Сандра Браун
Сладък гняв (10)

Десета глава

Мегън се събуди от шума на душа в банята й и фалшиво свирукане. На устните й заигра усмивка, след това стана още по-широка. Неочаквано се засмя гласно, прегърна възглавницата, която още пазеше уханието на одеколона на Джош, зарови лице в нея и вдиша дълбоко.

Усещала ли бе някога такова задоволство? Никога. Беше ли тялото й задоволявано така? Никога. Беше ли усещала съзнанието си така освободено и сетивата си толкова изострени? Никога. Беше ли очаквала някога с такова нетърпение новия ден? Никога.

Не знаеше защо не се чувства изтощена, макар и да бе спала толкова малко. Вместо това, в нея сякаш избухваха мънички капсули енергия и изпълваха тялото й с огромна жажда за живот.

Мегън спусна голите си крака на пода и скочи от леглото, нетърпелива да се присъедини към Джош под душа. Наистина беше твърде дързък, щом използваше банята й, без преди това да помоли за разрешение! Отново се засмя, след това си придаде възмутен вид и се отправи към банята, където свирукането бе станало още по-високо.

Но по средата на пътя я спря резкият звън на телефона.

— По дяволите! — изруга тя, после вдигна слушалката до ухото си и каза едно нетърпеливо „добро утро“.

— Ъ-ъ… добро утро, госпожо Ламбърт. Тук е Барнс.

Мегън сбърчи озадачено чело. Какво ли можеше да иска, след като й звънеше от толкова далеч в неделя сутринта?

— Здравей, Барнс.

— Предполагам, че се чудите защо… Нали разбирате, всъщност се обаждах на господин Бенет, но от стаята му никой не отговаряше. Знаех, че мога да разчитам на вас да му предадете едно съобщение.

Сърцето й подскочи панически, след това забави ритъма си. Дали Барнс не знаеше, че Джош точно в тази минута се намира под душа й? Не че се срамуваше от това, просто още не искаше да бъде разгласявано.

— Какво съобщение? — попита тя.

— Ами малко е сложно — започна Барнс.

— Е, опитай, може и да го разбера.

Мегън пристъпи нетърпеливо от крак на крак. По дяволите, никак не й се приказваше за работа; най-голямото й желание в момента бе да се мушне под душа с Джош и да погали тялото, което вече познаваше толкова добре.

— Ами един от хората на Джош, името му е Кланси — фамилното, а не първото. Както и да е, този Кланси е натоварен с новата кампания на „Еър Саут“. Нали знаете, те са готови да пуснат нова серия от самолети към…

— Зная за разширяването на „Еър Саут“ и за рекламната кампания, която го съпътства. Също така зная, че агенцията на Джош се занимава с това. А сега какво да предам на Джош?

— Та този приятел Кланси снощи беше на едно парти и се почерпи. Всъщност беше доста почерпен. Както и да е, изглежда, че Джош го е нахокал здравата, преди да замине за Сийскейп. И то не за първи път. И преди съм чувал как Кланси говори лоши неща за своя, цитирам, „надут и високомерен“ шеф. Но не му обръщах внимание. Имам предвид, всеки се оплаква от своя… ъ-ъ… от своя…

— Разбрах те, Барнс — рече сухо Мегън. — А сега давай по същество.

— Ами снощи беше по-различно. Беше наистина отмъстителен, нали разбирате? Заплаши, че ще си вземе рекламната кампания и ще я продаде на „Пауъл Асошиейтс“, която е…

— Главният конкурент на Джош — довърши тихо Мегън и седна на леглото.

Съзнанието й, провокирано от Барнс, сега вреше от възможните последствия, каквито такава злоупотреба можеше да има върху агенцията на Джош. Макар и рядко, случваше се рекламен агент от някоя агенция да работи върху някоя кампания и след това да я продаде на този, който предлага повече пари. Такъв шпионаж можеше да разруши агенцията.

— Сигурен ли си, Барнс? Нали не преувеличаваш?

— Не. Кланси беше пиян, но знаеше какво говори. А и жена му беше там и през цялото време го умоляваше да млъкне, защото щял да развали всичко. Не, той наистина говореше сериозно.

