Сандра Браун
Последният ден на карнавала (18)

Осемнадесета глава

Бърк слезе от току-що боядисания микробус, паркиран зад един изоставен склад, като се надяваше да го намери непокътнат на другата сутрин, когато дойдеше тук. Преди да завие зад ъгъла, погледна отново към него и остана доволен от шаблона. От това разстояние емблемата на „Къщата на Джени“ едва се четеше. Изглеждаше като аматьорска работа, а той искаше точно това.

Потънал в мисли, не видя Макуен, докато последният не застана точно пред него и не препречи пътя му.

— Бърк! Боже, човече, търсих те из целия град!

Бърк изстена наум. Последното нещо, от което имаше нужда сега, бе разсейващият брътвеж на Мак. Но се престори, че се усмихва и че се радва да го види.

— Хей, Мак, как си?

— Почти не те познах. Какво е станало с косата ти? Къде ти е мустакът?

— Последния път, когато го видях, беше в мивката на банята.

— Ще ми бъде нужно малко време, за да свикна с новия ти вид. — След това смени темата и попита какво, по дяволите, смята да прави Бърк.

— Нищо особено. Как ме намери?

— Не беше толкова лесно. Започнах да разпитвам наоколо преди няколко дни, но никой не знаеше къде живееш. Или никой не искаше да ми каже. После си помислих за Дикси. Тя си спомни, че те е виждала.

— Колко ти струва това?

— Десетачка.

— Аз й платих двайсет, за да забрави.

— Е — сви философски рамене Мак, — нали ги знаеш курвите.

Да, знаеше ги курвите. Някои от тях можеха да продадат приятел за десет долара. Други пък се подлагаха за лимузини и огромни имения.

Понеже знаеше, че не може да се отърве лесно от Мак, Бърк се примири и му предложи да го почерпи една бира. За негова изненада Мак отказа.

— Сега бързам. Но те търсех, за да те поканя на вечеря днес. Нещо като парти по случай оттеглянето ти.

Бърк не можеше да се сети за нещо, което би трябвало да избягва повече.

— Оценявам идеята ти, Мак, но не, благодаря.

— Отпусни се де! Да не мислиш, че иззад диваните ще се покажат дузина души и ще викнат „изненада!“? Нищо такова. Просто ти, аз и Тони. Тя иска да ни сготви нещо.

— Звучи хубаво, но…

Мак, неудържим както винаги, заби показалец в гърдите на Бърк.

— Няма да приема „не“ за отговор. Залагам пет долара, че нямаш други планове за тази вечер. Така че ела в седем. Знаеш ли къде живея? Записал съм адреса на гърба. — И пъхна една визитка в ръката на съпротивляващия се Бърк.

Дори и за Мак, който винаги бе прекалено енергичен, това бе необичайно поведение. Когато той се обърна да си върви, Бърк го хвана за ръкава.

— Никога преди не си ме канил на вечеря, Мак. Какво има?

— Бъдещето ти.

Бърк наклони въпросително глава на една страна. Мак каза:

— Довечера. — След това освободи ръката си и тръгна енергично по тротоара.

Бърк обърна визитката и прочете написаното. Не беше адресът на Мак.

Бърк беше ходил в къщата на Макуен само веднъж, когато остави Мак след работа, тъй като колата му беше в сервиз и той не искаше да причинява неудобство на жена си.

Тогава бе тъмно и Бърк не обърна особено внимание на квартала. Сега, когато пристигна по здрач, се изненада, като видя колко добре живее семейство Макуен — доста по-охолно, отколкото той и Барбара или семейство Стюърт. Къщите на улицата на Мак бяха далеч една от друга, разделели от добре поддържани редици жив плет и морави. Колите по алеите бяха скъпи, последни модели.

Мак отвори входната врата, преди Бърк да стигне до нея.

— Радвам се, че си тук, Бърк. Ела да се запознаеш с жена ми.

Мак го издърпа в широкия вестибюл, като се усмихваше, ръкуваше се с него и го шляпаше по гърба. В държането му нямаше и следа от онази тайнственост и нервност, които Бърк бе усетил по-рано същия ден. Гостът носеше опаковка от шест бири и букет цветя. Подаде на Мак бирата, а букета на Тони Макуен, когато бившият му колега ги запозна.

