Чарлс Шефилд
Сливане (7)

Глава 5

Въодушевлението, което Дариа беше изпитала при завръщането си на Сентинел Гейт, все някога трябваше да свърши. И тя го знаеше. Само че, не беше очаквала то да спадне толкова ниско и толкова бързо.

Не че се беше надявала на голям парад или приветстващи тълпи на космодрума. Постигнатото от нея беше вълнуващо, но само за малък брой специалисти, за които Универсалният каталог на Ланг за артефакти беше като библия.

Какво беше направила тя? Беше потвърдила всички нови сведения в каталога и техните източници. Професор Мерада ще изпадне във възторг като види, че петото издание е готово за печат.

Освен това нейната група беше донесла от Дженезий едно малко зардалу, доказвайки на целия Спирален ръкав, че старото страшилище се е върнало и се размножава. Това беше важно, но тя не си приписваше по-голяма заслуга от онази, която приписваше на Ханс Ребка и Луис Ненда. Те бяха свършили цялата работа. И малкото зардалу никога нямаше да дойде на Сентинел Гейт. То беше отнесено на Миранда за подробно изследване.

Нейното самочувствие щеше да повдигнат в института и само в института. Тя изгаряше от нетърпение да разкаже своята история там. Беше сигурна, че ще я слушат с интерес.

— Успокойте се, Дариа — Ханс седеше до нея по време на последната част от пътуването. — Успокойте се или ще ви изгори схемата.

Разумен съвет. Няма да е добре да позволи на професор Мерада или Кармина Голд, или някой друг от важните персони в института да разберат колко е развълнувана. Те ценяха нейната спокойна, хладна логика — или най-малкото претендираха, че я ценят. Като слуша шумните спорове на научните заседания, човек никога не би допуснал това.

Дариа се постара да изпълни съвета на Ханс Ребка. При тези думи на Ребка седналият пред нея хуманоид Е. Кримзън Тали се обърна озадачено. Тя му се усмихна успокоително.

— „Да ми изгори схемата“ е просто образен начин на изразяване, Е. К. Аз нямам схеми, които да изгорят… Може би ще се спукат някои кръвоносни съдове. Всъщност, чувствам се чудесно.

И тя наистина се чувстваше чудесно, или по-точно щеше да се чувства чудесно, щом пристигнат и чуе Мерада. Дариа скочи от хеликоптера още в движение. Тя забърза към сградата, втурна се нагоре по стълбището и по коридора към офиса на администратора.

Усети нещо странно. Потиснала вълнението си, Дариа беше изпълнена с мисли, за да обърне внимание.

Професор Мерада не беше в кабинета си. Нито Кармина Голд през две врати от нейния кабинет. Нито — сега Дариа знаеше какво не е наред с коридора — изобщо имаше някой, макар по това време на деня обикновено да присъстваха всички учени.

Дариа слезе тичешком по стълбището. На първия етаж също нямаше никой. Сградата беше опустяла. Тя изскочи навреме навън, за да види как Ханс Ребка изчезна зад ъгъла на друга сграда. До него вървеше блондинка с бяла копринена рокля.

— Ханс!

Ала той не я чу. Дариа се обърна към Е. Кримзън Тали, който още стоеше търпеливо до хеликоптера.

— Е. К., тук е празно. Къде са отишли всички?

— Вероятно в главната лекционна зала — Тали посочи таблото за съобщения във фоайето на сградата. Както ще видите, продължава два дни.

Дариа погледна таблото. Съобщението, разбира се, веднага биеше на очи. Човек можеше да го пропусне само ако е погълнат от нещо друго.

Специален двудневен семинар: Куинтъс Блум ще представи пълни подробности за новата си и революционна теория „Природа и произход на Строителите“.

— „Природа и произход на Строителите.“ Е. К., аз посветих целия си живот на този проблем! Но никога не съм чувала за Куинтъс Блум. Кой е той? И къде отиде Ханс?

— Не зная. Но ако знаете къде се намира главната лекционна зала на института, можем лесно да намерим отговор на първия ви въпрос.

Тали посочи отново таблото. Дариа прочете останалата част от съобщението. В главната лекционна зала — пътя, по който беше изчезнал Ханс Ребка. Семинарът бе започнал вчера.

Дариа затича, без да каже нещо. Беше изпуснала първия ден. Ако не побърза, щеше да изгуби по-голяма част и от втория.

 

 

Познаваше всички учени в института. Куинтъс Блум не беше от тях. Тогава за какъв дявол беше тук?

Първото й впечатление за човека беше индиректно — лекционната зала беше така препълнена, както никога не бе я виждала, до вратите и извън тях. Докато се опитваше да се промъкне вътре, Дариа чу слушателите да избухват в смях.

Тя дръпна за жилетката един мъж, който тъкмо излизаше.

