Ан Маккафри
Походът на дракона (9)

Глава VIII

Сутринта в Южния Уейр

— Не, Ранели, не съм виждала Килара цяла сутрин — каза Бреке търпеливо на старицата за четвърти път.

— Сигурна съм, че не си обърнала внимание на собствената си Кралица. Само се мотаете с тези… тези пърхащи гадини — възропта Ранели и продължи да си мърмори, като накуцвайки излезе от Залата.

Бреке най-после намери време да прегледа ранения кафяв на Мирим. Той бе толкова натъпкан със сочни мръвки, които получи от загрижената си бавачка, че едва повдигна единия си клепач. Обезболяващият мехлем действаше на огнените гущери по същия начин, както на Драконите и хората.

— Той е съвсем добре, скъпа! — каза Бреке на разтревоженото момиче. Зелените запърхаха с криле върху раменете на Мирим в отговор на дълбоката й въздишка на облекчение. — Само не го прехранвай. Ще му се напука кожата.

— Мислиш ли, че ще останат?

— При тези грижи, с които ги обграждаш, миличка, те едва ли биха си отишли. Но имаш домакинска работа и аз не мога да ти позволя да я пренебрегваш…

— Всичко е заради Килара…

— Мирим!

Момичето засрамено сведе глава, но бе дълбоко възмутено, че Килара само раздаваше заповеди и оставяше всичката работа да я върши Бреке. Не беше честно. Мирим беше много доволна, че гущерите бяха предпочели нея пред тази жена.

— Какво искаше да каже старата Ранели за Кралицата ти? Ти се грижиш добре за Уайрънт. Нищо не й липсва — каза Мирим.

— Шт! Ще ида да я видя. Спеше, когато я оставих.

— Ранели е също толкова лоша, колкото и Килара. Мисли се за много умна и си въобразява, че знае всичко…

Бреке понечи да нахока храненицата си, но чу че Ф’нор я вика.

— Зелените ездачи се връщат и носят месо за пещерите за осоляване — каза тя и нареди на Мирим:

— Месото не е за гущерите, Мирим. Така че внимавай! Момчетата ловят диви уерски птици. Тяхното месо е също толкова добро, ако не и по-добро. Нямаме представа какъв ефект може да окаже върху гущерите прясното месо — след тази забележка към Мирим, Бреке отиде да се види с Ф’нор.

— Не е ли дошъл Ездач от Бендън? — попита я той, като си нагласяше превръзката през рамото.

— Ти пръв щеше да го научиш — увери го тя и сръчно му помогна да нагласи превръзката си. — Всъщност — добави тя леко укорително — днес целия ден в Уейра не се е вясвал Ездач.

Ф’нор се подсмихна:

— Отсъствието им едва ли се е забелязало. По крайбрежието не е останало местенце, където да не дебнат Ездач и Дракон за огнени гущери.

Бреке затисна устата си с ръка. Не би искала Мирим да я чуе как се кикоти като ученичка.

— О, ти се смееш?

— Да, и в двата случая, когато съм се смяла са го забелязвали — каза тя с подобаваща сериозност, но очите й игриво го погледнаха. После забеляза, че върху презрамката на Ф’нор липсва обичайния обитател. — Къде е…

— Грал се е свила между очите на Кант и е толкова преяла, че не би помръднала дори, ако отидем в между. Което почти съм на път да сторя. Ако ти не ми бе казала, че мога да се доверя на Г’наг бих се заклел, че той не е занесъл писмото ми до Ф’лар или го е загубил.

— Няма да ходиш в между с тази рана, Ф’нор. Щом Г’наг казва, че е занесъл писмото, значи го е направил. Може би нещо се е случило.

— По-важно от Впечатване на огнен гущер?

— Може да е станало какво ли не. Нишките валят извън графика… — Бреке спря. Не трябваше да напомня на Ф’нор за това, съдейки по мрачното изражение на лицето му. — Може би е трябвало да накара Лордовете да подсигурят стражи и огньове и навярно с това е зает Ф’лар. Не си виновен, че не можеш да бъдеш там и да помагаш. Тези отвратителни Ездачи от Форт нямат никаква дисциплина. Представяш ли си — да вземе да изведе Зелена извън Уейра, когато тя е толкова разгонена… — Бреке отново рязко спря. — Но Ранели каза „моята кралица“, а не „нейната“…

Момичето толкова пребледня, че Ф’нор я подхвана със здравата си ръка под лакътя, за да не падне.

— Какво има? Килара не е измъкнала Придет оттук. Тя трябва скоро да се разгони. А къде, между другото, е Килара?

— Не знам. Трябва да видя Уайрънт. О, не, дано нищо й няма! Ф’нор последва забързалото се момиче. Мина под големите дървета, чиито клони бяха се сплели над широкия двор на Южния Уейр.

— Та Уайрънт току-що се е излюпила — извика той след нея, но после се сети, че всъщност май не бе така. Той все мислеше, че Бреке е най-младата от Южните уейр-жени. Тя изглеждаше толкова млада, прекалено млада…

— Тя е на възрастта, на която беше Лесса, когато Мнемент за първи път летя с Рамот — каза Кант на Ездача си.

— Уайрънт готова ли е за чифтосване? — попита Ф’нор своя Кафяв като спря на място.

— Скоро, скоро. Бронзовите ще научат.

Ф’нор бързо запресмята наум броя на Бронзовите в Южния Уейр. Резултатът не го зарадва. Не само, че Бронзовите бяха малко на брой — което не бе добре за една нова кралица — но и Ездачите им винаги преследваха Килара независимо дали Придет е разгонена или не. Без значение бе, кой Бронзов щеше да лети с Уайрънт, Ездачът му щеше да получи Бреке. Мисълта за човек, който си е съперничил с други за креватната благосклонност на Килара, да прави любов с Бреке го разяри.

Кант бе доста голям, даже по-голям от някои Бронзови, помисли си ядно той. Но понеже никога не бе правил такова непочтено сравнение, изхвърли тази мисъл от съзнанието си.

Ако, Н’тон — момък с хубави черти, а също и много добър Ездач — сега бе в Южния… Или пък животното на Б’дор летеше с Уайрънт, тя и Бреке щяха да имат възможността да се преместят в Иста. Там имаше само три Кралици, а Надира бе далеч по-добра Стопанка на Уейр от Килара, въпреки че беше Старовремка.

Доволен от това разрешение, макар че нямаше представа как точно може да се осъществи, Ф’нор продължи по пътеката към огряната от слънце ливада на Уайрънт.

