Бронуин Улф
Вълшебната кръстница (9)

Глава осма

Белинда седеше в полицейския участък на Сан Леандро вече повече от час и половина. Човек би си помислил, че посред нощ чакалнята би трябвало да е безлюдна. Но съвсем не беше така. Престъпността буквално процъфтяваше в мрака. Беше изтощена, изцедена, с празни очи. Личността й като консултант по разкрасяване и мода бе напълно заличена. Спортната екипировка би трябвало да бъде унищожена като облекло, ако тази нощ някога имаше край. Два пъти я обзе неприятното усещане, че няколко от другите чакащи я взимаха за обитателка на някакъв приют. Сивото бе доста безличен цвят.

Но най-лошо от всичко бе, че не успя да предаде съобщение на Каин. Белинда само можеше да си представи колко ужасно бе да те третират като криминален престъпник, да бъдеш заключен някъде в тази зловеща сграда. Беше достатъчно лошо само да чака тук. Тя се размърда на твърдия пластмасов стол и погледна часовника на стената за стотен път през последните пет минути. Появи се офицер, когото не бе виждала досега. Когато извика името й, Белинда усети дузина преценяващи я очи да се взират в нея, докато сковано се изправи на обутите си със сандали крака.

След секунди бе въведена в дълъг коридор, потискащо пуст, а след това и в друга стая с бежови стени, сгъваема маса и с обичайните пластмасови столове. Единствената разлика бе фактът, че Синди Чалмърс седеше на един от тях. Лицето й бе пребледняло, измъчено и сърцето на Белинда се сви при вида си.

— По-лошо е, отколкото предполагахме, Линди — каза тя и присви рамене, отмятайки подстриганата си на черта златиста коса назад. — Седни, ще ти разкажа каквото зная, докато се появи Принс.

Белинда пристъпи предпазливо, страхувайки се да не загуби равновесие. Синди я стисна за ръка и мигновено се почувстваха по-силни. Заедно винаги бяха по-силни. Истинската обич правеше това.

Хелън Чалмърс бе признала плана си да провали сватбата на Принс и да унищожи врага му. Съсипаната жена твърдеше, че го е направила от обич. Очевидно погрешна обич. Синди добави, че Принс вероятно в този миг разговаря с Каин, за да му обясни, че експлозията преди толкова години е бил отчаян опит на баба му да спре сливането. Принс вярваше, че тя не е искала да нарани никого, а просто да предизвика достатъчно съмнения и подозрения, за да прекрати сделката.

Белинда се олюляваше. Какво ли мислеше упоритият й любим? Дали щеше да чуе истината от мъжа, за когото през изминалите пет години бе убеден, че му е враг?

— Ами отвличането и странният намек на Хелън, че други ще бъдат разочаровани? — попита Белинда.

— Хелън е загубила разсъдъка си, Линди. — Погледът на Синди се отклони и се задържа върху периферията на широкополата островитянска шапка, после тя се отпусна напред и се подпря с лакти върху масата. Приличаше на пъстроцветна дъга, постепенно стопяваща се в безцветната среда. — Толкова много се е разтревожила, че „Девлин Ентърпрайзис“ изпреварват „Чалмърс Инк“, че тя и още някои решили да разрешат множество проблеми с един унищожителен удар. За щастие не се е получило.

— И какво още?

— Виж. — Тя погледна нагоре и Белинда зърна в очите й болка, каквато никога преди появата на Принс не бе имало. — Всеки миг този мъж… Извинявай, Лин. Опитвам се да променя начина, по който мислех за него, сега, след като узнах истината — Тя се усмихна искрено и за пръв път, откакто Белинда влезе в стаята, в сладките очи на приятелката й се появи малко светлина. — Мъжът, когото обичаш, трябва да влезе през тази врата всеки миг и искам да знаеш, че се надявам нещата между вас двамата да потръгнат. Наистина, Белинда. Твоето щастие е толкова важно за мен.

— Но другите…

Синди стисна ръцете й.

— По-късно, мила. Обещавам ти, че по-късно всички заедно ще поговорим за това. Сега трябва да оправиш друго.

