Ан Маккафри
Походът на дракона (12)

Глава XI

Рано сутринта в Уейр Бендън

— Бих искал да ме предупредиш следващият път, когато решиш да променяш отново социалната и политическа структура на тази планета — каза Ф’нор на своя природен брат, когато влезе в Уейра на Кралицата в Бендън на следващата сутрин. По загорялото му усмихнато лице, разбира се, нямаше и следа от негодувание.

— Кой къде е сега?

— Т’бор е Предводител във Високите Хълмове, а Стопанката е Килара…

— Килара във Високите Хълмове? — Ф’нор колебливо погледна Ф’лар, който махна с ръка, за да спре протестите му.

— Да, разбира се, има някои неудобства. Всичките хора от Високите Хълмове с изключение на четиринадесет ездачи заминаха с Т’къл и Мерика. А повечето от хората на Уейр Форт пожелаха да останат…

Ф’нор се ухили злорадо:

— На бас, че на Мардра й е било трудно да го преглътне — той с очакване погледна Лесса, защото знаеше колко пъти тя бе превъзмогвала възмущението и негодуванието си от постъпките на Мардра. Лесса го погледна с учтиво безразличие.

— Значи П’зар изпълнява длъжността Предводител на Уейр, докато някоя Кралица лети.

— Имали възможност да организираме вседостъпен полет за някои Бронзови?

— Това е и моето намерение — отговори Ф’лар. — Обаче мисля, че най-големите от съвременните Бронзови не бива да участват в този полет.

— Тогава защо си назначил Н’тон за Помощник-водач? — попита изненадано Лесса.

Ф’лар се усмихна на своята партньорка:

— Защото докато някоя от кралиците на Форт лети в брачен полет Н’тон вече ще го познават и ще го възприемат като човек от Уейр Форт, а не като натрапник от Бендън.

Лесса сбърчи нос:

— Той няма много голям избор в Уейр Форт.

— Той е напълно способен да се грижи сам за себе си — отвърна Ф’лар с лукава усмивка.

— Е, ти май си подредил всичко, както на теб ти харесва — отбеляза Ф’нор. — Аз, обаче, съм възмутен, че ме изтегляте от Южния. Намерих едно многообещаващо люпило на гущерови яйца в едно южно заливче. Още не са достатъчно втвърдени, за да се пренасят без риск. Ако беше изчакал още няколко дни, щях… — той спря и седна на стола, който Лесса му посочи. — Кажи ми, Ф’лар, какво става с теб? Прекалено дълго си бил в между или що?

— Не, беше разпорен отгоре до долу — отвърна Лесса и погледна кисело Ф’лар. — Изключително трудно го задържам дори на стол. А мястото му е в леглото.

Ф’лар махна с ръка, докато тя мърмореше.

— Ако си… — Ф’нор се изправи със загрижено лице.

— Ако си… — подигра го Ф’лар, а погледът му показваше растящо раздразнение от неговата немощ и тяхното покровителствено поведение.

Ф’нор се засмя и отново седна.

— А Бреке ще ми казва, че аз съм бил опак пациент. Ха! Колко тежко си ранен? Чух най-различни приказки за онзи дуел, някои вече доста преувеличени, но не чух, че си бил клъцнат. На нашия род все на ножове ли ще му върви?! А пък другият бил въоръжен с касапски нож за уерови птици.

— И бе облечен в уерова кожа — додаде Лесса.

— Виж, Ф’лар, Бреке ме обяви годен да летя в между — и Ф’нор сви ръката си изцяло, ала много внимателно — Оценявам желанието ти да запазиш в тайна нараняването си, затова аз ще поема част от задълженията ти да обикалям тук и там.

Ф’лар се усмихна на ентусиазма на природения си брат.

— Едва си оздравял и вече си готов да се захващаш за работа, а? Е, захващай се тогава със задълженията си, защото нещата претърпяха промяна.

