Бронуин Улф
Вълшебната кръстница (1)

Пролог

Фърн Татяна Голдуин дискретно придърпа нагоре ужасните си чорапогащи и надникна зад един голям фикус, обкичен със стотици малки бели лампички. Елегантната бална зала на хотел „Роял Армс“ приличаше по-скоро на замък от приказките, които бе виждала през изминалото хилядолетие.

Дантелени гирлянди с цвят на праскова опасваха стаята, пъстроцветни лампи осветяваха мястото на булката и младоженеца. Преплетени в арка над главата им пролетни цветя, зеленина и рози разпръскваха уханието си. Същата тема на цветя се повтаряше сред блестящите сребърни вази, артистично разположени из залата върху масите с ленени покривки. Всичко бе съвършено, с изключение на една малка подробност.

Някой планираше да причини зло на булката.

И Фърн бе готова да действа.

Да бъдеш вълшебна кръстница днес съвсем не бе лесно, както някога. Процентът на успех намаляваше постоянно от края на деветнадесети век, а последните петдесет години бяха направо пълен провал. Хората така започнаха да разчитат на техниката, че системно изхвърляха всякакви чудеса и вълшебства от живота си. Такава голяма част от населението бе видяла толкова много специални ефекти и бе слушала такива чудати истории, че вече не се замисляха за истинските магии. Дори най-могъщите вълшебни кръстници нямаха власт над хората, загубили способността си да вярват.

Всъщност, сладката Синди Ела Джоунс бе първата задача на Фърн от четиридесет години. Младоженката бе усетила как космическа сила насочва живота й. След като вълшебницата й бе помогнала да открие „приказката“ в живота си, тя бе следвала пътеката. Сега Фърн очакваше да получи плодовете от своите усилия. И никой нямаше да й попречи!

Фърн се съсредоточи върху Синди Ела и красивия й съпруг и се опита да усети вибрациите в залата. Когато влезе преди десет минути, усети, че вълшебната й пръчица изпищя един или два пъти, което би трябвало веднага да я накара да бъде нащрек. Трепетът от дългоочаквания успех обаче сигурно бе замъглил за миг рецепторите й. Небеса! Имаше толкова много смущения. Тя затвори очи и бавно започна да отстранява всички мисли, с изключение на тези за Синди и Принс. Постепенно бученето в главата й притихна и тя се съсредоточи върху един разтревожен глас, който разпозна. Беше Белинда Браун, най-добрата приятелка на булката.

Фърн бе срещала благоразумната млада жена няколко пъти, докато се бе преструвала на чистачка през нощните смени със Синди. Всъщност Белинда бе убедила Синди да се доближи до Принстън Чалмърс, президентът на „Чалмърс Инк“ с новата си видеоигра. Тъй като офисът му бе на петнадесетия етаж, трябваха само няколко на място казани думи и леко поръсване с вълшебен прашец, за да се преодолее паролата на компютъра на Принс и Синди да вкара там идеята си. Единствената обувка — оставена след сюблимната намеса на Фърн — бе довела Принс до Синди. Останалото беше романс от книгите с щастлив край. Досега.

Фърн огледа внимателно залата. Къде беше Белинда? Аха! Стоеше до задния изход с още две жени. Вълшебната кръстница прехапа долната си устна и раздвижи изтръпналите си крака. Днешните времена може би имаха някои предимства, като микровълновите печки и захарните пръчки, но модата бе истинско мъчение. Обувките с високи токчета бяха отвратителни, а чорапогащите — дяволска измислица. О, бе чувала съвременните жени да съжаляват своите посестрими от отминалите векове. Но равните, меки пантофки и дългите, широки рокли бяха чудесни, прикриваха многобройни физически недостатъци и можеше да се ходи с боси крака.

Фърн погледна отново към Синди и Принс, застанали сега до сватбената торта — първата сватбена торта, която виждаше с формата на замък. Синди се бе заразила от съвпадението на имената им и бе действала от самото начало според приказката. Единствения път, когато Фърн бе зърнала сянка в нежните й сини очи, бе при опита й да се пошегува за задължителната лоша мащеха и доведените сестри. Фърн бе направила всичко по силите си да убеди Синди, че нещата ще се наредят добре, но беше строго забранено вълшебните кръстници да се разкриват пред другите. Не можеше да каже на Синди, че вълшебството бе на нейна страна.

През последните сто години хората бяха станали твърде подозрителни и често окачествяваха необяснимите случки като някаква психоза. Честно казано, хората бяха така престанали да тачат култовете, че вълшебниците се принудиха да се скрият под земята. Небеса! Работата им бе станала толкова трудна.

В резултат на това Фърн не можеше да увери Синди, че специалността й бе да оправя точно проблемите с мащехите. А сега дори бе допуснала съвременният свят да притъпи чувствителността й. Тук някой искаше да причини зло на Синди, но тя щеше да го оправи. Първокласните вълшебни кръстници може би не бяха съвършени, но тя бе решила да използва всичката си останала сила.