— Джейми, какво става вътре?

Той се спря и я погледна озадачен.

— Дариа? Не знаех, че сте се върнали.

— Току-що. Какво става?

— Все едно и също — забелязал неразбиращото й изражение, той допълни: — Вчера лекторът изложи физическите свойства на всички артефакти на Строителите. Предвиждаше се днес да представи своя обща теория за Строителите. Но вчера не можа да приключи, така че тази сутрин ще довърши с останалите артефакти. Започнал съм нещо в кабинета си, което трябва да довърша днес, ще ми се да не беше така, но ще се върна за по-същественото. Ако, разбира се, изобщо мога да се измъкна оттук.

Той нетърпеливо побутна Дариа, за да се махне от пътя му. Тя обаче остана на мястото си.

— Но кой е той?

— Куинтъс Блум. Дошъл е от Центъра „Марглом“ на света Джером да представи новата си теория.

— За какво претендира теорията му?

— Не зная. Никой не знае. Единственият, който я е чул досега е професор Мерада — Джейми освободи жилетката си от ръцете на Дариа. Говори се обаче, че е нещо специално.

Той й подаде ръка, измъкна се покрай двама, застанали на входа, и изчезна.

Нямаше време за губене. Дариа наведе глава и се запромушва напред, оставяйки без внимание протестите и обидите на околните. Тя не вдигаше глава. Беше като плуване под вода през море от сиви и черни сака.

Продължи напред, докато не видя пред себе си светлина. Вдигна глава и установи, че е достигнала до предната редица за правостоящи. Подиумът беше под нея и право напред. Професор Мерада седеше на висок стол отляво на голям холографски екран и гледаше право в Дариа, вероятно учудвайки се на смута, настанал от нейното промъкване напред. Той не отговори на нейното кимване с глава и леко махане. До него на трибуната, вдясно от подиума, стоеше висок слаб мъж, облечен в бяла престилка.

Това трябваше да е Блум. Челото му беше гладко и приплеснато назад, носът гърбав, зъбите издадени и неестествено бели. През цялото време, дори когато говореше, беше усмихнат. Дариа го огледа внимателно. Беше сигурна, че никога по-рано не го е виждала. Не беше чувала и за Център „Марглом“ на света Джером. И въпреки това вярваше, че познава всеки изтъкнат учен в областта на изследване на конструкциите на Строителите и всеки център, в който се извършваха анализи на артефакти.

— С това приключихме с още един артефакт — тъкмо казваше Блум. — Елефант. Остават още двеста и седемнайсет. Ще имате удоволствието да научите обаче, че няма да е необходимо да ги разглеждаме един по един, както направихме вчера. Тогава свършихме цялата детайлна работа. С изградената от мен систематика ще установим, че можем много бързо да отнесем всички артефакти към една от моите шест всеобхватни категории. И така. Да започваме.

На дисплея зад него бързо се сменяха артефакти. Без да се обръща да ги види, Блум правеше в едно изречение резюмета на техните типични характеристики и ги отнасяше към някаква определена преди това група.

Макар и с неохота, Дариа призна пред себе си, че е впечатлена. Знаеше наизуст всички артефакти. Очевидно Блум също ги знаеше. Говореше с лекота, гладко, без да ползва бележки. Неговите резюмета бяха лаконични и точни. Аудиторията се смееше от време на време — голяма част от нея — на ироничните, на моменти хумористични коментари, които илюстрираха казаното от него. Дариа беше чувала, че много говорители използват хумора за отвличане на вниманието, за прикриване на невежество или на някой слаб момент в техните аргументи. С Куинтъс Блум не беше така. Неговото остроумие възникваше естествено, спонтанно от самия текст на изложението.

— Което ни довежда до… — каза най-после той, — за облекчение, сигурен съм, на всички… до края на първата част. Свършихме с артефактите.

Дариа разбра, че е била в лекционната зала не повече от един час. Никой не беше помръднал. Тя се огледа и видя Ханс Ребка, далеч вдясно от нея. До него стоеше Глена Омар с ослепителна рокля. Ето значи кой е бил до Ребка, когато изчезна зад ъгъла. Сигурно не му е отнело много време да установи контакт с нея. Омар изглежда беше способна да надуши всеки мъж, дошъл от друга планета. Не можа ли Ханс да я разбере каква е? Мис пикантерия на месеца!

Куинтъс Блум отново привлече вниманието на Дариа към подиума.

— Завършихме фазата на редуциране на данни. Сега, ако нямате нищо против, идва фазата на анализа. Накрая ще приключим с фазата на синтеза.

Холограмният дисплей изгасна и Блум се премести към центъра на подиума.