— Очевидно, о, Благородний!

Ф’лар се намръщи и ядно отметна един кичур от косата си.

— Не чак толкова. Видя ли Т’къл, когато той пристигна в Южния от Високите Хълмове?

— Не, нито пък ми се щеше. Но го чух! — Ф’нор сви десният си юмрук. — Бойните ята вече бяха тръгнали към вас в Игън, за да се бият с Нишките. А Т’къл заповяда на всички включително и на ранените да се изнесат от Южния до един час. Той конфискува това, което те не можаха да опаковат и да вземат със себе си. Даде ясно да се разбере, че Южният бил вече негово владение. И кръстосвачите му щели да искат парола, за да изгарят като Нишки всеки, от който не получат верния отговор. А някои от тия Старовременни дракони са достатъчно тъпи, за да го направят. — Ф’нор направи пауза. — Знаеш ли, напоследък забелязвам…

— Пристигнаха ли хората от Уейр Форт?

— Да, а Бреке прегледа Т’рон, за да се увери, че ще оживее след пътуването. — Ф’нор се намръщи.

— Ще живее ли?

— Да, но…

— Хубаво. Подозирах, че Т’къл ще реагира по този начин. За да сме сигурни, че в Игън, Иста и Южния Бол могат да се отглеждат огнени гущери, искам да намериш Манора и да й кажеш да ти даде нещо, в което да опаковаш онези яйца, които си намерил и да ги донесеш тук. Ще ни трябват всичките, които можем да намерим. Къде е малката ти Кралица? Знаеш ли, че се връщат на мястото, където са били хранени за първи път… — Грал? Тя е с Кант, разбира се. Чу Рамот да боботи от Люпилните Градини.

— Хм, да. За щастие яйцата й скоро ще се излюпят.

— И ще поканиш всички знаменитости на Перн, както правеше преди Старовремците да изкуфеят съвсем?

— Да. — Ф’лар отговори толкова категорично, че Ф’нор се направи на разтревожен. — Такава любезност би донесла повече полза, отколкото вреда. И това ще се превърне в обичайна процедура за всички Уейрове.

— Придума ли Водачите да назначат Ездачи в Холдовете и Работилниците? — очите на Ф’нор заблестяха, когато Ф’лар кимна.

— Можеш ли да се промъкнеш през патрулите, които Т’къл е поставил в Южния? — попита Ф’лар.

— Без проблем. Няма Бронзов, който Кант да не може да надлети. Което ми напомня, че…

— Хубаво, имам две поръчения за теб. Донеси онези яйца и помниш ли координатите на онзи Нишковалеж в западните блата?

— Разбира се, но исках да те питам…

— Видя ли ларвите в почвата там?

— Да…

— Помоли Манора да ти даде гърне, което хубаво се затваря. Искам да ми донесеш колкото се може повече от онези ларви. Знам, че не е много приятна работа, но не мога да ида сам и не искам… ъ… да се обсъжда.

— Ларви? Проект?

Мнемент избоботи за поздрав.

— Ще ти обясня по-късно — каза Ф’лар като посочи към входа на Уейра.

Ф’нор сви рамене и се изправи:

— Ще поема риска, о, Недостижимий! — после се усмихна, когато видя кръвнишкия поглед на Ф’лар. — Извинявай. Като повечето от Перн… поне северния…, т.е. аз… също ти вярвам — той шеговито отдаде чест на двамата и излезе.

— В деня, в който Ф’нор спре да те дразни, ще почна да се тревожа — каза Лесса като обгърна с ръце врата му. Тя подпря буза о неговата за миг. — Т’бор е — добави тя и се отдръпна от него, точно в момента, когато новия Предводител на Високите Хълмове влезе.

Човекът изглеждаше недоспал, но ходеше изправен и с вдигната глава, което позволи на Предводителя на Уейр Бендън да види тревогата, изписана на лицето му.

