Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rancher and the Runaway Bride, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 59 гласа)

Информация

Корекция
tsocheto (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2010)

Издание:

Джоан Джонстън. Пътят на ястреба

ИК „Арлекин България“ ЕООД, София, 2002

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 054–11–0137–2

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

Адам наблюдаваше как Тейт се усмихва на животновъдите, които я бяха наобиколили. Разказваше им поредната невероятна случка от живота й в „Хокс Уей“, както често правеше от три седмици насам. Бе облечена във всекидневните си дрехи — джинси, ботуши и фланелка с някакъв ужасен лозунг.

Този път фланелката имаше голямо деколте, което откриваше едното й рамо. Беше очевидно, че е без сутиен. Всеки можеше да види, че под фланелката е гола. Подухваше вятър и памучната материя бе прилепнала, като очертаваше добре оформените й твърди гърди. И трите момчета я бяха зяпнали с отворена уста.

Краката на Адам сами го понесоха натам и пристигна точно когато тя казваше:

— Братята ми ме научиха как да постъпвам даже когато конят ме събори на земята с ритник.

— И как, Тейт? — запита едно от момчетата.

— Как ли? Наказвам коня, като го оставям сам да отиде в обора — отговори тя с усмивка.

Момчетата започнаха да се кискат и Тейт се засмя. Адам също изпита желание да се засмее, но се сдържа.

— Свършихте ли работа? — запита той.

— Разбира се, шефе.

— Да, шефе.

— Вече тръгваме, шефе.

Те се разделиха със сваляне на шапки с Тейт и заотстъпваха назад, като продължаваха да я гледат.

Адам изруга ядосано, тримата бързо обърнаха гърбове и се пръснаха в различни посоки. Той погледна студено Тейт.

— Мисля, че ти казах да стоиш далеч от работниците ми.

— Доколкото си спомням, точните ти думи бяха: „Свърши си работата, преди да започнеш да се мотаеш из ранчото“ — отговори Тейт с тон, който със сигурност щеше да ядоса още повече и без това разгневения шеф.

— А ти свърши ли си работата?

— Ако беше отишъл в дома си за обяд, щях да ти покажа системата, която съставих за счетоводните операции. Всичко е разпределено по съответните пера, а текущите фактури вече са изплатени. Имам предложения по начините…

Той я прекъсна:

— Какво, по дяволите, правиш тук полуоблечена? Забавляваш се с наемните работници ли?

— Да се забавлявам? Просто си бъбрихме — отвърна тя рязко.

— Искам да оставиш тези момчета на мира!

— Момчета? На мен повече ми приличат на възрастни мъже. Във всеки случай достатъчно възрастни, за да могат сами да решат дали да прекарват времето си с мен.

Адам ядосано свали шапка и я удари в коляното си.

— Дявол да го вземе, Тейт! Ти си малко момиченце! Играеш си с огъня и ще се опариш. Не можеш да се разхождаш насам-натам полуразсъблечена и да…

— Полуразсъблечена! — презрително повтори тя. — Сигурно се шегуваш.

— Тази фланелка не оставя нищо скрито! Виждам гърдите ти!

Тейт се погледна за първи път и разбра, че се виждат ясно дори зърната й под фланелката. Реши обаче да бъде нахална.

— Е, и какво като ги виждаш. Предполагам, че си запознат с женското тяло. Освен това ти нито си ми баща, нито брат. Нямаш никакво право да ми нареждаш какво да обличам.

Адам не влезе в спор с нея. Еротичните видения, които го бяха обзели, действително нямаха нищо общо с бащински или братски чувства. Но той се бе самоопределил за неин настойник вместо роднините й. Като такъв смяташе за свой дълг да й покаже опасностите, на които я излагат провокиращите й дрехи.

— Когато един мъж види жена в подобно облекло, естествено е през ума да му да минат разни… мисли — каза Адам по-меко.

