Барбара Маколи
Невероятна афера (6)

Шеста глава

— Моето приятелче ме помоли да го заведа вкъщи — кимна Кейд към играчката.

— Така ли? — опитваше да сдържи смеха си Алекс. За да е пълна картинката му липсваше само шапката с тиквения пискюл.

Кейд престорено ядосано поклати глава.

— Казах му, че може да спи при мен днес, а утре да го отведа вкъщи, но той настояваше.

— Така ли ти каза? — усмихна се Алекс и потърка носа на жирафа.

— Всъщност той е доста приказливо приятелче. Не можах да го накарам да млъкне. Непрекъснато искаше да си говорим за теб. Каза, че е прекарал чудесно с теб и не е искал денят да свършва.

Ръката й замръзна, а сърцето й заби… бавно… силно… Вдигна очи. Кейд не се усмихваше.

— Каза, че му липсваш.

Хладен порив на вятъра лъхна от тъмнината и разпиля по верандата окапалите есенни листа. Алекс потръпна, но не от студ.

— Той дори не ме познава — гледаше тя Кейд в очите.

— Знае най-важното — отвърна той. — Знае, че си добра майка, че с теб е приятно, че си дяволски съблазнителна. Знае също, че едва ли искаш тази нощ да останеш сама. Както и той не иска.

В душата й бушуваха противоречиви чувства. Сама тази нощ с Кейд. Не може! Беше си казала, че ще прекарат заедно деня и това ще бъде достатъчно. Но не беше. Всеки път, когато я докосваше, когато я поглеждаше, тя разбираше, че не е достатъчно.

Дори ако сега го покани вътре, ако той остане при нея цяла нощ, пак няма да е достатъчно. Ръката й трепереше върху бравата. От кухнята се разнасяше свиренето на чайника. Кейд чакаше да получи отговор на неизказания си въпрос. Тя отвори широко вратата и отстъпи назад.

Вятърът бе започнал силно да вие и клоните на дърветата пращяха под напора му. Кейд влезе. Застана насред всекидневната, а Алекс отиде в кухнята. Подозираше, че тя с облекчение побърза да се отдалечи от него. Свиренето на чайника престана.

— Чай ли искаш, или нес кафе? — долетя от кухнята.

— Кафето ще ми се отрази добре.

Сложи жирафа на дивана и се усмихна, като си спомни как радостно възкликна Алекс, когато той го спечели и й го подари. Дори го прегърна, макар да се съмняваше дали съзнава какво прави. Кейд надникна в кухнята и се подпря на вратата. Гледаше я как отваря и затваря шкафчетата, взима чашки, пакетчета чай и буркана с кафето.

— Гладна ли си? — попита.

Тя поклати глава.

— Още се чудя какво имаше в онези сандвичи с тиква, които ядохме.

Той също се бе опитал да разбере след първата хапка, после се отказа.

— По-добре е да не знаем някои неща.

Тя го погледна така, сякаш бе казал нещо крайно прозорливо, нещо, което за нея има огромно значение. Силен стържещ звук по прозореца я стресна.

Алекс изтърва лъжичката и тя издрънча в мивката. Очите й се разшириха. Така стисна ръба на масата, че кокалчетата й побеляха. Кейд приближи зад нея и я хвана за раменете. Тя трепереше.

— Хей — каза й нежно, — това е клон.

Алекс пое дълбоко въздух и се засмя пресилено.

— Изглежда не съм свикнала с такава тишина. А и вятърът винаги ме изнервя.

Понечи да се отдръпне от него, но той я задържа. Уханието на кожата й — аромат на есен — накара сърцето му да ускори ритъма си.

— Вятърът ли, Алекс? — наведе се и почти докосна с устни ухото й. — Или аз?

Чувствайки устните му тъй близо, Алекс не би могла да отговори на никакъв въпрос в момента, дори ако я попитат за името й. Дори за истинското име. Той плъзна длани по ръцете й. Кожата й настръхна.

— Аз те излъгах, Алекс — Кейд опари с дъха си врата й.

Тя потрепери.

— Излъгал си ме? — прошепна, когато думите стигнаха до съзнанието й.

— Точно така.

Той я обърна към себе си. Близостта на телата им я смути и развълнува. Чувстваше, че едва се владее и няма да устои дълго.

— Не жирафът иска да е с теб. Аз искам.

Сладостна тръпка разтърси тялото й. Затвори очи, опивайки се от желанието, което усети в гласа му, в докосването на ръцете му. Чуваше биенето на собственото си сърце, неравномерното си дишане. Вдъхваше чувствения аромат на тялото му. Той проникваше в нея и събуждаше първични желания. Бавно отвори очи. Изразът му бе напрегнат, очите му — потъмнели от страст. Сякаш видя отражение на собственото си желание. И последните задръжки рухнаха.