Той се спря до дърветата поразен от гледката. Бреке бе напълно погълната от Кралицата си. Тя стоеше до главата на Уайрънт, грациозно извита и нежно чешеше очното хълмче на лявото й око. Уайрънт дремеше, макар единия й клепач да бе леко повдигнат, за да покаже, че й беше приятно. Клинообразната й глава бе отпусната върху предните крака, задните бяха свити, а опашката подвита до тях. Тя блестеше на слънцето оранжево-жълта, което бе признак на добро здраве. Не след дълго цветът й щеше да се промени в цвят като от старо злато. Съвсем скоро, осъзна Ф’нор, защото Уайрънт вече бе загубила леката си пухкава закръгленост, а кожата й бе лъскава и гладка без признаци на немарливо отношение от страна на Ездачката й. Тя бе изключително добре сложен Дракон, краката й не бяха прекалено дълги, а опашката не бе твърде къса, врата й не приличаше на тънкия врат на уеровите птици. Въпреки ръста си, тъй като на дължина бе колкото Придет, Уайрънт изглеждаше по-гъвкава. Тя бе един от най-хубавите екземпляри, които Рамот и Мнемент бяха създали. Ф’нор леко се намръщи към Бреке, която изглеждаше някак променена в присъствието на Дракона си. Бе станала по-женствена… по-привлекателна. Бреке се обърна усетила погледа му, а на лицето й бе застинало изражение на нежно обожание към Кралицата й. Така изглеждаше смущаващо красива.

Ф’нор припряно прочисти гърлото си:

— Знаеш ли, че тя скоро ще се чифтосва — каза той по-грубо, отколкото му се искаше.

— Да, мисля че е така. Миличката ми! Чудя се как ли ще му се отрази това на него — попита Бреке, а изражението й се промени. Тя отстъпи настрани и посочи към мъничкия бронзов, сгушил се под главата на Уайрънт.

— Не може да се каже, нали? — отговори Ф’нор и отново се покашля, прикривайки яда си при мисълта за Бреке, любеща се с някой от Бронзовите ездачи на Южния.

— Не си болен, нали? — загрижено го попита тя и изведнъж отново стана онази Бреке, която той познаваше.

— Не. Кой ще бъде щастливецът? — чу се да пита той. Това бе един съвсем любезен въпрос, а той като Помощник-ездач на Ф’лар имаше право, в края на краищата, да проявява любопитство за такива неща. — Можеш да поискаш вседостъпен полет, знаеш нали? — добави той предпазливо.

Тя побледня и се облегна на Уайрънт, сякаш за да запази равновесие.

За да запази равновесие, повтори си Ф’нор и си спомни как Бреке гледаше Т’бор завчера. — Няма значение дали Ездача е вече обвързан с друга. Знаеш, че не важи за първо чифтосване — изтърси той и неговата глупост го накара да се почувства като пълен дръвник. Бреке много добре знаеше каква би била реакцията на Килара ако Орт на Т’бор лети с Уайрънт. Знаеше, че после не би имала покой. Той изстена съкрушен от глупостта си.

— Ръката ли те боли? — попита тя загрижено.

— Не, не е ръката — и той пристъпи напред като сграбчи рамото й със здравата си ръка. — Виж, по-добре е, ако изискаш вседостъпен полет. Има много добри Бронзови. Н’тон от Уейр Бендън или Б’дор от Иста са чудесни мъже с хубави животни. Тогава би могла да напуснеш Южния…

Очите на Бреке се затвориха, а тялото й се отпусна в ръцете му.

— Не, не! — отказът беше толкова тих, че той едва го чу. — Моето място е тук. Не в Бендън.

— Н’тон би могъл да се премести.

През тялото й премина тръпка, а очите и се отвориха и тя се изплъзна от ръцете му.

— Не, Н’тон трябва да си остане в Бендън — каза тя вяло.

— Килара няма да го хареса, знаеш — продължи Ф’нор, решен да я успокои. — Знаеш, че тя не успява да прелъсти всеки мъж, а и ти си много сладка.

Бреке му се усмихна и смени настроението си толкова внезапно, както правеше Лесса:

— Хубаво е да чуя това.

Изведнъж и двамата се засмяха, развеселени от нетактичната намеса на Ф’нор, при мисълта, че той — Кафявия ездач може да дава съвет на човек като Бреке, която имаше повече ум в малкото си пръстче, отколкото той в главата си.

Е, във всеки случай ще прати съобщение на Н’тон и Б’дор, а Рамот щеше да му помогне.

— Измисли ли име на гущера си? — попита той.

— Бърд. Аз и Уайрънт го избрахме. Тя го харесва — отвърна Бреке, като нежно се усмихна към спящите животни. — Въпреки че е много странно — аз имам бронзов, ти — кралица, а Мирим — три гущера!

Ф’нор сви рамене и се усмихна:

— Че защо не? Ще им кажем, че не е правилно, пък после те може да се разменят.

— Аз имах друго предвид. Ако огнените гущери, които са миниатюрни Дракончета, могат да бъдат Впечатвани от всеки, който ги доближи в момента на Люпенето им, то бойните Дракони могат също да бъдат Впечатвани от жени. До сега жените са Впечатвали Кралици, но те не могат да дъвчат огнен камък…

— Боят с Нишките е трудна работа. Остави това на мъжете!

— Да не мислиш, че стопанисването на един Уейр е лесна работа? — Бреке запази гласа си равен; но очите й яростно заблестяха. — Или да ореш нивите, да дълбаеш Холдове в скалите или…

Ф’нор подсвирна:

— Ей, Бреке, откъде такива революционни разсъждения в едно Занаятчийско чадо? Та жените в Работилниците знаят най-добре къде им е мястото… Аа, ама ти говориш за Мирим…

— Да. Тя би била също толкова добра, ако не и по-добра от някои уейр-ученици, които познавам — гласът й бе толкова рязък, че Ф’нор се зачуди кои ли точно момчета имаше тя предвид. — Способността й да Впечати три огнени гущера показва…

— Хей, момиче, съвземи се! Имаме си и без друго достатъчно проблеми със Старовремците. Остава само да ги накараме да приемат момиче да язди боен Дракон! Хайде, Бреке! Зная твоята привързаност към детето. То изглежда добро и интелигентно момиче, но бъди реалистка.

— Аз съм реалистка — отговори Бреке, толкова категорично, че Ф’нор изненадано я погледна. — Някои Ездачи е трябвало да станат занаятчии… или фермери… или нищо, но са се оказали приемливи за Драконите по време на Люпенето. Други пък са истински Ездачи — и по душа и по призвание. С Драконите започват и свършват амбициите им. Мирим…

Един дракон се появи в небето над Уейра и затръби.

— Ф’лар! — не би могъл да бъде никой друг, ако се съди по шума от крилата на Дракона.

Ф’нор се затича, като даде знак на Бреке да го последва до площадката за кацане.

— Не, ти върви! Уайрънт се събужда, ще я почакам.

Ф’нор се почувства облекчен, че тя предпочете да остане. Не му се искаше тя да се появи пред Ф’лар с тази нейна авангардна теория, особено когато той смяташе да поиска от брат си да прехвърли Н’тон и Б’дор тук, заради нея — само, за да спести на Бреке сцената, която Килара би направила, ако Орт на Т’бор лети с Уайрънт.

— Къде са всички? — бе краткия поздрав на Ф’лар, когато брат му дойде при него. — Къде е Килара? Мнемент не може да намери Придет. Нали не са напуснали Уейра сами?

— Всички са излезли да търсят огнени гущери.

