Барбара Маколи
Невероятна афера (10)

Десета глава

Сутринта я събуди миризма на куче и тих шепот. С усилие повдигна клепачи. Край леглото стояха близнаците. Джими държеше пухкавото животинче, Джонатан — поднос.

— Не я събуждай — прошепна Джими.

— Трябва да я събудим — отвърна приглушено Джонатан. — Закуската ще изстине.

— Ще се ядоса, ако я събудим. Това ли искаш?

Те замълчаха за миг, обмисляйки положението.

Закуска в леглото? Алекс едва сдържа усмивката. Да вярва ли на очите си? Ако Кейд може да ги види сега, той добре би се…

Кейд! Отвори уплашено очи и погледна мястото до себе си. Отдъхна си с облекчение. Нямаше и следа, че е бил там.

— Хей, мамо! Събуди ли се?

Двамата стояха по пижами. Тя се усмихна.

— Донесохме ти закуска — остави Джонатан подноса в скута й.

Алекс развеселена гледаше от какво се състои тя: ярки есенни листа в малка кристална ваза, пластмасова купа, до ръба препълнена с мляко и набъбнали овесени ядки, две шоколадови бисквити. Такава закуска Кейд би хапнал с удоволствие.

— Мечо ни помогна — обади се Джими.

— Наистина ли? — Алекс гребна от кашата и недоверчиво се взря в нея.

— Да — протегна Джими кученцето. — Първо ни събуди навреме, а след като го нахранихме и го разходихме навън, то ни каза, че трябва да си почистим стаята и да ти направим закуска.

— Много умно кученце.

— Може ли да си го вземем? — замолиха те в един глас и се покатериха върху леглото.

Тя едва задържа подноса да не се преобърне. Местеше поглед от прелестното пухкаво кученце към грейналите личица на Джими и Джонатан. Как би могла да им откаже? Твърде много неща им бяха отказвани дълго време. Но от днес всичко ще се промени. Още отсега.

— Може — отвърна им нежно. Двамата нададоха възторжен вик. — Но — добави тя строго — само ако сте наясно, че бягането от вкъщи не е начин за решаването на вашите проблеми. Следващия път, когато има нещо, ще дойдете при мен и ще го обсъдим.

С прегръдки и целувки беше постигнато съгласие. Мечо облиза разсипаната върху подноса каша, после захапа една бисквита и се разположи в скута на Алекс да похапне. Тя му я грабна и прати момчетата да се облекат. Щастлив, че е център на толкова много внимание, Мечо се заклатушка между тях, като ги лижеше и хапеше по босите крака. С доволна усмивка Алекс се изтегна в леглото и притвори очи. Сложи ръка на мястото, където бе лежал Кейд тази нощ. Откак напусна Лос Анджелис никога не се бе чувствала така спокойна и сигурна. Не беше и помисляла, че може да бъде отново щастлива. Бързо отметна завивките и стана. Има нещо неотложно, което трябва да свърши днес.

 

 

Кейд ги чу, че идват, преди да ги види. Джими и Джонатан се смееха и крещяха, а опитите на Алекс да ги укроти постигаха само краткотраен успех. Той излезе на верандата както беше по чорапи. Утрото бе хладно, небето — ясно. По прозорците имаше скреж. Зимата вървеше по петите на есента. Не след дълго земята ще се покрие с пухкав сняг. Той ще остане бял и чист, а няма да се превърне, като в града, на сива киша. Кейд помаха на момчетата, които с викове и боричкане се появиха от гората, а в краката им весело подскачаше кученцето. Алекс вървеше след тях с поруменели бузи и щастлива усмивка на лицето.

