Чарлс Шефилд
Сливане (4)

Глава 2

Репутацията на Торвил Анфракт беше лоша, но действителността беше още по-лоша. Понятия като „времепространствена множествена свързаност“ и „макроскопични квантови състояния“ не изразяваха и половината от нея. Анфракт е съществително, образувано от прилагателното анфрактно, което означава пълно с криволици, завои и лъкатушения. Ала в това се съдържа само малка част от истината. Дори знанието, че Анфракт е артефакт на Строителите с невъобразимо огромни пропорции, не успява да предаде цялата истина.

От по-голямо значение е фактът, че по-малко от една четвърт от корабите, които някога са влизали в Анфракт, са се върнали обратно да съобщят какво са намерили там. Макар влизането в него да е трудно, то е нищо в сравнение с проблемите на излизане.

Луис знаеше всичко това. Цели седем дни „Индълджънс“ пълзеше покрай обширните грануларни повърхности на квантовите аномалии, търсейки отвор или начин да се измъкне през усуканите дислокации време-пространство. И цели седем дни, обзет от мрачни мисли, беше наблюдавал как Атвар Х’сиал хърка.

Сипеанците бяха свикнали да имат зрящи роби, които вместо тях да вършат черната работа. Лишена от ло’фтианския си роб, Д’жмерлиа, Атвар Х’сиал изглежда приемаше като даденост Луис Ненда за негов заместник. Тя никога не се замисли върху факта, че на Луис сигурно му липсва неговият собствен хименоптски роб, Калик, най-малкото толкова, колкото на нея Д’жмерлиа. И безгрижно приемаше, че той ще ги изведе от Анфракт, без тя да си мръдне пръста, за да помогне.

В продължение на седем дни Луис се задоволяваше с кратка дрямка на неудобната пилотска седалка. Той притичваше до банята — буквално — да вземе един душ и за броени секунди изгълтваше храната си. През малкото часове от деня, когато беше будна, Атвар Х’сиал прекарваше времето си в камбуза, подкрепяща се с отвратително миришеща течна храна, отговаряща на нейния вкус.

Най-лошото от всичко беше, че беше права. „Индълджънс“ бе проектиран за пилотиране от петрък чизъм полифем, всичките ръце, на който са от едната страна. За Луис Ненда пилотската седалка беше, меко казано, неудобна, но той поне имаше очи. Ако сляпата Атвар Х’сиал беше се опитала да изведе „Индълджънс“ от Торвил Анфракт още през първия час на полета и тя, и Луис Ненда щяха да загинат.

Такава беше логиката и тя бе неоспорима. Но Луис не се интересуваше много от логика. Винаги когато имаше свободен миг, той се обръщаше към спящото тяло на неговата бизнес партньорка и мислеше за отмъщение.

Не физическо. Това беше невъзможно с някой два пъти по-голям и четири пъти по-силен от него. Най-доброто отмъщение беше да я измами. Но как можеше да направи това, когато никой от тях не притежаваше нищо? Дори техните роби си бяха отишли. Дори ако можеше да намери пътя към Глистър и неговият любим кораб „Хев-ит-ол“, не виждаше начин да го използва, за да измами Атвар Х’сиал.

„Отмъщението е блюдо, което най-добре се яде студено.“

Луис си напомняше тази мисъл, докато размишляваше върху поведението на Атвар Х’сиал. Що за недоразумение на природата беше тя все пак, да вижда като използва звук и да говори посредством миризми? И въпреки това да мисли, че превъзхожда хората и всички други същества в Спиралния ръкав!

Докато кроеше планове и се ядосваше, под грижливото му пилотиране „Индълджънс“ се измъкваше бавно от Анфракт. Беше толкова погълнат от мислите си, че напрежението му почти спадна, когато панорамата на звездните фойерверки от въртящи се микрогалактики неочаквано свърши и той видя пред себе си чисто, недеформирано звездно поле.

Това го разсъни напълно за първи път от няколко дни. Тогава разбра колко е изтощен. Беше толкова изморен, толкова отпаднал, че беше чудно как е стоял буден толкова дълго. Могъл е да заспи по средата на Анфракт и да убие и двамата. Може би е трябвало да го стори. Атвар Х’сиал си го беше заслужила. Бедата беше в това, че тя нямаше да го знае. И, разбира се, той също щеше да загине.

Беше уморен, когато му мина тази мисъл.

Ненда отиде при спящата Атвар Х’сиал и я побутна с крак.

— Твой ред е, Ат. Аз си изкарах моя.

Сикропеанката се събуди като разтварящо се гигантско цвете. От тъмночервеното тяло се протегнаха шест многоставни крайника, жълтите рога се отвориха, дългите антени се разгънаха като нежна папрат.

— Никакви проблеми? — излъчените от Атвар Х’сиал феромони бяха повече изявление, отколкото въпрос. Сикропеанката вдигна бялата си безока глава и я завъртя.

— Нищо такова, каквото би желала да чуеш. Намираме се вън от Анфракт — Ненда подсмръкна шумно и веднага се отправи към спалните каюти. Те бяха проектирани за чизъм полифем, за тирбушон дълъг девет стъпки със спирална симетрия; въпреки това щяха да са много по-удобни от пилотската седалка. — Не си прави труд да ме будиш за скоковете през преходите Боуз — каза през рамо той. — Само ми обади, като стигнем система Мандъл.

Това можеше да продължи един ден или един месец. С мисъл за нещо приятно през това време — например четири или пет дни сън — Луис се хвърли на койката. Той се опита да нагоди тялото си към необичайната спирална постелка.