— Когато Нишките валят извън графика? Аман от глупости… Този континент е абсолютно незащитен! Къде е Т’бор, в Името на Всички Черупки? Точно това ни трябва сега — Нишките да опустошат Южния континент!

Избухването бе толкова нетипично, че Ф’нор се загледа в Предводителя на Уейра. Ф’лар притисна с длани очите си и разтри слепоочията си. От студа в между главата отново почна да го боли. А и разговорът в Занаятчийската Работилница бе доста обезкуражителен.

Той стисна рамото на брат си в знак на извинение.

— Това е непростимо от моя страна, Ф’нор. Моля за извинение.

— Извинен си, разбира се. Ето, Орт пристига!

Ф’нор реши да изчака преди да попита Ф’лар какво всъщност го тормозеше. Можеше да си представи какво са казали Райд от Бендън и Сифър от Битра за това, че им отнемат от хората за наблюдатели. Вероятно са приели смяната в графика на Валежите като лично оскърбление измислено от Уейр Бендън, за да ядоса почтените Лордове на Перн.

Т’бор се приземи и се отправи към чакащите го мъже.

Може би еретичните мисли на Бреке не бяха без основание, помисли си Ф’нор. Т’бор бе направил така, че Южният Уейр да може да се самоиздържа и сам да си произвежда необходимите му неща, а това не е малка работа. Очевидно той е и добър стопанин.

— Орт каза, че си тук, Ф’лар. Какво те води насам, в Южния? Чу ли новината за огнените гущери? — извика Т’бор, като отърсваше пясъка от дрехите си, докато се приближаваше.

— Да, чух — отвърна Ф’лар с толкова студен тон, че усмивката на Т’бор се стопи. — А аз си мислех, че ти си чул новината, че Нишките падат извън графика.

— Навсякъде по крайбрежието има Ездачи, Ф’лар, така че не ме обвинявай в нехайство — каза Т’бор и отново се усмихна. — Не е нужно Драконите да са в небето, за да дебнат за Нишки. Винаги ги чуваме как свистят над морето, в Името на Черупките, човече!

— Мислех, че търсите яйца на огнени гущери? — попита сприхаво Ф’лар не напълно успокоен от доклада на Т’бор. — Намерихте ли нещо?

Т’бор поклати глава:

— Има данни, че далеч на запад е имало люпило, но няма и следа от черупки или трупове. Уейровите птици за нула време могат да изядат всичко, което става за ядене.

— Ако бях на твое място, Т’бор, не бих допуснал цял Уейр да се занимава с търсене на гущерови яйца. Няма гаранции, че Нишките няма да се прехвърлят през океана към вашия континент.

— Гаранции никога не сме имали. Но при нас Валежите са редки.

— Нишките заваляха десет часа преди графика над северен Лемос, а трябваше да валят на юг и в югоизточен Телгар — каза му строго Ф’лар. — Както чувам, оттогава Нишките си валят когато пожелаят — той спря, за да остави Т’бор да асимилира чутото. — В Телгар и Кром валя на два пъти извън графика, а ние още не можем да определим новия цикъл. Вече не можем да се осланяме на предишните прогнози.

— Ще назнача незабавно стражи и ще пратя ятата да огледат на юг, докъдето успеят да стигнат — каза енергично Т’бор и сви рамене, а после се върна при Орт. След миг те вече бяха в небето.

— Орт изглежда добре — каза Ф’лар и после огледа внимателно природения си брат преди да се усмихне и приятелски да го побутне с юмрук по здравото рамо. — Ти, също. Как върви лечението на ръката?

— Та нали съм в Южния — отвърна лукаво Ф’нор. — А Нишковалежите наистина ли са така непредвидими?

— Не зная — каза Ф’лар и сви ядно рамене. — Разкажи ми, ако обичаш, за огнените гущери. Струва ли си с тях да се занимават всички боеспособни Ездачи от Уейра? Къде е твоя? Бих искал да го видя преди да се върна в Бендън — той бегло погледна на североизток и се намръщи.

— Черупки, не мога ли поне за една седмица да напусна Бендън без всичко да се обърне наопаки? — попита Ф’нор толкова яростно, че изненадан за момент Ф’лар се вторачи в него. После успокоен се засмя. — Така вече е по-добре — каза Ф’нор и също се усмихна.

— Ела, има няколко гущерчета в Залата, а и ми се пие малко клах. Аз самият търсих люпила цяла сутрин. Или предпочиташ да опиташ някое от южните вина?

— Ха! — възкликна Ф’лар предизвикателно.

Когато те влязоха в Уейра, Мирим бе вътре сама и бъркаше яденето в големите котли. Двете зелени я наблюдаваха, кацнали на широката полица на камината. Тя изглеждаше странно деформирана около гърдите, докато Ф’нор не различи увитата около шията й превръзка, в която се спотайваше ранения кафяв. Малките му очички бяха като светли точици. Когато чу стъпките им по настилката, тя се извърна. Очите й се разшириха от изненада и тя бързо погледна от Ф’нор към Ф’лар. Устните й описаха едно учудено „о“, когато тя разпозна Предводителя на Уейр Бендън по приликата му с Ф’нор.

— А ти си… младата дама, която е Впечатила три? — попита Ф’лар прекосявайки голямата зала, за да отиде при нея. Мирим нервно се поклони няколко пъти, а кафявия загуби равновесие и ядосано закряска.

— Може ли да го видя? — попита Ф’лар и умело го погали по очното хълмче. — Той е истински красавец! Един миниатюрен Кант! — и Ф’лар лукаво погледна природения си брат, за да види дали е схванал шегата.

— Ще се излекува ли от раните си, а?

— Казва се Мирим — каза Ф’нор многозначително, с което загатна на брат си, че паметта му изневерява.

— О, да, Предводителю на Уейр, той се оправя — каза момичето и отново се поклони.

— Пълно коремче, както виждам — одобрително рече Ф’лар. После бегло погледна към притисналите се една към друга зелени върху камината и тихичко им заговори, за да ги успокои. Те почнаха да оправят тоалета си, като разперваха крехки полупрозрачни зелени крилца и извиваха гърбове, мрънкайки тихо от удоволствие. — Тези тримата май не ти оставят много свободно време?

— Ще се справя, сър, обещавам. Няма да пренебрегвам и задълженията си — каза задъхано тя, а очите й още бяха широко отворени от почуда. Тя ахна и се извърна, за да разбърка съдържанието на най-близката тенджера, а после отново се обърна преди мъжете да успеят да реагират. — Бреке не е тук. Бихте ли желали малко клах? Или от готвеното? Или…

— Сами ще се обслужим — увери я Ф’нор и взе две чаши.

— О, аз трябва да сторя това, сър…

— Ти трябва да си гледаш тенджерите, Мирим. Ние ще се оправим — каза й любезно Ф’лар, докато сравняваше наум неразборията в Занаятчийската Работилница с доброто домакинство и хубавата храна в Южния Уейр.

После даде знак на Кафявия ездач да преместят масата по-далеч от кухненското огнище.