Всяка преграда бе рухнала помежду им миналата нощ. Той го бе почувствал в докосванията й, в нежния й шепот. Бяха се любили с пълно и взаимно отдаване, което липсваше първия път. Тя му бе дала всичко от себе си, свободно и открито и му бе казала, че го обича. Когато заспиваше, тези думи продължиха да отекват в съзнанието му. А тази сутрин така не му се искаше да си тръгва. Тя лежеше кротко, с подвити под брадичката ръце и дори не усети, когато той стана. Искаше му се да я прегърне, да й каже, че я обича, че ще я пази и ще прогони всички зли сили. Това, което почувства, докато я гледаше как спи, така крехка и беззащитна, почти го уплаши. Беше много повече от желание. Нещо толкова силно и дълбоко, че нямаше представа какво ще правят те двамата по-нататък. Знаеше, че вчерашните му разкрития са някаква грешка. Каквото и да бе направила Алекс, тя не може да бъде убиец. Би заложил главата си за това. И като я гледаше как върви усмихната и му маха с ръка, а очите й греят като утринната зора, странна болка сви сърцето му — смесица от нежност и безпокойство, от любов и страх. Боеше се, че най-сетне тя ще му каже от какво бяга и се крие. Боеше се и че няма да му каже.

— Кученцето остава при нас! — похвали се Джими, когато двамата с Джонатан се качиха на верандата.

Кейд се усмихна. Като че ли можеше да има някакво съмнение!

— Чудесно! — клекна той и погали кученцето по главата.

Запъхтяна от тичането след децата, приближи и Алекс. Кейд се изправи да я посрещне и без да се замисля, пристъпи към нея и я целуна. Силно. По устата.

Изненадана, тя се дръпна рязко и погледна към момчетата. И двамата се бяха втренчили с ужас в Кейд.

— Ти целуваш момичета? — попита Джонатан с такъв глас, сякаш би предпочел да изяде гущер.

— Само момичетата, които харесвам — отвърна Кейд.

— Ти харесваш мама? — попита Джими, местейки поглед от майка си към Кейд и обратно.

— Много я харесвам. Може ли?

Джими и Джонатан се спогледаха.

— Разбира се — повдигна рамене Джими и се наведе да вземе Мечо.

— Мислех, че заминаваш — каза скептично Джонатан и посочи табелата: „Продава се“.

— С майка ви трябва да си поговорим, става ли? — двамата кимнаха неохотно и Кейд добави: — Бас държа, че в бараката има достатъчно дъски за една кучешка колиба. Идете да проверите и после ще измайсторим нещо.

Въодушевени от идеята сами да направят колибка за Мечо те хукнаха презглава, а кученцето заподскача след тях. Алекс ги проследи с поглед, пъхна ръце в джобовете и сведе очи. Кейд повдигна брадичката й. Тя нерешително го погледна.

— Смути се, че те целунах пред децата ли?

— Малко — изчерви се тя.

Той я прегърна, привлече я към себе си и пак я целуна. По-силно този път, когато нямаше кой да ги види. Тя се усмихна и опря глава на гърдите му. После лицето й помръкна.

— Кейд, трябва да поговорим.

Той въздъхна тежко и кимна. Сега предстоеше да разбере всичко и гърлото му се стегна, като че ли бяха надянали примка на шията му. Влязоха в къщата. Той отиде да донесе кафе, а Алекс закрачи из стаята, опитвайки да събере мислите си и да запази спокойствие. Смяташе, че е готова да му разкрие истината, но сега не бе тъй уверена. Ръцете й трепереха. След осем месеца лъжи, вече й се струваше, че сама не знае истината. Знаеше само едно. Че обича Кейд. Нямаше представа какво ще направи той, когато чуе разказа й. Но беше сигурна, че няма да им причини зло — на нея и на децата. Спря насред стаята и дълбоко си пое дъх. Несъзнателно посегна да оправи сакото, хвърлено на един стол. От джоба изпадна навита на руло хартия. Наведе се да я вдигне. Така и замръзна. Най-отгоре видя името си. Беше компютърна разпечатка от полицейска справка. Разгърна я с треперещи пръсти и зачете. Уилет Александра, Бредфорд Александра. Той знае истинското й име! По баща и по мъж. Как го е открил? Как? Сърцето й лудо биеше. Очите я бягаха по редовете, но повечето бяха запълнени с непонятни цифри и кодове. Той знае! Той знае и не й е казал! Стаята се завъртя пред очите й. Стисна силно облегалката на стола. Краката й не я държаха. Ако се съди по датата отгоре, разпечатката бе от вчера вечерта, преди да дойде при нея. Преди да й помогне да намерят децата и преди… да се любят.

