Нора Робъртс
Смърт край Змийската река (25)

25.

Изпи три чаши вино, което обясняваше веселото й настроение и закачливостта й. Почувства се толкова добре, че когато излязоха от колата пред дома на Броуди, се метна на гърба му и започва да го хапе по ухото.

Той бе изпил само една и внезапната атака го накара да изпусне ключовете си.

Рийс се изсмя, когато Броуди се наведе, за да ги вземе, без да я изпусне от гърба си.

— Хммм! Силен мъж!

— Кльощава жена.

— Бях още по-кльощава — започна тя да разкопчава ризата му още преди да стигнат до вратата. — Отнеси ме в леглото.

Броуди едва не падна по стълбите, когато Рийс впи зъби във врата му.

— Ще трябва да престанеш с това — каза той задъхано. — След около два-три часа.

Отнесе я до леглото и я метна. Рийс полетя с писък и се просна на дюшека с доволен смях. След миг Броуди бе върху нея и събличаше ризата й. Дръпна я надолу и стегна ръцете й като с въже. Тя ахна, но устните му се впиха в нейните със собственическо чувство, което я изпълни с безпомощна възбуда.

— О, Господи! Не мога…

— Ти започна — прекъсна я той като смъкна презрамките на сутиена и започна да я целува по гърдите.

Рийс потръпна и изстена, когато Броуди пъхна ръка под джинсите й. При първия й вик, той захапа зърното й. Бедрата й се раздвижиха лудо под ръцете му.

— Викай колкото си искаш — прошепна той. — Никой, освен мен няма да те чуе.

Тя завика, когато Броуди й достави лудо удоволствие с езика, зъбите и пръстите си. Дивите й викове я стреснаха. Не можеше да го спре. Пръстите на прикованите й ръце се забиха в леглото, сякаш да я задържат върху него. За първи път от години чувството за безпомощност я възбуждаше, вместо да я уплаши.

Ако това бе полудяло виенско колело, този път не искаше да слезе от него. Искаше да се завърти по-бързо, да полети.

Броуди дръпна ризата й настрани и тя се търколи на леглото заедно с него, полудяла от желание да докосва, да дава и получава удоволствие.

Изстена, когато той вдигна ръцете й над главата и стисна пръстите й в решетките на таблата.

— Дръж се здраво — нареди й и проникна в нея.

Стори й се, че преживява земетресение, бурна смесица от възбуда, сила и скорост. Държеше се здраво за таблата, уплашена, че ще се разпадне на парчета от страст.

След миг обви ръце около врата на Броуди, за да полетят заедно.

И тялото и умът се отпуснаха изтощено. Ръцете й се плъзнаха настрани, премалели от умора. Едва усещаше тежестта на Броуди върху себе си, сякаш се бяха слели в едно.

Сърцето му, което биеше ускорено, се превърна в центъра на света й.

Броуди се размърда и тя се опита да го спре. Той се търколи по гръб и вплете пръсти в нейните. Рийс отпусна глава на рамото му.

 

 

Той наблюдаваше къщата, застанал сред сянката на дърветата. Гледаше прозореца на спалнята, осветена от луната. Забеляза движение зад стъклата.

Знаеше, че е прекалено рано за сън. Но никога не бе прекалено рано за секс. Можеше да ги изчака. Търпението беше жизнено необходимо за успеха и оцеляването.

Бе планирал няколко варианта. Те също бяха жизненоважни за постигането на целите му. И щеше да ги приспособи към каквато възможност му се предоставеше.

Рийс не се бе уплашила толкова лесно, както бе предполагал. И както се бе надявал, че ще стане. Затова той се приспособи. Вместо да избяга от града, тя изглеждаше твърдо решена да се установи тук. Е, щеше да се справи с това.

Предпочиташе бягството й, но животът му бе пълен с предпочитания, повечето от които не се осъществяваха. Ала твърдо възнамеряваше да запази осъществените незасегнати.

В спалнята светна и той се вгледа.

Видя Рийс през прозореца. Тя се протегна гола, очевидно доволна от секса.

Кръвта му не закипя при гледката. Все пак, не беше някакъв си смотан воайор. А и Рийс не беше от неговия тип жени. Прекалено кльощава и странна. Почти не гледаше на нея като на жена.

Рийс беше пречка. И нещо като проект. А той обичаше проекти.

Видя я да се смее, докато обличаше риза. Очевидно ризата на Броуди, тъй като бе огромна за нея.

Загледа я как отива до вратата, спира и подхвърля нещо през рамо.

Той реши да приспособи плана си към възможността.