— Можеш ли да чуваш гущерите? — тихо попита той.

— Нейните ли имаш предвид? Не, но по реакциите им лесно мога да разбера какво си мислят. Защо?

— Ей така, просто питах. Но тя не е избрана на Поход, нали?

— Не, разбира се че не, тя е храненица на Бреке.

— Хм, тогава това не доказва нищо, нали?

— Какво не доказва, Ф’лар? Главата ми не е пострадала, ала не мога да следя мисълта ти.

Ф’лар разсеяно се усмихна на брат си и уморено въздъхна.

— Ще си имаме проблеми с тия Лордове. Те са разочаровани и недоволни от Старовременните Уейрове и ще пречат на всички мерки за борба срещу Нишките.

— Райд и Сихър ли те тормозят?

— Де да беше само това, Ф’нор. Те ще се осъзнаят — и Ф’лар сбито разказа на брат си за това, което бе научил от Литол, Робинтън и Фандарел онзи ден.

— Значи Бреке бе права, когато ми каза, че нещо наистина важно ще да се е случило — каза след това Ф’нор. — Но…

— Да, знам, че новината е трудна за асимилиране. Нашият вечно напорист ковач може би има отговор не само на въпроса как да се наблюдават Нишките, но и как да бъдат изградени надеждни комуникации между Холдовете, Занаятите и Уейровете на Перн. Особено след като не можем да накараме Старовремците да назначават Ездачи извън Уейровете. Днес присъствах на демонстрация на един уред, който ще монтираме за Лордовете на сватбата в Телгар…

— А Нишките ще чакат ли дотогава?

Ф’лар изсумтя:

— Ако питаш мен, те може да се окажат по-малкото зло, защото дори те могат да се променят за разлика от Старовремците. А и Лордовете не са по̀ стока!

— Един от основните поводи за дрязги между Лордовете и Уейр-людете са Драконите, Ф’лар, а тези огнени гущери могат да решат проблема.

— Мислих си за това по-рано, имайки предвид, че младата Мирим е Впечатила три. Това е наистина удивително дори и тя да беше от Уейр.

— Бреке би искала да я види да Впечати боен Дракон — каза нехайно Ф’нор, като внимателно наблюдаваше лицето на природения си брат.

Ф’лар сепнато го изгледа, а после отметна глава и се разсмя.

— Можеш ли… да си представиш… реакцията на Т’рон?… — успя да издума той.

— Достатъчно добре, че да не се налага и ти да ми я обясняваш. Ала огнените гущери могат да се окажат важни! А да прибавим способността им да ходят в между и така да поддържат връзка между Холдове и Уейрове. Но това при положение, че се окажат податливи на обучение.

Ако… ако! Колко точно си приличат с Драконите?

Ф’нор сви рамене:

— Както ти казах могат да бъдат Впечатвани и са доста непретенциозни — той посочи Мирим до огнището, а после злобничко се захили. — Въпреки че не харесаха Килара. Роби са на стомасите си, макар че точно след Люпенето това е типична черта и за Драконите. Отвръщат на нежност и ласкателства. Самите Дракони признават родството си и не ревнуват от тях. Открих, че моята изпитва чувства, които предава с мисълта си. Те могат да предизвикат обич у този, който се грижи за тях.

— И могат да ходят в между?

— Грал, моята малка кралица, отиде. Но не бих се наел да гадая дали дъвчат огнен камък. Ще почакаме и ще видим.

— Но нямаме време — каза Ф’лар и стисна юмруци, а неспокойният поглед издаваше хода на мислите му.

— Ако успеем да намерим едно втвърдено люпило, готово да се излюпи на време за онази сватба и към това прибавим демонстрацията на изобретението на Фандарел… — Ф’нор не довърши.

Ф’лар се изправи с едно-единствено движение.

— Бих искал да видя кралицата ти. Ти си я нарекъл Грал?

— Истински Драконов ездач си, Ф’лар — засмя се тихо Ф’нор, като си спомни какво бе казала Бреке. — Без проблем си запомнил името на гущера, но забрави името на момичето… Няма значение, Ф’лар. Грал е при Кант.

— Има ли възможност да я повикаш тук?

Ф’нор обмисли любопитната възможност, но после поклати отрицателно глава:

— Тя спи и е натъпкана до гуша.

Така си беше. Тя изящно се бе свила до лявото ухо на Кант. Коремчето й бе издуто от сутрешното хранене и Ф’нор го намаза с ароматично масло. Тя благоволи да повдигне две клепки, но погледът й бе толкова мътен, че не забеляза новия посетител, нито пък Мнемент, който се бе опулил срещу нея. Той реши, че тя е много интересно създание.

— Очарователна е. Сигурен съм, че Лесса ще иска да си има една — измърмори Ф’лар и доволно се усмихна, докато слизаше от гърба на Кант, където се бе покатерил да я наблюдава. — Надявам се, че ще порасне още мъничко. Кант може да се прозее и да я глътне по невнимание.

— Никога — бе коментарът на Кафявия и не се наложи думите му да се препредават на Бронзовия ездач.

— Ако можехме само да определим колко време би било нужно, за да ги обучим, ако се поддават на обучение. Но времето е така неумолимо, както и Старовремците. — Ф’лар погледна природения си брат право в очите, без повече да крие дълбоката тревога, която го терзаеше.

— Не съвсем, Ф’лар — каза Кафявия ездач, като отвърна на погледа му. — Както ти каза, хората са по-голямото зло…

Чу се металическият вик на Дракон — предупреждение за атака на Нишки и Ф’нор спря по средата на изречението. Кафявият ездач се обърна към Дракона си, реагирайки инстинктивно на тревогата, когато Ф’лар го сграбчи за ръката.

— Не можеш да се биеш с Нишки с тази рана, човече. Къде държат тук огнения камък?

Каквито и резерви да бе имал Ф’лар към волността на Т’бор в Южния, той не би могъл да не оцени мигновената реакция на бойния отряд на Уейра. Дракони загъмжаха в небето, преди още да е отзвучала тревогата. Други пък се спускаха към Уейровете, докато Ездачите им навличаха бойните костюми и взимаха чувалите с огнен камък. Жените и децата в Уейра бяха в снабдителния хангар и пълнеха чувалите. Изпратено бе и послание до морския Холд, където рибарите от Тилек и Иста си бяха изградили селище. Те действаха като наземен отряд. Докато Ф’лар се облече и излетя в небето, Т’бор вече обявяваше координатите.

Нишките валяха на запад, в края на пустинята, където теренът бе блатист и където остра трева растеше между ниски дръвчета и малки плодни храстчета. За Нишките калните блата бяха великолепни за вкопаване места с предостатъчно живи организми, с които да се хранят, докато се разпространяваха и размножаваха.