— Какви разни мисли? — погледна го тя строго.

— Мисли, повечето от които са неприлични — натърти той.

Тейт се засмя като опърничаво дете и премигна.

— Мислех, че ти „изобщо не се интересуваш“ от малкото момиченце.

— Стига, Тейт.

— Стига какво?

— Първо, стига си мигала по този начин!

Тейт сви устни като дете, на което са отнели бонбона.

— Да не би да ти влияе?

Влияеше му, и то твърде силно! Неопитността й бе очарователна. Той хлътваше неизбежно по нея въпреки твърдото си решение да не си го позволява. Погледът й се плъзна по устните, широките гърди и надолу по тялото му… Адам усети как започва да се възбужда. Страхотно показно упражнение за нея, няма що!

— Сама си го търсиш! — изрече той със стиснати устни.

— А ще си го получа ли? — запита тя, като премигна отново.

В следващия миг Тейт се озова преметната като чувал жито през рамото му. Адам я понесе бързо към къщата.

— Пусни ме! — извика тя. — Адам, така не ми е удобно!

— Така ти се пада! През миналите три седмици не забелязах ти да се грижиш за моето удобство!

— Къде ме носиш? Какво мислиш да правиш с мен?

— Нещо, което много ще ми хареса.

Дали щеше да я люби? Дали щеше да бъде груб, или нежен? А как трябваше да се държи тя? Дали съществуваше определен начин на отнемане девствеността? Не че я бе грижа кой знае колко за благоприличието. Но бе нервна и очакваше с трепет предстоящото преживяване. В края на краищата Адам сигурно усещаше, че между тях има привличане, чието преодоляване не бе по силите им. А и беше ли необходимо да се борят с чувствата си?

В сградата бе прохладно и цареше полумрак. След обляния в слънчева светлина двор Тейт се почувства като сляпа. Тъкмо когато отново проглеждаше в полумрака, Адам я изнесе отново навън и светлината пак я заслепи. След няколко крачки той я свали от рамото си. Тейт разбра, че отново се намират на двора едва когато Адам я хвана под коленете и вдигна на ръце. Като я гледаше дяволито, той весело каза:

— Може би това ще те охлади! — и безцеремонно я пусна в езерцето, което заобикаляше фонтана.

Тейт се изправи на крака, като плюеше вода.

— Ах, ти…

— Как е, госпожице Тейт, продължаваш ли да ме прелъстяваш? Ще се наложи да те потопя още веднъж. — Пристъпи към нея и тя се отдръпна в другия край на езерцето.

— Ще ти го върна! Ти си разбойник! Мошеник!

Адам се засмя. Толкова отдавна не се бе отдавал на лудории! Даже Мария се показа на кухненския прозорец да види какво е разсмяло сеньор Адам. Като съзря мократа счетоводителка сред езерцето, мексиканката поклати глава и измърмори нещо неразбираемо. После грабна кърпа от закачалката и забърза навън. Подаде я на Адам и каза на испански:

— Това не е добро отношение към младата жена!

Адам весело присви очи.

— Щом тя опитва да съблазни по-възрастен мъж…

В отговор Мария го заплаши с Божие наказание и се обърна към изпадналото в беда момиче. Ето значи каква била работата, помисли възрастната жена! Е, тя в никакъв случай нямаше да пречи на момичето, което — Господ да го благослови! — бе в състояние да накара сеньор Адам да се смее от сърце!

— Виж, накарай сеньорита изсуши се бързо. Иначе хване настинка — каза тя на лош английски.

Мария остави Адам с кърпа в ръце и се отдалечи с хитра усмивка на уста. Щом като тя се върна във владенията си, Адам се обърна към Тейт. Гледката накара усмивката да замръзне на устните му. Това, което само бе загатнато през сухата фланелка, сега се очертаваше съвсем ясно под мократа, прилепнала към тялото й, дреха. Дори кожата на момичето прозираше под тъканта! Студената вода бе накарала зърната на гърдите й да се втвърдят. Устата му пресъхна.