— Хиляда двеста седемдесет и осем артефакти на Строителите, разпръснати из целия Спирален ръкав. Всеки един загадъчен, всеки един древен, всеки един различен… Нека започнем, като зададем въпроса, който подозирам, че е бил задаван много пъти по-напред: Можем ли да открием в цялото това разнообразие от артефакти свойства, които изглеждат присъщи на всички? Какви са общите им характеристики? Артефактите са много различни по големина. Техните функции се простират от напълно разбираеми като транспортната система Умбиликал между Опал и Куейк на системата Мандъл до съвсем озадачаващи и почти непонятни като обекта в открития Космос, известен като Ленс. Те изглеждат напълно различни. Но наистина ли са такива? Предполагам, че поразително общо свойство за всички е използването на време-пространство. Артефактите на Строителите са създадени преди милиони години, но самите Строители трябва да притежават възможност да работят с пространство-време — или пространство и време — така лесно и произволно, както ние моделираме глина или пластилин. Тази способност е свързана с нещо друго, нещо, което ще разгледам след малко.

Нещо друго. Беше съзнателно създаване на напрежение, подканващо публиката сама да стигне до онова, което Блум щеше да каже. Самата Дариа много пъти се беше чудила на очевидната лекота, с която Строителите са създали аномалии време-пространство, като се започне от простия Уинч на Умбиликал и се стигне до огромната загадка на Торвил Анфракт. Вярваше ли Куинтъс Блум, че има нещо ново да каже, след като толкова много други преди него бяха мислили предълго върху проблема? И дали разбираше, че Анфракт е конструкция на Строителите? Зад небрежното изброяване на факти и лекото манипулиране на аудиторията Дариа долавяше голямо високомерие.

— Сега искам да поставя един съвсем различен въпрос. През изминалите години ние наблюдавахме много промени на артефактите, които изглеждат непредсказуеми. Справедливо е да се запитаме истински ли са те или са само плод на нашето въображение? Не се ли подаваме на светски шовинизъм, вярвайки, че нашето време е уникално по своята важност, както са мислили всички предишни поколения? На този въпрос можем да отговорим благодарение на работата на един от вашите изследователи. Извършеният от професор Дариа Ланг статистически анализ показва, че промените на последния артефакт се различават от всички регистрирани по-рано.

Чула името си, когато най-малко очакваше, Дариа се смути и почувства, че се изчервява. Професор Мерада се беше навел напред и казваше нещо на Куинтъс Блум. Белите зъби блестяха, гърбавият нос се обърна по посока на Дариа.

— Професор Мерада ме информира, че сред присъстващите е самата Дариа Ланг, след като дълго време е отсъствала от института. За мен е чест и аз се надявам, че след края на този семинар ще имаме възможност да се срещнем. Но да продължа. Ние разполагаме с достатъчно статистически доказателства, които показват, че последните събития, включващи артефактите, всъщност са уникални. Но добре известно е, че статистиката не обяснява нищо. Затова трябва да си зададем и да си отговорим на въпроса — защо? Защо има толкова много промени в артефактите? Чудесната работа на професор Ланг, при цялото ми уважение към нея, не отговаря на този въпрос.

Нож измъкнат тайно зад комплимент. „При цялото ми уважение“ означаваше „липса на всякакво уважение“. Когато хората в залата се обърнаха към нея, лицето на Дариа остана безизразно. Блум продължи, оставяйки без внимание реакцията:

— Какво е уникалното в нашето време, достатъчно да предизвика основна промяна в артефактите на Строителите… във всички артефакти на Строителите? Защо се е появил описаният от мен вчера нов артефакт, наречен Лабиринт?

Нов артефакт? Но всички артефакти бяха най-малко отпреди три милиона години! Блум сигурно иска да каже новооткрит артефакт. Но дори и това беше трудно да се повярва. Дариа беше проучила всички сведения в Спиралния ръкав. Тя понечи да го прекъсне, да накара Блум да спре и да повтори казаното предишния ден, но не се осмели да го направи.

— Аз искам да ви предложа отговор и също да направя едно предсказание. Промените стават, защото артефактите най-после са постигнали определената си цел. И каква е тази цел? Тя е да се оформи развитието на Спиралния ръкав, така че то да следва определен път към бъдещето. Но ние можем да се запитаме как е възможно Строителите да знаят каква форма може да приеме бъдещето? За да отговоря на този въпрос ще се върна към по-раншната си теза. Ние знаем, че Строителите умеят да управляват пространството и времето много по-добре от нас. Техните знания се простират далеч над нашите, буквално, защото Строителите не са от далечното минало, древна раса, построила артефактите и после по някакъв начин изчезнала. Те са от бъдещето, от далечното бъдеще, където са построили артефактите и са ги върнали в миналото. Строителите са същества от бъдещето, овладели пътуването във времето. Позволете ми да го повторя отново с други думи, защото този факт е много важен. Строителите не са изчезнали от Спиралния ръкав в някакъв момент в миналото. Те никога не са били в ръкава в миналото… затова не намираме следи от присъствието им там. Те са от бъдещето. И кои са те? При техния интерес към човешките дела и начина, по който са оформили човешките дела, има само един правдоподобен отговор: Строителите сме ние… нашите собствени бъдещи потомци. Ние сме или ще бъдем Строителите. И така стигаме до моето генерално предсказание: артефактите на Строителите са постигнали главната си цел, насочвайки ни по желания път на развитие на Спиралния ръкав. След като тази главна цел е изпълнена, артефактите на Строителите ще продължат да се променят и дори ще престанат да съществуват. Те ще се върнат откъдето са дошли… В бъдещето.