Само тази нощ! Тази единствена нощ…

Кейд познаваше удоволствието, познаваше желанието между мъж и жена. Беше го приел за даденост, като естествена част от съществуването. Така правеха и жените, с които бе имал връзка. Това поддържаше отношенията му прости и лесни. Нямаше обидени. Но сега, като гледаше Алекс, разбираше, че има нещо, което не е познавал. Чувствата му към тази жена не бяха прости. И щяха да му причинят болка, в това бе сигурен. Но нямаше сили да се отдръпне. Допря устни до дланта й. Сякаш огън близна сухи съчки. В кръвта му пламна пожар и възпламени тялото.

— Алекс — прошепна, — не искаш тази нощ да бъдеш сама, нали?

Затаи дъх, страхувайки се от отговора й. Не бе сигурен дали ще има сили да си иде. Тя вдигна очи. Бяха премрежени и бездънни.

— Не — пророните.

Сякаш земята се залюля под краката му. Алекс се притисна в него. Тялото й тръпнеше от желание. Клоните отново удариха по прозореца, но този път тя не се сепна. Кейд знаеше, че помежду им висят незададени въпроси, но вече не помнеше какви. Ще си спомни по-късно. Утре, не сега. В този миг го вълнуваше единствено Алекс. Погали бузата й, после бавно сведе глава. Когато устните им се срещнаха, през телата им сякаш премина искра. Кръвта така блъскаше в слепоочията му, че той престана да чува воя на вятъра. Само собствения си дълбок стон, когато плъзна ръце по гърба й. Целуна я жадно и ненаситно, докато не чу същия стон на неудържимо желание, изтръгнал се от устните й.

Алекс се беше притиснала в него, удивена от обхваналото я безразсъдство да бъде колкото може по-близо, да стане част от него. Никога не бе изпитвала подобна възбуда. Желаеше го. Господи, желаеше го толкова силно…

— Алекс — прошепна той дрезгаво, — ако не отидем скоро в леглото, ще усетиш студения линолеум с гърба си.

Тя се усмихна, хвана го за ръка и го поведе към спалнята. Беше престанала да обръща внимание на съмненията, които заплашваха да й отнемат тази единствена нощ. Навън вятърът все още бушуваше в клоните. Луната надничаше през прозореца и обливаше стаята със сребърна светлина. По стените и по леглото трептяха причудливи сенки.

— Желая те, Алекс — сподавено промълви Кейд. — Но ти също трябва да ме желаеш. Искам да си сигурна.

Топлината на тялото му се разливаше в нейното и стопяваше колебанието й.

— Сигурна съм — прошепна.

Той я целуна бавно и продължително. Възбудата нажежаваше кръвта й, разкъсваше тялото й. Жадуваше да почувства ласката на устните и ръцете му. Той като че ли прочете мислите й. Плъзна чувствено ръце по раменете, шията, гърдите й. Тя изстена от пронизалото я удоволствие. Започна да разкопчава блузата й, а тя измъкна ризата му от джинсите. Когато ръцете й се плъзнаха по голото тяло, от гърдите му се изтръгна дълбок, сподавен стон.

Припряно се събличаха и хвърляха безразборно дрехите си, докато замряха голи един срещу друг. Вятърът блъскаше в прозореца, но Алекс не чуваше нищо, не усещаше нищо, освен мускулестото тяло на Кейд, устните му върху шията си. Ръцете му обхванаха гърдите й. Тя затвори очи и прехапа устни, за да не извика от удоволствие.

Кейд опитваше да се сдържа. Бе си казал, че ще я люби бавно, че ще има търпение, но явно е бил глупак да смята, че може да обуздае завладялото го желание. Беше безкрайно възбуден още щом я целуна в кухнята. Пулсираща болка го пронизваше в слабините. Ноктите й се впиха в раменете му, възбуждайки го неудържимо.

— Кейд, моля те… — чу я да шепне и самообладанието го напусна.

Претърколи я на леглото под себе си. Целуваше я ненаситно, ръцете му жадно се плъзгаха по тялото й, между стройните й бедра. Когато го усети в себе си, тя изстена глухо. Езикът му се движеше между устните й с ритъма на ръката, инстинктивно, в самозабрава. Тя се вкопчи в завивките, тялото й конвулсивно се извиваше. Беше обезумяла от желание. Нямаше никаква мисъл, само чувства, усещания и диво, примитивно удоволствие.

Неспособен да сдържа желанието си, Кейд бавно проникна в нея. Лунната светлина обливаше гладката й копринена кожа. Двамата се превърнаха в едно цяло от движения, ритъм, необуздана страст. Не съществуваше нищо друго, освен те двамата и тази нощ.

Тя почувства, че полита… издига се… после пада… пада… разбива се на хиляди блестящи късчета… Извика… Той беше заедно с нея в тази бясна наслада. Притисна се към него и мощната тръпка на тялото му разтърси и нея.