— Не бях сигурен дали искаш сметана… — гласът му секна.

Тя бавно вдигна поглед. Лицето му бе мрачно. Присвил очи, гледаше листа в ръката й. Без да продума, Кейд сложи чашите с кафето на масата, после взе доклада и го постави до тях.

— Ти си ме проверявал! — гласът й прозвуча обвинително. Кейд бавно кимна. — Как си могъл да го направиш?

— Направих го заради теб, Алекс, да ти помогна — протегна той ръка към нея, но тя рязко се дръпна.

— Да ми помогнеш? — гледаше го с недоверие. — Като ме шпионираш ли?

Лицето му се изопна.

— Бих предпочел ти сама да ми кажеш.

— Това трябваше аз да реша, а не ти! Нямаш никакво право…

— Право ли? — сграбчи я той гневно за раменете.

— Искаш да си говорим за права? Човек няма много права, когато става дума за убийство, Алекс!

Убийство. Ясно, сякаш беше вчера, тя видя безжизненото тяло на Марк, проснато сред локва кръв. Разтърсиха я тръпки.

— Точно това е причината, която ме принуждаваше да те лъжа — каза тихо. — Беше ми отнето всяко право — да живея, където искам и както искам. За един миг животът ми бе разбит и не можех да променя нищо.

Кейд я пусна. В очите му имаше болка и състрадание.

— Кажи ми какво се е случило, Алекс.

Тя дълго мълча, после заговори.

— Преди осем месеца — започна, а гласът й наподобяваше повече шепот — видях как убиха бившия ми съпруг.

Значи съм бил прав, рече си намръщено Кейд. Алекс е била там.

— В Лос Анджелис ли?

Тя кимна и преплете пръсти.

— Същата вечер работих до късно. Имах поръчка за вътрешното оформление на къща в Бевърли Хилс. Марк беше счетоводител на голяма компания, занимаваща се с проучвания и изследователска работа. Обади ми се по телефона и ме помоли на път за вкъщи да мина край офиса и да взема подаръците, които е купил за рождения ден на момчетата. Каза, че заминава за известно време и няма кога да се отбие у дома. Не беше необичайно Марк да няма време за синовете си — въздъхна Алекс. — Но онази вечер гласът му ми се стори странен… — тя присви очи, сякаш си припомняше. — Неспокоен и напрегнат, какъвто не го бях чувала никога — тя замълча за миг, пое си дълбоко дъх и продължи: — Бях там към девет и чаках в съседната канцелария да довърши някакъв служебен разговор по телефона. Вратата беше открехната. Разбрах, че урежда пътуване до Мексико. После внезапно затвори телефона и тогава чух гласове. Някой беше влязъл при него. Понечих да отида и да кажа добър вечер, но едва доближих вратата и видях, че единият от новодошлите — бяха двама мъже — държи пистолет, насочен срещу Марк.

В очите й се четеше такава болка, че на Кейд му се сви сърцето.

— Те не те ли видяха? — попита.

Тя поклати глава.

— Скрих се зад вратата и наблюдавах през процепа как се карат. Мъжът с пистолета — Марк го нарече Морено — искаше от него някаква компютърна дискета. Марк му каза, че я е дал на съхранение при някого и че тя била неговата застраховка за шест милиона долара. Морено се разсмя и заяви, че Марк никога не го е бивало в блъфирането… — в ушите й още звучеше този коварен, отвратителен смях, който смрази кръвта й. — И че застрахователната му полица току-що е анулирана.

— Той ли застреля Марк?