— Ето. Завий се в това. — Гласът му беше дрезгав. Но не протегна кърпата. Държеше я така, че тя трябваше да направи крачка към него. Тейт излезе от езерото и се оказа право в прегръдката му. Когато я обгърна с меката кърпа, тя потръпна и се притисна по-плътно до него.

— Замръзвам — прошепна момичето.

Той обаче целият гореше. Как го бе постигнала? Този път вината бе негова. Той почувства студеното й носле на рамото си. Брадичката му се потопи в мократа й коса. Люляковият аромат отново изпълни ноздрите му. Той пое дълбоко дъх и разбра, че не иска да я пусне.

Енергично разтърка гърба на Тейт с кърпата, сякаш за да покаже, че в прегръдката му няма нищо интимно.

— Ммм, страхотно е — промърмори тя.

Тялото му обаче отново го издаде, като откликна с учудваща бързина на гласа й. Той се отдръпна от нея. Не искаше тя да усети външния израз на обзелото го желание. Затова заяви решително:

— Няма да се любя с теб, Тейт.

Тя замръзна в обятията му. Вдигна глава от рамото му и очите й срещнаха неговите. Той усети горещия й дъх, който предизвика тръпки по тялото му.

— Защо не, Адам? Не ме ли намираш за привлекателна?

— Господи, разбира се, че си много привлекателна! Ти си красива, но… — Изстена при мисълта, че току-що бе издал нещо, което толкова се стараеше да скрие.

— Наистина ли?

Какво ли са й разправяли тези нейни братя, че тя се съмнява в своята привлекателност, зачуди се Адам.

— Но не се обличам като дама…

Единственото му възражение относно нейните дрехи бе, че те предизвикваха неудобни реакции на тялото.

— Противно на това, което може би си чула, не дрехите правят мъжа или жената привлекателни.

— Тогава значи, защото съм девствена — предположи тя.

Адам се изчерви.

— Тейт, така не може да се говори за тези неща!

— Даже с теб?

— Най-вече с мен!

— Защо?

Отново се върнаха на неудобната тема. Той я обърна, така че ръката му остана на рамото й, и я поведе през двора към нейната стая.

— Мисля, че е време да съблечеш тези мокри дрехи.

На лицето й се изписа хитра усмивка.

— Искаш ли да ми помогнеш?

— За нищо на света! — Отвори плъзгащата се стъклена врата и побутна навътре Тейт. — След петнадесет минути ще се видим в кабинета и ти ще ми покажеш счетоводните чудеса, които си извършила днес. — Обърна се и закрачи през двора, като едва се сдържаше да не погледне назад.

Останала сама в стаята, Тейт пусна кърпата на пода. Огледа се в овалното огледало, изправено в ъгъла, и изстена. Изглеждаше като мокра кокошка. Не беше чудно, че Адам не я бе пожелал.

Тя седна и издърпа мокрите ботуши, след това изхлузи фланелката и с мъка събу джинсите. Свали и бикините и бързо започна да облича нови джинси и фланелка. Само ботушите бяха заменени с чифт индиански мокасини, които й бяха подарени за Коледа от Чарли Самотния кон.

Докато се обличаше, направи преглед на събитията през изминалите три седмици, откакто се бе появила в „Лейзи Ес“. Беше очевидно, че между нея и собственика на ранчото съществува не само сексуално привличане, но и нещо повече. Ала тя откри, че да се закачаш с някои мъже, е все едно да се опитваш да раздразниш пън.

Напоследък не й допадаше да го предизвиква, главно защото и тя като Адам започваше да страда от сексуалното напрежение в отношенията им. Още повече, че тя нямаше други съображения, а се оставяше на желанията на тялото си.