— Килара е… — започна Ф’лар, като си спомни, че тя и Мерон цялата предишна вечер си бяха говорили.

— Не Килара, а Т’къл е този, който се мисли за велик Предводител — каза Т’бор с крайно отвращение. — Веднага щом доведох хората си в Южния, накарах ятата да направят един бърз обход на района, за да се запознаят с координатите на местността. В Името на Първото Яйце, никак не обичам да гледам как някой бяга от драконовите Ездачи. Бяга и се крие! — Т’бор седна и машинално пое чашата клах, която Лесса му подаде. — Никъде нямаше ни сигнални огньове, ни охрана. Но имаше много следи от изгаряния. Явно ятата мърляво са се били с Нишките и те после е трябвало да бъдат горени на земята. Сякаш са се били учениците от Уейра. Затова се отбих в Тилек и поисках да се срещна с Лорд Отерел. — Т’бор тихо подсвирна. — Такова посрещане ми направиха, че ми се иска да ти разкажа за него. Едва не получих стрела в корема, докато убедя стражевия капитан, че не съм Т’къл. Че съм Т’бор и има промяна във водачеството на Уейра.

Т’бор дълбоко си пое дъх.

— Трябваше ми много време да успокоя Лорд Отерел, до степен, в която да мога да му обясня какво е станало. И ми се струва, — южнякът нервно погледна първо Лесса, а после и Ф’лар — че единственият начин да спечеля доверието му беше да му оставя един Дракон. Затова му оставих… един Бронзов и поставих две Зелени на пост в по-малките Холдове, които са до Залива. Поставих също ученици на наблюдателните хълмове из целия Холд Тилек. После накарах Лорд Отерел да ме придружи до Холда на Лорд Барген във Високите Хълмове. Така не се наложи отново да се разправям и с неговия страж. Бяха ми останали шест яйца от онова люпило, което Торик намери в Морския Холд и затова… дадох по две на всеки от Лордовете и две на Водача на Рибарите. Изглеждаше ми единственото разумно нещо, което можеше да се направи. Те бяха чули, че Лорд Мерон от Холд Набол имал едно… — Т’бор изправи рамене, сякаш за да понесе по-лесно укорите на Ф’лар.

— Постъпил си правилно, Т’бор — каза му сърдечно Ф’лар. — Постъпил си точно както трябва. Не би могъл да се справиш по-добре!

— Задето съм назначил Ездачи в Холдове и Работилници?

— Преди да изтече тази сутрин ще има Ездачи във всички Холдове и Работилници — ухили му се Ф’лар.

— И Д’рам и Г’нариш не са възразили? — Т’бор погледна невярващо към Лесса.

— Ами… — започна Лесса, но отговорът й бе спестен от влизането на въпросните Водачи.

Д’рам, Г’нариш и Помощник-водачът от Телгар влязоха първи, веднага след тях П’зар — временно изпълняващия длъжността Предводител в Уейр Форт. Помощник-водачът от Телгар се представи като М’рек — Ездач на Зигет. Беше дълъг като върлина, тъжен мъж с пясъчно руса коса приблизително на възрастта на Ф’лар. Когато те се настаниха на голямата маса, Ф’лар се опита да прозре настроението на Д’рам. Той още бе важен, тъй като сега бе най-възрастния от останалите Старовремци и ако ентусиазмът му от вчерашните събития се бе охладил и бе променил решението си, предложението, което Ф’лар се канеше да направи, можеше да умре още в зародиш. Той протегна дългите си крака под масата, за да се настани по-удобно.

— Помолих ви да дойдете тук рано, защото снощи нямаше възможност да говорим. Как е Р’март, М’рек?

— Почива си в Телгар, благодарение на Ездачите от Иста и Игън. — М’рек сериозно кимна към Д’рам и К’дор.

— Колко от Телгар заминаха на юг?