 

 

— Първо вода — повтори Рийс. — Ще умра от жажда.

— Чух, че под душа имало вода.

— Няма да се пъхна под душа с теб. Ще ме изкушиш, а организмът ми трябва да се рехидратира. А и мога да приготвя нещо набързо, докато се изкъпеш.

— Нещо като храна ли?

— Реших, че хлябът и сиренето няма да ти стигнат, особено след бурния секс. Ще забъркам една китайска манджа.

Доволното изражение на Броуди се замени с намръщена гримаса.

— Каза храна, а не зеленчуци.

— Ще ти хареса, не се безпокой.

Отпусната и щастлива след бурния секс, Рийс едва не излетя от стаята. Реши да нареже няколко филета от пилешките гърди, които бе замразила в марината, да ги задуши с чесън, лук, броколи, моркови и карфиол. Да ги сервира с ориз и джинджифилов сос.

Със сигурност щеше да му хареса. Щеше да е хубаво да има и кестени, но какво да се прави — налагаше се да се задоволи и с малкото.

Разтърка гърлото си и си помисли, че ще изпие три литра вода. И нищо чудно, след като се бяха нахвърлили един върху друг като животни. Великолепно.

Сигурно щеше да открие синини на най-неочаквани места по тялото си, но и Броуди не се бе измъкнал безнаказано. Мисълта я накара да спре и да затанцува. Нави ръкавите на ризата и влезе в кухнята.

Запали лампата, застана до хладилника и се нахвърли върху водата като камила в пустинята.

Леко почукване я накара да погледна към прозореца над мивката.

Видя силуета му. Рамене, покрити с черно палто, глава, покрита с оранжево кепе. Слънчеви очила, тъмни като нощта, скриваха лицето му.

Рийс ахна, отстъпи назад и се спъна. Шишето с вода излетя от ръката й, падна и се разплиска по плочките и босите й крака.

Искаше да изпищи, но гърлото й бе стегнато от шок и страх.

Силуетът изчезна. Тя остана вцепенена на мястото си, като се опитваше да си поеме дъх и да събере мислите си.

Внезапно видя как дръжката на вратата се раздвижи наляво-надясно.

Този път изпищя, втурна се към плота и грабна огромния готварски нож. Продължи да пищи и да стиска ножа, докато отстъпваше назад.

Вратата се отвори и тя побягна.

Броуди стоеше под душа, когато чу вратата на банята да се отваря с трясък. Дръпна лениво завесата и се вторачи в Рийс, която стискаше огромен нож, притиснала гръб към вратата.

— Какво, по дяволите… — започна той.

— Той е в къщата! В къщата е! През задната врата! В кухнята е!

Броуди бързо спря водата и грабна хавлия.

— Стой тук — нареди й.

— Той е в къщата.

Броуди уви кърпата около кръста си.

— Дай ми ножа, Рийс.

— Видях го.

— Добре. Дай ми ножа — повтори той като се опита да го издърпа от ръцете й. — Стой зад мен — добави, променил решението си да я накара да се заключи в банята. — Първо ще отидем в спалнята, където има телефон. Когато се уверя, че наоколо е чисто, ще се заключиш вътре и ще се обадиш в полицията. Разбра ли?

— Да. Не отивай — стисна ръката му и се вторачи уплашено във вратата. — Не слизай долу. Не слизай долу.

— Тук ще бъдеш в безопасност.

— Ами ти… ти…

Броуди поклати глава и я бутна зад себе си. Стисна ножа и бързо отвори вратата. Не видя нищо. Чуваше само задъханото дишане на Рийс.

— Той спусна ли се след теб? — попита Броуди.

— Не. Не знам. Не. Беше там, а аз грабнах ножа и побягнах.

— Стой до мен.

Влезе в стаята, огледа се, затвори и заключи вратата. После претърси под леглото и в гардероба — единствените две места, където според него някой можеше да се скрие. Доволен, пусна ножа, за да си обуе джинсите.

— Обади се на ченгетата, Рийс.

— Моля те, не слизай долу. Той може да има пистолет. Може… Не ме оставяй тук.

Броуди се извърна към нея, опитвайки се да потисне желанието си да се втурне надолу.

— Не те оставям. Ще се върна след няколко минути.

Остави ножа на леглото и взе бейзболната си бухалка от гардероба.

— Заключи вратата след мен. И се обади на ченгетата. — Не му се искаше да я оставя сама, особено когато беше толкова уплашена. Но човек трябваше да защитава собствеността си.

