Джоан Джонстън
Пътят на ястреба (11)

Единадесета глава

Фарън и Гард бяха безкрайно изумени, когато Тейт се появи на вратата на „Хокс Уей“.

— Какво се е случило? — попита Гард. — Какво ти е направил онзи негодник?

— Изглеждаш ужасно, Тейт — добави Фарън и като я прегърна през раменете, я въведе в къщата.

— Ако те е наранил, аз ще го… — изръмжа Гард.

— Стига, Гард! — помоли Тейт. — Просто го остави! И за двама ни с Адам ще е по-добре така.

— Искаш ли да поговорим, Тейт? — предложи Фарън.

— Сега искам само да си легна и да спя цяла седмица — отговори тя.

Братята си размениха многозначителни погледи. Под очите на Тейт имаше тъмни кръгове. Изглеждаше отслабнала и нещастна.

— Ще си плати за начина, по който се е отнасял с теб! — закани се Гард.

— Не! Послушай ме! — извика Тейт с изморен, но твърд глас. — Трябва да ми имате доверие, когато решавам кое е най-добро. Този брак бе ужасна грешка. Ще подам молба за развод.

— Не бързай — намеси се Фарън.

— Май не знаеш какво говориш, Тейт — загрижено добави Гард.

— Спрете! И двамата! Аз вече съм възрастна жена. — Засмя се истерично. — Не виждате ли? Скоро ще бъда майка. Трябва да признаете, че имам право сама да се справям с живота. Само да ме обичате и да ме оставите на мира!

Тя не остана да слуша дали те са съгласни с нейните думи. Бе твърде измъчена, за да обръща внимание на мнението им. Изтича нагоре по стълбите в своята стая. Твърдият й поглед не позволи на братята й да влязат след нея.

— Тя се е променила — промърмори Фарън.

— Но не за добро — отбеляза Гард.

Фарън се намръщи.

— Не съм сигурен. Тя е пораснала, Гард. Не е вече малкото момиче. Само преди шест месеца нямаше да се опълчи срещу нас както сега. Мисля, че много се е измъчвала, докато е взела решение да ни напусне, а още повече се е измъчвала сега, за да реши да се върне. Струва ми се, че за това отчасти сме виновни и ние.

— Аз обвинявам онзи тип, от когото тя забременя! — ядоса се Гард.

— Нищо такова нямаше да се случи, ако не беше напуснала дома ни. А нямаше да го напусне, ако не я държахме толкова изкъсо!

— Беше за нейно добро.

— Сега не изглежда да е било така, нали? — погледна го Фарън. — Мисля, че малката ни сестричка порасна и без нас. И лично аз няма повече да се бъркам в нейния живот…

 

 

Адам изпадна в ярост, когато откри, че Тейт е на пуснала леглото… и неговия живот. Първото, което направи, бе да отиде и намери Бък. Гневът му беше безграничен, след като не успя да открие каубоя. Накрая един от работниците му каза, че от известно време Бък прекарва нощите при своята бивша жена. Тази новина обърка Адам.

В едно ранно утро той си направи труда и почука на вратата на Велма. Отвори му Бък — беше навлякъл само джинси и светлата му коса стърчеше на всички посоки.

— Адам?! Какво правиш тук в този ранен час?

— Къде е Тейт?

— Откъде, по дяволите, да зная? — отговори сърдито Бък.

В този момент се появи Велма в копринен халат.

— Какво става, Адам?

Ясно бе, че Тейт не е тук. Но къде другаде да я търси?

— Имате ли нещо против да вляза?

— Заповядай, ще направя кафе — покани го Велма. — Ще ни разкажеш какво те е накарало да дойдеш у нас в този ранен час.

Докато Велма правеше в кухнята кафе, Адам седеше с опрени на масата лакти и уморено се почесваше по челото. Бък чакаше търпеливо да чуе историята.

— Тейт я няма. Избягала е — каза Адам накрая.

Бък подсвирна от изумление.

