Джоан Джонстън
Пътят на ястреба (9)

Девета глава

Тейт прекара нощта в обятията на Адам. Никой не бе в състояние да й даде подобно успокоение. Но за първи път, откакто спяха заедно, не се отдадоха на любовта…

Когато на другата сутрин седнаха край масата в кухнята, между тях се бе появила неловкост, която не съществуваше дотогава.

— Трябва да ядеш повече, сеньорита — подканваше я Мария. — С толкова малко храна няма да изкараш деня.

— Не съм гладна — оправда се Тейт. Всъщност тя се бе промъкнала в кухнята по-рано сутринта и бе хапнала малко, за да предотврати симптомите на обичайното от няколко дни състояние на гадене. Под строгия поглед на Мария обаче тя послушно започна да яде овесените ядки от пълната купа. Така се стараеше да угоди на строгата мексиканка, че не забелязваше разговора на Мария и Адам на испански език.

— Сеньорита е плакала — каза Мария.

Адам погледна зачервените очи на Тейт.

— Вчера тук бе брат й, когото тя не е виждала от много години, откакто е била дете.

— Брат й ли е причината да плаче?

— Той искаше да я отведе със себе си.

— Аха. Но ти не я пусна.

— Тя избра да остане — поправи я Адам.

— Тогава защо ще плаче? — попита Мария.

На лицето му трепна мускул.

— Защото се страхува, че аз не я обичам.

— Глупаво момиче! Защо не й го кажеш, за да върнеш щастливата усмивка на лицето й?

Адам въздъхна с отвращение.

— Не мисля, че ще ми повярва.

Мария поклати глава.

— Отивам за зеленчуци. Няма да се върна до два, дори до три часа. Кажи й, че я обичаш.

Адам сви устни подигравателно.

— Добре, Мария. Ще опитам.

Тейт чертаеше фигурки с лъжицата по овесените ядки. Мария издърпа купата от ръцете й.

— Трябва разчистя маса, за да отида купи продукти — обясни тя на лошия си английски и напълни чашата й с кафе. — Ти остава тук и пий с наслада още едно кафе. — Напълни и чашата на Адам и му хвърли многозначителен поглед. — А ти прави компания на сеньорита. — Свали престилката, взе портмонето и след няколко минути напусна кухнята.

Когато излезе, тишината стана потискаща. Накрая Адам каза:

— Какви са плановете ти за днес?

— Мисля, че ще вкарам още малко информация в компютъра. А ти какво ще правиш?

— Ще местя добитък от едно пасище на друго.

— Твоята работа май е по-приятна. Мога ли да дойда с теб?

— Не смятам, че идеята ти е добра.

— О! — възкликна тя.

Адам видя разочарования израз на лицето и разбра мислите й — тя явно приемаше отказа му като още едно потвърждение, че я отхвърля. Той тихо изруга.

— Виж, Тейт. Трябва да поговорим.

Тейт стана рязко.

— По-добре да тръгвам. Аз… — Преди обаче да направи и крачка, Адам я спря, като постави ръцете си на раменете й, и я обърна към себе си. Но тя беше забила поглед в пода и не смееше да вдигне глава.

— Тейт — започна той с глас, чиято нежност издаваше любовта му, — погледни ме!

Очите й искряха със златисти отблясъци и той не можеше да понесе тъгата в тях. Притегли главата й и впи жадно устни в нейните.

Адам я пожела с цялата страст на влюбен мъж. Той изтегли фланелката през главата й, после разкопча и разтвори ризата си и свали ципа на джинсите. От устните му се откъсна въздишка на удоволствие. Той притисна голите й гърди към своите.

— Господи, мила! Толкова е хубаво да те чувствам до себе си! — Повдигна я през кръста и я притисна към себе си така, че тя усети нарастващата му възбуда. Устните му се озоваха върху ухото й и възбуждащо започнаха да го милват.

Изведнъж вратата на кухнята се отвори и Адам замръзна. Извърна се, за да види кой е натрапникът, като все още притискаше Тейт към гърдите си.

