна на дървената седалка.

— Мислех си, че тази изненада е за мен — рече раздразнено тя.

— Така е. Седни в скута ми. — И той потупа голите си бедра.

— Не мога да се люлея така. Ще падна.

— Не, няма да паднеш.

Тя пристъпи неохотно напред, обърна се с гръб към него и седна на скута му. За момент Джош не каза нищо. Когато проговори, в гласа му се чувстваше присмех:

— Мегън?

— Да?

— Права си. Така ще паднеш. Обърни се.

Мегън скочи и се завъртя на сто и осемдесет градуса.

— Искаш да кажеш… с л-лице към теб?

Той я посочи с показалец и затвори едното си око.

— Сега вече схващаш картината.

Очите й, сякаш по своя воля, се насочиха към скута му. Преглътна мъчително. Точно както бе предполагала, мокрите гащета прилепваха плътно до тялото му и правеха мъжествеността му крещящо очевидна.

— Мегън.

Той изрече името й нежно, но повелително и я принуди да вдигне очи към него. Мегън усети как се свива до размерите на отражението си в очите му. Златистите ириси я обгърнаха и тя се озова в тях. Пристъпи напред като хипнотизирана. С негова помощ постави първо единия, после и другия си крак върху неговите и седна на бедрата му с лице към него.

— Сложи ръцете си около врата ми и се дръж — каза й той.

Мегън се подчини като насън. Мускулите на ръцете му се свиха, когато хвана въжетата. Усети как и мускулите на бедрата му под нея се раздвижват, докато правеше крачки назад. Той се придвижи назад колкото можа, докато тялото му застана изправено и под остър ъгъл. Мегън се държеше здраво за него, а пръстите на краката му едва докосваха земята.

— Готова ли си? — попита той.

— Да! — викна развълнувано Мегън.

Джош вдигна краката си и двамата полетяха. Смехът и радостните им викове стреснаха двойка сини сойки в гнездото им на дървото. Едната от тях им кресна сърдито, но лудото биене на сърцата им пречеше да чуват.

Когато се залюляха, Джош изнесе гърди напред, за да им даде инерция по пътя надолу. Всеки път, когато се докосваха с тези на Мегън, тя настръхваше. Мократа й тениска се беше изпънала и му позволяваше да се любува на гърдите й. Изпъкналите й връхчета бяха очевидно доказателство за възбудата й.

Когато изпълняваха обратната дъга, Джош се наведе назад и тя легна върху него сякаш за цяла вечност. По време на тези безкрайни секунди теглото й я натисна надолу, докато мъжествеността му се пъхна коварно между бедрата й.

Люлеещите се движения на телата им превърнаха усещанията й в изгаряща вихрушка от желание. Кипящите чувства замъгляваха разума й. Тя хвана с едната си ръка косата на Джош. Глезените й се кръстосаха зад хълбоците му. Очите им предаваха страстни съобщения, докато жарта обезсили и двамата.

Когато Джош започна да забавя люлката, устните му се сляха с нейните. Ръцете му все още държаха въжетата, но даже и без тяхното насърчаване тя премести бързо тялото си по-нагоре и притисна гърди в неговите. Люлката се плъзгаше все по-бавно към земята, но душата на Мегън още се рееше някъде.

Накрая люлката спря. Едва тогава Джош пусна въжетата и уви ръце около нея — едната около раменете, а другата около хълбоците й.

Очите му останаха затворени. Опря чело в челото на Мегън, като дишаше тежко.

— Моя Мегън — прошепна той.

Устните й се плъзнаха по твърдата му буза и вкусиха солта на океана. Думите му звучаха толкова тихо, че й се налагаше да се напрегне, за да го чуе.

— Нощта, когато се омъжи за Джеймс, ми се струваше, че ще полудея.