— А ти защо се обаждаш да кажеш това на Джош?

Мегън си представи огорчения поглед на Барнс, когато чу въздишката му в слушалката.

— Защото чувствам, че му дължа услуга. Той не беше длъжен да ви предупреждава за поръчката на Диксиленд. Можеше просто да ме остави да загазя и косъм нямаше да падне от главата му. Наистина заради него ме сдъвкахте, но аз имах нужда от това.

Ако не беше толкова загрижена за агенцията на Джош, Мегън щеше да се усмихне. Но при това положение само каза рязко:

— Недей да казваш на никого за това.

— Няма.

— Утре се връщам на работа. Тогава ще говорим.

Понечи да затвори, когато отново чу гласа му:

— Госпожо Ламбърт?

— Да?

— Вече излязох с жената, която ме тормозеше толкова.

— И?

— Няма да го прави повече.

— Изясни ли се с нея?

— Не, станаха ми ясни много неща. Мога да се справя по-добре.

Едва тогава Мегън се усмихна.

— Винаги съм вярвала, че можеш.

— Благодаря ви… ами, нали разбирате, за всичко.

— Не, аз ти благодаря, Барнс — каза тя, като имаше предвид информацията за предателя Кланси.

Веднага щом постави слушалката на мястото й, две ръце прегърнаха талията й отзад и на врата й се залепиха жарки устни.

— По-добре да ти се е обаждала жена, пък и знаеш ли колко е хубаво малкото ти задниче?

— О, Джош! — каза тя, като се обърна с лице към него.

Внезапно й дойде наум, че в момента притежава оръжие, за което само преди няколко дни щеше да даде всичко. Имаше властта да съсипе напълно Джош, ако пожелаеше. Ако премълчеше информацията за предателството на Кланси, това щеше да постави сериозна пречка пред кариерата му. Цялото съсловие щеше да му се присмива, задето е оставил такава скъпоценна поръчка да му се изплъзне между пръстите. И щеше да загуби десетки хиляди долари печалба.

Ето, на върха на езика й беше тайната, която, ако останеше неизказана, щеше да й подсигури отмъщение, за което никога не бе и мечтала. Ако сега му се усмихнеше невинно и увиеше ръце около раменете му; ако се притиснеше до него и го излъжеше, че са се обадили на грешен номер, щеше да го поведе като агне на заколение — невинен, непредусещащ и незабелязващ бедствието, което се приближаваше към него.

Но Мегън нито за момент не си поигра с тази мисъл. Усещаше само непреодолима нужда да помогне на мъжа, когото обичаше.

— Случило се е нещо ужасно, Джош.

Той я целуна силно.

— Да не би снощи да си забременяла? Не се притеснявай. Ще се оженя за теб. Надявам се да са близнаци.

Мегън откъсна с мъка устните си от настоятелната му целувка.

— Моля те. Говоря сериозно.

— Кой беше? — попита той, като вдигна рязко глава, внезапно усетил тревогата й, и я стисна за ръцете.

— Барнс.

Веждата му с белега се стрелна нагоре.

— Барнс! — изсумтя той, без да покаже ни най-малко облекчение. — Не ми казвай, ще позная. Приятелката му отново го е изоставила.

— Джош, чуй ме! — Тя обхвана, доколкото можеше, бицепсите му, и го разтърси леко. — За теб работи един човек на име Кланси.

— Да — отвърна Джош и се намръщи озадачено.

— Той смята да занесе цялата си работа за авиолиниите „Еър Саут“ на „Пауъл Асошиейтс“.

Джош я погледа известно време с безизразно лице.

— Какво? — попита накрая той с невярващ шепот.

— Снощи той и Барнс са били на някакво парти. Кланси се напил и започнал да дрънка обидни думи за теб. Барнс казва, че бил недоволен поради някакъв спор, който си имал с него, и бил заплашвал да отнесе работата си на конкурентите ти.

Мегън не знаеше какво да очаква, но в никакъв случай не беше гръмовития смях, който разтърси тавана. Джош се просна на леглото и я повлече със себе си. Тя беше толкова слисана от абсурдната му реакция към ужасните новини, че почти не забелязваше, че той дори не си е направил труда да се облече след душа. Тялото му все още бе леко влажно.