Тя усети как тялото му се скова, мускулите се напрегнаха, а краката инстинктивно заеха устойчива поза. На прага стояха нейните трима братя Фарън, Джес и Гард. Последният стискаше пушка.

Тейт почувства как се изчервява до корените на косите си. Тя бе гола до кръста и никой не би могъл да се усъмни какво правят двамата с Адам. Гневният блясък в очите на братята и красноречиво говореше как възприемат картината. Тейт стисна очи и се притисна в Адам. Знаеше, че братята й щяха да ги разделят, ако се наложеше и със сила.

— Облечи се — заповяда Гард.

Тя посегна към стола, където Адам бе хвърлил фланелката й и с гръб към мъжете я облече. Когато отново се обърна към тях, Адам я хвана през кръста и я привлече към себе си.

Тримата мъже нахлуха в кухнята. Не бяха сами. Зад тях вървеше възрастен човек със свещеническа яка. В ръцете си държеше дебела книга. Явно библия, помисли Тейт.

— Трябва да избереш — обърна се Гард към Адам. — Или ще направиш от сестра ни целомъдрена съпруга, или ще бъдеш застрелян.

Адам се намръщи.

— Това е убийство!

Гард се засмя мрачно.

— Изстрелът, разбира се, ще бъде случаен.

— Разбира се — повтори Адам цинично. — А какво ще кажете, ако Тейт и аз не сме готови за сватба?

— Когато една жена забременее от някой мъж, следва да се оженят — озъби се Джес. — Вчера вечерта си направих труда да навестя доктор Ковалски и й казах, че Тейт е моя сестра. Тя ме поздрави, че скоро ще ставам чичо…

Адам замръзна. Обърна се към Тейт, но тя не смееше да го погледне.

— Бременна ли си Тейт?

Тя кимна. Адам сви устни злобно и повдигна брадичката й, като я принуди да го погледне.

— Чие е детето? На Бък ли?

— Твое! — извика Тейт, освобождавайки се от прегръдката му.

— Не е мое — заяви той равнодушно. — Аз съм стерилен.

Тейт буквално рухна върху един стол, без да сваля поглед от каменния израз на Адам. Междувременно братята й очевидно бяха затруднени.

— Не можем да го накараме да се жени за нея, ако детето не е негово — каза Фарън.

— Сигурно е негово! — настоя Джес. — Не си ли спомняте как ги заварихме?

Гард подаде пушката на Фарън, после прекоси стаята и седна до сестра си. Адам остана от другата страна на масата. Гард взе ръката на Тейт от скута й и я подържа за момент, като леко разтриваше вкочанените й пръсти.

— Искам да бъдеш искрена с мен, Тейт. Имало ли е друг мъж, освен Адам?

— Не! Детето е на Адам независимо дали той ми вярва, или не.

— Адам обаче твърди, че е стерилен — напомни Гард.

— Не ме интересува какво твърди! — изрече тя през зъби. — Аз казвам истината.

Гард и Фарън се спогледаха многозначително. Гард стана и се изправи пред Адам.

— Ще отречеш ли, че си се любил със сестра ни?

— Не, не отричам.

— Тогава предложението ми е още в сила.

— Ясно е, че нямам избор — отстъпи Адам с безизразно лице.

— А как стои въпросът с мен? — намеси се Тейт. — Аз нямам ли избор?

— Ти ще правиш каквото ти се казва — нареди Гард. — Или…

— Или какво?

— Връщаш се в „Хокс Уей“.

Тя потрепери. Изглеждаше, че няма начин да избегне ултиматума на братята си. Ако приемеше да се омъжи за Адам, поне донякъде щеше да запази свободата си — щом я омъжат, братята й щяха да си отидат, а тя щеше да има възможност да реши какво да прави по-нататък.

— Добре. Да свършваме с това — каза тя.

— Преподобни Уилър, моля!