— Мислех, че това сладурче те обича толкова, че никога няма да те напусне.

— Какво?!

— Разбира се. Та тя говореше само за теб и твоето бебе.

— Моето бебе…

— Че да не е мое! — сви рамене Бък.

Адам присви очи.

— Тя прекара почти цяла нощ с теб. Даже два пъти.

Бък се засмя.

— Първата нощ бяхме тук, в дома на Велма. А втората заспахме на брега на Фрио, след като се скарах с Велма. За мен е имало само една жена. И това е моята съпруга.

— Искаш да кажеш твоята БИВША съпруга.

Бък се засмя и вдигна лявата си ръка. На безименния му пръст блестеше венчален пръстен.

— Искам да кажа СЕГАШНАТА ми съпруга. Миналата събота се оженихме отново.

— Май трябва да ви поднеса поздравленията си. — Адам бе напълно объркан. — Но ако ти не си баща на бебето, тогава кой е?

Бък прехапа долната устна и поклати глава.

— Смятам, че това е съвсем очевидно даже за слепец.

— Но аз… — Адам преглътна и призна — Не мога да стана баща…

— Който ти е казал това — прекъсна го Бък, — е явен лъжец.

— Но… — Преглътна навреме протеста си. Дали наистина бе възможно? Дали наистина Ан го бе измамила? Само такъв отговор можеше да обясни всичко.

Адам скочи от стола тъкмо когато Велма внесе кафето.

— Няма ли да останеш? — учуди се тя.

— Трябва да се свържа с един човек в Сан Антонио.

Той реши да влезе във връзка с лекаря, който бе извършил тестовете и да открие истината.

— Когато решиш да тръгнеш да търсиш Тейт, мога да ти подскажа къде да провериш — каза Бък.

— Къде?

— Мисля, че се е върнала при братята си. Вероятно ще я откриеш в „Хокс Уей“.

— По дяволите!

— Бих искал да съм мушица и да видя как ще успееш да я измъкнеш оттам — засмя се Бък.

Адам обаче не бе в състояние да мисли толкова надалеч в бъдещето. Точно сега бе на път да се срещне с онзи лекар в Сан Антонио.

 

 

Рано на другата сутрин Адам излезе от едно голямо здание. Имаше чувството, че току-що са го бичували.

— Броят на способните да оплодят сперматозоиди наистина бе малък — беше казал лекарят. — Но, разбира се, бе в границите, които ви позволяват да станете баща.

— Но защо Ан и аз така и не можахме да имаме деца? — запита Адам.

Докторът сви рамене.

— При някои двойки тези неща се случват.

Ан го бе излъгала! Независимо по какви причини, може би просто не е искала повече да опитват, тя го беше излъгала.

Щеше да бъде баща! Тейт носеше неговото дете! Откритието започна да стига до съзнанието му. Винаги щеше да обича детето на Тейт, но откритието, че Тейт носи дете, което е и част от него, го преизпълваше с неподозирани чувства.

Имаше само един проблем. Тейт бе в „Хокс Уей“. И му предстоеше да се пребори с нейните братя, за да я върне.

След един час той вече бе в пикапа и пътуваше на север. Адам се досещаше, че „Хокс Уей“ е огромно ранчо, но бе наистина изненадан от неговата площ. Скалите и каньоните в северен Тексас бяха пълна противоположност на разстилащите се прерии, в които бе разположено „Лейзи Ес“.

Къщата бе внушителна двуетажна бяла постройка, която със своите четири шестметрови колони пред главния вход и веранди на първия и втория етаж, изглеждаше като имение от преди Гражданската война. Пътят, който водеше към сградата, бе украсен с редица магнолии, а върху самата къща падаше сянката на стар, покрит с мъх, огромен дъб.

Адам с удоволствие установи, че оборите и стопанските сгради бяха сравнително далече от къщата. Той се надяваше да намери Тейт сама и да поговори с нея, преди братята й да се появят. Намери вратата към кухнята, почука леко и се вмъкна вътре.

