Сандра Браун
Сладък гняв (4)

Четвърта глава

Мегън усещаше колко идиотско е изражението й в момента. Посегна и оправи разсеяно косата си. Без съмнение професионалното уважение, което Тери изпитваше към нея, се изпаряваше бързо, докато тя стоеше и тъпо се опитваше да проумее какво е казал, за да даде някакъв сравнително интелигентен отговор. Преобладаващата мисъл в ума й бе, че бягството й от Джош е блокирано.

С ъгълчето на окото си забеляза как Джош небрежно напъхва ризата в панталоните и оправя вратовръзката си. Не изглеждаше ни най-малко притеснен от това, че са ги хванали като две деца, които вършат забранени неща. Ако в момента имаше способността да контролира мускулите на лицето си, сега устните й щяха да се изкривят от презрение. Защо нехайството му трябваше да я изненадва? Такива неща сигурно му се случваха постоянно.

Наистина гласът му прозвуча нехайно и невъзмутимо:

— Не бих си и помислил да пропусна гала откриването на курорта, Тери. Благодаря ти.

— Изобщо нямаше да бъде събитие, ако не беше твоята помощ, Джош — каза основателят на курорта с уважение, от което на Мегън й се повдигна. Тери се обърна към нея: — Мегън, ще можеш ли да дойдеш този уикенд с нас?

— Не… не знам — отвърна тя. Ако Джош Бенет щеше да бъде там, тя със сигурност нямаше да отиде. Щеше по-късно да измисли разумно извинение. Сега просто искаше да си отиде. — Ще трябва да поговоря с управата на станцията. Можеш да изпратиш поканата в офиса ни. А сега, господа — тя хвърли презрителен поглед към Джош, — ако ме извините, имам среща с друг клиент за вечеря.

Това беше поредната лъжа и Джош повдигна едната си вежда, за да й покаже, че е разбрал.

— Лека нощ — каза тя и излезе от прожекционната с цялото достойнство, което й беше останало.

Мегън забърза надолу по коридорите, които сега бяха пусти, ако не се смятаха няколко твърдоглавци, какъвто някога бе Джеймс. „Върви вкъщи при жена си, при мъжа си, при семейството си. Не давай на този човек най-доброто от себе си, той не го заслужава“, искаше й се да им изкрещи. Втурна се през елегантното фоайе, сякаш бягаше от стая за изтезания.

По-късно дори не можеше да си спомни как е стигнала у дома си. За пръв път безразлична към движението, тя шофира механично. Умът й беше прикован в минутите, които бе прекарала сама с Джош. В момента, в който влезе в къщата си, почувства празнотата като осезаемо присъствие, като плащ, който я обгръщаше, който я задушаваше.

— Заради него съм сама — каза гласно тя. Чувстваше се вбесена и смачкана. Ако не беше Джош Бенет, все още щеше да има съпруг, а може би досега и едно-две бебета. На него трябваше да благодари за самотата в живота си. И все пак той продължаваше да налита на нея като лешояд. Кога ли щеше да я сметне за изкълвана докрай?

Беше й откраднал съпруга дори още преди смъртта му. Джеймс никога не й бе принадлежал така, както принадлежеше на агенция „Бенет“. Джош й беше отнел достойнството, като й бе издействал работата. Нямаше значение, че тя не бе знаела нищо за машинациите му. На колко хора бе известно, че Джош й е осигурил работата? Дали не й се присмиваха зад гърба? Дали всички не си мислеха, че го е помолила за помощ? И какво смятаха, че е направила, за да я получи? Потрепери, докато се събличаше в охлаждания с климатик въздух на спалнята си — но не защото й беше студено.

Сега Джош Бенет ограбваше самоуважението й. Всеки път, когато я докоснеше, тя се превръщаше в топла, податлива глина, която можеше да бъде оформена според желанието му. Обля я вълна от срам, когато си спомни как бе извила тялото си на дъга към неговото, как устните й се бяха разтворили покорно.

— Мразя го, презирам го — изхълца Мегън, притегли възглавницата към себе си и се сви на кълбо, сякаш за да се предпази от нещо. Възглавницата попи солените сълзи от бузите й.

Не плачи, Мегън. Не плачи.

— Не, не!

