Джоан Джонстън
Пътят на ястреба (6)

Шеста глава

Изведнъж Адам започна да преследва Тейт, а тя се стараеше да го избягва. Обръщаше му безцеремонно гръб всеки път, когато се срещаха. В същото време винаги, когато можеше, се усмихваше и флиртуваше с Бък. Последният напредваше в ухажването на Велма, лицето му издаваше щастлив удовлетворен човек. А това още повече изпълваше Адам с ревност.

Тейт бе почти уверена, че ако разкаже на Адам с какво бе заета през онази нощ, когато Бък я докара сутринта, буреносното му настроение бързо ще се разсее. Но Адам трябваше да направи първата стъпка към сдобряване. А досега само я обвиняваше напълно безпочвено.

Обаче от него се излъчваше не само гняв, а отношението му не бе само антагонистично. Тейт се чувстваше изтощена от мълчаливото сексуално напрежение, което съществуваше между двама им. Нещо се бе променило от срещата им в ранната утрин и Тейт чувстваше как кожата на ръцете й настръхва винаги, когато Адам бе наблизо. Погледът му беше страстен. Тялото му излъчваше освободена енергия и груба ненаситна нужда. Тя имаше чувството, че той постепенно я вкарва в капан…

Тейт намираше убежище в кабинета през деня, а вечер често изпълняваше ролята на посредник между Бък и Велма. Тя не искаше да признае даже пред себе си, че се крие от Адам, но това бе точно така. Неговите очи я наблюдаваха неотстъпно и тя знаеше, че усеща нейната реакция на неспокойния му поглед.

Точно една седмица след като Тейт бе съпровождала Бък на съдбоносна среща с Велма, той я отведе настрана и я запита дали има нещо против да не излиза тази вечер с тях.

— Има някои неща, които бих искал да обсъдя с Велма насаме — каза Бък.

— Но да, разбира се — отговори Тейт с пресилена усмивка. — Нямам нищо против.

Щом Бък излезе, Тейт стана сериозна и мрачна. Не знаеше как ще постъпи Адам, ако открие, че вечерта тя е у дома. Реши, че най-добре ще постъпи, като остане в своята стая. Беше ход на страхливка, но братята й я бяха научили, че понякога е по-добре да отстъпиш.

Тейт бързо се отегчи сред четирите стени на стаята си. Спомни си, че има работа. Само да можеше да се добере до кабинета, без да я усети Адам! Виждаше, че лампите в стаята му светят. Адам имаше навика да се прибира рано и да чете в леглото научно-популярна литература.

Тейт се бе приготвила да спи — бе навлякла дълга фланелка, която й стигаше до коленете. Сметна, че облеклото е достатъчно прилично, даже ако Адам я види. Както беше боса, притича на пръсти през тухления двор, който бе осветен от луната. Намери вратата в крайната стена на крилото на Адам и през хола се промъкна в кабинета.

След около час изведнъж почувства как цялата настръхва. Отдавна бе свършила работата с компютъра. Беше се разположила в удобното кресло пред бюрото и проверяваше разпечатката на таблиците. Не обичаше служебния стол, който е бил избиран специално за работа. Бе подпряла глава на дланите си, а лактите — на бюрото.

Внезапно вдигна поглед и срещна искрящите очи на Адам.

— Работиш до късно, а? — Гласът му бе нежен като коприна.

— Исках да свърша някои неща… — Тейт бе замръзнала на място. Фланелката й се бе вдигнала до кръста и краката бяха останали голи. Адам я оглеждаше втренчено и тя почувства как зърната й се втвърдяват и прозират през тънката памучна тъкан.

Адам бе гол до кръста и тя плъзна поглед по гърдите надолу към явното доказателство на неговото желание.

Той също се почувства неудобно, като видя Тейт. Бе дошъл да вземе едно списание, а намери намръщената Тейт. Видът на дантелените й бикини отново поставяше на изпитание волята му. Черната й коса бе леко разрошена, а очите с цвят на отлежало уиски бяха потъмнели от копнеж и изпълнени с магнетична женственост.

— Трябваше да помислиш, преди да дойдеш така разсъблечена в кабинета — с прегракнал глас каза Адам.

— Не очаквах да те видя.

Едната му вежда се повдигна.