— Не съм и предполагал, че Барнс е толкова находчив — каза Джош, като бършеше сълзите от смях от очите си.

— Находчив ли? Джош, не виждаш ли…

— Ти не виждаш ли? Барнс се надява по този начин да ми отмъсти. Вероятно дори е имал шпионин тук, който се е разбъбрил за нас. И той нарочно се е обадил по това време на сутринта, надявайки се да прекъсне нещо. — Сложи ръце на гърба й и я притегли силно към себе си. — Няма да му позволим, нали?

Но Мегън сложи ръце на гърдите му и го забута.

— Барнс не е такъв. Той не лъжеше.

— Не казвам, че е злобен — каза Джош с помирителен тон, който й се стори крайно вбесяващ. — Просто мисля, че е решил да си направи с нас малка шега и да си върне, задето го плеснахме през ръцете.

Мегън скочи от леглото, отиде до стола, на който се намираше робата й, и я нахлузи през главата си.

— Това не е шега — рече ядосано тя.

— Добре. Значи е чул някой да мрънка от мен, взел е тези брътвежи на сериозно и е направил от мухата слон.

— Мисля, че трябва да считаш заплахите на Кланси за нещо повече от брътвежи.

Джош се подпря на лакът, абсолютно небрежен в голотата си.

— Мегън, защо се сърдиш?

Тонът му отново я подразни.

— Защото се опитваш да намекнеш, че моят служител е или злобно влечуго с извратено чувство за хумор, или кретен. Ако си мислиш, че бих наела такъв човек, тогава ми става ясно какво е мнението ти за мен като за делова жена.

— Това не е вярно.

— Има си хас да не е! — избухна тя. — Карал ли си се с Кланси или не?

— Това не беше караница. Казах му, че копието му за печатни реклами вони до небесата и му дадох две седмици да го оправи.

— И поставяш под въпрос това, че таи злоба към теб? Знам как можеш да смачкаш човека. Очевидно на Кланси му е писнало.

Вече сърдит на свой ред, Джош се изтърколи от леглото, вдигна слиповете си от пода, където ги беше хвърлил предишната нощ, и ги навлече. Устата на Мегън пресъхна, докато го гледаше как го прави.

— Кланси знаеше, че това копие е пълен боклук и има нужда от промени. Обикновено е добър човек, с творчески идеи. Но твърде често започва да се мисли за примадона и не може да различи доброто от лошото, защото егото му пречи. И преди съм го нахоквал и е влизал във форма. Той е верен. Никога не би отишъл при конкуренцията.

Мегън изскърца със зъби.

— Ти си толкова арогантен, толкова дяволски самоуверен. Учудена съм от самооценката ти. Нима всички на този свят са длъжни да я споделят; да те мислят за нещо изключително?

Той хвърли лукав поглед към леглото.

— Очевидно ти го правиш.

Кръвта, която се качи в главата й, я накара да се почувства замаяна. Мегън се хвана за ръба на тоалетката.

— Махай се! — рече дрезгаво тя.

Джош изруга с повече въображение, отколкото някога бе чувала в живота си, и прокара ядосано пръсти през косата си.

— Съжалявам, че го казах, Мегън. Ти толкова ме ядоса…

— Махай се! — повтори категорично тя.

Той направи няколко крачки към нея, но Мегън му хвърли злобен поглед и го спря.

— Знаеш, че не съм искал да кажа точно това.

Тя се засмя хъркащо.

— О, да, точно това искаше да кажеш.

— Бях ядосан, Мегън!

— Аз също, и то повече, отколкото съм била някога през живота си. Не на теб, а на себе си. Така и не мога да разбера защо не си държах устата затворена за Кланси и не те оставих да си получиш заслуженото? А сега се махай!

Само с едно движение той грабна останалите си дрехи от стола.

— Ще те оставя за малко да се поохладиш. Ще се обадя до Атланта, но ще се върна и тогава ще седнем да довършим спокойно този спор.

Джош излезе през плъзгащите се стъклени врати само по бельо, с панталона и ризата си в ръка. През ума на Мегън мина вялата мисъл, че в момента никой от тях не може да оцени комичността на положението. Когато се върнеше в тази стая, тя вече щеше да бъде далеч. Наистина го възнамеряваше абсолютно сериозно.

