Чарлс Шефилд
Сливане (5)

Глава 3

Четири дни по-късно, когато бяха извършили шест прехода Боуз, Луис Ненда беше обзет от нови мисли. „Индълджънс“ беше на последната бавна, с подсветлинна скорост част от пътуването от Торвил Анфракт по посока от звездната система Мандъл към гигантската газова планета Гаргантюа. Корабът на Ненда трябваше да се намира там, където го бяха оставили по-рано, на Глистър — малкият изкуствен астероид, обикалящ по орбита около Гаргантюа.

Пътуването от края на Анфракт беше протекло без затруднения. Те не намериха никакви признаци за промени на Спиралния ръкав, които да изплашат Атвар Х’сиал. И това беше източник за безпокойствие на Ненда.

Той беше нисък мускулест мъж, роден на малката планета Карелиа (макар че сигурно не можеше да се върне там) в отдалечена част от територията на Зардалската общност. Атвар Х’сиал беше умна сикропеанка от един от водещите светове на Сикропеанканската федерация.

Той предпочиташе грубата откровеност, тя беше хитра и уклончива. Той можеше да убие в момент на ярост, тя изглежда никога не се гневеше, но беше в състояние да убие с хладна пресметливост. Двамата можеха да разговарят един с друг, защото много отдавна точно с такава цел на Ненда беше имплантирана специална приставка. Но с това общото между тях свършваше. Той и Атвар Х’сиал изглежда нямаха нищо друго общо помежду си.

И все пак…

За първи път се срещнаха на Куейк и Опал на звездната система Мандъл, закъдето пътуваха сега. Сродните души по някакъв начин моментално се сближават. Когато трябваше да се реши делови въпрос, Ненда знаеше, че не трябва да иска мнението на Атвар Х’сиал. Беше достатъчно да сподели собственото си мнение. Според възгледа на Луис Ненда всички разумни същества имаха едни и същи делови принципи. И какви бяха те?

Разумните същества не обсъждат тези въпроси.

Което означаваше, че ако Атвар Х’сиал някога е имала възможност да измами Луис Ненда без риск за себе си, тя сигурно го е направила.

Нуждата един от друг беше ги държала сплотени на Дженезий, но сега това беше отминало. Той не виждаше как тя би могла да го измами, но една добра измама никога не може да се открие предварително. И, разбира се, имаше друга причина, поради която той не беше добър обект за измама — единственото нещо, което притежаваше на този свят сега, когато неговият роб си беше отишъл, бяха дрехите на гърба му. Плюс неговият кораб „Хев-ит-ол“… ако някога изобщо стигнат до него.

Луис Ненда отново заспа неспокоен сън.

 

 

По-голяма част от пътуването до Мандъл прекара в сън или в опит за сън, доколкото постелката на чизъм полифем с форма на тирбушон позволяваше да се спи. Когато накрая дискомфортът и скуката го прогониха отново в командната зала, той намери Атвар Х’сиал заета. Тя беше нагласила електрониката така, че визуалните сигнали от дисплея на Ненда да се преобразуват в ултразвукови. Сега тя „виждаше“ онова, което виждаше и той, макар и не цветно.

Онова, което твърдеше тя като резултат от това „виждане“, изпълни Ненда с най-лоши подозрения.

— Точно както очаквах, Луис — каза тя. — На системата Мандъл има промени, и то големи. Вижте!

Ненда погледна дисплея с учудване и очакване. Екранът съдържаше образ на гигантската газова планета Гаргантюа. Атмосферата със смог от дисоциирани органични съединения показваше въртящи се оранжеви и тъмни червеникавокафяви ленти. Те светеха като висококачествен циркон ихезонит^[1], разделени една от друга от по-тънки черти и точки от синьо-бели амонячни облаци.

— Подредих го в една бърза по време серия от образи, за да видите веднага онова, което наблюдавах много часове, докато го открия. — Атвар Х’сиал се пресегна и дисплеят оживя. Гаргантюа започна да се върти около оста си и образът се ускори така, че равномерното десетчасово завъртане на планетата се извърши за по-малко от една минута.

Луис наблюдаваше, но не намери нищо интересно за гледане. Просто една обикновена планета, която се върти около оста си така, както се е въртяла през последните стотици милиони години и както несъмнено ще продължи да се върти и през следващите.

— Виждате ли я? — Атвар Х’сиал плуваше във въздуха над него.

— Разбира се, че я виждам. Да не мислиш, че съм сляп?

— Искам да кажа… виждате ли промяната?

Трябваше да мине още едно цяло завъртане преди Луис да почувства как дъхът му секва. Най-после я видя.

— Окото!

Окото на Гаргантюа. Оранжево-червеният атмосферен вихър, който гледаше злобно от екваториалните ширини на планетата, постоянно циркулиращата форма, гигантският водовъртеж от замръзнали газове, ураганът широк четирийсет хиляди километра… поддържан не от природата, а от присъствието в неговия център на вихър на транспортната система на Строителите.

