Аманда Стивънс
Любовта е странник (9)

Осма глава

Събуди ги слънцето и силно хлопане по вратата. Лиза и Джаръд се размърдаха, а после в миг се изправиха, притеснени от неочаквания шум.

Лиза уплашено придърпа чаршафа върху тялото си.

— Нали никой не знае, че си тук?

Джаръд припряно нахлузваше джинсите си.

— Никой, освен госпожа Хъдсън. Може би е тя.

Лиза спусна крака от канапето и се пресегна към ризата.

— Сега какво ще правиш? — прошепна тя, докато я навличаше.

— Ще проверя кой е.

Той се наведе над масата и натисна някакво копче отдолу. Изведнъж се отвори тайно чекмедже и Джаръд измъкна нещо, което накара Лиза да притисне устата си с длан — пистолет.

— Джаръд?

Той й направи знак да мълчи и безшумно тръгна към вратата. Повдигна щорите. Отвън имаше полицейска кола. Човек в униформа изчакваше до нея.

Джаръд отвори вратата, като внимаваше да не показва оръжието.

— Шериф Уинстън от Колиървил. Имам съобщение за Джаръд Чандлър.

— Аз съм Джаръд Чандлър. Какво съобщение?

— Рано тази сутрин имахме посещение от федералната полиция. От няколко часа висш офицер се опитвал да се свърже с вас, но телефоните били прекъснати заради снощната буря. Казаха ми да ви предам това.

И той му показа бял плик, но преди да го подаде на Джаръд, каза:

— Трябва да ми представите документ за самоличност, господине.

— Един момент. — Джаръд погледна през рамо. Портфейлът му лежеше на масата на няколко крачки от вратата. Или трябваше да затвори под носа на полицая, или да му обърне гръб.

В същия миг Лиза проследи погледа му и видя портфейла. Подаде му го, като внимаваше да не бъде забелязана. Джаръд извади шофьорската си книжка.

Доволен, полицаят му я върна заедно с плика и пожела:

— Приятен ден.

— Благодаря — измънка Джаръд. Затвори и заключи вратата, после бързо отиде до прозореца и видя как полицаят се качи в колата и потегли.

Лиза го наблюдаваше уплашено. Стомахът й се беше свил от ужас.

— Какво е това? — дрезгаво попита тя.

Джаръд остави пистолета и припряно разкъса плика.

— По дяволите! — каза той, когато извади друг, по-малък плик.

Обърна се към Лиза и й го подаде.

— За теб е.

Тя застина от ужас, когато видя, какво е напечатано отгоре

Лиза Матюс — поверително.

С треперещи ръце тя го отвори, а отвътре изпадна съвсем малко листче, на което пишеше:

Спешно. Обади се веднага. Джентри.

Лиза въздъхна и вдигна длан към устата си. Листчето се изплъзна от пръстите й и литна към пода.

Преди да се наведе и да го вземе, Джаръд хвърли поглед към пребледнялото й лице.

— Как, по дяволите, е разбрал къде да те намери? — Той смачка хартията и я хвърли в камината.

— Господи, той знае, че сме тук. Какво ще правим сега, Джаръд?

— Ще се махнем.

— И къде ще отидем?

— Не знам. Ще тръгнем с колата, ще намерим някакъв мотел и ще опитаме да разберем какво става.

— А следващия път? Когато пак ни открие? Пак ли ще бягаме?

— Нищо друго не ни остава.

— И докога? — тихо попита тя.

— Докато се налага — нетърпеливо избухна той. — Виж какво, все още нищо не разбирам. Но знам, че не можем да останем тук и да чакаме Джентри.

— А може би трябва.

Джаръд подозрително присви очи.

— Какво искаш да кажеш? Боже мой, Лиза, не е възможно да вярваш на този човек, щом веднъж те е излъгал.

Лиза се извърна.

— Вече не знам какво да мисля. Той наистина ме излъга, Джаръд, но ако е искал да ми стори нещо лошо, спокойно би могъл да го направи през изминалата година. А писмото? Можеше и да не ни предупреждава, че знае, къде сме. Щеше да нахлуе тук, а не да ни дава възможност да го потърсим.

Джаръд се ядоса.

— Знаеш какво ще ти каже той, нали? Ще настоява да си тръгнеш, но аз няма да позволя, дявол да го вземе!

— Но така поставям и теб в опасност — отчаяно каза тя.

— Пет пари не давам за това — избухна Джаръд. — Няма да те пусна, Лиза. Не и без съпротива. Ако трябва, ще сменим и самоличността си.

Тя изненадано го погледна, а в очите й проблесна слаба надежда.

— Ще направиш това? Ще се откажеш от всичко?