— Не се чу изстрел — Алек се взираше пред себе си с празен поглед. — Но лицето на Марк… кръвта по ризата му, когато се строполи на земята… — тя стисна очи. — Прехапах устни, за да не извикам. Нямаше съмнение, че щяха да убият и мен. Единственото, което можех да направя, беше да се крия, докато си отидат. На Морено още не му се вярваше, че Марк е дал дискетата на някого, но заяви, че ако е така, то този човек също ще бъде мъртъв. В коридора се чу шумът на асансьора и гласове. След минута бяха изчезнали. Едва се държах на краката си. Отидох при Марк, но той беше мъртъв… Някога аз го обичах — прошепна тя тъжно. — Той беше баща на децата ми. Кажи ми, Кейд, как може просто така да убиеш някого, безжалостно и равнодушно.

Не можеше да й отговори. Знаеше само, че има такива хора. Те бяха най-опасни. Убиваха хладнокръвно, със злостна преднамереност. Рядко допускаха грешки. Беше трудно да ги заловят и дори още по-трудно да ги осъдят. Освен ако нямаше свидетел.

— В полицията разпознах двамата по снимки — продължи Алекс. Имаше нужда да изчисти съзнанието си от ужасните образи, държани така дълго под ключ. — Ричард Морено, този, който уби Марк, и другият, Сам Кътър. И двамата имаха дебели полицейски досиета, но никога не бяха осъждани. Тогава се появи ФБР.

— ФБР ли? — намръщи се Кейд. — Защо се е заинтересувало Федералното бюро за разследване?

Алекс беше стиснала пръсти до побеляване.

— В компанията, за която работеше Марк — Проучвателна корпорация „Палмър“ — се провеждаше разследване за присвояване на ценни книжа. Смятаха, че Марк е бил убит, защото е подправял документи по нареждане на президента на компанията Томас Палмър, а после се опитвал да го шантажира. ФБР претърси къщата ни и офиса на Марк, но не откри нищо — нито дискета, нито книжа. Надяваха се да се доберат до Палмър чрез Морено и имаха нужда от моите свидетелски показания срещу него. Настаниха мен и децата в охранявана къща, докато трае съдебното дирене. В това така наричано „безопасно място“ едва не ни убиха и тримата.

Алекс не забеляза кога Кейд се е приближил. Той я прегърна и тя покорно прислони глава на гърдите му. Поемаше излъчваната от тялото му сила, която я успокояваше и й вдъхваше увереност.

— Беше късно вечерта — продължи да разказва, — може би към единайсет. До процеса оставаше само ден. Мъжете, които ни охраняваха, седяха във всекидневната, ядяха пица и гледаха телевизия. Джими и Джонатан отдавна спяха, а аз четях в стаята си… Чух шум, сякаш нещо падна. Отидох във всекидневната. Двамата агенти бяха заспали… На масата имаше съборена чаша… От нея на килима се изливаше вода. За един страшен миг ви помислих, че са мъртви, но ги докоснах и видях, че са живи. Вероятно бяха упоени.

— Морено ли? — попита тихо Кейд, но в погледа му се таеше гняв.

— Трябва да е бил той. Грозеше го доживотен затвор с моите показания. Но тогава нямах време да мисля или да звъня на някого… Взех ключовете от колата на единия от пазачите, пуснах душа да изглежда, че сме в банята и отидох да събудя момчетата. Чух изскърцването на входната врата, когато ги прехвърлях през прозореца на спалнята. После, когато се канех да скоча, зърнах под вратата сянка, която се насочи към банята.

Кейд усещаше неистовото биене на сърцето й. Кошмарът бе оживял. Той докосна успокояващо с устни слепоочието й, а сам едва сдържаше напиращата в него ярост, която искаше да се излее под формата на юмрук в лицето на Морено. Но за него ще мисли после. Сега само Алекс е от значение. Помилва я нежно, леко я целуна по бузите, по очите. Накрая, когато тя спря да трепери, той попита.

— Успяхте да се измъкнете невредими, така ли?

— Да — пророни тя изтощено. — Отидохме при сестра ми. Тя ни даде дрехи и пари.

— И оттогава все бягаш? — Кейд най-сетне разбираше дълбоката болка и този неовладян страх в очите й, който го беше поразил още в самото начало. Алекс кимна.