— Окото е изчезнало!

— Наистина е изчезнало — безоката глава на Атвар Х’сиал кимна. — Изчезнало е безследно, макар че е било тук, откакто има хора на системата Мандъл да го наблюдават. И това неизбежно навежда на тревожната мисъл: ако транспортната система на Строителите на Гаргантюа е изчезнала, тогава съществува голяма вероятност същото да е станало с входната точка към тази система на планетоида Глистър. И наистина не мога изобщо да открия никаква следа от Глистър дори с най-мощните детекторни прибори на кораба. Сега, тъй като Глистър е изчезнал…

Ненда изрева. Глистър е изчезнал! А неговият кораб — „Хев-ит-ол“, единственото нещо, което притежаваше — беше останал на Глистър.

Цялата работа трябва да беше някакъв номер, който Атвар Х’сиал се опитваше да му изиграе.

Той се хвърли към сикропеанката и заразмахва юмруци.

 

 

Луис грешеше относно физическите сили на Атвар Х’сиал. Тя беше не четири пъти по-силна от него, а по-вероятно десет пъти.

Сикропеанката без усилие го хвана с два предни крайника, обърна го надолу с главата и изсъска укорително — ехолокаторен еквивалент на груб жест.

— Какво целите, Луис Ненда? И защо? И аз като вас съм на този кораб непрекъснато от напускането на Дженезий. Обикновено не ми приписват скромност, но признавам, че в този случай измама по начина, по който вие си мислите, не е в моите възможности… Независимо дали го желая или не. Отново ви казвам, нима бих могла да направя Глистър и „Хев-ит-ол“ да изчезнат, докато пътувахме от Торвил Анфракт?

Луис престана да се мъчи да се освободи, стараеше се само да диша. С тази хватка сикропеанката можеше да му счупи ребрата. Добре, че феромонната реч не изисква използване на бели дробове.

— Добре. Добре. Сега можеш да ме свалиш. Успокой се! — когато краката му стъпиха на пода, той се олюля поради твърде бързото обръщане. — Виж, Ат. Опитай се да погледнеш на случилото се от моя гледна точка. Ако „Хев-ит-ол“ беше твой кораб и аз дойдех и ти кажех, че е изчезнал… нямаше ли да се разгневиш и да направиш онова, което направих аз?

— Гневът, ако това означава изгубване на контрол, е чужд на една сикропеанка. И при съществуващото несъответствие в ръста и силата, за вас е добре, че аз не реагирам по този начин.

— Естествено. Но ме разбра.

— Така сигурно, както е сигурно, че вие не ме разбрахте. Загубата на „Хев-ит-ол“ е нещастие, но изчезването на транспортната система на Строителите е несравнимо по-важно. Ние повече не можем да се надяваме да посетим артефакта на Серенити с богатствата на Строителите, които той съдържа. Освен това моето убеждение, че в целия Спирален ръкав продължават да се извършват важни промени, остава непоклатимо. Събитията на и около Гаргантюа по-ясно от всякога посочват Строителите като причина за тази промяна.

— Не се шегувай, Ат. Те са си отишли най-малко преди три милиона години.

— Това, което си е отишло, може и да се върне. Артефактите на Строителите все още съществуват навсякъде в Спиралния ръкав. Необходим ни е експерт по тях. Почти ми се иска да можех…

— Какво да можеш? — Ненда улови във феромоните скрит намек, име на лице, което щеше да бъде премълчано.

— Нищо. Но след като Окото на Гаргантюа си е отишло и Глистър е изчезнал, изглежда няма смисъл да ходим на Гаргантюа. Чудя се…

Феромоните не носеха никаква словесна структура. Вместо това Луис Ненда видя дублетните светове на Куейк и Опал да се въртят един около друг.

— Искаш ли да се върнем там, Ат, да погледнем още веднъж Куейк? Летният прилив отдавна е отминал. Сега вероятно там наистина е спокойно.

— Да кацнем — не. Но да се приближим… може би ще е интересно.

 

 

Когато „Индълджънс“ приближи дублетната планета, Атвар Х’сиал се отказа да каже повече. Това позволи на Луис Ненда да се взира в дисплеите и да се чуди какво може да означава „интересно“.

Куейк и Опал бяха светове-побратими, Куейк съвсем мъничко по-малък, въртящи се бясно един около друг. Най-близките точки между техните повърхности бяха отдалечени само на дванайсет хиляди километра и техният „ден“ бе осем часа. Но във всяко друго отношение двата свята бяха пример на контрасти — Опал, воден свят, нямаше суша, освен плуващите маси от почва и растителност на слинговете; Куейк, пустинен свят, враждебен към човека, разтърсван от големи земни приливни вълни, когато дублетът се доближи до родителската звезда Мандъл.

Между тях, като тънка връв, свързваща двата свята, се простираше Умбиликал.