Всичко зависеше от умението на Атвар Х’сиал. Торвил Анфракт лежеше в далечна територия на Зардалската общност, стотици светлинни години от Фемъс съркъл. Звездната система Мандъл беше разположена във Фемъс съркъл. И вътре в него беше „Хев-ит-ол“. Корабът беше оставен близо до гигантската планета Гаргантюа, която се движеше по орбита около Мандъл. Но линейното разстояние беше напълно без значение. „Индълджънс“ щеше да извърши серия от преходи със свръхсветлинна скорост, скокове през възли на мрежата Боуз. Времето на пътуване беше функция на умението на пилота, натоварването на възела и наличната енергия.

Атвар Х’сиал не можеше да види нищо в смисъл на човешко зрение, но тя имаше забележителна сила мислено да си представя. Луис знаеше, че когато трябваше да се работи с нелинейни връзки от геометрията на Боуз тя го превъзхожда.

Така че той изпита странно съчетание на задоволство и раздразнение, когато дванайсет часа по-късно, докато безуспешно се опитваше да пригоди тялото си към постелката под форма на тирбушон тя отиде при него и съобщи:

— Имам проблем, Луис. Нуждая се от вашия съвет.

— Какво има? — Ненда се отказа от опита си да спи и провеси крака от койката.

— Учудена съм. Когато пилотирахте на излизане от Торвил Анфракт, забелязахте ли нещо необичайно в него?

— Сигурно се шегуваш! — Ненда се изправи и разтри изтръпналите си бедра. — Целият Анфракт е необичаен. Ако човек намери нещо нормално, то не е свързано с него. Защо питаш?

— Като всеки сериозен студент, изучаващ мрежата Боуз, аз запомних някои предпочитани комбинации от възли — по същество кратки пътища, които спестяват и енергия, и време за пътуване. Тези предпочитани възли, естествено, зависят критично от структурата време-пространство на самата мрежа.

— Така ли? — феромонното съобщение на Ненда изразяваше пълна незаинтересованост, което Атвар Х’сиал не пропусна.

Сляпата глава кимна.

— Чуйте ме, Луис Ненда, преди да иронизирате. Като се изключат много дългите периоди от време от порядъка на столетия или повече, предпочитаните комбинации от възли трябва да са инвариантни.

— Разбира се.

— Но те очевидно не са. През последните дванайсет часа аз проучвах алтернативни маршрути до Мандъл. В нито един от най-бързите и най-икономичните не се използват моите стандартни комбинации от възли. Вместо тях съм изправена пред алтернативата да отида от тук до Мандъл с невероятно нисък разход и висока скорост.

— Значи си изпуснала най-добрата комбинация — трудно беше да се скрие удоволствието във феромонните излъчвания. — Не се притеснявай, всеки може да сбърка от време на време.

— Да се греши е човешко? Просто естествено. За сикропеанците това обаче не важи. Приемете моите уверения, Луис Ненда, че аз не съм пропуснала нито една икономична траектория за преход. Когато преди два месеца влязохме в Анфракт, тя просто не съществуваше.

— Но ти току-що каза…

— Зная какво казах. Времената за пътуване, свързани с конкретни комбинации на възли, трябва да са стабилни за много дълги периоди от време. Те трябва да са такива… при условие, че общата структура на време-пространство в Спиралния ръкав не е подложена на големи пертурбации^[1]. Сега разбирате ли причината за моя въпрос относно структурата на Анфракт? Променила ли се е тя съществено след нашето влизане?

— Дори и да е станало такова нещо, няма начин да зная. Ти разбираш, не аз планирах нашия път за излизане, Ат, аз проучвах пътя. Седях си на задника. Аз съм много добър пилот, макар да не съм на нивото на Далсимър.

— Съгласна съм. И щом сме в настроение да правим признания, позволете ми и аз да направя едно. На мен ми липсва опит да направя пълна оценка на новия път до Мандъл, който открих. Той трябва да се окаже значително по-къс от всички, които съм виждала по-рано. От друга страна, тъй като този път е нов, съществува известен риск. Може да се окаже някой от възлите на нашия преход да лежи твърде близо до звезда или сингулярност.

— Чудесна мисъл. Ти ме познаваш, Ат. Аз съм по природа страхливец. Моето мото е: „По-добре бавно, но сигурно.“

— Отново съм съгласна. Или бих се съгласила, ако времето беше нормално. Но не ви ли е ясно, Луис, че от момента на нашата първа среща в Спиралния ръкав се случва нещо изключително? Промените на Куейк по време на Голямото сближаване, ужасните фейджи около Глистър, нашите срещи с конструкциите на Строителите, преходът с транспортната система на Строителите, събуждането на зардалу…

— Ей! Не ми се ще да ти развалям удоволствието, но не искам да слушам за тези неща. Да не искаш да кажеш, че с твоето специално бързо пътуване до Мандъл ще имаме още такива преживявания?

— По-лошо, Луис. Питам се какво може да ни очаква? Да предположим, че на Торвил Анфракт продължават да настъпват големи промени. Да допуснем, че тези промени накрая доведат до разпадане на мрежата Боуз. Да допуснем, че нашето пътуване от тази точка бъде ограничено до подсветлинна скорост…

— Не говори такива работи. Тогава ще останем в космически полет до края на живота си, само двамата, без никой друг в края на Вселената.

— Наистина мрачна перспектива… макар че е по-лоша за мен, предполагам, отколкото за вас. Но точно заради това ви събудих… Искам да ви попитам да рискуваме ли и да извършим бързо пътуване до Мандъл?

— И ти наричаш това риск? Действай… веднага въведи този нов летателен план в компютъра.

Атвар Х’сиал наведе глава в жест, общ за хора и сикропеанци.

— Вече е въведен, Луис, готов е за изпълнение. Не се съмнявах, че изправени пред тази алтернатива, отново ще сме на едно мнение.