Ятата в добър боен ред преминаха в между при командата на Т’бор. И след миг, Драконите се появиха в знойния въздух и започнаха да бълват огън по гъстите пасажи с Нишки. Т’бор бе дал сигнал за ниско летене, което Ф’лар вътрешно одобри. После ятата се заиздигаха нагоре в търсене на Нишки на по-високите нива, като по пътя си елиминираха непосредствената опасност. Уейр-людете и лекуващите се в Уейра Ездачи също работеха като наземен отряд към групата от морския Холд, но Ф’лар реши, че ще им е нужна и ниско въздушна поддръжка, понеже бойните Кралици бяха само три. Но къде беше Килара?

Ф’лар накара Мнемент да лети ниско, когато пристигнаха наземните отряди, които слязоха от транспортните Дракони и започнаха да изгарят всяко местенце, където им се струваше, че Нишките се вкопават в земята. Те не спираха да питат къде е Челния Фронт на Валежа и Ф’лар поведе Мнемент на изток, като заобиколи от по-далече. Мнемент се подчини и рязко обърна, а тялото му докосваше връхчетата на тревата. Така рязко размаха криле, че без малко не изтърси Ездача си. После закръжи на едно място, като внимателно се взираше в земята. Ф’лар се облегна на дългата му шия, за да види какво беше привлякло вниманието му. Драконите можеха да нагласят на фокус както далечни, така и близки обекти.

— Нещо помръдна… спря — каза той.

Повеят от крилата му караше тревата да слегне. После Ф’лар видя черни дупчици с големината на карфички, оставени от Нишки по листата на плодните храстчета. Той напрегна взор, като се опитваше да различи издайническите улики за вкопаване на спорите — търсеше промяна в пластовете на почвата и гледаше дали растителността изчезва. Ала храстите, тревата и почвата не помръдваха.

— Какво е помръднало?

— Нещо ярко. Но изчезна.

Мнемент кацна и краката му потънаха в тинестата почва. Ф’лар скочи и се приведе над храстите, за да ги огледа отблизо. По тях се виждаха дупчици, направени от горещите Нишки, но дали не бяха от предишния Валеж? Не, листата отдавна щяха да са изпокапали. Той провери околните туфи трева. Ни следа от вкопавания. И все пак Нишките бяха валяли, и то сега, през този Валеж листата са били продупчени; имаше дупки по тревата и по дърветата, ала из целия този обширен район нямаше и следа от Нишки. Не, това беше невъзможно! Съвсем внимателно, понеже Нишките можеха да продупчат и ръкавици от уерска кожа, Ф’лар разрови пръстта около плодното храстче. За да му помогне Мнемент изкопа един дълбок ров. Преобърнатата почва гъмжеше от ларви, които се гърчеха около жилавите корени на дърветата. По неочаквано сивите чепати корени на храста бе полепнала черна пръст, ала от Нишки нито следа.

Озадачен, Ф’лар вдигна поглед в отговор на повикването на кръжащите над него уейр-ученици.

— Те искат да разберат дали това е Фронта на Валежа — докладва Мнемент на ездача си.

— Трябва да е по на юг — отговори Ф’лар и махна с ръка на уейр-учениците. Той продължи да се взира в преобърната почва, в ларвите които се шмугваха навътре в пръстта, за да се скрият от светлината. Вдигна един клон, чиято кора беше облечена и започна да мушка в пръстта от улея, който бе изкопал Мнемент, за да види дали има кухини, които биха означавали вкопавания на Нишки. — Трябва да е по на юг! Но не разбирам това тук! — той откъсна няколко листа от храстчето и ги проучи докато ги държеше в облечената си в ръкавица ръка. — Ако следите са от друг Валеж, то дъжда щеше да отмие овъгленото по дупките. А повредените листа щяха да окапят.

Той тръгна на юг, после леко сви на изток като се опитваше да намери мястото, откъдето са тръгнали Нишките. Откъдето минаваше растителността доказваше че Нишките са минавали оттук, ала не забеляза никакви вкопавания.

Когато намери удавени Нишки във възсолената вода на една блатиста локва, той трябваше да признае че навярно тук е бил Челния Фронт на Валежа. Но не беше доволен и когато се наведе да разгледа блатистите пясъци затъна, така че се наложи Мнемент да го изтегли.

Беше толкова погълнат от аномалиите на този Валеж, че не забеляза колко време бе изтекло. Затова и се стресна, когато Т’бор се появи над него като обяви края на Валежа. И двамата обаче се разтревожиха, когато шефа на наземния отряд — млад рибар от Иста на име Торик — им каза, че Валежа е продължил по-малко от два часа, считано от момента на откриването му.

— Къс Валеж, зная, но Нишките спряха да валят. Торик казва, че наземните отряди прочистват няколко пасажа, на които са се натъкнали — рече Т’бор доста доволен от доброто представяне на своя Уейр.

С всеки нерв Ф’лар чувстваше, че нещо не беше наред. Можеха ли Нишките така драстично да променят начина си на валене и да не се вкопават? Нямаше такъв случай досега. А и обикновено винаги валяха четири часа, а сега небето беше чисто.

— Искам да се консултирам за едно нещо с теб, Т’бор — каза той, а в гласа му прозираше толкова голяма загриженост, че другия ездач отиде бързо при него.

Ф’лар загреба шепа вода, като му показа удавените Нишки.

— Виждал ли си такова нещо преди?

— Ах, да — отговори искрено Т’бор видимо облекчен. — Често се случва тук. Няма достатъчно риби, които да изядат Нишките в тези плитки блата.

— Тогава в тези води има нещо, което върши същата работа?

— Какво искаш да кажеш?

Без да продума, Ф’лар му показа набраздената растителност наблизо. Той внимателно огледа стръковете блатна трева от долната им страна. Като улови смаяния поглед на Т’бор той посочи пътя по който бе дошъл и където сега минаваха наземните отряди без да се налага да използват огнехвъргачките си.

— Искаш да кажеш, че и там е така? На какво разстояние оттук?

— При фронта на Валежа на един час бърз ход оттук — отговори мрачно Ф’лар. — Или поне там, където аз предполагам, че е той.

— Виждал съм храсти трева белязани по този начин в блатните райони в близост до Уейра — призна бавно Т’бор, а лицето му бе пребледняло под слънчевия му загар. — Но винаги съм смятал, че е от обгарянията на Нишките. Натъквали сме се на паднали по земята Нишки, но не сме намирали вкопаванията им.

Т’бор беше потресен.

— Орт казва, че на земята не са забелязани Нишки — докладва тихо Мнемент и Орт извърна за кратко блестящите си очи към Бендънския водач.

— Винаги ли валежите тук са толкова краткотрайни? — осведоми се Ф’лар.

— Орт казва, че това става за първи път, а и тревогата не е била дадена навреме.

Т’бор уплашено погледна към Ф’лар:

— Тогава Валежът не е бил краткотраен — каза той като се надяваше Ф’лар да го опровергае.

В този миг Кант кацна до тях. Ф’лар преглътна забележката си, когато видя огнехвъргачка, провесена през ралото на брат си.

— Това беше най-необичайният Валеж, който някога съм виждал — извика Ф’нор и отдаде чест на двамата бронзови ездачи. — Едва ли сме унищожили всички Нишки още във въздуха, но ето че няма никакви вкопавания. Само мъртви Нишки в блатата наоколо. Предполагам, че трябва да сме благодарни и на това. Обаче нищо не разбирам!