Мегън се бореше със спомена за състрадателните му думи. Не искаше да си припомня любовта, с която я беше притиснал към себе си, нежността на ръцете му, сладостта на устните му. Някак не можеше да си състави за него образ като на корав и пресметлив мъж. Единствената картина, която изникваше в съзнанието й, беше загриженото му изражение, докато държеше лицето й между дланите си и повдигаше устните й към своите.

— Не! — повтори тя, дълбоко наранена.

Мразеше го повече от всякога и все пак едва сега си признаваше истинската причина. От онази вечер, когато се беше запознала с него, не бе в състояние да го прогони от ума си. Той упорито си оставаше. И сега не искаше да бъде пропъден.

През следващите два дни Мегън не установи връзка нито с Джош, нито с Тери Бишъп. Получи само кратък доклад от Джо Хампсън:

— Тери каза, че си харесала рекламите. Горкият човек, толкова е нервен! Ако Сийскейп не се открие скоро, сигурно ще получи инфаркт. Благодаря ти, че ме замести онзи ден.

— Винаги се радвам да го направя — каза Мегън и се усмихна, както се надяваше, искрено. — Какъв план си подготвила за онези клипове за бакалниците?

Сега, когато за малко не работеше по Сийскейп, тя се съсредоточи върху планината от работа, която се бе натрупала върху бюрото й през последните няколко дни. Проведе пресрочените телефонни разговори, отговори на писмата и направи среща с екипа си. На третия ден, с вече позавърнала се самоувереност, имаше чувството за добре свършена работа. След като изяде обяда си от кисело мляко в магазинчето в подземието, тръгна към кабинета си с пружинираща походка.

Приповдигнатото й настроение спадна като спукан балон, когато отвори вратата на кабинета си и видя Джош да седи на канапето. Погледът й срещна неговия и в този напрегнат момент никой от тях не помръдна. След това Джош бавно се изправи от дебелите възглавнички.

Не само видът, но и облеклото му я лишиха от дар слово. Беше облечен в черно-златисти тениска и гащета и спортни обувки. Косата му беше разбъркана от вятъра, а бузите му — зачервени. Дали не беше дошъл тук с бягане?

— Прости ми за облеклото.

— Какво правиш тук?

Тя затвори вратата зад гърба си и моментално съжали, че го е направила. Ако сега я отвореше, с това щеше да признае, че се е смутила, задето го е заварила тук. Застана сковано до вратата, като безуспешно се опитваше да не гледа към гъстата къдрава растителност зад сваления наполовина цип на тениската му. И сякаш това не беше достатъчно, начинът, по който гащетата прилепваха към тънкия му ханш, беше направо объркващ.

— Секретарката ти все още обядва — каза той, без да отговори на въпроса й. — Реших да те почакам да се върнеш. Имаш ли нещо против, че съм тук?

— Има ли значение? — попита хапливо тя.

— Да.

Тази простичка, недвусмислена думичка звучеше много по-нараняващо, отколкото ако беше използвал присмех. Мегън извърна очи, отиде енергично до бюрото си и прибра чантичката си в най-долното му чекмедже.

— Какво мога да направя за вас, господин Бенет? — попита кратко тя, когато седна на стола си.

— Можеш да ми простиш за държането ми онзи ден.

Очите й го стрелнаха, а устните й образуваха малко „О“ от изненада.

— Беше права. Възползвах се от делова среща. Когато те целуна отново, а аз ще го направя — гласът му се сниши значително, — ти обещавам, че обстановката ще бъде много по-благоприятна за романтика.

— Няма да има…

— Да, ще има. Ще се погрижа да има много такива случаи.

Той погледна към масичката, където розите се бяха разтворили в пълното си величие.

Защо не ги беше изхвърлила? На сутринта след сблъсъка си с него в прожекционната тя хвана вазата с искреното намерение да остави цветята в голямото кошче за боклук в единия край на коридора. Само че не успя да събере сили за това. Защо ли?

Джош се приближи до тях, откъсна един от цветовете, отиде зад бюрото и се спря на сантиметри от стола й.

— Маслинено клонче?