— Наистина ли? — Внезапно Адам загреба и събори книжата от бюрото с една ръка, докато с другата се протегна към Тейт. Във въздуха се разхвърчаха документи, по пода се търкулнаха чаши и камъчетата на Тейт. Още не бе се приземила последната хартия, когато тя се озова просната по гръб върху бюрото, а Адам застрашително се бе надвесил над нея. Изплашеният вик на протест замря на устните й. Дивите сини очи на Адам бяха впити в нейните. Той разтвори краката й и се намести между тях. После я дръпна към себе си и през тънката материя на бикините тя почувства горещината на твърдата му мъжественост.

— Това ли искаше? — запита той.

— Адам, аз… — Тя млъкна, когато усети ръцете му да галят гърдите й през фланелката. Зърната я боляха от желание. — Адам…

— В продължение на седмици ме дразниш, малко момиченце. Даже моето търпение има граници. Най-сетне ще получиш това, което желаеш.

— Адам…

— Млъкни, Тейт! — Той хвана с една ръка двете й ръце, като ги притисна към гърдите й, а с другата придърпа главата й за целувка.

Тейт не смееше да диша, докато Адам правеше всички тези неща. Тялото й с нетърпение очакваше преживяването. Въпреки че откакто в живота й се бе появил Адам, тя го желаеше, все пак изпитваше и страх. Искаше този мъж и бе сигурна, че и той я желае. Тази нощ щеше да разбере какво значи да бъде жена, жена, любена от Адам.

Той се разгневи, когато я видя в кабинета. Пак нейният чувствен капан, помисли. Това усещане, както и неудобството от срещата им, го направи по-груб от колкото възнамеряваше да бъде с нея. Но в края на краищата и тя не бе онази нежна неопитна девственица от преди седмица…

Но в мига, когато ръката му потъна в косите й, а устните докоснаха нейните, чувствата му претърпяха странна промяна. Дивият звяр в него се укроти, като остана само болезнената страст към нея, която вибрираше и правеше тялото му стегнато и гъвкаво.

Тейт не бе подготвена за кадифената мекота на устните му. Зъбите му намериха долната й устна и тя потрепери — той първо я захапа леко, а после я погали с език. След като я подразни, се плъзна навътре, след това се отдръпна, а тя го последва с език и усети него вия вкус.

Тейт се остави на усещанията си, които с всяка целувка ставаха по-възбуждащи и се превръщаха в непреодолимо желание, което бавно пълзеше към слабините й. Гърдите й изгаряха от копнеж да бъдат докоснати, но нейната неопитност я правеше въздържана и пасивна.

Адам бе освободил ръцете й. Тейт не знаеше какво да прави с тях. Тя погали раменете му, после гърба, чувствайки мускулите, които играеха под кожата.

Устните му започнаха да милват нежно шията й, а ръцете, обхванали талията, бавно се плъзнаха под фланелката и след миг обгърнаха гърдите й. Дъхът й замря от усещането на техния допир. Тялото й сякаш откликваше на най-лекото докосване на пръстите му.

— Искам да те чувствам с цялото си тяло — прошепна Адам и съблече фланелката й.

Преди още Тейт да изпита неудобство от голотата си, ръцете му я обгърнаха. Той въздъхна от удоволствие и се притисна по-плътно към нея.

— Толкова е хубаво да усещам твоя допир! — промърмори унесено Адам.

Зърната й бяха болезнено чувствителни към дразнещия допир на косъмчетата на гърдите му. Нежната й кожа усещаше силата на играещите мускули.

Тейт бе готова да му се отдаде. Адам обхвана бедрата й и я притисна още повече към себе си, докато тя се държеше за раменете му, усещайки пулсирането на твърдата му мъжественост до най-интимната част на женското й тяло.

Адам издаде дрезгав стон и притисна Тейт така, че тя започна да се извива и да се движи ритмично, унесена от най-древната страст. Ръцете му потънаха в нежната мекота на ханша й, като се опитваха да спрат ритмичното й движение.

— Ще ме подлудиш, мила — каза той. — Застани неподвижна!

— Но това е толкова приятно — възрази Тейт.

Адам стенеше и се смееше едновременно.

— Наистина е приятно — съгласи се той. — Стой мирна. Искам да съм сигурен, че ти е толкова приятно, колкото и на мен.

Тя се подчини, а устните му се плъзнаха по шията й. Той хвана едното зърно на гърдите й, подразни го с език, след това започна да го смуче, докато Тейт отново започна да се извива в ръцете му.