Фърн хвърли един последен поглед. Някакъв фотограф бе започнал да прави снимки и тя предположи, че младоженците щяха да са в безопасност през следващите няколко минути. Беше време да стане отново невидима и да разкрие заговора. Но като предпазна мярка, бръкна в джоба на морскосиния си костюм и взе малко вълшебен прашец. Приближи ръката си до устата и изрече напевно:

— Врати, затворете се, прозорци, затворете се. Никой да не излиза, докато не кажа.

Въздухът проблесна от лекото издишване, Фърн стана невидима и се понесе към Белинда Браун. Бяха й необходими само няколко минути да разбере какво става. И ако трябва да използваме съвременната фраза, вълшебната кръстница Голдуин бе „смазана“. Няколко егоистични смъртни искаха да причинят неприятности на Синди и Принс. Но най-лошото бе, че човек, който твърдеше, че ги обича, възнамеряваше да разруши брака им.

Фърн затвори очи и отново се съсредоточи върху трите жени. Вълшебната пръчица подскочи в джоба й, но тя не й обърна внимание. Изведнъж бе обзета от вдъхновение. Русокосата блондинка бе една от лошите доведени сестри… и тя току-що разкри името на злодея. Лилит Смайт бе признала, че е дочула за заговор за отвличането на Синди. Фърн прелетя до нея и изучи безупречно красивото лице. Жената разкриваше само част от истината и все пак по някакъв начин се тревожеше за Синди. Въпреки това тази Лилит бе загубена. Разкъсваше се между жената, която беше и която трябваше да бъде. Госпожица Смайт никога нямаше да открие приказката в своя живот, ако не откриеше истинската си същност. Хмм.

После Фърн се насочи към третата жена, дребничката. Беше по-малката сестра на Принс, Роберта. Името, което Лилит бе споменала, накара Роберта да изтръпне. Горкото, нещастно същество се терзаеше от заплахата за щастието на брат си и любовта, която някога бе изпитвало към… злодея? Небеса! Отдавна Фърн не бе попадала на такава болка. Тази жена бе толкова самотна, толкова празна. Трябваше да се бори, за да се върне към живота, тъй като слабостта вече веднъж я бе изхвърлила от пътеката към приказния й принц. Интересно.

Най-накрая, разбира се, беше Белинда. В мислите й нищо не бе скрито. Дори в главата й вече се зараждаше план да спаси приятелката си. Но положението й в действителност не бе по-добро от на другите две жени. Белинда бе така отдадена на женитбата на Синди и новия си бизнес, че не би открила приказката в живота си, дори да се препънеше в нея. Предаността я правеше сляпа за собствените си потребности.

Вълшебната пръчица на Фърн пламтеше, мозъкът й работеше на бързи обороти, а времето й изтичаше. Магията, запечатала стаята, трябваше да се вдигне, а Синди трябваше да бъде защитена. Заплахата над нея можеше да се окаже най-голямото предизвикателство в кариерата на вълшебницата. Както бе вярно, че всички смъртни имаха своята приказка на живота, която можеше да ги доведе до щастието им, така бе вярно, че повечето от тях бяха изгубили необходимата чувствителност, за да я открият. Само хората, които вярваха, можеха да получат помощ от вълшебниците. Само хората, които искаха да разкрият сърцата си, можеха да чуят напътствията й.

Само хората, достатъчно предани, за да обичат безрезервно, достатъчно изгубени, за да рискуват с промяната, или достатъчно самотни, за да прощават, можеха да разберат вековната истина: животът на всеки се нуждаеше от лечителната сила на любовта. Това бе най-голямото вълшебство от всичко.

Прилив на мощ премина през тялото на Фърн като електрически ток.

Пред нея бяха застанали три жени, готови да бъдат поведени към съдбата си. За нещастие, нито една вълшебна кръстница не се бе заемала с три задачи наведнъж. Можеше ли тя да го направи? Осмеляваше ли се да опита? Нямаше време да изпрати сигнал за консултация дали да се заеме с толкова преплетени истории. Ако не действаше мигновено, можеше да пропусне възможността. Незабавно! Фърн усука треперещите си пръсти около кристалната пръчица, прибрана в джоба й.

Какво щеше да се получи, ако провалеше осъществяването на заговора, заплашващ брака на Синди и Принс? Фърн вдигна вълшебната пръчица и я задържа над трите жени. Притвори очи и се съсредоточи както никога преди. Постепенно в мислите й се оформиха четири пътя и тя внимателно огледа всеки един. Съществуваше опасност. Болка също. Нечии сърца можеха да бъдат съкрушени, но любовта щеше да преобладава, ако имаха достатъчно смелост… ако слушаха.

Разбира се — Фърн се усмихна загадъчно, малко помощ, за да поемат момичетата своя път, в началото щеше да е полезна.

Освен това, помисли си тя, като размаха пръчицата и направи кратка магия над главите на Белинда, Лилит и Роберта, „щастливият край“ бе нещо повече от приказки в магазина.

Фърн Татяна Голдуин се оттегли.