На следващата сутрин вестниците гръмнаха със сензацията. Мегън нямаше начин да не узнае за това, след като Арлийн влетя в кабинета й, размахвайки един брой на „Атланта Конститюшън“.

— Прочете ли това?

Мегън не смяташе, че може да понесе повече емоционални удари, но сърцето й се сви от болка за мъжа, за когото още веднъж си бе казала, че презира. Всичко беше описано — как недоволен служител е отнесъл цялата си, вече готова секретна до този момент рекламна кампания за разрастващите се авиолинии на директорите на „Пауъл Асошиейтс“ и е получил тяхното обещание за неземно голямо увеличение над това, което Джош му е плащал.

Репортерът — както Мегън смяташе, че имат склонност всички репортери — рисуваше бъдещето на Джош по-черно от това, което в действителност щеше да бъде, и намекваше, че пороци като жени и пиене са причината за липсата му на проницателност.

Единствената му цитирана забележка — Мегън подозираше, че това е и единственият му коментар, който е достатъчно приличен, за да се опише по вестниците — беше: „Когато цялата тази работа свърши, ще имам какво да ви кажа“.

Погледна към снимката на мъжа, който я гледаше намръщено от вестника, и я поглади с пръст, сякаш искаше да изтрие бръчките от тревога по лицето му. Нямаше смисъл да се опитва да прогони празнотата в душата си. Тя само се разширяваше.

След свадата, когато Джош си отиде в стаята, Мегън опакова нещата си. Натъпка дрехите, които толкова внимателно беше сгънала, в саковете, облече се набързо, огледа се да види дали не е забравила нещо и отиде до рецепцията на Сийскейп.

Нямаше проблем да намери някой, който да я откара до летището. Даже и документите за наемане на кола до дома бяха оправени много гладко. Или може би така бе потънала в болката си, че не забеляза суетнята?

С всяка измината миля от Хилтън Хед към Атланта Мегън се кълнеше, че мрази Джош. Той й се бе подиграл, беше я обидил; бе направил нещо гнусно от чудото, което бяха споделили; бе направил да изглежда евтин естественият й, влюбен отклик.

Когато стигна тъмната си самотна къща, си призна, че го е предизвикала да каже всички тези неща.

Щеше да бъде толкова лесно просто да предложи да се обадят на Барнс и да го накарат да повтори дума по дума казаното от Кланси. Джош щеше да прецени сам. Може би Барнс наистина преиграваше.

Но тя не бе направила такова предложение. Беше настръхнала още при първите признаци на безразличие към новината. А щом веднъж това се случеше, господ да беше на помощ на този, който се опиташе да я разубеди.

Господ да е на помощ на Джош. Това беше молитвата й през цялата седмица. Статиите във вестниците даваха все по-малко информация и до сряда напълно изчезнаха. Налагаше й се да разчита на клюкарската мрежа. Пресяването на истината от слуховете беше начинание, поглъщащо време и енергия, но Мегън нямаше търпение да узнае последното развитие на събитията.

— Мисля, че Кланси вече вижда грешката си — каза Барнс на Мегън и Джо Хампсън до кафе машината. — Изглежда, хората от „Еър Саут“ не са убедени, че „Пауъл“ може да проведе кампанията със същия размах като „Бенет“. Кланси чува собствената си погребална камбана.

Когато Мегън ги напусна, за да си отиде в кабинета, чу Барнс да казва:

— Хей, Джо, какво ще кажеш някой път да вечеряме заедно?

Мегън се усмихна — нещо, което напоследък й се случваше рядко.

Времето минаваше мъчително, докато оправяше документацията, натрупала се по време на краткото й отсъствие. Нощем, изтощена, но неспособна да заспи, копнееше за Джош. Проклинаше болезнената нужда на тялото си за него. Той влизаше и излизаше от съзнанието й с върховни спомени за дните, прекарани заедно на Хилтън Хед. Виждаше го във всякакви положения — как я дразни, докато я влачи към океана; как се смее с отметната назад глава и блеснали очи, докато летят над земята с люлката; ленив и с влюбени очи, докато лежат, преплетени, на леглото й, след като са се любили.