Протегна ръка към гърдите й. За момент сърцето й спря и въздухът заседна в дробовете й. Той пъхна розата в първия илик на блузата й, като безкрайно внимаваше да не я докосне. Пръстите му не бързаха да се отдръпнат. Докато бяха там, само на сантиметър от нея, излъчваха толкова силен копнеж да я погалят, че сякаш наистина го бяха направили. Гърдите й набъбнаха от желание и зърната им се стегнаха, сякаш го мамеха да се приближи.

Мегън усещаше погледа му. Дишането му беше шумно и учестено. Право пред очите й бедрата му се свиваха спазматично и скованите му пръсти се свиха в юмруци. Тя потисна лудото си желание да вземе в ръка един от тези юмруци, да го разтвори, да го целуне и постави върху копнеещите си гърди.

— В отговор на въпроса ти — каза тихо той, — никога не съм примамвал жена в офиса си с делови неща, с цел да я прелъстя. Никога не смесвам бизнеса с удоволствието. Ти, Мегън, си единствената жена, която ме е изкушавала да наруша собствените си правила. Откакто те срещнах, ти си изключение.

Мегън все още не бе в състояние да промълви и дума. Защо не го обвиняваше? В момента трябваше да го обсипе с всички обиди, които мозъкът й можеше да измисли.

Вместо това седеше, объркана и безмълвна. Той се отдръпна бавно от нея и отново седна на канапето.

— Това е главната причина, поради която исках да те видя днес. За да се извиня. А дойдох тук така — той посочи дрехите си, — защото един от моите агенти ми се обади, докато бях в гимнастическата зала. Помислих си, че веднага ще искаш да узнаеш какво ми е казал.

Зловещият му глас я разтревожи. Не беше чувала тона му толкова сериозен от деня, в който й се беше обадил вкъщи, за да й каже да дойде веднага в болницата. Тогава съпругът й се намираше в реанимацията и се бореше за живота си.

— Какво има, Джош? — Тя изрече името му несъзнателно с интимността, с която можеше да се обърне към скъп приятел, към… любовник.

— Както знаеш, една от най-големите ни поръчки е за веригата хранителни магазини Диксиленд. — Мегън кимна. — Заплашват да изтеглят всичките си реклами от вашата телевизия и да ги разпределят между конкурентите ви.

— Какво? — ахна тя, като веднага осъзна важността на думите му. Хранителните магазини на Диксиленд пускаха телевизионни реклами денонощно. Загубата на техните пари щеше да причини вакуум в бюджета, който щеше да се запълни изключително трудно. — Защо?

— Барнс — рече кратко той. — Мегън, не бих те тревожил с това, ако не беше важно. Ако беше изолиран случай, щях да заведа завеждащия отдел „Реклама“ на Диксиленд на вечеря и да го убедя, че изтеглянето на рекламите им от УОНЕ е глупава стъпка. И ти никога нямаше да разбереш.

Той млъкна внезапно, сякаш осъзнаваше, че е разкрил повече, отколкото трябва.

— Правил си го и преди, нали? — попита тя и пребледня. — Намесвал си се, за да ме предпазиш?

— Аз… ами…

— Правил ли си го? — повтори нетърпеливо тя.

— Да — призна неохотно Джош. — Но не е нищо повече от това, което бих направил, за който и да е шеф на рекламен отдел, в която и да е телевизия на Юга. По цял ден успокоявам раздразнени хора. Такава ми е работата. Така че не заемай отбранителна позиция, става ли? Правил съм за теб това, което съм правил и за много други.

Гърбът й все още беше изправен като бастун, а брадичката й — високомерно вдигната, но Мегън каза:

— Продължавай.

Джош я гледа дълго. Ако не го познаваше толкова добре, ако не знаеше що за човек е, щеше да си помисли, че изражението му е изпълнено с копнеж. Очите му шареха по косата, лицето и шията й. Дълго забави поглед върху розата, скътана между гърдите й. Накрая отново вдигна очи към лицето й и се покашля.

— Както вече казах, ако беше изолиран случай, нямаше да те уведомя. Но за трети път тази седмица чувам оплаквания от УОНЕ. И трите поръчки са движени от Барнс.

Мегън вдигна слушалката и набра три цифри.

— Трябва да те видя. Веднага.

Затвори телефона и отново се обърна към Джош:

— Благодаря ти, че ми каза. Оттук нататък мога да се погрижа сама.

— Бих искал да остана.

— Бих искала да не оставаш.

— Ще остана.