— Около десет, но са все стари Ездачи. Носеха повече вреда, отколкото полза, като тъпчеха главите на учениците от Уейра с глупости. А като говорим за глупости, Бедела се върна от Холд Телгар с някакви доста странни истории. Да сме ходили на Червената Звезда, някакви огнени гущери и говорящи жици. Казах й да млъкне. Уейр Телгар не е в настроение да слуша такива неща.

Д’рам изсумтя и Ф’лар бързо го погледна, но главата на Истанския Водач бе извърната към М’рек. Ф’лар улови погледа на Лесса и кимна едва забележимо.

— Имаше такъв разговор за експедиция до Червената Звезда — отвърна Ф’лар нехайно. От това, лицето на Телгарския Водач стана още по-печално. — Но сега имаме по-неотложни задачи. — Ф’лар внимателно се изправи. Нещо не го свърташе. — Лордовете и другите Занаятчии скоро ще дойдат тук, за да ги обсъдим. Д’рам, кажи ми честно, имаш ли нещо против да настаним Ездачи в Холдове и Работилници, докато успеем да съставим новия график на нишковалежите… Т.е. докато намерим друга надеждна форма на бързи комуникации?

— Не, Ф’лар, нямам възражения — бавно отвърна Предводителят на Уейр Иста без да поглежда никого.

— След вчерашните… — той спря и обърна глава, за да погледне тревожно Ф’лар. — Вчера, мисля че най-накрая осъзнах колко голям е Перн и колко нищожен е човек, тревожейки се за това, което трябва да има, забравяйки това, което вече има. Или какво трябва да стори. Времената са се променили. Не бих казал, че ми харесва. Перн е станал толкова голям, а ние Старовремците се опитваме да го направим отново малък защото, предполагам, сме били малко уплашени от всичко, което става. Помниш, че ни бяха нужни само четири дни за да се пренесем четиристотин Оборота във времето. Това е твърде много време… твърде много, за да може един човек да се приспособи. — Д’рам несъзнателно поклащаше глава. — Мисля, че ние се придържахме към старите си разбирания, защото всичко което виждахме — от онези големи гори до стотиците нови Холдове и Работилници — бе познато и в същото време… толкова различно. Т’рон не бе лош човек, Ф’лар. Не казвам, че съм го познавал добре. Всъщност, никой от нас не познаваше добре другите. Знаеш, че през повечето време си стояхме в Уейровете и си почивахме в паузите между Нишковалежите. Но драконовите Ездачи са си… драконови Ездачи. За един драконов Ездач да тръгне да убива друг… — Д’рам поклати бавно глава.

— Ти можеше да го убиеш. — Д’рам погледна Ф’лар право в очите. — Но не го направи. Отиде да се биеш с Нишките над Холд Игън. И не си мисли, че не знам, че ножа на Т’рон те е улучил.

Ф’лар започна да се отпуска.

— Всъщност почти ме разпори на две.

Д’рам отново изсумтя, но когато се облегна на стола си, леката усмивка, която се появи на лицето му, показа одобрението му към Ф’лар.

Мнемент информира Ездача си, че всички пристигат наведнъж и ще е нужна вече по-голяма тераса. Ф’лар тихо изруга под носа си. Разчиташе, че ще разполага с повече време. Не можеше да поставя в опасност крехкото съгласие с Д’рам, като го притиска с неприятни за него нововъведения.

— Не мисля, че в днешно време Уейровете могат да останат независими — каза Ф’лар, като заряза гръмките слова, които бе репетирал. — Преди седем Оборота почти загубихме Перн, защото Ездачите бяха прекъснали контакта с останалия свят. Видяхме какво става, когато един Ездач загуби контакта с друг Ездач. Необходими са вседостъпни любовни полети, размяна на Бронзови и Кралици между Уейровете, за да се подсили и подобри расата. Трябва да въртим ятата от Уейр на Уейр, така че Ездачите да опознават териториите на другите Уейрове. Човек става небрежен, когато язди само над земи, които много добре познава. Необходими са публични Впечатвания.