Той сви рамене.

— Не е чак такава жертва. Животът ми няма смисъл без теб.

Лиза се почувства неизказано щастлива. Той я обичаше. Наистина я обичаше. Но Лиза знаеше, че не може да приеме предложението му.

— О, Джаръд, не мога да позволя това. Вината ще ме разкъсва, а и непрекъснато ще бъдем в опасност заради мен. Дори сега не трябва да съм тук, при теб. Не искам да ти се случи нещо лошо.

Джаръд я изгледа недоверчиво.

— Мислиш ли, че ако те загубя, няма да съм по-зле? Това нищо ли не означава за теб?

— Напротив — безпомощно отвърна тя. — Дори нямаш представа колко голямо значение има това за мен. Но нима смяташ, че бих могла да продължа да живея, ако ти се случи нещо заради мен и бъркотията, в която те въвлякох?

Погледът му се смекчи.

— Нищо няма да ни се случи. Повярвай ми.

Беше казал, че миналото е зад гърба му, нейното минало. Но тя все още виждаше болката в очите му.

— Джаръд, не допускаш ли, че ФБР може да е съчинило тази история с бягството ми от теб само като прикритие? Не мисля, че…

— Но бележката, която намерих, бе написана от теб — прекъсна я той.

— Почеркът може да се фалшифицира.

Той извърна очи и безизразно започна да й излага фактите:

— Наех детективи. Те откриха колата ти, изоставена пред някакъв мотел в покрайнините на Вашингтон. Направиха проверка. Получиха описание на мъж, който бил засичан там с теб, и то неведнъж.

Лиза затвори очи. О, Боже, значи беше вярно. Наистина е била с някой друг.

— Ти си се обадила на Елън и си й казала, че заминаваш. Трябвало да се срещнете същата вечер, но тя била заета с някакъв сеанс.

— Какъв сеанс?

— Тя е психолог в клиника. Един от пациентите й бил зле и тя останала да разговаря с него. Когато пристигнала, теб вече те нямало.

Заболя я главата.

— Какво се е случило, Джаръд? Какво съм видяла? И защо Джентри ми каза, че си мъртъв? Непрекъснато се питам, но нищо не разбирам. Мислиш ли…

— Мисля, че ни трябват някои отговори — прекъсна я Джаръд. — Положението не ми харесва. Джентри държи всичките карти. Обличай се, Лиза. Днес ще имаме много работа.

 

 

След половин час вече бяха в малкото градче Колиървил. Намериха автомат до единствената бензиностанция. Джаръд стоеше до Лиза, докато тя набираше номера на Джентри. След секунди той отвърна на позвъняването.

— Лиза е.

Тя чу шумната му въздишка на облекчение.

— Благодаря на Бога. Добре ли си?

— Да. Как ме откри? — Тя се постара гласът й да прозвучи безизразно, а в гърдите й се надигна гняв.

— След като ми се обади и така рязко прекъсна, поръчах на оперативния работник да започне веднага разследвания в Кий Уест. Откриха, че малко по-рано самолетът на Чандлър е отлетял за Дълес. Както и описание на мъж като Чандлър, който разпитвал наоколо за местна художничка. Не ни отне много време да открием къщата. Не е регистрирана на името на Чандлър, а принадлежи на баба му по майчина линия, както изглежда.

— Какво искаш да кажеш с този оперативен работник в Кий Уест? Че някой през цялото време ме е наблюдавал?

— Не е точно така — настръхна Джентри. — Беше на разположение в случай на опасност, а сега определено си в такова положение.

Лиза мигновено отрече, а очите й се плъзнаха по каменното лице на Джаръд:

— Той няма да ми стори нищо лошо, Джентри.

Мъжът нетърпеливо въздъхна от другата страна.

— Може би. Но сигурна ли си, че ти няма да му навлечеш беля?

— Какво искаш да кажеш? — Обзе я паника.

— Че излагаш живота му на опасност, щом си с него.

— Мислиш, че не знам ли? — изкрещя тя, неспособна да се владее повече. — Но откъде да съм сигурна, че неприятностите не произтичат от теб? Как мога да ти вярвам? Защо ме излъга за него, Джентри? И за какво още си ме заблудил?

Гласът на Джентри прозвуча спокойно, но професионално:

— Направих го заради твоята безопасност. Не можехме да бъдем сигурни дали и Чандлър не е замесен.

— Не е.

— Сега го знаем.

— Защо тогава не си ми казал? — презрително и студено попита тя. — Защо ме остави да вярвам, че съм съвсем сама на този свят?

Тя си представи как Джентри потърква брадата си, докато обмисля как да отговори.