Тя беше дребничка блондинка, толкова хубава, колкото се хвалеше гордият й съпруг. Благодари на Бърк за цветята с дълбок сладък глас със силен южняшки акцент:

— Толкова се радвам най-сетне да се запозная с теб! Ако се вярва на думите на Мак, Бърк Базил е жива легенда.

— Едва ли. За мен е удоволствие да се запознаем, Тони.

— Днес времето е приятно. Защо не си вземете бирата и не излезете във вътрешния двор? Ще ви извикам, когато вечерята е готова. Няма да чакате дълго.

Докато излизаха навън, Мак му показа къде планират да направят плувния басейн.

— Казах на Тони да избира — басейн или бебе. Тя избра басейна. — Мак му намигна. — Разбира се, все пак правя всичко възможно да зачене. Залагам десет към едно, че вече ще е бременна, когато стане готов басейнът, но какво от това, по дяволите!

Мебелите във вътрешния двор не бяха от онези, които се купуваха евтино с надеждата, че ще изтраят поне едно лято. Наборът за барбекю беше ролс-ройсът на готвенето навън. Докато Тони ги извика за вечеря, Бърк заключи, че семейство Макуен или живеят над възможностите си, като вземат заеми, или Тони беше донесла значителна зестра, или че залаганията на Мак носят добър страничен доход.

Едно нещо бе сигурно: не можеха да живеят така с полицейска заплата.

След великолепната вечеря от свинско филе с гарнитури чаровната Тони ги изгони от трапезарията, за да може да почисти.

— Студено ли ти е да излезем навън? — попита Мак.

— Не, изобщо.

Върнаха се във вътрешния двор с чаши бренди и пури и известно време седяха мълчаливо и се наслаждаваха. Бърк чакаше Мак да започне разговора, който очевидно беше уредил нещата така, че да не го чуе жена му. Бе твърдо решен да не повдига въпроса за мъглявото споменаване на бъдещето му, нито пък да пита за надрасканото предупреждение на гърба на визитката: Пази си гърба. Някои се целят в него. Това си беше шоуто на Мак. От него зависеше да забавлява гостите.

Мак попита в тъмнината:

— Защо напусна, Бърк? Само не ми пробутвай тия глупости за изчерпването.

— Не са глупости. След като Кев умря, тази работа вече не ми е по сърце.

— Не ти стана приятно, когато ме повишиха в детектив сержант и заех мястото му, нали? Не, не казвай нищо — рече Мак, когато видя, че Бърк се готви да възрази. — Зная, че не ти хареса. Разбирам какво имаше между теб и Кев Стюърт.

— Говориш така, сякаш сме били любовници или нещо подобно.

Мак се изсмя:

— Не съм толкова глупав. Но също така знам колко трудно го прие, когато той загина.

Бърк не можа да измисли подходящ отговор, затова не каза нищо. Нямаше намерение да обсъжда най-съкровените си чувства с Мак. Първо, защото те не бяха ничия работа, и второ, защото нямаше пълно доверие на Мак.

Нямаше определена причина за това. Просто имаше чувството, че външният блясък и дружелюбността на Мак прикриват една по-тъмна, по-зловеща страна от неговата личност. И докато не откриеше този недостатък на характера му, щеше да си остане нащрек към този човек.

Мак продължи:

— Това, което искам да кажа, е, че според мен не случилото се със Стюърт бе причина да напуснеш.

— То не беше всичко.

— Знам, че си се разделил с жена си.

— Новините се разпространяват бързо.

— Особено когато става дума за легенда.

Бърк каза ядно:

— За втори път тази вечер слушам такива глупости. Продължавай и ще ме вбесиш. Не съм ти шибана легенда.

Мак се изкиска, но смехът му не изглеждаше особено искрен. Той се наведе напред, опря ръце на коленете си и се съсредоточи върху огненото връхче на пурата си.

— Кев ли беше човекът, Бърк?

— Какъв човек?

Мак вдигна поглед и го погледна право в очите.

— От който изтичаше информацията в нашия отдел.

Ако Мак му бе предложил прелестната Тони за любовно нощно приключение, Бърк нямаше да се слиса толкова. След това изненадата му се превърна в гняв.

— Така ли мислиш?

— Не, не аз мисля така — рече Мак. — Просто така говорят хората.

— Кои хора?

— Нали разбираш — сви рамене той. — Хората. В отдела. А и Вътрешните работи задават въпроси.