— И на мен не ми харесва тая работа, Ф’лар — каза Т’бор и поклати глава. — Не ми харесва! Нишките не трябваше да валят поне още една-две седмици, а не сме ги очаквали и в този район.

— Те очевидно си падат, където и когато си изберат.

— Че как може Нишки да избират? — попита Т’бор с гнева на уплашения човек. — Те нямат разум!

Ф’лар се загледа в тропичното небе, което бе толкова ярко, че гибелния взор на Червената Звезда ниско над хоризонта не можеше да се види.

— Щом Червената Звезда се отклонява в Интервал от четиристотин Оборота, защо да няма колебание и във валежите?

— Какво да правим тогава? — попита Т’бор с отчаяна нотка в гласа. — Имаме си работа с Нишки, които дупчат растенията, ала не се вкопават! Валят извън графика, а Валежа е с продължителност само два часа!

— Започни с разпращане на кръстосвачи и ме дръж в течение къде и кога валят Нишките тук. Както ти каза, Нишките нямат разум. Дори в този нов ритъм, може би ще открием някаква зависимост във Валежите. — Ф’лар се намръщи към яркото слънце. Почваше да се поти в бойните си дрехи от уерска кожа, които бяха предназначени за въздушен бой и за студа в между.

— Хайде да обходим района заедно, Ф’лар — предложи неспокойно Т’бор. — Ф’нор, ще можеш ли и ти да се включиш? Ако пропуснем дори само една вкопка…

Той накара Орт да извика всички ездачи, дори уейр-учениците и им каза какво да търсят, споделяйки опасенията си с тях.

Целият боен отряд на Южния се разпръсна, ездачите летяха крило до крило и колкото се може по-близо до земята като преглеждаха блатистата местност чак до Челния Фронт на Валежа. Нито един ездач или животно не докладваха за вкопаване на Нишки в почвата или по растенията; нямаше нищо необичайно. Земята, над която бяха валяли спорите толкова скоро, сега бе абсолютно чиста.

Т’бор се обезпокои още повече, ала беше безсмислено да се оглежда още веднъж. Бойните ята се прибраха чрез между в Уейра, а ездачите на лечение в Южния се прибраха по въздух.

Когато Т’бор и Ф’лар кацнаха на двора на Уейра, покривите на холдовете, голата черна пръст и плочите на драконовите легла проблясваха през листата на гигантските фелисни и нискостеблените дървета. На голямата поляна до Уейр-залата, Придет бе протегнала криле и шия, докато поздравяваше своите уейр-партньори.

— Направи още едно кръгче, Мнемент! — каза Ф’лар на своя бронзов. Добре беше първо да овладее желанието си да напляска Килара, а и да даде възможност на Т’бор да я смъмри насаме. Той за пореден път съжали, че някога бе настоял пред Лесса да направят Килара Уейр-жена. Но на времето това беше единственото логично решение. Той искрено съчувстваше на Т’бор, въпреки че той успяваше да държи под контрол най-крайните й действия. Ала липсата на Кралица от Уейра й?… Да, но откъде можеше да знае Килара, че Нишките ще завалят по-рано от предвиденото? И все пак, къде е била, че да не чуе тревогата? Никой дракон не спеше чак толкова дълбоко.

Той продължи да кръжи докато и последните дракони се отправиха към уейрите си, когато изведнъж осъзна че никой не беше ходил в Амбулаторията.

— След бой с Нишки да няма нито един ранен?

— Това ми харесва! — отбеляза Мнемент.

Странно, но именно това най-много разстрои Ф’лар.

Но вместо да умува повече над случилото се, той прецени, че е време за кацане. Идеята да се скара с Килара не го привличаше, но досега не му бе останало време да каже на Т’бор какво бе станало на север.

— Казах ти — говореше навъсено Килара — че намерих люпило и Впечатих тази кралица. Когато се върнах, тук не бе останал никой, който да знае къде сте отишли. Знаеш, че Придет трябва да има координатите — тя се обърна към Ф’лар и очите й заблестяха. — Моите почитания към теб, Ф’лар от Бендън — и гласа й изведнъж стана гальовен, което накара Т’бор да настръхне и да стисне зъби. — Колко мило от твоя страна, че си летял с нас, когато Бендън има достатъчно свои проблеми.

Ф’лар не обърна внимание на насмешката и отсечено й кимна с глава.

— Виж моя гущер! Не е ли разкошна? — тя повдигна дясната си ръка и показа задрямалата златна кралица. Неотдавнашното хранене бе изуло коремчето й.

— Уайрънт бе тук и Бреке. Те знаеха — каза й Т’бор.

— Тя! — Килара отхвърли тази идея с нехайно свиване на рамене.

— Тя ми даде някакви глупави координати, навътре из западните блата. Нишките не валят…

— Но днес валяха! — извика Т’бор, а лицето му потъмня от гняв.

— Не думай!

Придет започна неспокойно да тръби, а суровото изражение на лицето на Килара се смекчи, когато тя се извърна да я успокои.

— Видя ли, разстрои я! Тя скоро ще се разгонва отново!

Т’бор изглеждаше опасно близо до нов гневен изблик, който като Уейр-водач не можеше да си позволи. Тактиката на Килара бе толкова прозрачна, че Ф’лар се учуди как мъжът е могъл въобще да си падне по нея. Дали нещата биха се оправили, ако Т’бор можеше да бъде изместен от някой от другите бронзови ездачи тук. Ф’лар се замисли, както и преди, дали да не организира вседостъпен полет за Придет следващия път. И все пак, той твърде много дължеше на Т’бор, задето успяваше да се справя с тази… тази жена. Подобна мярка би била оскърбление за него. От друга страна, може би някой от по-енергичните Старовремни бронзови, с ездач, на който не би му пукало от номерата на Килара и достатъчно заинтересован да поеме Водачеството тук, би успял да я държи по-изкъсо.

— Т’бор, картата на този континент е в залата на Уейра, нали? — попита Ф’лар, за да го разсее. — Бих искал да запаметя координатите на този Валеж…

— Не ти ли харесва моята кралица? — попита Килара, като пристъпи напред и натика гущера точно под носа на Ф’лар.

Малкото създание загубило равновесие от внезапното движение, впи острите си като бръснач нокти в ръката на Килара, пробождайки уерската кожа също толкова лесно, както Нишките пробиваха листата. Килара изпищя и тръсна ръка, като прогони огнения гущер. Малкото създание изчезна. Болезненият писък на Килара се превърна в яростен рев.

— Виж какво направи, глупак такъв! Изгони я!

— Не аз, Килара! — отговори Ф’лар със суров и студен глас. — Вземи си бележка, че понякога търпението на хората има своите граници!

— Моето също има граници, Ф’лар от Бендън! — извика тя, докато двамата мъже бързо се отправиха към залата. — Не ме предизвиквай! Чуваш ли? Не ме предизвиквай! — тя продължи да ругае, докато Придет, сега вече крайно възбудена, не я заглуши с жалните си стонове.