Някак си успя да изкара седмицата.

В петък вечерта се прибра късно след ужасно улично движение, което, дори и да беше режисирано, нямаше да се получи толкова объркано. Изхлузи благодарно дрехите си и навлече тънка памучна роба с цип отпред. След това зашляпа боса към кухнята, за да изяде пицата, заради която беше сглупила да премине през шест улици с натоварено движение.

— По дяволите!

Когато вдигна капака на картонената кутия, глазурата, за която беше платила един долар в повече, залепна за него. Това беше последната капка в чашата. Отпусна се като смазана на един стол, опря глава на плота за рязане и заплака.

Тънките й рамене се тресяха конвулсивно и по бузите й се стичаха сълзи. Мегън плачеше за съпруга, когото не бе обичала достатъчно, и за мъжа, когото обичаше сега. Плачеше за пропадналата им любов. Плачеше, защото не можеше да отиде при него сега, когато той имаше най-голяма нужда от нея.

По повърхността на плота със сълзите й започна да се стича тъмна струйка от спиралата и Мегън я размаза още повече, когато се опита да я избърше.

— Какво значение има? — изхълца тя. — И без това няма кой да го види.

— Каза ли нещо?

При ниския мъжки глас Мегън се извъртя рязко на стола и страх скова гърлото й. Джош се беше облегнал на касата на вратата. Лицето му изглеждаше толкова измъчено, колкото и нейното. Под очите му имаше тъмни кръгове, бузите му изглеждаха хлътнали, а белязаната му вежда бе позагубила малко от самоувереността си. Беше свалил сакото си и го държеше преметнато през рамото си с показалец. Жилетката му висеше отворена. Белите ръкави на ризата му бяха навити до лактите и вратовръзката му бе разхлабена. Всичко това й донесе вялото чувство на утешение, че дрехите на Джошуа Бенет могат да се намачкат, също както и на всички останали.

Избърса сълзите от лицето си и се изправи бавно. Вече не се ежеше, не крещеше. Не го питаше какво прави тук. Направи точно това, което искаше да направи.

Отиде право в прегръдките му.

Ръцете му я обгърнаха като защитен плащ и я стиснаха здраво. Двамата дълго стояха, притиснати един към друг, без да говорят, без да се целуват, без да се галят, само се люлееха наляво-надясно. Тя черпеше от силата му. Джош беше това, което искаше.

— Защо плачеше? — попита накрая той и хвана лицето й между дланите си.

— За пицата — каза тя и направи разсеян жест.

Едното ъгълче на устните му потрепна. Подобно на нея през тази седмица, и той като че ли не бе в състояние да се усмихва. След малко отново се опита и се получи тънка усмивчица.

— И какво й има на пицата?

После я поведе към масата, като плъзгаше плавно краката си, за да не настъпи босите й нозе. Когато стигнаха до масата, вдигна картонения капак и видя пораженията. После цъкна съжалително с език, откъсна парче от сиренето и го пъхна в устата си.

— Може и да се спаси нещичко.

Джош преглътна шумно и предизвика лека усмивка на устните на Мегън.

— Защо плачеш? — попита отново той.

Очите му я гледаха изпитателно и търсеха отговор.

— Заради себе си.

— Защо?

— Страхотно ми е тъжно.

— Защо?

— Мъжът, когото обичам, преживява много труден момент и се страхувам, че ще отхвърли предложението ми да му помогна с каквото мога.

— Какъв нахален задник е само! Между другото спомням си, че веднъж някой го нарече така. Че защо няма да иска помощта ти?

— Защото последния път, когато го видях, му казах неща, които не бива да се казват.

— И той каза нещичко. Нещо грозно. Никой не може да те обвинява, задето презираш тая шушумига.

— Той не искаше да каже точно това. Знам, че не искаше. — Мегън си пое дълбоко дъх, което прозвуча като ридание. — Трябваше да бъда до него тази седмица, да го подкрепям, да му помагам.

Джош я притисна до себе си, после се понаведе и сложи глава на рамото й. Носът му се зарови в копринената вдлъбнатина на шията й.