Потънал в наслада, той взе ръката й и я плъзна по твърдия шев на джинсите си, без да забележи инстинктивното нежелание на девственицата да го докосне.

— Искам да се убедиш как ми въздействаш — промълви той. — Достатъчно е само да те погледна, да помисля за теб и вече те желая.

Докосна слепоочието й с устни и бе омаян от аромата на люляк. Отсега нататък този аромат щеше винаги да му напомня за нея…

Въпреки своята неопитност Тейт усети мигновената реакция на Адам след лекото докосване на пръстите й.

Осъзнаването на факта, че има такава власт над него, я изпълни с триумф.

Когато повече не можеше да издържа повече, Адам приближи ръцете й към своите устни, целуна ги, а след това ги постави върху гърдите си.

— Повдигни си бедрата, скъпа! — промърмори той, като плъзна ръка под нейните бикини.

Тя изпълни желанието му и след миг бе гола. Обхваната от свян, скри лице в рамото му. Ръцете му отново я обгърнаха.

— Не бива да се срамуваш, скъпа — подразни я той.

— Лесно е да се каже, когато си облечен — отвърна тя.

Адам се засмя.

— Това е лесно поправимо. — Дръпна ципа на джинсите си. Резкият звук разцепи тишината. Тейт хвана ръката му и не му позволи да свали ципа докрай.

— Не още — помоли тя тихо.

Не можеше да укроти обхваналата я нервност. Адам смяташе, че тя знае какво прави. Вероятно тя го бе накарала да мисли така, но Тейт осъзнаваше добре своето невежество и невинност.

— Няма защо да бързаме, скъпа. Нощта е пред нас — прошепна той.

При тези думи Тейт потрепери. Адам постави ръце те й на кръста си и нежно погали лицето й. Повдигна брадичката й и погледите им се срещнаха.

— Толкова си красива! — промълви той. — Твоите очи. — Целуна ги. — Твоят нос. — Близна неговия връх. — Твоите бузи. — Обсипа ги с леки целувки. — Твоята брадичка. — Подразни я със зъби. — Твоята уста…

Очите му бяха затворени, когато започна нежното съблазняване. Тя очакваше със затаен дъх целувката му, но тя не идваше. Изведнъж усети, че я вдига на ръце. Отвори очи от уплаха.

— Адам, какво правиш! Къде отиваме?

Той вече бе прекосил коридора към своята стая, когато отговори:

— Искам за първи път да изживеем удоволствието от любовта ни в моето легло.

Тейт бе надниквала в спалнята на Адам, но той никога не я бе канил вътре. Стаята беше боядисана в пастелни тонове. Тя помнеше, че леглото му е огромно. Античното табло от страната на главата бе с изящна дърворезба, а колоните в четирите ъгъла на леглото стигаха почти до тавана.

Покривалото бе с ръчна бродерия, каквато Тейт никога дотогава не бе виждала. Тя прегърна Адам през врата, а той се наведе и отхвърли покривалото, под което се показаха безупречно бели чаршафи.

— Сега можем да се отпуснем и да се наслаждава ме един на друг, Тейт. — Положи я на леглото и покри тялото й със своето. Разтвори краката й с коленете си и се настани върху нея, така че тя нямаше вече съмнение за намеренията му.

— Откъде имаш това легло? — запита Тейт, за да отложи интимния момент.

— Това е семейна реликва. Няколко поколения са били зачевани и родени в него.

Но не моето дете, помисли с болка Адам, никога моето…

Тейт усети напрежението му.

— Адам?

Чертите на лицето му се изостриха, докато през ума му минаха събитията от последната седмица, които в края на краищата ги бяха довели дотук. Тя бе направила своя избор. Както и той. Желаеха се взаимно. В този момент това бе единственото, което имаше значение.

Целувката му бе яростна и Тейт бе изненадана от грубостта й. Страстта му бе необуздана. Той постепенно я тласкаше към целта, която досега тя виждаше само във въображението си.

Тейт почти не разбра кога Адам се бе освободил от дрехите си. Тя бе така погълната от новите усещания, че твърдото му голо тяло бе само едно от многото приятни неща. Докосването на ръцете, устните и езика му до сърцевината на изгарящото я желание направо я в луди.

— Адам, моля те! — Не знаеше какво иска, само отчаяно се нуждаеше от него. Тялото й се изви към неговото.