— Това щеше ли да промени нещата? Не можеше да отидеш при него…

— Но той можеше да дойде при мен! — горчиво го прекъсна тя.

— Джаръд Чандлър е важен човек, Лиза. През последните няколко години участва в тайни преговори в Централна Америка. Получавал е задачи направо от Белия дом. Разбираш ли какво означава всичко това? Отговорни сме и за неговата сигурност, както и за твоята.

Обзе я тревога.

— Лъжеш…

— Питай го. Задай му въпроси и за брака ви, докато си приказвате. Излъгах те за Чандлър, защото исках да успееш да започнеш живота си отначало. Бракът ви беше приключил, Лиза. Не ми трябваше много време, за да го разбера.

До този момент Лиза не познаваше омразата. Но студеният начин, по който се ровеха в живота й и решаваха съдбата й, я изпълни със сляпа ненавист.

— Какво ти дава правото да се бъркаш в живота ми? На Господ ли се правиш?

Отново мълчание от другата страна. Когато Джентри заговори, тонът му бе овладян и спокоен.

— Разбирам, че си разстроена, но когато си в състояние да помислиш, ще разбереш, че съм прав.

— А защо си даде труд да изпратиш това писмо? Защо не дойде направо да ме измъкнеш?

— Защото ти не си престъпник. Не мога да те насилвам. Опитвам се само да те защитя. Пък и ако се бях появил, едва ли щях да имам възможност да разговарям с теб, като се има предвид, че Чандлър притежава регистриран пистолет. Не исках да утежнявам положението. Знам, че ще постъпиш правилно, Лиза. Заради него.

На Джаръд не му се хареса начинът, по който протичаше разговорът. Както и пораженческият вид на Лиза. Време беше да се намеси, реши той.

— Дай ми слушалката — каза той и пристъпи напред.

Изненадана, Лиза безмълвно му я подаде.

— Джаръд Чандлър е на телефона. Искам да се видим, Джентри. Очи в очи.

Сигурно и агентът бе изненадан, защото дълго мълча, преди да отговори:

— Къде?

— Във Вашингтон. Тръгваме веднага. Ще ти се обадя, когато пристигнем.

— За Бога, не можете да водите Лиза във Вашингтон. Би трябвало да знаете…

— С мен тя е извън опасност. Ще ти се обадим.

 

 

Пътуваха напрегнати и мълчаливи. Отначало Джаръд мислеше, че Лиза е разстроена от разговора с Джентри, но после започна да се чуди дали няма и нещо друго.

— Да не би да се сърдиш, че взех телефона и разговарях с Джентри? — попита той и я погледна, но тя остана извърната към прозореца.

— Не.

— Страх ли те е да се върнеш във Вашингтон? Обещавам, че всичко ще бъде наред. Имам план…

Тя го погледна.

— Имаш план? Първо Джентри, сега ти… Като че аз сама никога не мога да взема решение.

Джаръд зяпна от изненада.

— Не е вярно, Лиза. Само искам да ти помогна…

— Да, както и Джентри. На кого обаче да вярвам? — попита тя.

— Никога не съм те лъгал.

— Само дето не ми казваш всичко, нали? — обвини го тя. — Не знам кой всъщност е Джаръд Чандлър, който работи по правителствени поръчки.

— Какво общо има това? Не променя нищо. Вече ти казах всичко, което беше от значение.

— Уморена съм от хора, които непрекъснато крият нещо от мен и решават какво трябва и не трябва да знам. Време е да започна сама да направлявам съдбата си, Джаръд. Не искам да ме разиграват като кукла на конци.

— Добре тогава. Има нещо, което искам да направиш. Смятам, че ще помогне.

— Какво? — подозрително попита тя.

— Искам да се съгласиш да те хипнотизират.

Очите й се разшириха от изненада.

— Но вече няколко пъти са ме хипнотизирали. И това не помогна. Нищо не си спомних.

— Искам сеансът да бъде проведен от някой, който те познава и ти е близък, за да му имаш доверие. Мога да се обадя на Елън и да го уредим за утре, преди срещата с Джентри.

По гърба й полазиха тръпки на ужас. Тя бавно отвърна:

— Не знам, Джаръд. Страх ме е, че още някой би могъл да узнае за състоянието ми.

— Разбирам те, но на Елън можеш да се довериш. Двамата с Калвин са те отгледали след смъртта на родителите ти. Ти си била дъщерята, която никога не са имали. Четиримата бяхме много близки някога. Елън няма да ти навреди, Лиза. Сигурен съм, че е единственият човек, който може да ни помогне.

Лиза нервно прехапа устни и се загледа през прозореца.

— Какво има? — тихо попита Джаръд. — Какво те тревожи?

Тя се извърна към него.