Ненда гледаше екрана и чакаше да се появи Умбиликал. Неговата нишка от сребриста сплав беше ярка, но широка не повече от четирийсет метра. Най-напред сигурно щеше да се появи Уинч, разположен приблизително по средата на Умбиликал.

Само че нищо не се появяваше. Ненда беше летял към Куейк и Опал и по-рано. Последният път беше видял Умбиликал от много по-голямо разстояние.

Къде се беше дянал?

Ненда погледна към Атвар Х’сиал. Съсредоточена върху нейните ултразвукови дисплеи тя стоеше неподвижно до него.

— Не мога да го видя, Ат. Ти виждаш ли го?

Той помисли най-напред, че съобщението му не е прието. Когато отговорът дойде беше небрежен и колеблив.

— Не го виждаме, защото не е там. Умбиликал също беше артефакт на Строителите. Той също е изчезнал. Куейк и Опал вече не са свързани.

— Какво става, Ат?

— Не зная.

— Но, по дяволите, ти го предсказа.

— Просто очаквах възможна аномалия. Но що се отнася до причината…

Ненда напразно чака Атвар Х’сиал да продължи. Докато чакаше, той улови във феромонните й емисии слаб намек на име — същото име, което се беше появило по-рано в мислите на Атвар Х’сиал и което тя бързо беше прогонила.

— Дариа Ланг! — Ненда произнесе високо думите, които едновременно с това предаде с феромонния поток. — Зная къде можем да я намерим.

Атвар Х’сиал застина.

— Защо произнасяте това име?

— Защото ти мислеше за нея и се опита да го скриеш от мен. Дариа е най-добрият специалист, що се отнася до Строителите в целия Спирален ръкав. Ти го знаеш и мислиш, че тя ще разбере какво става.

— Съмнявам се, че Дариа Ланг може по-добре от мен да разбере какво става — думите на Атвар Х’сиал прозвучаха неубедително.

— Нова полулъжа. Не е необходимо да е по-добра от теб, но две глави мислят по-добре от една… дори едната от тях да е сикропеанска.

Това беше смъртна обида, и то преднамерено нанесена. Ненда провеждаше собствен тест. Отговорът на Атвар Х’сиал беше подчертано снизходителен.

— Аз не поставям под съмнение компетентността на професор Ланг… в нейната област. Не съм убедена обаче, че е разумно да се срещаме с нея. Дори ако вие, както твърдите, знаете къде се намира тя.

— Със сигурност в дома си на Сентинел Гейт. Но ти се страхуваш да не ти отнеме първенството…

— Това не ме притеснява и вие добре го знаете — изявлението на сикропеанката беше примесено с жлъч. — Аз се страхувам да се срещнем с нея не заради мен, а заради вас.

— Ей, та аз не претендирам да съм специалист от нейния ранг.

— Достатъчно сте се правили на наивник. Вие знаете защо се безпокоя от тази среща. Отричайте го, щом така ви харесва, Луис Ненда, но вие изпитвате, силна емоционална привързаност към тази жена. При предишните срещи Дариа Ланг отклони вниманието ви, притъпи вашите и без това ограничени възможности за логическо мислене, направи да се съмнявате във всяко свое решение…

— Не можеш да си го избиеш от главата. Не я ли изоставих, за да летя с теб на „Индълджънс“, когато очаквахме от там да извлечем печалба? Във всеки случай ти не познаваш хората. Дариа Ланг вече си е избрала мъж. Тя избра Ханс Ребка, онзи специалист по решаване на проблеми от Фемъс съркъл.

— Един избор, който най-малкото вие не приехте. Жените от вашия вид не са като сикропеанските мъжки, които запазват връзката до края на живота си.

— Не й ли вярваш?

— Нито на нея, нито на вас. Макар да признавам, че може да е полезно да се консултирам с Дариа Ланг, за да науча повече за промените на Анфракт.

— Чуй ме — Ненда отиде напред и застана точно пред гръдния кош на Атвар Х’сиал, където феромонните съобщения бяха най-ясни. — Предлагам ти сделка. Отиваме на Сентинел Гейт и научаваме каквото можем от Дариа Ланг. Само факти, чист бизнес, нищо лично. Оставаме там не повече от един ден. Веднага щом научим това, което ни трябва, тръгваме. Само двамата. И ще намерим начин да спечелим малко пари от онова, което сме научили. Край на историята.

— Ще се закълнете ли? — Атвар Х’сиал беше готова да му повярва — или най-малко си даваше вид, че е така.

— Честен кръст — Ненда се прекръсти.

— Както добре знаете този акт няма никакво значение за една сикропеанка — имаше канелен дъх на съжаление заедно с аромат на приемане. — Много добре. Съгласна съм. Отиваме на Сентинел Гейт… И там да няма никакви емоционални излияния пред Дариа Ланг.

— Повярвай ми! Във всеки случай изобщо нямам предвид такова нещо.

Последното изречение Луис не излъчи във феромонна форма.