Вероятно мръсникът отдавна бе изчезнал, помисли си, докато проверяваше кабинета си. Но все пак трябваше да се увери, че в къщата няма никой.

Трябваше да се увери, че Рийс е в безопасност.

Влезе в банята. Онзи можеше да се е пъхнал там, когато влязоха в спалнята. Вдигна бухалката и бързо огледа помещението. Почувства се глупаво, въпреки че трепереше от нерви. Убеден, че вторият етаж е чист, той тръгна надолу по стълбите.

 

 

Рийс се вторачи ужасено във вратата. Метна се на леглото и грабна телефона.

— Деветстотин и единайсет. Какво има?

— Помощ! Имаме нужда от помощ. Той е тук.

— Какъв вид… Рийс? Рийс Гилмор ли се обажда? Рийс, Ханк е. Какво става? Ранена ли си?

— Броуди. Вилата на Броуди. Той я уби и е тук. Побързайте.

— Остани на линия. Искам да останеш на линия. Веднага ще изпратя някого. Стой там спокойно.

Трясък от долния етаж я накара да изпищи и изпусне телефона. Изстрел ли беше това? Истински или само въображаем?

Ужасена, Рийс грабна ножа.

Не беше заключила вратата. Но ако я заключеше, Броуди щеше да е от едната страна, а тя — от другата. Можеше да е ранен. Можеше да умре, а тя да не направи нищо.

Джини бе умряла, тъй като тя не направи нищо.

Скочи на крака и се олюля. Струваше й се, че плува из гъст сироп, който запушваше ушите, носа и очите й. Приближи се до вратата и чу стъпки по стълбите.

Този път щяха да я намерят. И веднага щяха да разберат, че не е мъртва. А тогава щяха да я довършат.

— Рийс, всичко е наред. Отвори вратата.

— Броуди — извика тя облекчено. Отвори вратата и отново се олюля.

— Всичко е наред — повтори той като се протегна да вземе ножа от ръката й. — Изчезнал е.

Пред очите й се завъртяха петна. Броуди я сложи да седне и натисна главата й между коленете.

— Престани. Дишай спокойно.

Гласът му проникна приглушено през бученето в ушите й.

— Мислех… чух…

— Подхлъзнах се. Кухненският под беше мокър. Съборих стола. Продължавай да дишаш.

— Не си прострелян. Не си прострелян.

— Приличам ли на прострелян?

Тя бавно повдигна глава.

— Не бях сигурна кое е истинско и кое става само във въображението ми. Не знаех къде съм.

— Тук при мен си, а аз съм до теб. Той изчезна.

— Видя ли го?

— Не. Страхливецът избяга. Запомни това — хвана ръката й. — Той е страхливец.

Броуди чу сирените, но не отмести поглед от очите й.

— Идва кавалерията. Облечи се.

Рийс нахлузи дрехите си, слезе долу и откри задната врата отворена. Навсякъде светеше. Чуваха се множество гласове. Търсейки успокоение в реда, побърза да направи кафе, после избърса мокрия под.

Запари чай и сложи чаши, мляко и захар на масата. Броуди се появи заедно с Дени.

— Кафе, Дени?

— Нямам нищо против. Ще дадеш ли показания, Рийс?

— Да, както обикновено ли искаш кафето?

— Моля?

— С мляко и две бучки захар?

— Да, благодаря — кимна Дени и се почеса по ухото. — Помниш подробности. Можем ли да седнем? — настани се той до масата и извади бележника си. — Ще ми разкажеш ли какво стана?

— Слязох долу. Бях жадна и се канех да приготвя вечеря. Броуди беше под душа.

Тя сипа кафето и погледна Дени. Забеляза, че е леко изчервен. Вероятно Броуди му беше казал какво бяха правили, преди тя да слезе долу.

— Взех шише вода от хладилника — продължи като остави чашата на масата. — Чух нещо като леко потропване по прозореца. Погледнах и го видях.

— Какво точно видя?

— Мъж. С черно палто, оранжево кепе, тъмни очила.

— Можеш ли да го опишеш?

— Беше тъмно — предпазливо отговори тя. — Кухненската лампа се отразяваше в стъклото. Не го видях ясно. После той се отдръпна и тогава видях дръжката на вратата да мърда. Чух я да се завърта. Грабнах ножа от плота. Вратата се отвори и той застана на прага. Просто стоеше. Избягах на горния етаж.

— Височина? Тегло? Цвят?

Рийс затвори очи. Мъжът й се бе сторил огромен, но бе зашеметена от страх.

— Бял, бръснат. Не съм сигурна. Беше тъмно, всичко стана адски бързо, а и бях невероятно уплашена.