Преди Мегън да успее да изложи още какъвто и да било аргумент, Барнс отвори вратата и надникна притеснено вътре.

— Влез.

Беше ядосана на Барнс, но далеч не толкова, колкото на Джош. В един момент й поднасяше рози и шепнеше извинения, а в следващия се намесваше в живота й със студената безчувственост, която беше свикнала да очаква от него.

Барнс се промъкна боязливо вътре и затвори вратата след себе си. Когато видя изтегнатия върху канапето Джош, пребледня видимо и избърса влажни длани в панталоните си. Дори като че ли не забелязваше небрежното облекло на Джош.

— Господин Бенет — рече служителят и кимна с уважение.

Неговото раболепие към Джош само усили раздразнението на Мегън.

— Добре, Барнс, нека да чуем. И дано да имаш дяволски добра причина защо трима от клиентите на господин Бенет са се оплакали от теб тази седмица.

— Трима ли? — попита пискливо той.

— Трима или един, няма значение — каза Мегън и раздразнението й пролича. — В началото на седмицата те предупредих да влезеш във форма. А сега шефът на най-голямата рекламна агенция в тази част на страната идва спешно при мен и ми казва, че можем да загубим една от най-големите си поръчки, и всичко това заради твоята некадърност.

После, без да обръща внимание на заекващите опити на Барнс да се защити, тя обърна рязко яростен поглед към Джош:

— Господин Бенет, бихте ли казали оплакванията, които сте чули — заради мен, а и заради Барнс?

Джош изброи със сериозен като на съдия тон нарушенията на задълженията — лошо предаване, когато рекламите на клиента е трябвало да текат; пропускане да се споменат тарифите; отявлено безразличие; пълна липса на общуване. С всяко споменато прегрешение лицето на Барнс ставаше все по-унило, докато накрая изражението му наподобяваше това на тъжно ловджийско куче.

Джош свърши и премести поглед от разстроения Барнс към Мегън.

— Благодаря ви, господин Бенет, че ни предупредихте. Да се надяваме, че ще има време да се поправим. Някакви коментари, Барнс?

Младежът поклати нещастно глава.

— От известно време оплесквам всичко. Знам това.

— Е, ако очакваш съчувствие, сбъркал си мястото. Ако искаш онова момиче от стаята на репортерите, тогава се помъчи да я спечелиш, или се откажи от нея, или й намери заместничка, или пък си вземи студен душ. Не ме е грижа какво ще направиш!

Барнс я гледаше слисано, очевидно изненадан от това, че тя знае причината за проблемите му. Като жена й се искаше да признае, че знае какво е някой да поглъща всичките ти мисли и да прогонва здравия ти разум; но като шеф не можеше да си позволи да отстъпи и на сантиметър.

— Нямам намерение да разделя списъка с поръчките ти между останалите от отдела, защото и те вече са прекалено натоварени. Нито пък смятам да те заплаша, че ще сменя добрите ти поръчки с по-малко желателни. Не мисля, че те е грижа. Това, което смятам да направя, е да те поставя на едномесечен изпитателен срок. Ако питаш мен, това време ти е предостатъчно. В края на месеца ще проверя лично за всичките ти поръчки. Ако клиентите не са доволни и не бълват похвали за теб, можеш да си разчистиш бюрото, защото това ще бъде последният ти работен ден. — Тя погледна календара си. — Значи дванадесети юни. Ясна ли съм?

Той кимна мрачно.

— Да, Мег… ъ-ъ… госпожо.

— Благодаря ти, че се отзова толкова бързо на повикването ми — каза тя, за да му покаже, че може да си върви.

Барнс се домъкна до вратата и я затвори зад гърба си.

Мегън стана от стола, като усещаше цялата тежест на отговорността на раменете си. Отиде до прозореца и погледна страхотния пролетен ден навън. Присви очи от яркото слънце и затвори още малко щорите. Шумът от движението в търговската част на града тук долиташе приглушено. Мегън усети ръцете на Джош върху раменете си, преди да разбере, че е застанал зад нея.

— Значи проблемът му е някаква жена — каза тихо той, докато ръцете му разтриваха врата и раменете и прогонваха напрежението оттам. През тънката материя на блузата си Мегън усещаше топлите му, успокояващи длани.