В лекционната зала настана силно вълнение. Само Мерада, който знаеше какво следва, остана спокоен. Куинтъс Блум стоеше отпред на подиума и жестикулираше към Дариа.

— Питам се, професор Ланг… — гласът му се извиси над шума. — Питам се дали вие имате някакъв коментар. Ще изслушам с благодарност мнението ви.

Дариа беше объркана. Тя не можеше да изрази мнение. Не защото предположението на Блум, че Строителите пътуват във времето, беше немислимо от човешка гледна точка.

Не. Защото самата Дариа много отдавна беше разглеждала тази възможност и я беше отхвърлила по твърде трудно обясними причини, за да бъдат представени публично без предварителна подготовка. Тя поклати глава към Куинтъс Блум, обърна се и си запробива път назад към изхода. Трябваше да помисли. Ако наистина имаше нов артефакт, както твърдеше Блум, тя трябваше да научи всичко за него. След това трябваше да преосмисли всичко, което някога беше мислила и вършила през цялата си успешна кариера.

 

 

— Ето какво стана. След разговора с Куинтъс Блум Дариа не можеше да си намери място. Беше достатъчно човек да я погледне, за да го разбере. След като изслуша лекцията на Блум, тя излетя. Напусна Сентинел Гейт.

Ханс Ребка престана да говори.

Луис Ненда, който извършваше симултанен феромонен превод за Атвар Х’сиал, го погледна. Преходът беше рязък — от детайлно описание до неочакван лаконичен край. Това сигурно не беше логичният край.

— Да не искате да кажете, че това е всичко? Че това е единственото, което ще кажете за случилото се. Къде и защо е отишла тя?

Ребка вдигна рамене.

— Казах ви всичко, което зная.

— И вие я пуснахте просто така да замине?! Не се опитахте да я убедите да се откаже, нито предложихте да я придружите?

— Не.

— Той лъже, Луис — феромонното съобщение от Атвар Х’сиал пристигна бързо. Не беше необходимо.

— Адски права си, Ат. Лъже! Но защо? — после Ненда каза високо. — Вие присъствахте ли на разговорите й с Куинтъс Блум?

Ребка повдигна рамене.

— Аз останах на семинара, докато ми стана ясно, че няма да разбера повече кой знае какво — той гледаше Ненда право в очите. — Не зная какво са си казали.

Ненда отвърна на погледа.

— Вярвам ви — и добави към Атвар Х’сиал: — На куково лято! И аз мога да лъжа не по-лошо от другите и да гледам право в очите. Какво ще правим по-нататък, Ат?

— Имаме проблем, Луис. Не исках да разкривам пред него, че предсказанието на Блум за промяна и изчезване на артефактите изглежда се сбъдва.

Ханс Ребка щракна с пръсти.

— О, има едно друго нещо, което ще ви е интересно, Ненда. Наскоро, след като пристигнахме на Сентинел Гейт, Д’жмерлиа и Калик се появиха в института.

Като средство за отклоняване на вниманието беше идеален ход. Ненда го изгледа невярващо.

— Калик е тук? И Д’жмерлиа? Защо не ни казахте по-рано?

— Защото вече не са тук. Дариа ги взе със себе си.

— Тя не може да направи това! Те не са нейна собственост. Принадлежат на мен и на Атвар Х’сиал.

— Вече не. Те имат права на свободни същества.

— Глупости! Аз притежавам техните кубчета, които показват, че са роби. Нося ги и сега — Ненда започна да рови в тясното си облекло. Беше му колкото трудно, толкова и неудобно.

— Луис, какво става? — размяната на реплики между Ненда и Ребка беше твърде бърза, за да може Атвар Х’сиал да получи феромонен превод.

— Д’жмерлиа и Калик. Били са тук… и са отишли с Дариа Ланг.

— Моят Д’жмерлиа?!

— И моята Калик. Зная какво казах, Ат, но най-добре да се приготвим да останем повече от един ден. Имаме много работа да свършим, преди да напуснем Сентинел Гейт.