Всички чуха боботенето за поздрав, а после и тропота на ботуши в коридора.

— Уейр Иста вчера последва Бендън — прекъсна го Д’рам, а усмивката му бавно озари тъмните му очи. — Но внимавай кои точно традиции ще нарушаваш. Някои не могат да бъдат пренебрегнати безнаказано…

Когато Лордовете и Занаятчиите влязоха в Уейра, всички се изправиха. Първи се появиха Лорд Асгенар, Водачът на Ковачите — Фандарел и неговия дърводелец Бендарек. Лорд Отерел от Тилек и Мерон от Набол с кряскащия гущер върху ръката си, влязоха заедно, но Отерел незабавно се насочи към Фандарел. Атмосферата стана напрегната, а във въздуха витаеха въпросите останали без отговор предишната вечер. Веднага щом повечето се събраха, Ф’лар ги поведе към Съвещателната Зала. След като Предводителите насядаха около него с лице към Лордовете и Занаятчиите, Лорд Ларад от Холд Телгар се изправи.

— Предводителю на Уейр, установи ли къде ще е следващия Нишковалеж?

— Точно където го очаквате и вие, Лорд Ларад, в западните равнини на Телгар и Руат. — Ф’лар кимна към Литол — Опекуна на Лорда от Руат. — Вероятно по-късно днес. Сега там са ранните часове на деня и ние не възнамеряваме дълго да ви задържаме тук…

— Колко време ще останат Ездачите при нас? — попита Лорд Корман от Керуун като погледна многозначително Д’рам, който седеше отляво на Ф’лар.

— Докато се изгради ефикасна система за комуникации между Холдове, Занаяти и Уейрове.

— Ще ми трябват хора! — избоботи Водача на ковачите Фандарел от далечното си кътче в ъгъла. — Наистина ли толкова много ви трябват онези огнехвъргачки, за които ми вадите душата?

— Не и ако драконовите Ездачи идват, когато ги повикаме — отговори му Лорд Сангел от Южния Бол, лицето му бе сурово, а в гласа му се долавяше горчивина.

— Телгар готов ли е за бой днес? — попита Лорд Ларад, като продължи да стои прав.

М’рек, Помощник-водачът на Телгар се изправи, хвърли колеблив поглед към Ф’лар, прочисти си гърлото и после кимна.

— Уейрът Високите Хълмове ще лети с Ездачите на Телгар! — каза Т’бор.

— И Иста! — добави Д’рам.

Това неочаквано единодушие предизвика одобрителен шепот сред събралите се, докато Лорд Ларад сядаше.

— Ще трябва ли да изгорим горите? — Лорд Асгенар от Лемос се бе изправил на крака. Тихият му въпрос прозвуча като молба на един горд човек.

— Драконовите Ездачи горят Нишки, а не гори! — отговори кротко Ф’лар, но в гласа му се долавяше метална нотка. — Има достатъчно Ездачи — и той посочи към Предводителите от двете си страни — които да защищават горите на Перн…

— Не това е най-важното, Бендън, и ти го знаеш — извика Лорд Гроге и се изправи, а очите му изпъкнаха още повече. — Аз казвам — преследвайте Нишките на самата Червена Звезда. Достатъчно време бе пропиляно. Все повтаряте, че вашите Дракони ще идат навсякъде, когато им кажете.

— Един Дракон трябва да има представа за мястото, където отива! — запротестира Г’нариш, Водача на Игън и възбудено скочи на крака.

— Не ме будалкай, млади човече! През онзи далекогледен уред, вие ще видите Червената Звезда така ясно… — и Лорд Гроге протегна напред свития си юмрук — както и юмрука ми! Идете до източника! Идете до източника!