— Да. Може би не трябваше да го хокам пред теб, но си помислих, че присъствието ти може да подсили важността на това, което му казвам; да го засрами и накара да покаже способностите си, които съм сигурна, че има. Не знам дали постъпих правилно.

Ужасно й беше приятно да му доверява несигурността си.

— Постъпи страхотно.

— Мислиш ли, Джош? — попита тя, без да се замисля защо мнението му означава толкова много за нея.

Джош я обърна към себе си.

— Беше чудесна, блестяща — прошепна той, като поглади с едната си ръка косата й надолу, а с другата хвана брадичката й. — Ако аз бях младият Барнс, щях да се взема в ръце и да се постарая да спечеля благоразположението ти.

Мегън се усмихна скептично.

— Това остава да се види.

— Дяволски се гордея с теб. Знаех си, че си жилава. Чувал съм, че си по-остра от кабарче. Но далеч не съм очаквал да си толкова страхотна.

— Обстоятелствата го налагаха. Трябваше да го поразтърся.

— Именно това те прави добър шеф на рекламен отдел.

— Но в същото време не ми се искаше да се нахвърлям така върху него.

— И именно това е, което те прави жена.

Почти се беше убедила, че е обвила около себе си броня от гняв, за да се запази от него, но нежно произнесените му думи я пробиха като ловък удар на рапира и се забиха право в сърцето й. Тя се хвърли с главата надолу в дълбините на очите му и й се прииска да потъне в тях. Ръцете му се плъзнаха надолу по нейните и я хванаха за китките. Без никоя друга част от телата им да се докосва, той се наведе напред и я целуна.

Сладкият вкус на устните и ловкото мародерстване на езика му я накара да стои неподвижно, така както не би стояла пред нечии силни ръце. По някаква негласна заповед главите им се въртяха наляво-надясно, за да се наслаждават още повече един на друг. Накрая той целуна нежно устните й и се отдръпна.

— Вечеряй с мен.

— Аз…

Той отново я целуна, като изтегли дъха й в собственото си тяло.

— Моля те. Само вечеря, Мегън. Кълна се! Само ми позволи да бъда с теб.

— Джош — прошепна тя.

Това беше лудост и тя го знаеше, но не можеше да устои на прелъстителните му целувки. Волята, разумът и мрачните й решения се разпръсваха като листа на вятъра всеки път, когато я докоснеше. Ако преди не беше забелязвала, сега забеляза, че се страхува от това, в което се превръщаше, когато се намираше близо до Джошуа Бенет. Нима можеше да носи отговорност за грешките си, след като той я лишаваше от способността да мисли?

— Вечеря и танци. Нищо повече, ако кажеш.

Какво щеше да й навреди една вечеря? Съвсем безобидна вечеря? Малко танци? Устните му имаха толкова хубав вкус. Солен. Сигурно бе имал малко време за упражнения, преди да му се обадят в гимнастическата зала и да дойде при нея. Мускусният му мирис замайваше главата й. Копнееше да докосне твърдите косми на гърдите му, да проследи следата точно под ключицата, да очертае границите й надолу по корема му, за да отиде накрая към корена на неговата мъжественост. Тя преглътна мъчително.

— Моля те, Мегън, сложи край на това наказание. Кажи „да“.

Той притисна нежно устни до нейните и ги погали влюбено.

— О, Джош, да…

Отвън се чуха стъпки точно секунда, преди да се почука силно и вратата рязко да се отвори.

— Мегън?

Двамата отскочиха бързо един от друг точно когато Дъг Адъртън и Тери Бишъп влязоха.

— Ето ви и вас — каза сърдечно Дъг. — Секретарката ти още не се е върнала от обяд и не можах да намеря никой друг в сградата. — Като че ли не забелязваше притесненото изражение на Мегън. — Джош, обадих се в офиса ти. Казаха, че си тръгнал насам. Да не би да си тичал дотук? — Той се засмя.

— Не — отвърна Джош. — Появи се нещо спешно, помислих си, че Мегън трябва да го знае и хукнах насам, преди да съм свършил с упражненията си.

— Нищо критично, надявам се — каза Адъртън и челото му се сбърчи тревожно.

— Не, не мисля — отговори небрежно Джош. — Мегън успя да го изглади.