Лежаха, дишаха тежко и чакаха сърцата им да укротят ритъма си. Той притисна чело в нейното, после я целуна по носа, по бузата, по устните. Обърна се по гръб и я привлече върху себе си. Тя склони глава на гърдите му. Прегърнати, двамата се заслушаха във воя на вятъра. Тя лежеше неподвижно и той помисли, че е заспала.

— Кейд — обади се тихо Алекс, — ще…

Усети я, че се колебае и бавно плъзна ръце по гърба й.

— Да? — усмихна й се.

— Ще… ще останеш ли при мен… тази нощ?

Плахата й молба го изненада. Нещо повече, зарадва го.

— Няма лесно да се отървеш от мен — претърколи я той на гръб и я целуна. Докосваше я, бавно и с наслада я милваше с ръце и устни. Тя отвръщаше на ласките му, галеше гърдите му, разпалваше отново жаравата на страстта. Пръстите й спряха за миг върху белега на рамото, плъзнаха се надолу към кръста.

Той отново се претърколи на гръб и я увлече със себе си. Бавните й чувствени движения разпалиха до болка желанието му. Имаше чувството, че гореща коприна се разстила по тялото му. Така си я беше представял нощ след нощ, когато лежеше буден и мислеше за нея. Двамата отново се загубиха сред сладостни усещания, погълна ги море от възбуда, удоволствие, екстаз. Шеметното желание се усилваше, преливаше на вълни и ги отнасяше в друг свят…

Светът бавно изплува. Алекс лежеше в обятията на Кейд и за първи път от много време, се чувстваше в безопасност. Усмихна се и зарови лице на гърдите му.

— Напомни ми да благодаря на госпожа Хенли, че взе момчетата! — гласът му бе дрезгав.

— Тя… — запъна се Алекс и пое на пресекулки дъх. Ръката му се плъзгаше по бедрото й. — Тя ще ги доведе утре към девет.

— Значи, ако тръгна сега, тъкмо ще имам време да се върна.

Тя се засмя тихо, после застина. Тишината край тях натежаваше. Кейд чувстваше как бавно и коварно отново я обзема колебание. Беше се замислила. Каквито и да бяха тези мисли, те я отдалечаваха от него. Разкаяние? Внезапно го заля вълна от гняв. Иска да знае! Има нещо, което той трябва да знае!

— Алекс… — повдигна брадичката й и я погледна в очите. — Разкажи ми за бившия си съпруг.

Тя се напрегна.

— Кейд, не мисля, че сега е подходящият момент — изви се и опита да се измъкне изпод тялото му, но той не й позволи.

— А кога е подходящият момент? — не успя да прикрие гневните нотки в гласа си. — Утре? Следващата седмица? Може би на Коледа?

Очите й гневно проблеснаха. Тя стисна устни и упорито замълча, но той бе решил този път да не й позволи да се измъкне. Ако не може сега да му се довери, то няма да го направи никога.

— Обидил ли те е, Алекс? — погали я нежно по гърба.

— Кейд — долепи тя устни до неговите, — каквото е било преди няма никакво значение.

Той нямаше сили да овладее тялото си, което откликна на устните й. Възбудата отново победи разума.

— Само сегашният миг има значение — шепнеше Алекс. — Ти и аз. Тази нощ.

Ако не бе произнесла „тази нощ“, той щеше да се предаде на обладалото го желание. Но я хвана за ръцете и насила я накара да го погледне.

— Наистина ли така мислиш, Алекс? Само тази нощ?

Тя извърна очи и той разбра, че е истина. Точно това е искала и нищо повече. Едва сдържайки яростта си, Кейд стана и започна да навлича джинсите. Останала сама в леглото, тя се изправи на колене. Очите й бяха разширени от страх.

— Кейд, моля те! — притисна до себе си възглавницата. — Не си отивай!

Видя сълзите в очите й. Облече ризата си. Това няма да мине, по дяволите! Сълзите никога не го караха да променя решението си и сега няма да могат. Тръгва си!

— Кейд… — прошепна тя толкова тихо, че едва я чу, но в очите й се четеше отчаяние. — Моля те, не си отивай!

Той изруга наум, прокара ръка през косата си и с тежка въздишка седна до нея.

— По дяволите, Алекс! Не си ми безразлична. Джими и Джонатан също. Не ме отблъсквай! Позволи ми да ти помогна! Ако се криеш от бившия си съпруг, ако той е сторил нещо на теб или на децата…

— Не е това… — поклати глава тя.

— А какво тогава? — хвана я за раменете. — Аз мога да го държа далеч от теб, имам хора и…

— Не — прекъсна го. — Не е нужно да го държиш далеч от мен. — Пое си дълбоко въздух и бавно го изпусна. Вдигна глава и го погледна в очите. — Защото той е мъртъв.