Гард съпроводи мълчалия до момента пастор до единия край на масата, подреди Тейт и Адам срещу него и застана отстрани с двамата си братя.

— Въпреки че разполагах с твърде малко време — каза Гард на Адам, — все пак успях да се погрижа за церемонията. — Направи знак на пастора. — Когато сте готови, моля, започвайте!

Ако Уилър не бе кръщавал Тейт и не й бе давал първото причастие, можеше и да има някои задръжки относно сегашната церемония. Никога не бе виждал по-нещастни младоженци. Но той твърдо вярваше в здравите устои на дома и семейството. А и братята Уайтлоу бяха обещали голямо дарение за строителството на неделното училище.

Преподобният отец отвори библията, която предвидливо бе взел със себе си, и започна да чете: „Скъпи влюбени…“

Тейт слушаше, но не възприемаше казаното, отговаряше механично на въпросите, без да помни какво казва. Беше изпаднала в дълбока апатия.

Никога не бе мечтала за голяма сватба, но бялата фланелка едва ли можеше да се вземе за сватбена рокля. И въпреки всичко нямаше нищо против тази церемония, само да бе сигурна, че мъжът до нея също желае да бъде неин съпруг! А Адам не желаеше…

Как се бяха объркали нещата? Тейт никога не бе и помисляла да обвързва Адам, който пък изобщо не се съмняваше, че тя е спала с Бък и детето е негово. Разправиите между Бък и Велма бяха доказателство, че брак без взаимно доверие е обречен. А щом Адам смяташе, че Тейт лъже за нещо толкова важно като бащинството му, щеше да очаква тя да лъже и за други неща. Дали и той като Бък нямаше да подскача всеки път, когато някой мъж я погледнеше? Разбира се, Бък ревнуваше Велма, защото я обичаше. Ала Тейт не бе сигурна относно чувствата на Адам към себе си. Никога досега не й бе казвал, че я обича…

Съжаляваше, че не му съобщи новината за бебето. Тогава щяха да имат време сами да обсъдят нещата. Като например защо мъж, който очевидно е способен да бъде баща, трябва да мисли, че е стерилен…

— Тейт?

— Да?

— Протегни си ръката Адам да постави пръстена — каза Гард.

Какъв пръстен, зачуди се замаяно тя.

— Този пръстен е символ на брачния ни съюз — обади се Адам. Свали от малкия си пръст своя пръстен с тюркоаз и го нахлузи на левия безименен пръст на Тейт.

Тя се огледа объркано. Какво стана с останалата част от церемонията? Беше ли казала „да“? Преподобният Уилър завърши:

— Обявявам ви за съпрузи. Младоженецът може да целуне булката…

Когато никой от двамата не мръдна, Фарън изрече едва чуто:

— Време е да целунеш съпругата си, Адам.

Адам искаше да откаже. Та нали цялата церемония бе подигравка! Но когато Тейт се обърна към него, тя гледаше така учудено, че той изпита желание да я взе ме в прегръдката си и да я защити от всички наоколо. Гард се изкашля, за да напомни, че всички са нетърпеливи да видят целувката на младоженците.

Адам отново бе обхванат от гняв. Тейт вече имаше трима пазачи! Тя нямаше нужда от него. Но той не можеше да се противи повече на изкушението на нейните устни, все още подути леко от предишните целувки.

Като видя приближаващото се лице, тя затвори очи. Той докосна леко устните й с върха на езика си и едва усети нейния вкус. Може би, ако сватбата бе истинска, щеше да запомни завинаги този момент. Но по приглушения шепот от другата страна на масата Адам разбра, че това е достатъчно. Тогава впи устни в нейните яростно, като й даде да почувства съжалението му за помрачаването на чувствата им заради принудителната сватба. Когато се отдели от нея, забеляза, че Гард е застанал до тях. И изведнъж Адам видя протегнатата му ръка и усмихнатите му устни.

— Добре дошъл в семейството — каза Гард и прегърна сестра си. — Бъди щастлива! — прошепна в ухото й.