Бе готова на всичко, само Адам да се увлече по нея толкова силно, колкото Бък, който всеки ден я молеше да излезе с него в събота вечер. Е, може би наистина трябваше да приеме. Ако Адам видеше, че други я намират достатъчно привлекателна, може би и той също щеше да се запали по нея.

Когато се появи в кабинета, Тейт бе озарена от весела усмивка. Адам вече бе включил компютъра и преглеждаше таблиците, които тя бе съставила.

— Е, какво ще кажеш? — попита Тейт, като се настани на страничната облегалка на големия въртящ се стол, на който той бе седнал.

— Изглежда добре.

Разбира се, в кабинета цареше пълна бъркотия — между купчините документи на бюрото имаше празни чаши от кафе, а на пода бяха струпани списания. По стаята бяха разхвърляни и части от конски такъми, които тя поправяше през свободното време. Но той нямаше забележки към работата й по счетоводството. Тейт бе съставила програма, която обработваше данните за всяка глава добитък и тази информация щеше да е безценна, когато дойдеше време да се вземат решения за продажба.

— Не си ми казвала, че разбираш толкова от компютри.

— Не си ме питал — отговори Тейт с широка усмивка.

Тя се облегна срещу него и започна сериозно да обсъжда други идеи за използването на компютъра в работата. Докато я слушаше, Адам започна автоматично да почиства и подрежда бюрото.

— Остави тези неща — каза Тейт, като взе шепа камъчета от ръцете му и отново ги разпиля по бюрото. — Не са ли красиви? Намерих ги край потока. Играя си с тях, докато мисля.

Адам едва успяваше да следи хода на разсъжденията й. По-скоро дебнешком се отдаваше на насладата от натиска на гърдите й върху ръката си. Докато изложи аргументите си, тя смени позата си най-малко четири пъти. Той отчиташе това по допира на нейното тяло върху някоя част от неговото.

Тейт съвсем не подозираше затрудненията на Адам, защото тя също имаше свои неотложни проблеми. Опитваше се да направи така, че Адам да не лежи в креслото, а да я слуша и да обърне внимание на съгласието й да излезе с Бък на другия ден вечерта. Искаше да организира нещата така, че Адам да я види как тръгва с каубоя със златисти коси.

Изглежда, че мислите й бяха стигнали до Бък, защото той изведнъж се появи на вратата на кабинета.

— Трябва да видиш напоителната система и да решиш дали да я ремонтираме, или ще я замениш с нова — каза Бък.

— Сега ще дойда — отговори Адам.

Бък вече се бе обърнал да тръгва, когато Тейт реши, че е дошло идеалното време Адам да разбере, че излиза с друго момче.

— О, Бък!

Той се обърна и свали шапка.

— Да, госпожице.

— Реших да приема предложението ти да отидем утре на танци.

На лицето му се появи усмивка.

— Да, госпожице. Ще те взема в седем вечерта, ако си съгласна, и първо можем да хапнем някъде.

Буреносният облак в очите на Адам подсказа на Тейт, че е налучкала верния път.

— Тогава ще се видим в седем.

Бък нахлупи шапката си и каза:

— Идваш ли, шефе?

— Ей сега. Върви, ще те настигна.

Адам застана пред Тейт с ръце на хълбоците си.

— Какво означава това?

— Бък ме покани на танци в Книпа и аз реших, че ще бъде забавно.

Шефът не можеше да й забрани да излиза. Както бе отбелязала Тейт, той не й беше нито брат, нито баща. Но това не му пречеше да има лоши предчувствия.

Никой не можеше да каже каква щеше да бъде реакцията на Бък Магнесън, ако бъдеще подложен на същото изпитание на нейната чувственост, което Адам търпеше през изминалите три седмици. Ако Тейт кажеше „Моля!“, почти сигурно бе, че Бък щеше да отговори с „Благодаря“ и щеше да вземе всичко, което Тейт би му предложила.