— Ти се опита, любов моя, опита се. Не желаех да те послушам и ти беше права. Бях дяволски сигурен в силата си. — Ръцете му я стиснаха, сякаш искаха да оставят отпечатък от нея в тялото му. — Нуждая се от теб, Мегън.

Той вдигна глава и кехлибарените му очи огледаха напрегнато всяка черта от лицето й.

— Никога през живота си не съм казвал такова нещо на човешко същество — призна Джош. — Никога не съм изричал, че се нуждая от някого или нещо, но наистина имам нужда от теб.

Мегън обхвана главата му от двете страни и прокара пръсти през косата му.

— Аз също се нуждая от теб. Имам нужда от теб, за да ме излекуваш от ината и гордостта ми.

— Гордост. — Джош поклати горчиво глава. — Бих могъл да ти давам уроци как да имаш прекалено много гордост. От десетгодишна възраст се държа предизвикателно и колкото повече се опитваха да премахнат гордостта ми, толкова по-голяма ставаше. Винаги преследвах това, което желаех. Дори и да минех през ада, го получавах. Просто не можех да се откажа от теб. Трябваше да те имам. — Извади едната й ръка от косата си и я целуна по дланта. — Но не си струва да те спечеля, ако ти през това време започнеш да ме презираш. Няма да ти се наложи да се откажеш и от едно нещо в живота си. Кълна ти се. Нито от кариерата си, нито от амбицията си, нито от нищо. Просто бъди част от живота ми. Моля те.

— Още от първия момент, когато се срещнахме, исках да те презирам, защото като че ли ти бях прозрачна. Още повече — винаги беше готов да ми посочиш недостатъците.

— От чиста подлост, просто за да предизвикам някаква реакция от теб. Гневът е по-добре от нищо.

— Но винаги беше сладък гняв.

Веждата му, която бе възвърнала малко от самоувереността си, се повдигна нагоре.

— Това доста ми прилича на любов.

Мегън се наведе предизвикателно към него.

— Защо не ме целунеш, за да откриеш?

Джош не чака втора покана. Устните му се разтвориха срещу нейните и езикът му се гмурна вътре с яростна нужда. Той обиколи устата й, прогони всичката горчивина, която се беше появила между тях, и остави само сладостта от любовта им.

— Къде е спалнята? — попита той с ъгълчето на устата си.

Мегън направи твърде общ жест и Джош я насърчи да го води.

— Как влезе? — попита тя, докато разкопчаваше ризата му, вървейки заднишком пред него.

— През вратата. По-късно ще ти изнеса лекция за това как не бива да се оставя отключена. — Той плъзна по нея похотлив поглед. — Всеки сексманиак би могъл да влезе.

Мегън понечи да се засмее, но се спря.

— Джош, а какво стана с „Еър Саут“ и „Пауъл“?

— Страшно съм вбесен на цялата тая пасмина. Между другото напомни ми да ти изнеса още една лекция за това как не бива да се измъкваш от разни курорти, да наемаш коли и да шофираш сама през цяла Джорджия.

Той я буташе недвусмислено към спалнята.

— Но какво стана с „Еър Саут“? — попита тя.

Джош въздъхна примирено, когато петите й се забиха в дебелия килим.

— Бях по разни заседателни зали през цялата…

— Спални ли?

— Зали.

— Просто проверявам. Продължавай.

Той я погледна унищожително:

— Само заради тази реплика няма да ти кажа нищо повече, освен че, да кажем, към понеделник или вторник журналистите, които едва не ме погребаха, ще бъдат принудени да пишат опровержения.

— Напълно ти вярвам — каза Мегън, надигна се на пръсти и уви ръце около врата му.

Те сляха устни и тела. Джош я хвана отзад, вдигна я от пода и я понесе към спалнята за гости. Очевидно знаеше, че тя ще се чувства неудобно с него в стаята, която беше споделяла с Джеймс. Сърцето й се изпълни с любов. Как бе могла да го смята за нечувствителен?

Той я пусна бавно на земята и Мегън се плъзна по него, като по време на спускането си усещаше твърдостта и нетърпението на неговото желание. Повдигна натежалите си клепачи и го погледна палаво. После свали жилетката по раменете му и я хвърли на пода, измъкна вратовръзката през главата му и започна да съблича ризата му. Той си свали обувките, като избутваше с носа на едната петата на другата, и ги изрита настрана.

