Барбара Картланд
Невъзможна любов (1)

Пролог

— Толкова се изплаших за теб! — нежно прошепна тя.

— Когато чух музиката, усетих, че сякаш ми вливаш нова сила и така ми помагаш. Знам, че скоро ще бъда по-добре.

— О, непременно… — тихо отговори Лавина. — Трябва да се оправиш. Животът ми е толкова тъжен без теб.

— Искам те завинаги тук, до мен, искам да ми помогнеш — каза маркизът. — Моля те, посвири ми пак. Тогава ще се почувствам и достатъчно силен, за да ти кажа всичко онова, което напира в мен.

— Нека го чуя още сега — умоляваше тя, притаила дъх и изпълнена с надежда.

Но очите му вече бяха затворени.

Лавина издърпа ръката си от неговата, като имаше странното усещане, че той я пусна с неохота и отиде в коридора при пианото, за да изпълни още веднъж мелодиите, които нейният любим обичаше. Музиката най-добре изразяваше емоциите и чувствата, които изпитваше, когато яздеше, танцуваше или просто гледаше към слънцето.

Сега знаеше, че чрез нея музиката говори на мъжа, когото обичаше, а това, което му се внушаваше, беше жизненоважно, както за чувствата на двамата, така и за бъдещето им.