— А, добре, добре. Хубави цветя — прибави разсеяно Адъртън, като посочи вазата с розите. — Мегън, Тери ми каза, че си гледала рекламите, но искаше да поговори с теб за тях.

Тери почти не я поглеждаше. Беше достатъчно интелигентен, за да може да схване положението, след като вече два пъти я заварваше сама с Джош през последните два дни. И двата пъти бяха изглеждали стреснати и виновни.

— Здрасти, Тери — каза сърдечно тя заради Дъг. — Ами хайде да седнем. — Седна зад бюрото си, благодарна, че то стои между нея и тримата мъже. Внезапно се бе почувствала уязвима и беззащитна. — Какво мога да направя за теб, Тери?

— Ами — каза той, като облиза нервно устни — тревожех се за времето на излъчване. Нали разбираш, кое кога да се излъчва. Имаш ли някакви идеи в това отношение?

За момент Мегън се паникьоса. Колко от тях беше видяла? Две? Три? Не си спомняше никоя от рекламите, прожектирани, след като Тери беше излязъл от залата. Единствената, която беше оставила в нея трайно впечатление, бе тази със силуетите на двойката. Сега, когато си я спомни, я обля топлина и тя погледна бързо към Джош. Ахатовите очи, които я наблюдаваха отблизо, й показваха, че той чете мислите й. Налагаше й се да измисли нещо.

— Ами мисля, че онази с влюбената двойка на плажа трябва да се излъчва късно вечер — рече духовито тя.

Замисълът й проработи. Тери и Джош се засмяха.

След едно бързо обяснение от Джош Дъг направи същото.

— Колкото до другите, да видим… — Тя сви устни, сякаш се опитваше да си спомни, като се молеше да изникне нещо от празното й съзнание.

— С Мегън обсъдихме това, докато ти говореше по телефона, Тери — каза Джош. При тази лъжа очите на Мегън се разшириха, но за щастие той привлече вниманието на другите двама и те не забелязаха удивлението й. — И двамата мислим, че рекламите за търговските зони и други удобства, които се харесват на жените, трябва да бъдат излъчвани през деня, докато домакинята гледа сапунени опери или викторини.

— Точно така — каза бързо Мегън, тъй като искаше да допринесе с нещо и да не изглежда като идиот, макар да се чувстваше близо до това състояние.

— Рекламите, които показват полетата за голф, тенис кортовете и рибарниците трябва да бъдат излъчвани вечер, когато мъжът си е вкъщи, и по време на спортни предавания по телевизията. Колкото до другите, с децата на велосипеди и по плажа, изборът е ясен — в следобедите и неделните сутрини. Нали така решихме, Мегън?

— Д-да, точно така — каза тя. Ръцете й бяха здраво сключени върху бюрото. Надяваше се никой да не забелязва побелелите й от стискане кокалчета. — По този начин рекламата стига до определена публика, която ще бъде най-заинтересована от нея.

Думите бяха банални, дори неубедителни, но все пак по-добре от нищо. Дали Дъг не я гледаше странно? Е, поне Тери изглеждаше доволен.

— Е — каза той, като се плесна по бедрата и стана, — вие още веднъж ми дадохте увереност. Съжалявам, че отнех от времето ви. Кога ще започне излъчването на рекламите?

— Утре — отговори веднага Мегън, благодарна, че с Джо бяха обсъдили плана за започване същата сутрин.

Тери протегна ръка над бюрото и раздруса нейната.

— Тогава сигурно няма да се видим до откриването на Хилтън Хед.

— Но… Аз няма да мога да дойда. Съжалявам, но…

— Ще бъде там, Тери — рече сърдечно Дъг и се обърна към Мегън, която стоеше зад фалшивата сигурност на бюрото си. — Джош ми се обади тази сутрин. Каза ми за неохотата ти да отидеш в Хилтън Хед за откриването на Сийскейп поради твоята натовареност тук. Но колкото и да ни се иска да бъдеш с нас — прибави той като любящ, снизходителен родител, — мисля, че ще можем да те пощадим за няколко дни.

Секундите минаваха една след друга, докато Мегън гледаше Дъг със зяпнала уста. След това се обърна и впери сърдит поглед в Джош.

— Господин Бенет се е обадил от мое име? — Опита се гласът й да прозвучи кокетно и лековато, но излезе като истинско ръмжене.