Изведнъж Адам се пренесе във времето, когато бе забранил на сестра си да излезе на среща. Намираше момчето за твърде буйно. Бе казал на Мелани, че знае по-добре кое е най-доброто за нея. И си спомни ужасните последствия от своето високомерие. И ако не искаше да повтори грешката с по-малката си сестра, трябваше да се примири с излизането на Тейт.

— Желая ти приятно прекарване утре вечер с Бък — заяви той и излезе от стаята.

Тейт се изплези зад гърба му. Не очакваше подобна реакция. Къде бе неговата ревност? Къде беше молбата му тя да прекара времето си с него вместо с Бък? Изведнъж осъзна, че всъщност не бе премислила нещата както трябва. Съгласието й да излезе с Бък, за да накара Адам да разбере какво пропуска, не даде очакваните резултати.

Даже се почувства виновна, задето бе използвала Бък да предизвика ревността на Адам. Но тъй като планът й пропадна съвсем безславно, поне можеше с чиста съвест да се наслади на вечерта с Бък.

Тейт бе поправила пробитата водна тръба на старото шеви 51 и го използваше за покупки в Сан Антонио, на сто и петдесет километра от ранчото. Можеше да отиде на танци в джинси, но реши, че Бък заслужава тя да се облече по-добре.

Тейт отиде да си купи нови дрехи. Намери красива лятна рокля без гръб и с презрамки, които се връзваха на врата. Дрехата пасваше идеално на извивките на тялото й, като загатваше дискретно за женствените й форми. Ярката жълто-бяла коприна на цветя контрастираше с тъмната й коса и подчертаваше златистия оттенък на очите й. Полата бе набрана в талията и падаше до глезените й. Тя се завъртя веднъж пред огледалото и се убеди, че роклята ще покаже щедро стройните й крака, ако Бък обичаше да върти партньорката си по време на танците.

Широката усмивка на Бък я възнагради за усилията й при покупките. Все пак тя почувства разочарование, че Адам не е наблизо, за да я види. Очевидно той имайте собствени планове за вечерта.

Тейт откри, че Бък е добър събеседник. Каубоят също имаше по-големи братя и Тейт бе принудена да се съгласи, че добрият им пример е труден за възприемане. Двамата с Бък си разказваха истории, свързани с братята им, и това добре ги забавляваше по време на вечерята.

Когато пристъпиха прага на Големия салон в Книпа, оркестърът свиреше оглушително, а залата тънеше в цигарен дим. Салонът беше претъпкан. Момчетата носеха каубойски шапки, а момичетата — широки поли от Запада и ботуши.

Тъкмо си проправиха път към дансинга, когато оркестърът внезапно засвири валс.

— Ще танцуваме ли? — попита Бък и разтвори широко ръце.

— Разбира се! — отговори Тейт и се отпусна в прегръдката му.

Започнаха да кръжат и Тейт бе приятно изненадана от умението му да танцува добре. Той я поведе и изпълниха няколко сложни движения, придружени с вихрени завъртания, които я оставиха без дъх, и в края на валса я накараха да се почувства като примабалерина.

— Беше чудесно! — възкликна тя.

— Ще пиеш ли нещо? — предложи Бък.

— Само газирана вода, моля!

Бък намери място за Тейт на една от малките масички, които заобикаляха танцовата площадка, и си проправи път през тълпата към бара.

Тейт тананикаше ту степа, който изпълняваше оркестърът, като отбиваше ритъма с крак и наблюдаваше с удоволствие двойките, танцуващи пред нея. Изведнъж мерна позната фигура. Тя проследи отправящата се към дансинга двойка, която мина край нея. Тейт пое дъх. Беше Адам! И смяташе да танцува бързия ту степ с пълногърда червенокоса красавица!

Минавайки край масата й, Адам извика:

— Здравей! Забавляваш ли се?

Преди да успее да отговори, те бяха вече далеч. В ушите й остана да кънти само сърдечният смях на жената.