Д’рам също се изправи до Г’нариш, като със своите ядосани аргументи увеличи настаналото объркване. Един Дракон изрева така силно, че оглуши всички за миг.

— Ако това е желанието на Лордовете и Занаятчиите, — каза Ф’лар — тогава ще организираме експедиция и ще тръгнем още утре. — Той усети, че Д’рам и Г’нариш се бяха извърнали и потресени го гледаха. Видя Лорд Гроге да се наежва подозрителен, но пък вече бе привлякъл вниманието на цялата стая. Заговори бързо и ясно:

— Ти си видял Червената Звезда, Лорд Гроге. Можеш ли да ми опишеш земните масиви? Би ли пресметнал какъв район трябва да прочистим, да речем, колкото северния континент? Д’рам, би ли се съгласил, че ще отнеме тридесет и шест часа, за да стигнем дотам. Или повече? Хм! Ще трябва да летим крило до крило, след като няма да можем да разчитаме на подкрепа от наземните отряди. Това значи, че ще ни трябват Драконови тежини огнен камък. Водачо на миньорите, искам да знам точно какви припаси сте добили и са на разположение! Бендън съхранява около пет Драконови тежини на склад през цялото време, другите Уейрове също толкова. Затова ще трябва да изразходим всичко, с което разполагаме. Ще ни е нужна всяка огнехвъргачка на континента. Драконови Ездачи, аз признавам, че не е сигурно дали можем да прекосим такова разстояние без вреда за самите нас или за Драконите. Но допускам, че след като Нишките оцеляват на нашата планета, възможно е ние да оцелеем на тяхната. Обаче…

— Достатъчно! — изрева Лорд Гроге от Форт, лицето му бе зачервено, а очите му щяха да изхвръкнат от орбитите си.

Ф’лар твърдо го погледна, за да разбере този сприхав Лорд, че не го подиграва; че той — Ф’лар говори сериозно.

— Ако искаме да постигнем нещо на Червената Звезда, Лорд Гроге, ще трябва да оставим Перн напълно незащитен. Не бих могъл съзнателно да дам заповед за такава експедиция, сега след като виждам колко сложно ще бъде. Надявам се, ще се съгласите, че е далеч по-важно сега да осигурим защита на това, което имаме. — По-добре да рискува гордостта на Гроге, ако е необходимо, за да потуши тази преждевременна амбиция, която винаги ще е повод за ропот от недоволните. Не можеше да си позволи да подмине такъв важен спорен въпрос. — Искам добре да огледам Червената Звезда преди да предприема подобно рисковано начинание Лорд Гроге. Другите Водачи биха искали същото. Мога да ти обещая, че веднъж щом сме способни да различим някакви координати, приемливи за Драконите, ще изпратим група доброволци да изследват на място. Често съм се чудил, защо досега никой не е ходил там. Или ако е, какво се е случило — при тези думи гласа му се бе снишил и в Залата за един дълъг миг не се чу друг звук.

Огненият гущер на ръката на Мерон неспокойно изкряска и накара всички да подскочат.

— Вероятно Архивната кожа, в която е описано това е повредена — каза Ф’лар и повиши глас до степен, която да заглуши неспокойните покашляния. — Лорд Гроге, Форт е най-старият Холд. Възможно ли е вашите вътрешни галерии да крият съкровища, които да можем да използваме?

В отговор Гроге отсечено кимна с глава, после рязко седна, загледан право пред себе си. Ф’лар се почуди, дали не бе отчуждил човека безвъзвратно от себе си.

— Не мисля, че някога въобще съм оценявал докрай грандиозността на подобно начинание — провлачи замислено Корман от Керуун.

— Пак ни изпревари, а, Бендън? — попита Лорд Ларад с унила усмивка.