Дъг се изкикоти.

— Да. Той здравата ме скастри, защото не съм те пускал да отидеш. Най-накрая успях да го убедя, че дори не знам за тържественото откриване и че, разбира се, ти ще отидеш.

Тя преглътна горещия гняв, който заплашваше да я задуши.

— Не е ли по принцип привилегия на шефа на националния отдел „Реклама“ да присъства на събития, ако те се отнасят до поръчки извън щата? — попита тя със сладка невинност, в пълно противоречие с яростта, която кипеше в гърдите й.

— Да, но той ще бъде в Ню Йорк през първата седмица на юни, за НАРТ. — Дъг се обърна към Тери. — Националната асоциация за радио и телевизия. — Тери кимна. — Както и да е, той изобщо не е толкова запознат с тази поръчка, колкото си ти.

— Тогава ти трябва да отидеш — каза Мегън, като се надяваше отчаянието в гласа й да бъде прочетено като ентусиазирана щедрост.

— Иска ми се да можех, но работя по сделката в Савана, за да купим онази радиостанция. Иди ти и се позабавлявай. Нали така, Тери? Не я молиш да отиде там, за да работи през цялото време, нали?

— Разбира се, че не — отговори бързо Тери. — Искаме всички да си прекарат добре.

— Тогава уредено е — каза доволно Дъг и потупа закръгленото си коремче. — Тери те кани да летиш със самолета на компанията му. Джош ще ти обясни подробностите. Готови ли сме, Тери? — Без да дочака отговор, Дъг отвори вратата и Тери го последва. — Джош? — попита Дъг, докато държеше вратата отворена за него.

— Не още. С Мегън имаме да обсъждаме още неща.

— Тогава ще се видим по-късно и с двама ви.

Шефът й се измъкна навън и Мегън остана сама с мъжа, който рушеше основите на живота й. Веднага щом вратата се затвори, тя се устреми към него.

Той вдигна умиротворително длани и побърза да каже:

— Не е това, което си мислиш.

— Има си хас да не е! — рече троснато тя.

— Ако останеше на теб, щеше да откажеш поканата.

— Дяволски си прав.

— Нямам намерение да стоя лениво отстрани и да позволя това да се случи.

— Че какво те засяга? — кресна тя.

— Ти ме засягаш, по дяволите! Засягаш ме от първата вечер, когато те видях.

Кипяща от гняв, тя заобиколи ъгъла на бюрото си и закрачи между него и вратата.

— В продължение на три години ме остави в блажено спокойствие. А сега само за една седмица се вмъкна в живота ми като булдозер и започна да го манипулираш, да манипулираш и мен. Защо? Защо сега? Защо не веднага след като тялото на Джеймс изстина?

Той изруга под нос.

— В продължение на три години те оставих да се пържиш в собствените си горчиви сълзи. Нима мислиш, че съм глупав? Знаех, че не искаш нито да те виждам, нито да те докосвам, нито да говоря с теб. Когато се откри тази възможност със Сийскейп като средство да се доближа до теб, тогава, за бога, да, не я пропуснах! Съмнявам се, че щеше да приемеш поканата ми да излезем, ако се бях обадил и просто те бях помолил, както би направил всеки нормален мъж.

— Отново си прав!

— Следователно — каза той, все едно че не я беше чул — използвах средства, каквито можах. Манипулация ли казваш? Добре де, да. Но какъв избор ми остави?

— Никакъв избор! Нямаш право на такъв. Трябваше да разбереш намеците ми и да се откажеш напълно. Съобщението ми беше — и е — ясно. Не искам да имам нищо общо с теб, Джошуа Бенет. Веднъж завинаги го разбери и ме остави на мира!

Лицето му значително омекна и в ъгълчето на устните му се появи тъжна полуусмивка.

— Не мога — и ти знаеш защо.

Тя се обърна към него като към враг, с рязко издигащи и спускащи се от гняв гърди; с бузи, пламнали от чувства, за които не искаше да си признае.

— Защо си направи труда за тази поетична покана за вечеря? — попита високомерно Мегън. — Вече си знаел, че Дъг ще се погрижи да отида на Хилтън Хед.

Джош разтвори широко ръце.

