Емилиян Станев
През води и гори (17)

Смъртта на чичо Рунтавелко

Когато бялката скочи на дъба, където играеха няколко млади катерици, чичо Рунтавелко се беше заловил да направи таен склад за през зимата.

Понеже се боеше, че зимата ще бъде продължителна и тежка, старият катерик реши да се запаси с много храна. Това лято из гората се намираха изобилно лешници, буковият жълъд покриваше земята, а и орехите, които растяха доста надалече оттук, бяха родили много.

Чичо Рунтавелко бе избрал едно скрито място за склад. То се намираше в корена на паднал от старост бук, където имаше голяма плоча. Катерикът огледа мястото преди седмица и то му хареса. Беше достатъчно сухо — храната нямаше да изгние. Беше и наблизо до дъба. Освен това остатъкът от дънера щеше да запази склада от снеговете, тъй че лесно можеше да се извади оттам всичко, което се намираше вътре.

Като вярваше, че Бързоходко ще бъде осторожен и добре ще пази младите катерици, чичо Рунтавелко се залови да изкопае една малка дупка под плочата. Викът на младата катерица го сепна. Той се измъкна изпод плочата и с големи скокове се завтече към дъба. В залисията връхлетя право на бялката и я ухапа с яките си зъби. Но бялката беше по-силна и много по-пъргава. Тя остави младата катерица, обърна се към него и му нанесе дълбока рана на врата. Старият катерик падна от дървото и с последни сили се промъкна в хралупата на стария дъб.

Появата на бухала прогони бялката, ала нападнатата от нея катерица стана жертва на страшната птица, която я отнесе в гората.

Чичо Рунтавелко не знаеше какво бе станало след неговото раняване. Той позна Бързоходко и се успокои. Беше окървавен и отслабнал от изтеклата кръв. Знаеше, че ще умре, но в тия минути не мислеше за себе си, а за младите катерици.

— Иди им кажи да дойдат при мене — каза той на Бързоходко. — Викни Гина-Катина и най-старите. Преди да умра, трябва да им дам няколко съвета.

Разтреперан от жалост и мъка, Бързоходко изтича към дъба да изпълни заръката на чичо Рунтавелко.

Той завари катериците силно разтревожени и опечалени. По-младите бяха избягали на най-високите клони на дъба, а старите стояха надолу с главите, платно прилепени към дървото. Така те приличаха на китки мъх, закачени там от ветровете.

Бързоходко очакваше те да се нахвърлят върху него с укори. Но катериците не му обърнаха никакво внимание, макар че го виждаха съвсем ясно под светлината на пълния месец. Ала щом им каза, че чичо Рунтавелко е ранен и че ги вика при себе си, те скочиха от дървото и се натрупаха край него.

Гина-Катина и три други стари катерици, синове на чичо Рунтавелко, изтичаха към хралупата, където лежеше старият катерик. Там те се наведоха над него, за да изслушат последните му съвети. Бързоходко застана смирено при входа на хралупата.

Преди да умре, чичо Рунтавелко ги помоли да продължат работата му в склада и да натрупат там колкото могат повече запаси за през зимата.

— Тя ще бъде тежка и продължителна — каза той. — Това ми съобщиха паяците. Тая есен много рано ще откъснат своите паяжини и ще се скрият в пукнатините на дърветата. По тоя въпрос говорих и с враните, чиито предвиждания винаги са се сбъдвали. Дори нашият враг, бухалът, знае това, защото често се обажда из гората. Живейте в мир помежду си и взаимно се пазете. А утре, когато сойките се пробудят, съобщете им за станалото през нощта. Те ще разнесат тая вест между всички птици из гората и бухалът ще бъде наказан. Към мирните птички ще се присъединят и дневни хищни птици — соколи, ястреби и прочее, — защото бухалът е омразен на всички…

Чичо Рунтавелко едва имаше сили да свърши своите напътствия. Той затвори черните си очи, потрепера и умря.

Катериците се пръснаха с жални писъци из гората. Бързоходко остана сам. Никой не го погледна, сякаш той не беше там. Натъжен от смъртта на стария катерик, таралежът тръгна безцелно из гората…