Двамата предводители на Уейрове първо проучиха внимателно координатите на Валежа на картата. Опитваха се да разберат къде другаде Нишките биха могли да валят, без да бъдат забелязани от никого на Южния континент. После жалбите на Придет заглъхнаха и поляната се опразни.

— Отново ще ни трябват хора, Т’бор — каза Ф’лар. — Трябва основно да се претърси този континент. О, аз съзнавам… — и той вдигна ръка, за да спре протеста на Т’бор — че ти просто нямаш достатъчно хора, макар че тук идват доста холдъри от нашия континент. Но Нишките могат да се прехвърлят през планини — той посочи южната планинска верига. — А ние не знаем какво става в тези неизследвани райони. Предположихме, че Нишките валят само по крайбрежието. Но ако веднъж се вкопаят, могат да си проядат път през цял един континент и… — той направи рязко движение с ръка. — Какво ли не бих дал, за да узная как Нишките са могли да валят незабелязано в онези блата в продължение на два часа и да не оставят и следа от вкопаване!

Т’бор изръмжа в знак на съгласие, ала Ф’лар усети че мислите му са насочени другаде.

— Твърде много те тормози тази жена, Т’бор. Защо да не направим вседостъпен следващия полет?

— Не! — и Орт повтори енергичния отказ на ездача си с рев.

Ф’лар удивено погледна Т’бор.

— Не, Ф’лар, аз ще я държа изкъсо! Ще гледам и аз да се владея! Но докато Орт може да лети с Придет, Килара е моя.

Ф’лар повече не можеше да гледа мъката по лицето на другия ездач.

— Добре е да знаеш и това — продължи Т’бор с мрачен глас. — Тя е намерила цяло люпило и го е занесла в някакъв Холд. Придет е казала на Орт.

— Кой Холд?

Т’бор уморено поклати глава:

— Тя не го харесва и затова не го е назовала по име. Освен това тя не обича и огнените гущери да се изнасят извън уейра им.

Ф’лар ядно отметна кичур коса от очите си. Това беше възможно най-лошото, което можеше да се случи. Дракон да е недоволен от своята ездачка! Всички разчитаха на това, че Килара е здраво свързана с Придет, защото така тя не би се поддала на егоизма, покварата и глупостта си.

— Придет няма да ме послуша — каза изведнъж Мнемент. — Няма да послуша и Орт. Тя е нещастна. Това не е хубаво.

Нишки валят, когато им скимне, огнени гущери в ръцете на холдъри, дракон недоволен от ездачката си и друг дракон, който дава акъл на ездача си! И Ф’лар си бе мислил, че има проблеми преди седем Оборота!

— Не мога да се занимая с всичко това сега, Т’бор. Моля те, назначи стражи и ме уведоми в мига, в който имаш новини от какъвто и да е род. Ако наистина откриеш друго люпило, бих ти бил много благодарен за няколко яйца. Уведоми ме също, ако малката кралица се върне при Килара. Съгласен съм, че създанието имаше причина да избяга, но ако са толкова плашливи и отиват в между толкова лесно, може да се окаже че не стават за нищо друго освен за галеничета.

Ф’лар възседна Мнемент и отдаде чест на Предводителя на Южния Уейр. И в това посещение нямаше нищо успокоително! Плюс това изгуби предимството да изненада Лордовете с огнените гущери. Всъщност, прибързаният подарък на Килара несъмнено би докарал още беди. Една Стопанка на Уейр да се меси в Холд при това необвързан с нейния Уейр? Той се надяваше, че тези създания нямаше да се окажат нищо повече от обикновени галеничета, така че нейната постъпка ще бъде омаловажена. Но все пак, оставаше психологическият ефект от тези миниатюрни дракончета, задето можеха да бъдат Впечатани от всякакви хора. Това би било ценен актив, който може да подобри връзките между Уейрове и Холдове.

Докато Мнемент се издигаше все по-нагоре, в по-студените нива, Ф’лар бе обзет от тревога най-вече за този Нишковалеж. Беше валяло. Беше дупчило листа и трева, имаше удавени във водата Нишки, а в същото време, ни следа от тях в тучната земя. Пясъчните червеи на Игън унищожаваха Нишките почти толкова успешно, колкото и агенотрия. Но пък ларви, навъдили се в гъстата черна блатна тиня! Те имаха много далечна прилика с регенериращите се червеи.

Той не можеше да напусне Южния, без да направи една последна проверка. Нареди на Мнемент да се прехвърли над западните блата. Бронзовият послушно го заведе точно до улея, който сам бе изкопал. Ф’лар се плъзна по рамото му и разтвори туниката си от уерова кожа, когато топлия лепкав блатен въздух се стовари върху му като дебело влажно наметало. Навсякъде около него се чуваха най-различни тихи клокочещи звуци, които по-рано не бе забелязал. Всъщност, тогава блатото беше забележително тихо, сякаш бе наказано да замлъкне под заплахата от Нишки.

Когато преобърна туфите трева до корените на плодното храстче, почвата се оказа чиста, а сивите корени леко олигавени. Като разрови пръстта на друго място, намери купчина ларви, но вече не толкова много като одеве. Задържа влажната буца в ръка, докато гледаше как личинките се гърчеха от светлината и въздуха. И точно в този миг видя, че по храста вече нямаше следи от обгарянията на Нишките. Обгореното бе изчезнало и над проядените места се образуваше фин слой, сякаш храста сам се лекуваше.

Нещо се загърчи в дланта му и той бързо хвърли калната буца, като затърка ръка в крака си.

Откъсна един лист — и тук следите от Нишки зарастваха.

Възможно ли е ларвите да са южняшкият еквивалент на северните пясъчни червеи?

Той се затича и скочи на гърба на Мнемент като улови юздите.

— Мнемент, върни се в началото на този Валеж. Това прави преди шест часа, слънцето трябва да е в зенит.

Мнемент не се възпротиви, но мислите му бяха ясни: Ф’лар е уморен, Ф’лар трябва да се върне в Бендън, да си почине, да поговори с Лесса. За един ездач скока в между времето беше труднопоносим.

Студът в между ги обгърна и Ф’лар бързо се загърна с туниката си, но не преди студа да проникне до мозъка на костите му. Той потрепери, но не само от физическото усещане за студ, когато те отново се появиха над димящото блато. След няколко минути на жаркото слънце, те се отърсиха от усещането за безмилостния студ. Мнемент се насочи на север, а после обърна право на юг.

Не се наложи да чакат дълго. Високо над тях, зловещата сивота която предвещаваше Нишковалеж затъмни небето. Колкото и често да бе виждал подобна картина, Ф’лар не можа да се отърси и сега от страха. Още по-трудно бе да гледа как тази далечна сива маса започва да се разделя в пасажи от сребристи Нишки. Да вижда как Нишките прояждат растителността, как съскат когато проникват в тинята! Дори Мнемент неспокойно се размърда, а крилата му потрепваха докато се бореше с желанието да се втурне и да гори тази древна заплаха. Но ето че и той гледаше как Челния Фронт тръгва на юг през блатото като сив дъжд на унищожението.