Когато и ризата му отиде при купчината дрехи на пода, Мегън прокара длан през растителността на гърдите му. Чувствителните й пръсти потрепнаха върху зърната му, които сякаш се оживиха и изпъкнаха при нейното докосване. Наведе се бавно да ги целуне и езикът й запърха леко по тях.

— Харесва ли ти това? — прошепна Мегън.

— Ами опитай и виж — предизвика я той.

Мегън сложи опакото на ръката си на гърдите му и я плъзна бавно, докато пръстите й минаха под колана и влязоха в панталоните му. Джош се усмихна самодоволно, когато тя вдигна очи към него. Мегън стисна токата на колана му и започна да го тегли заднишком към двойното легло.

— Ще се ожениш за мен, нали? — попита тя.

— Ще ме посрещаш ли всяка вечер на вратата само по една прозрачна роба и нищо отдолу?

— Откъде разбра, че нямам нищо отдолу?

— Зърната ти се виждаха — рече нежно той. — И сенчестият намек за това.

Ръката му я докосна между бедрата с прекалената арогантност, в която винаги го бе обвинявала. Мегън можа само да пророни името му, когато познатият течен огън започна да се разлива по тялото й. Тя седна на леглото, докато Джош сваляше панталоните и бельото си.

Когато застана пред нея с разкрита величествена мъжественост, тя постави ръце на леката извивка на талията му, наведе се напред и притисна устни до копринената линия от косъмчета, която вървеше по корема му. Главата й започна да се движи, носът й се гушеше в него, устните й го пощипваха. Езикът й танцуваше по пъпа му и по-надолу…

Името й се изтръгна от устните му като молитва и той коленичи до леглото.

— Трябва да те обичам! Ще те обичам до края на живота си! И така трябваше да бъде още преди години.

— Не, тогава не можеше.

— Затова сега ни е по-скъпо.

Той започна, като взе ръката й и целуна дланта така, както целуваше устата й. Устните му се разтвориха срещу нежната плът. Джош плъзна живия си език по всеки пръст с мъчителна леност, после взе върха на показалеца й в устата си и го засмука като захарна пръчка.

— Моля те, Джош! — извика тя и посегна към рамото му със свободната си ръка.

Той я избегна.

— Позволи ми да те любя така, както исках да стане първия път — бавно и цялостно.

Джош свали ципа на робата с двете си ръце и почтително я свлече по раменете й, сякаш откриваше свято съкровище.

Първо очите му й показаха обожанието си и я изучаваха като скъпоценна скулптура, създадена само за него. Той вдигна първо едната й ръка, а после другата и целуна вътрешните страни на лактите й, откривайки ерогенни места, за които дори и не бе предполагала, че има.

Джош подръпна зърната на гърдите й, докато ръцете му се плъзгаха надолу по ребрата й. След това започна да масажира с палци тъмното хълмче между краката й в същия еротичен ритъм, с който езикът му описваше кръгове около зърната й.

Мегън го хвана за тъмната коса и притисна главата му до гърдите си. Той се освободи.

— Шшт, не още. Легни.

Мегън нямаше сили да спори, когато той я бутна леко да легне. Главата й се замята бясно върху възглавницата, докато устата му продължаваше ритуала си върху корема й, после и по-надолу.

Дълго време мина, докато Мегън се носеше из галактики от неописуемо блаженство. Стана още по-хубаво, когато Джош покри тялото й със своето и се потопи в дълбините на любовта й. Двамата заплуваха от една вселена в друга, всяка по-висока и по-ярка от предишната. Накрая стигнаха до нивото, където душите се свързваха във вечен любовен огън.

Изтощени, те се притискаха един до друг и се наслаждаваха на величието на любовта си.

— Пак проявих егоизъм. Прости ми, задето се забавих — каза тихо той.

— Има едно нещо, в което се надявам винаги да проявяваш егоизъм — в любовта си към мен — прошепна Мегън.

Той се засмя и я сгуши до себе си.

— Можеш да бъдеш сигурна в това, любов моя. Можеш да бъдеш сигурна в това.