Беше иронично, че след безбройните часове, които бе понесла в лудо очакване да види Каин, сега изведнъж искаше още няколко минути, за да се подготви. Вратата обаче се отвори… и той и Принс бяха там. С влизането им стаята се изпълни с напрегнато мълчание. Очевидно много неща се бяха случили между двамата и един бърз поглед към Синди убеди Белинда, че приятелката й е знаела. За миг Белинда само се взираше в тях. Каин изглеждаше силно изтощен, както тя се чувстваше. И тя предполагаше, че небрежната му външност заедно с белезите го правеше да изглежда още по-опасен. Но за нея той бе хубав и неустоим и накара сърцето й да затупти по-бързо.

Мъжете изглеждаха странно спокойни. Звучеше налудничаво, но тя го откри в изражението им. Не се забелязваше и следа от омраза. Нека, молеше се тя наум, нека да си върнат това, което бяха загубили. Тези двама приятели, и двамата така високи и силни. Каин — съвършеният образ на ренегат, с дълга, тъмна коса, свита назад, откриваща лице, изпитало толкова много болка, физическа и емоционална, силното му тяло — облечено небрежно в джинси и омачкана, плетена риза без яка. Принс — точно обратната страна на монетата: златиста, късо подстригана коса, по-слаб, облеклото му придаваше вид на манекен от списание.

Принс потърси с поглед лицето на съпругата си и Белинда забеляза въздействието на това безмълвно общуване. Раменете му се отпуснаха и изопнатото му чело се проясни.

— Добре ли си?

Синди кимна с бегла усмивка, наведе се да помилва приятелката си и отиде право в обятията на съпруга си. Белинда потисна внезапния прилив на чувства, които я обзеха при вида на Синди и Принс, притиснати един до друг. Той шепнеше нежно в косата й:

— Нищо и никой няма да ни отнемат това, което имаме, любов моя.

Погледна към Каин. Можеше да се закълне, че за секунда бе зърнала копнеж в очите му. После, като че ли усетил погледа й, извърна очи встрани. Изражението на лицето му не подсказваше нищо. Нямаше представа какво чувства.

Принс отдръпна Синди и протегна свободната си ръка към Каин.

— Получих спешно обаждане от къщата, затова трябва да тръгнем за там веднага, но ще те чакам да се появиш скоро. А след като издирим Роберта, ще чуем нейния вариант на историята. И Франк Хенсън трябва да се обади всеки момент. — Той спря и изчака Каин да сложи длан в протегнатата ръка. — Имаме много неща да разберем, Каин, и ще се нуждая от помощта ти да преодолеем това нещастие. Липсваше ми аналитичния ти ум.

Белинда притаи дъх и си напяваше тихичко: „Любовта е вълшебството, любовта е вълшебството“.

— Ти също ми липсваше, Принс — отговори Каин, гласът му бе така силен, както и ръкостискането му. — Ще дойда скоро. Не се тревожи, ако се забавя няколко часа.

Синди успя само да намигне бързо на приятелката си и младоженците излязоха. Вратата изщрака и изведнъж стаята се смали. Белинда знаеше, че трябва да каже нещо, но не успяваше да накара устата си да се отвори. Бе стъписана от признанието на Каин и тържествуваше вътрешно от смелостта и израстването му. Мъжът бе невероятен и тя го обичаше толкова много, че с болка задържаше думите в себе си. Измореното, емоционално изтощено тяло като че ли щеше да се разпадне и тя отчаяно се нуждаеше силните ръце на Каин Девлин да я задържат изправена.

Ако вече бе изградил, макар и временен мост между него и Принс, дали нямаше да стори същото и между тях? Можеше ли да има достатъчно доверие, да вярва достатъчно, да обича достатъчно? Само любовта имаше силата да прогони болката и страха, с които се бе обградил толкова дълго. Можеше ли да повярва, че все още имаше хора, които изграждаха живота си като в приказките?

Каин си пое бавно дъх и отпусна ръце до себе си. Гневът му се бе стопил преди няколко часа и празнината бе запълнена от горчиви самообвинения. Принс му бе разказал какво е направила Белинда и за бдението й тук, в полицията. Притвори очи. Първото истинско изпитание за обичта му към тази жена, която бе показала истинската си същност, а той я нападна. Отново постъпи като звяр.