— И ако си спомня? — уплашено прошепна тя. — Това няма ли да промени нещата?

Той разбра за какво говори Лиза. Другият. Джаръд почти успяваше понякога да го забрави. Явно Лиза не можеше. А ако отново го изостави, когато си спомни?

— Ще признаеш ли, че и за теб има значение? — тихо попита Лиза.

Прочете отговора в очите му. Спряха пред къщата. Лиза отчаяно въздъхна и забърза по стълбите. Вратата беше заключена, разбира се. Тя безсилно се облегна на рамката.

Джаръд се втурна след нея. Хвана я за ръцете.

— Не бягай от мен, Лиза. Заедно ще се справим с всичко. Другото няма значение.

— Остави ме — хладно каза тя. — Прочетох всичко в очите ти. За Бога, не ме лъжи, недей да лъжеш и себе си.

— Не ме отблъсквай — помоли се той. — Особено след онази нощ.

— Беше грешка. Не трябваше да се случва.

Той невярващо я изгледа:

— Как можеш да говориш така?

— Остави ме да си отида, Джаръд. По-добре ще бъде.

— За теб ли? — горчиво попита той. — По-лесно е да избягаш, отколкото да се изправиш срещу истината, нали, Лиза? Винаги си постъпвала така. Този път обаче няма да те оставя да избягаш.

Тя пое дълбоко дъх и бързо изрече:

— Как можеш да искаш някого, който не те иска?

Сигурно нямаше да изглежда така объркан, ако го беше ударила. Стоеше и я гледаше. Лиза не посмя да вдигне очи към него. Съзнаваше колко го бяха наранили думите й и не можеше да понесе болката му. Завъртя се и хукна нагоре към спалнята.

Какво беше направила? Но и какво друго би могла да стори? Животът й се беше превърнал в кошмар, а сега и Джаръд бе попаднал в него. Няма значение, че по собствено желание. Джентри й каза, че Джаръд е важен човек и тя чак сега осъзна напълно риска, който поемаше той, оставайки до нея. Вероятно щеше да е по-добре, ако можеше първо да се освободи от всичко, а после да се върне при него. Така вината нямаше да я тормози. Но залогът в миналото й бе твърде висок, твърде нечестен. Всичко беше срещу тях двамата.

Тя затвори очи от болка. Понякога беше по-добре да оставиш този, когото обичаш. Но как болеше! О, колко болеше! Побъркваше я даже мисълта, че може никога да не види Джаръд отново.

— Не си искала да кажеш това, нали? — тихо изрече той, застанал на вратата.

Тя се разплака, а той бързо прекоси стаята и я прегърна. Лиза нямаше нито сили, нито желание да се отдръпне.

Тя зарови лице в рамото му.

— Кажи, че няма да ме напуснеш — дрезгаво настоя Джаръд. — Кажи го, по дяволите.

С отчаян стон тя обхвана лицето му и долепи устни до неговите. Притисна се в него. Той не искаше точно този отговор, но може би нищо друго нямаше смисъл. Това бе единственият й начин да му отвърне. И тя го прегърна още по-силно…

Тялото й се изви към неговото, дрехите им една по една се свлякоха на пода, горещите й длани се плъзгаха по твърдите мускули, по раменете, пръстите й се заровиха в косата му и го привлякоха по-близо. Устните им се сляха в бездиханна целувка. Усещането, страстта, чувството, желанието — само тези неща имаха значение. И двамата се вкопчиха в мига, не можеха да се владеят повече, а не го и искаха. Копнееха само да си дават, да вземат и отново да отдадат всичко един на друг.

Ритъмът изтри всичко от съзнанието й. Нямаше време да мисли за утре. Днес. С всичка сила тя се притисна към Джаръд.

По-късно лежаха един до друг, изтощени, със затворени очи. Джаръд изглеждаше спокоен и щастлив.

Лиза се надигна на лакът и го загледа. Джаръд отвори очи и двамата се усмихнаха.

— Как искам този миг да продължи вечно — каза тя.

— Не можем да спрем времето, Лиза.

— Знам, но няма ли да бъде прекрасно?

Тя отпусна глава на гърдите му и той я прегърна, но нещо се беше загубило. Действителността отново нахлу в близостта и спокойствието им. На Лиза й се прищя да забрави утрешния ден и да се отдаде единствено на този миг. Но не можеше.

Джаръд повдигна брадичката й.

— Какво решаваш, Лиза?

Тя затвори очи. Страшно бе да погледне в миналото. Но мисълта да изгуби Джаръд и да се върне в самотата и празнотата на живота без него бе непоносима.

Тя пое дълбоко дъх и уверено каза:

— Изморих се да бягам, Джаръд. Обади се на Елън.