— Не бих казал, Лорд Ларад — отвърна Ф’лар. — Унищожението на Нишките при техния източник е занимавало драконовите Ездачи от Обороти насам. Зная каква територия може например да покрие един Уейр, колко огнен камък отива за един Валеж. Естествено ние — и той посочи към другите Водачи — разполагаме с информация, която не е била достъпна за вас, както вие пък за разлика от нас можете съвсем точно да кажете колко гости можете да нахраните на едно пиршество — това предизвика смях у мнозина.

— Преди седем Оборота ви събрах, за да подготвим заедно защитата на Перн срещу тази древна напаст. И, за да оцелеем бяха нужни драстични мерки. Преди седем Оборота условията бяха далеч по-сложни от сегашните и всички ние сме виновни за недоразуменията, които ни отклониха от важната работа. Нямаме време за губене, за да определяме кой крив и кой прав. Все още сме на благоволението на Нишките, макар че сме по-добре подготвени да се справяме с тях.

— Преди време открихме някои отговори в старите Архиви благодарение на помощта на Водача на тъкачите Зърг, Водача на фермерите Андемон, Водача на Менестрелите Робинтън и способностите на Водача на ковачите Фандарел. Знаете и какво открихме в изоставените стаи на Бендън и Уейр Форт — предмети, които са били изработени преди много Обороти, преди да бъдат загубени тези умения и технологии. Честно казано — и Ф’лар внезапно се усмихна. — Доста повече бих разчитал на уменията и технологиите, които ние в нашето Време можем да разработим.

Това бе посрещнато с одобрителен шум.

— Говоря за умението да работим заедно. Това е качество, което може да ни помогне да преодолеем условните граници на обществено положение, занаят и собственост. Защото ние трябва да се учим повече един от друг и то не само защото никой от нас не би оцелял, ако остане сам!

Той не можа да продължи. Половината от хората скочиха на крака и започнаха да го аплодират. Д’рам си подръпваше ръкава, Г’нариш се препираше за нещо с Телгарския Помощник-водач, чието изражение беше печално нерешително. Ф’лар хвърли бегъл поглед към Гроге, но някой после се изправи на пътя му. Лордът на Форт също бе развълнуван, което бе по-добре от явен антагонизъм. Робинтън улови погледа му и се усмихна окуражително, така че, Ф’лар нямаше друг избор освен да ги остави да се размотават. Те можеха също толкова добре да повлияят един на друг с ентусиазма си, вероятно с по-голям ефект и от най-добре подбраните аргументи. Той се огледа за Лесса и я видя да се измъква към коридора, където се спря очевидно предупредена за нечие пристигане.

Ф’нор се появи на входа.

— Имам яйца от огнени гущери — извика той. — Яйца от огнени гущери! — и се втурна в стаята, а пред него се отвори пътечка, която стигна до съвещателната маса.

Настъпи тишина, докато той внимателно постави тежкия филцов вързоп и триумфално огледа Залата.

— Откраднати под носа на Т’къл. Тридесет и две!

— Е, Бендън — попита Сангел от Южния Бол в напрегнатата тишина. — Кои ще са облагодетелстваните сега?

Ф’лар се направи на изненадан:

— О, Лорд Сангел, вие трябва да решите това — и той посочи с ръка Лордовете.

Явно никой не беше очаквал подобно нещо.

— Ние, разбира се ще ви предадем това, което знаем за тях и ще ви напътстваме при тяхното обучение. Те са нещо повече от галеничета или украшения — и той кимна към Мерон, който се наежи, изпълнен с подозрение, а неговия Бронзов изсъска и неспокойно разпери крила. — Лорд Асгенар, ти вече имаш две гущерови яйца. Разчитам на теб да си безпристрастен. Т.е., ако и Лордовете споделят моето мнение.

Веднага щом те се впуснаха в препирни, Ф’лар излезе от съвещателната Зала. Имаше доста работа тази сутрин, но би я свършил по-добре, ако си починеше малко. А и яйцата щяха да отвлекат вниманието на Лордовете и Занаятчиите и така нямаше да забележат неговото отсъствие.