Бе позволил на първоначалния шок и болка да изличат това, което бяха споделили. С всяка изминала минута, откакто я бе оставил наранена и отхвърлена, той безмилостно обвиняваше гордостта си и се закле да промени живота си, дори да не можеше да докаже, че е достоен за предложеното му от Белинда. През последните няколко мъчителни часа бе изпитал повече страх, отколкото през целия си живот. Страхът, че я бе прокудил. Тази красавица с кафеникави очи нямаше да дойде, както бе обещала.

Вдигна главата си, пристъпи напред и спря. Тя не бе помръднала. Само очите й говореха. В погледа й се примесваше болка и радост, копнеж и тъга. Беше я провалил веднъж, но нямаше да го направи никога повече. Тя беше тук. Това казваше всичко, което му бе необходимо да знае.

— Свободен съм, Белинда. Принс изясни нещата.

— Това е страхотно — каза тя, изправи се и подчерта думите с пресилено непринудена усмивка. — Наистина се радвам, че двамата с Принс стигнахте до известно разбирателство. Не съм сигурна какво точно се крие зад цялата тази история, но е чудесно, че желаеш да помогнеш. Аз… — Тя се поколеба и погледна надолу. Изведнъж се зае да оправя гънките на дрехите си. — Може би по-късно, след като всичко се изясни, можем да обядваме заедно и да поговорим? — Тя го дари с бегъл поглед и после мрачно придърпа стола си от масата.

— Не мисля, че това ще стане, Белинда.

Тя побеля и Каин се прокле наум. Бе схванала погрешно думите му. Ако само можеше да я докосне, тя щеше да разбере и това ужасно пусто изражение на лицето й да изчезне. Той заобиколи масата и тя отстъпи назад, докато се удари в стената, после протегна ръка, с длан надолу.

— Каин, не се обадих, за да ти навредя.

— Вярвам ти, Белинда.

— Не знаех нищо за Хелън Чалмърс и налудничавия й план — изрече тя бързо.

— Вярвам ти.

— Зная, че нямаш много основания да вярваш на хората, но на мен можеш да се довериш. Аз…

— Зная, че мога, скъпа. Вярвам ти.

Очите на Белинда се разшириха и тя се отпусна върху дивана.

— Вярваш ми? Но аз си мислех, че ме мразиш и никога няма да искаш да ме видиш отново и аз… — Гласът й пресекна, очите й се навлажниха.

— Скъпа, моля те, не плачи. — Той вдигна ръка и отметна кичур коса от бузата й. — Не искам никога повече да те карам да плачеш.

— Е… — Тя изтри сълзите си с ръка и на лицето й се изписа строгост. — Знаеш, че не обичам да плача, но просто се случва. И ще ме караш да плача отново, Каин Девлин, ако не проумееш какво наистина има между нас и не престанеш да се държиш като упорит звяр. Ако отново някога прецениш грешно действията ми, тогава ще те ритна, приятелче.

— Този път наистина мисля, че си заслужавам пушката.

Трябваше да го каже просто за да види изражението на жената, която обичаше. Освен това, заслужаваше много повече от един ритник, задето бе оставил гордостта му да унищожи това чудо, вълшебството, което това възмутено момиче със сладки очи, гледащо го гневно през сълзи, бе донесло в самотния му, безрадостен живот. Тъмният облак, неразделен спътник на Каин през изминалите пет години, започна да се разсейва, когато в него се възвърнаха надеждата и смеха. Съвсем не бе подходящо време за смях, но бе така забавно да дразни тази жена, както бе секси да я целува. Гневът й успокои нараненото му сърце като лечебен балсам.

— Охх! Никога повече не ми споменавай за пушка. — Тя се отдръпна от стената и той я хвана за раменете, за да я задържи.

— Спри, Белинда — нареди той, устните му бяха до ухото й, а борещото й се тяло му подейства като огнен пламък. Зарови лице в извивката на шията й, вдишвайки мириса на своята жена. Мили боже, тя отново бе в обятията му. И той бе обзет от такава силна и естествена страст, че коленете му омекнаха. Да, трябваше да решат много важни проблеми през следващите няколко дни, но само едно важно нещо искаше да чуе и да каже.