— Той каза ли нещо?

— Не — отговори тя и подскочи при звука на идваща кола.

— Това сигурно е шерифът — успокои я Дени. — Ханк му се обади, след като ме изпрати тук. Ще изляза да му обясня какво е станало.

Рийс седна и отпусна ръце в скута си.

— Жалка история, нали? Той стоеше до вратата, а сега не мога да обясня как изглеждаше.

— Беше тъмно — утеши я Броуди. — А и предполагам, че е стоял в сянката. Лампата е блестяла в очите ти. И си била уплашена. Помниш ли какво ти казах за него?

— Че е страхливец — вдигна глава тя. — И знае как да ме уплаши. Те няма да ми повярват, Броуди. За тях съм истерична жена, която получава халюцинации. Ти и Дени не намерихте нищо навън. Никаква улика или следа.

— Така е. Той е внимателен.

— Но ти ми вярваш, нали? — Тя си пое дъх. — Когато бях сама горе, ми се стори, че чувам изстрел. Всичко в главата ми се обърка.

— Не се притеснявай, Рийс. Успя да се съвземеш бързо.

— Сигурно ни е наблюдавал. Стоял е отвън и е наблюдавал къщата и нас — продължи Рийс и забеляза как лицето на Броуди се напрегна. — Не мислеше, че ще се усетя, нали?

— Надявах се да не се усетиш.

— Няма да откача, че ме е видял гола или докато сме правили секс. Дребна работа.

— Добре — кимна той и се обърна към вратата.

Рик влезе в кухнята и свали шапката си.

— Добър вечер. Чух, че сте имали проблеми.

— Проникване с взлом и тормоз — отговори Броуди.

— Може ли да получа чаша кафе? Помолих Дени да огледа наоколо внимателно — каза шерифът и изчака Рийс да му поднесе кафето. — Рийс, защо не ми покажеш къде стоеше, когато видя човек до прозореца?

— Първо бях тук — застана тя до хладилника и сложи ръка на вратата. — Чух звук и вдигнах очи. Той беше пред прозореца.

— Кухненската лампа се отразява в стъклото му, нали? Отиде ли по-близо до него?

— Аз… не. Не тогава. После видях как дръжката на вратата се завъртя. Той се отдалечи от прозореца и после видях дръжката. Грабнах ножа — тя пристъпи напред и се престори, че взима нещо от плота. — И аз… мисля, че отстъпих назад. Бях ужасно уплашена.

— Не се съмнявам.

— После вратата се отвори и той застана на прага.

— Ти къде стоеше? Където си сега ли?

— Аз… не съм сигурна. Не бях по-близо. Може би една-две стъпки назад. Завъртях се и побягнах.

— Аха. Най-разумното в подобен случай. Ти под душа ли беше? — обърна се шерифът към Броуди.

— Точно така.

— Ами вратата? Заключена ли беше?

— Да. Заключих, преди да отида да взема Рийс от работа.

— Добре — кимна Рик, отиде до вратата и клекна да огледа ключалката. — Той носеше ли ръкавици?

— Той… — Рийс се помъчи да си представи мъжа. — Да. Мисля, че носеше. Черни ръкавици, също като по времето, когато удуши жената.

— Други подробности?

— Съжалявам…

Рик се изправи.

— Добре, да се върнем назад. До колко часа си беше у дома, Броуди?

— Излязох към шест и половина — седем без петнайсет.

— Отиде, взе Рийс от ресторанта и се върнахте тук?

— Не, първо се поразходихме с колата към ливадите — отговори Броуди и внезапно изпита диво желание да запали цигара, но го потисна.

— Да. Всичко е разцъфнало и наоколо е много красиво. Та значи решихте да се поразходите с колата.

— Да — потвърди Броуди. — Направихме си пикник с вино и сирене и погледахме залеза. Върнахме се тук около осем и половина. Може да е било и към девет. Качихме се направо в спалнята. После Рийс слезе да пие вода, а аз отидох да си взема душ.

— В колко часа беше това?

— Не погледнах часовника. Но бях под душа едва две минути, когато тя се втурна в банята. Заведох я в спалнята, обух си панталона, взех си бейзболната бухалка и я накарах да се обади в участъка.

Шерифът вдигна поглед, когато Дени влезе и поклати глава.

— Е, добре. Според мен няма да имате повече вълнения тази вечер. Ще се отбия при вас утре сутрин да видим дали мога да открия нещо на дневна светлина. Дени, върни се в участъка и попълни протокола. Броуди, ще ме изпратиш ли?