— Използвах фалшиво име и купих кола. Обикаляхме страната и живяхме за кратко време на повече от десет различни места. Бяхме отседнали в стар хотел в Мейн, когато ми попадна обявата на семейство Уайли, че дават къщата си под наем. Съзнавах, че не можем да живеем по хотели и да скитаме вечно по пътищата. Момчетата трябваше все някога да тръгнат отново на училище. С последните си пари наех къщата, а после намерих работа при госпожа Хенли. Дори децата разбираха колко е важно никой да не знае къде се намираме. Знаеха, че не бива да казват на никого истинската си фамилия и да говорят за предишния ни живот… — Алекс въздъхна. — През цялото време бяха послушни и изпълнителни до момента, когато не направиха тези лудории при теб… — тя замълча и внезапно почувства хлад и празнина в душата си. Кейд беше застанал сковано до прозореца с гръб към нея. — Какво има? — попита го, но чувстваше, че не иска да чуе отговора му.

— Алекс — рече той мрачно и се обърна, — има заповед за твоето арестуване.

— Какво? — помисли, че не е чула добре.

— За убийство.

Убийство? Какво, за Бога, говори той?

— Не разбирам.

— Аз също — гледаше я той напрегнато.

— И ти вярваш на това? О, Господи! Кейд, не и ти! — заля я болка и отчаяние. Преглътна надигналото се ридание. Беше ужасена от думите му, разярена на себе си, че му се довери. Скочи с намерението да побегне. Той се опита да я хване, но тя го удари с юмрук в лицето. Кейд изруга и я сграбчи.

— Престани, Алекс!

Тя се бореше, но той я държеше като в железен обръч.

— Бъди проклет, Кейд Уокър! — процеди тя дрезгаво. От очите й неудържимо закапаха сълзи, които разкъсваха сърцето му.

— Алекс, за Бога, зная, че никого не си убила! Само ти казах, че не разбирам!

Видя облекчението в очите й. Тялото й се отпусна в прегръдките му и тя опря чело на гърдите му. Остави я да се наплаче. Отдавна имаше нужда от това.

— Защо, Кейд? — ридаеше тя. — Защо става така?

— Този тип Морено не иска да иде зад решетките, а човекът, който го е наел, очевидно рискува да загуби много пари. Залогът е голям. Държали са те под охрана в онази къща не само като предпазна мярка, а и като заподозряна в убийство. Струва ми се, че има замесени служители на ФБР. Предупредили са Морено къде се намираш и са въвели в компютъра фалшиво обвинение в убийство срещу теб, знаейки, че ако те хванат, нямаш шанс да се отървеш. Точно това, което им е нужно.

Кейд сякаш бе нажежен до бяло от гняв. Хора като Морено и Палмър няма да се откажат. Твърде много са заложили. Рано или късно ще намерят Алекс и тогава няма изгледи да й се размине.

— Кейд — погледна го тя въпросително, — как откри името ми… Истинското ми име?

Той се почувства като крадец.

— Джонатан спомена, че кученцата на госпожа Хенли приличат на кучето на дядо му Уилет. Допуснах, че Уилет е твоят баща и пуснах запитване с това име.

Алекс беше доволна, че той знае и не се налага повече да го лъже.

— Канех се да ти кажа миналата нощ, но заспах, а пък тази сутрин… — тя погледна полицейската справка върху масата.

— Била си доста съобразителна, трябва да призная. Без моминското ти име, този доклад нямаше да…

Докладът! Той се втренчи в разпечатката и усети как кръвта му изстива. Изруга.

— Какво има? — отдръпна се с недоумение Алекс.

— Проучването, което направих относно теб — отвърна напрегнато Кейд. — Ще те издаде. Ако някой следи подаването на подобни запитвания, моята заявка ще го доведе до полицейското управление тук.

Тя бавно започна да отстъпва назад.

— Искаш да кажеш, че заради проверката, която си направил за мен, сега могат да ме намерят, така ли?

Той кимна сковано. Прокара ръка през косата си.

— Съжалявам, нямах друг начин да…

— Съжаляваш? — прошепна тя ледено. — Предаваш мен и децата ми в лапите на убиец и просто „съжаляваш“?