Тейт стоеше край мивката и белеше картофи.

— Здравей, Тейт.

Тя изпусна и картофа, и ножа, избърса ръцете си и ги скри под престилката, която бе препасала, за да не забележи Адам треперенето им.

— Здравей, Адам — едва изрече тя. — Току-що белех картофи за задушено тази вечер.

— Изглеждаш изморена — отбеляза той.

— Напоследък не мога да спя. — Преглътна с усилие и попита: — Какво правиш тук, Адам?

— Дойдох да те взема. Иди горе и вземи багажа си. Прибираме се у дома.

— Аз съм си у дома.

— Съвсем не си у дома. Тук си израснала, Тейт, но това не е твоят дом. Той е там, където съм аз и НАШЕТО дете.

Обзета от надежда, Тейт усети как сърцето й пропусна един удар. Само преди четиридесет и осем часа Адам говореше нещо съвсем различно. Все пак изглеждаше, че е съгласен да бъде баща на детето.

Преди той да каже още нещо, вратата на кухнята се отвори и Тейт си спомни, че бе казала на братята си да си дойдат по-рано за обяд, защото искаше да легне да си почива. Сърцето й се сви от предчувствието за предстоящата свада.

— Какво, по дяволите, правиш тук?! — прогърмя гласът на Гард.

— Дойдох да взема жена си.

— Тейт няма да ходи никъде! — твърдо заяви Гард.

Адам обаче хвана Тейт за ръката.

— Да оставим дрехите ти — повлече я той след се бе си. — Ще дойдем за тях по-късно.

Двамата успяха да направят само две крачки, защото Фарън и Гард препречваха изхода.

— Махнете се от пътя ми! — каза Адам.

— Виж, Адам — започна Фарън с нотка на предупреждение в гласа, но все пак доста разумно, — ако ти само…

Но Адам не бе в настроение да се подчинява на заплахи. Той се извърна да отстрани Тейт, след това отново се обърна напред. Юмрукът му се стовари върху лицето на Фарън. Страхотният удар го свари съвсем неподготвен за отбрана.

Адам застана разкрачен пред Гард.

— И ти се махай от пътя ми!

— Май ти трябва да напуснеш — спокойно отвърна Гард. — А Тейт остава тук.

— Вземам Тейт със себе си.

— Искам да видя как ще го направиш.

Тейт знаеше силата на брат си. Той бе най-малко осем сантиметра по-висок и петнадесетина килограма по-тежък от Адам.

— Гард, моля те, недей…

— Затвори си устата, Тейт! — заповяда Адам. — Аз ще се справя сам.

Той се биеше за своя живот, за правото да се наслаждава на жена си и да възпитава своето дете. И нямаше намерение да губи. Борбата, която последва, бе жестока, но милостиво кратка. Когато свърши, Адам все още стоеше на крака, но бе останал почти без дъх. Той хвана Тейт за ръката и й помогна да прескочи Гард.

След като Тейт и Адам си тръгнаха, двамата братя, все още проснати на пода от Адам, не смееха да се погледнат в очите. Двама срещу един и да загубят!

Гард опипа ребрата си, надигна се и се подпря на кухненския бюфет. Измъкна ризата и притисна с плата кървящата рана на дясната си буза.

Фарън се надигна и също се облегна, само че на хладилника. Разтърка натъртената си брадичка, след това отвори уста и раздвижи челюст, за да се убеди, че няма счупване.

— Мисля, че все пак нашата малка сестричка е женена за мъж, който я обича — въздъхна той.

— И който има ужасно точно дясно кроше — съгласи се Гард, попивайки леко с края на ризата кръвта от раната под окото си.

Двамата братя се погледнаха и се засмяха. Гард изруга от болка.

— Май не е лесно този нахалник да бъде сплашен — каза Фарън.

— Винаги съм твърдял, че единственият подходящ мъж за Тейт ще бъде този, който дойде тук, при нас.