— Видя ли! Точно за това говорех. Опитвам се да си определя среща с теб по обичайния начин, но ти и на това намираш недостатъци. — Той остави ръцете си да паднат свободно и те шляпнаха двете страни на бедрата му. — Мегън — изрече, губейки търпение. — Ние двамата имаме нужда от този уикенд заедно. Далеч от всичко това. — Джош посочи с широк жест кабинета. — Далеч от миналото. Далеч от призрака на Джеймс. — Пристъпи към нея. — Имаме нужда да се опознаем, да се смеем, да се обичаме. — Гласът му се бе превърнал в дрезгав шепот, който я омайваше. — Упражних натиск върху Дъг тази сутрин, защото искам да дойдеш на онзи остров. С мен.

Макар Мегън да се опитваше да не чува думите му, те я развълнуваха. Сърцето й заплашваше да се предаде безусловно. В последно отчаяно усилие тя събра всичката си смелост, отиде до вратата на кабинета и я отвори рязко.

— Е, благодарение на подлия ти шантаж аз ще бъда на онзи остров, но не с теб, Джошуа Бенет.

Джош се приближи до нея и преди тя да успее да го избегне, я хвана за брадичката и наведе главата й назад.

— Когато си ядосана, направо си неустоима. Косите ти пукат като огън. И обожавам начина, по който пълното ми име звучи от устните ти.

Мегън си помисли, че ще я целуне, но той не го направи. Вместо това, остана дълго втренчен в устните й.

— Още не сме на острова, Мегън. Недей да се кълнеш в неща, които няма да можеш да изпълниш — предупреди я Джош. Палецът му остави чувствена следа по устните й и той отпусна ръка. Допря се леко до нея, докато излизаше във външната част на кабинета й. Едва когато той затвори вратата зад гърба си, Мегън забеляза Арлийн, която гледаше с разширени очи и замръзнали върху пишещата машина пръсти.

— Не искаш да отидеш на острова с него? — попита тя, ококорена и невярваща.

— Ако го смяташ за чак толкова страхотен, защо ти не отидеш с него на Хилтън Хед?

— Защото не е помолил мен!

— Оохх! — процеди Мегън, обърна се рязко и влезе обратно, като затръшна вратата на това, което преди си беше лично нейна територия. Там измъкна розата от илика на копчето си и я смачка между пръстите си. После захвърли уханните останки в кошчето за боклук.

— „Защото не е помолил мен“ — изимитира тя секретарката си.

Господи, какво виждаха жените в този мъж? Той беше груб, надменен, нагъл и напълно безскрупулен. Какъв друг мъж можеше да целуне годеницата на приятеля си във вечерта преди сватбата им?

И все пак жените го обожаваха. Романтичните му връзки бяха безбройни. Той зарязваше безсърдечно жените и тръгваше след други — и все пак те биваха привлечени към него като метални стружки към магнит. Безвкусните му романи често бяха заглавия на жълтите вестници. Заглавията…

Заглавията!

Какво можеше да направи на Джош Бенет, което щеше да го нарани най-много? Да злепостави рекламната му агенция? Не. Тя имаше твърде добра репутация. А и не можеше да направи това, без да навреди и на собствения си бизнес. Кое щеше да накара обществото да се подиграва с мъжа, който имаше прекалено голяма самоувереност? Кое щеше да бъде достойното възмездие за това, което бе сторил на нея и Джеймс?

Засмя се злорадо, когато в главата й започна да се заражда план. Тери Бишъп беше казал, че влечугите от медиите ще пълзят навсякъде из Сийскейп. Мегън Ламбърт беше никоя, но не и Джош Бенет. Него щяха да го забележат. Действията му щяха да бъдат старателно отбелязани в хрониката. Новата му „любов“ щеше да бъде предъвквана навсякъде. „В новия курорт на Х.Х. изгря роман.“ В очите й затанцуваха злоради искрици, когато си представи заглавията.

Отиде до бюрото си и погледна календара.

— Две седмици — заразмишлява на глас Мегън.

Имаше две седмици да се подготви; да купи всичката необходима стръв, от която имаше нужда, за да постави прелъстителния си капан.

Когато се качаха на самолета на компанията, Джош Бенет нямаше да разпознае мъркащата жена до себе си като онази, която днес беше бълвала срещу него огън и жупел.