Фарън бе следващият, който ги поздрави.

— Какво ще кажете да полеем сватбата? — предложи той. — В пикапа има изстудено шампанско.

— Мисля, че идеята е чудесна — отвърна смутено Адам, който още не беше на себе си от внезапната промяна в настроението на тримата братя.

Фарън отиде за шампанското, а Джес се приближи към Адам. Двамата се изгледаха подозрително. Накрая Джес протегна ръка и каза:

— Примирие. — А когато Адам се поколеба, добави: — Хъни ще ме убие, ако не сключим мир. — Адам продължаваше да се колебае и Джес помоли: — Направи го заради Тейт.

Най-после Адам стисна ръката на средния брат. Те никога нямаше да станат добри приятели, но бяха съседи, а сега и роднини. Заради жените си трябваше да проявят взаимна търпимост един към друг.

Празненството мина доста оживено. Сега, след като Адам бе постъпил почтено спрямо Тейт, нейните братя бяха готови да се отнасят към него като към член на семейството.

С напредването на деня и след няколкото чаши шампанско и уиски, които беше изпил, той започна да мисли, че нещата не изглеждат чак толкова безнадеждни.

Сега, след като бяха женени, Адам нямаше причина да не се възползва в най-голяма степен от положението си на съпруг. Не биваше да съжалява за детето, макар Тейт да бе излъгала, че не е спала с Бък. Адам винаги бе копнял да има деца и това дете щеше да бъде особено обичано от него, защото щеше да бъде и на Тейт…

Първо щеше да я люби, а после щеше да й каже, че я обича. Щяха да забравят какво се е случило в миналото и съвместният им живот щеше да започне от сега насетне…

Може би братята й щяха да останат още, ала Хъни се обади по телефона, за да разбере дали всичко е минало както трябва. Когато Джес постави слушалката, каза на братята си:

— Зная, че няма да ви стане приятно, но трябва да ви напомня, че утре ме чака работа.

Фарън се изсмя гръмогласно.

— Признай, че те интересува само как по-бързо да се прибереш у дома при жена си.

Тримата братя се шегуваха добродушно един с друг през цялото време. След като напуснаха къщата заедно с пастора, Тейт затвори вратата и се облегна на рамката.

— Съжалявам, Адам…

Той отиде при нея и плъзна ръка през кръста й.

— Всичко е наред, Тейт. Не си виновна за нищо.

— Те са мои братя и…

— Направиха само това, което смятат най-добро за теб — прекъсна я той.

Съчувстваше на братята й, въпреки че бе станал жертва на тяхното изнудване. Ако Мелани беше жива, ако я бе намерил при подобни обстоятелства, сигурно и той щеше да направи същото. И щеше да се надява на най-доброто. Както сега се надяваше на най-добро то за себе си и Тейт. Целуна врата й и почувства, че ръцете му треперят.

— Хайде да си лягаме, Тейт. Днес е сватбеният ни ден…

Тя продължаваше да стои с лице към вратата. Твърдо бе решила да върне на Адам неговата свобода. Не искаше да слуша неговите измамни думи за любов. Не желаеше и ласките му.

— Не мога да го преживея. Зная, че братята ми ти натрапиха тази сватба. — Усети, че той се вцепенява и добави бързо: — Обещавам, че ще ти дам развод. Веднага щом се роди детето…

Адам я обърна рязко към себе си.

— Това ли е причината, поради която се съглася да се омъжиш за мен? За да дадеш име на твоето копеле?

— Моля те, Адам…

— Не ме моли, Тейт! Не ти отива!

Без да осъзнава какво върши, тя вдигна ръка и му зашлеви шамар. Като видя на бузата му отпечатъка от дланта си, зениците й се разшириха от уплаха. Адам хвана китката й и тя почувства, че целият трепери от едва сдържана ярост. Тейт зачака неговия ответен удар.

— Добре! — каза Адам грубо. — Ще ти дам каквото искаш. Твоето бебе ще носи моето име и можеш да се разведеш. Но има нещо, което искам в замяна, Тейт.