Тейт почувства, че й прилошава. Коя бе тази съвършена червенокоса красавица, която притискаше гъвкавото си тяло към неговото с еротични движения? Ето защо Адам не се интересува от мен, мерна се в ума й. Щом има такава възхитителна жена…

— Какво гледаш? — запита Бък, като постави чашата с газирана вода пред нея.

— Адам е тук. — Тя посочи с ръка. — Ето там. С червенокосата жена е.

За нейно учудване Бък се озъби и изруга под нос.

— Какво има? — запита тя.

— Каквото и да е, не мога да направя нищо.

— Подобен коментар ти гарантира неизбежната проява на женско любопитство. Хайде, изплюй камъчето.

Бък се усмихна виновно и призна:

— Добре. — Пое дълбоко дъх и продължи: — Тази дама, която танцува с Адам, е моята бивша съпруга.

— Ти се шегуваш!

— Де да беше така!

Тейт наблюдаваше Бък, а той не сваляше поглед от червенокосата. Чувствата му бяха изписани на лицето.

— Още ли я обичаш?

— Голяма работа! — отвърна Бък с гримаса.

— Предполагам, че Адам знае какво изпитваш.

— Преди да излезе с Велма за първи път, той поиска разрешение от мен.

— И ти му разреши? — запита Тейт с недоверие.

— Тя вече не е моя съпруга. Може да се вижда с всеки, който й харесва.

Тейт изсумтя от негодувание.

— А ти страдаш в благородно мълчание. И това ми било мъж!

Тя така се впечатли, че не забеляза края на мелодията и когато пред нея внезапно застанаха Адам и Велма, й стана неприятно.

— Имате ли нещо против, ако седнем при вас?

Тейт прехапа устна, за да не каже нещо невъздържано. Тя плъзна ръката си към ръката на Бък, усмихна се широко насила и каза:

— Ама, разбира се! С удоволствие приемаме компанията ви, нали, Бък?

Трудно бе да се каже кой е по-изненадан от нейното представление — Бък или Адам. Тя обаче не очакваше враждебните пламъчета, заискрили в зелените очи на Велма, след демонстрацията й на близост с Бък. Май цялата история бе доста объркана.

Адам представи Велма, след това я настани и поръча питиета на една от минаващите сервитьорки.

— Не очаквах да те видя тук — каза Тейт на Адам.

— Обичам да танцувам и Велма танцува отлично.

Тейт помисли, че вероятно Велма прави добре и други неща. Вече бе забелязала прекрасното чувство за ритъм у червенокосата.

Тейт почувства как Бък изведнъж се скова. За първи път, откакто бяха заедно, се оказа, че той може да мълчи. Невъзможно бе Адам да не усеща напрежението между каубоя и неговата бивша жена.

Всъщност Адам знаеше много добре, че Бък Магнесън продължава да обича Велма. Тъкмо затова я беше довел тази вечер. Бе сигурен, че когато види червенокосата красавица, Бък веднага ще забрави Тейт.

Едно нещо може да се постигне по много начини, мислеше със задоволство Адам. Тейт щеше да въстане срещу всеки ултиматум, ето защо той не се противопостави на срещата й с Бък. Просто се бе погрижил и бе измислил по-елегантен начин, за да постигне своята цел.

Присъствието на Велма реши проблема му. Беше сигурен, че и червенокосата обича бившия си съпруг не по-малко. Нямаше нищо против да изиграе ролята на Купидон, щом по този начин можеше да отдели Тейт от хубавия каубой.

— Хайде да се сменим! — предложи Адам, като стана от стола и протегна ръка на Тейт.

Преди тя да протестира, Бък каза:

— Що се отнася до мен, съгласен съм. — И като хвана Велма под ръка, се отправи към дансинга.

Тейт не знаеше как да реагира. След като се понесоха в танц и се отдалечиха от другата двойка, тя каза:

— Това, което направи, бе доста хитроумно.