— Скъпа. — Той я притисна по-здраво и успя да седне в един пластмасов стол, като я придърпа в скута си. — Мисля, че съм проумял какво има между нас. — Тя замръзна. Каин разпери длан върху вдървения й гръб, като започна бавно да го гали. — В планинската ми къща ти зададох един въпрос, който дори не трябваше да си помислям. — Той почувства леки тръпки да преминават през тялото й. Болеше го само като си помислеше какво й бе причинил. Каин вдигна ръката си от коляното към главата й и я придърпа до рамото си. — Искам да ти задам правилния въпрос този път, Белинда. Този, който трябваше да те попитам тогава. Кажи ми — да, или не. — Той спря и по стягането на тялото й усети, че тя е несигурна. Каин я застави да го погледне в очите. Нямаше да й позволи да отклони взора си и сърцето му биеше така болезнено. Ами ако бъркаше? Не! Вярваше на тази жена. Ако не беше нейната вяра в него, той нямаше да има смелостта да се изправи срещу Принс и да разкрие сърцето си. — Не ми остава никаква гордост, когато става въпрос за теб, жено. Искам да чуя наистина какво изпитваш. Обичаш ли ме?

Белинда чу думите — вълшебния подарък, за който бе копняла, и отговори без миг колебание.

— Обичам те, Каин. Обичам те толкова много.

Той се усмихна. Опияняващо красива усмивка на лицето на опияняващо красивия мъж на мечтите й. Белинда вдигна ръка към белезите на бузата му и го докосна с благоговение, после притисна устни до неговите, влагайки цялата страст и обич, които изпитваше в тази целувка. Той изстена и я придърпа към гърдите си, ръката му бе точно по средата на гърба й, притискайки гърдите й по-близо до себе си, докато и двамата изгаряха да бъдат още по-близо.

— О, господи, скъпа! — Той прошепна с хриптящ глас. — Обичам те толкова много! Толкова много, толкова много! Омъжи се за мен — сега! Сега, преди да сме се сблъскали с нещо друго. Хайде! — Той я целуна отново, прониквайки дълбоко в устата й с език. — Хайде да идем в Рино, а после ще помогнем на Принс.

— Да. — Беше я оставил без дъх за няколко секунди и тя се опита да заговори отново. — Да, Каин. Ще се омъжа за теб, но сега е посред нощ и може би ще трябва да почакаме до… — Горещите му устни покриха нейните отново и Белинда почувства как всичките му задръжки се стопяват, така както се стопяваше тялото й. — С тези дрехи, Каин? Как мога…

Той я придърпа обратно до себе си, прикова я с поглед.

— Никога не съм виждал по-съвършена булка. Ти олицетворяваш красотата за мен, скъпа, с всяка луничка на лицето си. — Той прокара върха на пръста си по бузата й, надолу по шията и върху сивата материя, покриваща гърдите й, докато разпери длан върху долната част на стомаха й. — Жено — изръмжа той и притисна ръка към тялото й. — Искам да бъдеш моя и аз да бъда твой по всеки възможен начин, колкото е възможно по-скоро. Трябва да останеш с тези дрехи само докато отидем до стаята в хотела, скъпа. Обещавам да ти взема всичко останало, от което се нуждаеш по-късно.

— Знаеш ли, Каин. — Тя се задъхваше, не можеше да успокои дишането си от внезапния прилив на любов и щастие. — Мисля, че от време на време може да има място за видоизменен вариант на звяра.

За секунда значението на думите й се загуби сред замъгления от желание мозък на Каин. И после проумя. Отметна глава назад и изрева. Засмя се, докато от погледа му изчезна пустата, гола стая и пред него се разкри гледка на богатия, наситен живот, който го очакваше. Дом. Семейство. Приятел и любима.

— Ти, красавице моя, си една сбъдната мечта.

И тогава се случи най-странното. Докато Каин отново я извисяваше с поредната сладка, безумна целувка, Белинда дочу гласа, достигнал веднъж до нея с вятъра, и тя се усмихна до устните на мъжа, който скоро щеше да й стане съпруг.

„Истински сърца… истинска любов… Щастливи завинаги, скъпа…“

И тя знаеше, че това е обещание и благословия.