— Какво? — Дъхът й секна.

— Теб. Искам те в леглото си всяка нощ — Пръстите му стиснаха китката й още по-силно. — Топла. И желаеща. Разбра ли ме?

О, беше го разбрала, и то твърде добре! Бе му предложила развод, като се надяваше, че той ще откаже. Със сегашния си ултиматум обаче той й бе дал ясно да разбере какво е искал през цялото време…

— Повярвай ми, ще получиш каквото искаш, Адам — каза тя с копринен глас. — Дори повече.

Той се отправи към спалнята, без да пуска ръката й Тейт побърза да се изравни с него. Страхуваше се, че даже да падне, той просто ще продължи да я влачи след себе си.

Когато влязоха в спалнята, той затвори вратата зад нея. Едва тогава я пусна.

— Съблечи се! — нареди Адам и скръсти ръце пред гърдите си. Остана така — леко разкрачен, с напрегнат поглед, вперен в нея.

Тейт държеше главата си гордо изправена. Рано или късно Адам щеше да разбере истината. Детето, което носеше, бе негово! А междувременно той щеше да получи всичко, което искаше от нея — а може би и повече! Никога не се бе събличала с цел да предизвика желание у мъж. Сега реши да направи точно това.

Започна с фланелката. Бавно. Подържа я малко, преди да я пусне на земята. Погледна към голите си гърди — бяха наедрели. Обгърна ги с длани, после започна да ги дразни с пръсти, докато се втвърдиха.

Адам дишаше на пресекулки.

Тейт не смееше да вдигне поглед към него от страх да не се поддаде на нервното напрежение. Тя зарови пръсти в косата си, като я събра високо на тила. Знаеше, че с вдигането на ръцете й, гърдите също щяха да се повдигнат. Изви гръб в чувствена дъга и внезапно пусна косите си, които се разпиляха по гърба й.

Чу как той преглъща с усилие. Тогава направи грешка и погледна към него — вече бе гол до кръста като нея. Зърната на гърдите му бяха твърди както нейните. Тя отпусна тялото си в по-естествена поза и срещна очите му. Бяха потъмнели от желание и приличаха на небето, миг преди да завилнее буря.

Ноздрите му потръпваха от страст, а тялото бе изпънато като тетива на лък. Ръцете му бяха стиснати в юмруци. Доказателството за огромната му възбуда ясно се очертаваше под джинсите. Като го видя трескаво да облизва устните си, Тейт усети познатото напрежение ниско под корема си.

Тя триумфираше. Бе всесилна! И толкова женствена! Въодушевена от успеха си, посегна към копчето на джинсите му. Адам трепна като опарен. В стаята се чуваше само звукът от отварянето на ципа и тежкото дишане на Адам.

Тя изрита обувките си нанякъде. После бавно откопча ципа на своите джинси, сложи ръцете си отзад върху ханша и ги събу много бавно. След това с изкусително движение смъкна бикините си.

Адам промърмори нещо неразбираемо, но не помръдна. Тейт пое дълбоко дъх и прокара ръце по корема надолу към бедрата си, като плъзна длан между тях. Ръката й се върна нагоре, като милваше нежната кожа, която бе настръхнала от усещането, че Адам наблюдава всяко нейно движение. Кръвта бясно пулсираше в слепоочията му. Въпреки това продължаваше да стои неподвижно.

Тейт се усмихна. Усмивката й беше женствена, изпълнена с радост и удовлетворение — най-сетне стоеше гола пред него. Тялото й изглеждаше по-грациозно от всякога. Бе сигурна в красотата си от погледа, с който Адам я поглъщаше, от нескритото му желание.

Едва когато направи стъпка към него, Адам се размърда. Той се плъзна към нея като дебнещ тигър. Целувката му бе яростна, а ръцете му я милваха и изискваха ответна реакция. Тейт се изви към него, като чувстваше твърдостта и топлината на неговата мъжественост.