Без да чака заповед, Мнемент се приземи съвсем близо до Фронта. А Ф’лар се бореше с вътрешната си погнуса, която бе толкова силна, че той си помисли, че ще повърне. После обърна най-близката туфа, още димяща от проникването на Нишките. Ларвите — сега трескаво активни — се трупаха около корените. Докато държеше туфата вдигната, преялите личинки падаха на земята и неистово се вкопаваха в пръстта. Той остави тази туфа, разрови пръстта около най-близкия храст и видя сивите му усукани корени. Около тях също гъмжеше от ларви, които се скриваха при внезапния контакт с въздух и светлина. Листата на храста още пушеха от продупчването на Нишките.

Не съвсем наясно защо, Ф’лар коленичи, издърпа нова туфа и загреба шепа гърчещи се ларви, които уви в ръкавицата си и после я пъхна под колана си.

След това възседна Мнемент и му даде координатите на Работилницата на Водача на животновъдите в Керуун, чийто широки равнини се сливаха с предпланината, която продължаваше до масивните хълмове на Бендънската планинска верига.

Водачът на животновъдите Сограни — висок, плешив, жилав мъж с толкова малко плът по себе си, че кокалите му сякаш се крепяха от дантелените му тиранти, тесните кожени панталони и масивните ботуши, не показа особено задоволство от неочакваното посещение на Бендънския предводител.

Ф’лар бе посрещнат с подчертана любезност, дори с известно смущение от занаятчиите. Сограни, както изглежда, наблюдаваше раждането на добиче от новата кръстоска между бързоногата равнинна порода и масивния планински тип. Един слуга поведе Ф’лар към големия обор. Като се имаше предвид важността на събитието, Ф’лар реши, че е странно, задето никой не бе изоставил работата си. Той минаваше покрай безупречно чисти каменни кошари, добре поддържани градини, покрай парникови навеси и хамбари за инструменти. Ф’лар си спомни пълният хаос, който цареше при Ковача, но после се сети какви чудеса измисляше той.

— Искате да ме питате нещо, нали Предводителю на Уейр — попита Сограни като кимна рязко с глава, а после погледна запъхтяното животно в кошарата. — Какво има?

Поведението на човека бе толкова предпазливо, че Ф’лар се почуди какво ли бе сторил Д’рам от Иста, че да го разгневи.

— Водачът на Ковачите Фандарел предположи, че вие ще можете да ми дадете съвет, Майсторе! — отговори Ф’лар, а гласа му бе сериозен, докато любезно се обръщаше към Сограни.

— Водачът на Ковачите? — Сограни изгледа подозрително Ф’лар с присвити очи. — Защо?

Сега пък Фандарел какво е сторил, та да предизвика лошото отношение на Водача на Животновъдите?

— Натъкнах се на две странни явления, добри ми Майсторе. Първото — люпило от огнени гущери се е излюпило, а един от моите ездачи е бил наблизо и е успял да Впечати кралицата…

Очите на Сограни се разшириха от недоверие:

— Няма човек, който да може да хване огнен гущер!

— Съгласен съм, но може да Впечати. И той, разбира се, го е сторил. Ние смятаме, че гущерите са пряко свързани с драконите.

— Това не може да се докаже! — Сограни се изпъчи, като хвърли бързи погледи на помощниците си, които изведнъж си намериха работа далеч от Ф’лар и Майстора.

— Логически погледнато не може! Но общите характеристики са очевидни. Седем огнени гущери са били Впечатани на един бряг в Южния Уейр. Един от тях от моя Помощник-водач Ф’нор, ездач на Кант…

— Ф’нор? Човекът, който се е бил с онези крадливи Ездачи в Ковачницата?

Ф’лар преглътна раздразнено и кимна. Този достоен за съжаление инцидент бе възбудил неочаквано доброжелателство.

— Гущерите проявяват безспорни драконови черти. За нещастие, трябва да си останат в близост до този, който ги е Впечатил, иначе щях да донеса няколко за доказателство.

Сограни само изръмжа, но изведнъж бе станал по-благоразположен.

— Надявах се, че вие като Водач на животновъдите, може да знаете нещо повече за огнените гущери. Игън несъмнено гъмжи от тях…

Сограни го прекъсна като нетърпеливо махна с ръка:

— Не мога да си губя времето с хвъркати! Безполезни създания. Нито един от моите занаятчии не би…

— Имам всички признаци да смятам, че те могат да бъдат от огромна полза за нас. В края на краищата ако драконите са били създадени от огнени гущери…

— Невъзможно! — Сограни се загледа в него, а тънките му устни сякаш изразяваха твърдо отрицание на подобна вероятност.

— Е, не са били отгледани от уер-пазачи.

— Човек може да промени размерите, но само толкова. Може, разбира се, от голямо животно да направи още по-голямо и да подобри първоначалната порода — И Сограни махна към дългокраката крава. — Но от огнен гущер да отгледа дракон? Абсолютно невъзможно!

Ф’лар реши да не си губи времето по този въпрос и извади ръкавицата изпод колана си, като изсипа ларвите в другата си ръка облечена в ръкавица.

— Ето, сър. Виждали ли сте такива…

Реакцията на Сограни не закъсня. С уплашен вик той сграбчи ръката на Ф’лар и разсипа ларвите върху каменната настилка на обора. Ревейки да му донесат агенотрий, той затъпка гърчещите се ларви, сякаш те бяха олицетворение на злото.

— Как може, вие… драконов ездач… да донесете такава мръсотия в моя дом?

— Майсторе, владейте се! — озъби се Ф’лар, като сграбчи мъжа и го разтърси. — Те ядат Нишки. Също като пясъчния червей. Като пясъчния червей!

Сограни трепереше, като не сваляше поглед от ръцете на Ф’лар. Поклати яйцевидната си глава и лудостта бавно изчезна от погледа му.

— Само огън може да гори Нишките, драконови ездачо!

— Казах ви — рече студено Ф’лар. — Тези ларви ядат Нишки!

Сограни кръвнишки го изгледа:

— Те са отвратителни създания. Губите ми времето с тия глупости!

— Моите най-искрени извинения! — каза Ф’лар като отсечено се поклони. Ала човекът не схвана иронията му. Сограни се върна при кравата си, сякаш Ф’лар въобще не го беше прекъсвал.

Ездачът си тръгна, но докато надяваше ръкавиците си единия му пръст докосна влажното хлъзгаво тяло на една ларва.

— Да съм се срещнел с Водача на животновъдите, а?! — изропта той под носа си и като отхвърли услугите на слугата да го придружи до изхода, той напусна обора. Зад гърба му се разнесе мученето на добиче.

— Да, той развъжда животни, но не и идеи. Идеите са безполезни и са губене на време.

Докато той и Мнемент се издигаха, Ф’лар се зачуди колко ли проблеми си имаше Д’рам с този стар глупак.