Министерството на вътрешните работи задавало въпроси? Дали това означаваше, че разследването, което бе изисквал толкова време, най-сетне е започнало? Беше накарал косите на всички да настръхнат — от Дъг Пату чак до последния детектив, — настоявайки да се проведе тайно вътрешно разследване, докато се открие и елиминира предателят. Каква ирония щеше да бъде, ако подозираха Кев!

— Някои хора, не аз — поясни бързо Мак. — Но някои момчета мислят, че може би си открил предателството на Кев и когато ти се е предоставила възможност, си го гръмнал. Така ли е?

— Не — отвърна рязко Бърк.

— Или…

Когато другият се поколеба, Бърк настоя:

— Хайде, Мак. Какво друго мислят?

— Че си бил ти.

Бърк не показа чувствата си, но Мак сигурно бе усетил това, което се излъчваше от него, и страхувайки се от избухване, побърза да каже задъхано:

— Ами погледни от тяхната гледна точка, Базил. Онази нощ проведохме страхотна акция.

— Прочетох за нея. Поздравления.

— Така че изглежда…

— Ужасно подозрително, задето нещата се обръщат рязко в полза на отдела в момента, в който напуснах.

— Ще изглежда дяволски по-добре, ако се върнеш.

— Няма начин.

— Тогава ми кажи, че бъркат! — повиши глас Мак.

— Никога не съм искал да бъда проклетият ти идол, Мак. Нито на когото и да било.

— Кой ни предаваше?

— Не знам и не ме интересува — излъга Бърк.

— Може и да не знаеш, но ти пука. И то здравата ти пука. Залагам задника на Тони, а аз съм много привързан към него.

— И то с пълно основание. — Бърк опита да се усмихне, но не се получи както трябва и Мак продължи да го гледа втренчено и да чака обяснение. — Добре де, Мак, пука ми. Пука ми, защото заради тоя кучи син загина Кев. Но колкото и да се опитвах да изровя кой е, толкова повече ме намразваха в управлението. След като стана оная работа със Сачъл и Реймънд Хан беше убит, стигнах точката на насищане, помислих си „майната му“ и напуснах. Оттогава дишам по-леко и нито за момент не съм съжалил за решението си.

Мак дръпна замислено от пурата си.

— Това е официалната ти версия. А сега ми дай другата.

— Другата ли? Когато открия кой работи и за двете страни, ще го убия.

Бърк и по-младият полицай си размениха дълги погледи. След малко част от напрежението в широките рамене на Мак се стопи.

— Почувствах се по-добре, когато те чух да го признаваш. Как мога да ти помогна?

— Не — поклати непреклонно глава Бърк. — Кев беше моят партньор, моят приятел, и загина от моя пистолет. Проблемът си е мой.

— Добре, разбирам те, но не мисля, че ще можеш да се справиш сам, а и ще ти бъде адски по-трудно да го направиш отвън. Върни се в отдела и работи отвътре.

— Не мога.

— Добре е да се оттеглиш, когато всичко е наред — възрази Мак. — А не когато всичко е потънало в лайна. Приятелят ти е загинал, облян в кръв. Бракът ти се разпада. Всички знаят, че си в стрес. Така че ако се случи нещо с момчетата от отдела, кого ще заподозрат първо?

В довода на Мак имаше основание, но Бърк каза:

— Налага се да поема този риск. — Присви очи от издигащия се към него дим от пурата. — Пату ли те накара да ми прочетеш тази лекция?

— Не, но ако беше тук, и той щеше да ти каже същото.

— Вече ми го каза. Всъщност точно днес.

Тази сутрин се бе състояла първата му среща с адвоката. Барбара не си бе губила времето с подаването на молбата и това го устройваше чудесно. Само го ядосваше фактът, че трябва да пилее пари по адвокати, когато й е казал, че може да си получи и футболния треньор, и развода, и каквото си иска.

— Пату се обадил на Барбара и взел името на адвоката ми. Оставил ми съобщение да му се обадя — обясни той на Мак.

— И?

— Опита се да ме убеди да се върна обратно, точно както и ти. Но и двамата се морите напразно. Напуснах и ще остана отвън.

— Добре де, добре — рече раздразнено Мак. — Но не само репутацията ти има нужда от защита, ами и кожата ти.

— А, предупреждението на гърба на визитната ти картичка. В един момент ми се стори, че съм влязъл в телевизионен полицейски сериал.

— Може и да ти е прозвучало малко мелодраматично, но когато човек си играе с Пинки Дювал…

— Кой казва, че си играя с Пинки Дювал?