— Май аз трябваше да те убеждавам в това. — Фарън оглеждаше наранената физиономия на брат си.

Гард отново изстена.

— Между другото, кой ли ще бъде кръстник на тяхното бебе?

— Аз — отвърна Фарън. — Ти ще си кръстник на първородния син на Джес.

— Джес е следващият по възраст. Значи трябва да е той.

— Джес и Адам не се разбират. По-добре е аз да съм кръстникът — настоя Фарън.

Двамата братя се отправиха към обора, като спореха по пътя. Никой от тях не спомена факта, че на тях бе отредена вече нова роля в живота на Тейт. Тя си бе намерила покровител.

 

 

Междувременно сестра им накара Адам да спре на първата бензиностанция, изчисти засъхналата кръв по лицето му и купи лепенки за раните на брадичката и бузата му. След като седнаха отново в колата, тя каза:

— Беше чудесен, знаеш ли? Не помня някой да е бил брат ми Гард.

— Имах по-голям залог от него — промърмори Адам през сцепените си устни.

От тези думи настроението й още повече се подобри. Те потвърждаваха, че отношението му към нея и бебето се бе променило.

Дълго пътуваха до „Лейзи Ес“, като спираха често, за да може Тейт да си почива.

— Бебето е виновно — обясняваше тя.

— Знам това — отговаряше Адам с усмивка — Нали не си забравила, че съм лекар?

Пристигнаха в ранчото по тъмно. Мария ги посрещна на вратата с прегръдка.

— Толкова е добре видя теб на място, към което принадлежиш, сеньора. — И се обърна към Адам на испански: — Отново виждам усмивка на лицето ти. Сега ще й кажеш, че я обичаш, нали?

— Когато му дойде времето — увърташе Адам.

— Тъкмо сега му е времето — намръщи се мексиканката.

Но Адам не се съгласи да действа под чужд натиск. Той се извини на Мария и заведе Тейт до неговата спалня. Взе я на ръце и прекрачи с нея прага.

— Нашият брак започва сега! — Гледаше я в очите. — Миналото си е минало.

Тейт не вярваше на ушите си.

— Обичам те, Адам…

Тя очакваше да чуе и от него тези думи. Но те не се откъснаха от устните му.

Не беше чак толкова трудно да изрече въпросните думи, но в този миг Адам се чувстваше твърде уязвим и не смееше да разкрие дълбочината на чувствата си към Тейт. Всъщност не й бе оставил избор относно завръщането й в „Лейзи Ес“. Струваше му се по-подходящо да й покаже колко я обича, отколкото да й го каже с думи.

Люби я, сякаш тя бе най-скъпоценното същество на света. Той я целуваше нежно, без да обръща внимание на разцепената си устна, милваше я, сякаш никога не го бе правил преди, дразнеше я с устни и език. Нейните леки въздишки на удоволствие преминаваха като вълни през тялото му и го изпълваха с желание.

Адам сложи леко ръка на кръглия й корем.

— Моето дете… — прошепна в ухото й той. — Нашето дете.

— Да. Да, нашето дете — съгласи се Тейт, радостна, че най-сетне е готов да приеме детето като свое.

— Искам да кажа, вече зная, че е мое — поясни той.

Тейт го погледна внезапно, събуждайки се от унеса.

— Какво?! — Взря се в лицето му и видя удовлетворението, изписано на него. — Какво каза?

Ръката му галеше корема й, погледите им се срещнаха, преизпълнени с обич.

— Отидох при лекаря в Сан Антонио. Онзи, който бе направил тестовете на Ан и моите. Не съм стерилен, Тейт. Ан наистина ме е излъгала…

Най-после думите му стигнаха до съзнанието й. Ето защо Адам не й казваше, че я обича! Значи бе отишъл в „Хокс Уей“ и се беше бил с братята й не заради самата нея! Беше направил всичко това само за да прибере собственото си дете!