Той протегна ръка към нея, но тя го отблъсна.

— Не ме докосвай, Кейд! Не се приближавай дори!

Той стисна челюсти. На слепоочието му запулсира вена.

— Аз ще те пазя! Няма да им позволя да се доберат до теб и момчетата! Можеш да ми вярваш!

— Да ти вярвам? — изсмя се тя сухо. — Чувала съм тези думи и преди, Кейд! Те не означават абсолютно нищо. Ако изобщо съм научила нещо, то е, че не мога да вярвам на никого. Нито на полицията, нито на ФБР, нито дори на теб! Има само един начин да ми помогнеш и той е да ме оставиш на мира! Ако изобщо те е грижа за мен, за Джими и Джонатан, то просто ме остави да си ида оттук и да се оправям както мога!

— Алекс…

Тя поклати глава.

— Говоря сериозно. Твоята „помощ“ вече ми струва всичко, което бях успяла да постигна досега. Още малко помощ от теб и с мен е свършено.

Видя пламналата в очите му болка, но нищо не можеше да стори. Трябва да се махне оттук. Веднага. Обърна се и изтича навън, без да обръща внимание на виковете му. Каза на Джими и Джонатан, че си отиват и те покорно тръгнаха. Помолиха я само да поиграят още малко в края на гората. Алекс се съгласи. Не искаше момчетата да видят колко е разстроена. Главата й бучеше. Нервите й бяха опънати до скъсване. Втурна се в къщата и извади от килера куфар. Не могат да останат повече тук. Морено със сигурност ще я намери. Сваляше дрехи от закачалките и ги хвърляше безразборно в куфара. Много неща ще трябва да оставят. Не могат да понесат цялото си имущество. И бездруго загубиха ценно време. Когато преследвачите са по петите ти, няма за кога да се обръщаш назад.

Как можа Кейд да й причини това? Защо не й вярваше? Само ако беше почакал още малко! Само ако… Само ако! Ръката й замръзна върху капака на куфара. По дяволите! Твърде много „ако“ станаха! Отпусна се уморено на ръба на леглото. Несъзнателно потри чело, опитвайки да успокои лудото препускане на сърцето си. Не може да обвинява Кейд за случилото се. Откъде е могъл той да знае за безизходицата, в която се намира и че направената проверка ще постави в опасност нея и децата. Вперила поглед в куфара, Алекс въздъхна тежко.

Вдигна глава и бавно огледа стаята. Беше подредила този дом за себе си и за децата. Беше започнала да обиква града и хората в него, царящото тук спокойствие, тишината, красотата на пъстрата есен. Как ще остави всичко това? А госпожа Хенли? Как ще си тръгне, без да се сбогува с нея? Ами Кейд, гледаше тя блестящите черни очи на жирафа, който той й подари. Как ще напусне Кейд?

Пред погледа й оживя първият ден, когато двамата се срещнаха. Как се нахвърли върху него в гората, горящите му от гняв очи, оваляните в листа и пръст дрехи, разчорлените коси, пламналото лице. Още тогава усети влечение, което далеч надхвърляше обикновеното физическо желание. Бореше се с това чувство, отричаше го, но след като видя как той играе с децата, плува с тях в езерото, как работят задружно и снощи в гората как го прегръщат щастливи, тя вече не можеше да не признае любовта си. Виждаше, че и момчетата го обичат. Беше казала на Джими и Джонатан да не бягат от проблемите си, да ги споделят с нея. Беше дошло време сама да се вслуша в съвета си. Алекс стана. Реши да отиде при Кейд още сега, да му каже, че го обича, че му вярва, че иска помощта му. Двамата все щяха да измислят нещо. Трябва да измислят.

Влезе забързана във всекидневната, но насред стаята замръзна. Усети цигарен дим. Обърна се бавно. На дивана седеше мъж с цигара в едната ръка и пистолет в другата.

— Здравей, Александра — каза той. Тънката му усмивка бе зла като погледа в очите. — Нямам думи да изразя какво удоволствие е за мен най-после да те срещна.