Точно когато Адам повдигна бедрата й, готов да се слее с нея, тя извика:

— Почакай! — Но вече бе твърде късно.

Ноктите й се впиха в раменете му и тя прехапа устни, за да не извика от болка. Две сълзи се търкулнаха от ъгълчетата на очите й.

Адам почувства как цялото й тяло се стяга и замира от болка. Изведнъж проумя и от страх да не я нарани повече спря и остана неподвижен в нея.

— Ти не си спала с Бък — изрече той с равен глас.

— Не — прошепна тя.

— Ти все още беше девствена.

— Да — отново прошепна тя.

— Защо ме накара да мисля, че… По дяволите, Тейт! Ако знаех, всичко щеше да е различно. Щях да… — Понечи да се отдели от нея, но тя го притисна.

— Моля те, Адам, всичко вече е свършено. Искам да ме любиш… — Повдигна и разтвори още повече бедрата си, което накара Адам да изстене от удоволствие.

Сега, когато разбра колко е неопитна, той се постара да бъде нежен. В желанието си обаче да достави повече удоволствие на любимия мъж, Тейт започна да го милва по места, които караха пулса му да се ускорява до пръсване. Тя го дразнеше с език и пръсти, докато движенията му станаха необуздани. Това доведе и двамата до такава силна кулминация, че едва не загубиха съзнание.

Адам се плъзна настрани и привлече Тейт в прегръдката си. Той протегна ръка и дръпна покривката. При това движение видя кръвта на чаршафа, която бе още едно доказателство за нейната невинност. Изпълнен с горчив гняв, задето го бе измамила, той възкликна:

— Надявам се, че си доволна от себе си!

— Да, така е.

— Не очаквай да ти направя предложение за брак, защото няма да го получиш — каза той направо.

Тейт понечи да се покрие с нещо. Тя седна и поглед на Адам в очите.

— Не очаквам такова нещо.

— Не?! А какво ще кажеш за всичките си мечти — среща с единствения мъж, живот в хубава къща и отглеждане на куп деца, които ще се мотаят в краката ти?

— Всички тези неща идват наведнъж — поправи го тя. — И за твое сведение, не мисля, че мечтите ми са непостижими.

— Сякаш си ме наела за ролята на принца от приказките.

Тейт се изчерви. Тя си играеше с чаршафа, като се мъчеше да покрие голите си гърди. Адам проследи със съжаление как тялото й изчезва от погледа му.

— Е, Тейт?

Тя отново го погледна в очите, които все още бяха потъмнели от страст, и каза с цялата нежност, на която бе способна:

— Обичам те, Адам!

— Това беше удоволствие, а не любов.

Тейт се стресна. Той за нищо на света не искаше да оправдае стореното от тях.

— Освен това — продължи той — обичам, когато жената е малко по-опитна.

Нарочно й причиняваше болка, като я отхвърляше грубо — не можеше да й даде това, което тя искаше.

— Ако това, което искаш, е секс, винаги съм готов да ти го дам — поясни той. — Но не съм влюбен в теб, Тейт. И няма да се правя на влюбен.

Тя с мъка сдържа сълзите си. В никакъв случай не искаше да покаже колко унизена бе от отказа му да потвърди с любов прекрасното им преживяване.

— Това не беше само секс, Адам — най-сетне намери сили да възрази тя. — Заблуждаваш се, ако мислиш, че е така.

Устните му се свиха подигравателно.

— Когато събереш повече опит, ще разбереш, че всеки мъж ще ти достави това удоволствие.

— Даже Бък? — предизвика го тя.

Един мускул трепна предателски на лицето му. Когато искаше, тя знаеше как да го ядоса.

— Когато ти се прииска секс, ела при мен — процеди той през зъби. — Аз ще се погрижа да останеш напълно задоволена, малко момиченце.

Тейт издърпа чаршафа, уви се с него и стана.

— Лека нощ, Адам. Мисля, че ще спя по-добре в своето легло.

Той я гледа, докато излезе от стаята му, без да каже нито дума. В мига, в който тя затвори вратата, юмрукът му се стовари върху дюшека.

— Върви по дяволите, Тейт Уайтлоу!

Бе го накарала да пожелае нещо, което той не можеше да има. Беше му предложила звездите. Единственото, което му оставаше, бе да сподели с нея мъката си и… Да изтърпи непоносимата болка да бъде отхвърлен от Тейт…