Адам не си направи труда да я положи на леглото. Той я подпря на стената, откопча джинсите си, след това повдигна бедрата й около кръста си и с мощно движение на тялото си я изпълни.

Устните му намериха нейните и с езика си той повтаряше ритмичните движения на тялото си. Пръстите му се плъзнаха и намериха връхчетата на гърдите й, които бяха извор на удоволствие и за двамата. Той я гали, докато почувства, че вълните на удовлетворени ето стегнаха мускулите й около него. В екстаз той отметна глава назад, докато удовлетворението се разливаше по цялото му тяло.

Главата му се наклони към рамото й — сякаш в усилие да успокои дишането си. После освободи краката й, така че тя да стъпи, но трябваше да я крепи да не падне, защото коленете й се подкосяваха. Той я взе на ръце и я понесе към леглото, отхвърли одеялото и я положи нежно. След това легна до нея.

Адам зави и двамата с одеяло. Очите му се затваряха от умора. Но имаше нещо, което искаше да й каже, преди да заспи.

— Тейт? Будна ли си?

— Мммм. Мисля, че да — промърмори тя в шията му.

— Можеше да признаеш истината за Бък. Това няма никакво значение заради чувствата, които изпитвам към теб…

Или към бебето, помисли той.

Внезапно Тейт седна. Чаршафът, с който бе покрита, се свлече около кръста й.

— Адам, аз действително казвам истината, когато настоявам, че никога не съм спала с Бък. Защо не ми вярваш?

Той се надигна на лакът и посрещна погледа й с неувереност.

— Защото имам медицинско заключение, с което ще докажа, че не си права.

— Тогава твоето заключение не е вярно! — отговори Тейт. Тя се облегна на таблата на леглото и дръпна завивката чак до брадичката си.

Никога не бе изглеждала толкова красива. С усилие на волята Адам пъхна ръце под главата си, за да не ги протегне към нея за нови ласки. Трите часа на Мария почти бяха изминали и той не се съмняваше, че готвачката щеше да го попита дали е казал на Тейт, че я обича.

Беше доволен поне, че не го бе сторил. Най-малкото, спести си унижението да прави признание на жена, която се бе оженила с една-единствена цел — да даде име на детето си. Адам лежеше и недоумяваше защо Тейт продължава да лъже.

— Бък знае ли за детето? — запита той.

— Той се досети — призна Тейт.

Бък бе забелязал особеното й излъчване и се беше досетил, че има нещо. Бе я попитал направо и тя бе от говорила истината.

— Предполагам, че е отказал да се ожени за теб, защото все още обича Велма — предположи Адам.

Тейт стана от леглото и отиде при купчината дрехи на земята. С гръб към Адам тя започна да се облича.

— Къде отиваш, Тейт?

— Където и да е, само да съм далеч от теб! — отговори тя.

— Щом ще си далеч от Бък, не ме интересува…

Тейт се обърна рязко и каза:

— Бък е само мой приятел. И ще се виждам с него където, когато и колкото искам.

Адам отхвърли завивките, скочи и започна да навлича джинсите си.

— Ти даде обет за вярност и нямам намерение да позволя да го нарушиш!

— Ти си глупак, Адам! Не виждаш по-далеч от носа си!

— Но като видя една кучка, мога веднага да я позная! — избухна той, ала моментално съжали за думите си. Да можеше да ги вземе обратно! Ревнуваше и бе наранен от неприкритата й привързаност към Бък. За това бе изрекъл първото нещо, което му дойде наум. — Тейт, аз… Изв…

— Не казвай нищо повече, Адам — прекъсна го тя с леден глас. — Само се махни от очите ми. Може би един ден ще мога да ти простя тези думи.

Адам грабна ризата и обувките си и излезе от стаята, като вратата затвори внимателно.

Тейт се отпусна на леглото. С мъка сдържаше сълзите си, които я задушаваха. Беше се случило най-лошото… Адам не й вярваше… Как следваше да постъпи тя?