— Доста хора питат за теб напоследък. Къде живееш. Какви са плановете ти. И други такива. Повечето са просто любопитни или искрено заинтересовани. Но един от хората, които ме разпитваха, е свързан с Уейн Бардо. Събери две и две и ще получиш Дювал. Тревожа се да не би да те нападнат, след като вече нямаш защитата на отдела.

— Дювал има някои планове за мен — да, но не и да ме премахне. Намери ме и ми предложи работа.

— Работа?

Бърк разказа на Мак за срещата.

— Работа значи — повтори замислено Мак. — Е, поне не замислят да те убият. И все пак тая история не ми харесва. Ако от Вътрешните работи разберат, че си имал каквито и да било отношения с хора като Бардо или Дювал, ще започнат да гледат на теб с лошо око.

Бърк загаси пурата си.

— Няма защо да се тревожиш, Мак. Станал съм пословичен с мнението си за Дювал. — Той се изправи. — Стана късно. По-добре да се омитам.

Мак също стана.

— Къде живееш сега?

— Защо?

— В случай че чуя нещо, трябва да знам къде да те намеря.

— Още не съм си намерил постоянно жилище.

— Кажи ми, когато се установиш някъде.

— Разбира се.

— Какво ще правиш?

— За кое?

— За това, за което говорихме — отвърна нетърпеливо Мак. — Имаш ли пари? Клюката разправя, че Барбара ти е взела всичко до шушка.

— Ще се оправя някак. Всъщност си мислех да замина за известно време.

— Кога?

— Скоро.

— За колко дълго?

— Не знам. Достатъчно, за да си подредя нещата и да взема някои решения.

— Къде ще заминеш?

— Още не съм решил.

— Извън страната?

— Не съм решил още — повтори раздразнено той.

Ако беше казал, че е погребал паметта на Кев и е решил да я остави да почива в мир, Мак щеше да разбере, че го лъже. Но Бърк го бе уведомил, че ще отмъщава, което допадаше на идеализма на по-младия полицай и допълваше образа му на Бърк Базил Легендата. Само че този порой от въпроси отново накара Бърк да застане нащрек. Дали интересът на Мак бе толкова искрен и невинен, както искаше да покаже?

Той погледна към къщата, където през прозорците на кухнята се виждаше младата хубава жена на Мак. Момиче на месеца, което можеше да готви и чисти и очевидно харесваше ролята си на съпруга и стълб на дома. Този човек имаше всичко.

Това, от своя страна, караше Бърк да се чуди защо Мак все изглежда толкова неспокоен. Беше като улична котка, нетърпеливо дебнеща плячката си, а не като доволен котарак пред купа сметана, която никога не свършва.

Макар и да почувства напрежението на Бърк, Мак се усмихна с вечната си дружелюбна усмивка и го шляпна по рамото.

— Каквото и да решиш да нравиш, шансовете определено са на твоя страна. Ти ще победиш. Залагам сто срещу едно.

Бърк отговори е цялата сериозност, на която бе способен:

— Точно тук може и да загубиш, Мак.

 

 

Стана студено, но Мак продължи да седи отвън на двора дълго след като Бърк поблагодари на Тони за вечерята и си отиде.

Бърк Базил вече имаше установена репутация, когато Мак стана полицай. Не можеше да спечели нито едно състезание по популярност, защото не приемаше подкупи, но го уважаваха. Използваше мозъка преди пистолета си, макар че всеки, който го наречеше страхливец, би бил глупак.

Базил обичаше да надхитря пласьорите на наркотици, а не да ги надстрелва. Считаше за успешна една операция само когато нямаше ранени.

И все пак Мак му вярваше, когато каза, че открие ли предателя в отдела, ще то убие.

— Мак? — Тони се приближи боса до него. — Не ти ли е студено тук?

Той хвана ръката й и я целуна.

— Базил беше впечатлен. Страхотна вечеря.

— Благодаря. Ще влизаш ли?

— След минутка.

— Не забравяй да заключиш. — Тя тръгна към къщата, но на прага се поколеба. — Всичко ли е наред?

— Разбира се, миличка. Всичко е наред.

— Базил ми харесва.

— На мен също.

— По-мил е, отколкото очаквах. Както ми го описваше, мислех си, че ще е доста страшен.

Бърк Базил беше страшен. За враговете си. А сега и бъдещето му изглеждаше страшно. Но не по-страшно от това на Мак.