— Исках да танцувам с теб.

— Сигурен ли си, че не се стремиш да ги събереш отново?

— Почувства го, нали? — усмихна се той.

— Мисля, че Бък още я обича.

— Сигурен съм, че е така.

— Тогава защо доведе Велма тази вечер?

— Предполагам, че е очевидно.

— Не е заради мен.

— Просто нейната компания ми е приятна.

— О!

Устните му се разтеглиха в широка усмивка.

— А освен това знаех, че Бък ще бъде тук с теб.

Той я отдели от себе си, завъртя я и тя не успя да отговори. Когато отново се оказа в обятията му, танцът завърши и те тръгнаха към масата. Там вече седяха Бък и Велма и яростно спореха за нещо.

— Бък! — Тейт не искаше да се бърка, но не знаеше дали е добре да го остави насаме с Велма.

— Хайде да се махаме оттук! — каза Бък, като скочи на крака и обърна гръб на Велма. — Лека нощ, Адам. Ще се видим утре.

Отправяйки се към изхода, чуха Велма да казва:

— И аз бих искала да си тръгваме, Адам. Ако си съгласен.

Тейт нямаше понятие къде я води Бък, когато той подкара колата с пълна газ. По погледа му можеше да се съди, че съвсем не е изпълнен с романтични мисли.

— Искаш ли да си поговорим? — попита тя накрая.

Бък я погледна бегло и отново се съсредоточи върху пътя.

— Не искам да те товаря с моите проблеми.

— Аз съм добър слушател.

Той въздъхна и започна:

— Велма и аз излизахме заедно още като ученици. Веднага след завършването се оженихме. Но скоро Велма започна да мисли, че е пропуснала младостта. Започна да се вижда с някакъв тип… — В гласа му прозираше болка и Тейт слушаше мълчаливо. — Научих за това и поисках обяснение — продължаваше Бък. — Тя пък поиска развод и аз се съгласих.

— Защо?

— От гордост. От глупава, идиотска гордост…

— И сега съжаляваш ли?

— Без нея животът ми е някак безцелен.

— Тогава защо не направиш нещо?

— Няма смисъл. Тя твърди, че заслужавам по-свястна жена от нея. Не вярва, че някога ще забравя или ще простя увлечението й.

— А ти ще можеш ли?

— Мисля, че да — отвърна каубоят след напрегнато мълчание.

— Но не си сигурен.

Един мускул нервно започна да трепка по лицето му.

— Ако бях абсолютно сигурен, щях да я отвлека у дома и да я хвърля на леглото.

Тейт мислеше, че пътуват в тъмнината без посока, но изведнъж се оказаха пред дома на Адам. Тя видя камиона му паркиран пред вратата. Значи той беше у дома. Лампите в хола бяха запалени.

Тя слезе от пикапа и се отправи към вратата, но на прага Бък се изправи пред нея. Той обви талията й с ръка и я притегли към себе си.

— Мога ли да те целуна за довиждане, Тейт?

Тя с мъка си пое дъх. Сцената бе точно като в нощта, когато напусна дома си. Само че тук нямаше братя, които да я защитават от големия лош вълк.

— Разбира се, че можеш да ме целунеш за лека нощ — каза тя накрая.

Бък не бързаше и Тейт усети сладостта на целувката му, както и собственото си нежелание да се разделят. Когато откъсна устни от неговите и вдигна глава, погледите им се срещнаха. Усмихнаха се един на друг.

— И нищо повече, нали? — каза той.

Тейт кимна.

— Страшно ми харесваш, Бък. Бих искала да сме само приятели.

— И аз бих го желал — усмихна се каубоят.

Той се наведе и я целуна отново. Но и двамата знаеха колко много — а в действителност колко малко — означаваше тази целувка.

Това обаче не бе така за мъжа, който ги наблюдаваше внимателно през прозореца на хола…