— Добре — кимна домакинът и се обърна към Рийс. — Ще се върна след минута.

Излязоха навън. Рик погледна осеяното със звезди небе и пъхна ръце в джобовете си.

— Великолепна нощ. Само тук можеш да видиш такава. А скоро ще настъпи лято. Градът ще се натъпче с туристи и небето няма да е само за нас.

— Едва ли ме извика, за да споделиш възхищението си от небето.

— Не. Ще говоря направо, Броуди — втренчи се Рик в очите му. — Първо, няма следи вратата да е била насилвана. Ти самият каза, че си я заключил.

— Този тип е имал дубликат от ключа. И преди го е правил.

— Господи — изстена Рик и разтърка лицето си. — И е успял да проникне в къщата през краткото време, когато Рийс е била долу сама, а ти си се къпел? Да не е Супермен?

— Наблюдавал е къщата.

— Защо? За да ви плаши? Ако е възнамерявал да я напада, щеше да го направи, докато е била сама. Ако съществуваше.

— Чакай малко…

— Не, ти чакай. Аз съм толерантен човек, Броуди. Човекът, който носи пистолет и полицейска значка, трябва да е толерантен. Широко скроен съм, но не съм тъп. Пред нас е жена с история на емоционални разстройства, която е пила вино и току-що е скочила от леглото. И твърди, че се появил същият мъж, когото е видяла да убива жена. Но само тя го е видяла и никой друг. А всичко се случва в момент, когато наоколо няма никой, който да потвърди думите й. Няма следа, че някой е влизал в къщата, нито че се е мотал наоколо. Също както нямаше следи, че край реката е станало убийство. Нямаше следи, че някой е прониквал в апартамента й или й е правил номера в пералнята на хотела. Спиш с нея, затова искаш да й вярваш. Дама, изпаднала в беда, е адски съблазнително нещо.

Броуди побесня.

— Ама че тъпотия! Ама че идиотщина! След като носиш полицейската значка, си длъжен да защитаваш хората и да им служиш.

— Да, длъжен съм да защитавам и да служа на хората в този град. Можеш да беснееш колкото си искаш — продължи той. — Но направих всичко възможно за Рийс Гилмор. Туристите скоро ще напълнят града и не мога да губя време и служители, за да преследвам демоните на Рийс. Господ знае, че я съжалявам. Тя е симпатична жена, преживяла е кошмари. Но ще й се наложи да се съвземе и да се успокои. Направи услуга на себе си и я убеди да се подложи на лечение.

— Имах по-високо мнение за теб, Рик.

— В този момент, Броуди — изморено отвърна шерифът като отвори вратата на джипа си, — мога да кажа същото за теб. Ако държиш на тази жена, осигури й помощ. — Той се настани в колата и запали двигателя. — Тя има нужда от нея.

Броуди се върна разгневен в дома си. Рийс стоеше до печката и готвеше.

— Майната му — изсумтя той и си извади бира от хладилника.

— Благодаря ти, че застана на моя страна — каза Рийс като започна да пържи пилето. — Нямаше нужда да чувам разговора ви, за да знам поне част от него. Рик не ми вярва, а този инцидент затвърди мнението му. Смята, че му губя времето, нарушавам обичайното му всекидневие. Превърнах се от градската луда в градската досадница. И като се замислиш, не можеш да го обвиниш.

— Защо не, по дяволите?

— Всичко води до извода, че си измислям или съм просто луда. Както и че ти си на моя страна, тъй като спиш с мен.

— Ти така ли мислиш?

— Знам, че ми вярваш, а това ми помага невероятно много.

Броуди щедро изля част от бирата в гърлото си.

— Искаш ли да се махнем оттук? Можем да отидем в Ню Мексико. И двамата сме с професии, които можем да упражняваме, където и да се намираме.

В очите й блеснаха сълзи.

— Знаеш ли какво? Можеше да паднеш на колене и да ми поднесеш гигантски диамант, сладко кученце и петдесет килограма белгийски бонбони, да се закълнеш във вечна любов и да ми рецитираш Шели. И това нямаше да означава за мен толкова, колкото сегашният ти жест.

— Радвам се, защото не знам наизуст никое от стихотворенията на Шели.

— И предложението ти е съблазнително — продължи тя. — Но знам по-добре от всекиго, че бягството не променя нищо. Обичам да гледам как дивите цветя тук разцъфтяват. Щом те могат да го правят, значи и аз мога.

Взе купата със соса и я изсипа в тигана.

— Вечерята ще е готова след минута. Защо не извадиш чиниите?